Бих се подписал под всяка дума от мнението ти, Мелиса - въпреки че съм в България и не съм емигрирал чувствам нещата именно по този начин (което впрочем си личеше и в онзи стар спор за "предателството" и емиграцията, който водихме преди време тук).
В това има много истина. Смелостта не зависи от това дали си останал или емигрирал, а от това защо и как си го направил. Пък и откога смелостта стана толкова абсолютна ценност
. За мен емигрирането е по-труден избор, отколкото оставането, затова и съм тук. Някак си не мога да си представя да се разделя с езика, който обичам ( българският). От друга страна, като се замисля основно го използвам в интернет, т.е., не би имало голямо значение къде се намирам.
Много точно и вярно :tup:
После, защо си мислиш, че онези, които са останали, са имали куража да го сторят ? Не ти лие хрумвало, че е по-скоро липса на смелост да заминат? Оставаш не защото искаш или от патриотизъм, а защото те е страх да започнеш нещо ново или си прекалено свикнал с рутината на живота си.
. За мен емигрирането е по-труден избор, отколкото оставането, затова и съм тук. Някак си не мога да си представя да се разделя с езика, който обичам ( българският). От друга страна, като се замисля основно го използвам в интернет, т.е., не би имало голямо значение къде се намирам.
А предателството към самия себе си, ако останеш на място, в което не си щастлив? Не е ли индивидът по-важен от обществото? Не е ли моето право да съм щастлива по-важно от това да остана за да докажа нещо на другите, нещо, кеото за мен е вън от съмнение? Защо да жертвам себе си на олтара на чуждия съд?


Не обичам клишетата за емигрантите, за слугуването, за чужбина и т.н. Не харесвам мисленето на някои хора и то в свят, в който границите се стопяват или дори не съществуват. Не разбирам това желание за заземяване и непременно свързване със земята, на която си се родил - крепостните селяни вече са леко демоде. Човекът на 21 век е гражданин на света, за който границите са стар спомен от учебниците по история. Харесвам тази свобода и ще я защитавам зъби и нокти, а повярвай ми, имам ги и двете
:shrug: Ууф, и аз да се включа.
, въпреки че са можели да имат колкото си искат и се издържаше с работа на няколко места. Просто искаха да осигурят на това им дете добър живот, подобен на този на българите. Мечтата им беше, да вземат момчето им старшина в МВР-то. "Пък ако завърши вишето и нещо по-нагоре"!
Comment