Участието на България във Втората световна война 1941-1945

[dibo]

Сведение за състоянието на самолетите в бойните въздушни части към 1 август 1944

Командване на въздушните войски

Куриерско ято със служба първа помощ - 1 Хайнкел 111, 1 Фоке Вулф 58, 4 Физелер Щорх, 2 Месершмит - 108 Лебед (1 е неизправен), 1 Физелер Щорх санитарен

Въздушна ескадра

Щаб с куриерско крило - 2 Физелер Щорх, 2 Месершмит - 108 Лебед (1 е неизправен)

2-ри Щурмови полк
Щаб на полка - 1 КБ-3 Чучулига III
1/2 Щука орляк - 50 Юнкерс-87 Щука (40 се полагат по щат, 13 са неизправни)
2/2/ Щурмов орляк - 19 Авиа Б-534 Доган (24 по щат, 9 са неизправни)

5-ти бомбардировъчен полк
Щаб на полка - 1 КБ-3 Чучулига III
1/5 бомбардировъчен орляк - 20 Дорниер-17 Ураган (15 по щат, 8 са неизправни), 20 Авиа Б-71 (12 по щат, 8 са неизправни)

6-ти изтребителен полк
Щаб на полка - 1 Бюкер Ластов, 4 Ме-109 Стрела
1/6 изтребителен орляк - 62 Девоатин-520 (40 по щат, 26 са неизправни)
2/6 изтребителен орляк - 54 Ме-109 Стрела (40 по щат, 35 са неизправни)
3/6 изтребителен орляк - 49 Ме-109 Стрела (40 по щат, 39 са неизправни)

Въздушен разузнавателен полк

Щаб на полка - 1 Физелер Щорх

1-ви разузнавателен орляк
Щаб на орляка - 1 Физелер Щорх
113 ято за близко разузнаване - 13 ПЗЛ-43 Чайка (9 по щат плюс 1 Физелер Щорх, 6 са неизправни)
123 ято за близко разузнаване - 11 ПЗЛ-43 Чайка (9 по щат плюс 1 Физелер Щорх, 5 са неизправни)

3-ти разузнавателен орляк
Щаб на орляка - 1 КБ-3 Чучулига III
333 ято за близко разузнаване - 9 Фоке Вулф - 189 ( 2 са неизправни) и 1 Физелер Щорх
343 ято за близко разузнаване - 9 Фоке Вулф - 189 ( 2 са неизправни) и 1 Физелер Щорх

4-ти разузнавателен орляк
Щаб на орляка - 1 КБ-3 Чучулига III
453 ято за близко разузнаване - 15 Шмолинг С-328 (9 по щат, 8 са неизправни) и 1 КБ-3 Чучулига III
463 ято за близко разузнаване - 14 КБ-11 (9 по щат, 8 са неизправни)
73 ято за далечно разузнаване - 5 До-17 Ураган (6 по щат плюс 1 Физелер Щорх)

Водосамолетно ято - 12 Арадо196 Акула (4 са неизправни)

Транспортно ято - 1 КБ-2 Чучулига (по щат трябва да има и 12 Юнкерс-52)

[dibo]

Лично поверително сведение от Щаба на войската до Главния интендант с броя на хората и добитъка в земните, въздушните, морските и трудовите войски към 25 август 1944г.

Офицери - 9266
Мобилизирани офицери - 9408
Чиновници - 10 056 - от тях 1080 са ученици работници само на храна
Мобилизирани чиновници - 6312
Подофицери - 13 240
Мобилизирани подофицери - 16 185
Срочнослужещи подофицери - 4870
Школници набор 1922 - 4420
Школници за трудови офицери - 67
Юнкери до производството - 150
Юнкери за цяла година - 409
Юнкери от морското на негово величество училище - 300
кадети - 610
морски кадети - 300
Школници набор 1923 - 5988
срочнослужещи набор 1922 - 50 000
срочнослужещи набор 1923 - 58 000
срочнослужещи набор 1924 - 72 000
мобилизирани запасни войници - 359 880
ученици в ЖП училище - 1366
ученици възп. п. училище - 410
редовни трудови войски - 9854
мобилизирани запасни трудови войници - 51 000
трудови войници във войсковите части - 2000
войници, останали да дослужват набор 1921 - 3800
трудови войници в Географския институт - 604
музикантски ученици - 523

собствени офицерски коне - 391
ездитни коне - 5549
впрегатни коне и мулета - 8858
товарни коне и мулета - 2061
малки кончета и мулета - 1067
магарета - 394
волове - 524
кучета - 1724
гълъби - 854

[dibo]

БЪЛГАРИЯ И ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1939–1945 г.)

Сайт на ДА Архиви - документи, снимки, списъци на загиналите.

http://archives.bg/wars/ww2

[Parabellum]

Много интересно!
Дибо, случайно да имаш чертеж или скица на българската мина Б-38?

[dibo]

Минните заграждения и брегови батареи по Българското черноморско крайбрежие през ВСВ

През 1939г. в "Туфла Кула" са изградени 8 големи хранилища за морски мини и 2 малки за минни детонатори. До края на годината те са запълнени с 2000 мини - от постъпващите български Б-38 от завода "Арсенал" (10) в Казанлък и от съхраняваните преди това в хангара в района на база Варна (местност Карантината?). През март 1941г. от Германия са доставени 700 галваноударни мини Е-голяма ("ЕМА" - 150 кг взрив) и 150 галваноударни мини UMA (40 кг заряд). По време на войната 1941-1945 български мини Б-38 са съхранявани в района на "Росен скат", а немски мини Е-голяма в района на Аладъна и в Росен скат. Почти всички налични мини са поставени в морето по време на войната.
На 21.10.1940 е сключен договор с Германия за доставка на две брегови батареи, които през март 1941 пристигат във Варна - 1 двуоръдейна 240мм Д/40 батарея с далекобойност 26км за Бургаския залив (разполага се в Поморие) и 1 триоръдейна 170мм Д/40 батарея с далекобойност 23км за усилване на северния сектор на Варненския залив.
В началото на 1941г. Германия изпраща военноморски мисии в България и Румъния. Целта на мисията в България е да се подготви създаването на бази за германски кораби във Варна и Бургас, да се окаже помощ в организацията и изграждането на бреговата артилерия, минните заграждения и морската авиация.
Със заповед 11 от 24.02.1941 "Флот на Негово Величество" се преименува в "Морски на Н.В. войски".
05.03.1941г. - определени са следните прожекторни позиции - Варненски залив - една при поста "Св. Константин" и втора при н. Галата, до позицията на 10,5см Д/50 батарея; Бургаски залив - една в района на с. Равда и с. Чимос и друга в околностите на Созопол.
25.06.1941 - Началникът на Щаба на войската с Поверително писмо Но 1482 отдава заповед на капитан I ранг Асен Тошев, началник на Морските на Н.В. войски, флота да поеме охраната на териториалните води и да осуети всеки опит за противников десант и бомбардиране.
През лятото на 1941г. Румъния, България и Германия пристъпват към изграждането на т.нар. "Западен вал" - крайбрежни минни полета, създаващи защитени фарватери между брега и морето, в които да се движат германски, румънски и български кораби и конвои, транспортиращи манганова и хромова руда, нефт и др. до устието на Дунав и оттам по Дунав на запад.
За целта румънците разполагат с два минни заградителя ("Амирал Мургеску" и "Крал Реджере I") и два спомагателни крайцера ("Дачия" и "Романия"), германците с германски баржи тип MFP, българите с два минни заградителя ("Дунав" и "Свищов").
Румънците още от 15 до 19 юни 1941 поставят пред Констанца пет линии по 1000 котвени мини и общо 1863 противотрални мини.
Общо в "Западния вал" през 1941-1944 от Крим до Босфора са поставени около 20 000 мини и минни защитници (противотрални мини). На тях загиват 6 съветски подводници, както и няколко самоходни морски баржи, българския параход "Родина", 1 миночистач R34 и параходът "Шарлота".
На 11.09.1941г. началникът на Щаба на войската с Поверително писмо Но 1703 разпорежда на командира на Морските войски и на командирите на Варненската отбрана и на Бургаската отбрана да пристъпят към изграждането на минните заграждения.
Минното заграждение S-39 пред Бургаския залив се изгражда в периода 18-22.09.1941г., като са поставени на 18.09 две минни линии А и Б по 50 мини, на 20 септември - линията В от 50 мини, на 21 септември - Г и Д по 50 мини, на 22.09 - защитната минна линия E от 400 проотивотрални мини тип D. Така това заграждения включва 250 заградни мини Б-38 и 400 немски противотрални мини тип D. Прикрива се от далекобойните батареи Б2, Б3 и Б7 на Бургаското артилерийско отделние. На 19.09.1941г. поради навигационна грешка българският кораб "Родина" на път към Босфора взривява 2 мини Б-38 в минна линия А и потъва. Загиват 4 човека, останалите са спасени от конвоиращите миноносци "Смели" и "Строги".
Минното заграждение S-38 пред Варненския залив се изгражда в периода 24.09.1941-05.10.1941г. Първоначално на 24.09. е поставена минната линия И от 598 противотрални мини тип D и C. Поради лошо време и вълнения, чак на 02.10 са поставени първите две линии А от 25 немски мини UMA и Б от 25 мини Б-38, на 03.10 - В с 46 мини и Г с 48 мини, 4.10 - Д -50 мини и Е с 42 мини, 05.10 - Ж - 51 мини и З с 51 мини. Или общо 338 заградни и 598 противотрални мини, защитени от далекобойните В1 и В2 батареи на Варненското брегово артилерийско отделение.
Освен тези две основни заграждения са поставени и 6 минни линии срещу подводници с противоподводни мини тип UMA на 12 м дълбочина (Б-38 се полагат на 3 м, ЕМА на 3,5м) - S13 до S18:
S-15 - 07.10.1941 - 100 мини пред Шабла,
S-13 - 09.10.1941 - 146 мини пред Каварна
S-16 - 10.10.1941 - 150 мини пред н. Емине
S-17 - 11.10.1941 - 154 мини пред Маслен нос
S-14 - 16.10.1941 - 63 мини под. н. Калиакра
S-18 - 16.10.1941г.120 мини пред Черни нос
От 1941 до 1944г. пред българското черноморско крайбрежие са поставени отбранителни минни полета в 27 линии на площ от 510 квадратни морски мили. Основно се поставят от минните заградители "Дунав" и "Свищов" (по 60 мини Б-38), както и преоборудваните "България" и "Раковски". През есента на 1941г. те поставят общо 588 мини Б-38 и Е-голяма в две големи минни заграждения пред Варненския и Бургаския залив, а в 1944 още 350 мини. За защита на минните заграждения са поставени 998 противотрални немски мини тип D (800 грама заряд). Общо са поставени 2669 котвени мини, главно Б-38 (български галваноударни), също немски галваноударни топ Е-голяма и ЕМА, противоподводникови тип UMA, противотрални тип С и D.
Съветски минни заграждения:
07.09.1941 - подводният минен заградител Л-4 поставя във Варненския залив минна линия 1/65 с 20 мини тип ПЛТ с интервал 55м и дълбочина 2,4м. На 15.09.1941г. на това заграждения потъва българския кораб "Шипка", останалите 19 мини са унищожени от български миночистачни катери на 19,25 и 30.09.1941г.
13.09.1941 - подводния минен заградител Л-5 поставя във Варненския залив минна линия 3/65 от 20 мини тип ПЛТ с интервал 55м и дълбочина 2,4м. Това минно заграждение е открито през 10.1941г. от българските миночистачни катери и напълно унищожено.
18.09.1841 - подводния минен заградител Л-4 поставя във Варненския залив минна линия 2/65 от 4 линии по 5 мини през 5 кабелта, интервал 55м и дълбочина 2,4м. На 10.10.1941 на това заграждение потъва румънския минен заградител "Regele Karol I". Другите 19 мини са унищожени от българските миночистачи след това.
Така общо през периода 18.09.1941-09.09.1944 по българското черноморско крайбрежие са поставени 1671 български и немски заградни (350 от тях през пролетта на 1944 за допълване на съществуващите заграждения), 998 противотрални мини и 60 руски ударни котвени мини.

[Walker]

http://www.edinzavet.wordpress.com/2011/05/11/ptomov/

Текста няма нужда от резюме, защото подробностите са важни.

И този текст трябва да се прочете изцяло. http://www.edinzavet.wordpress.com/2...11/nkostadino/

И по другите форуми има какво да се прочете. Вижте постове 16 и 17, а и не само тях от темата в другия форум, за който давам линк. http://www.traditsia.com/forum/showthread.php?t=5182

[Kramer]

В Уикито гледам пише за Страцинско-Кумановската операция следното:

"Страцинско-Кумановската операция е настъпателна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944, провеждана успоредно с Нишката настъпшателна операция и Брегалнишко-струмишката настъпателна операция.
Операцията се провежда с цел да се пресече пътят за отстъпление на група немски армии "Е" от Гърция към Централна Европа. Българските войски започват настъпление на 8 октомври и същия ден влизат в Крива паланка. Последователно се водят боеве за хребета Стражин (18 октомври) и Страцинската позиция, която е овладяна на 25 октомври с парашутен десант. Сраженията продължават при река Пчиня и град Куманово (11 ноември), където частите на Вермахта наново са разбити."

Специално за Стражин знам, че парашутната дружина е дала най-големи жертви - 36 загинали - тук във форума е дадено:

https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=4&cad=rja&uact=8&ved=0CDAQFjAD&url=http%3A%2F%2Fforum.boinaslava.net%2Farchive%2Findex.php%2Ft-5170.html%3Fs%3Df0a7004b1057dca2cde0fcb1fcc85fbf&ei=2sxDVOuEK7Hd7QaUg4HAAQ&usg=AFQjCNE1AB-qMFHrK9z1kIdydpLwWVzTYA&sig2=KkHzVoZjX6RgFIS4PXGUZA

Къде е парашутния десант на Страцин както е записано в Уикито (25 октомври)?

В боя за Страцинската позиция се е бил дядо ми, подофицер от 36-ти козлодуйски полк, тогава към 2-ра дивизия.

Някой може ли да разграничи боевете при Стражин и Страцин, нищо, че са в една операция?
Предварително благодаря.

[Napoleon]

Приятели, как мога да утвърдя в която во¼скова част /полк от българската армия е служил дядо ми, ако се знае само, че е служил в Скопие в периода 1941-1944 в пехота?
Родом е от Кратовско, и е роден 1920 година. Благодаря

[dibo]

Един материал по разоръжаването на българските офицери на 09.09.1944

http://www.mediapool.bg/balgarskiyat-ofitser-ne-predava-orazhieto-si-news210951.html

[coroviev]

Здравейте, дядо ми, поручик Иван х.Петров е бил адютант на началник щабът на окупационния корпус в Сърбия- полк. Стойков. През 50-те години е написал спомени с цел публикация, разбира се неуспешно. Запазена е черновата. Прикачам я и се извинявам, че не съм редактирал документа след обработката. Първите страници липсват ( кога и как са ги пленили) и разказът включва само военнопленническата одисея. Èâàí õ.Ïåòðîâ.doc

[feersum]

С болгарами у нас была напряженка. Почему? Когда мы уже вошли в Болгарию, там с болгарской армией наши договорились, вроде бы мы их освободили, и они должны были с нашими войсками идти дальше наступать на немцев. Так они до границы дошли, своего полковника шлепнули, повернули обозы и поехали домой: «Чего нам дальше идти, мы свою родину освободили и все». Пока наши буквально не заставили их вернуться. Плохо болгары воевали – сидят на передовой, а если пошли немецкие танки, все бегут обратно.

Имало ли е такъв случай наистина или това е руски фронтови фолклор?

Прегледай тази тема:

Българската армия при Драва

На последната страница (последния пост, всъщност) има връзки към интересни документи по питането ти.

[Пепеляев]

С болгарами у нас была напряженка. Почему? Когда мы уже вошли в Болгарию, там с болгарской армией наши договорились, вроде бы мы их освободили, и они должны были с нашими войсками идти дальше наступать на немцев. Так они до границы дошли, своего полковника шлепнули, повернули обозы и поехали домой: «Чего нам дальше идти, мы свою родину освободили и все». Пока наши буквально не заставили их вернуться. Плохо болгары воевали – сидят на передовой, а если пошли немецкие танки, все бегут обратно.

Имало ли е такъв случай наистина или това е руски фронтови фолклор?

[ivo7001]

dibo, благодаря.

[dibo]

Господа, някой може ли да пусне връзка към документа според който "новоприсъединените земи (Македония и Беломорска Тракия) са дадени за администриране и военна окупация от Третия Райх на Царство България до края на войната, когато техния окончателен статут е трябвало да бъде решен" или поне какво му е заглавието.

Виж: http://www.promacedonia.org/dj/dj_2.html

[ivo7001]

Господа, някой може ли да пусне връзка към документа според който "новоприсъединените земи (Македония и Беломорска Тракия) са дадени за администриране и военна окупация от Третия Райх на Царство България до края на войната, когато техния окончателен статут е трябвало да бъде решен" или поне какво му е заглавието.