Турско робство или османско владичество

[Юлиан Август]

Хубаво, това го чухме и разбрахме още първият път, не е нужно да се повтаряш, така няма стане по-вярно. Кажи ни по-скоро повечко за обективния метод, ти ли го владееш? Как работи? Да се научим и ние да прилагаме обективен метод.

Ще го повтарям, докато не престане да се изтъква като обективен.
Обективния метод ти сам го спомена - четат се документите от епохата, анализират се, тълкуват се.

[KIZIL DELI]

Делията пише интересни неща. Е, малко залита в другата посока в стремежа си да покаже колко е историк над националната конюнктура. Макар че това няма как да стане щом се труди и твори в триъгълника София-Истанбул-Анкара.

Делията го боли фара да се покаже къв ще историк на тоя форум . Неговото участие в тая тема е, за да адресира въпиющите прояви на незапознатост или да контрира манипулативни твърдения, които не са на ниво примитив и съответно могат и да не бъдат припознати като такива от хората, които не са в час с тематиката. Но пак поради същата болка не го прави с особена вътрешна убеденост.

[KIZIL DELI]

Според зависи от тезата, която някои иска да заеме, може да прави сравнения с която държава си поиска, а това няма как да е обективен метод.

Хубаво, това го чухме и разбрахме още първият път, не е нужно да се повтаряш, така няма стане по-вярно. Кажи ни по-скоро повечко за обективния метод, ти ли го владееш? Как работи? Да се научим и ние да прилагаме обективен метод.

[KIZIL DELI]

Дели, можем ли да допуснем, че спахиите са били по местата на по-сетнешните войнуци? А може ли да допуснем, че ОИ върви добре, докато християните са в армията?

По-скоро не и на двата въпроса. Християните-спахии са масово съсредоточени в западните части и на запад от дн. България, войнуците обратно. Но истината е, че това може да е рефлексия от съхранеността на изворите. Все пак с оглед на гъстотата на населението (която се променя от изток на запад) логично е християните-спахии да са по на гъсто в западните части, докато на изток да са спорадични, ако изобщо ги е имало. Все пак, за да се издържа човек и да ходи на война бива да има данъкоплатци, а не полета пълни с пустиня както отбеляза и Стан по-горе. Османската армия си върви бая добре (ако това изобщо е някаква мерна единица) поне до средата на 16 в., а християните-спахии по това време са спомен, войнуците не се бият по фронтовете, а минават в логистиката и т.н.

[Юлиан Август]

Напротив.Има огромно отношение.Думата "РОБСТВО" има абсолютно отрицателна натовареност.На никой не му е кеф да е роб,нали така!?
Никой обаче и не отрича че средните векове са били едно гадно време за обикновения човек,погледнато през призмата на сегашните ценности.
Хубаво е обаче и да преценим дали това което се е случвало не е било нещо НОРМАЛНО за ония времена и нрави.В крайна сметка за преценката на живота през даден период е редно да се съди според тогавашните порядки.

В случая ние разглеждаме положението на българите тук - следствие на което как да се формулира този период. Според зависи от тезата, която някои иска да заеме, може да прави сравнения с която държава си поиска, а това няма как да е обективен метод. Например, можеш да сравняваш с положението на свободните селяни в Англия. Или да речем, в Русия. В двата случая ще имаш диаметрално протовоположни резултати и изводи. Кой е меродавния ? Кое е нормалното ?
На базата на такива сравнения Радко Младич може да се оправдае за действията си в Босна с факта, че в Руанда е било по-зле,а като цяло самата война в Югославия си е била кървава и за двете страни.
Добър пример за сравнение е разделена Полша - трите части имат различна съдба и съответно усещанията на населението за това разделение са различни. Подпадналия в католическа Австро-Унгария не може да се сравнява с поданника на Прусия, а те двамата са същински щастливци в сравнение с поляците, станани поданници на Русия. Кое е нормалното ?

[SRH]

Не знам кой го е писал това, ама си е така. Всъщност градовете, които въстават срещу османците 1876 г. столетия наред са печелили от османската система.

Дели, можем ли да допуснем, че спахиите са били по местата на по-сетнешните войнуци? А може ли да допуснем, че ОИ върви добре, докато християните са в армията?

[KIZIL DELI]

Народа изтрещя, декларации, демонстрации, подписки - ебаси на архитектите Боката трябва да им купи голям сладолед. Копи-пействам текст от ФБ профил на сериозен човек. Бе струва си да се изчете, па и за архив на темата не е лошо:

Фундаменталната дихотомия в социалния порядък на Османската империя е аскери-рая – дискурс, в който минава животът на поколения хора столетия наред. И веднага необходимите важни уточнения: социалният контекст на термин рая с буквално значение стадо внася друга семантика в него – хората, огромното мнозинство от хора в империята, чийто труд върху земята формира приход, който издържа държавата – с по-прости думи: селяните. И да подчертаем задължително: рая са както мюсюлманите, така и християните (това пък е фундаменталната политико-културна дихотомия в Османската империя). Произвеждащият от земята човек в европейските и малоазийски провинции на империята не е собственик на индивидуалния си стопански базис, производствено организиран в селското землище, от който прехранва семейството си и плаща данъци – „тя (земята – пояснение наше) се дава под наем на онези, които я владеят”. Което съвсем не означава, че не е имал право на собственост – такава е бил домът му, дворът му, стопански постройки и градини в него или такива в непосредствена близост до селото, т.е. всичко онова, което е в регулация, обяснено по съвременен начин. Собствеността обаче на поземления фонд около селището, както беше посочено, е на държавата. Всъщност, в случая става дума за, ако трябва отново да използваме модерния правен термин, възмездно учредено ограничено вещно право (т.е. право на ползване) върху държавна собственост. Това е и смисълът на данъчното облагане, наречено ресм-и чифт/испенче, елемент от отчисленията, формиращи годишното възнаграждение на спахията. Но тъй като за това ще стане въпрос допълнително, на този етап ще се ограничим с това обяснение. Точно това право раята е можела да предава в наследство или да продава (със съгласието и заверката на спахията). Раята е притежавала и свободата да напусне населеното място, в което живее, за да се засели в друго или в град – в този случай се плаща такса, която компенсира спахията заради пропуснатите взимания (докато не бъде отдадено на друг) от индивидуалното стопанство. И друго: до XVIII век (прието е да се твърди, че тогава започва да се случва голямата ментална промяна, водеща до появата на нова идентичност, реализираща и реализирана в контекста на период, който познаваме като Възраждане) рая се схваща като нищо повече от рая; пейоративният му отсенък се появява именно през цитираното столетие. Или: рая в никакъв случай не означава роб – нито по смисъла на античното схващане – „говореща вещ” (именно такова, впрочем, робство съществува в САЩ до 1865 г., в Бразилия – до 80-те години на XIX в.; подобно, впрочем, е било положението и на руските селяни – мужици - до 60-те год. на същото столетие), - нито по смисъла на домодерното европейско време (пък и не много малко след неговото започване), когато голяма част от хората са със статут, познат като крепостничество. Още по-малко по смисъла на статута си в османската държава. А още по-малко логично е емоционалното (а не рационалното) основание за такова твърдение. Не че робство в Османската империя е нямало (тук се изкушаваме да кажем, че основният му аспект е т. нар. система кул – буквално роб, - релативна към военно-административния елит в държавата, реализиращ нейното управление), просто огромното мнозинство от хората са били свободни (правото на собственост, правото да бъдеш потребител на учредено ограничено вещно върху държавна земя – т.е. право на ползване, - което храни теб и семейството ти, непрекъснатите вътрешни миграции, обилно засвидетелствани в османските документи, свободният достъп до съдебна инстанция, например, в който селяните могат да съдят и осъдят своя „господар” спахия, та дори и това, че плащаш данъци, са част от аргументите, които поставят в съвсем не-робска позиция раята християни и мюсюлмани); и ако все пак трябва да бъдат назовани непременно с етикет, то най-коректно би било да бъдат назовани „държавни селяни” – така се произнася и османското законодателство, разбира се, идентифицирайки държавата със султана. А тук е мястото да припомним риторичния въпрос, с който В. Мутафчиева провокира читателя на един от своите историографски текстове: каква е, всъщност, разликата между това някой да нарича хората паство, а себе си пàстир, и това някой да нарича хората рая, а себе си техен господар? Тази: винаги необходимото във всяка социално-икономическа действителност уточнение - кой колко има право (и възможност) да взима от тях.
В света на исляма, за да бъдеш част от ехл-и сейф (хората на меча, т.е. военен), задължително трябва да си мюсюлманин. В Османската империя тази група се нарича аскери – посочено беше вече. Разбира се, важи и нормата, представена току-що. Но съвсем не в първите две цели столетия – четиринадесетото и петнадесетото (а и известно време след това) – от историята на османския бейлик, трансформирал се именно тогава в османска империя. Точно тук се крие и отговорът на въпроса как се случва това – съвсем накратко: гъвкава (ре)организацията на ресурса (земя и хора) в завладените територии. Принцип, прилаган, разбира се, в Балкано-Византийския и Анадолски доосмански свят и използван отново от османците, за да компенсира липсата на достатъчно човешки потенциал, който да бъде използван не само при реорганизация на армията от традиционно опълчение в ефектив, гарантиращ стратегическо им предимство на фронта (да припомним: едновременно Балкански и Анадолски), но и да бъде инструментализиран при формализацията на тяхното династично лидерство над анадолските бейове, воюващи (на този етап) редом с тях не като подчинени, а като съюзници. Точно през 60-те - 70-те години на XIV в., освен обявяването на завладените територии за собственост на държавата (бейт-юл мал), както бе посочено, се въвежда и практиката хумс или пенчик (т.е. ислямизирането на всеки пети военнопленник, който става част от новата войска – на турски йеничари), развила се по-нататък в системата девширме (от турския глагол devșirmek – набирам, събирам), позната като кръвен данък, осигуряваща на държавата ресурс не само за персонално вярната само на султана боеспособна армия, еталон за ефективност, поне до края на XVI в., но и за висшата столична и провинциална номенклатура (цитирана по-горе като кул), осъществяваща реалната власт в държавата.
Очевидно е, че още в хода на завоеванията в Европа част от балканската провинциална аристокрация (и то съвсем не малка), отчитайки реалните политически перспективи и своето място в тях, предпочита да приеме курс на колаборация със завоевателите, което не довежда до силни сътресения в техния статут – това са т. нар. спахии християни, т.е. християни, които участват в конната армия на османците. Тяхното често присъствие в османските описи през XV в. чрез записи от типа на „Мустафа и Петрос, негов брат, синове на Микре – служат по ред” и рязкото им изчезване в неговия край говори в посока, че статутът им е маргинализиран по усмотрение на държавата или за масов религиозен конвертизъм сред тях, в резултат на което няма как да бъдат разпознати по-насетне сред спахиите мюсюлмани.
Все към края на 70-те години на XIV в. по инициатива на втория бейлербей (букв. бей на бейовете – номенклатура, създадена отново в контекста на предефинирането на османския бейлик) Тимурташ е създаден и войнушкият корпус – това е най-дълго съществуващата чрез юридикодефиниран статут социална група (до 1876 г.!). Обикновено, когато става дума за войнуците, се изтъкват ноторните, превърнали се в такива в резултат на богата – като съдържание и спектър – документираност от XVI в. насам, факти: терминът „войнук” е вокално турцизираната форма на българославянската дума „войник”, което се счита както за индикация за респондентния статут на тези хора в българското доосманско общество, така и за категориалния статут на войнуците в османски контекст; от шестнадесетото столетие нататък войнуците се използват като логистичен ефектив в мирно или военно време. Както сочат категорично законите за войнуците, за своите задължения те са получавали в селищата, които населяват, данъчно облекчен производствен базис, наречен „бащина”, съдържащ като компоненти ниви, лозя, зеленчукови и/или овощни градини, ливади, хармани, понякога и воденици; били са освобождавани от данък върху овцете, ако стадата им не надхвърлят 100 глави, както и от поголовния данък джизие (харач), с който са облагани християни и юдеи в Османската империя. И да отбележим, че организацията на войнуците на локално ниво се извършва от лагатори и примикюри – номенклатури от провинциалната доосманска административно-политическа листа
Дервентджиите (от персийски derbеnd - проход) са друга категория хора, инкорпорирани в османския политически, но и социално-икономически ред. Срещу данъчни преференции са имали задължения да живеят точно в определени селища (не рядко създавани по утилитарни съображения от държавата), ситуирани непосредствено или близо до труднопроходими места, и да обезпечават безопасността при тяхното преминаване. За отбелязване е, че именно дервентджийските християнски селища в българските земи (старопланинските, например: Котел, Елена, Габрово, Трявна, Дряново, Калофер и т.н.) са икономически центрове по време на Възраждането.
Мартолоси и власи (последното трябва да се схваща като професионим, назоваващ християните номади в българския северозапад и сръбския изток, които, именно заради своята мобилност, са интегрирани в османската военна система с основно задължение да извършват разорителни набези в Унгария, поради което и данъкът, изискван от тях, е във филури, т.е. унгарски монети; власите имат изключително добре изразена вътрешно общностна йерахия, начело на която стоят кнезове, организираща живота ѝ; статутът на власите е отменен в последните десетилетия на XVI в.) са пример за други социални групи, интегрирани в една или друга степен в османската военно-политическа система.
Към изброените до тук трябва да прибавим и големите социални групи, специфично професионализирани в производство, считано от държавата за стратегическо. От тях да отбележим най-вече джелепкешаните, които, специално в българските земи, се считат основателно за едно от протоядрата на социалната група, лидираща процеса на осмисляне и случване на новия обществен проект (нация – в нейния етнокултурноцентричен, а не граждански вариант) на българите по време на Възраждането – буржоазията. Джелепкешаните са организатори на овцевъдство – изключително важен сегмент в османската икономика, поради, разбираемо, културното табу върху консумацията на свинско месо. Веднъж годишно са били задължени да транспортират до определени места и продадат на определени цени определен брой животни. Срещу това си задължение са освобождавани от други данъци. Доста доходно занимание, джелепкешанството ангажира хора с различни професии (в т.ч. и съвсем не малко свещеници, както ясно личи от отдавна познатия Джелепкешански регистър от 1576 г.), като създава възможност за акумулиране на капитал, превръщащ заетите с него в заможна прослойка.
Накратко: близо 25 са различните категории население в Османската империя, обособени още в хода на първите завоевания на Балканите или след това по тактически или стратегически – най-общо казано, утилитарни – причини, статутът (но и статусът) на които е причина в историографията те бъдат назовавани „привилегирована рая” – историографски конструкт, с който биват оразличени от останалата рая. Тяхното наличие се привежда като аргумент против тезата за общата и масова нивелация на балканските общества, очертавайки частично вертикалната им обществена рекреация.

[Юлиан Август]

Средновековната българска история я дадох единствено като пример за това, че ако приложим същия аршин, който използваш за Османската империя и към други периоди, ще стигнем до доста неприятни заключения. Не мога да разбера какво толкова не ти е ясно.

И ако обичаш, по-внимателно с определения като "малоумно"

А ако ползваш същия аршин и за периода на Средното египетско царство, какво ще излезе ? Че има голям напредък спрямо Танзимата ? Уау
Това не доказва нищо друго, освен че за огромна част от населението времето спира някъде към 1396 г. и започва отново да тече с приемането на някои насилствено наложени отвън реформи (предвид натика, оказван от Англия, Франция и малка част от собствения елит). В което няма нищо нормално, превид това, че в един момент някои угнетени френски селяни започват да се ползват от Code Civil на Наполеон, а тук все още продажбата на християнски роби не е забранена. Разбира се, че може да се правят и паралели с други безбожно изостанали държави като Русия, Иран, Индия, Китай и т.н., благодарение на което може да се изкара и тезата, че тук всичко си е било нормално, даже перфектно, защото "навсякъде" другаде е било същото или по-лошо. Т.е. или сравнението е или малоумно, или манипулативно. В случая, второто.

[картаген]

За произхода на названията съм съгласен. Това, което са ми разказвали мои възрастни роднини, на които им е разказвано от техни дядовци и прадядовци: Голямо Конаре е било османска станция за смяна коне. Наоколо - само гори и пущинаци. Селото е изцяло от преселници от Македония и Нишко - даже някои от родовете имат някакви далечни предания за тези събития отпреди 300-350 години. Съседното село Точиларци е също с турско название. То е заселено от българи, след като на 3 километра от него чисто българско село било опожарено и сринато с основите - кога и как точно е станало, не знам. Преданието гласи, че башибозук го е направил. Аз предполагам - кърджалии.
До средата на 20 век, преди да бъде построен местният микроязовир, още е имало основи на къщи от онова време. Хората избягвали да ходят там, защото било място напоено с много кръв.

Подобен сюжет се разиграва и край Царацово. Преди време си лафих с правнука на Иван Арабаджията. Той е краевед. И ми разказа, че до Царацово е имало по-старо опожарено и разрушено българско село, което е било в границите на днешен Пловдив, някъде в северната индустриална зона.

Всичките околни турски села се самоизселват около Освобождението. През 19 век българите в селата с турски названия в околията вече са мнозинство. Част от дъбовите кории оцеляват чак до 60-те години на 20-ти век.

Оф-топик: Всъщност "Точиларци" идва от множествено число на "точилар", не знам доколко и дали е османско название. Но селото е сравнително ново, възникнало на 3 км от старо българско опожарено поселище.

[Stan]

Стан,
че Горнотракийската низина не е баш безлюдна в първата половина на 14-ти век, има много косвени данни: износ на жито за Венеция и Фландрия, териториални апетити и сравнително големи крепости и гарнизони, дори по времето на бъркотията около византийската гражданска война. И археологическите проучвания в Чирпанско и Старозагорско показват, че там си е имало тук-там многолюдни поселища. Да не говорим за Подбалкана и Крънско - там пък никога не се е обезлюдявало. Това означава, че пълното обезлюдяване е станало през втората половина на 14-ти и през 15-ти век. Между Казанлък и Копривщица са били само турски и мюсюлмански села.
Да, Тракия е била доста обезкървена през 13-ти век, но не чак да е демографска пустиня като Добруджа. Никой не би имал голям интерес да присъединява само пущинаци.

Мисълта ми е да не изкарваме османската власт благородно-колонизаторска в разораването на пустинните целини на Тракия. Един вид голяма услуга са направили да разчистят пущинака.

Ако говорим конкретно за равната част - около Пловдив вероятно е имало група села заварени от турците - Цапапица, Войсил, Трилистник, Войводиново, Строево, Гаганица, Злати трап, Маноле, Рогош и т.н. От Асеновград на запад по периферията на Родопите - също. Отделни селища е имало и в южната периферия на Стредна гора, но не толкова много. Специално за района около Чирпан на североизток и югоизток, най-много да е имало някоя друга жалка махала. Говоря конкретно за равната част и конкретно за 14 в. Не за вътрешността на Средна гора, Подбалкана или 11-12 в. Много добър индикатор в това отношение са старите имена - където видиш село със старо турско име, може да си сигурен, че е създадено от турците, а където е българско, гръцко или неясно какво но определено нетурско, най-вероятно е заварено от турците село. Но темата за Тракия е бистрена на друго място и е излишно да се повтаря.
Ситуацията в много голяма степен наподобява Добруджа и Делиормана, които също били силно обезлюдени и затова в последствие силно турцизирани. Между другото не забравяй, че сред турците е имало много номади, както и сред съюзниците им татарите и тези безлюдни полета са им осигурявали отлични условия за скотовъдство.

[картаген]

Напротив.Има огромно отношение.Думата "РОБСТВО" има абсолютно отрицателна натовареност.На никой не му е кеф да е роб,нали така!?
Никой обаче и не отрича че средните векове са били едно гадно време за обикновения човек,погледнато през призмата на сегашните ценности.
Хубаво е обаче и да преценим дали това което се е случвало не е било нещо НОРМАЛНО за ония времена и нрави.В крайна сметка за преценката на живота през даден период е редно да се съди според тогавашните порядки.
А как да стане това другояче освен сравнявайки живота в съседните държави и анализирайки кой и по какви причини бяга в Осм.Империя или пък емигрира от нея.
Иначе ако тръгнем да преценяме ползвайки съвременните разбирания за живота за времената преди 500години ще изпаднем в доста конфузни ситуации...
Да опитам ли лекинко да подемагогствам и аз по този начин,но с обратен знак!?
Чакай да пробвам.
Господстващата идеология в днешно време е либерализма.Най-важната ценност са личните свободи на индивида.
Ристиените в Осм.Империя са можели да плюскат свинско.Мюсюлманите им е било забранено.Кой е по-свободен тогава?
Ристиените в Осм.Империя са можели да нагъват вино.Мюсюлманите им е било забранено.Кой е по-свободен тогава?
Ристиянските жени в Осм.Империя са можели да ходят облечени както си пожелаят.За кадъните е имало строг дрескод.Кой е по-свободен тогава?
Ристиянските жени в Осм.Империя са можели да ходят където си искат.За кадъните е било задължително да имат мъж-роднина за придружител.Кой е по-свободен тогава?
Въобще-демек-кои са истинските роби в Империята,май са самите мюсюлмани,а не ристиените? )

Всичко хубаво, ама боравиш със съвременни представи и понятия и с тях мериш събития отпреди 200-600 години. Някак не се вързва. Върви за ширпотреба в някой ежедневник. За друго си е чиста спекулация.

За да даваш присъди и оценки относно събития отпреди 4-5 века, трябва да се опиташ да влезеш в кожата на човека, който е бил част от онова време и пространство. Четенето на льо Гоф не вреди.


Стан,
че Горнотракийската низина не е баш безлюдна в първата половина на 14-ти век, има много косвени данни: износ на жито за Венеция и Фландрия, териториални апетити и сравнително големи крепости и гарнизони, дори по времето на бъркотията около византийската гражданска война. И археологическите проучвания в Чирпанско и Старозагорско показват, че там си е имало тук-там многолюдни поселища. Да не говорим за Подбалкана и Крънско - там пък никога не се е обезлюдявало. Това означава, че пълното обезлюдяване е станало през втората половина на 14-ти и през 15-ти век. Между Казанлък и Копривщица са били само турски и мюсюлмански села.
Да, Тракия е била доста обезкървена през 13-ти век, но не чак да е демографска пустиня като Добруджа. Никой не би имал голям интерес да присъединява само пущинаци.

Мисълта ми е да не изкарваме османската власт благородно-колонизаторска в разораването на пустинните целини на Тракия. Един вид голяма услуга са направили да разчистят пущинака.

[KIZIL DELI]

@Atom, естествено, че няма никакво събитие (не такова, за което не си струва да се говори, липсва събитие изобщо, както и ти сам казваш), спомена се още щом темата се повдигна. Но кой се интерсува от факти изобщо, те са дребни досадни препятствия, които често препятстват една добра теза.

[KIZIL DELI]

До МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
До КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТВОРЕНО ПИСМО

По повод възникналия след пресконференция на министъра на МОН на Република България проф. Тодор Танев публичен дебат относно това – какъв термин да се употребява в учебното съдържание по история на България за шести клас за определяне на периода, в който българите са били поданици на Османската империя, ние долуподписаните, в качеството си на хора, които професионално изследват периода 15.-19. век от националната и балканска история, бихме искали да заявим пред ангажираните институции, заинтересованите граждани и медиите следното:

Както всяка друга наука, така и историята използва своя специфична терминология, чрез която дефинира и анализира своите „обекти” – събитията, личностите и процесите в миналото. Днес това легитимно право на историята да бъде наука се изземва с удивителна лекота. От нея се изисква по-скоро да бъде слугиня на политиката, а не и равноправна научна дисциплина и учебен предмет, който култивира способности за аналитично мислене.
От десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който най-адекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е „османско владичество”. В рамките на този термин най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане. Терминът „османско владичество”или равностойните му и почти синонимни варианти „османска власт/управление/господство” е и международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи. Тази терминология е приета и в историографиите на съседните ни балкански страни.
Терминът „съжителство”, така както той е използван от изследователите, а вероятно и от авторите на учебната програма за шести клас, засяга само един аспект от социалната и културна история на различните конфесионални и етнически групи, населявали нашите земи през различните исторически епохи. През периода на османското владичество българи и турци, евреи, роми и арменци, християни и мюсюлмани, православни и католици, сунити и алевити и пр. нерядко са живеели редом – най-вече в градовете, но понякога и по селата. В рамките на всекидневния си живот те често е трябвало да споделят общи отговорности и грижи, да разработват механизми за съвместни действия или за решаване на възникнали помежду им проблеми. Общуването помежду им в много голяма степен се предполагало и дори налагало от функционирането на самите османски институции – икономически, административни, военни и др. Всичко това неизбежно е довело както до взаимни влияния и културен обмен между отделните групи,така и до конфликти и негативни стереотипи за „другия”. Така или иначе „съжителството“ – и с позитивните, и с негативните си измерения – е неразривна част от нашата обща история и тя няма как да бъде заобиколена и премълчана. „Съжителството” е емпиричен факт, а не оценъчно понятие. То обаче представлява само един елемент от пъстрата мозайка на живота по време на османското владичество. Следователно, терминът „съжителство” не може да замени термина „владичество” и на никой сериозен изследовател досега не е хрумвало да го налага като алтернатива.
Институцията на робството в Османската империя (става въпрос за т.нар. домашни роби, набирани по пътя на военнопленичеството, търговията и пр.) има специфики, които също не позволяват чрез този термин да бъде описан статутът на всички или поне на по-голямата част от българските и другите балкански поданици на султана. Поради това съвременната наука предпочита да не го използва, когато говори за положението на българите в рамките на османската социална и политическа система. Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. – все права, от които робът по презумпция бил лишен. Действително, в османската държава е имало и една друга емблематична група роби – еничарите, част от които с български произход. Те имали статуса на лични роби на султана и поради тази причина именно от техните среди се рекрутирала управленската номенклатура на империята. С тези трудно контролируеми дори от централната власт „роби на султана” в никакъв случай не бихме могли да отъждествим огромната маса от подвластното население на империята, включително и българите.
Изразът „турско робство”, създаден от идеолозите на българското национално движение през 19. век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на 20. век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на 19. век до сега. Задълбочавайки познанията си, тя е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът „турско робство“ е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя. Разбира се, фактът, че този израз се е вкоренил в паметта на няколко поколения българи, няма как да бъде пренебрегнат. Ако присъства в обучението по българска история обаче, съвременното осмисляне на „турското робство“ може да бъде основа за дебат, който да предостави на учениците терен за формиране на аналитични способности и усвояване на методите на критичния анализ.
Широкообсъжданият през последните 25 години термин „османско присъствие“ никога не е бил използван нито от български историк, нито в учебниците по българска история за различните учебни степени – с изключение на случаите, в които се е налагало да се обяснява защо чрез този изфабрикуван незнайно от кого и с каква цел термин не може да бъде обозначен османският режим на Балканите.
Бихме желали да завършим с това, че използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава. И то не само защото така се неглижират достиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество, които с нищо не допринасят нито за националното самочувстие, нито за изграждането на модерната българска идентичност.

Оставяме нашето мнение отворено за подкрепа от всички членове на историческата колегия, които биха искали да се присъединят към него.



Проф. дин Надя Данова – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН

Проф. дфн Николай Аретов – Институт за литература, БАН

Доц. д-р Светлана Иванова – Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Доц. д-р Олга Тодорова – Институт за исторически изследвания, БАН

Доц. д-р Стефка Първева – Институт за исторически изследвания, БАН

Доц. д-р Росица Градева – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН и АУБ

Доц. д-р Пламен Божинов – Институт за исторически изследвания, БАН

Кета Мирчева – историк на свободна практика

http://www.marginalia.bg/analizi/vreme-e-da-sprem-sas-zloupotrebite-s-istoriyata/

[mechoka]

Към темата няма никакво отношение какво е било положението на селяка в Полша, Русия или Австрийската империя.

Напротив.Има огромно отношение.Думата "РОБСТВО" има абсолютно отрицателна натовареност.На никой не му е кеф да е роб,нали така!?
Никой обаче и не отрича че средните векове са били едно гадно време за обикновения човек,погледнато през призмата на сегашните ценности.
Хубаво е обаче и да преценим дали това което се е случвало не е било нещо НОРМАЛНО за ония времена и нрави.В крайна сметка за преценката на живота през даден период е редно да се съди според тогавашните порядки.
А как да стане това другояче освен сравнявайки живота в съседните държави и анализирайки кой и по какви причини бяга в Осм.Империя или пък емигрира от нея.
Иначе ако тръгнем да преценяме ползвайки съвременните разбирания за живота за времената преди 500години ще изпаднем в доста конфузни ситуации...
Да опитам ли лекинко да подемагогствам и аз по този начин,но с обратен знак!?
Чакай да пробвам.
Господстващата идеология в днешно време е либерализма.Най-важната ценност са личните свободи на индивида.
Ристиените в Осм.Империя са можели да плюскат свинско.Мюсюлманите им е било забранено.Кой е по-свободен тогава?
Ристиените в Осм.Империя са можели да нагъват вино.Мюсюлманите им е било забранено.Кой е по-свободен тогава?
Ристиянските жени в Осм.Империя са можели да ходят облечени както си пожелаят.За кадъните е имало строг дрескод.Кой е по-свободен тогава?
Ристиянските жени в Осм.Империя са можели да ходят където си искат.За кадъните е било задължително да имат мъж-роднина за придружител.Кой е по-свободен тогава?
Въобще-демек-кои са истинските роби в Империята,май са самите мюсюлмани,а не ристиените? )

[Atom]

Да, то системата в Империята дава небивали възможности за социално издигане - в това е почти без аналог за периода, само че това е свързано с лека подробност като смяна на вярата, което пък е свързано с декласирането на въпросния индивид от собствената му общност и претопяването му в чужда култура и общество. Просто чудесно, ама само от съвременна гледна точка.

Не само. Възможностите пред "средната класа" са несравнимо по-високи от половин Европа. Нещо повече, османските поданици - православни, арменци и османски евреи подхранват заедно с ашкенази средната класа в Източна Европа.
Портата не само не им пречи, но и ги подпомага - където и колкото може. Ето например списък на османските консули в Марсилия:

The Ottoman consuls in Marseille, 1797–1823

1797–8: Stefanos Alexandrakis
1804–6: Andreas Giustinianis
1806–8: Antoine Peretie
1808: Jacques-Marc Marchand
1808–11: Panayotakis Pettizza
1811–13: ‘Nicolas Georges’ (or ‘Georges Nicolas’?)
1813–16: Joseph Raphael Cohen
1816–23: Demetrios Kapoudas

Като им гледам имената, то за никаква смяна на вярата не може да става въпрос (като задължително условие за кариера и издигане). От тези няма нито един мюсюлманин.