Участието на България във Втората световна война 1941-1945

[gollum]

Чакайте малко, да не объркваме нещата на понятийно ниво - "отечествена война" е понятие с достатъчно конкретно съдържание и за подобен "тип" война може да се говори единствено в случаите когато дадената страна води война на собствената си територия (отечество, родина - и оттук войната става "отечествена") и я защитава от чужда агресия (което впрочем е ясно, щом води война на собствената си територия). Задължително е, обаче, дасе води война срещу чужд агресор, т.е., гражданските и подобните конфликти не биха могли да се водят "отечествени".

Та като имаме предвид конкретното съдържание на понятието е естествено да заключим, че войната на България срещу Германия, която обсъждаме, не е отечествена за нито една от двете страни - нито БА защитава собствената си територия, нито това прави Вермахта.
В този смисъл, използването на словосъчетанието "отечествена война" за този конфликт има перди всичко пропагандно значение. Разбира се, защитниците на тази употреба, освен на вкоренения вече назователен навик, могат да се позоват на сравнително мъглявата аргументация, че участват в тази война за да угодят на победителите и да извоюват по този начин от БЪлгария да не бъдат откъсвани нови части когато се стигне до мирното споразумение (а е съществувала такава възможност). Та в този смисъл те да са защитавали отечеството си. Доколко тази аргументация може да бъде приложена в този случаи не се наемам да преценя, но общо взето ми се струва, че това е недостатъчно за да бъде определяна войната като "отечествена".

[Parabellum]

Тъй, тъй, тъй.Правилно думате. Отечествена война има за СССР,Полша, Франция,Югосалвия,Гърция. Ние никога не сме били нападнати от Немците, всъщност ние първи ги нападаме и по същата логика за тях срещу нас е Отечествена война. това дето червените псевдо историци са го дрънкали и продължават да дрънкат са пълни глупости

[трудовак]

Абсолютно съм съгласен. Проблемът е, че твърде много хора за 45 години са превърнали участието си във войната в професия. Ни най-малко не подценявам подвига им. Съмнявам се обаче, че имат възможността и желанието да видят реалностите. Пропагандата е превърнала твърде много неистини в истина от последна инстанция. Въпросът непрестанно се политизира. Особено пък тази година - 60 години от май 1945 г. в навечерието на парламентарни избори... Малко вероятно е освен двете крайности, да се чуе нещо смислено...

[подпоручикъ-летецъ]

Аз съм категорично против назоваването на военните действия срещу Германия с термина "Отечествена война". Съгласно клаузите на примирието от 26.10.1944г. / ако не се лъжа / България се задължава да участва с армията си във военните действия срещу Германия. Независимо от това, на България не е признат статута на съюзна/съвоюваща държава и е третирана на мирните преговори като победена страна. В качеството на победена страна подписва Парижкия мирен договор България през 1947г.

Червената гвардия отдавна репетира...

Тя червената гвардия мирясване няма. Обаче при наличието на свобода на информацията, глупостите й лъсват бързо-бързо.
Войнишките бунтове заслужават отделно внимание. Тъй като съветските управници поначало са лишени от гъвкавост, първата им реакция при всеки проблем е да разстрелят някого. Жуков например е имал тоя обичай... Да, ама нравите у нас не са били такива, старият български морал е бил жив и това предизвиква войската и тя е реагирала. Това е потушено, разбира се, защото в армиите такива неща не се търпят, но и нашата власт малко мирясва и оставя военните на мира, докато си свършат работата на фронта.
После вече спокойно се заема с тях, за да си осигури армия от свой тип ... И понеже друго освен жестоки репресии комунистите не умяет по това време, мерките са, разбира се, излишно брутални.

[трудовак]

В края на ноември 1944 г. след изпълнение на главните задачи българското правителство изрази готовност да участва във войната до пълния разгром на хитлеристка Германия.
През декември беше формирана Първа българска армия в състав около 130 000 човека.
След съсредоточаване в района западно от Белград тя премина под оперативното ръководство на командващия Трети украински фронт. По негова заповед проведе от 22 до 30 декември Стремската настъпателна операция. На 30 декември получи заповед да прекрати бойните действия да сдаде полосата за отбрана на югославските части и да се прехвърли северно от р. Дунав на Унгарска територия.

Българското правителство изразило готовност...
Цитирам постановлението на Министерския съвет от 28 ноември 1944 г.:
В изпълнение на договора за примирието (т.1, г) и предявеното искане във връзка с това на Съветското главно командване ... одобрява се създаването на една отделна българска армия в състав до 5 дивизии и обща численост до 90 000 души, която да вземе участие в следващите военни действия под командуването на командуващия Трети украински фронт... Край на цитата. Наистина към края на декември Първа българска армия достига численост от 99 660 души, но чак пък 130 000... Може би заедно с партийните функционери, които са провеждали чистките в тила. Впрочем Първа гвардейска дивизия (сформирана от партизани и верни на ком. режима), която първоначално е в състава на Армията, така и не заминава за фронта. Елитът трябва да се пази, другите да мрат.
Войниците не разбират защо трябва да се бият далеч от границите на България. Офицерите са деморализирани от постоянната заплаха от набеждаване във фашизъм с произтичащите от това последствия. (В началото на декември е отменено прословутото 4 министерско постановление, но масов митинг в София, ген. Трендафилов заявява - Българската армия има грижата да очисти своите редове. Българското родолюбиво офицерство също ще разчисти своите кадри. То не може да търпи в своите редове убийци, палачи, престъпници. То ще ги изключи и предаде на народния съд.)
Духът на армията е нисък по понятни причини от външно и вътрешно политическо естество - така докладва на 5 декември ген. Стойчев пред Толбухин. Отговорът на маршала е кратък - срещу нежелаещите да се бият мерките трябва да бъдат строги, каквито са в съветската войска. Ясно е какво означава това - разстрел. Така и става, но това е бяло петно във военната история - войнишките вълнения и разстрелите в Първа българска армия в навечерието на Сремската настъпателна операция.
При подобна подготовка самата операция е пълен резил...
Да не продължавам нататък. Но продължавам да се питам - какво и е отечественото на Отечествената война. Всички приказки за почетни условия при сключването на мира са толкова несъстоятелни, та чак е обидно... Фактите са известни и въпреки всичко хорът на лъжата продължава да пее тържествените си песни. А с наближаването на 9 май - 60-годишнината от победата в Европа - този хор все повече ще извисява глас. Червената гвардия отдавна репетира...

Те не са знаели точно какво искат, естествено. Така е, като се робува на теории и във всички такива движения има лоялни и надяващи се. "Ами казват, че всичко ще е наред" и т.н...

Пък и пропагандата за Гулаг и штрафбат нищо никога не е говорила, само е създавала измамно чувство на сигурност и оптимизъм.

[подпоручикъ-летецъ]

На комунистическия новоговор -живееха си в комунизъма, докото целокупното население свръзваше двата края на развитото социалистическо общество.
А какви са били иделите на комунистите - идеалисти ? Комунизмът ! Комунизъм какъвто е имало в СССР / с известни уговорки и в Третия Райх / - тоталитарна диктатура с всички "прелести" - ГУЛАГ, штрафбат и пр.

E, да. То от тая напаст червената отърване няма.
Мисълта ми беше за оная категория граждани, която е налице във всеки строй и която се отличава с лоялност към разните постулати.

Дума да не става с това да оправдавам това безобразие, което връхлита Изт.Еропа през 20 век.

Не, че тази прослойка не са искали нещо да правят (макар, че има един опит за преврат рсещу бай Тошо през 60-те, но той е май сталинистки); не че са могли, че оная диктатура не е знаела граници; не, че ако бяха поискали и успели, щяха да докарат нещо по-читаво.

А расйки си живеят някои от тях и техните наследници. Има много, които мизерстват и лошото е, че така и не разбраха причината за мизерията си.

А, да. В соц България малцина живееха "райски". То това тяхното разбиране за райското се доближава до някакво мижаво западно ниво...
Макар, че, да, някои го даваха "райски", но бях много, много, много малко.

[подпоручикъ-летецъ]

Ей, добре че на тоя свят на политици като Чърчил не винаги им минават номерата..... Тоя ....(нецензурна квалификация по избор на читателя) - ако е вярно казаното, де.

Редовите комунисти и симпатизанти на БКП отпреди 9-ти са изживели немалко разочарование, като са видяли, че всъщност партията им е един брутален, неморален, мафиотизиран и поголовен капиталист.
Май по-голяма диктатура съвременната история не познава.

И така да е !? Да са се опитали да променят нещо ? Живеели са си райски живота в соц. България ! А техните наследници - в наши дни !

изказването на Чърчил, относно "следвоенното" бъдеще на България: "Тя не заслужава да продължи битието си", а и до днес сред гръцки, сръбски и френски, знайни и незнайни историци се защитава тази позиция...........

..............предпочитам прадядо ми да бе изгнил при Гешев, щото е комунист, отколкото да го пребият ония, за които се е борил... (след 9-ти)

Ей, добре че на тоя свят на политици като Чърчил не винаги им минават номерата..... Тоя ....(нецензурна квалификация по избор на читателя) - ако е вярно казаното, де.

Редовите комунисти и симпатизанти на БКП отпреди 9-ти са изживели немалко разочарование, като са видяли, че всъщност партията им е един брутален, неморален, мафиотизиран и поголовен капиталист.
Май по-голяма диктатура съвременната история не познава.

[Heinz W. Guderian]

За невъзможният избор между Сталин и Хитлер съм съгласен. Второ, сам Хитлер казва (след преврата в Белград), че Чърчил: "не се интересува от малките народи" и върши всичко това за да владее вниманието на Райха (също както задържа Африканския корпус), но има наистина много интересен момент в "пост"-а на Барабанчик-а за изказването на Чърчил, относно "следвоенното" бъдеще на България: "Тя не заслужава да продължи битието си", а и до днес сред гръцки, сръбски и френски, знайни и незнайни историци се защитава тази позиция. За Чехия, Полша и Унгария още малко войни са щели да избухнат, а за последното звено от веригата наречена "Желязна завеса" нищо не се споменава. Популизма в най-горния текст е очевиден, но от позицията на времето мога да кажа (в никакъв случай моите мисли не са меродавни) предпочитам прадядо ми да бе изгнил при Гешев, щото е комунист, отколкото да го пребият ония, за които се е борил... (след 9-ти)

[gollum]

Е, хъм, боя се че през 1943 г. наистина е малко раничко. Щеше да ни сполети съдбата на Италия - немците все още имат достатъчно ресурси, за да ни я причинят. Но от друга страна, това щеше по-лесно да ни осигури мястото сред победителите след това. Разбира се, пак щеше да ни "освободи" съветската армия, като обаче нямаше да став въпросза формална окупация (тнакава без съпротива от наша страна), а по-скоро за дълги боеве между Вермахта и съветската армия, в които вероятно доста населени места щяха да пострадат (за справка битките в останалите държави). Т.е., крайният резултат вероятно би бил сходен, но щяхме да усетим войната на собствената си територия. Инак ако предположим, че Борис е все още жив и да подготви нещата дипломатически (например, така че и Румъния да се обърне срещу Германия заедно с нас, да бъдем подкрепени и от някакъв формален англо-сащиански десант в Гърция), то може би щеше да се получи нещо. Макар че към този момент Балканите са твърде ключови за Гемания - от тях зависицялата южна групировка в СССР и не биха ги изоставили. А не съм сигурен доколко сме били в състояние да се справим с достатъчно големи немски сили (впорчем, дори и Румъния да ни подкрепи, по-голямата част от войските й са на Източния фронт и ще бъдат разоръжени).

Е това вече е по-сериозен аргумент. Но към тази дата едиснтвеният способен да обърне политиката вече е лежал в църквата на Рилския манастир....
Па може да и е било малко рано още - в Гърция и Югославия групировката е стояла. Е, и румънците щяха да се юрнат към южна Добруджа, но хайде, тях щяхме да ги отстреляме.

Май е имало някакви такива опити - разправиха ми един еретичен вариант, при който англичаните се опитали да инспирират държавен преврат чрез началника на Ро-2 полк. Недев, но в негово лице попадат на съветски агент. В някаква драматична история, свързана с преобличане като селянка и лазене по софийски покриви той лично се среща със съветски разузнавач, съобщава и не знам как, но това пропада.
Фантастика, но пък се твърди, че полковникът изчезнал на 9-ти и се появил в София у тях си някъде към 60-тте, па и дълго-дълго си живял след това. (?)

[Parabellum]

Незнам какво щеше да стане ако се бяхме опънали на немеца през 41-ва, но нека сега да предположим какво щеше да стане ако бяхме обявили война на немеца през 1943-та?
Септември 43-та Съюзниците окупират Южна и Средна Италия. какво щеше да се получи ако точно тогава Българската армия удари немците в Гърция и Югославия?