Хайдутите

[Mishok]

Хайдутите са били доста опитни бойци. Обикновено са нападали от засада, нощем и в гръб. Така е понеже са били малко срещу много. Ф. Тотю е върхът в хайдутската тактика. Избирал е винаги да е на закрито, да има път за бягство и врагът да е на открито и ги е попилявал потерите. Според мене даже малко е прекалявал.
Ето някой хайдушки закони.
- никакви жени докато си в четата.
- никакво пиене.
Клетвата им е била с два кръстосани ножа върху евангелие и съответно поп да освети процеса.

[pehotinec]

Дели, естествено, че хайдутите, освен че отмъщават за сторени неправди, са преди всичко "обирджии" , чиято цел е придобиването на пари, накити, скъпи оръжия и пр. за чиято цел завардват пътища, бастисват къщи и чифлици нощно време, слагат нажежени пиростии по главите, но това се прави не само по отношение на агите, чиито бради мажели със сланина, но и наред...като минеш през различни фази и до късни времена. Хайдутите, наистина закрилят местното население , а в по-късен етап се включват към национално-освободителните борби , но главно под вторичното влияние на литературата, революционната пропаганда и пр. думата постепенно придобива по-ново значение. За произхода на самото понятие, за същността на хайдутина като митологичен образ, за различните езически мотиви, иманярски легенди, посветителни практики и пр. доколкото си е чист фолклор и митология, не знам дали му е мястото в този форум.

[Кухулин]

Причините за налагането на думата "хайдутин", може да са много. Трябва да се види от кога битува в българския език - когато е навлязла, може другите османски думи за разбойник да не са се били появили още, може, да не са толкова разпространени в турска среда, или сред диалектите на турците в българските земи. Може също така това да е следствие от факта, че в основата на свременния български стоят североизточните диалекти и там да е била масово разпространена. Как е примерно в Македония?

Или, както се вижда от схемата в пост #68, може да е заета в българския език от сръбския, а турското влияние да е вторично

[Stan]

Да де, то това е идеята - защо българите употребяват именно тази дума. Ето, Къзъл Дели пише, че вероятно тя е най-слабо употребяваната от османските думи за "разбойник". В българския пък тя се употребява най-често, а например харамия се среща много по-рядко.

Иначе е имало и по-съвестни айдуци: Марко (хайдутин)

Причините за налагането на думата "хайдутин", може да са много. Трябва да се види от кога битува в българския език - когато е навлязла, може другите османски думи за разбойник да не са се били появили още, може, да не са толкова разпространени в турска среда, или сред диалектите на турците в българските земи. Може също така това да е следствие от факта, че в основата на свременния български стоят североизточните диалекти и там да е била масово разпространена. Как е примерно в Македония?

За Марко, както казах, при добро желание може да се намерят всякакви примери. На базата на няколко е напълно погрешно да се правят фундаментални закрлючения.

[Кухулин]

Не знам защо по-горе се повдигна въпросът защо и как се променя значението на думата хайдутин.

Всъщност има значителен брой хайдути (разбойници), които в някакъв момент се включват в освободителната борба.

Въпроса е дали има хайдути, които за българското население не са били разбойници, т.е. не са ограбвали българи.
Следващия въпрос е, ако са съществували такива, доколко и кога осъзнават действията си като антиосманска съпротива.

Тъй като по първия въпрос изворите се броят на пръсти, привличам и малко лингвистика.

[KIZIL DELI]

KIZIL DELI, благодаря ти много за текста. По диагонал ми се струва, че ранните датирани документи се отнасят предимно за Балканите, или греша? Ако е така, това е аргумент в потвърждение на горната статия.

Статията си я бива, ми май действително по-ранните се отнасят за Балканите (на килограм мерено де), та авторът може да е действително прав.

[jordani_vt]

Не знам защо по-горе се повдигна въпросът защо и как се променя значението на думата хайдутин.

Всъщност има значителен брой хайдути (разбойници), които в някакъв момент се включват в освободителната борба. Т.е. не се променя думата, а се променят хората. Същото явление се наблюдава по-рано в Гърция и Сърбия.

[Кухулин]

А какво да направим, като в българския фолклор е навлязла именно тази дума, и ако съдим пак по фолклора, общо взето значението й е същото.

Да де, то това е идеята - защо българите употребяват именно тази дума. Ето, Къзъл Дели пише, че вероятно тя е най-слабо употребяваната от османските думи за "разбойник". В българския пък тя се употребява най-често, а например харамия се среща много по-рядко.

Иначе е имало и по-съвестни айдуци: Марко (хайдутин)

[Stan]

Не е точно така. В очите на османската власт той си е разбойник. Въпроса е, че ние не сме османци, а уж се стремим да гледаме на нещата обективно.

А какво да направим, като в българския фолклор е навлязла именно тази дума, и ако съдим пак по фолклора, общо взето значението й е същото. Разбира се, през Възраждането, думата "хайдутин" започва да придобива и друг смисъл и то по литературен път. Ако имеме сведение примерно за Петър хайдутин, който през 1615 г. ограбил една пътуваща хазна и утрепал 5-6 сеймени, това автоматично прави ли го "национален герой" и "борец за свобода", само защото хазната била на султана, а утрепаните - турци?

А, и още нещо, да не забравяме, че имаме и протохайдути или прахайдути - Момчил, който започнал кариерата си като най-обикновен кокошкар в България

[boilad]

Що се отнася до спомените на Тотю и Хитов, то, макар и двамат да са определяни и да се определят като хайдути, разликата между тях е очебийна. Първия си е откровен пладнешки обирник и не крие това, чак след 1865г. донякъде променя възгледите си (а "кариерата" му е започнала поне 15 години преди това). Втория обаче е съвсем друг случай. Хайдушката му дейност макар и започнала заради нанесена му обида е мотивирана от несправедливостите на корумпираната система и не е случайно, че той е инициатора на връзката си с Раковски, още от времето когато последния издава "Дунавски лебед". При Тотю е обратното Раковски го търси и се стреми да го привлече на своя страна.
Та от хайдутин до хайдутин има балкан разлика.

[Кухулин]

Казано с думи прости, това, че някой е бил "хайдутин" не го прави автоматично национален герой или пък най-обикновен разбойник и мародер.

Не е точно така. В очите на османската власт той си е разбойник. Въпроса е, че ние не сме османци, а уж се стремим да гледаме на нещата обективно.

[Stan]

E добре де, Кара Хасан, който е излязъл в гората и откраднал едно агне от стадото на Стоян кехая, и който съгласно терминологията на ХV²²² в. (и официална османска и разговорна българска) си е 100% хайдутин, та и той ли е "борец срещу османската власт"?

Казано просто, "хайдут" със всичките му вариации на произнасяне, си значи чисто и просто "човек извън закона" и като такъв си е априорно борец срещу властта, пък била тя и османска. Естествено, ако отбереш държавната хазна си борец за освобождение, а ако обереш манастир, си си най-обикновен разбойник, е при свръх интерпретация си борец срещу гръцкото духовно иго.
И тъй като става въпрос за цели пет века и хиляди хора в графата "хайдути", подобно на въпроса с приемането на исляма, без проблеми може да се намерят при добро желания абсолютни всякакви примери, доказващи всякакви тези. От това че хайдути са били идеалисти, борци за национално освобождение, до това че са си били най-обикновени мародери и хора, които без да им мигне окото ще убият и брат си само и само да го оберат. Казано с думи прости, това, че някой е бил "хайдутин" не го прави автоматично национален герой или пък най-обикновен разбойник и мародер.

[boilad]

Ще си позволя да пусна два линка към статии по темата. Първата е на Николай Хайтов и отразява една чисто националистическа и донякъде романтична представа за хайдутите като "народни закрилници" http://www.bg-history.info/1331/Bulg...dutstvoto.html. Втората е за произхода и семантиката на думите "хайдут" и "хусар" http://www.bg-history.info/145/HAIDUTI-I-HUSARI.html.

[Кухулин]

"Хайдук" до последно си означава "разбойник", дори в съвременни български диалекти и в езика на по-старите хора. Но, струва ми се, от ок. средата или началото на 19 век думата придобива и една по-положителна окраска, доколкото отразява "национални борци' на балканските народи срещу османското господство.

Мислех, че това са добре известни неща...

Да го кажем така: в областта на езикознанието изразите "добре известни неща", "ясно е, че", "очевидно е" и т.н. не се ползват с голям авторитет. Не че в другите науки се ползват, но в езикознанието - хич.

Развитието на думата хайдук е във висша степен сложно, виж например Nemeth. Remarks on the Etymology of Hung. hajdu 'Herdsman' And Tkc. haydamak 'Brigand', 2005



Твърде е вероятно думата да носи значение "борец срещу османската власт" от самото начало.

KIZIL DELI, благодаря ти много за текста. По диагонал ми се струва, че ранните датирани документи се отнасят предимно за Балканите, или греша? Ако е така, това е аргумент в потвърждение на горната статия.

[Guy de Mont Ferrand]

Явно известни само на теб Я виж, че има организация, в която са въвлечени ако не стотици, то поне няколко десетки хиляди ятаци, войни финансират тва-онва, за свободата на България милеят.

Ако говорим за "Велчовата завера" примерно - ок, ама за дедо Дончо Айдуко Арамията, с извинение...(макар че па при него точно рабОтата е па ептен заъртена ма да се не пускааме у подробностиее)