Турско робство или османско владичество

[Blackwolf]

Въпросът за еничарите е по-сложен. Трябва да се разглежда комплексно, с оглед и на другите християнски народи на Балканите, от които също е попълван корпусът (както е казано по-горе).

Хубавото е, че Османската империя е била бюрократична държава и ни е оставила огромно число всякакви документи. И извинете, но еничари са вземани не само като деца, но и като напълно съзнателни хора на по 18-20 год. (да не забравяме, че човек на 16 по онова време се е считал за достатъчно зрял, девойките и по-рано...).
Има запазени и документи, и кореспонденция, че някои от еничарите не само са знаели за родните си семейства, но са поддържали връзка с тях и са ги подпомагали по различен начин.
В един момент (когато войните стават не чак толкова чести) е било престижно да имаш някого в еничарския корпус - все пак човек на държавна служба, който може да стане и големец. Нещо като да имаш сега роднина мутра, приближена до някой от "добре облечените бизнесмени". И става доста сложно човек да стане част от еничарския корпус.. В един маман започва да минава и по наследство.

[De Ruyeter]

При кръвния данък не е задължително взетото дете да стане непременно войник. По-умните и будните са ставали администратори в обширната Османска империя, немалко от които са оставали в самия Константинопол. Имало си е и "гранична полиция", съставена от еничари - за това пише особено подробно граф Пьотр Толстой - първи руски постоянен посланник в двора в Константинопол - 1701-1709г. е изписал хиляди страници доклади. По това време например Черно море е вътрешно море за Османската империя, но си има специални отряди, които следят за пожари, наводнения, патрулират с кирлангичи /малки корабчета/ по крайбрежието. Включително е описано и как се постъпва при откриване на пияни, хора с неморално поведение и т.н.
Също има и още едно доста повърхностно твърдение, което от край време ме е забавлявало. Чрез кръвния данък турците взимали цвета на българската младеж и затова толкова късно сме узрели и е започнало българското Възраждане.
Добре, този данък нали се практикува сред всички подчинени християнски народи? Гърци, сърби, власи, хървати, т.н. Как се случва така, че гърците например имат доста добра дипломация - дори когато са част от Османската империя, техни представители стават наместници във Влашко и Молдова, когато тамошните князе се бунтуват, а не българи? Явно отговорът трябва да се търси и в образователната система, и в имиджа който гърците имат пред османската управници и пред света.....

[mechoka]

Всяка една държава привлича младежи за военните си сили,пречупва ги,промива им мозъците и ги приобщава към водещата идеология/религия на държавата създавайки си някакъв военен елит.
Дали ще се биеш в еничарския корпус,дали ще мреш при завоя на Черна за Царя(ми аз може да съм републиканец като убеждения или пацифист,а той пък и един цар-да ти е кеф да умреш за него докато той ахка и охка с шофьорчето),дали с петолъчката на челото в БНА,дали отпосле за "демократите"-ква е разликата!?Никва освен времевия период в който си се родил.
Да не говоря че девширмето е имало и една изключително положителна страна-осигурявало е достъп на едно иначе капсулирано заради вярата си общество до образование,постове и възможности за "кариера" сред политическия елит по онова време.
Нещо като ГУСВ в по-ново време за циганите-лошо не лошо,ама им дава занаят в ръцете,учи ги на елементарни думи да четат и пишат на официалния език в страната,какви са пропорциите цемент и пясък за да получиш хубав бетон и т.н. и т.н.Даже като се замисли човек-доста повече облаги е давало девширмето от ГУСВ...
Въобще-това са нормалните центростремителни сили които крепят всяка една държавна система.
Сега като се замислиш е доста по-страшно...Вземат ти детето още на 3години,при това задължително всичките,а не като тогава само отделни.
Промиват му мозъка от детска градина и училище с всякакви дивотии,толерантности,консумеризъм и политкоректности.Облъчват го от екрана в императивен тон със абсолютно същите неща.
Ако рече да се докопа до някаква свобода-сиреч да се откъсне икономически от държавата-сиреч да прави някакъв бизнес сам за себе си-държавата го смачква с данъци,докато го предаде зорлем в алчната паст на банките.А оттам насетне-вече е роб вовеки.
Ако пък работи с шеф на главата-там ключовата дума е лоялност-докато вързваш обувките на горестоящия-всичко ще е шест.Ама така както ги вързваха на другаря Неризанов.
Същевременно ти се набива в главата денонощно от средствата за масова дезинформация-ама не сури,ами че ти трябва на всеки 3месеца нов телефон,телевизор и фотоапарат с 1 меганензнамквоси вповече от предишния модел...
И повечето и не остискват и пак отиват да се бият в база "Индия"-къде заради кредити,къде заради това че децата гладни,жената и той,къде заради промиване на мозъка с консумеризъм...
Въобще-тоя плач на авторите на предаването ми се вижда доста нелеп при положение че в момента девширмето е много по-люто от някогашното...

[monte christo]

Тежките години на османското иго на Балканите са запомнени в народната памет с една изключително жестока практика на завоевателите. Това е ограбването на най-голямото богатство на поробените. Не златото, имотите или добитъкът, не културата и вярата, а децата и младежите – пътят към бъдещето на всеки един народ.

„Кръвният данък“, най-страшният сред многото други, захранва османските военни сили и стои в основата на създаването на новата армия, т.нар. „jeni-ceri”.

„Еничарите“ – темата на „История.bg” в понеделник, 16 май

https://www.facebook.com/Istoria.bg.bnt/?notif_t=notify_me_page&notif_id=1463034606279050

[pehotinec]

В предговора от 1860, когато е публикуваната песента за Яна и Никола, Веркович пише :"Между многото певици, на които попаднах при събиране на песните, най-знатната е Дафина от Серес, жена, надарена с рядка памет и остроумие. Поради големия брой песни, които чух от нея, аз смятам, че е достойна да бъде наречена българска Омирка. Родена е в с. Просеник, което отстои на 3 часа югозападно от Серес и е разположено в Серското поле близо до р. Струма; оттам още на младини се преселила в Серес с мъжа си. Тя ми е разказвала, че още като момиче чувствувала в себе си голямо влечение и любов към песните. Когато чувала за някоя жена или мъж, че знаят много песни, тя непременно ги намирала и не можела да се успокои, докато не й кажат всички свои песни. Колкото за дарбата й да помни, тя казва, че и е достатъчно само веднъж да чуе една песен, и веднага да я запамети. На 16 години е била толкова известна като певица, че са я канели на сватби във всички околни села като ръководителка на сватбените хорове.

От тази отлична народна певица записах около 270 различни песни, предимно женски, малко мъжки, които тук се наричат трапезарски, и няколко юнашки.

Когато Дафина ми каза към двеста песни, заяви, че повече не знае, но след няколко дни ми поръча, понеже си спомнила още няколко песни, да ида да ги запиша; след това повторно ми съобщи, че са й дошли на ум още песни, и така от нея записах към 270 песни. Когато я попитах как така й идват песните на ум, тя ми отговори, че ги намира само по техния напев, т.е. щом си спомни някоя мелодия, която е чула на младини, веднага след това си спомня и думите. Аз си мислех, че песните, възникнали по такъв начин в паметта й, няма да бъдат така хубави и значителни като останалите, но останах зачуден, когато видях, че между тях има и такива, които са едни от най-хубавите. Всички песни, напечатани в първата част на тази книга, т.е. от 1 до 235, са нейни, а останалите са записани от няколко певици; обаче песните от Велес са също от една певица." Някога е имало и такива хора.............

[картаген]

""Море даваш, Никола, хубава Яна на турска вяра" е лазарска песен от Просеник, Серско. Записана под христоматиен номер 199 в сборника "Народни песни на македонските българи", съставен от Стефан Веркович, и издаден в Белград през 1860 г. "

[картаген]

Верно, каква е изгодата един хърватин да публикува фалшива българска народна песен, нещо не мога да схвана...?! Този тип спорене вече граничи с перверзията.

[pehotinec]

Като доказателство за оригиналността на материалите в сборника на Веркович може да посочим особеностите на правописа в оригиналния ръкопис, при тези оставени за по - късно, който е променен от Пьотр Лавров при изданието в Петроград - и за което е критикуван остро от редица учени. Песните са записвани от места, където е запазен носовия изговор и много други твърде характерни особености. Някои са записани от лоши певци, диктувани си, а и записвачите, които са записвали не са били особено грамотни. Някъде е писано с гръцки букви, което допълнително усложнява нещата.

[Amazon]

Амазона пак не разбра.

Оо, не. Амазона разбра всичко. Амазона разбра че Стефан Веркович, който е хърватски фолклорист вместо да събира фолклор си го измисля. Измисля си го в ГОЛЕМИ количества. Неговите измислици чрез Пенчо Славейков успяват да стигнат до комунистите, които злобно го използват, да ни убедят че през турско е имало и кофти моменти.
Така ли е, или да ходя да си.........чета т. 4 на История на България?
И ако личността на автора на горното нямала значение, защо тогава Кизил се занимава с личността и мотивациите на Амазона през последните две страници? Вместо с Пенчо Славейков, Бойко Пенчев и Тодор Живков които са героите на статията?

И да, вярно е че познанията ми по история са разхвърляни. Никаква систематизация. Някъде, където иде реч за големи битки или техническа еволюция са дълбоки(според мен), другаде, в османистиката, където е района на твоята експертиза са повърхносни. Но в никакъв случай не са ученически! Това не ти дава право да ми отнемаш правото да правя елементарни причинно-следствени връзки и да виждам счупени корелации. Нито да го използваш като аргумент против мен. Даже напротив. Примерно каквото Стан напише, за мен е закон до доказване на противното.

[KIZIL DELI]

Амазона пак не разбра. Ето как върви процеса. Делията довлича във форума вестникарска статия, която изразява публична позиция на човек с някакъв авторитет в съответните научни среди. Написана е по този начин и публикувана на това място, за да може такива като Амазона (сиреч хора, на които не им е работа да познават изнесените в статията факти) да се запознаят с фактите с възможно най-малък напън. След излагането на фактите, следват анализ на автора върху същите тези факти и авторовата им интерпретация. Амазона може да се съгласи, а може и да не се съгласи с така поднесените анализ и интерпретация. Ако рече да се съгласи – край на историята. Ако рече да не се съгласи може да си мълчи и да тегли мислено една майна и на автора и на Делията, че влачи този боклук във форума. Ако обаче рече да си отвори устата обезателно следва да се съсредоточи върху съдържанието, т.е. или върху достоверността на фактологията или пък, ако рече, че тя е приемлива то да коментира тезите на автора, като представи алтернативна гледна точка (т.е. тази интерпретация не е единствената възможна и аз на базата на същите факти гледам по друг начина на нещата). Понеже не си представяме, че Амазона ще допринесе за дискусията с нови или различни факти редно е Амазона да подкрепи алтернативната си теза с интепретативен доказателствен материал или пък да преформулира материала, представен от автора. Какво не бива да прави Амазона – да се занимава с личността на автора, защото тя е ирелевантна към въпроса. Да не се занимава с въпроса защо Делията носи статии от вестници, а да се фокусира върху съдържанието на текста. За целта е препоръчително Амазона да има поне повърхностна представа от обекта на дискусия, която е добита на базата на прочетена или слушана академична или научна продукция. Амазона не бива да се осланя на вътрешното си чувство, защото от нивото на неговата осведоменост, тази му интуиция може да се окаже тежко подвеждаща, най-малкото, защото тя е продукт на същата образователна система, за която говори Пенчев и т.н. Въобще Амазона много греши като си мисли, че някой го напада, а следва да погледне на написаното от Делията като на най-общи препоръки за това как би могъл да формулира аргументирано мнение по въпроса с вестникарската статия. И най-вече Амазона не бива да счита, че всяко мнение, което се разминава диаметрално с неговата представа за някакъв исторически период е провокация частно към него и към българщината изобщо.

[Amazon]

Щом казваш. Най-малко и Б. Пенчев може да ми пратиш да си правим компания А какво представлява самата статия ти може би ще разбереш, когато се научиш да се занимаваш със съдържанието на текста и респективно пробваш да предложиш контра-аргументация, за частите, които ти намираш за несъстоятелни.

Внушението на статията е че народна песен записана 1891 година и повторно публикувана с променено име 1917 година е чиста комунистическа пропаганда от 57-ма година. Колко точно доктората по османистика трябва да имам за да схвана връзката?
И как точно това е потвърдено в т. 4 на История на България, писан през 80-те години на ХХ в?!?

Сядам и претеглям мнения (да не би грешката да е в моя телевизор) - от една страна Бойко Пенчев, от друга Амазон, много време ми отне да реша в коя посока клоня

Ти съвсем ни взе за идиоти. Бойко Пенчев има 435 статии в дневник. Всички са политически! Попрехвърлих някой и не съм впечатлени и от познанията му по истрория. Пускам линк защото не искам да цитирам тук крайни политически възгледи. Нека всеки сам си прецени дали Б. Пенчев е литературовед, или политикан. Щото историк не е със сигурност. Очевидно е дори при моите периферни познания:

http://www.dnevnik.bg/author.php?authorid=14&p=0

Линка е с предупреждение че има опсаност след известно четене да сте убедени че лошите руснаци ни изтръгват от топлите обятия на османската империя, за да могат да ни захвърлят в кошмара на зрелия социализъм. Поне на мен така ми подейства.

Така че Амазона за нищо не ти е виновен че да го нападаш. Нито аз съм виновен че темата няма "най-малък досег с академичността", нито съм аз който цитира политолози любители с доста(поне според мен) крайни политичерски възгледи.

Отивам да чета т. 4 на История на България с надеждата там да няма учтиво поднесени провокацийки. Като я прочета ще пиша отново. Чао от мен.

[KIZIL DELI]

Ти наистина ли не съзнаваш какво правиш? Верно че не си някакъв гений, но не си и глупав. Ако беше махнал последнире два абзаца от статията щеше да е дискусия(ако и малко безмислена) за произхода на една знакова нарадна песен. Така, в суров вид, е политическа пропаганда. И то пропаганда със задна дата. Аз идвам в този форум, точно защото бягам от такива простотии.

Право казано не разбирам, ще трябва да ми разясниш. Статията на Б. Пенчев е такава, каквато той си е решил, че трябва да бъде и последното, което бих направил някога е да махна каквото и да е от нея, защото потребителят Амазон смята, че това е политическа пропаганда със задна дата. Сядам и претеглям мнения (да не би грешката да е в моя телевизор) - от една страна Бойко Пенчев, от друга Амазон, много време ми отне да реша в коя посока клоня

Можеш ли да ми покажеш кой от нас тука вади вестникарски статии и ФБ статуси пропагандиращи как турците са изклали и разчекнали половината българи, а другата половина са потурчили?

Ти собствено нищо не вадиш, така че не виждам какви претенции можеш да имаш. ФБ статуса на човека го препечатаха баре 2 вестника, значи можем да го повишим и да се ограничим до довличането на вестникарски статии. Аз пак да питам къде точно виждаш проблем в това някой учен да изрази позиция в медия? Ти нали не претендираш, че тази тема има и най-малък досег с академичността?

Напротив! Искаме да научим повече за живота на българите под османско иго, които е ясно че не са били клани и покръствани всекидневно. Даже повечето време са водили нормален живот.

Ми научи де, кой те спира? На твоето ниво на осведоменост бих ти препоръчал да започнеш с т. 4 на История на България, писан през 80-те години на ХХ в. Аз лично имам претенции към неговото качество, но ти би могъл да откриеш цял нов свят там. Няма и защо да се притесняваш за политическата коректност на тома, просто седни и се запознай с нещо, което надвърля спомените ти от обучението по история в гимназиалния курс.

Започваш да изглеждаш малко като оня японец, дето водил ВСВ в джунглата 20 години след като войната е свършила. А самата статия е тъповата пропаганда как комунистите(и което е дори по-нелепо, лично другаря Тодор Живков) изобретили някой зверства по време на турското робство.

Щом казваш. Най-малко и Б. Пенчев може да ми пратиш да си правим компания А какво представлява самата статия ти може би ще разбереш, когато се научиш да се занимаваш със съдържанието на текста и респективно пробваш да предложиш контра-аргументация, за частите, които ти намираш за несъстоятелни.

[monte christo]

Радвам се че ти си го прочел, ще чакаме обобщения и резюмета.

Ти пък - прочел съм бил... Нищо подобно!

Чета по малко от Садулов за политическата история; от Цветкова чета османските документи за хайдутите; а от време на време преглеждам и статиите на Грозданова, че има твърде интересни нещица. Така се започва...

Както във всяка една държава, част от елита се държи бетер криминални елементи. Османската държава не е изключение. Става дума за неправомерно цоцане на парици от раята. Това се нарича своеволие, като се е разчитало, че няма да има жалби до кадията, или да не дава Аллах - до падишаха. По места спахиите са били големи гадини - особено през XVII-XVIII век.

[Amazon]

Знам monte christo. Възхищавам ви се какво правите в темата "Библиотека". Разбира се едва ли ще прочета и малка част от това което си изредил. Радвам се че ти си го прочел, ще чакаме обобщения и резюмета.

[monte christo]

Искаме да научим повече за живота на българите под османско иго, които е ясно че не са били клани и покръствани всекидневно.

Ами хайде, де... Всичкото това (или поне част от него) чака да бъде прочетено от всички нас - участниците - в темата Ровичкайте се из библиотеката, или навсякъде в нета. С общи (празни) приказки - няма да стане

--------------------------------------------------------------

Алдерсън, Антъни Долфин. Османската династия. София, 2002

Бойков, Григор. Татар Пазарджик от основаването на града до ХV²² век. София, 2008

Брейлсфърд, Хенри Ноел. Македония. Нейните народи и тяхното бъдеще. София, 2013

Гандев, Христо Николов. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване. София, 1989

Гандев, Христо Николов. Фактори на българското възраждане 1600–1830. София, 1943

Генчев, Николай. Българско възраждане. София, 1988

Георгиева, Цветана Борисова. Еничарите в българските земи. София, 1988

Георгиева, Цветана Борисова. Пространство и пространства на българите ХV–ХVII век. София, 1999

Грозданова, Елена Александрова & Андреев, Стефан. Българите през XVI век. По документи от наши и чужди архиви. София, 1986

Грозданова, Елена Александрова. Българската народност през ХVII в. Демографско изследване. София, 1989

Евлия Челеби. Пътепис. Превод от османотурски, съставителство и редакция на Страшимир Димитров. София, 1972

Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, 2000

Иналджък, Халил. Епохата на султан Мехмед II Завоевателя (Изследвания и материали). София, 2000

Иналджък, Халил. Османската империя. Класическият период 1300-1600. София, 2002

История на българите. Том II. Късно средновековие и Възраждане. Под ред. на Георги Марков. София, 2004

История на България. Том 4. Българският народ под османско владичество (от XV до началото на XVIII век). Глав. ред. Димитър Косев. София, 1983

История на България. Том 5. Българско възраждане. XVIII - средата на XIX век. Глав. ред. Димитър Косев. София, 1985

История на България. Том II. История на България XV-XIX век. Автори: Цветана Георгиева, Николай Генчев. София, 1999

История на Османската империя. Под ред. на Робер Мантран. София, 1999

Иширков, Анастас Тодоров. Град София през XVII век. София, 1912

Калицин, Мария. Корона на историите на Ходжа Саддедин. Част 1. Превод от османотурски език и коментари. Велико Търново, 2000

Каниц, Феликс. Дунавска България и Балканът. Томове I, II, III. София, 1995

Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период. София, 2002

Косев, Константин Димитров. Кратка история на Българското възраждане. София, 2001

Критовул. Животът и управлението на Мехмед ²² ал-Фатих (Завоевателят). Превод от гръцки език Ирина Радевска. София, 2004

Културно-историческо наследство на Странджа–Сакар. Съст. Валерия Фол. София, 1987

Кънчов, Васил Иванов. Македония. Етнография и статистика. София, 1900

Македония. Сборник от документи и материали. Отг. ред. Димитър Косев, Христо Христов, Николай Тодоров, Валентин Станков. София, 1978

Макензи, Джорджина Мюр & Ърби, Аделина Паулина. Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция. София, 1983

Манолова-Николова, Надя Иванова. Чумавите времена (1700–1850). София, 2004

Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том I. 1352–1878. София, 2006

Матанов, Христо Луков & Михнева, Румяна Ангелова. От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и Османското нашествие 1354-1571 г. София, 1998

Матанов, Христо Луков. Балкански хоризонти. История, общества, личности. Том I. София, 2004

Матанов, Христо Луков. Възникване и облик на Кюстендилски санджак (XV—XVI век). София, 2000

Матанов, Христо Луков. Средновековните Балкани. Исторически очерци. София, 2002

Матанов, Христо Луков. Югозападните български земи през XIV век. София, 1986

Мехмед Нешри. Огледало на света. История на османския двор. Съставителство и превод от османотурски език Мария Калицин. София, 1984

Мутафчиева, Вера Петрова. Кърджалийско време. София, 1993

Мутафчиева, Вера Петрова. Османска социално-икономическа история (изследвания). София, 1993

Ортайлъ, Илбер. Преоткриване на Османската империя. Пловдив, 2007

Османската империя. Учебно помагало. Под ред. на Богдан Мурджеску и Халил Берктай. София, 2012

Павлов, Пламен Христов & Тютюнджиев, Иван Асенов. Българите и Османското завоевание (краят на Х²²² — средата на ХV в.). Велико Търново, 1995

Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан. Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин. София, 1992

Радушев, Евгений Радославов. Помаците: християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р. Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, 2005

Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век. Съставителство, предговор, коментар и бележки Маргарита Кожухарова. София, 1986

Рънсиман, Стивън. Падането на Константинопол. София, 1984

Садулов, Ахмед. История на Османската империя (XIV - XX в.). Велико Търново, 2000

Сборник от турските зверства. Кн. I-VI. София, 1902-1903

Стайнова, Михаила Петкова. Османски изкуства на Балканите XV - XVII в. София, 1995

Стенимахос – Станимака – Асеновград. Принос към изучаването на приемствеността и развитието на социално-икономическата и духовна история на града и региона. Съст. Григор Бойков, Дамян Борисов. Асеновград, 2014

Стефан Герлах. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. Подбор, превод, увод и коментар Мария Киселинчева. София, 1976

Стоянов, Захарий. Съчинения. Томове I-IV. София, 2008-2010

Тодоров, Николай Тодоров. Балканският град XV-XIX век. Социално-икономическо и демографско развитие. София, 1972

Тодорова, Олга Тодорова. Православната църква и българите XV–XVIII в. София, 1997

Турски извори за българската история (ТИБИ). Томове 1, 3, 4, 5, 6, 8. София, 1964-2001

Тютюнджиев, Иван Асенов & Павлов, Пламен Христов. Българската държава и османската експанзия (1369-1422). Велико Търново, 1992

Тютюнджиев, Иван Асенов. Българската анонимна хроника от XV век. Велико Търново, 1992

Христов, Атанас. Военното дело в нашето отечество през време на турското владичество. София, 1938

Христоматия по история на България. Том 3. Българският народ под османско владичество. Ранно българско Възраждане (XV — 20-те години на XIX век). Съст. Цветана Борисова Георгиева, Димитър Цветанов Цанев. София, 1982

Цветкова, Бистра Андреева. Извънредни данъци и държавни повинности в българските земи под турска власт. София, 1958

Цветкова, Бистра Андреева. Паметна битка на народите. Варна, 1979

Цветкова, Бистра Андреева. Проучвания на градското стопанство през XV—XVI в. София, 1972

Цветкова, Бистра Андреева. Хайдутството в българските земи през XV—XVIII век. Том I. София, 1971

Чужди пътеписи за Балканите. Том 4. Френски пътеписи за Балканите, XIX в. Съставила и редактирала Бистра Андреева Цветкова. София, 1981

Шишманов, Димитър. Зад Високата порта. София, 1994