Участието на България във Втората световна война 1941-1945

[подпоручикъ-летецъ]

60 години Дравска епопея

Днес се навършват 60 години от началото на Дравската операция на Българската армия по време на военните действия срещу Третия Райх.

[messire Woland]

Дори и да предположим, че примерно пролетта на 1944та се опитаме да се обърнем срещу немците, това няма да промени нищо - американците нямат интерес, а британците нямат ресурс, за да се закрепят както трябва на Балканите.
През 1943та Германия е още твърде силна.

И пак си мисля, че става дума за наша някаква национална специфика пред Обща опасност. Дори Дания се измъква без много героизъм. А Белгия, а гърците, а поляците?!? нашето било "по-мека линия", то се видя тая, вятър и мъгла... а 43-та "било рано", ми, кога е било горе-долу времето, това ли значи "като му дойде времето"?

Не разбирам точно мисълта, но все пак:
Пред други опасности сме реагирали по други начини. Дания не се измъква, ами я окупират.
Не е вятър и мъгла тогавашната линия - спасено е цяло поколение български поданици, да не говорим за цивилните, Южна Добруджа е върната, и т.н. и т.н.и т.н.
Е рано е 43-та. Това няма нищо общо с днешните политически фрази.

[messire Woland]

Гърците и белгийците нямат избор, като даже гръцкия лидер се опитва да отклони английската помощ точно поради причината, че това ще доведе германците в страната му, както и става. Белгийците се съпротивляват не особено охотно. От изброените единствено поляците се бият здраво и често въпреки безизходната ситуация. Явно предвид спомените от голямата война, всеки се опитва да остане встрани от конфликта.

[von Danitz]

И пак си мисля, че става дума за наша някаква национална специфика пред Обща опасност. Дори Дания се измъква без много героизъм. А Белгия, а гърците, а поляците?!? нашето било "по-мека линия", то се видя тая, вятър и мъгла... а 43-та "било рано", ми, кога е било горе-долу времето, това ли значи "като му дойде времето"?

[gollum]

Е, хъм, все пак не забравяй, че става въпрос за ликвидиране на голяма част от либерално-демокартичните принципи - партийната система, свободните избори, правото на свободна изява и "свободата на съвестта" са доста ограничени. А за "бремето на властта" - то е характерно за всеки лидер (Елемаг би споменал, предполагам, че и Сталин не е правил нищо "за себе си", а властта е била тежко бреме за него).

Когато се характеризира несъмненият авторитаризъм при управлението на Борис III, не бива да се забравя спецификата му:
1) Никакви лични изгоди и налагане на стил на сдържаност и почтеност в управлението;
2) Изключително ефективен държавен механизъм (каквото се е искало от властта, ставало е)
3) Едно от най-ниските нива на корупция в политическата история на Третото царство.
4) Спецификата на времето - то е било време на "лидери". Вкл. на запад Чърчил и Рузвелт.
Май концентрирането на властта в ръцете му е носело повече товари, отколкото облаги.

[gollum]

Напълно съм съгласен с теб, Трудовак, както ис квалификациите и оценката ти на вътрешнополитическата обстановка (още повече, че очевидно си занчително по-добре запознат с периода и особеностите му, от мен). Инак със забележката си просто отбелязвах фактическата страна на политическата система - авторитаризъм. Реално обаче, това не е бил абсолютен авторитаризъм и наистина е трябвало да се съобразяват много неща и да се балансира. Дали е имало някакъв шанс за постигане на по-добри резултати е трудно да се каже, но вероятно при всякакъв развой на събитията в крайна сметка България щеше да остане в съветската сфера на влияние и да се превърне в "народна демокрация" след края на войната - разликата по-скоро е в това точно какви жертви е щяло да даде населението и армията.

[трудовак]

все пак режимът на цар Борис ²²² с пълно право може да бъде назован авторитарен.

Без съмнение, но упражняването и на авторитарна власт е повече балансиране на различни интереси, отколкото налагане на еднолични решения. И Борис многократно е бил в ситуации, в които не е имал друг избор, освен да застане зад чужди решения. Очевидно това не му е харесвало, но каква е била реалната ситуация... Да оставим политиците. Освен шепа донкихотовци на демокрацията, всичко останало е... мани-мани. Офицерството (имам предвид висшето) - по служба е патриотично. Фактически зад фасадата се крие кариеризъм и междуособни борби с користни цели. От едната страна на Царя са конюнктурни германофили (участието на България във войната означава за тях огромни военни бюджети, нови звезди на пагоните и власт, власт, власт...), от другата страна са звенарите (републиканци !) и военния съюз, където има толкова агенти на ГРУ, че са останали и до днес...
Има някакви податки (още недоказани), че от пролетта на 1943 г. Борис е започнал опити за преодоляване на тази ситуация с цел излизане от войната. В "Юнион клуб" са провеждани срещи за сформиране на "генерален щаб в сянка", който в подходящ момент да застане зад Царя при планирания политически завой. Привличани са офицери с доказани качества, неизкушени в досегащните политически игрички. Очаквало се е, че ще има ход от страна на Царя след августовските маневри през 1943 г. Но...

[gollum]

Да, напълно съм съгласен с теб, Трудовак - като цяло не е имало причина да се съпротивляваме на Германия тогава (общо взето обсатновката е била такава - сред населението е имало досаттъчно силни русофилски насторения, но армията е била изцяло германофилска).
KG125, все пак режимът на цар Борис ²²² с пълно право може да бъде назован авторитарен.

[трудовак]

5 Седмица, Ивайловград, Кърджали, Станимака, Пещера, Рила откъм Белмекен, над Радомир,Дупница...
Британски подводници стрелят по Истамбул, новозеландците влизат в Петрич, замисля се операция срещу Вардарска Македония , царя разполага главна квартира в Солун, фронта се стабилизира...

Българите се сещат, че идва време за жътва и преминават в решителна контнраатака. След два месеца Берлин пада. Хитлер бяга в Куйбишев, а Коминтерна се саморазпуска и се влива в БЗНС "Врабча"...

Извинявам се. А сега малко по-сериозно. Няма военен вариант за опълчване срещу Германия. Армията не само не е добре въоръжена и подготвена, на няма и никаква мотивация. Престижът на Германия у нас по това време е още много висок. Не трябва да се забравя, че това е съюзник от миналата война, който не ни е предал... По-вероятна е разновидност на югославския вариант. Правителството се опъва, германците инспирират преврат и поставят марионетно правителство, което присъединава страната към Пакта. Възможен е контрапреврат - денонсира се договорът, германските войски влизат в България. В страната цари безвластие, народът пасивно псува, армията не излиза от казармите. Отново на власт е поставено прогерманско правителство и ставаме най-верният съюзник на Райха... До идването на руснаците.

Личността на Борис Трети много се различава от тази на дядо му, който е политически комарджия и пройдоха и наистина не гледа друго, освен себе си, негоден е за голяма политика, макар да е хитър, защото в центъра на мотивацията му е собствената му персона и объркана мания за величие, а не съдбата на страната.

Борис Трети е различен - умен, гъвкав, в известна степен слабоволев и поради това невинаги държащ на думата си, но с патриотична и пронародна фискация. Той наистина е обичал обикновения човек и даже донякъде се е старал да му угоди. Но начинът му на живот, отличаващ се с невероятна и невиждана на Балканите лична скромност сочи, че персоната му не е била в центъра на вниманието му. Макар, че, разбира се, той не е можел да не мисли за себе си и семейството си. Но не се е отделял никога от съдбата на държавата.
Ако е искал да бяга, имал е достатъчен ресурс да го направи - и полиция, и пари, и международни контакти. И никакво Луфтвафе нямаше да го усети, защото контролът на българското небе си е бил наш тотално.

Поемането на цялата власт от негова страна от звенарите е повече резултат на повишено самочувствие, но и е поемане товара на цялата държава, а не за лично облагодетелстване. Не обаче на склонност към авторитаризъм.
Той в крайна сметка се оказва недостатъчно силен за този товар, недостатъчно прозорлив, за да разбере, че играта му е много сложна и не се е вписвала в игрите на големите. Пък и да оцени реалната сила на играчите в световната война.
До голяма степен ходовете му са били неизбежни, но веднъж направил ги, се старае да смекчи максимално негативите и успява. Нему дължим Южна Добруджа, малкото жертви през войната, а можеше и Македония.

[Остап Бендер]

Не трябав да забравяме, че цар Борис никога не е искал да воюва, защото го е било страх да не си отиде като татко си, тъй като за него е било ясно, че победа няма да има. Вероятно тайничко се е надявал да оцелее след войната или поне до края й, а не да се хвърля в касапницата с немците. Пък и никой не може да знае дали бягството му към Лондон, Кайро или където и да е е щяло да свърши успешно. Колко му е да бъде свален от Луфтвафе. В софийския дворец е по-сигурно. Мисля, че личните мотиви за сигурността на един авторитарен диктатор не са за пренебрегване при вземането на политическите решения.

............Пропагандата е превърнала твърде много неистини в истина от последна инстанция. Въпросът непрестанно се политизира. Особено пък тази година - 60 години от май 1945 г. в навечерието на парламентарни избори... Малко вероятно е освен двете крайности, да се чуе нещо смислено...

За съжаление си прав. (:

[трудовак]

Ние никога не сме били нападнати от Немците, всъщност ние първи ги нападаме и по същата логика за тях срещу нас е Отечествена война.

Не е много коректно казано. България (правителството на Муравиев)обявява война на Германия , но очевиндо е, че първоначално не е имало намерения да се воюва. Изтеглянето на българските войски от Гърция и от Югославия е задействано още в края на август. Налице са са няколко (по-скоро стихийни) разоръжавания на немски части в България, вкл. и с употреба на оръжие. Като ответна мярка и германците задържат и разоръжават изтеглящи се български части. През втората третина на септември кашата е пълна. Има прокомунистическо правителство, но страната де юре и де факто е окупирана от Червената армия и продължава да е в състояние на война със СССР. В армията колят и бесят (в буквалния смисъл) войнишките комитети. Германски части превземат Кула, Видинско (на 12 септември) и атакуват изтеглящите се от Югославия български части.
На 17 септември Толбухин императивно подчинява на себе си Българската армия. Офанзивни действия на българската армия срещу германските войски започват едва през октомври. Легално България може да се смята, че е страна във войната срещу Германия след 28 октомври, когато е сключено примирието със Съюзниците.
Колкото до логиката за германската отечествена война (?!) - нека да го забравим като случайно изтървана реплика... На вярвам Parabellum да държи на тази теза.