Участието на България във Втората световна война 1941-1945

[rambler]

Въпросът не е в това да се правим на толерантни, а да се стремим да бъдем обективни.
Така или иначе, по онова време тези територии са под юрисдикцията на друга държава / справедливо или не - това е отделен въпрос/, така че терминът "окупационни" е съвсем справедлив, ако се абстрахираме от националните си предпочитания.

[Eisenherz]

Забележката на Капитана е много основателна. Една от причините да влезем във ВСВ е и Националният въпрос. Тук (във форума) пишат българи на български език. Позицията на гърци и сърби си е тяхна и нека те да си я отстояват. Не е нужно да се правим на по-толерантни отколкото сме! :evil:

[gollum]

Естествено. Но как мислиш са гледали на тях гърците или сърбите?

[Hauptmann]

Родната ми махала в София е пълна с преселници от Вардарско и Беломорието - макар и раждани там, те са си българи. И през май 1941 са посрещали българските войски в двата дяла на Македония (както и тези в Нишко) като освободителни, а не като "окупационни" :lol:

[gollum]

Айде пак на спора за понятия - все едно да спорим как е по-правилно да се нарекат агентите на тайните служби - раузнавачи (когато говориш за своите) или шпиони (когато говориш за чуждите). Та и с това е така - ние ще си им казваме "осовободителни", но за гърците или сърбите те са "окупационни". И всеки ще си е в правото, ако говорим само за гледни точки. А инак - те се настаняват на територия, която е част от друга държава (без значение, че някога е била и българска и част от населението там се възприема като българско) - и поради тази причина е напълно нормално да могат да се нарекат и "окупационни".

[Hauptmann]

Абсурд е двата корпуса (освен в Сърбия има и в Гърция - 2-ри със щаб в Драма) да бъдат наричани "окупационни". "Окупират" се чужди земи, собствените се освобождават от вражеска окупация. 8)

[rambler]

само това намерих, не е много

През април 1941 г. армиите на Третия райх, подпомогнати от своите съюзници, разгромяват Гърция и Югославия. Веднага след това гръцките и югославските владения в Македония са поделени на българска, италианска и германска окупационни зони. Към Царството са присъединени териториите на Егейска Македония на изток от р. Струма и по-голямата част от Вардарска Македония, които бързо са приобщени към обществения живот на страната. Обширни пространства от западния й дял (Тетовско, Гостиварско, Дебърско, Кичевско, Стружко и Преспанско) са включени в пределите на Велика Албания, намираща се под италиански протекторат. Италианците контролират също западните райони на гръцките владения в Македония с главен град Костур (тези територии според договореностите от Виена, съгласувани между външните министри на Германия и Италия фон Рибентроп и граф Чано на 24 април с.г., е трябвало да бъдат включени към Велика Албания, но в тях така и не се настанява албанска администрация и дори се лансира идеята за създаването там на влашка държава), макар формално почти цяла Гърция да е призната за тяхна зона на влияние. Останалата част на Егейска Македония е под германска окупация, но се администрира от органите на гръцката колаборационистка република.

През 1943 г. български окупационен корпус заема земите между долните течения на реките Вардар и Струма (без Солун) и в Халкидика, ала те не са включени в пределите на България. Малко по-късно Италия капитулира и излиза от войната, а териториите, контролирани от войските на Дучето, попадат под германска окупация, като Албания формално възвръща независимостта си. Тогава в някои погранични участъци оттатък новата българска граница във Вардарска Македония са вкарани поделения на царската армия, макар че малко преди смъртта си цар Борис III отказва България да присъедини Северозападна Македония. Затова пък се съгласява българите да поемат контрола над Леринско и Костурско, ала ненавременната му кончина осуетява този ангажимент.

През септември 1944 г. започва изтеглянето на германските и българските войски от заетите територии в Македония. В нейния Вардарски дял възникналата през 1943 г. местна комунистическа партия (намираща се вероятно под контрола на българските тайни служби) провъзгласява на заседание на Антифашисткото събрание за национално освобождение на Македония, проведено в манастира "Св. Прохор Пчински" на 2 август 1944 г., създаването на Демократична федеративна Македония, което съответства на линията на Югославската комунистическа партия за формирането на югославска федерация. В западната половина на Балканския полуостров се появява втора държава на българите, но в нея до края на столетието ще доминират идеите на македонизма и антибългаризма.

[Маршал Симеонов]

И аз не знам много ! Даже нищо ! 41-42 . ли ? Ами помагат на Германия ?
А после след идването на Руската армия и новият режим пакс е бием само че за свободата на Югославия , май ?
Дядо ми се е бил там , по точно в Унгария , бил е на противопехотна картечница '35 милиметрова , до колкото знам ! :tup: ( и аз та кажа )

[Sir Gray]

Нищо не знам, там е проблема :cry:

[Imperial]

ЗА българските окупационни части през ВСВ

е нека някой отговори на човека

[drago_den]

здравеите,знаели някои нещо за първи окопационен корпус 1941-42г в Югославия