Имало ли е демографски и етнографски колапс на българското население през 15 и 16 век
Collapse
X
-
И понеже дискусията преди време се отприщи заради подобно съобщение, ето още едно:
Лекция на тема "Аспекти на османската миграционна политика в българските земи през XIX век (до 1878 г.)" ще прочетe Венцислав Мучинов (Институт за изследване на населението и човека, БАН) на 25 април (сряда) 2012 г. от 17.30 ч. в зала "Пеша Николова" на Центъра за култура и дебат ”Червената къща” в рамките на семинара "Стопанска (социална) България: Бъдещето през културата на миналото", организиран от Центъра за либерални стратегии.
Водещи на семинара: Румен Аврамов (Център за либерални стратегии) и Мартин Иванов (Институт по история, БАН)
На български език
Вход свободен
Източник: www.redhouse-sofia.org
За лектора - http://www.iphs.eu/images/cv-docs/v.muchinov_cv_bg.pdfLeave a comment:
-
Ето как Достоевски е видял картината-,,изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите,
Leave a comment:
-
Да не бъда черноглед за нещо, което не съм виждал като изследване, но имам чувството, че тук прозира мила родна картинкаМножество източници от османските архиви и от излизащите в Истанбул вестници потвърждават тезата му. В изследването се цитират публикации на английски и френски пътешественици, посещавали империята през онези години, както и трудове на експерти по история на медицината в България.
Дали османските архивни източници няма да се сведат до публикуваното от Карпат и Маккарти? Надявам се да греша и изследването на Щелиан Щерионов да стъпва основно на огромния документален масив за населението в Истанбулския архив, а вестници и пътешественици да дават меродията
Leave a comment:
-
Българско жито за Истанбул
През 19-ти век Османската империя подобрява условията на живот по българските земи - глад не е имало, смъртността намалява. Нещо повече: българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята.
Това научаваме от новото изследване за демографската политика на Османската империя, чийто автор е професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов. Ето още подробности за данните в това изследване:
През 19-ти век управниците на Османската империя, които търсят ноу-хау в Европа, откриват и демографската политика. Често тя е мудна, ненавременна и непоследователна. Общата цел е да се увеличи броят на поданиците на султана, твърди професор Щерионов. Множество източници от османските архиви и от излизащите в Истанбул вестници потвърждават тезата му. В изследването се цитират публикации на английски и френски пътешественици, посещавали империята през онези години, както и трудове на експерти по история на медицината в България.
Leave a comment:
-
Може и да е мит, а може и да не е. В интерес на истината, тези търговци, занаятчии и печатари са му дошли тамън на време.Предвид приемането на сефарадите по-късно, тази тема, която отпочнахте, дори изглежда леко забавна
. Нали по този повод Баязид II беше казал за испанския монарх: "Колко е глупав този владетел, който лишава царството си от толкова много способни хора и обогатява моето!" (освен ако изказването не е мит).
Аз бях чел за подобно изказване на Мурад V. Само че обект на присмех беше интелигентността на неговия всерусийски колега Александър ²²².
Султанът толкова се е надявал на еврейска имиграция заради погромите, че за да облекчи бежанците е построил железница от пристанищния град Яфа за Йерусалим. Едно само не е взел пред вид - притегателната сила на Съединените Американски Щати.
Leave a comment:
-
Guest repliedВиждал съм звездата на Давид и върху паметник от Волжска България отпреди 12-и в., което се дължи на мигрирали на север хазари.г-н Никой: В средните векове сред евреите и сред народите, сред които живеели, били популярни различни видове талисмани… В това число и шестолъчката и то по-рядко, отколкото при християните и мюсюлманите. За пръв път този знак започнал да се използва от евреите като символ в Х²²-ХV² в.; тогава се появило названието “Маген-Давид” (“Щит на Давид”). В ХV в. започнали да я изобразяват на обложките на еврейските книги. В Х²V-ХV² в. еврейската община в Прага я използвала като своя емблема, в ХV²²-ХV²²² в. тя в това си качество се разпространила сред евреите в Австрийската империя и оттам и в останалите части на Европа. В края на Х²Х в. шестолъчката започнала да получава у евреите качество на национален символ. И тогава, възприемайки я като еврейски знак, от нея започнали да се отказват християни и мюсюлмани. Въпреки това, тя още се среща в църкви и мечети от началото на ХХ в. Шестолъчката често присъства на мюсюлманските паметници в Дагестан. Среща се и на християнски надгробия.
Също остатък от хазарите трябва да е и наличието на звездата в Дагестан.
Хазари се инкорпорират в прабългарите, а чрез тях и в българите, свидетелство за което е съвр. бълг. фам. име Шаламанов.Last edited by Гост; 27-03-2012, 09:27.Leave a comment:
-
Май няма да е баш така.
От респонсата на папа Николай до цар Борис се вижда, че царят е познавал изтънко еврейските ритуали - за разлика от неговия събеседник.
Винаги ми става смешно, като препрочитам този текст.
За съжаление, оргиналното писмо на Борис не е намерено.
Във въображението ми изниква диалог между един умен, образован и хитър източен владетел и един, да го кажем меко, простодушен понтифик, който не е на ясно с корените на религията чиято църковна институция оглавява.
Май няма да е имал завършено магнаурско образование. Пък може и да е минал с тойка по милост. И в моя випуск имаше такива чуждестранни студенти. После станаха министри - всеки в държавата си.
Остава да кажеш и кой е лектора. Напоследък има някаква официална тенденция отношенията българи-евреи да се представят в розова светлина.
Всички евреи били добри и всички българи обичали евреите.
Сред евреите има и добри и лоши - точно както сред българи, арменци и индианци. Имало е българи, които са обичали едни евреи, а са мразели други. (В скоби искам да кажа, че и аз като евреин обичам едни евреи, мразя други, а към трети съм безразличен)
Но да говорим по същество - и романиотите и ашкеназите са се претопили в голямата маса сефарадски евреи. Малък пример - всички евреи с фамилно име "Ешкенази" се самоопределят като сефаради. Също и тези с романиотски имена - Романо, Пизанти... Ашкеназките евреи в България от Х²Х и ХХ век са емигранти от Русия, Буковина, Черновиц,...Leave a comment:
-
Като стана дума за Арбанаси, не разбрах как се намеси и въпросът за евреите в последните години на Второто царство. Не е ли прието да се смята, че селото е основано около век след падането на Търново?
Преди съм чел, че заселниците са власи, напуснали родното си място поради тормоз от албанците. Сега попаднах на интересна книга, в която се смята, че са православни албанци (приели гръцкия език и култура), пленени при превземането на държавата им.
На стр. 53 четем:
ТАБЛИЦА 3. Население на Арбанаси XVI–XVIII в. според османските данъчни регистри
Година на регистрация
Пълночленни домакинства
Неженени мъже
1540–44 г. / 63 / 77
1555–60 г. / 166+55 в отделна махала (общо 221) / 59+10 в отделна махала (общо 69)
1579–80 г. / 271 / 277
1642–43 г. / 557 / -
Населението на Арбанаси от средата на XVI до края на XVII в. е било доста многобройно за едно село
в тогавашните провинции на Османската империя. По брой на жителите християни то превъзхожда в
този период старата българска столица и седалище на митрополията Велико Търново. Прави
впечатление, че в XVI в. особено многобройна е категорията на неженените мъже. Това може да
означава две неща. Първо, временно заселване на занаятчии и търговци от други краища на
империята. Второ, липса на земя за оземляване както на синовете на местните жители така и на
новозаселилите се. През XVI в. категорията на неженените заема значителен дял от данъкоплатците в
повечето османски регистри. Тя отразява бързото нарастване на населението в редица селища и по-
бавното увеличаване на обработваемата земя. Неженените мъже са били най-често източник на
миграции (сезонни и трайни) ...Leave a comment:
-
-
Между другото, по беглите ми спомени, единственото споменаване на сектата на "жидовстващите" (т.е. "евреещите се") съм го срещал само за 14 век в Търново. Преди години слушах и една лекция за романьолите (коренно-балканските евреи), която беше пълна с венцехваления по техен адрес, но, по всичко изглежда, те са били почти напълно асимилирани от ашкеназите и сефарадите поради значително по-големия брой на последните. Не знам дали нещо от това се дължи на османското нашествие, за мен доказателствата за подобно твърдение (османски геноцид над българските евреи през 14-15 век) клонят към пълната нула, изобщо изтребването на цели етнически общности не е било османски приоритет никъде и никога - освен може би при младотурците. Властта над тях - да, водещата роля на исляма - да, но не и пълното им физическо унищожение. Все пак може да се допуснат известни изключения за отделни области, градове, племена, катуни итн. - има такива действия (макар и да не се сещам точно за България) - примерно някой турски бей да нареди избиването на цяло татарско племе в Анадола или да се устрои тотална "резня" над населението на град, оказал ожесточена съпротива. Но това са неща, които са добре известни.Leave a comment:
-
И за да приключим със съдбета на търновските евреи, е нужно да напомним и за традиционно добрите отношения между мюсюлмани и евреи.Leave a comment:
-
Предвид приемането на сефарадите по-късно, тази тема, която отпочнахте, дори изглежда леко забавна
. Нали по този повод Баязид II беше казал за испанския монарх: "Колко е глупав този владетел, който лишава царството си от толкова много способни хора и обогатява моето!" (освен ако изказването не е мит).
Leave a comment:
-
Съгласен съм, че върху един камък теории не могат да се градят.
Но да се върнем към темата - по всичко личи, че османското нашествие не е довело до демографски колапс сред коренното еврейско население по българските земи.Leave a comment:
-
Чудех се къде съм виждал звездата на Давид по църквите, та чак сега стоплих - Св. Николай в Пловдив. Камъните по външните ъгли са с релефна украса, на един камък има кръст в кръг, в двете горни междурамия на който има по едно малко кръстче, а в долните междурамия - по една звезда на Давид. Камъните са дялани за строежа на сградата - някъде през 30-те г. на Х²Х в. и със сигурност не са сполии.Leave a comment:
Leave a comment: