Бих се подписал под всяка дума от мнението ти, Мелиса - въпреки че съм в България и не съм емигрирал чувствам нещата именно по този начин (което впрочем си личеше и в онзи стар спор за "предателството" и емиграцията, който водихме преди време тук).
В това има много истина. Смелостта не зависи от това дали си останал или емигрирал, а от това защо и как си го направил. Пък и откога смелостта стана толкова абсолютна ценност . За мен емигрирането е по-труден избор, отколкото оставането, затова и съм тук. Някак си не мога да си представя да се разделя с езика, който обичам ( българският). От друга страна, като се замисля основно го използвам в интернет, т.е., не би имало голямо значение къде се намирам.
Много точно и вярно :tup:
После, защо си мислиш, че онези, които са останали, са имали куража да го сторят ? Не ти лие хрумвало, че е по-скоро липса на смелост да заминат? Оставаш не защото искаш или от патриотизъм, а защото те е страх да започнеш нещо ново или си прекалено свикнал с рутината на живота си.
А предателството към самия себе си, ако останеш на място, в което не си щастлив? Не е ли индивидът по-важен от обществото? Не е ли моето право да съм щастлива по-важно от това да остана за да докажа нещо на другите, нещо, кеото за мен е вън от съмнение? Защо да жертвам себе си на олтара на чуждия съд?
Comment