Участието на България във Втората световна война 1941-1945

[DelaRea]

Известно е, че германците са влезли в България по договор подписан на 1 март 1941 год. в 12.00 ч. Немските войски били преминали Дунав в 11.00. Дали е вярно, че Богдан Филов е казал на представителите на германската делегация "Господа вие сте престояли на българска земя един час незаконно."? Далеч съм от мисълта да правя някакви сравнения с навлизането на Съв. Армия през 1944 г.

Не, става дума за следното - часовата разлика между източноевропейското време (в България) и централноевропейското (във Виена).
Германските части са преминали Дунав в 12 ч. по обяд българско време, а тогава във Виена е било още 11 ч. (поради разликата от един час между двете "времена")
Иначе - и Филов подписва в 12 ч, но в България вече е било 13 часа на 1-ви март 1941 г.

[dibo]

Боевете при Девебаир и Босилеград - септември 1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 291-300

Поради това, че южният участък на западната ни граница беше в непосредствена близост до главния път за изтегляне на общовойсковата група „Е“ на север по долината на р. Вардар, той бе особено важен както за хитлеристкото, така и за българското комаидуване. Още от първите дни на септември 1944 г. противникът изпрати в посока на Девебаир и Царево село разузнавателни групи от съсредоточената към края на август в района Скопие, Велес моторизирана СС дивизия. Във връзка с това Щабът на войската в навечерието на 9. IX. 1944 г. нареди 9 пех. полк, усилен с едно арт. отделение от 3 дивиз. артил. полк и 4 боонеизтребителна дружина, да се изнесе в района на Кюстендил, където командирът на полка да поеме командуването на съсредоточените вече там поделения (една усилена дружина от 13 пех. полк в Кюстендил и гранични поделения). На така образувания отряд се постави задачата „да прегради посоката Крива Паланка—Кюстендил в участъка между местн. Бобешино и вр. Руен и не допусне проникване на германски части към Кюстендил“.
9 пех. полк с командир полк. Иван Бонев се съсредоточи в района Кюстендил, Гюешево на 9. IX. 1944 г. До това време противникът не прояви никаква дейност. Поради обявяване война на Германия Главното номандуване на БНА още същия ден разпореди да се съсредоточат на западната граница 1 и 4 армия, които да не допуснат нахлуване на германците на наша територия. На 9, IX. 1944 г. щабът на 4 армия пристигна в Дупница (Станке Димитров) и пое командуването на частите, прикриващи границата в полосата на армцята с разграничителни линии: северна — Димитрово—Божица— и южна — гара Пирин—Берово.
По това време на границата се намираха: в района на Босилеград — усиленият 36 пех. полк; в района с. Гюешево, Девебаир — усиленият 9 пех. полк.
На 10. IX командуващият 4 армия определи районите за съсредоточаване, състава и задачите на 29, 2 и 5 пех. дивизия и заповяда 36 пех. полк, 9 пех. полк и пристигналите две дружини от 33 пех. полк да изпълняват задачите, поставени на дивизиите до тяхното съсредоточаване.
36 пех. полк от 10 до 14. IX. 1944 г. организира за отбрана заповядания му участък с. Любата, с. Църнощица, с. Гложе, Босилеград, като прегради направлението от долината на р. Морава—с. Крива фея— с. Любата—Босилеград. До 14. IX противникът не предприе никакви действия в това направление.
Придържайки се буквално към получената от командуващия 4 армия задача да отбранява участъка с фронт от местн. Бобошино (к. 1295,1) до вр. Руен, командирът на 9 пех. полк разпредели трите дружини в първия ешелон, като остави във втори ешелон само усилващата дружина от 13 пех. полк. 1 дружина получи за отбрана район от двете страни на шосето с ширина 4 км. Фланговите дружини получиха двойно по-големи райони (от по около 9 км). По такъв начин полкът бе разпръснат в участък, широк 22 км. При създадената обстановка такова разпръскване на силите бе погрешно, тъй като местността не благоприятствувашс провеждането на действия извън района на шосето, а и хитлеристите нямаха сили за това. Командирът на полка разположи втория ешелон на хребета Скакавица, на 3 км зад първия. При това положение второешелонната дружина трябваше да се изкачва от долу на горе по стръмните хребети на Девебаир и в никакъв случай не можеше да бъде използувана своевременно в боя. Противотанковата отбрана бе изградена в района на шосето Крива Паланка, Гюешево.
В заповедта на командира на полка задачите на дружините бяха поставени много общо. Не бяха дадени никакви допълнителни разпореждания по разузнаването, макар че липсваха сведения за противника. Не бе обърнато сериозно внимание на укрепяването.
Артилерийският дивизион, усилващ 9 пех. полк, бе заел позиция на хребета Скакавица. 4 арм. бронеизтребнтелна дружина бе разположена в района Девебаир, вр. Китка, с. Гюешево, а полковата бронензтребителна рота — в района на втория ешелон.
През целия ден на 10. IX и през нощта срещу 11. IX полкът организира отбраната. Противникът на 10. IX не прояви никаква дейност. Изпратеното разузнаване не успя да събере данни за него.
На 11. IX рано сутринта в Крива Паланка пристигна идващата от Македония 3 българска народоосвободнтелиа бригада „Г. Димитров“. Когато поради предателство от страна на командира на оттеглящата се от Скопие 14 пех. дивизия хитлеристки поделения, насочени от Куманово, навлязоха в Крива Паланка, бригадата се развърна и в продължение на няколко часа води бой с тях. Този непредвиден за хитлеристите бой задържа движението на техните сили към Девебаир и те можаха да се явят пред позицията на 9 пех. полк едва към обяд.
За овладяване на Девебаир хитлеристкото командуваие бс насочило един пех. батальон, усилен с един арт. дивизион, една противотанкова батарея, един пионерно-щурмови взвод и 7 танка.
Към 14.00 ч. хитлеристите заеха изходно положение за настъпление. След едночасова артилерийска подготовка около 16.30 ч. те предприеха настъпление срещу 9 пех. полк и привечер достигнаха на отделни места на 50—100 м от предния край на отбраната. Със силен артилерийски, минохвъргачен и картечен огън, а някъде и с ръчни гранати противниковите групи бяха отхвърлени и през нощта се оттеглиха, като разрушиха мостовете на р. Крива. Към 19.00 часа наши самолети бомбардираха противниковите съсредоточения в района на дефилето при Димов хан и с. Жедилово. Бронсизтребителната артилерия на полка с резултатна нощна стрелба принуди противниковите танкове да се оттеглят и укрият в завоите на шосето за Крива Паланка.
През нощта на 11 срещу 12. IX командирът на 9 пех. полк прегрупира полка, като стесни участъка на отбраната на 6 км. Прегрупирането се извърши от полунощ до разсъмване. Полкът зае участъка отм. 292, Девебаир, вр. Бождарица, хреб. Скакавица.
На 13. IX хитлеристите подновиха опита си за овладяване на прохода. След като през целия ден водиха усилена артилерийска огнева дейност и съсредоточиха значителни сили, към 23.30 часа те се опитаха, като използуват тъмнината, да доближат позициите на полка и да ги атакуват. Спрени от силния огън на отбраната, към 24.00 часа поделенията на противника се оттеглиха със значителни загуби.
Пристигналата на 12. IX в гр. Кюстендил 3 българска народоосвободителиа бригада „Георги Димитров“ незабавно се включи в отбраната на Девебаир. Командуването на бригадата, съгласувано с командуването на 9 пех. полк, на 13. IX през нощта изпрати в тила на противника в района на Крива Паланка една група от 180 партизани под командуването на командира на бригадата пор. Ат. Русев. В продължение на пет дни — до 17. IX — партизаните денонощно разузнаваха за противника, като събраните сведения се изпращаха в щаба на 9 пех. полк. Освен това те извършваха всяка нощ нападения над отделни/обекти от хитлеристкия гарнизон и над укрепителни съоръжения от изградената източно от града отбранителна система.
На 14. IX в 3.00 ч. нощната атака на противника бе повторена с главни усилия северно от шосето. Макар че успяха да достигнат с отделни групи непосредствено до предния край, хитлеристите бяха принудени да се оттеглят под дъжд от ръчни гранати и пред твърдата съпротива на храбрите бойци от 9 пех. полк.
След силна и продължителна артилерийска подготовка в 8.00 часа противникът отново настъпи. Той премина в атака под прикритието на силен артилерийски и минохвъргачен огън (схема 10).
Артилерията на 9 лех. полк откри мощен преграден опън. Въпреки това противникът успя да проникне в междината между 1 и 2 дружина южно от шосето и започна настъпление на север към прохода, като едновременно с това насочи около една рота срещу позициите на полка северно от шосето. Отбраната бе сериозно застрашена.
Оценявайки правилно тежкото положение в района на шосето, командирът на 4 рота от 2 дружина поручик Н. Гечков прояви ценна инициатива. Въпреки че ротата имаше район за отбрана на около 1,5 км южно от мястото на пробива, той я вдигна в стремителна контраатака, подкрепена с флангов огън от 2 дружина. Изненадата и растящата заплаха за тила на вклинилите се в разположението на полка хитлеристи ги принуди да спрат настъплението си и да започнат бързо да се оттеглят. Целостта на отбраната бе възстановена. Противникът не направи повече опит да настъпи. През целия ден неговата артилерия източно от Крива Паланка засипваше позициите на 9 пех. полк с огън.
Населението на Кюстендил следеше с напрежение героичната отбрана на Девебаир и прояви готовност да й съдействува. Когат. в района на града пристигна изпратената от 36 пех. полк — Босилеград — 3 див. тежкокартечна дружина, то веднага организира превозването й на Девебаир с камиони, леки коли и др. превозни средства.
На 14. IX. 44 г. съобразно с изменената обстановка Щабът на войската направи известни промени в разположението на войските на западната ни граница. Полосата с разграничителни линии: северна— София (вкл.)—Брезник и Сурдулица (изкл.)—и южна — Дупница ) (изкл.)—Кратово (вкл.) трябваше да се заеме от 1 армия с командуващ ген. Вл. Стойчев и пом.-командир Щерю Атанасов. По такъв начин частите, действуващи в районите на Босилеград и Девебаир, попадащи в тази полоса, бяха подчинени на командуването на 1 армия.
В състава на армията трябваше да влязат 1 и 2 пех. дивизия, 4 армейска бронеизтребнтелна дружина, 1 арм. свързочна дружина, едно 15-см гауб. АО от 3 арм. арт. полк, една 15-см гауб. батарея от 1 арм. арт. полк и едно разузнавателно ято „Врана“.
На армията бе поставена задачата „да задържи старата гранична линия, като прегради най-важните посоки за противниково настъпление към старите предели на страната. Същата да се подготви за настъпление към Куманово“.
От състава на армията бяха съсредоточени само усиленият 9 пех. полк и 36 пех. полк. Първа пех. дивизия и останалата част от 2 пех. дивизия още не бяха съсредоточени. Поради това действията па прикриващите части се планираха и ръководеха направо от щаба на армията. Въпреки че фронтът на армейската полоса бе около 80 км, наличните сили при съществуващата обстановка и при положение, че противникът можеше да настъпи само по двете заети за отбрана направления (Крива Паланка—Кюстендил и Босилеград—Кюстендил), бяха в състояние да изпълнят поставената на армията задача до пълното й съсредоточаване.
На първо време поради създаденото в района на Девебаир положение командуването на 1 армия запази заварената групировка. Разпоредено бе само 36 пех. полк да има готовност по допълнителна заповед да изнесе с моторни превозни средства една дружина в района с. Гюешево, Девебаир в подкрепа на 9 пех. полк.
В периода от 15 до 17. IX 9 и 36 пех. полк продължиха да усъвършенствуват отбраната и да водят разузнаване за противника. Разузнаването на 9 пех. полк не можа да разкрие организацията на противниковата отбрана на хребетите Киселица и Варовище, намиращи се на 4—5 км източно и североизточно от Крива Паланка. Това се отрази неблагоприятно върху действията за овладяване на Крива Паланка.
С оглед да се подобрят условията за съсредоточаване на армията и за настъпление към Куманово на 17. IX командуващият 1 армия заповяда усиленият 9 пех. полк „да настъпи на 18. IX в 9.00 часа от Девебаир към Крива Паланка и до вечерта да овладее същия град“. На 36 пех. полк (без една дружина) бе наредено „да се изнесе в района на Девебаир в готовност за подкрепа на 9 пех. полк“, като тръгне в 7.00 часа на 18. IX от Босилеград. Усилената сборна дружина от 13 пех. полк на Девебаир и усилената дружина от 36 пех. полк в Босилеград трябваше да продължат отбраната в заеманите райони.
На 18. IX 36 пех. полк настъпи по шосето Босилеград—Кюстендил и до 20.00 часа същия ден се изнесе в западната окрайнина на Кюстендил, където занощува.
Същия ден 9 пех. полк настъпи в походна колона по шосето за Крива Паланка, без да разполага със сведения за противника.
Към 10.00 часа авангардът достигна до разрушените мостове северно от с. Кркля, където шосето бе минирано. Противникът от вр. Чука и гребените Киселица и Варовище откри артилерийски и минохвъргачен огън по колоната му. Поради това командирът на полка развърна авангарда в боен ред и му постави задача да овладее рубежа Варовище—Киселица. Бойният ред на дружината бе построен в един ешелон. Към обед авангардът атакува, но без успех. Към 14.00 ч. командирът на полка развърна от двете страни на шосето и 3 тежкокартечна дружина, която съвместно с авангарда поднови атаката. До вечерта не бе отбелязан успех. Главните сили достигнаха Димов хан, където бяха обстреляни с артилерийски огън и принудени да се прикрият встрани от шосето. В това положение полкът занощува.
Неизпълнението на задачата да се овладее Крива Паланка до вечерта на 18. IX се дължи на лошата организация на настъплението, резултат на слабо разузнаване и неправилна оценка на обстановката. Поради липса на данни за противника полкът беше изненадан от неговите поделения на хребетите Киселица и Варовище. От друга страна, вместо да развърне полка п да атакува противника с всичките си сили, командирът на полка проведе две последователни атаки с недостатъчни сили, без подготовка и с неорганизирана и слаба огнева поддръжка.
От тия действия щабът на армията доби достоверни данни за противника. Стана ясно, че той не се е оттеглил в Крива Паланка, а подкрепен с нови части, се е организирал за отбрана на предварително подготвена позиция, на която е използувал строени отпреди войната дълговременни огневи точки.
При тази обстановка командуващият армията реши действията на прикриващите части за овладяване на Крива Паланка да продължат на 20. IX, като за целта бъде привлечен от Кюстендил и 36 пех полк (без една дружина), усилен с едно товарно арт. отделение.
На 18. IX вечерта командуващият армията постави на частите следните задачи (схема 11):
— „9 пех. полк на 19. IX да отбранява достигнатия район, като вземе подходящо изходно положение за обхващане на противниковите съпротиви при продължаване атаката на 20 т. м. . . .“
— „36 пех. полк. . . на 19. IX на разсъмване да продължи настъплението си в посока на с. Гюешево — с. Калин камен и да се изнесе в района на Костаднннца (к. 1645) в готовност, обхождайки южния фланг на противника, да му нанесе удар във фланг и тил на 20 т. м. съвместно с действуващия по фронта 9 пех. полк.“
Задачата на 36 пех. полк бе нереална, тъй като полкът трябваше да се движи по планински пътища, а често и без пътища и не бе в състояние за един ден да достигне заповядания район. Освен това полкът загуби ценно време за преустройване на коларския обоз в товарен,понеже конните коли не можеха да се движат в планински условия.
Тъй като на 18. IX командуващият и щабът на армията се намираха все още в с. Банкя и нямаха никакъв свой орган в района на действията на прикриващите части, те не бяха добре осведомени за положението и състоянието на противника. Това добре личи и от горната заповед, в която за противника се казва че „се отбранява западно от Крива Паланка“, макар че действията на 18. IX разкриха отбраната му на 4—5 км източно от града — по хреб. Варовище и Киселица.
Все поради своята отдалеченост и непознаване добре на обстановката командуващият армията постави много общо задачите на 9 и 36 пех. полк за 20. IX. Въпреки че предстоеше да се извърши един сложен маньовър, заповедта не съдържа никакви указания за организиране на взаимодействието, което при липсата на централизирано ръководство на действията бе крайно наложително. Освен това в нея не са указани изходното положение за настъпление на 9 пех.полк и направлението по което трябваше да се нанесе ударът на 36 пех. полк.
Най-сетне заповедта на командуващия армията не изразява ясно замисъла за действията на 20. IX. Тя документира непознаването и недооценяването на обстановката в района на Крива Паланка, което до голяма степен предопредели неуспеха на настъплението на 9 и 36 пех,. полк.
На 19. IX поради неразпоредителност от страна на командира на полка 9 пех. полк не изпълни заповедта на командуващия армията да заеме изходно положение за настъпление, а 36 пех. полк не успя да се изнесе в района на Костадиница. Тъй като полковете не можаха да заемат изходно положение, атаката бе отложена до втора заповед. Такава заповед последва още на 20. IX късно следобед. С нея атаката бе насрочена за следния ден. На полковете бяха поставени следните задачи :
— 9 пех. полк да атакува на 21. IX в 7.00 часа като след първоначалния удар по Киселица и Осогово проникне бързо към Крива Паланка и до вечерта достигне рубежа к. 638 —с. Гиновци, в готовност за действие на следния ден към Страцин;
— 36 пех. полк от района на вр. Костадиница да атакува в 7.00 ч. на 21. IX южния фланг на противника със стремеж да отреже оттеглянето му по шосето за Страцин и да съдействуйа за унищожаването му в района на Крива Паланка, като се придържа с основните си сили по билото южно от шосето. До вечерта да се изнесе в района вр. Меча глава, мах. Мишинци, вис. Върбица, к.1238, с оглед да прекъсне връзката между Кратово и Страцин. Въпреки незадоволителното развитие на действията от 18 до 20. IX командуването на армията не осигури достатъчно време за подготовка на настъплението, поради което такава почти не бе извършена.
Командуващият армията не разполагаше с никакви по-конкретни и достоверни сведения за противника и не взе мерки за неговото разкриване, поради което в заповедта си той не даде данни за отбраната му. Все
поради същата причина в задачите на полковете той не оказа какъв противник, къде и по какъв начин трябва да бъде унищожен.
В заповедта, не бяха поставени конкретни задачи на артилерията както за подготовката, така и за поддържането на атаката. Не бе организирано нито с отдадената заповед, нито впоследствие взаимодействието между пехотата и артилерията. Продължителността на артилерийската подготовка не държеше, сметка за времето, необходимо на пехотата да,се изнесе от отдалечената на около 3 км от предния край на противника „изходна линия за атака“. Пехотата не би могла да премине това разстояние за 20 минути, кодкото бе планирано да трае артилерийската подготовка.
Командуващият армията заповяда двата полка да настъпят в едчн и същи час, макар че 9 пех. полк се намираше на около 3 км от предния край на противниковата отбрана, а 36 пех. полк — на около 6 км, като при това трябваше в настъплението си да преодолява няколко планински гребена с големи превишения. Не бе уредено конкретно взаимодействието на 9 и 36 пех. полк.
Противникът, който отбраняваше Крива Паланка, около 20. IX бе засилен с няколко танка, с пехота, подвозена с камиони от Куманово, и с возима артилерия. При това положение пред фронта на 9 пех. полк се отбраняваше общо около един усилен пехотен батальон с три стрелкови и една тежкокартечна рота, който заемаше с по една рота височините около града и гребените Киселица и Варовище.
Хитлеристите продължаваха да се укрепяват. Наред с възстановените стари сръбски укрепителни постройки те изработиха нови картечни и други гнезда. Кори укрепителни постройки бяха изработени и по височините окодо самия град. На гребена Попова нива, на гребена с мах. Пушкарска и отм. 602 и на рис. Кория имаше изработени опорни пунктове по за около един батальон.
На около 10 км западно от Крива Паланка от двете стрши на шосето, по височините Дубочица и Мождивняк, имаше също новоизработени опорни пунктове по за около един батальон.
На 20/21. IX през нощта 9 пех. полк зае изходно положение. Командирът на полка бе решил трите дружини да атакуват града от изток и юг — южно от шосето с. Гюешево—Крива Паланка, 3 див. тежкокартечна дружина да атакува вис. Киселица северно от шосето, като достигне западната окрайнина на Крива Паланка, където да съдействува на атаката на 1 дружина от 9 пех. полк и 36 пех. полк. Тази групировка не съответствуваше на решението и идеята на командуването на армията за обхватни действия с 9 пех. полк предимно северно от шосето и града. Вместо да насочи усилията на десния фланг, командирът на полка групира основната част от силите южно от шосето.
На 20. IX до 19.00 ч., преодолявайки стръмния и каменист път, 36 пех. полк достигна гребена Костадиница, където получи заповедта на командуващия армията за действията на следния ден. Краткрто време до мръкване бе използувано за разузнаване. Полкът занощува в готовност при пълни мерки за охрана и отбрана.
На 21. IX от 7.05 до 7.10 часа бе извършена авиационна подготовка на атаката от 14 самолета. От 7.10 до.7.45 часа се проведе артилерийско подготовка. Поради недобрата организация на боя от командуващия армията и неговия щаб до завършване на артилерийската подготовка частите не успяха да заемат изходното положение за настъпление. Поради това и поради слабата подготовка на атаката от страна на командира на 9 пех. полк полкът не можа да атакува.
36 пех. полк настъпи в 5.00 ч. в посока на шосето Крива Паланка— Куманово и на разсъмване се изнесе по височините югозападно от Крива Паланка, без да влезе в допир с противника, за когото нямаше никакви сведения. Поради липса на съобразителност у командира на полка и на организация на взаимодействието с 9 пех. полк 36 пех. полк през целия предобед на 21. IX остана безучастен зрител на неуспешните действия на 9 пех. полк. Като не схващаше, че по-бързата намеса на 36. пех. полк най-малко ще облекчи положението на 9 пех. полк, командирът на полка прояви пълно бездействие. Вместо незабавно да атакува, той самоволно реши да отложи атаката за 14.00 ч., като се надяваше, че до това време 9 пех. полк ще успее да овладее рубежа Киселица—Варовшце. След половинчасова артилерийска подготовка от придадения му дивизион в 14.30 часа 36 пех. полк настъпи в два ешелона на север. На около 800 м от шосето Крива Паланка—Куманово настъплението му бе открито и полкът бе обстрелян със силен артилерийски огън. Дружините спряха придвижването и се окопаха на около 600 м южно от шосето, но през нощта неправилно бяха оттеглени на вр. Костадиница и гребена непосредствено северно от него (схема 11).
Така независимо, от това, че войниците проявиха устойчивост в боя, атаката на 21. IX не успя. Основната причина за този неуспех е слабата подготовка на атаката както от страна на командуващия армията и неговия щаб, така и от страна на командирите на полковете. Част от офицерския състав до голяма степен показа неподготвеност, а в редица случаи и негодност да води успешно войниците в боя. Част от командирите не проявиха достатъчно твърдост за преодоляване трудностите в хода на действията. В мнозина офицери липсваше чувство на отговорност за изпълнение на поставените бойни задачи.
Въпреки слабите резултати от атаката на 21. IX командуващият армията и неговият щаб и командирите на полковете не взеха никакви мерки за осигуряване успеха на следния ден. Вместо най-щателна организация на атаката и вкарване в боя основните сили с цел да бъде унищожен противникът, командирът на 9 пех. полк взе съвършено неправилното и с нищо неоправдано решение да атакува само с една дружина. Щабът на армията се отнесе безучастно към подготовката на тази атака, която предварително бе обречена на провал и можеше да доведе само до разколебаване на хората и загубване вярата в собствените сили.
Атаката се проведе само с деснофланговата дружина срещу противника на гребена Варовшце. Въпреки че имаше на разположение целия 3 див. артилерийски полк, командирът на 9 пех. полк възложи подготовката на атаката само на минохвъргачните поделения на полка. Това бе неоправдано подценяване на противника и на важността на задачата. Поради слабата подготовка и организация на атаката тя не успя. Вместо да нареди дружината да се окопае и задържи на достигнатия рубеж, командирът на полка я оттегли на около 3 км източно от Варовище.
36 пех. полк този ден бе атакуван от около една противникова рота. Атаката бе отбита и хитлеристите се оттеглиха към вис. Конопница. Поради това, че командирът на полка постоянно проявяваше неоправдан страх от някаква заплаха за фланговете и тила на полка, той поиска и получи от командуващия армията разрешение да прегрупира полка, при което го отдалечи на 6—7 км южно от Крива Паланка.
От 23 до 25. IX полковете останаха на заетите позиции. Проведе се ограничена и без особени резултати разузнавателна дейност. Противникът също не прояви дейност.
При това положение командуващият армията реши частите да преминат към отбрана в достигнатите райони до съсредоточаването на 2 пех. дивизия, с която да продължи действията за овладяване на Крива Паланка.
Докато отбранителните действия на Девебаир се проведоха със значително добри резултати, настъпателните действия на прикриващите части срещу хитлеристите в района на Крива Паланка бяха неуспешни поради изтъкнатите вече причини.
Независимо от неуспеха на настъплението изнасянето на прикриващите части на линията на Крива Паланка и ограничаването на възможностите на противника за действие в източна посока увеличи дълбочината на района за съсредоточаване на 1 армия, създаде по-голяма надеждност на отбраната му и осигури на армията по-изгодни условия за предстоящото настъпление в посока на Куманово.С това прикриващите части изпълниха напълно резултатно поставената им задача по прикриване на мобилизацията и съсредоточаването в района Кюстендил, с. Гюешево.

[dibo]

Действията на 1-ви корпус по направлението Пирот - Ниш през септември 1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 285-291

На 9. IX. 1944 г. на направлението Ниш—Пирот—София се съсредоточиха част от оттеглящите се войски на 1 окупационен корпус. От тях в района на Пирот се формира 1 армейски корпус. В състава на корпуса влязоха 6 пех. дивизия и една Сборна дивизия, съставена от малочислени поделения на 22 и 27 пех. дивизия и 25 и 50 пех. полк. Към средата на септември Сборната дивизия бе отвозена към вътрешността на страната с изключение на 25 и 50 пех. полк.
Поради голямата важност на това направление Главното командуване включи в състава на корпуса и насочи към Пирот и 9 и 12 пех. дивизия. Девета пех. дивизия към 16. IX се съсредоточи напълно в района на с. Темско, където на 15. IX с 34 пех. полк смени 50 пех. полк, а 12 пех. дивизия се съсредоточи след разформирането на корпуса и не взе участие в прикриването.
В състава на корпуса бяха включени и 1 арм. бронеизтребителна дружина, една бронирана дружина и мостовата рота на Бронираната бригада, един отделен брониран взвод, една оръдейна и три гаубичнн батареи, 2 и 3 граничен участък и едно корпусно ято „Фазан“. На 12. IX в подчинение на корпуса влезе и изпратената в Пирот като етапно поделение 2 дружина от 1 пех. полк.
На корпусното командуване бе подчинена и Първа народоосвободителна дивизия с щаб в района на Трън.
Корпусът заемаше полоса с разграничителни линии: северна — Белоградчик— Княжевац (изкл.) и южна — София (изкл.) — Брезник и Сурдулица (вкл.).
На 14. IX Главното командуване постави на корпуса задачата „да задържи линията: с. Кална—с. Църноклище— Бабушница, като прегради най-важните посоки за противниково настъпление на изток и се подготви за настъпление към Бела Паланка—Ниш“.1 На 15. IX Щабът на войската подчини на командира на 1 корпус и Бронираната бригада, която на 16. IX се съсредоточи в района на Пирот.
До пълното съсредоточаване на корпуса 6 пех. дивизия и останалите от Сборната дивизия 25 и 50 пех. полк имаха задача да не допуснат проникване на хитлеристите на изток и да осигурят съсредоточаването на 9 пех. дивизия и Бронираната бригада. Същевременно в периода до 15. IX те проведоха действия за осигуряване десния фланг на корпуса и за разузнаване на противника.
На 13. IX командирът на Сборната дивизия нареди една усилена дружина от 25 пех. полк да се изнесе в района южно от с. Кална и на разсъмване на 14. IX да атакува хитлеристите и да овладее селото. Поради липса на разузнаване за противника дружината бе изненадана от хитлеристи, заемащи района на с. Кална, и бе принудена да се оттегли на линията на с. Станянци.4 На 14 и 15. IX 25 пех. полк води бой с противникови поделения, подкрепени от 15 танка, които настъпиха от с. Кална в пссока на с. Шугрин. На 15. IX те бяха принудени да се оттеглят на север.
В полосата на 6 пех. дивизия на 15. IX бе проведено разузнаване с бой с една усилена дружина от 35 пех. полк в посока на с. Понор— Бела Паланка и с една усилена дружина от 15 пех. полк в посока Ба-бушница—Бела Паланка. Дружините настъпиха и влязоха в допир с противника съответно в района на с. Тийеловац и с. Ресник, където се задържаха с бой.
Противникът (схема 9) зае района Ниш, Бела Паланка още през първите дни на септември. Поради слабото и зле организирано разузнаване едва след 15. IX на командуването на 1 армейски корпус и на Главното командуване стана известно, че в този район действува 1 планинска дивизия с командир ген. Щетнер.
Непосредствено след обезоръжаването на оттеглящите се части на окупационния корпус, между 9 и 11. IX, 1 планинска дивизия се изнесе — в района на Бела Паланка и зае с 99 егерски полк участъка с. Бежище, с. Клисура с. Дивляка; с 98 егерски полк (без един батальон) участъка северно от 99 полк до с. Кална; с един усилен с артилерия и танкове батальон от 98 егерски полк Княжевац и с усиления 54 моторизиран разузнавателен батальон района на с. Кална. В състава на дивизията влизаха и 78 арт. полк с четири арт. дивизиона, усилващи егерските части, и 44 противотанков батальон с противотанкови и салюходни оръдия. Командуването на дивизията и резерв с неопределен състав се намираха в Бела Паланка.
Освен тези сили противникът съсредоточи отделни усилени сборни батальони в района на с. Сводже, южно от 99 полк, и в района с. Кленье, с. Любатовица, с. Глама, северно от шосето Пирот—Бела Паланка. В полосата, заета от 1 планинска дивизия, хитлеристите бяха съсредоточили още на 9. IX и част от своите войски, които безпрепятствено се оттегляха от България. Отбраната бе организирана най-здраво източно от Бела Паланка около шосето за Пирот.
Хитлеристките части бяха наситени с достатъчно пехотно и особено тежко въоръжение.
Със завземане района на Бела Паланка противникът незабавно започна организирането му за отбрана. Около шосето и достъпните направления бяха изградени инженерни съоръжения главно от камък. Шзсето Бабушница—Бела Паланка бе разрушено и минирано на няколко места. В бойния ред на пехотните части на отделни места бяха вкопани танкове. Противниковата отбрана бе организирана с достатъчно средства. Разполагайки с време и възможности за избор, хитлеристите бяха завзели всички командуващи височини около шосето Пирот—Бела Паланка и бяха преградили здраво това направление.
Предлежащата местност в участъка на 1 корпус бе средно, а някъде и силно пресечена. Тя се прорязва от р. Нишава с удобна за настъпление долина, по която преминават шосето и ж. п. линия Пирот— Бела Паланка—Ниш.
Въпреки че благоприятствуваше на отбраната на противника, местността предлагаше добри условия и за настъпление на запад.
Преди още да завърши съсредоточаването на войските на западната граница, Главното командуване възприе предложението на командира на 1 корпус да се атакува и овладее Крива Паланка. За целта на командира на корпуса бяха дадени устни указания и корпусът бе усилен с Бронираната бригада.
Съсредоточаването на частите завърши на 16. IX (за 9 пех. дивизия и Бронираната бригада), когато бе отдадена и оперативната заповед на командира на корпуса за настъпление.
На корпуса бе поставена задача, унищожавайки противника в района на Бела Паланка и източно, да достигне рубежа с. Витановац—с. Въргу-динац —с. Равна Дубрава с готовност за настъпление на запад. Направление на главния удар по шосето Пирот—с. Понор—Бела Паланка.
На дивизиите и Бронираната бригада бяха поставени следните задачи:
— 9 пех. дивизия, „като се заслони откъм с. Кална“, да настъпи „северно от линията с. Велики Суходол—с. Тийеловац—с. Кременица—р.Нишава (всички включени) и да достигне линията с. Шугрин — с. Козя — с. Дражево;
— Бронираната бригада „да атакува южно от 9 пех. дивизия с южна граница вр. Чука (3 км западно от с. Блато)—вр. Равно будье—с. Мокра—с.Попов хан (всички включени) и да достигне района с. Дражево, с. Въргудинац, Бела Паланка“;
— 6 пех. дивизия, „като се заслони откъм Бабушница с изнесената усилена пех. дружина, подкрепена с артилерия, да продължи настъплението в посока на с. Долна Коритница и да достигне района с. Дивляна, с. Долна Коритница“.
В корпусен резерв бяха оставени 35 пех. полк (след задминаването му от Бронираната бригада), една бронирана дружина и две отделни пехотни дружини. На резерва бе поставена задача: 35 пех. полк „да действува в участъка на Бронираната бригада“; едната отделна пех. дружина „да действува в посока на Бела Паланка и Бабушница“; а другата — заедно с бронираната дружина — „да останат в Пирот с готовност за действие в участъците на 6 и 9 пех. дивизия и Бронираната бригада“.
На атаката на корпуса трябваше да съдействува и Въздушната ескадра.
Заповедта за настъпление на корпуса бе отдадена на 16. IX, а атаката трябваше да започне на 17. IX сутринта. Времето от един ден за провеждане на командирско разузнаване и за организиране на взаимодействието беше крайно недостатъчно, поради което тези дейности не бяха извършени.
Задачите на съединенията бяха поставени много общо и неопределено. В тях не се уточняваха противниковите съпротиви, които трябваше да се унищожат. На резерва бе поставена задача да действува в цялата полоса за настъпление на корпуса, без да се определят нито рубежът, от който ще бъде въведен, нито целта и направлението на въвеждането.
Освен това даването на самостоятелен участък на Бронираната бригада за пробив на подготвена отбрана, при това в силно пресечена местност, бе крайно нецелесъобразно.
Заповедта на командира на 1 корпус не държеше достатъчно сметка за противника. Общото съотношение на силите даваше съвсем малък превес на корпуса, което налагаше основните сили и средства да се съсредоточат на по-тесен фронт, за да се създаде необходимото превъзходство над противника. Вместо това командирът на корпуса разпредели разполагаемите сили почти равномерно по целия фронт на полосата за настъпление.
Първоначалната заповед на командира на корпуса за създаването на общовойскови резерв не бе изпълнена. Сам командирът на корпуса, изпълнявайки и длъжността командир на б пех. дивизия, със заповедта за настъпление на дивизията подчини 35 пех. полк на Бронираната бригада, без да се съобразява с това, че със заповедта му по корпуса този полк е оставен в корпусен резерв.
В заповедта за настъпление на корпуса не бяха уточнени задачите на артилерията. При определяне началото и продължителността на артилерийската подготовка командирът на корпуса не отчете, че предният край на изходното положение за настъпление бе отдалечен на около 2 км от предния край на противника. Артилерийската подготовка, която трая само 10 минути завърши в 8.00 ч., без противниковите съпротиви да бъдат подавени, а частите достигнаха на 700—800 м от предния край на хитлеристката отбрана едва към 10.00 часа. При това положение противникът имаше пълна възможност в продължение на два часа след артилерийската подготовка, необезпокояван от никого, да се подготви за посрещане на удара. Освен това атакуващите поделения не бяха разкрили предния край на хитлеристката отбрана и нямаха данни за нейната огнева система.
Затова, когато частите на корпуса към 10.00 ч. влезгаха в непосредствено съприкосновение с противника и бяха обстреляни със силен тежкокартечен и минохвъргачен огън, те бяха принудени да залегнат още преди да са достигнали рубежа за атака. Атаката на предния край на отбраната от 6 и 9 пех. дивизия не можа да се осъществи до вечерта на 17. IХ
Kомандирът на Моторизирания пех. полк на Бронираната бригада полк. Васил Мутафов към 10.00 ч. донесе в щаба на бригадата, че виs. Лукин камък, намираща се на предния край на противниковата отбрана, непосредствено до шосето за Бела Паланка, e „почти овладяна“, което не отговаряше на действителното положение. Въз основа на това донесение, без да се увери в неговата достоверност, командирът на бригадата заповяда Бронираният полк да бъде въведен за развиване успеха към Бела Паланка. В 10.15 ч. Бронираният полк настъпи по шосето в походна колона, следван от разузнавателния батальон на бригадата.
При положение, чe отбраната на противника не бе пробита, настъплението в походна колона по шосето, което не позволяваше развръщане на полка, бе крайно неправилно. То даваше възможност на противника, унищожавайки челните танкове, да задръсти шосето и да спре полка. Така и в действителност се получи. Противникът откри огън с противотанковите си оръдия и унищожи няколко танка, в резултат на което настъплението бе спряно. В полка се появиха признаци на паника. За въвеждане на ред в оттеглянето твърде много допринесе командирът на придаденото към полка артилерийско отделение, който бързо развърна батареите и откри огън по противника на вис. Лукин камък.
На 18. IX настъплението на корпуса продължи. 9 пех. дивизия атакува, унищожи противника в района с. Станянци, вр. Тумба, с. Осмаково и до вечерта овладя с 25 пех. полк рубежа с. Осмаково—с. Орля —вр. Тумба— с. Рудико.
Бронираната бригада продължи действията с Моторизирания пех. полк и 35 пех. полк. Моторизираният пех. полк атакува противника в района вр. Стопи връх, вр. Лукин камък, с. Клисура. През целия ден боят се води с променлив характер. Хитлеристите понесоха загуби. Стоин връх бе овладян, го поради силния противников огън и здраво изградената отбрана в района на шосето за Бела Паланка не можа да бъде задържан. 35 пех. полк този ден не прояви никаква активности остана на мястото си. Вечерта бригадата бе оттеглена на рубежа за атака.
6 пех. дивизия продължи настъплението с 15 пех. полк без особен успех.
При това положение на 18. IX вечерта командирът на корпуса заповяда корпусът да премине към отбрана. Бронираната бригада бе [изтеглена в района с. Понор, с. Блато, с. Велики Суходол, където остана в резерв на корпуса.8
През времето от 19 до 23. IX се води разузнавателна дейност. В полосата на 9 пех. дивизия на 21 септември 25 и 34 пех. полк проведоха атака за овладяване на вр. Тумба. Въпреки упоритото настъпление и резултатната артилерийска поддръжка частите не успяха да овладеят върха и се окопаха на достигнатия рубеж (схема 9).
Действията на 1 корпус по прикриване ла мобилизацията и съсредоточаването привършиха към 23.IX.1944 г., когато по нареждане на Щаба на войската корпусът бе разформиран и бе формирана 2 армия.
Поставената задача за овладяване на Бела Паланка не бе изпълнена. Въпреки че войниците проявиха настъпателен дух и упоритост в боя, корпусът претърпя неуспех. Това бе резултат на слабата организация на настъплението, на зле организираното разузнаване за противника и непознаване отбраната му и на слабото ръководство на действията от страна на командуването на корпуса. Командирът и щабът на корпуса не упражняваха никакво въздействие върху развитието на настъплението. Те се задоволяваха да регистрират незадоволителните резултати в края на деня. Щабът на корпуса след неуспешните действия на 17. IX не направи нищо за осигуряване успеха на настъплението на следния ден. Цялата му дейност в това отношение се игрази в разпореждането да се продължи атаката на 18. IX. Като робуваше на старите схващания за употреба на танковете в боя, командуването на корпуса неправилно използува Бронираната бригада за пробив на подготвена отбрана на противника в силно пресечена местност.
Щабът на корпуса не прояви контрол върху изпълнението на решението на командира на корпуса, в резултат на което не бе създаден общовойскови резерв. Не бе осъществено също така централизирано командуване на артилерията в корпуса. На артилерията не бяха поставени конкретни задачи. От своя страна командирите на артилерийските части и поделения поради неразкриване групировката и огневата система на противника и поради съществуващите слабости в подготовката на артилерията не планираха и не подготвиха правилно огневата дейност. Въпреки че в разузнавателните известия на щаба на корпуса се говореше за разкрити противотанкови оръдия и вкопани танкове, нито щабът на корпуса, нито подчинените щабове възложиха на артилерията да ги унищожи.
Командирът и началник щаба на Бронираната бригада се отнесоха повърхностно към подготовката и въвеждането на бригадата в боя. В резултат на неправилна оценка на противника те неоснователно смятаха, че след пробива на предния край Брониралият полк може да бъде въведен за допробиване на противниковата отбрана. При наличието на добре организирана отбрана и в планинска местност това бе крайно нецелесъобразно, още повече, че предният край не бе пробит. Вземането на такова неправилно решение бе резултат още и на неосведомеността на началник щаба на бригадата за обстановката и липсата на сигурна връзка с подчинените части. Тази слабост щабът на бригадата допусна и по-късно. Така, въпреки че към 11.00 часа настъплението на Бронирания полк бе спряно, началник щабът на бригадата полк. А. Сурдулов в 12.45 ч. нарежда „Бронираният полк да продължи смело проникването към заповядания район“.
Въпреки че настъплението на корпуса не успя, той осигури успешно отбраната на направлението Ниш—Пирот—София и с това изпълни, възложената му задача по прикриването на мобилизацията и съсредоточаването на БНА на това направление.

[von Danitz]

Ма то били страшни боеве, взимаме, предаваме, паники... Сега, 22 дивизия, не е каква да е дивизия, а тази която взима Кнос и Лерос през 43-а от британците, при злощастното за тях пльокване там. Дори 65 полк, мисля, е най-отличилия се при тези десанти. Командирът му подполковник фон Салдерн взима рицарски кръст. Но особено неловко ми стана от справката в уикито: Withdrawn to the mainland in autumn 1944, the 22. Infanterie-Division spent the rest of the war in anti-partisan operations in Macedonia, Serbia and Bosnia and Herzegovina in southeastern Europе...

Ама като се замисля, епиката край Струмица си е нещо такова, на общия фон. А може германците през цялото време да са си мислили, че се бият с партизани!?... Текстът от нашата история звучи като обвинителен акт за командира на конната ни бригада. Жалко! Не съм сигурен каква е стойността и достоверността на изложението. Жалко, иначе, няма от какво да се срамуват нашите...

[dibo]

Действията на 2-ра конна бригада при Струмица 09.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 305-313 - едно от най-пълните и доколкото е било възможно за времето най-правдивите издания за войната 1944-1945.

Отбраната на граничния район южно от полосата на 4 армия и отбраната на Западна Тракия на рубежа на р. Струма бе възложена на 2 корпус. На 9. IX. 1944 г. Главнокомандуващият БНА разпореди 2 конна бригада от състава на корпуса да се изнесе в района Петри, с. Марино поле в готовност за насочване по долината на р. Струма и р. Струмешница. Щабът на войската правилно прецени важността на Струмица за преграждане на направленията, водещи от неговия район на север към Царево село и на изток към Петрич и долината на р. Струма. С насочване на свои сили по тия направления противникът можеше, от една страна, да попречи на съсредоточаването на 4 армия и, от други, овладявайки Рупелското дефиле, да се яви в тил на 7 пех. дивизия източно от р. Струма. Такава реална опасност съществуваше поряди факта, че хитлеристите имаха силни заслони в района на Воландовр и гара Удово и след 10. IX започнаха действия срещу Струмица.
При това положение на 14. IX Щабът на войската нареди 2 конна бригада да се изнесе незабавно в района на Струмица, където в нейно подчинение да влязат 48 пех. полк, 15 и 16 гранична дружина и 17 охранителна дружина. На бригадата бе поставена задача да прегради направлението от Валандово през Струмица — за Берово или Петрич.
На 13. IX щабът на 2 конна бригада и 3 конен полк се съсредоточиха в района на Петрич, където предния ден вечерта бяха пристигнали и част от поделенията на 6 конен полк.* На 15. IX бригадата в този състав се изнесе по шосето за Струмица и до вечерта достига с. Дабиля—с. Босилово, където занощува.
На следния ден Щабът на войската разпореди бригадата да бъде усилена с едно артилерийско отделение и й постави задачата: „да задържи района на гр. Струмица, а при силен натиск да се оттегли най-много до с. Ново село за преграждане посоката към Петрич. Така поставената задача бе твърде обща, не бе категорична и даваше възможност на командира на бригадата сам да прави избор между упоритата отбрана на града и оттеглянето на рубежа на с. Ново село.
На 16. IX до обед командирът на бригадата полк. Делчо Стратиев организира отбраната в района на Струмица. Усиленият 48 пех. полк с командир полк. И. Сарафов прегради направленията от Валандово и Щип към Струмица с по една дружина, а останалите във втори ешелон сили се разположиха в Струмица с готовност да поддържат двете дружини. 3 конен полк с командир под полк. Й. Бонев и 6 конен полк с командир полк. Г. Грозданов бяха оставени във втори ешелон с готовност за изнасяне към Валандово и Щип. Те изпратиха разузнавателни разезди за установяване допир с противника. 3 конен полк насочи една група за разрушаване мостовете по шосето Валандово—Струмица. 16 гранична дружина започна подготовката на отбранителна позиция в района на с. Турново, а 17 охранителна дружина се разположи в района на с. Ново село със задача да охранява пътя за Петрич и направленията към билото на Беласица.
Противникът насочи към Струмица първоначално отделни поделения от района на Щип и Валандово. Когато нашите прикриващи части се изнесоха в района на Струмица и хитлеристкото командуване почувствува заплаха за десния си фланг от посока на Петрич, то привлече в този район един батальон от 16 полк от 23 гренадирска дивизия, а по-късно, слсд неуспешните действия за овладяване на Струмица — и целия полк. Към края на септември 16 полк бе сменен от 65 полк от същата хитлеристка дивизия. 22 гренадирска дивизия се оттегляше от о-в Крит и се оценяваше от противниковото командуване като елитна.
Освен тези сили, като владееше района западно от р. Струма и южно от Беласица и част от гребена на Беласица, противникът имаше възможност да прехвърля северно от планината отделни поделения, с които да действува в дълбокия тил на отбраната. Най-сетне той бе в особено благоприятно положение да усилва при нужда войските си в района на Струмица от близко разположените райони на Валандово, Удово и Щип, Радовиш.
Действията на противника за овладяване на Струмица започнаха на 16. IX. Към 14.30 ч. около едни усилен немскофашистки батальон настъпи по шосето от Радовиш, но при с. Злеово срещна твърдата съпротива на изнесената там дружина от 48 пех. полк и се оттегли.
Противникови поделения настъпиха и откъм Валандово. Отбраняващата това направление дружина от 48 пех. полк бе отхвърлена от превъзхождащите сили на хитлеристите. Те овладяха вр. Голаш, след което съсредоточиха в района вр. Голаш, с. Костурино около едни пехотен полк, усилен с моторизирани поделения и артилерия. Това показваше, че подготвят настъпление за овладяване на Струмица.
Под страха от така очертаващото се настъпление командирът на бригадата полк. Д. Стратнев реши да оттегли частите в района на с. Ново село. При това вместо да закрепи успеха, достигнат на 16. IX от 48 пех. полк, като намеси останалите сили, той безотговорно реши да изостави града. Вина за това безпричинно оттегляне има и командирът на 2 корпус ген. А. Сираков, който утвърди неправилното решение на командира на бригадата. Оттеглянето започна иа 16. IX следобед и до разсъмване на следния ден приключи.
На 17.IX частите организираха отбраната в полосата с. Ново село — с. Мокрийево —с. Смоларе —вис. Баба могила (к.273 6). В първи ешелон бяха назначени 48 пех. полк и 6 конен полк. 3 конен полк бе оставен във втори ешелон зад участъка на 48 пех. полк северно от шосето. 15 и 16 гран. дружина бяха оставени в резерв на бригадата. В разположението на бригадата пристигнаха и придадените й две арт. отделения.
Възползуван от оттеглянето на нашите части противникът сутринта на 17.IX навлезе в Струмица с около един усилен пех. полк. Негови пехотни и артилерийски поделения се изнесоха на изток — в района на с. Дабиля, с. Босилово и с. Секирник. От вр. Семер, през билото иа Беласица, към с. Смоларе се насочи един хитлеристки отряд в състав около 150 души, добре въоръжени. Командирът на бригадата възложи ликвидирането му на 3 конен полк. През нощта селото бе обкръжено от един ескадрон, който унищожи противниковата група. За осигуряване южния фланг на бригадата командирът на 2 корпус насочи към с. Смоларе една пех. дружина.
Получавайки сведения за прибързаното оттегляне, на 17. IX Щабът на войската нареди бригадата незабавно да настъпи и отново да завземе града. Командирът иа бригадата реши настъплението да започне в 6.00 ч. на 19. IX. Извършената на 18. IX подготовка за настъпление бе повърхностна и протече под знака на съмненията на командира на бригадата в успеха му. Тази колебливост даде своя отрицателен отпечатък върху състоянието на бригадата.
На 19. IX след резултатна артилерийска подготовка частите постъпиха, 48 пех. полк при съдействието на два ескадрона от 6 конен полк южно от шосето успя да отхвърли хитлеристите от с. Секирник и с. Турново и до вечерта да овладее левия бряг на р. Струмешница — източно от с. Василево и с. Дабиля. 6 конен полк занощува на рубежа с. Борийово — с. Моноспитово — с. Свидовица. Той не осъществи заповядания му дълбок обхват на южния фланг на хитлеристите, без командирът на бригадата да се намеси и да осигури изпълнението на заповедта си.
3 конен полк достигна района на Струмица с един ескадрон, който в спешей строй успя да проникне в града, но след ожесточен бой бе отхвърлен от превъзхождащите сили на противника. На следния ден атаката бе повторена съвместно с едно партизанско поделение. Въпреки смелите и упорити действия ескадронът не успя да се задържи в града.
Поради слабото ръководство на действията от командира на бригадата на 19. IX конните части неправилно изостанаха с основните си сили на 4—5 км зад 48 пех. полк.
Командирът на бригадата доби сведения, че противникът в Струмица разполага с около 2000 души и около 15 артилерийски и зенитни оръдия. Той реши на 20. IX бригадата да продължи настъплението с цел да унищожи противника в Струмица и да овладее града. Поради това, че не бе извършена почти никаква подготовка, действията на 20. IX протекоха мудно въпреки незначителния състав на противниковите поделейия на рубежа с. Василевс—с. Дабиля. Атаката се проведе само от 48 пех. полк, който завзе двете села и в техния район започна подготовката за овладяване на Струмица. Конните полкове на 20. IX се придвижиха напред, като 3 конен полк се изнесе в с. Иловица, а 6 конен полк — на рубежа с. Робово — с. Съчево — с. Куклиш в готовност за настъпление.
За атаката на Струмица командирът на бригадата правилно реши да насочи конните части в обхват на двата фланга на противника към с. Костурино и с. Попчево с цел да прекъсне пътя за оттегляне към Валандово, а с 48 пех. полк да атакува в направление на шосето с. Дабиля—Струмица.
На 21. IX 6 конен полк настъпи с един ескадрон в направление на с. Костурино, а един ескадрон от 3 к. полк и две стрелкови роти от 48 пех. полк се изнесоха западно от Струмица. В резултат на осъществения обхват и на решителните действия на 48 пех. полк по фронта към обед противникът бе отхвърлен от града. Хитлеристите се оттеглиха по височините южно и югозападно от Струмица. В боя за града те дадоха много убити и ранени. 48 пех. полк взе пленници, пет противникови оръдия и други военни материали. Значителни поражения на противника нанесе артилерийският огън на бригадата. Разрушени бяха две негови оръдия, много моторни коли и др.
При тази обстановка командирът на бригадата реши бригадата да продължи настъплението си в направление на Валандово, като се заслони от посока на Радовиш.
На 22. IX противникът бе заел за групова отбрана височините северно и североизточно от с. Попчево и източно от с. Раборци; вис. Летни връх (вис. 762) и нейните южни склонове; хреб. Сюлейманов рид и Василица и с. Костурино (схема 13). По този начин той преграждаше двойното шосе от Струмица за Костурино на две места: в района на с. Попчево, с. Раборци и в района на с. Костурино.
Частите на бригадата осъмнаха на заетите на 21. IX позиции (схема 13). Два ескадрона от 3 к. полк се намираха непосредствено северно от с. Попчево. 48 пех. полк с две дружини и с 15 и 16 гранична дружина заемаше участъка: вис. 531, Чам чифлик, вие. 600. 6 к. полк имаше един ескадрон източно от вис. 531, а останалите му поделения бяха разположени по височините южно от с. Три води и източно от вис. Летни връх. При това положение частите на бригадата отстояха на 300—400 м от предния край на противника.
Атаката на бригадата започна в 9.00 ч. Още в самото начало се прояви несъгласуваност в действията на отделните части. Командирът на бригадата, не разполагайки с достатъчно свързочни органи и средства, при широкия фронт на заетия участък не можеше своевременно да се осведомява за развитието на действията и да ги ръководи.
Въпреки упоритата атака, поддържана от двете арт. отделения, 48 пех. полк не можа да постигне успех. През време на атаката на полка обхождащите части проявиха бездействие. Едва към 13.00 ч. двата ескадрона от 3 к. полк атакуваха хитлеристите в района на вис. 719,8 и ги отхвърлиха в с. Попчево, без да могат да овладеят селото. През нощта противникът контраатакува и поради липса на взаимодействие между двата ескадрона успя да ги отхвърли на север към с. Водоча. 6 к. полк не само действуваше напълно изолирано от останалите части, но и ескадроните му бяха разпилени в несъгласувани действия срещу противника на вис. 531, вис. Летни връх и височината североизточно от с. Костурино, които не доведоха до никакъв успех.
През следващите дни, до 24. IX вкл., действията продължиха, но успех не бе постигнат. Артилерията на бригадата, особено моторизираното арт. отделение, действуваше добре и резултатно. В боя на 24. IX хитлеристите дадоха големи загуби от нащия артилерийски огън. Но ефектът от този огън не бе използуван от пехотните и конните поделения. В действията през тези дни част от офицерския състав, особено от конните части, проявяваше голяма неустойчивост и в редица случаи не изпълняваше заповедите на командира на бригадата. Планираният маньовър чрез удар по фронта с 48 пех. полк и обхват от двата фланга с 3 и 6 конен полк остана неосъществен не само поради липсата на взаимодействие, но и поради слабите действия на конните части.
Междувременно командирът на бригадата поиска крайно изтощеният 48 пех. полк да бъде сменен. Щабът на войската нареди да се изпрати за смяна 39 пех. полк от 7 пех. дивизия, който към 24. IX се намираше в района на Демир Хисар. При това бе разпоредено до извършване на смяната командирът на бригадата да използува двата пехотни полка за решителна атака с цел да завземе височините непосредствено северно и североизточно от Валандово.
На 25. IX обаче, преди да се проведат тези разпореждания, в положението настъпи сериозен обрат. Поради това, че непосредствената защита на района на Валандово не даваше сигурна гаранция на противника срещу изненади от направлението Петрич—Струмица, хитлеристкото командуване реши на всяка цена да изнесе отбраната си източно от Струмица. За целта то привлече от района на Солун 16 полк от 22 гренадирска дивизия.
Съвместно със заварените тук сборни поделения усиленият 16 противников полк на 25. IX след силна огнева подготовка започна атака по целия фронт. До вечерта той не можа да постигне успех в участъка на 48 пех. полк. Въпреки че полкът бе във влошено състояние от периода на оттеглянето от Македония, войнишкият му състав се биеше упорито и твърдо устояваше на атаките на хитлеристкия полк, неучаствувал до това време в действия. Неколкократно височините източно от с. Попчево преминаваха ту в негови, ту в наши ръце. Едва късно през нощта на хитлеристите се удаде да овладеят вр. Острец, вие. 719,8. Отхвърлените в боя два ескадрона от 3 конен полк се оттеглиха докато поделения от 48 пех. полк решително контраатакуваха още преди разсъмване и отново овладяха висотата. Поради лошата организация на боя от командира на действуващия вляво от 48 пех. полк 6 конен полк същият не можа да задържи позицията си и късно през нощта се оттегли в района на с. Куклиш.
На 26. IX хитлеристите продължиха натиска си на изток. Те атакуваха по части и отхвърлиха източно от Струмица 48 пех. полк и 6 конен полк, улеснени не само от увеличените си сили, но и от факта, че командирът на бригадата бе изпуснал напълно командуването на частите от ръцете си. Пристигналите на бойното поле последователно дружини от 39 пех. полк с командир подполк. Георги Чорбов, се поддадоха на общата неустойчивост и не можаха да закрепят положението. До вечерта противникът в Струмица. Частите на бригадата се оттеглиха на рубежа с. Робово — с. Турново — с. Моноспитово. Отделни поделения от 48 пех. полк имаше в района на с. Дабиля, а 3 конен полк бе в с. Секирник. На следния ден смененият 48 пех. полк се оттегли към с. Ново село—Петрич.
Командирът на бригадата реши на 27. IX да атакува хитлеристите в Струмица и отново да овладее града, но това решение бе взето, без да се разполага с точни данни за противника, тъй като командирът на бригадата не съумя да организира резултатно разузнаване.
В 6.00 ч. на 27. IX 39 пех. полк настъпи стремително и достигна с една дружина района на с. Баница — северозападно от Струмица. В упорит бой хитлеристите отхвърлиха дружината, след което целият полк се оттегли на рубежа на с. Дабиля.
Южно от шосето 6 конен полк не можа да напредне и след ожесточен бой през целия ден вечерта се оттегли по заповед на командира на бригадата към с. Ново село. 39 пех. полк също не устоя на атаката на подкрепения от 3 танка 16 хитлеристки полк и привечер бе оттеглен към с. Ново село.
На 28. IX сутринта бригадата бе на позиция на рубежа с. Сушица— с. Ново село—с. Мокрийево с 39 пех. полк и 6 конен полк в първи ешелон и с 3 конен полк във втори ешелон в участъка вие. 273,6— вис. 416 (Китка). Артилерийските отделения бяха разположени в района на Баба могила (вие. 273,6) и завоя на шосето югоизточно от с. Ново село. В района с. Смоларе, с. Дражево се намираше 17 охранителна дружина (схема 13). Бронеизтребителннте роти бяха ешелоннрани по шосето Струмица—с. Ново село на дълбочина около 2 км западно от с. Ново село. За охрана на десния фланг на бригадата бе изпратена в района на вис. 428,1 (Бандера) една рота от 39 пех. полк.
След овладяването на Струмица командуването на общовойсковата група „Е“ изтегли 16 полк през Пехчево в района на Царево село и Кочани, където усили своята отбрана. То насочи срещу 2 конна бригада 65 полк от 22 гренадирска дивизия.
На 28. IX в 7.30 ч. противникови поделения в състав един батальон, прехвърлени през Беласица, неочаквано откриха от района на с. Смоларе силен пушечен и минохвъргачен огън в тила на 6 конен полк и по позициите на артилерийските дивизиони. Оказа се, че отговорната за охраната на тази посока 17 охранителна дружина се е изтеглила без знанието на командира на бригадата към вътрешността на страната, с което е оголила фланга на бригадата от юг. Впоследствие се узна, че оттеглянето е станало по нареждане на командира на 48 пех. полк. Вина за оголването на фланга на бригадата носи и командирът на 17 охранителна дружина. Въпреки че неколкократно бе донесъл в щаба на бригадата за прехвърляне на противникови сили през Беласица в района на с. Смоларе, той оттегли дружината, без дори да уведоми за това командира на бригадата.
За възстановяване положението командирът на бригадата изпрати към с. Смоларе резерва на 6 конен полк и заповяда двете арт. отделения да съсредоточат огъня си по противника и да не позволят проникването му на север. Тези сили не успяха да се справят с настъплението на хитлеристите и затова командирът на бригадата насочи към с. Смоларе и второешелонния 3 конен полк. В 13.00 ч. 3 конен полк атакува, но атаката не доведе до решителен успех. Хитлеристите се оттеглиха в с. Смоларе, като продължиха да обсипват тила на бригадата с пушечен и минохвъргачен огън. Това създаде в частите и поделенията впечатление, че те обкръжават бригадата с неизвестни сили.
Към 15.00 ч. противникът настъпи и по фронта с 65 полк, поддържан от 3 танка. След едночасов бой поради възникналата уплаха от обкръжаване 39 пех. полк се оттегли в северна посока. Оголването на направлението по шосето за Петрич доведе до оттеглянето на двете арт. отделения, при което поради малодушие и слаба разпоредителност командирът на возимото отделение от 7 див. арт. полк кап. Димитър Тумпаров изостави материалната част на отделението. 6 конен полк води бой до мръкване, но командирът на полка не устоя на противниковия натиск и заповяда полкът да се оттегли. Докрай остана на позицията си при с. Мокрийево само 2 ескадрон от 6 конен гюлк, командуван от пор. Борис Стойчев. Ескадронът се сражаваше упорито и със себеотрицание, но в резултат на голямото си числено превъзходство противникът успя да го обкръжи. В неравния бой загинаха храбрият командир на ескадрона и голяма част от войниците.
Действията на усилената 2 конна бригада от 16 до 28 септември 1944 г. се развиха с много променливи резултати. Докато в периода до 25. IX бригадата постигна сериозни успехи, на 27 и 28. IX тя претърпя поражение. Анализът на фактите показва, че бригадата по своя състав, подготовка, въоръжение и по качествата, проявени от войниците й, имаше възможност да води успешни действия. Това добре пролича при атаката на Струмица на 21. IX, при действията на 48 пех. полк срещу хитлеристката отбрана западно от града на 22. IX, в дневния и нощния бой на 25/26. IX източно от Струмица, както и в самоотвержеността, която прояви личният състав на 2 ескадрон от 6 конен полк на 28. IX. Тези възможности на бригадата обаче не бяха правилно и умело използувани от нейното командуване. Преди всичко командирът на бригадата полк. Делчо Стратиев и командирите на полковете полк. Г. Грозданов и подполк. Й. Бонев не проявиха необходимата инициатива, разпоредителност и настойчивост при изпълнението на бойните задачи. Така, въпреки че щабът на бригадата бе в мирновременен състав и се състоеше само от един адютант, командирът на бригадата не използува възможността да го попълни с офицери от състава й. Макар че техническите свързочни средства бяха в крайно недостатъчно количество, командунането не използуваше достатъчно подвижните и сигналните средства за свръзка.
Командирът на бригадата и някои от командирите на частите не проявиха устойчивост и твърдост в боя. При по-силен натиск на противника, а в някои случаи и в резултат на нереална оценка на неговите сили те отстъпваха от заеманите позиции, с което поставяха в тежко положение съседите си.
Вследствие на слабата организация на разузнаването и взаимодействието усилената бригада не можа в повечето случаи да прояви пълната си ударна мощ. Действията протичаха разединено, несъгласувано и това даде възможност на противника на 27 и 28. IX да бие силите й по части.
Поради създадената обстановка на 29. IX Щабът на войската разпореди 7 пех. дивизия да прегради посоките от Валандово към Демнр Хисар и от Струмица към Петрич, като същевременно осигури билата на Беласица и Огражден планина.В изпълнение на това разпореждане на 30. IX дивизията се съсредоточи и пристъпи към организиране отбраната на заповяданите направления.
В периода до края на октомври се води разузнавателна дейност и от двете страни.

[pnp5q]

Първите опити за износ на българска минерална вода са по време на Студената война. Идеята е да снабдяваме Шести американски флот, но по идеологически причини сделката се проваля. Историята обаче ни връща още по-назад. През Втората световна война един от най-известните германски генерали - Ервин Ромел, пиел само горнобанска вода по време на операциите в Северна Африка.

Взето оттук - един колега се чудеше в обедната почивка дали изнасяме минерална вода... щот не е кат да нямаме.

[Kramer]

То по-прилича на влизането на Ботевата чета, според една книга по социалистическо време - "Бюро Делиус". Та германците понеже били готови, ма нямало подпис, на корабите през Дунава докато пресичали реката, навличали български униформи

[pehotinec]

Известно е, че германците са влезли в България по договор подписан на 1 март 1941 год. в 12.00 ч. Немските войски били преминали Дунав в 11.00. Дали е вярно, че Богдан Филов е казал на представителите на германската делегация "Господа вие сте престояли на българска земя един час незаконно."? Далеч съм от мисълта да правя някакви сравнения с навлизането на Съв. Армия през 1944 г.

[Parabellum]

Малко данни от ЦВА.
На 21.8.44 година започва изтеглянето на 1 Копус и 5-та Армия на Вермахта от България !
На 22.8.44 година е издадена заповед към българските подразделения в Царството да започнат да разъоръжават всеки немски войник у нас.
До 28.8.44 година разъоръжаваме над 7 000 войници от 3 и 4-та Армии идващи от Румъния у нас !
Конфискувани са 5027 бр. пушки, 234 картечници, 152 картечни пистолета и 158 полуавтоматични пистолета !

[dibo]

Интересно, тая 26-та телефонна рота е отговаряла за половин България?

Вероятно е имала по едно отделение да осигурява телефонните линии на Вермахта в съответните населени места.

[Kramer]

Интересно, тая 26-та телефонна рота е отговаряла за половин България?

[dibo]

Германски войски в България Август 1944

Донесение 848/44/16.08.1944 на германския военен аташе в София и строго секретно писмо 595/44 от 20.08.1944 на Германската военна мисия в България

Общо 22 047 човека, включително 9599 СВ, 8245 ВВВ и 4203 ВМФ. 220 подразделения, 20 са бойни, останалите тилови, 70 са в София, 37 във Варна, 20 в Русе, 10 в Бургас, 9 в Горна Джумая, по 6 в Пловдив и Видин и 5 в Симитли. Още около 16 000 човека преминават впоследствие от Румъния през Българска територия в края на август - началото на септември 1944 (4976 са евакуирани от 30.08. до 05.09. от България в Ниш).

Разположението на тези войски и служби по гарнизони е както следва:
София: комендант на местния гарнизон на Вермахта; интендантство на Вермахта в България; патрулна служба на Вермахта в България; 8/521 ви щаб за свръзки на Вермахта; щаб по военноикономически въпроси на Вермахта; разширен лазарет на Вермахта; Германска военна мисия в България (774 човека с охранителните подразделения); военен аташе: интендант на групата армии „Е“; 560-а армейска воениопощенска станция; военен магазин с допълваща бензиностанция; Специален щаб София, транспортно-осигурителен полк Виена (кодово название на диверсионна организация на Вермахта); сеизмична и метеорологична станция; бюро за издаване па пропуски; армейски продоволствен склад; 2-ра рота на 386-и опълченски полк; поделение от тайната военнополева полиция; пункт за обслужване и продоволствие; 26-а телефонна и 644-а експлоатационна рота; 1/324-о железопътно комендантство; германски щаб за свръзка с бронираната бригада; 530-и армейски санитарен парк; 1-ви взвод от 522-ри сапьорен мостостроителен батальон; военна организация „България" (кодирано название на службата на Абвера в България, т. нар. Бюро д-р Делиус); служба за контрол на радиоразговорите; германски пълномощник по транспортните въпроси в България; 621-ва рота за оперативно (далечно) разузнаване със свързочни средства; външен армейски тилов пункт; 86-та железопътно-строителна рота; щаб на строителната организация „Тодт"; щаб на южната военноморска група; интендантство на ВМС; щабна рота на ВМС; 1-ва автомобилна рота на ВМС; военноморска свързочна служба; военноморска строителна служба София; щаб на Германската военновъздушна мисия в България с щабна рота; военновъздушен аташе; командир на Подразделение изтребителна авиация към Германската военновъздушна мисия в България; взвод за въздушно наблюдение и оповестяване (ВНОС) в София; учебен зенитен щаб в София към Германската военновъздушна мисия в България; работилница за специална зенитна материална част; щаб на 83-и отделен свързочен батальон на ВВС; щаб на батальон за въздушно наблюдение и оповестяване; свързочен взвод на Германската военновъздушна мисия в България; 9- а рота на 24-и моторизиран свързочен полк на ВВС; склад за свързочно имущество на ВВС в София; 2-ра свързочна рота на ВВС за радиотехническо разузнаване със специално предназначение; 9-а рота на ВВС за строителство на телефонни линии; свързочно рота на ВВС в България за оценка и обработване на данни от радиотехническото разузнаване; ескадрила за свръзка с командуването на ВМС в България; транспортен ешелон на ВВС; предупредителна служба на стационарната ПВО - София; 7-а рота на 24-и моторизиран телефонно-строителен полк на ВВС; 7-а свързочна експлоатационна рота на ВВС със специално предназначение; полева свързочна работилница на ВВС; команда за летищно обслужване; радиотехническа работилница; подразделение за евакуация иа самолети, претърпели авария; метеорологична консултативна станция на ВВС; главен пункт за управление иа полетите; 4-а рота на 24-и моторизиран свързочен полк на ВВС; 5 а телефонно-строителна рота на 24-и моторизиран свързочен полк.
Божурище: главен пункт за управление на полетите.
Враждебна: комендантство на авиационна база Е. 220/XVII; радиотехнически работилница, мегеорологичнa централа; команда за летищно обслужване; 5 а ескадрила на 301-ви изтребителен полк; ремонтна команда; подразделение за евакуация на самолети, претърпели авария.
Ябланица: част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ.
Сливница: патрулна служба на Вермахта.
Драгоман: част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ.
Берковица: част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ.
Фердинанд (дн. Монтана): част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ.
Белоградчик: част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ.
Видин: 272-ри щаб със специално предназначение за материално техническо осигуряване на войските; 1 ва рота от 515 и автотранспортен полк; пристанищно и железопътно комендантство, 15 а рота от транспортно-осигурителния полк със специално предназначение Виена (провеждане на саботажи и диверсии); 1-ва санитарно-мостова рота от 522 ри мостостроителен батальон; част от 26 а телефонна рота и от 644 а експлоатационна рота на СВ
Никопол: прикриваща група за тежкото мотооризирано мостостроително подразделение С 23; прикриваща група за тежкото мотооризирано мостостроително подразделение С 24; 3-а рота на 522-ри сапьорен батальон; миннозаградителна команда
Плевен: част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ, подразделение на 7 а рота на 24 и моторизиран телефонно строителен полк на ВВС; 6 а рота на 24 и моторизиран свързочен полк на ВВС
Пордим: 6-а измервателна команда на ВВС.
Телиш: 219 а команда за летищно обичаужиане; 2-ри авпополк нощни изтребителни (3 ескадрили)
Белене: подразделение на 6-та телефонно строителна рота на 24-ти свързочен полк на ВВС.
Русе: патрулна служба на Вермахта в България; комендант на местния гарнизон на Вермахта; железопътно комендантство; охранителна команда; 1-ви взвод от 514а автотранспортна рота; снабдителен склад; подразделение от 640-а тайна военнополева полиция, 2-ра сапьорна рота от 522 - ри отделен сапьорно-мостови батальон, служба за попълване на СВ с личен състав; строителен контрол на ВМС пункт за размагнетизиране на кораби; миннозаградителна група; 30-та конвойна (ескортна) флотилия, група "Б", специален щаб на инспекцията по разминиране на р. Дунав; кораб номер 314 за борба срещу подводни лодки; щаб на 118-ти зенитен дивизион; 1-ва батарея на смесения 118-и зенитен дивизион; 2 ра батарея на смесения 118 и зенитен дивизион, измервателна батарея на смесения 118 и зенитен дивизион; 8а и 9а рота на свързочния полк на ВВС "Източна Румъния", 6-а и 7-а рота на 24-и свързочне полк на ВВС, пост за въздушно наблюдение и оповестяване.
Разград: 20-а рота на 250-и свързочен полк на ВВС,
Горна Оряховица: 15-а рота на 4-и транспортно-осигурителен полк.
Търново: подразделение от 4-а рота на 24-и свързочен полк на ВВС.
Габрово: подразделение от 4-а рота на 24-и свързочен полк на ВВС
Сливен: команда за летищно обслужване.
Кардам: команда за осигуряване на транспорта.
Варна: патрулна служба на Вермахта в България; обменен пункт на Вермахта; подразделение на тайната военнополева полиция; железопътно комендантство; 560-а армейска военнопощенска станция; военноморско управление; специален военноморски щаб; комендант на местния гарнизон на Вермахта; строителна команда; метеорологична станция на ВМС; свързочна служба на ВМС; военноморска санитарна служба към щаба на командуващия Черноморския флот; бюро на военноморската комисия за техническите свързочни средства; миннозаградителна команда; служба за артилерийски морски оръжия; служба за военноморски транспорт; интендантство на ВМС; служба за контрол на военноморското строителство; група за отбрана на пристанище Варна; 31-ва конвойна (ескортна) флотилия; военноморска работилница за оборудване и ремонт на кораби; З-и дивизион на леката флотилия; медицинска служба на военноморския гарнизон: военноморска база за оборудване и въоръжение на кораби; автомобилен взвод на ВМС: група за размагнетизиране на кораби; охранителен взвод; свързочен взвод за въздушно наблюдение и оповестяване; строителна команда на ВВС; команда за летищно обслужване; комендантство на авиационната база; медицинска служба на ВВС Варна; ескадрила водосамолети за спасителна служба; ремонтна работилница на ВВС; 9-а телефонно-строителна рота на 24-и моторизиран свързочен полк на ВВС; пункт за радиотехническо разузнаване на ВВС „Барбароса“; ескадрила водосамолети.
Несебър: метеорологична станция па ВВС.
Каблешково: 6-а рота на 17 и полк за разузнаване с радиотехнически средства на ВВС.
Поморие: главна военноморска пеленгаторна станция (моторизирана).
Бургас:железопътно комендантство; пеленгаторна група: сборен пункт за болни и ранени; 623-а рота за оперативно (далечно) разузнаване с радиотехнически средства; служба за военноморски транспорт; военноморска свързочна станция; охранително подразделение на ВВС; спомагателна пелепгаторна станциянпа ВВС; строителна команда ВВС; команда за аеронавигация
Ямбол: команда за летищно обслужване; транспортна служба на ВВС.
Стара Загора: 1-ва рота от 14-и моторизиран експлоатационен батальон със специално предназначение на ВВС; 3-и батальон на полка за радиотехническо разузнаване „Югоизток“; щаб на летищния район България
Пловдив: патрулна служба на Вермахта в България, подразделение на тайната военнополева полиция, част от 26-а телефонна и от 644-а експлоатационна рота на СВ, железопътно комендантство, управление на строителната организация "Тодт", изпитателен пункт на ВВс.
Граф Игнатиево: комендантство за летищно обслужване, 4-а ескадрила нощни изтребители на 200-ия авиополк, 1-ви и 2-ри пост ВНОС
Крумово: свързочна група на ВВС, команда за елтищно обслужване, 6-а ескадрилна нощни изтребители на 100-ия авиполк
Смолян: част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ.
Хасково: Управление на строителната организация "Тодт", експлоатационна рота на ВВС.
Харманли: Управление на строителната организация "Тодт"
Горно Паничерево (Ягода): Работилница за специална зенитна материална част
Свиленград: Железопътно комендантство, подразделение на тайната военнополева полиция
Иваново: Команда за летищно обслужване
Малево: Команда за летищно обслужване
Петрич: Подразделение за евакуация на болни и ранени на СВ, пункт за обработване на донесения на службата ВНОС
Свети Врач (Сандански): част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ.
Радомир:част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ, общовойскови картографски склад
Дупница: Военен лазарет на СВ, част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ, ръководна група на строителната организация "Тодт"
Рила: 86-а техническа рота на СВ
Златино: 2-ра рота на автомобилния батальон на ВМС
Горна Джумая (Благоевград): щаб на 601-ви автотранспортен батальон на СВ, 6-та рота от 601-ви автотранспортен батальон, 514-а снабдителна рота на СВ, 515-а снабдителна рота на СВ, 23-ти железопътен ешелон, 2-ри взвод на 605-а строителна рота, външно бюро на полевата жандармерия, радиоотделение, 2-ри автомобилен батальон на ВМС
Симитли: Обменен пункт на Вермахта, 2-ра рота на 201-ви автотранспортен батальон на СВ, 4-и автотранспортен ешелон на СВ, 582-ра авторемонтна рота на СВ, 2-ри взвод от 571-ви автотранспортен батальон
Костенец: Част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ
Върба: 2-ра ескадрила от 51-ви авиационен изтребителен полк.

[fen]

Има ли онлайн списък с участниците във отечествената война на България? Дядо ми е участвал в Първа българска армия в заключителния етап, но никъде в къщи не мога да открия в коя част! Предварително благодаря ако някой може да помогне!

[SPARTANEC]

С какво са по-различни полковете в новите земи и тези с номера 61 - 70?

[dibo]

Българската армия 05.1943
Главно командване с щабна и военнополицейска дружина
5 армии, 1 корпус
17 пехотни дивизии, 1 конна дивизия, 2 гранични бригади, 1 бронирана бригада
4 конни бригади
36 пехотни полка, 4 гранични полка, 4 попълващи полка, 10 полка с номера 61-70, 8 етапни полка, 10 полка в новите земи, 1 моторизиран пехотен полк
8 конни полка, 1 облекчен полк
1 общовойскови моторизиран артилерийски полк, 4 армейски артилерийски полка, 13 дивизионни артилерийски полка, 3 дивизионни артилерийски полка в новите земи, 1 конноартилерийски полк
108 пехотни дружини, 32 пехотни дружини в полковете в новите земи, 12 пехотни дружини в граничните бригади, 12 пехотни дружини за попълващите полкове, 30 пехотни дружини в полковете с номера 61-70, 24 етапни пехотни дружини
36 конноразузнавателни взвода в пехотните полкове, 4 конноразузнавателни взвода за граничните полкове, 4 конноразузнавателни взвода за попълващите полкове, 10 конноразузнавателни взвода за полковете в новите земи
36 пионерно-химически взвода в пехотните полкове, 4 пионерно-химически взвода за граничните полкове, 4 пионерно-химически взвода за попълващите полкове, 10 пионерно-химически взвода за полковете в новите земи
12 дивизионни картечни дружини
4 армейски бронеизтребителни дружини, 15 дивизионни бронеизтребителни дружини
12 дивизионни инженерни дружини, 3 инженерно-свързочни дружини, 1 общовойскова инженерно-щурмова дружина
12 артилерийски групи в ДАП, 2 артилерийски групи в граничните бригади, 4 артилерийски групи в ААП, 1 артилерийска група в Бронираната бригада, 1 артилерийска група в Общовойсковия артилерийски полк
48 артилерийски отделения в ДАП, 4 артилерийски отделения в КАП, 4 артилерийски отделения в граничните бригади, 24 артилерийски отделения в ААП, 3 артилерийски отделения в Бронираната бригада, 12 артилерийски отделения в дивизиите в новите земи, 5 артилерийски отделения в Общовойсковия артилерийски полк
144 батареи в ДАП, 36 батареи в дивизиите в новите земи, 14 батареи в Общовойсковия артилерийски полк, 65 батареи в ААП, 12 батареи в граничните артилерийски отделения, 7 батареи към Бронираната бригада, 12 батареи за конно-артилерийския полк
972 ударни взвода в ПП, 324 тежкокартечни взвода в ПП, 288 ударни взвода в ПП в новите земи, 96 тежкокартечни взвода в новите земи, 108 ударни взвода в граничните полкове, 36 тежкокартечни взвода в граничните полкове, 108 ударни взвода в попълващите полкове, 36 тежкокартечни взвода в попълващите полкове, 72 тежкокартечни взвода в дивизионните картечни дружини, 36 ударни взвода в дивизионните картечни дружини, 270 ударни взвода за полковете с номера 61-70, 90 тежкокартечни взвода за полковете с номера 61-70, 216 ударни взвода за етапните пехотни полкове, 72 тежкокартечни взвода за етапните пехотни полкове
108 пионерни взвода за дивизионните инженерни дружини, 9 пионерни взвода за дивизиите в новите земи, 9 пионерни взвода в Общовойсковата инженерно-щурмова дружина
36 бронеизтребителни взвода в армейските бронеизтребителни дружини, 135 бронеизтребителни взвода в дивизионните бронеизтребителни дружини, 108 бронеизтребителни взвода в пехотните полкове, 12 бронеизтребителни взвода за граничните полкове, 12 бронеизтребителни взвода в попълващите пехотни полкове, 27 бронеизтребителни взвода за пехотните полкове от новите земи
96 конни взвода в конните полкове, 24 тежкокартечни взвода в конните полкове, 96 конни ударни и тежкокартечни взвода за пехотните дивизии, 8 бронеизтребителни взвода за конната дивизия, 12 бронеизтребителни взвода за дивизионната конница в пехотните дивизии
облекчен пехотен полк - 1 пионерно-химичен взвод, 3 пехотни дружини с 27 ударни и 9 тежкокартечни взвода, 3 бронеизтребителни и 1 разузнавателен взвод
тежкокартечна дружина на конната дивизия - 9 тежкокартечни и 3 ударни взвода
моторизиран инженерен ескадрон на конната дивизия - 3 конно-инженерни взвода
смесен бронеизтребителен дивизион на конната дивизия - 9 бронеизтребителни взвода
моторизирано-разузнавателна дружина на бронираната бригада - 1 мотоциклетен, 1 пионерен, 1 бронеизтребителен взвод, ....
моторизиран пехотен полк на бронираната бригада - 1 разузнавателен взвод, 2 пехотни дружини с 18 ударни и 4 тежкокартечни взвода
моторизирана бронеизтребителна дружина към бронираната бригада - 6 бронеизтребителни взвода
моторизирана пионерна-мостова рота - 2 пионерно-мостови взвода
24 свързочни роти в дивизионните свързочни дружини, 20 свързочни роти в армейските свързочни дружини, 2 свързочни роти за граничните бригади, 2 свързочни роти в общовойсковия резерв, 1 свързочна рота за Бронираната бригада, 3 свързочни роти за дивизиите в новите земи, 2 свързочни ескадрона за конната дивизия, 6 свързочни роти за свързочната дружина към Главното командване
45 интендантски роти към пехотните дивизии, 2 интендантски роти за граничните бригади, 1 интендантска рота за Бронираната бригада, 1 интендантска рота за конната дивизия, 12 интендантски роти за армейските интендантски дружини
36 пехотни оръдейни взвода за пехотните полкове, 9 пехотни оръдейни взвода за полковете в новите земи, 5 пехотни оръдейни взвода за попълващите пехотни полкове
? минохвъргачни части
? допълващи дружини
? охранителни дружини

ВВС
Командване ВВ -София
Шаб Въздушна ескадра - Пловдив
Шаб 5-ти бомбардировъчен полк - Пловдив
1/5 и 2/5 бомбардировъчни орляци - Пловдив
5 бомбардировъчни ята - Пловдив
Щаб 2-ри въздушен щурмови полк - Граф Игнатиево
1/2 и 2/2 щурмови орляци - Гр. Игнатиево
4 щурмови и 1 щука ято - Гр. Игнатиево
Щаб 6-ти изтребителен полк - Карлово
1/6, 2/6 и 3/6 изтребителни орляци - Карлово
9 изтребителни ята - Карлово
Парашутна дружина с щаб и 5 роти във Враждебна
Въздушен разузнавателен полк - Божурище
73-то ято за далечно разузнаване - Божурище
1 -ви разузнавателен орляк с 2 ята - Божурище
3-ти разузнавателен орляк с 2 ята - Ямбол
4-ти разузнавателен орляк с 2 ята - Горна Оряховица
Водосамолетно ято във Варна
Летища -1 степен - Божурище, Карлово, Пловдив, Ямбол, Горна Оряховица, Граф Игнатиево
Летища - 2 степен - Враждебна, Скопие, Казанлък, Стара Загора, Бургас, Кавала, Телиш, Балчик, Долна Митрополия
Водосамолетно летище - Варна