Участието на България във Втората световна война 1941-1945

[dibo]

Българските въздушни войски 1944-1945 - статистика

09.09.1944-05.12.1944 - общо 2751 бойни излитания (с наличните 140 самолета, за сравение 17 въздушна армия на 3 украински фронт при 1300 самолета в Белградската операция прави 4678 излитания), от тях 1281 на щурмовата авиация, 793 на изтребителната, 362 на бомбардировъчната и 315 от разузнавателната авиация.
Загубени 32 самолета и 18 летци.
Твърди се, че са унищожени 704 МПС, 77 батареи, 15 самолета, 9 жп гари, 388 вагона, 14 локомотива, 13 моста.

[piston]

Има и том 2, от 2015г.:

https://veterani.uni-sofia.bg/books/..._voinata_2.pdf

Благодаря!

[Hatshepsut]

https://veterani.uni-sofia.bg/books/..._voinata_1.pdf

Има и том 2, от 2015г.:

https://veterani.uni-sofia.bg/books/Eho_ot_voinata_2.pdf

[Grandpa]

https://veterani.uni-sofia.bg/books/..._voinata_1.pdf

Благодаря!

[piston]

Ехо от войната

https://veterani.uni-sofia.bg/books/Eho_ot_voinata_1.pdf

[piston]

Този е нашенец, май...

[dibo]

Наличност на гориво в Българската армия - 09.1944:
Главен бензинов склад в Сливен - 1500 тона
Главен бензинов склад в София - 320 тона
Главен бензинов склад в Добрич - 450 тона (300 от тях конфискувани от 3-ти украински фронт)
Армейски бензинов склад в Пловдив - 50 тона
Армейски бензинов склад в Плевен - 50 тона
Армейски бензинов склад в Пумен - 50 тона
Всичко - 2420 тона, вкл. 450 тона дизел

Разход през първия период на войната (1944):
1-ва армия - 1276 тона бензин и 168 тона нафта
2-ра армия - 1736 тона бензин и 274 тона нафта (вкл. 560 тона - Бронираната бригада)
4-та армия - 333 тона бензин и 20 тона нафта

ЦВА, ф.30, оп. 2, а.е.9, л. 24-30


Разход през втория период на войната (1945):
1-ва армия - месечно - 500 тона ГСМ

[dibo]

Загубено оръжие при оттеглянето на 2-ри корпус от Гърция - 09-10.1944
1596 пушки
35 карабини
1 картечен пистолет
29 пистолета

Предадени на или конфискувани от македонските партизани и предадени на сформираната бригада Гоце Делчев - 09-10.1944
7142 пушки
3779 карабини
69 тежки картечници
87 леки картечници
101 картечни пистолета
650 пистолета
5 пушчени гранатохвъргачки Маузер
20 минохвъргачки
4 50мм противотанкови оръдия Райнметал
4 75мм планински оръдия Круп или Шнайдер

[dibo]

Загубена техника на 1-ви корпус 09.1944

Налична техника на 1-ви корпус - 01.08.1944
18 861 пушки
9 608 карабини
776 картечни пистолета
428 тежки картечници
832 леки картечници
47 леки минохвъргачки (50мм)
91 минохвъргачки
6 гранатохвъргачки М39
80 пушки с гранатохвъргачки
1 огнемет
4 37мм противотанкови оръдия
2 зенитни картечници
9 20мм ПВО
12 76.5мм ПВО Шкода
34 75мм полеви оръдия
28 75мм планински оръдия
3 105мм полеви гаубици
2 105мм планински гаубици
4 самолета Авиа Б-534
4 самолета Летов С-328
18 леки кли
122 двуосни товарни коли
28 линейки
12 дизенфекционни машини
8 подвижни бани
3 подвижни работилници
47 мотоциклета
2 танка на брониран влак

Загубени 09.1944
12 186 пушки
3267 карабини
221 тежки картечници
289 леки картечници
356 картечни пистолета
730 пистолета
67 пушки с гранатохвъргачки Маузер
34 минохвъргачки
15 20мм ПВО
12 88мм ПВО
5 37мм противотанкови оръдия германски
26 37мм противотанкови оръдия Шкода
4 75мм планински оръдия Шкода
8 75мм планински оръдия Круп и Шнайдер
12 75мм планински оръдия Круп - Бофорс
12 105мм гаубици Круп
2 105мм планински гаубици Круп

[dibo]

Загубена техника на 5-та армия 09.1944

Налична техника на 5-та армия - 1944
35 802 пушки и карабини
6 706 пистолети
1 160 картечни пистолети
953 леки картечници
424 тежки картечници
58 20мм противотанкови пушки
255 минохвъргачки
267 пушечни гранатохвъргачки Маузер
27 гранатохвъргачки М39
243 50мм минохвъргачки
60 37мм противотанкови оръдия
36 50мм противотанкови оръдия
18 75мм противотанкови оръдия
45 20мм противовъздушни оръдия
48 75мм оръдия
26 75мм планински оръдия
36 105мм гаубици
8 105мм планински гаубици
24 120мм гаубици Шнайдер

Загубени 09.1944
22 186 пушки
12 648 карабини
2 657 пистолета
1 076 картечни пистолета
964 леки картечници
405 тежки картечници
299 пушечни гранатохвъргачки Маузер
38 гранатохвъргачки М39
272 минохвъргачки
42 20мм противотанкови пушки
27 20мм противовъдушни оръдия
4 37мм противотанкови оръдия германски
48 37мм противотанкови оръдия Шкода
35 50мм противотанкови оръдия
12 75мм противотанкови оръдия
32 75мм оръдия Круп и Шнайдер
4 75мм планински оръдия Круп и Шнайдер
8 75мм планински оръдия Круп - Бофорс
14 105мм гаубици Круп
6 105мм планински гаубици Круп
18 105мм гаубици белгийски
18 105мм гаубици германски
22 120мм гаубици Шнайдер

[dibo]

Записки за антифашистката ми дейност като офицер от 1930 г. до 9.²Х.1944 г. (1974 г.)
ДАА - личен архив на генерал Димитър Попов, а.е. 2233

Настоящият материал е написан за антифашистката ми дейност като офицер в царската армия, от 1930 г. до 9.²Х. 1944 г. Стремял съм се да засегна само онази дейност, в която съм бил непосредствен участник. Не пиша за работата на БКП в армията, за народноосвободителните партизански войски, за дейността на бойните групи в София, за чиято дейност зная от другарите Петър Вранчев и Александър Починков, които бяха отговорни партийни дейци в Главния щаб на НОВА. Не пиша също за и за Военния съюз, с някои от членовете на който, като Тодор Тошев и Стоян Трендафилов, установих връзка и поддържах контакти от 1936 г. до 9.²Х. 1944 г. включително.
Това, което пиша в тези записки, се отнася до работата ми за разлагането на армията и за привличането на част от нея към революционните сили, за изпълнение задачите, поставени от Българската комунистическа партия и от Отечествения фронт. Димитър Пауновски, роден с. Липница, Ботевградско, прекрасен човек и комунист, изигра голяма роля за моето оформяване като гражданин и за утвърждаване на комунистическо съзнание у мен. Когато един път казах на Пауновски, че не мога да понасям режима и че искам да напусна училището, той настоя да остана: "Ще дойде време - ми каза той, - когато ние ще имаме нужда от военни, от офицери. Вие ще бъдете нашите "червени" офицери и генерали."
На една от срещите ни Пауновски ми даде указания да започна работа сред прогресивните юнкери, бъдещи командири в армията. Аз се заех с тази дейност и постепенно беше създадена във Военното училище група от 5 души юнкери от бедни семейства, антифашисти и антимонархисти по убеждения. Някои от тях бяха постъпили в училището с комунистическо възпитание. Впоследствие младите офицери от тази група - Асен Сурдолов, Димитър Томов, Марко Иванов и аз работихме в армията и в продължение на 14 години, до 9.²Х.1944 г., ориентирвахме офицерския състав в антифашистки и антимонархически дух. Офицерите от тази група на 9 септември 1944 г. вдигнаха своите части и взеха участие в Деветосептемврийското въстание.
Към 1937 г. Трендафилов и Тошев ме информираха, че са взели решение през 1938 г. войсковите части да извършат преврат, като нанесат удар в София и в по-големите градове в провинцията за сваляне на фашисткото правителство, изгонването на монарха и вземането на властта от демократично правителство, в което ще влиза Българската комунистическа партия. Като аргументи за такова действие се сочеше необходимостта да не се допусне обвързването на България към Хитлерова Германия, да се избегне участието на нашата страна във войната, която Германия подготвяше срещу европейските държави и Съветския съюз. Казаха ми също, че разполагат с достатъчно сила за успех на такава акция. Техните аргументи тогава ми се виждаха основателни и както аз, така и другарите ми посрещнаха тази задача с ентусиазъм. Ние заработихме усилено за проникване сред офицерите и в други части и щабове в София.
По-късно обаче Тошев и Трендафилов ми предадоха, че засега въоръжените действия на войската срещу фашисткото правителство се отлагат. Такива били нарежданията на партията. След 9.²Х.1944 г. Петър Вранчев ми изясни, че наистина партията се е възпротивила за преврат през 1938 г. Според Вранчев Станке Димитров е дал приблизително такава оценка за подготвяната от войската акция: "Международната и вътрешната обстановка не благоприятствува за такива действия в сегашния момент. Партията още не е задълбочила своята работа в масите, не е укрепила партийните организации. А действия без масите, с участието дори на партията, могат лесно да се изродят в действия срещу народа и партията така, както беше при другите преврати". Другарите от Военния съюз са се съгласили, макар и с резерви, със становището на ЦК на БКП и са отменили решението си за преврат.
След 9.²Х.1944 г. Крум Лекарски ми каза: "Попов, аз и сега считам, че партията сгреши, като не допусна да извършим удар през 1938 г. Щяха да се избегнат хилядите скъпи жертви на комунисти и прогресивни хора и проливането на толкова кръв. Щеше да се предотврати обвързването на България към Хитлерова Германия и участието й във войната на страната на Германия."
Сега аз считам, че може би е било възможно силите, с които се е разполагало тогава, включително и частите, в които с моите другари бяхме на служба, да са достатъчни за резултатен удар. Но дори и успешен да е бил такъв преврат, той щеше да бъде разгромен от международната реакция в страната, както това стана в Испания. От друга страна, такива действия в България биха усложнили външнополитическата дейност на Съветския съюз, който тогава полагаше усилия да се предотврати или забави войната. Ето защо съвършено правилна е била оценката на партията и несъгласието й с такива действия в този период.
В различно време имахме конспиративни групи и връзки с отделни офицери от частите в София, Пловдив, Хасково, а именно: в 1-ви противовъздушен полк (Д. Попов, Б. Велков, Ст. Ангелов, и Н. Рангелов); в щаба на противовъздушната артилерия (кап. Сладкаров и майор Петров); във войнишките поделения на Военното училище и др.); в 1-ви свързочен полк (подпоручик Соколов); в изтребителния въздушен полк Божурище (полковник Вълков); в щаба на войската в с. Говедарци, Самоковско (кап. Веселин Вълков); в 1-ви инженерен полк (кап. Борис Матеев); във Военна академия (офицерите Любен Панов, Марин Вълков, Асен Сурдолов и др.); в щаба на войската в с. Говедарци, Самоковско (Асен Сурдолов, Любен Панов и подпоручик Ванков - командир на зенитната среднокалибрена батарея, който е бил свързан с революционните сили от др. Крум Кюлявков към началото на септември 1944 г.); във военното министерство (Асен Джонов, Димитър Томов, Марко Иванов).
В Пловдив след 1943 г. командир на общоармейския моторизиран полк беше полковник Асен Джонов, с когото имах връзка още при службата му в София, преди началото на войната. В Хасково в тежкия артилерийски полк поддържах връзка с офицерите Сергей Недков и Игнатов.
За офицерските групи, които бяха създадени във войската в София и в други гарнизони от Тодор Тошев, Стоян Трендафилов и Крум Лекарски, аз научих след 9.²Х.1944 г. За запазване на конспирацията не съм настоявал те да ми казват с кои офицери и в кои гарнизони са свързани. Тодор Тошев ми е казвал само, че имат силни групи в Пловдив, Варна и Ловеч.
През времето на моята дейност в царската армия от 1930 г. до 9.²Х.1944 г., освен с младите офицери от групата, образувана във Военното училище, аз съм работил за привличането на значителен брой офицери с различни чинове
и служебно положение във войската. Главно дейност съм развивал сред офицерите в Софийския гарнизон, но съм използвал всяка среща и с офицери, особено младши, от другите гарнизони, за да ги ориентирам в антифашистки дух, да ги настройвам против монархията, против войната, против Хитлерова Германия. Работата сред офицерския състав беше извънредно трудна, крайно опасна и свързвана на всяка крачка с рискове. Куршумът заплашваше всеки, който се залавяше с такава дейност сред тогавашния офицерски състав. Рискът и куршумът следваха работата ни на всяка крачка. Да се идеализира сега тази дейност, да се смята, че е било лесно да се преориентира отровеният от фашистката и антикомунистическата пропаганда офицер, е крайно погрешно. Военното възпитание, мунщровката в казармата, възпитанието и сляпо подчинение и неразсъждаване при изпълнение на заповедите, сковаваше политически офицерския състав и ги превръщаше в слепи оръдия на фашизма и монархията. Клетвата пред царя беше свята и ненарушима. С тази душевна настройка офицерът беше готов да участвува в акции за избиване на народа - този народ, от който произлизаше. С такъв заряд той беше готов да застреля или арестува всеки комунист и всеки деец, който му заговори против монархията, против установената фашистка власт.
Проучвайки опита от извършените военни преврати у нас и в други страни, аз дойдох до заключението, че 2-3 офицери от една част, а дори и един офицер, би могъл да вдигне войнишкия състав и да го поведе за изпълнение на решителни задачи. Те бяха учени да изпълняват безпрекословно заповедите на командира-офицер.
През април 1944 г. Тодор Тошев ми даде указания частите на софийския гарнизон, с които сме свързани, да имат готовност за действие. Обясни ми, че може да се очаква при едно народно въоръжено въстание у нас съветска военна помощ, като бъде извършен десант по море и въздуха. Тошев ми каза, че се набелязва морският десант в Бургаския залив, съчетан с въздушен десант около Ямбол, и действията да се развият от Бургас към Пловдив. Този вариант вероятно е бил обсъждан във връзка с решението на ЦК на БКП да се създаде свободна територия в района на Пловдив, за който район по това време бяха насочени и двете партизански бригади от Трънския край. В София дадох указания на офицерите, с които бях свързан, частите, които командваха, да имат готовност. Работата ни в тези части и щабове се засили. До действия обаче по този вариант не се стигна.
През юли Тодор Тошев ме уведоми, че е възможно да бъде извършен съветски военен десант в района на Божурище, като действията му се съчетаят с действията на революционните сили в София и района на София. По замисъла си този десант трябваше да се съчетае с вдигане на въстание в столицата.
След 9 септември Тодор Тошев и Кирил Георгиев (полковник след 9.²Х.1944 г.), който също е участвувал в разработката и подготовката на тази операция, споделиха с мен с някои подробности по подготвяната тогава операция. При подготовката на операцията запасните капитани Петър Станев и Ганчо Манчев (след 9 септември генерали) уговорят началника на летище Божурище полк. Сапунов да подготви летището и приеме десантиращи съветски части. Към средата на месец юли 1944 г. полк. Сапунов е доложил, че е готов да изпълни задачата, а капитан Ганчо Манчев е подготвил летеца Николай Андреев от летище Телиш да излетят заедно за летище Феодосия (според Кирил Георгиев - летище Симферопол) на Кримския полуостров, за да се свържат със съветското командване. Мълниеносното развитие на събитията след Яш-Кишиневската операция, капитулацията на Румъния и бързото приближаване на Съветската армия към българо-румънската граница са направили щото въпросът за въздушен десант в района на София да отпадне.

[dibo]

Загуби на МПС - 1-ви етап на войната (09.09-12.1944)
43 танка Т-IV
12 танка Шкода
6 танка Прага
6 щурмови оръдия
4 разузнавателни бойни коли
63 леки коли
64 двуосни командни и разузнавателни коли
395 камиона
23 триосни коли
78 влекача
52 линейки
1 автобус
23 автомобила със специално предназначение
292 мотоциклета

Загуби на МПС - II период на войната (т.е. 1-ва българска армия)
11 танка Т-IV
6 двуосни командни и разузнавателни коли
14 камиона
5 триосни коли
7 влекача
1 линейка
21 мотоциклета

[dibo]

Участие на МПС през първия период на войната 09-12.1944
1041 леки и разузнавателни коли (1395 налични)
532 влекача (612 налични)
2061 камиона (2669 налични)
420 линейки (491 налични)
824 мобилизирани цивилни МПС

Участие на МПС във втората фаза (1-ва българска армия в 3-ти украински фронт):
481 мобилизирани цивилни МПС
439 леки и разузнавателни коли
272 влекача
1433 камиона
275 линейки
368 трофейни МПС придобити през периода

[dibo]

Загубени (изоставени, пленени) МПС по време на оттеглянето на 5-та армия и 1-ви корпус от Югославия през септември 1944
1 учебна кола
18 леки пътнически коли
21 двусони командни и разузнавателни коли
141 камиона
17 триосни коли
59 артилерийски влекача
8 линейки
1 мобилна работилница
117 мотоциклета без кош
55 мотоциклета с кош

Конфискувани безвъзвратно български превозни средства от 3-ти украински фронт, септември 1944
80 леки пътнически коли
27 учебни коли
1 двуосна разузнавателна кола
309 камиона
36 триосни коли
30 радиоколи
62 линейки
20 артилерийски влекача
5 мобилни работилници
5 цистерни за гориво
2 коли със специално предназначение
243 мотоциклета
17 цивилни леки коли
83 цивилни камиона
6 цивилни автобуса

От тях: 733 в 4-та дивизионна област (Шумен), 56 в 9-та дивизионна област (Плевен), 52 в 3-та дивизионна област (Бургас), 37 в 1-ва дивизионна област (София), 21 от българските ВВС, 14 от 8-ма дивизионна област (Стара Загора), 8 от Българския флот, 4 от 5-та дивизионна област (Русе), 2 от 2-ра дивизионна област (Пловдив). Всичко 927.

[dibo]

ИЗВЛЕЧЕНИЕ от разпорежданият на щаба на войската от 19. IX. 1944 г. във връзка с общата мобилизация (ВИА, ф. 2, оп. 1, д. 206, л. 4—8.)

I. Да се попълнят до 100% от военновременния си състав, като се мобилизират запасните и наемат средствата в следните части и съединения:
а) Всички поделения, които влизат в състава на 1 пех. дивизия без 41 цех. полк и 1 див. военнополеви съд.
б) Всички поделения, които влизат в състава на 2 пех. дивизия.
в) 3 дивизиоина бронеизтребителна дружина.
г) Всички поделения, които влизат в състава на 4 пех. дивизия, без 4 дивизиопен военнополеви съд и 4 дивизиоина т. к. дружина.
д) Всички поделения, които влизат в състава на 5 пех. дивизия, без 5 дивизиопен военнополеви съд и 5 дивизиоина инженерно-щурмова дружина.
е) Всички поделения, които влизат в състава на 6 пех. дивизия, без 6 дивизионен военнополеви съд.
ж) 8 дивизиоина бронеизтребителна дружина.
з) Всички поделения, които влизат в състава на 9 пех. дивизия, включително 36 пех. полк и 4/9 тов. АО, но без 9 дивизионен военнополеви съд.
и) 11 дивизиоина бронеизтребителна дружина.
к) Всички поделения, които влизат в състава на 12 пех. дивизия.
л) 1, 3 и 4 армейска бронеизтребителна дружина.
II. Да се попълнят до военновременния си състав, като се мобилизират хората и наемат средствата, които имат мобилизационни назначения в следните щабове, части, служби и учреждения:
а) Щабовете на 1, 2 и 4 армия с управленията към тях.
б) Всички поделения, които влизат в състава на 3 пех. дивизия, без повиканите вече 3 дивизиоина т. к. дружина и 3 дивиз. военнополеви съд.
в) Всички поделения, които влизат в състава на 8 пех. дивизия, без 8 дивизиоина т. к. дружина и 8 дивизионен военнополеви съд.
г) Всички поделения, които влизат в състава на 10 пех. дивизия, без 10 пех. полк, щабът на артилерийската група от 10 дивизионен артилерийски полк, 10 дивизиоина бронеизтребителна дружина, 10 дивизионец военнополеви съд и 10 конен дивизион.
д) Всички поделения, които влизат в състава на 11 пех. дивизия, без 22 пех. полк, като вместо него се мобилизира 13 пех. полк; без 25 пех. полк, като вместо него се мобилизира 1 арм. пех. попълващ полк; без 11 див. бронеизтребителна дружина, като вместо нея се мобилизира 7 дивиз. бронеизтребителна дружина; без 11 свързочна дружила и без 11 дивизионен военнополеви съд.
е) Щабовете на 2, 3, 4, 8, 9 и 10 дивизиоина област с управленията към тях.
ж) 2, 3, 6, 8, 9 и 10 дивизиоина областна интендантска дружина.
з) 1, 2д Зд 4д 5д 7д 8 и 12 конен дивизион.
При попълването на формированията с личен състав да не се включват школници и войници с македонски произход от набор 1922 н 1923 г. Същите, както и желаещите офицери от македонски произход, по отделно нареждане да бъдат изпратени в Македонската биригада, чнето формиране е предстоящо.
III. Да се попълнят до военновременния си състав, като се мобилизират хората и наемат средствата, които имат мобилизационни назначения в следните армейски и дивизионии части и служби:
— 4 армейски попълващ полк.
— 1 армейски арт. полк, включително и батареята от б тов. АО, извикана на военно обучение, и без двете батареи от същото АО, дадени за формиране на Народоосвободителната въстаническа дивизия.
— 2 армейски арт. полк без 5 и 6 АО, които вече са попълнени до 100% и дадени на разпореждане другаде.
— 3 армейски арт. полк, без 1 и 3 АО, които вече са попълнени 100% и дадени на разпореждане другаде.
— 4 армейски арт. полк, без б АО, което вече е попълнено 100% и дадено на разпореждане другаде.
— Щабът на 12 дивизионен артилерийски полк с домакинството, 2/12 и 3/12 АО, които да влязат в състава на 12 пехотна дивизия.
— 4/7 тов. АО, което да влезе в състава на 7 пехотна дивизия.
— Общовойсковия артилерийски полк.
— 1 щурмово артилерийско отделение.
— 2 щурмово артилерийско отделение.
— 2 армейска бронеизтребителна дружина.
— 1 армейски инженерен полк, без щаба на армейската инженерна дружина, една пионерно-щурмова и техническа рота, инженерния обоз (но с огнехвъргачния взвод) от същата дружина, които вече са попълнени и дадени на разпореждане другаде
— 2 армейски инженерен полк, без една пионерно-щурмова рота, която вече е попълнена и дадена на разпореждане другаде.
— 3 армейски инженерен полк.
— 4 армейски инженерен полк без щаба на армейската инженерно-щурмова дру-I жина, една инженерно-щурмова и техническа рота, инженерния обоз (но с огнсхвъргач-1 ния взвод) от същата дружина, които вече са попълнени и дадени на разпореждане другаде.
— 1, 2 и 4 армейски военнополицейски ескадрон.
— Общовойсковата моторна мостова дружина — мост „Б“.
— Общовойсковата инженерно-щурмова дружина.
— Съответните допълващи части във връзка с мобилизирането на горните войскови формирования.
— 4, 6, 7 и 8 главен хранителен склад.
— 1, 2, 3, 6, 9, 11, 15, 19, 22, 23 и 24 армейски хранителен склад.
— 2, 3, 5 и 7 армейска интендантска дружина.
— 1, 2, 3, 4, 5 и 9 главен склад за бойни припаси.
— 1, 2, 6, 7, 12, 18 и 19 армейски склад за бойни припаси.
— 1, 2 и 4 армейска оръжейна работилница.
— 1, 2 и 4 армейско отделение за оръжие и амуниции от складовете за оръжие 1 имущество.
— 1, 2 и 4 главен бензинов склад
— 1, 3, 6 и 9 армейски бензинов склад.
— 1, 2 и 4 армейски автомобилен склад.
— Всички дивизионии и армейски автомобилни работилници и общовойсковата моторна работилШЦа с изключехте на 2 и 4 армейска автомобилна работилница, които вече са попълнени до военновременния си състав.
— Всички армейски камионни роти включително повиканите вече 3, 5, 7 и | армейска камионна рота, които да се попълнят до 100°/0.
— Всички армейски санитарно-автомобилни роти.
— Резервен свързочен склад.
— Резервен инженерен склад.
— 1, 2 и 4 армейско инженерно отделение от складовете за оръжие и имущество.
— 1, 2 и 3 армейски санитарен склад.
— Леките армейски хирургически болници за 1,2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11 и 12 пех. дивизия.
— 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 армейска хирургическа болница.
— 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 армейска обща болница.
— 3, 5, 7 и 8 армейска инфекциозна болница.
— 1/1, 2/4, 3/8 и 4/12 армейско челюстно-хирургическо отделение.
— 1, 2, 3 и 4 походно-бактериологическа лаборатория.
— Всички армейски санитарни и санитарно-превозни влакове.
— 1, 2, 3 и 4 дезинфекционна станция.
— 1, 2, 3, 10, 11, 13, 14, 19, 20, 22, 23, 24, 28, 7 и 8 армейска подкрепителна станция.
— 1, 4 и 5 армейски ветеринарен склад.
— 1, 2, 3 и 5 армейска ветеринарна лечебница.
— 1/2, 2/2 и 2/4 армейска работна дружина.
— 1, б и 7 етапен полк.