Участието на България във Втората световна война 1941-1945

[gollum]

Между другото, някъде другаде вече веднъж обсъждахме същата тема (но не мога да се сетя къде). За успешна военна съпротива при тогавашната дипломатическа ситуация и дума не може да става (виж, ако можеше преди това да се постигне съюз между всички балкански държави и Турция, то съвместната им армия би била достатъчна, но това е непостижимо).

От СССР може би би могла да се очаква някаква помощ, но въпоросът е за цената на тази помощ - последният в много по-голяма степен от Германия желае да завладее Балканите (за Германия това е принудено решение). Впрочем, може да се каже, че при обсъждането на бъдещето на отношенията между СССР и Германия един от основните проблеми (които провалят в крайна сметка възможния съюз) са именно Балканите.

[TVV]

Ние може би по-скоро трябва да се радваме, че другарите Тито и Димитров не са направили обединение на двете държави в една огромна Империя (сръбско-българска, начело с хърватин). Никой не може да си представи, какво би могло да се случи при подобен сценарий, но като изключим евентуалните футболни успехи, друго положително от нещо такова едва ли би излязло.

[messire Woland]

След 9.IX.1944 г. в страната има съветници от СССР и всяко правителствено решение се одобрява от тях. Те си отиват чак след смъртта на Сталин.

Do Khan и ТVV:

Ако е така, нашите политици са били в страхотна издънка, да не се опитат да запазят ако не Македония, поне Тракия. Или, тука е пял СССР, с братска Югославия, македонизацията и т.н..... Поне някой от ОФ-то или глупакът Димитров да се е опитал да поприказва със Сталин. Не е било невъзможно.
Пък нашите комунисти- дебили; юруш да македонизират Пирин, свалят г.. здевзди, де, пред Тито, предават хора от ВМРО на сърбите...


Гърците са знаели много добре правилността напозицията ни, само че принадежността ни към падналия блок е била симфония със сиртакита в ушите им - искали са да вземат Родопите до около Пловдив, май, та не си спомням кой ги озаптява на Парижката (?) конференция ...

[TVV]

А какво става с Румъния след края на войната. Нищо не можах да намеря. Ако ние сме прецакани въпреки всичко какво става с нашата съседка, която освен това с готовност се сражава срещу Съветският съюз.

Румънците получават предложение от Сталин, на което не могат да откажат: свалят царя и слагат комунисти на власт, с което едновременно престават да се съпротивляват на братушките. В замяна Трансилвания остава за тях, защото унгарците са лоши и се борят срещу СССР до последно. Естествено, Молдова и Буковина си се връщат на руснаците. Сталин не се е намесил за Добруджа, защото за него е било все едно, а то си е било спогодба между нас и румънците отпреди войната. Както впрочем седят нещата и с Трансилвания, ама там унгарците сгазват лука. Всъщност, Сталин за малко да ни даде и Беломорието, обаче той е бил прекалено алчен и си е правил сметки, че чрез комунистическа революция в Гърция ще ги присъедини и тях към източния блок. А ако е знаел че и Тито няма да е от най-послушните, като нищо ние щяхме да сме най-големия печеливш от войната. Уви, нямало е как Сталин още тогава да предвиди че точно ние ще се извъдим най-предания съветски сателит.

[TVV]

Така е, Сталин най-много да е дошъл да ни помогне както е помогнал на поляците Дибо е абсолютно прав: ние гледам на нещата от нашата си точка, от която, разбира се, ние сме били прави (винаги сме прави). И все пак, няма как да пропусна да отбележа, че нашите съседи, гърци и сърби, които са били толкова огорчени от факта, че сме предпочели да пропуснем германците вместо да се борим с тях, са били заедно в Турция в таен пакт против нас. Някак си, от каквато и гледна точка да го пголеднем, не върви да накажеш 1918г максимално сурово една страна, да й отнемеш територии, да и наложиш астрономически репарации и за капак да я лишиш ефективно от военни сили и после да се ядосваш, че тази страна не могла да спре германците като идвали насам.

[khanbulgarski]

А какво става с Румъния след края на войната. Нищо не можах да намеря. Ако ние сме прецакани въпреки всичко какво става с нашата съседка, която освен това с готовност се сражава срещу Съветският съюз.

А за Русия какво мислите? Според мен е напълно възможно тя въобще да не вземе страна до едно време. Все пак това е още началото на 1941 - на 18 декември 1940 е подписана директивата за Барбароса ако не се лъжа. Би било много любопитно... Цялата Операция може да започне много по-рано или много по-късно от 22 юни 1941 в зависимост от решението което вземе Русия ако България окаже съпротива на Германия. Изречението ми стана много идиотско но май е вярно. Хехех

Стаин до 22 юни е в съюз с Германия, с големи стратегически цели, като цяло заключващи се в подходящ момент и със смазващо военно превъзходтство да гепи цяла Европа или каквото може. Надали е щял да се кара с Германия заради нас.

[Док Холидей]

А за Русия какво мислите? Според мен е напълно възможно тя въобще да не вземе страна до едно време. Все пак това е още началото на 1941 - на 18 декември 1940 е подписана директивата за Барбароса ако не се лъжа. Би било много любопитно... Цялата Операция може да започне много по-рано или много по-късно от 22 юни 1941 в зависимост от решението което вземе Русия ако България окаже съпротива на Германия. Изречението ми стана много идиотско но май е вярно. Хехех

До Дидо:

Прочетох аз, ама все някоя от страните е по-права от другата! А че обявяването на война на Англия е дивотия от наша страна, дума да няма. Посланика в Берлин Първан Драганов по тоя повод праща една телеграма (или май писмо?), която, преведена на нормален език казва: "Какво правите, бе идиоти! Тука никой не е искал такова нещо!" Колко ли още беди ще ни докара политиката на възторзите и късогледството?


До Капитан:

В определени ситуации от Британия е и е било възможно. Тогава обаче - не. А от Гърция - само колкото след победата да претендира за нови територии, че има заслуга и жертви. По онова време, при свежия спомен от 1913 г. едва ли е имало българин, който да се сражава заедно с гърците. Само заради това е щял да падне духът и да загубим по-бързо.

[kapitan]

Интересна дискусия... Обхванал ме е писмовен мързел, датова само ще вметна, че по принцип всякакви сценарии са възможни, но не и помощ от Гърция и Британия

[dibo]

Точно това е цялата работа. Именно затова последиците, стоварили се върху България са незаслужени. Как се казваше американският посланик, Мендел или как, който беше казал: "претенциите на България към съседите й са така справедливи, че и съдът на Дявола ще ги признае".....

Ти прочете ли какво пише в подписа ми?
От българска гледна точка нещата стоят по начина, който посочих по-горе. От гледна точка на Югославия и Гърция от българска територия на тяхна територия нахлуват германски войски. Въпреки всичко повечето държави отчитат аргументите на българската позиция и само скъсват дипломатическите си отношения с България (като например Великобритания), но никой не и обявява война. Пак подчертавам, България е тази, която обявява война на Великобритания и САЩ по-късно :stupid:

[dibo]

А да, още нещо - Von Danitz - генерал Лукач няма, има генерал Константин Лукаш. Но той е началник на Щаба на войската от 11.08.1941.
Виж:

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=98069&postcount=40

Към 04.1941 началник на Щаба на войската е генерал Никола Хаджипетков:

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=100442&postcount=52

а Министър на войната е генерал Теодоси Даскалов:

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=95384&postcount=17

Точно това е цялата работа. Именно затова последиците, стоварили се върху България са незаслужени. Как се казваше американският посланик, Мендел или как, който беше казал: "претенциите на България към съседите й са така справедливи, че и съдът на Дявола ще ги признае".....

[dibo]

Ще си позволя да се самоцитирам

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6351

Имала ли е България и друг вариант на действие? На 11 февруари 1941г. английския заместник министър на външните работи Ал. Кадоган заявява пред българския пълномощен министър в Лондон Н. Момчилов, “Англия смята, че България не може да спре германците, но в наш интерес е България да брани независимостта си и да не стане съучастница на Германия” . Разбира се ефективната военна съпротива на България срещу германските войски, които по това време са вече на другия бряг на река Дунав е немислима и това добре се съзнава от българското държавно ръководство. В този смисъл българската стратегия тогава е най-добре изразена от тогавашният министър на външните работи Иван Попов, който малко преди да се самоубие през 1944г., споделя: “България в оня момент трябваше да избира от двете злини по-малката, за да избегне войната и окупацията, та да остане в наши ръце кормилото поне дотолкова, че в решителния момент да можем да го обърнем натам, където се налага от нашите интереси” .