Турско робство или османско владичество

[KIZIL DELI]

Нямам идея кво се е творило, но последното, което целях е да ви натискам копчето пак. Пуснах текста за архив, защото има отношение към тематиката. Бойко Пенчев е сериозен учен и никак не мога да се съглася, че неговият текст (ако и публикуван в медия) може да се принизи до поредния весникарски пасквил, който делията довлича във форума. Бих препоръчал по-малко тупане в гърдите и повече напън в по-горната част на тялото, за да не се истеризира всяка тема, която касае България през периода на османското владичество. Впрочем никак не разбирам мотивацията на поне част от съфорумците, които очевидно имат твърде периферни познания по материята, но държат гласовито да бъдат чути, защо?

[Amazon]

Модераторът, в чийто домейн е поредния словесен дрисък. И чието търпение е на привършване.....

Значи това, довлечено от Фейсбук:

Да идва заветната дата 3 март, че да мирясаме. Пак да се озъбим на поробителя и да се поклоним пред освободителя; да потвърдим националните си комплекси и, изтощени от емоция, да продължим да се примиряваме с липсата на справедливост и с пладнешкия грабеж на "Лукойл"...

И това цитирано директно от най-политизираният български всекидневник:

А онова, което днес яростно се брани като застрашена "българщина", не е нищо друго освен образът на българската история, конструиран и наложен по времето на комунизма. И когато днес се говори за "посегателство върху историята", значи някой се е осмелил да оспори клишетата на Живковата култура.

Не влияят на търпението на модератора?

Аз също имам Фейсбук, където статусите на историческа тематика са много. Много от тях са свързани с османското иго, някой са написани добре. Обаче не ги влача тук.
Също така имам политически пристрастия, но едва ли някой тук може да каже какви са защото не линквам политически статии по щекотливи въпроси.

Разбирам че на Кизил заигравки с 3-ти март и опосредстване на българският фолклор с бивш тоталитарен лидер може да са му забавни, но на мен не са, нито научавам нещо ново. Назад в темата има още подобни извадки и отново цели статии от въпросният всекидневник. Някой също сътворени от подобни "литературоведи". В един момент писва. Някой се ядосват, мен лично ме избива на подигравки. Това е.

[dibo]

Защо изтрихте реакциите и подигравките на поредната вестникарска пропаганда довлечена тук от Кизил Дели? Може ли да попитам кой модератор го направи?
Предишният път делията домъкна мнение от фейсбук подиграващо се с трети март. Сега това дето песента Блканджи Йово била популязирирана от Тодор Живков по време на колективизацията. Ако модератора не е сигурен какво прави, защо не се посъветва с колегите си какво и кога да трие?

Модераторът, в чийто домейн е поредния словесен дрисък. И чието търпение е на привършване.....

[Amazon]

Защо изтрихте реакциите и подигравките на поредната вестникарска пропаганда довлечена тук от Кизил Дели? Може ли да попитам кой модератор го направи?
Предишният път делията домъкна мнение от фейсбук подиграващо се с трети март. Сега това дето песента Блканджи Йово била популязирирана от Тодор Живков по време на колективизацията. Ако модератора не е сигурен какво прави, защо не се посъветва с колегите си какво и кога да трие?

[monte christo]

Значи, съставих цял списък с българска литература по въпроса (т.е. това, което може да се свали и изнамери свободно в интерет) и пак част от вас продължават да не четат и да не се образоват. Фактически продължавате с инсинуациите.

Бъдете сериозни, и спрете с фолк-хистърито. То не е меродавно. Бойко Пенчев ви е обяснил защо.

Нали повечето сте отворени и специалисти по периода XV-XIX век. Защо никой не коментира предаването?

[Юлиан Август]

Ако съвсем случайно не си обърнал внимание, тук се коментира конкретен текст, а именно "Даваш ли, даваш балканджи Йово". Как точно кралимарковският епос доказва, че въпросната "Даваш ли, даваш" е автентична народна песен, е въпрос на който трудно може да се отговори. Смислено имам предвид.

Коментира се статията, а тя в едно изречение със "смислено" не ми стои. Амазон до голяма степен е отговорил.
Много зор се иска да градиш конспиративни теории върху историята на една песен, която видиш ли, изкривила представата на българите за цяла една епоха. То имало и други песни, но нашия "литературовед" си избрал... познай коя. И то блестящо е съзрял намесата на Морготовите слуги комунистите. Старите хора казват на такива съждения "от г..з изчекано". Покланям се.

Обаче, оригинала - Море, даваш, Никола,, е публикуван още 1860 г. в сброника на Веркович, 199 стр. Това се намира с два клика на мишката, а някои хорица си вадят хляба да пишат пасквили като въпросната статия.

[KIZIL DELI]

Забавно и поне за мен ново.

Робинзон и Балканджи Йово – герои на нашето време
Бойко Пенчев

Големият лингвист и когнитивист Джордж Лейкъф започва една от книгите си със следния пример. Ако застанете в една стая с 20 души и им кажете "Не мислете за слон. В никакъв случай не мислете за слон", всеки един от тях в близките няколко минути ще мисли именно за слон. Причината, казва Лейкъф е, че заедно с думата "слон" върви една невидима когнитивна рамка и не можем просто до отречем думата, защото рамката остава. Само глупав политик ще се изтъпани и ще каже "Аз се боря с корупцията", защото думата "корупция" задейства в публиката рамка, където ще бъде напъхан и самият той.

Цялата комедия с новите учебни планове по литература

е образцов пример за теорията на Лейкъф. Публичните дискусии така и не излязоха от рамката, наложена от медийните изстъпления, докарали оставката на Тодор Танев. Историята на псевдо-дебата може да се резюмира с три заглавия. Започна се с "Робинзон замества "История славянобългарска" в 6 клас" (в."Труд" от 23.01.2016 г.), мина се през "Паисий остава в учебниците, местят го в 9-и клас" ("ПИК" от 25.01.2016 г., за да се стигне до финалното "История славянобългарска ще се учи 4 години, "Робинзон Крузо" отпада" ("Дневник", 16.03.2016 г.).

Първото заглавие е лъжа, защото никой не е възнамерявал да маха Паисий, още по-малко пък заради Робинзон. Следващите заглавия показват как действията на министерството на образованието и науката (МОН) по програмите се оказват подчинени на целта да се неутрализира лъжата. Само дето се остава в рамката, зададена от нея. Как иначе да си обясним отпадането на "Робинзон Крузо", след като такова искане никога не е имало в обсъжданията с представители на учителската общност, граждани и журналисти? Единствената вина на горкия Робинзон е, че се е появил във вестникарските заглавия като конкурент на Паисий. (Всъщност откъсът от романа на Дефо е вероятно най-безспорният, абсолютно централен текст от програмата за 6-и клас, но за да се разбере това, първо трябва някой да попита каква всъщност е целта на тази програма, в която са събрани "Робинзон", "Братчетата на Гаврош" и "Малкият принц"). Това, което МОН прави, е да повтаря пред медиите: "Не мислете, че липсва патриотизъм в програмите!" Не мислете за слон.

Същото желание да бъдат омилостивени генераторите на патриотично остървение се забелязва и в обещанието на МОН, че "Фолклорната песен "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" ще се изучава по история в 6 клас".

За робството и Паисий се изприказва достатъчно, но

по отношение на "Балканджи Йово" не е зле да се кажат някои неща,
които може би широката публика не знае

Първо, "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" е текст, написан от Пенчо Славейков. Публикуван е посмъртно през 1917 г. в "Книга на песните" – сборник с 226 народни песни, подбрани, а някои от тях и редактирани от Славейков.

Още в "Книга на песните" редакторът д-р Кръстев чинно е посочил първоизточника на Славейков. Това е песента, публикувана под ¹199 в сборника на Стефан Веркович "Народни песни на македонските българи" от 1860 г. Славейков е направил действието по-сбито, освен това е променил името на героя – във фолклорния първообразец, записан уж "в Просеник, Серско", героят не се казва Балканджи Йово, а Никола. Без Пенчо Славейков името "Балканджи Йово" нямаше да съществува, нито щяха да са мислими съчетания от типа "брани вярата си като Балканджи Йово" или "по балканджийововски".

Интересното, че всъщност никъде другаде освен в сборника на Веркович не е публикуван вариант на тази песен. Което прави нещата съмнителни. Обикновено народните песни съществуват в различни варианти и когато фолклористите през 19 в. започват да ги записват, се появява въпросът кой е "най-хубавият" или "най-автентичният" измежду тях. В случая с песента за Никола, който не дава хубава Яна на турска вяра, подобен въпрос не възниква, защото други варианти така и не се появяват. Големият фолклорист Кузман Шапкарев например почти по същото време събира материал по същите тези македонски земи и публикува над хиляда народни песни с всевъзможни сюжети в своя "Сборник от български народни умотворения" от 1891 г. – но при него песента за Яна и Никола, т.е. бъдещият "Балканджи Йово" я няма. Няма да я открием и във внушителния "Трем на българската народна историческа епика" – солидно издание от 1939 г. под редакцията на Божан Ангелов и Христо Вакарелски. А по онова време националната идеология се прокарва с размах и ресурси от страна на държавата, на които и Божидар Димитров би завидял. Не е като да е била тогава България завладяна от соросоиди.

Та, с една дума до 1944 г. българските фолклористи сякаш не знаят за съществуването на народна песен, в която вярата се отстоява с цената на отсечени крайници и извадени очи.

Нещата обаче драматично се променят след Девети септември

когато новата власт започва системно да налага образа на "борческия народ", чийто "боен авангард" в новото време е Комунистическата партия. Оттук започва и възходът на "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово". Първото публикуване на Славейковата редакция на песента е направено от Генчо Керемедчиев, който през 1948 г. съставя сборника "Български народни песни. Лирика и епос". Именно там за първи път текстът на Славейков стои редом с народни песни. Е, съставителят е бил достатъчно честен, за да напише отдолу, че текстът е от "Книга на песните" на Пенчо Славейков. Подобни угризения не са имали Иван Бурин и Димитър Осинин, които през 1953 г. издават сборника "Горо ле, майко хайдушка. Народни песни". Именно тук за първи път авторството на Славейков е изтрито, а "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" – произведена в "автентична" народна песен. Като такава тя става изключително популярна и започва да се възприема като символ, като икономично и въздействащо изображение в миниатюр на цялото робство с народните теглила и героизъм.

Същият Иван Бурин, който е направил текста на Славейков "народен", в дискусията за свободния стих от началото на 60-те пише статия със заглавие "Не даваме хубава Яна на турска вяра", в която със свещен комунистически гняв бичува младите поети, осмелили се да пишат в свободен стих без разрешението на Партията. Заслужава си един цитат от този публицистичен шедьовър, заради актуалното му звучене в контекста на днешните дискусии за "българщината".

"Ще се борим против съвременната гъркомания и съвременните гъркомани, т.е. срещу поклонниците на упадъчното буржоазно изкуство (...) Колко мъки е преживял и колко жертви е дал българският народ, докато се почувства свободен творец под своето небе! Затова ние ще се борим в защита на неговата култура, така, както ни учи песента - по балканджийововски!".

Разбира се, няма как да говорим за превръщането на текстове със съмнителна автентичност във фундамент на българщината, без да стигнем до "Време разделно". Окончателното превръщане на "Даваш ли, даваш" в прастар, "исконен" текст, съхранил най-драматичните моменти от историята ни по време на "турското робство" идва с романа на Антон Дончев, появил се през 1964 г., тъкмо когато БКП започва кампания по ре-българизирането на помаците. Във "Време разделно" в един от ключовите моменти, когато Караибрахим е отправил своя ултиматум към българите – да приемат исляма или да умрат, селските първенци се събират да мислят какво да правят. И докато мислят, пеят "Даваш ли, даваш Балканджи Йово". Пеят си през 1668 г. текста на Славейков, публикуван през 1917-а, и окото им не мигва.

Всъщност романът на Антон Дончев е цял компендиум на текстове
със съмнителна автентичност и подчертан патриотично-страдалчески характер

Когато например в хода на романа се появяват жертвите на потурчването от Смолян, техният водач, смолянският поп, разказва какво им се е случило, повтаряйки дума по дума известната приписка на поп Методи Драгинов за потурчването на Чепино. Приписка, години наред броена за окончателното, неоспоримо автентично доказателство за практиката на насилствени потурчвания през 17 в. Само дето през 1984 г. текстологът Илия Тодоров доказа, че текстът на поп Методи Драгинов не е писан през 17-и, а през 19-и век. Впрочем същият Илия Тодоров разобличава като късен фалшификат или мистификация, ако се изразим по-меко, прочутото "Символ-верую на българската комуна", приписвано на Ботев и откриващо всяко издание на Ботеви произведения по времето на комунизма.

Последният жест по окончателното вписване на "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" в корпуса на автентичния фолклор се извършва през 1965 г., когато излиза последният, 13-и том на монументалната поредица "Българско народно творчество". Там вече ще намерим и "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово". Но понеже в едно академично издание на фолклор задължително се посочва източникът, откъдето е взета песента, съставителите явно са се видели в чудо и накрая са написали под текста следното: "Санданско; трапезна (Архив ИМ-БАН, 1954 г.)." Пеят банскалии през 1954-а, посред колективизацията, значи е народна, какво по-автентично от това?!

Всички тези дати и произведения може би са дошли в повече на читателя, но именно те са аргументите в полза на една теза, която само на пръв поглед изглежда скандална. "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" е документ не за "турското робство", а за манипулативните стратегии на комунистическата пропаганда, моделираща миналото. Именно през периода на тоталитаризма този текст става идентификационен "хит", сакрален знак, внушаващ определена "истина" за историята на българите по време на "турското робство".

А онова, което днес яростно се брани като застрашена "българщина", не е нищо друго освен образът на българската история, конструиран и наложен по времето на комунизма. И когато днес се говори за "посегателство върху историята", значи някой се е осмелил да оспори клишетата на Живковата култура.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/0...e/?ref=miniurl

[monte christo]

Запис на предаването: http://bnt.bg/predavanyia/istoriya-b...iya-29-02-2016

Очаквам вашите анализи на акцентите, които поставиха гостите! Хайде да ви видя сега...

[monte christo]

Напомням на интересуващите се по тази проблема да гледат предаването История.bg по БНТ1 на 29.02.2016 г. /понеделник/ от 21:00 h. Посветено е на българите в Османската империя.

https://www.facebook.com/Istoria.bg.bnt/photos/np.1456656160592218.100000156406952/1297555466926436/?type=3&theater&notif_t=notify_me_page

Знаете ли, че „рая“ е събирателният термин за производителното население в Османската империя. Това са всички, които работят и произвеждат, и които плащат данъци. В това число и мюсюлмани, и немюсюлмани. През 18-ти век настъпва промяна - все повече мюсюлмани се пишат военно задължени и формално излизат от групата на раята. Затова през 19-ти век, когато се формира представата ни за битието под османска власт, понятието рая стеснява своя обхват. До средата на 19-ти век османската държава се отказва от термина „рая“, признавайки всички за поданици.

Българите в Османската империя – темата на „История.bg ” в понеделник/ 29 февруари

[TypTyp]

"Ако човек не разполага с 2/3 от денонощието само за себе си, то той е роб - независимо от това дали е търговец, учител или държавник..." Ницше (1844-1900)

[Не историк]

Уважаеми форумци,
Някъде в първите страници на темата има един пост на малко "различен" български език. Никой не му обърна внимание.И аз си направих регистрация специално за да пусна настоящия пост. С горецитирания нямам нищо общо.И така:
Бих искал да декларирам дълбокото си уважение към пишещите тук, тъй като е възможно част или не само част от написаното от мен да подразни някого. Предварително поднасям извиненията си. Като лаик мога да си позволя да пиша и глупости. Не ме съдете много строго. Всъщност аз не разполагам с инструментариума и методологията на историческата наука - просто не съм историк.
Ще се опитам да поднеса нещата така както изглеждат от гледната точка на обикновения българин - не историк. Може и съжденията ми да са грешни, но това няма да е толкова важно, ако успея да убедя ерудираните хора тук да помогнат на обикновения човек, който иска да разбере. Повярвайте, огромната част от обикновените българи искат да разберат.
Защитавам следната теза: Въпросът "имало ли е турско робство или не", е несъществуващ, тъй като е резултат от използваната днес историческа доктрина и има смисъл единствено в нейния контекст. Това е политически въпрос. Затова и при съседите такива въпроси няма. Което не отменя нито кланетата, нито кръвния данък нито целия ужас на епохата.
Позволих си да подложа съвременнта историческа доктрина, предлагана на обикновените българи, на критичен анализ при използване на единствен инструмент - принципа на О'Кам. Получих следното:
Съвременната доктрина има три аспекта: 1. Държавностен; 2. Етнически; 3. Културен.
За краткост ще се спра само на първия по причина, че за останалите нещата стоят по подобен начин.
Държавностният аспект на доктрината се състои от аксиомата, че българска държава има тогава и само тогава когато тя ( тази държава ) владее земи на юг от р. Дунав, за предпочитане в днешните български територии. Ако тези земи попаднат под чужда власт автоматично българската държава изчезва, а нацията е под "робство". Но тук съществува проблем - земите на север от Дунав. Те по някакъв начин също трябва да бъдат "изчезнати" за да не се разруши доктрината.
За целта по време на "византийското робство" се използва мъгляво понятие за държавен и етнически колапс в северните земи при все,че май никъде и от никой до сега не е описано достоверно подобно явление. Тук има много проблеми.
Най-забавни за мен са два от тях:
1. Срещу някой от дунавските градове ( май Силистра, но не си спомням добре, обаче ми е простено, не съм историк )живеели някакви "не българи" - май печенеги. И следователно цяла Валахия била на пченегите. Проблем - близо да днешен Кюстендил, днес в границите на БЮРМ, се намира град Куманово. Там живеели кумани. Следователно има свидетелства за наличие на селища на чужди етноси във вътрешността на ПБЦ, а Дунав е бил именно във вътрешността му. Следоватено наличието на печенеги на Дунав има по-просто обяснение от това, че те (печенегите) превзели цяла Валахия и излезли
на р. Дунав ... само на едно място.
2.Асеневци са се появили от нищото, неизвестно от чии земи дошли, (ама в никакъв случай български!!!) и
възстановили България. Що пък България непременно? И пак се появили земите на север от Дунав.
По-вероятно обяснение на събитията: Имало е нахлуване естествено в края на X век, но то е отблъснато в крайна сметка.С много кръв и разрушения, десетилетия е отблъсквано, но е отблъснато.
Българите са се възстановявали дълго, но все пак са се възстановили и са си върнали земите на юг от Дунав.
По смело се подхожда за периода започващ от 1396 г. Сведенията за периода до смъртта на определяния като български император син на Йоан Страцимир просто се игнорират. Но и тук трябва да се "изчезнат" земите на север от Дунав. За целта тези земи стават "независими" в 12 без пет. Много удобно. Но пак има доста проблеми. Ето един особено забавен:
Някъде прочетох, че в Австроунгарската империя от 1356 г., та чак до 19 век е в сила "златна була", спoред която местните князе са независими в своите владения. Пък през 14 век суверенитета е владетелски..... И въпреки това никой не смее да оспорва съществуването на Австроунгарската империя. Но подобен подход за Българската империя е забранен.
Защото ще разруши доктрината.
Следователно ако приемем за несъстоятелна доктрината, че има земи на юг от Дунав - има държава на българите, няма земи на юг от Дунав няма държава на българите, нещата застават в много по-простичък и логичен ред:
Около 1396, под ударите на османците, Българската империя са разпада, като част от българите остават в границите на Османската империя. Друга част обаче ( и май по-голямата ) живеят в друга държава/държави, които по-късно ще станат известни като "Дунавските княжества", където официален е българският език, аристокрацията си е българска, държавното устройство и то, имат собствени войски, админстрация, духовенство и никакви чужденци ( османците визирам ) не могат да се заселват в земите им. И до 17 век се опитват да отвоюват земите на юг от Дунав...
Е, ако мога да цитирам проф. Пламен Павлов в някакъв момент просто "тръгнали по свой път"...
Към средата на 19-ти век Османската империя е в процес на разпадане. В следствие на 10-тата или 11-тата война между Руската и Османската империи възникват държавите България и Източна Румелия, върху земите на бившата Българската империя, попадали до тогава в границите на Османската империя. През 1885 двете се сливат в България.
Следователно дори онази част от българите, останали в пределите на Османската империя след 1396 г., да са роби дори в древноримски смисъл, то това в никакъв случай не може да се отнесе към целия етнос. Всъщност българите нямат никаква своя държава никъде, само в периода 1861 - 1878 година.
Следователно въпроса "имало ли е турско робство или не" е неприложим за българския етнос/нация като цяло и ако мога да използвам езика на един герой на Стругацки : "Въпросът не съществува, следователно е легендарен".
Давам си сметка, че казаното по-горе е изключително неудобно за редица чужди нации. Но мен като българин удобството на съседи и "благодетели" слабо ме интересува. Тези съседи и "благодетели" са се боричкали разкъсвайки наследството на моя народ. Ако има неща от които те да се срамуват - не ние сме ги извършили.
Две изречения за доктрината.
Целта на доктрината е да насади у българите робско самосъзнание - нали предците им са били роби - и да впечата за
вечни времена в същото това самосъзнание образа на освободителя и образа на врага от когото българина да бъде защитаван.
Щото сам не може да се защитава. И да се управлява не може. И въобще сам, без голям брат нищо не може.

[Thorn]

Предлагам на който му се толкова лакърдисва по темата, да си лакърдисва където вървят лакърдийки, а не тук.

[Dinain]

съвременна политика

[Кухулин]

Торн, ти сигурно се мъчиш да ни тролиш Оставил си горе два поста за съвременна политика и триеш отговорите на тия постове с мотива "съвременна политика" Много тънко изпълнение

готово, изтрих ги и тях

[Кухулин]

съвременна политика