If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
и очевидно далеч не само Куросава си струва да се гледа.
Е, доколкото си спомням, даже японските класици на костюмната драма от този период (реално започват с това още далеч преди войната) гледат на Куросава малко като на "недоразумение", т.е. уж прави костюмни драми, ама ги прави много "западняшки" (озападнени).
Иначе за филма съм съгласен - добър е. Но пък аз много си падам и по тогавашните им исторически драми (тези от преди 50-те не съм ги гледал - просто не съм попадал), както и по новите (все още си правят подобни качествени работи). Наскоро гледах едно филмче, което в известен смисъл пародира същата история (47-те ронини), "Hana".
Chushingura или "Четиридесет и седемте ронини" (1962), с любимите Такаши Шимура и Тоширо Мифуне.
Има го в сайта на познатата ви африканска републичка и е със съвсем прилични вградени английски субтитри.
Докато чакам тази година да излезе новото филмово недоразумение по хубавата стара историйка за закъснялата вендета на 47-те, гледах японската лента и страшно се изкефих. Като по учебник е. Всичко е вътре - замъци, обноски, капещ вишнев цвят, моралният упадък на шогунските служители, залезът на воинското съсловие и дискретният възход на камигата, малко странен хумор, несъвместимите задължения, любовта, честта, смъртта и други такива спътници на самурайското битие. Направо коментар към "Рицарят, Смъртта и Дяволът". Филмът не е бавен, но въпреки това продължава три часа и половина. Направо си е епос като полския "Потоп". Отделни кадри напомнят на укийо-е, рисувани по мотиви от историята за 47-те. Много фина работа. Към края на филма това изображение от Кунийоши направо е поставено пред камерата с декор и актьори:
За незапознатите - около 1700 г. един високопоставен служител на шогуна оскърбява провинциален японски феодал; онзи, естествено, гневно вади меч срещу по-висшестоящия на публично място, заради което му е заповядано да се самоубие, а кланът му е разпуснат. Няколко десетки от ронините на закрития клан дебнат сгоден момент за отмъщение срещу високопоставения служител и напук на чувствата си се преструват на мирни граждани. От това очакване се поражда доста голямо напрежение, защото обществото, малко или повече, очаква вендетата да започне всеки момент. Историята си е съвсем истинска, но постепенно е придобила литературно значение - многократно е драматизирана в театрите, разказвана е в хроники и новели, а в двайсети век е филмирана няколко пъти. Сега, разбира се, Холивуд се кани да осакати и нея, но лично аз се каня да си потърся и останалите японски филми, правени от петдесетте до осемдесетте, защото не ми се гледа кич, а нещо по-добро.
Японските костюмни драми от 50-те и 60-те изобщо са си епоха в киното - и очевидно далеч не само Куросава си струва да се гледа. "Харакири" (1962) е на Масаки Кобаяши; Chushingura, който сега препоръчвам - на Хироши Инагаки; Ugetsu monogatari (1953) е на Кензо Мицогучи и взима Сребърния лъв във Венеция, а Jigokumon (1953) е на Теиноске Кинугаса и обира както "Оскар" за най-добър чуждестранен филм, така и наградите на BAFTA и Кан.
"Вангелия", за петричката врачка, руски. Дават го по первый канал на руската телевизия. Първите две серии не бяха лоши, докато не го обърнаха на шпионски трилър с участието на агенти на КГБ и Хитлер.
ПП Компанията във филма според мен е алегория за Lehman Brothers, която обяви фалит на 14.09.2008 г. с активи за $639 млрд. и задължения близо $800 млрд. (или 16 пъти колкото БВП на България).
Първо - здравейте, много готин форум сте, с много високо ниво на разсъжденията. Регистрирах се, за да пиша в темата с национализма, но видях, че в други теми са споменали доводи близки до моите, та реших да не дъвча наново нещата, а просто да си чета и да се обаждам там, където мога.
Та компанията във филма не е точно алегория за Леман Брадърс според мен. Във филма компанията си разпродава лошите активи и уж накрая се спасява, докато завлича всички останали. Като цяло хората от Уол Стрийт са представени прекалено невинни - направили са лош залог заради калпави математически модели и завличането на другите е единственият им грях след като не са чак толкова виновни за самото пропадане на тези конкретни активи. Почти всички разследващи журналисти и анализатори не представят действителността като толкова розова. Първо американското правителство въвежда програма, по която гарантира донякъде ипотеките на бедни хора (по точно прокарват превръщането на ипотеките във финансов инструмент, който да може да се търгува и рискът от неплащането на ипотеката да се разпределя измежду много хора включително федералното правителство), за да могат лесно да придобиват жилища и да не живеят цял живот под наем (други казват, че го правят за да осигурят изкуствен бум на пазара на недвижими имоти, т.е. изкуствено увеличават demand-a, при което supply-ът и цените скачат и накрая правителството показва бум на икономиката и излизат хем социално загрижени, хем с добра икономика). Второ, следвайки моделите на един математик - Andrew Lo, много от тези ипотеки могат да се обединят в един пакет, който да се търгува на Уол Стрийт по същия начин като акции, деривати и т.н. Тогава се намесват банките и най-вече (според повечето журналисти) Голдман Сакс - плащат на застрахователните компании мноого пари, за да кажат, че тези пакети са безопасна инвестиция (въпреки че в един пакет е както ипотеката на докторът с милион годишен доход, така и ипотеката на човек, който от 10 г. е на социални помощи), в следствие на което получават доста пари от продажбата им. След това обаче те залагат и на това, че тези пакети ще се провалят, защото знаят, че просто прекалено много хора няма да могат да плащат и повечето от тия пакети ще се провалят (short sell-ват ги). И в крайна сметка, когато прекалено много ипотеки остават неплатени, пакетите се срутват (банките печелят от short sell-ването и от застраховките), тези, които са вкарали доста пари в тях с голям leverage (букв. лост, а иначе във финансите е нещо като заем, при който ако заделиш един милион за търгуване с финансови инструменти, получаваш 100 милиона, за да извършваш транзакциите, увеличавайки доста печалбите, но и загубите), си заминават (като Lehman Brothers), застрахователните компании, които са дали висок рейтинг и са гарантирали за тях - също.
Като цяло доста успешни хора са си заложили името на тази теория и съм склонен да вярвам, че нещата са се случили поне донякъде така. Това значи, че със сигурност нещата не са се развили по схемата - "Оп, моделът на Стенли Тучи показва, че нещата са към прецакване, я да разпродадем на останалите, че да не банкрутираме", ами са били поне малко планирани от няколко не съвсем честни страни, които не са очаквали да има чак такъв ефект върху всички останали.
И аз гледах "Гагарин", но ми се стори крайно наивен, а и тази класика от 50-те - всички кандидати за космоса да бъдат усмихнати, щастливи, и въобще този плакатен ентусиазъм - не, благодаря!
Гагарин. Первый в космосе / Гагарин: Първи в космоса (2013). Братушките са направили страхотен биографичен филм за Гагарин, на мен лично много ми се понрави. Има го в замундите.
Това е един от любимите ми филми и си го гледам вече няколко пъти, най-вече заради Джереми Айрънс. Финансовите реалии, как да кажа, според мен не са важни техническите подробности, а цялостната атмосфера на филма, подкрепяща максимата, че каквото не може да се купи с пари, може да се купи с много пари. Когато на карта са заложени милиарди, които могат да се спечелят или загубят за броени часове и минути, е оправдано да се раздадат бонуси или обезщетения от милиони, а над определени суми (индивидуални за всеки човек) всякакви съображения за морал, съвест, законосъобразност и т.н. вече просто изчезват - поне така е при 95% от хората. Донякъде илюстрира защо се стига до такива кризи и защо ще се случват отново и отново (монологът на героя на Джереми Айрънс в края на филма). Подобен филм е Boiler Room.
ПП Компанията във филма според мен е алегория за Lehman Brothers, която обяви фалит на 14.09.2008 г. с активи за $639 млрд. и задължения близо $800 млрд. (или 16 пъти колкото БВП на България).
Аз също много харесвам филма! Главно заради факта, че не се опитва като много други филми за кризата, да обясни какво и защо е станало, а се фокусира върху хората, който бяха в основата на всичко това.
Както казва Динан, в случая дали е изпипан в детайли откъм финансова наука не е важно, въпреки че аз поне не видях нещо, което да не си е на мястото.
Едно пояснение - Компанията във филма не е Лемън, а по-скоро Голдмън сакс. Обърни внимание, че във филма изливането на токсичните облигации на пазара беше направено, за да се спаси компанията и реално те се измъкнаха почти сухи.
Докато в реалността Лемън до последния момент купуват ипотечни облигации, а след като се разбира, че са боклук още известно време се опитват да убедят акционерите си, че всъщност всичко е наред и това което са купували последните месеци е стабилен актив.
Ако трябва да направя аналогия - това е една игра на "горещ картоф", която е започната от Голдмън сакс, а картофът гръмна в ръцете на Лемън брадърс.За разлика от играта на "горещ картоф" обаче, тук картофът никога нямаше да се върне обратно в ръцете на Голдмън сакс.
Абе - става. Може би много са ми се снижили критериите напоследък, т.е. първото е оптимистична обща оценка, второто - малко по-детайлизирана критика. Затова и второто е по-информативно. Ще гледам за в бъдеще да избягвам кратките оценки.
Не знам доколко е историчен, трудно ми е да преценя. Макар че... като за историческо художествено кино е горе-долу става (далеч е от нивото на "Untergang" или дори "Das Boot"). Що се отнася до Ромел - не знам, не става въпрос за физическата прилика или нещо такова, просто нямам усещането, че това е Ромел. Пък и ако се абстрахираме от историята, душевните терзания на героя във филма са странновати и не ми се връзват с нещата, през които реалния Ромел е преминал.
Актьорът играещ Хитлер ми стоеше нещо странен, да си призная (ама след Бруно Ганц трудно друг ще ми се върже в ролята добре), но не е фатално. Малко опростени ми идваха военните дискусии, но това вероятно е за да е ясно на зрителите за какво иде реч (не ми се вярва военни професионалисти от този калибър на това ниво да са разговаряли). Иначе позициите са общо взето каквито ги знаем.
Сега, за историята със заговора май и в исторически план има известни неясноти (т.у. доколко Ромел е бил свързан). Като биографичен филм не е кой знае какво. Аз бих очаквал да покажат цялата му военна кариера, но като гледам постигнатото, нямаше да се справят. Гледал съм един стар филм за Ромел (от 50-те), доста по-добър е.
Има един момент, че го "избелват" (едновременно представяйки го едва ли не за военен дилетант), според мен, ама това си е нормално за портретния жанр. Другото, което ми се вижда анахронично (може и да греша, но поне с такова впечатление съм останал от епохата) е "еврейския въпрос" и значението му, както за немците (висшите офицери), така и за англичаните. Нещо тук ми звучи фалшиво (цялата сцена с "разпита" на британския лейтенант-командос).
Друго, което определено не ми допадна е начина, по който "представят" (ако тази дума е вярна) работата на командирите и щабовете. Ако познава нещата само от филми като този човек може да реши, че всъщност те не са особено необходими и друга реална работа освен от време на време да вдигат някои и друг телефон, да гледат умно картата (рядко) и тук-таме да се возят на щабен автомобил, за да вдъхновят някой танков или артилерийски взвод, те друга работа нямат.
Тези два поста не ми се връзват хич. От втория пост излиза, че филмът не става за нищо, но все пак ти е харесал?
Leave a comment: