Графе, на мен ми е трудно да твърдя каквото и да е. Още по-малко от името на един неук народ живял във време, в което аз не съм бил роден.
Това, което си позволявам да правя е да обръщам вашето внимание към твърденията на хора живели в онова време, които са писали някакви неща за робство и иго. Иван Вазов е един от тях. Захари Стоянов друг. Дядо Славейков трети, а има и още, като Христо Ботев, Георги Раковски, Стефан Стамболов, Любен Каравелов, Стоян Заимов и куп други.
Те самите твърдят, че положението на българския народ е било робско. И май твърденията им са оставили трайна следа в съзнанието му, защото той не се сети, че всъщност му е било рахат под осмадско владичество, чак до края на ХХ век.
От друга страна обаче твърденията на тези люде не съвпадат с научната дефиниция за робство, която ние, по-учените от тях, с общи сили се опитваме да изведем тук. Остава простата логика: едни демодета твърдят и пишат за всеки, който иска да ги прочете и чуе, че живеят в робство или под иго; други учени съвременни хора казват, че онези само се оплакват, че са живели в робство, защото системата където са битували не отговаряла на съвременната дефиниция за робство.
Един възможен извод в тази ситуция е, че дядо Вазов и компания са си внушавали, че живеят под робство. На мен това ми прилича повече на случай за психиатрите, отколкото за историци като нас. Затова и избягвам да давам мнение по въпроса, за да не стана част от заболяването.
Друг неволен извод от написаното от теб е, че дядо Вазов и компания нямат право да пишат нищо за робство и иго, докато ние тук не се разберем каква е научната дефиниция на тези две понятия.
Това, което си позволявам да правя е да обръщам вашето внимание към твърденията на хора живели в онова време, които са писали някакви неща за робство и иго. Иван Вазов е един от тях. Захари Стоянов друг. Дядо Славейков трети, а има и още, като Христо Ботев, Георги Раковски, Стефан Стамболов, Любен Каравелов, Стоян Заимов и куп други.
Те самите твърдят, че положението на българския народ е било робско. И май твърденията им са оставили трайна следа в съзнанието му, защото той не се сети, че всъщност му е било рахат под осмадско владичество, чак до края на ХХ век.
От друга страна обаче твърденията на тези люде не съвпадат с научната дефиниция за робство, която ние, по-учените от тях, с общи сили се опитваме да изведем тук. Остава простата логика: едни демодета твърдят и пишат за всеки, който иска да ги прочете и чуе, че живеят в робство или под иго; други учени съвременни хора казват, че онези само се оплакват, че са живели в робство, защото системата където са битували не отговаряла на съвременната дефиниция за робство.
Един възможен извод в тази ситуция е, че дядо Вазов и компания са си внушавали, че живеят под робство. На мен това ми прилича повече на случай за психиатрите, отколкото за историци като нас. Затова и избягвам да давам мнение по въпроса, за да не стана част от заболяването.
Друг неволен извод от написаното от теб е, че дядо Вазов и компания нямат право да пишат нищо за робство и иго, докато ние тук не се разберем каква е научната дефиниция на тези две понятия.
Comment