Кино - филми на историческа тематика

[Кухулин]

Ревюто е фактологически коректно, но изводите са малко странни. В смисъл - не знам как акцента върху любовта и липсата на историческа прецизност доведоха до заключението, че "синематограф серьезно деградирует". Според мен основния недостатък е недобрата игра на моменти. Но както и да е, всеки си има разбиранията за кино.

Лошото е, че у нас няма такива исторически проекти, пък били те и лошо изпълнени.

[gollum]

Кухулин, не съм го гледал това, но преди време попаднах на рецензия за него (от един руски блогър - понякога го споменаваме тук, защото пише много за немските подводници през ВСВ).

[Кухулин]

Василиса (2014)



Горе-долу.

[Henry Sinclair]

В момента гледам новият сериал "Marco Polo" на Netflix. Сериала проследява ранният период на венецианският авантюрист в двора на Кубилай Кан в Монголия.Незнам долко е достверен исторически, но филмът ме грабна от първи епизод и сега ги карам един след друг. Изобилства от предателства, насилие и секс-сцени ( какво му трябва на човека). Сериите ги има в замунда, както и по други тракери. Има субтитри на български език.

[Walker]

http://www.youtube.com/watch?v=5roMHvKNyGw

http://www.imdb.com/title/tt2788710 Препоръчвам на всички този филм и филма от горния линк. Оценката на този филм в сайта www.imdb.com е 10 от 10 възможни.

[Dinain]

Гюнтер Грас е бил танкист (пълнач) в 10th SS Panzer Division Frundsberg от ноември '44 до април '45 - доста иронично на фона на тук разискваните неща. Само не знам на какъв танк е служил все пак, остава и да е "Тигър"!

[gollum]

Виж, още не съм го гледал, затова и коментирам само на базата на прочетено. Мисля през празниците да му хвърля едно око и ще пиша от личен опит. Може тогава и да се присъединя към твоята оценка . Затова засега коментирам само историческата страна.

Няма как да е така за танков екипаж на Тигър или са СС военна част, особено офицерите...

Хъм, зависи - през 45-та може всякак да се падне, т.е. може да попаднеш на екипаж от ветерани, а може и от недообучени новобранци. Включително в "Тигър" или по-тежка и ценна техника. Просто за да дам пример (от мемоарите на Ото Кариус - на руски език):

Ситуация с нашим оснащением была довольно сложной. «Тигры» для батальона прибыли с базы Гинденбург в Сан-Валентине, неподалеку от Линца, в то время как пушки доставлены из Бреслау. Однако русские уже продвинулись дальше этого места, поэтому мы смогли оснастить пушками тридцать «ягдтигров». Каждая рота получила только 10 машин. В конечном счете этого оказалось достаточно, поскольку мы все равно не смогли найти экипажи для большего количества танков. Боеприпасы [250] подвезли из Магдебурга. Команда подвозчиков боеприпасов имела радиосвязь, чтобы докладывать о каждой остановке. Настолько важным для Верховного командования было наше участие в боевых действиях! Танки перевозились по железной дороге до Падеборна. Роты сосредотачивались в Зеннелагере. У нас создавалось впечатление, что нас считали секретным оружием, которое все еще могло спасти Германию.

(мой коментар: към този момент (това е 45-та) е проблем не само да се намери и екипира техника, но и да се осигурят екипажи за нея, а подразделението е "елитно" или поне така го виждат в командването)

Произошел случай, который доказал мне, насколько сильно упал боевой дух среди солдат и офицеров. Мой начальник штаба был в боевом охранении на моем «ягдтигре» в уже упомянутом лесном пятачке. Он взял с собой и мой экипаж. Вдруг мой водитель Лустиг пришел ко мне пешком на полпути от линии фронта. У меня уже было дурное предчувствие. Добрый малый совсем запыхался и перевел дух только перед тем, как доложить мне, что произошло. «Я только что чуть было не ударил своего танкового командира! Если бы мы еще были в России, [255] он бы уже был мертв!» Потом он объяснил мне, что произошло. Его машина вместе с еще одним «ягдтигром» находилась на линии леса и была хорошо замаскирована. Длинная колонна танков противника двигалась через линию фронта на расстоянии примерно в полтора километра. И Лустиг считал само собой разумеющимся, что командир даст команду открыть огонь. Для чего же еще находились там наши самоходные установки. Однако тот отказывался сделать хотя бы один выстрел. Среди членов экипажа возник горячий спор. Странный офицер оправдывал свой отказ стрелять тем, что раскроет свое присутствие, если откроет огонь и тем самым привлечет внимание истребителей-бомбардировщиков!

Короче говоря, не было сделано ни единого выстрела, хотя дистанция была практически идеальной для наших орудий. У противника не было бы ни малейшей возможности угрожать нашим «ягдтиграм».

Однако мало того что этот странный офицер не открывал огонь. Он также приказал вскоре после этого подать назад свою машину из леса. Именно тем самым он и выдал свое местонахождение. На его счастье, в небе в это время не было самолетов. Он отступил в тыл, совершенно не ставя об этом в известность командира второго «ягдтигра». Этот командир тут же последовал за ним, и оба они понеслись, как будто за ними гнался дьявол. Конечно, нигде вокруг не было видно противника! Из-за небрежного вождения совершенно неопытным экипажем вторая машина сразу же вышла из строя. «Бесстрашного» обер-лейтенанта совсем не волновала машина. Напротив, он упрямо продолжал двигаться, пока его машина тоже не встала. По крайней мере, обер-фельдфебель во второй самоходке взорвал свою собственную машину.
Тогда Лустиг ушел пешком и настаивал на том, чтобы я передал его донесение в батальон. Однако на этом этапе войны это уже не имело смысла. Каждый должен был сам решать, встретить ли конец достойно или как жалкий трус. Сотни бойцов самых различных родов войск залегли в лесу и ожидали конца. Их моральный дух совершенно иссяк.
В Зигене я отправился в штаб своего батальона, чтобы доложить о ситуации командиру. Когда я пришел на командный пункт, меня приветствовали со всех сторон. Прошел слух, будто мои парни подбили около сорока танков противника. Я их урезонил, когда сообщил, что мы не подбили ни одного янки, а наоборот, у нас совершенно вышли из строя две боевые машины. Были бы со мной два или три командира танков и экипажи из моей роты, воевавшей в России, то этот слух вполне мог бы оказаться правдой. Все мои товарищи не преминули бы обстрелять тех янки, которые шли «парадным строем». В конце концов, пятеро русских представляли большую опасность, чем тридцать американцев. Мы уже успели это заметить за последние несколько дней боев на западе.

(мой коментар: както се вижда, не само че част от екипажите са неопитни, но и бойният дух го няма никакъв, а желанието да се съпротивляват - общо взето също. И това е "елитно" подразделение със секретна нова техника).
Ако се поразтърся (сега нямам време за това), вероятно ще намеря и много други примери.
Що се отнася до "СС" войските - да не забравяме, че не всеки, който носи емблемета реално принадлежи към бойните им части, а и другият момент не е за пренебрегване - през 45-та персоналът и в "СС" подразделенията може да е на практика всякакъв. Сещам се за спомените на Гюнтер Грас - той е включен като доброволец в СС подразделение (май противотанково, ако правилно си спомням, но може и да греша) и почти целия персонал е от новобранци (17, 18 годишни) като него, индоктринирани, но без никакъв опит и с минимална подготовка. Още първият път, щом ги покрива съветска артилерия се разбягват и общо взето повече и не мислят за съпротива. Така че както с въпроса кой може да се намира в "Тигъра", така и с това какви точно ще са тези СС-овци през 45-та, има много възможности.

Ще се радвам да приложиш пример за кашици, които тичкат около един танк на открито поле и мрът като мухи... Твърде нелепо е! Недопустимо тъпо е, поне да бяха камикадзе с пакети експлозиви, че да се върже някак картинката.... Всъщност, ако решиш да похабиш малко време от живота си и да го гледаш, ще се радвам да чуя твоето мнение и анализ на бойните
сцени...

Ще споделя като го гледам (вероятно ще го направя). Що се отнася до примери, аз самият не съм чел такива листове, та ще те насоча към рецензията на Исаев (и още една бележка за "разстрелването на тълпи немски пехотинци" от танкови екипажи) - там се споменават такива неща (и се уточнява, че този епизод е на базата на спомени на участник във войната, като разликата е, че в спомените сблъсъкът е кратък, докато във филма са го "раздули" по техни си кинематографични причини). Но моето разбиране е, че ако се разтърси, човек може да попадне на всякакви куриози. Естествено, може дълго да се обсъжда неща, които са ни известни от спомени или наградни листове (същото като с рапорти за вражески загуби), но е факт, че ако някои ти разкаже тези истории като анекдот, често можеш да ги отхвърлиш на момента като "измислени", защото звучат фантастично. Но се оказва, че много от тях си имат понякога дори и документална основа. Просто се оказва, че всякакви неща се случват, особено когато говорим за куриози и отделни случаи.
Та, мисълта ми е, че едно е как се прави нещо по устав и правила, когато имаш сработен персонал и грамотни командири. Съвсем друго е какво може да се получи, когато тези елементи липсват. Примери за последното има много, да речем, през 1941 и 1942 г. от съветска страна, а немците се "отчитат" с такива в края на войната също в достатъчно количество.

[piston]

Piston, още не съм гледал филма, та няма да коментирам, но попаднах на няколко рецензии на хора, които общо взето са запознати с периода (макар и не толкова от американска страна) и като цяло намираха оправдание за всичките моменти. Да не забравяме, че става въпрос за 45-та, т.е. почти всичко немско, което може да се срещне на бойното поле е съставено от слабо до съвсем необучени войници, така че може да се очаква да се справя зле и нелепо.

Това е приемливо (до някъде) за сражението с двете ПТ оръдия.... Няма как да е така за танков екипаж на Тигър или са СС военна част, особено офицерите...

Що се отнася до последното сражение, приведоха няколко примера от наградни заповеди (листове) - както съветски, така и американски. Може да се обсъжда доколко реалистични са, но на война почти всичко е възможно, особено когато говорим за куриози, а не за масови случаи.

Ще се радвам да приложиш пример за кашици, които тичкат около един танк на открито поле и мрът като мухи... Твърде нелепо е! Недопустимо тъпо е, поне да бяха камикадзе с пакети експлозиви, че да се върже някак картинката.... Всъщност, ако решиш да похабиш малко време от живота си и да го гледаш, ще се радвам да чуя твоето мнение и анализ на бойните
сцени...

P.S. Ето така се прави!

http://www.badassoftheweek.com/index.cgi?ccpage=1&ccid=628373814927

[gollum]

Piston, още не съм гледал филма, та няма да коментирам, но попаднах на няколко рецензии на хора, които общо взето са запознати с периода (макар и не толкова от американска страна) и като цяло намираха оправдание за всичките моменти. Да не забравяме, че става въпрос за 45-та, т.е. почти всичко немско, което може да се срещне на бойното поле е съставено от слабо до съвсем необучени войници, така че може да се очаква да се справя зле и нелепо. Сред въоръжението им също е нормално да се очакват некачествени боеприпаси. Т.е. на този етап най-често от страна на съюзниците се срещат хора, вече придобили опит и умения, а от немска - предимно такива, на които им липсва и опит и подготовка.
Що се отнася до последното сражение, приведоха няколко примера от наградни заповеди (листове) - както съветски, така и американски. Може да се обсъжда доколко реалистични са, но на война почти всичко е възможно, особено когато говорим за куриози, а не за масови случаи.

when the trumpets fade поне на мен ми допадна много навремето, когато го гледах. Няколко пъти сме го споменавали. Там 88 мм ги ползваха като полева артилерия - роля, за която са доста добри - хем достатъчно тежък снаряд, хем висока скорострелност. Балистиката им не е много подходяща, но те предимно "гърмяха" почти с право мерене, та в този случай едва ли е било проблем. Често са ги ползвали по този начин и са създавали сериозни проблеми за съюзниците (между другото, това е един от недостатъците на интепретацията на артилерията в PG/PzC - зенитната/ПТ артилерията най-често нямат възможност да се използват като полева артилерия (а в реалността най-често са ги ползвали за това)).

[messire Woland]

На първо четене - ужас!
Според мен повечето, ако не и всички, творби на Филип К. Дик са нефилмируеми. Освен под формата на някаква далечна интерпретация в стил Bladerunner или Total Recall.
Човекът във високия замък ми е една от топ 20 книгите и наистина изпитвам страх как може да я оклепат. Още повече, че става въпрос за сериал продуциран от amazon....

Абе да, но все пак ... зависи наистина как ще го направят, а по идея създателите на сериали уж имали малко по-голяма свобода от тези, които правят голямото кино, поне по отношение на избягване на клишета. Вероятно обаче ще изпуснат основната линия, която Дик е набелязал при писането на романа тогава.
От друга страна, това е произведение, което някак не можеш да пропуснеш, ако го филмират

[1951]

The Man in the High Castle - това щяло да излиза догодина, т.е. някъде през 2015 г., по романа на Филип Дик.

На първо четене - ужас!
Според мен повечето, ако не и всички, творби на Филип К. Дик са нефилмируеми. Освен под формата на някаква далечна интерпретация в стил Bladerunner или Total Recall.
Човекът във високия замък ми е една от топ 20 книгите и наистина изпитвам страх как може да я оклепат. Още повече, че става въпрос за сериал продуциран от amazon....

[Dinain]

Е, за какво са тези обобщения - ти може да не гледаш скоро готин военен филм, но аз пък гледах наскоро. Всъщност това и написах в "ревюто" си - зрителите или ще оплюват, или ще превъзнасят този филм (но равнодушни няма да останат).

Mежду другото, като стана дума за 88мм оръдия и се сетих за този филм:

When Trumpets Fade (1998)

http://www.imdb.com/title/tt0135706/?ref_=nm_flmg_act_26

In WWII Western Germany, Private David Manning reluctantly leaves behind a mortally wounded fellow soldier and searches for survivors from his platoon, only to learn from commanding officer Captain Pritchett that they have all been killed in action. Despite requesting a discharge on the grounds of mental disability, Manning is promoted to sergeant and assigned to lead a new platoon of young inductees.

Доста е добър за ТВ филм и има едни злобни 88-ки, които не дават мира на американците. Действието се развива по време на битката за гората Хюртген. Мисля, че съм споменавал някъде този филм преди време.

ПП Сега виждам, че е на HBO и предвид скромния бюджет и предвид, че излиза в същата година като "Saving Private Ryan" е разбираемо защо е доста неизвестен, но хубав филм.

[piston]

Преди малко се завърнах от прожекцията на ''Fury'', и след филма ми стана ясно, че: Шърман-а вътре е широк поне като гарсониера; американските танкисти са все снажни момци над метър и седемдесет; Персонажа на Брад Пит още през 45-та е разпостранил така модерната сега сред младите футболисти причьоска; винаги има в екипажа или в ротата(редник Райън) един набожен войн, дето ''стреля'' с библия в ръка. И на последно място калените в битки SS ветерани все са калпави стрелци било то с панцерфауст, ем-ге или лично стрелково оръжие.

Така, и аз се прецаках да гледам тази...., мхм, ще го кажа "пикня", за да не обидя бозата (обичам боза!)... Та както и да е, незнам дали това е темата, но в мен останаха едни въпроси, които ми се ще да споделя с Вас, а именнно:

1. Какво точно е идеята на филма? Аз не разбрах какъв беше смисълът на цялата работа, сериозно!..

2. Не съм военен, но все пак ми се струва, че имаше сраженията във филма (прегазването на позицията в полето с двете ПАК-чета в гората зад тях; битката с Тигъра и накрая битката с бойната група от СС) бяха абсолютно странни и на моменти безумни, според мен. По-конкретно:

- за мен бе изумително, че 2 ПТ оръдия успяха да стрелнат само два пъти (без да уцелят нищо), при положение, че целта им идваше фронтално, на ниска предавка по добре простреляното вече поле (съдейки от голямото количество скрап, който се валяше из нивата.... Особено странно ми стана, че ПТ стреляха едно след друго (явно за да са сигурни, че Уордеди ще концентрира силите си върху всяко едно от тях поотделно за по-лесното им унищожаване). Според моята логика, резонно беше всички да започнат да стрелят едновременно (двете ПТ, картечниците и т.н.), така най-малкото за танковете щеше да е по-трудно да си разпределят целите...

- в сражението с/у Тигъра.... Според мен точно там филма свършваше, защото логичното беше Уордеди да поеме пръв 88 милиметровата цепеница с оглед на модификацията, на която се вози (със 76 мм дългоцевно оръдие).... Всички знаем, че "Firefly" и А8 са били приоритетна цел на германците, доколкото имат огневата мощ да им причинят щети от по-голяма дистанция.... Безумията продължиха с фронталната атака с/у самоходния бункер (Тигъра), на което германското командир отговори с още по-безумното сближаване, а можеше спокойно да се упражнява в стрелба от място..., по едно време се усети и тръгна на задна (+10 за карма), но незнайно защо после желанието за форветц надделя и пак тръгна напред, докато Уордеди вече дрифтеше зад него и го застреля в гръб (вероятно сценариста е чул нещо за края на Витман)...

- накрая няколко думи за героичната финална сцена.... Оставям настрана некачествената партида гранати, които експлоадираха в "трюма", както и двете шепи куршуми, които Брат Пит пое с тяло, обаче тоя кашишки щурм на танка ми дойде в повече.... Поне да бяха на коне като поляците....
Нацитата можеха просто да ги подминат, или да се промъкнат до тях зад димна завеса, или заобикаляйки къщата, която покриваше доволно голяма част от сектора за стрелба... Луда работа, явно скоро няма да гледаме готин военен филм......

[Обикновен лаик]

Saints and Soldiers
Мисля, че не го видях до тук. Историята е проста, разказана е добре, патетизмът е умерен. Един хубав военен филм.

[messire Woland]

The Man in the High Castle - това щяло да излиза догодина, т.е. някъде през 2015 г., по романа на Филип Дик.