Хайдутите

[anastas7147]

Това не ми стана много ясно какво искаш да кежеш!?

не се притеснявай...когато пораснеш ще разбереш

[wesko]

прав си...стига единият от тези животи да не е твоят собствен...

Моя живот принадлежи на България (колкото и смешно да звучи) и не бих се поколебал да го дам за благото на БЪЛГАРИЯ!

, а не да се натягаме на Цензора в стил разработване на кандидат-студентска тема...[/QUOTE]
Това не ми стана много ясно какво искаш да кежеш!?

Съвършено прав си КG125, другия е Стою Шишков.
Книгата на Хайтов, по скоро в сценария на филма 90% от фактическият материал за Кап.Петко войвода е взет/откраднат от Хайтов/ умееше ги тия работи той / от Стою Шишков, който се води нещо като официален биограф на Кап.Петко войвода. Същият се е срещал с него във Варна и е записал спомените му.За съжаление там няма много данни за противоречията му със тогавашната власт, но отлично може да се проследи израстването на Петко Киряков от хайдутин/разбойник/до 1864-та и в последствие до революционер- среща с Гарибалди, участие в Критското възстание,Руско-турската война и пр.

Знаех си аз, много ги надушвам тия работи
Във филма прави впечатления определена "изкуственост" на частта касаеща след освобожденския период. Докато първите серии са някак "живи", достоверни и български, следващите са обременени (днес знаем това, но тогава не всички факти бяха известни; обаче се усещаше...)

[anastas7147]

В книгата на Хайтов има и история, и художествена фантазия, и някои заемки от спомените на Ф. Тотю, а подозирам, че и от други.

Съвършено прав си КG125, другия е Стою Шишков.
Книгата на Хайтов, по скоро в сценария на филма 90% от фактическият материал за Кап.Петко войвода е взет/откраднат от Хайтов/ умееше ги тия работи той / от Стою Шишков, който се води нещо като официален биограф на Кап.Петко войвода. Същият се е срещал с него във Варна и е записал спомените му.За съжаление там няма много данни за противоречията му със тогавашната власт, но отлично може да се проследи израстването на Петко Киряков от хайдутин/разбойник/до 1864-та и в последствие до революционер- среща с Гарибалди, участие в Критското възстание,Руско-турската война и пр.

.....какво са два човешки живота когато печалбата е за цял народ!?

прав си...стига единият от тези животи да не е твоят собствен...

....но неговият огнен дух вмсето да гасне - все повече свети и сгрява сърцатани с благородния си пример, с кристалната си чистота и с щедрата си саможертва пред олтара на България!

машалла...че ти по-добре и от Захари си го казал
извинявай, ама смятам, че смисъла на форума е да "осветляваме" събитията и епохата/кай с каквото може/ , а не да се натягаме на Цензора в стил разработване на кандидат-студентска тема...

В сборника, който посочих по-горе автобиографията е дадена в автентичния си вид, както войводата я е диктувал на Симидов. Не знаех, че той е издал и своя биография.

[Parabellum]

Съгласен съм, че се отклоняваме от темата. Някой може ли да ми каже как точно се казва книгата за спомените на Филип Тотю.

Прочети "Прочутият Филип Тотю войвода" автор Филип Семидов.Тази книга е написана през 90-те години на 19-ти век , като самият Семидов е разговарял лично с войводата.Ще допълня само, че Семидов е един от апостолите на 3-ти Врачански окръг.

Разбираме че е достоверно по начина, по който са написани. Казва си всичко, как е крал и т.н.; езика е народен, достоверен /видно е, че наистина е диктуван от автора си/; когато описва положителни за него ситуации, като например спонтанните прояви на уникалния му природен военен тактически талант, го прави без всякаква хвалба.
Естествено, че той не е идеален и самият той много добре го знае. За него фактът на оказаните му след 1878 г. почести е донякъде учудващ.

Наистина, в такива мемоари винаги има известен субективен елемент; това, което ме притесни обаче, че една сцена, описана в тях, как избягва от стрелба при засада скрит зад чували с вълна, едно към едно е описана за кап.Петко от Хайтов ...

Съгласен съм, че се отклоняваме от темата. Някой може ли да ми каже как точно се казва книгата за спомените на Филип Тотю.

Захари Кожухаров
"Филип Тотю Войвода. Автобиография, спомени, писма, документ, легенди, песни, предания, фотографии и др"
Издателство "Слово", Велико Търново, 2001 г.

Текстът на спомените /автобиографията/ е даден без редакции. Авторът Кожухаров прави коментарите и е събрал документите, но не се меси в текста.

Уникални са, наистина, защото са необработвани, съвсем първичен източник.

[wesko]

Съгласен съм, че се отклоняваме от темата. Някой може ли да ми каже как точно се казва книгата за спомените на Филип Тотю.

[Sa4mo]

Значи,че печалба няма да има това е било ясно на всички-в смисъла ,че възстанието няма да доведе до победа.Освен това статута на четите не е бил съвсем ясен,в смисъл ,че организацията им е била много нестройна-не случайно четата на Ботев навлиза в България след разгрома на възстанието.Но според мен ние се отклоняваме от темата за хайдутите и отново навлизаме в дискусия ,която вече е водена във форума.

[wesko]

Да съгласен съм с теб, но помисли как се е отразило от психологическа гледна точка тези действия на двамата, Войводи, върху четниците, въстаниците и върху народа. Същото е като къщата ти да гори а ти да искаш пари от вашите за да започнеш да я гасиш. Тази тяхна постъпка е меко казано неморална от човешка гледна точка, какво са два човешки живота когато печалбата е за цял народ!?

[Sa4mo]

Е то не само Филип Тотю отказва да води чета.И Панайот Хитов също отказва,след като е поискал доста солидна парична сума.Но аз все пак считам ,че освен меркантилните съображения са имали и една доста по-трезва преценка за изхода от цялата тая работа с възстанието.Да не забравяме,че тактиката на хайдутите е била близка до днешните партизански действия-да се удря само на сигурно,да се избягват стълкновения там където е възможен сериозен отпор и не на последно място-там където ще има печалба.Въобще воденето на хайдушка чета е имало доста особености,по отношение на тактиката и логистиката .

[wesko]

[QUOTE=KG125]В книгата на Хайтов има и история, и художествена фантазия, и някои заемки от спомените на Ф. Тотю, а подозирам, че и от други.



Да наистина има елементи на фантазия и взаимстване на образи, но да незабравяме че Хайтов е изледвал житейския път на много други хайдути, и ги е описал в книгата си "Хайдути" . И от къде можем да сме сигурни, че спомените на Ф. Тотю са по достоверни отколкото това което е написал Хайтов, все пек да незабравяме, че Филип Тотю отказва да поведе чета по време на априлско въстание, (и поне ан мен много ми пада в очите с това си действие, да поиска пари за свободата) и съм по склонен да вярвам на Хайтов.

В книгата на Хайтов има и история, и художествена фантазия, и някои заемки от спомените на Ф. Тотю, а подозирам, че и от други.

По скоро силно русофилство, недолюбвано от силните на деня.

Дали е вярно, че Стамболов му е предлагал поста областен управител на Варна? Лошото е, че единствения достъпен източник е този на Хайтов, а там времето след освобождението е много превратно представено....

.... В тази обстановка на "тиха" гражданска война е естествено и раята да роди незачитащи законите субекти. Първоначално те възникват като социална съпротива

....кнезове - национални вождове

Не само на тиха гражд.война, но във всяко феодално общество със слаба централна власт. Социална, лични конфликти, криминален генезис или пък по-приемлива съпротива срещу нормите, къде оправдана, къде не. Винаги е имало изразен верски и национален елемент, но донякъде и главно в 19 век.

ПП
"Кнезове" се казват и селските старейшини в Западна България.

[wesko]

При цялата подробност на книгата и филма на Хайтов, неясна остава антистамболовистката дейност на Петко Киряков и има ли изобщо такава и какво точно е причина за неприятностите му след 1885-та г. Сега да ме извиняват, но не ми се вярва личната му кавга с някой си управител да е причината...

Както казва и Хайтов "малките джуджета" не могат да търпят, да има такива идеалисти като Капитан Петко Войвода, и когато той отказва да се занимава с техните игрички, те започват бавно малко по малко да го смазват. Но на мен ми е по луботитно дали е истана това което пише в книгата на Хайтов дали е истина. Става дума за момента когато Войводата Няколко години след Войната се връща по местата където е водим дружина, и Турците тръпнат и бягат като от дявол и по късно му се забранява да ходи по тези места?

[Хана]

Има една хубава книжка на Бистра Цветкова, исторически анализ на хайдутството от възникването му и промените, които е претърпяло. А иначе силно се смесва митологизираната представа за хайдутите и конкретната историческа истина за тях. Както и всяко друго явление, то не се случва ей така, в безвъздушното пространство. Първо, трябва да се има предвид, че разбойничеството (ако мога да използвам тази дума, въпреки отрицателната емоция, която носи, но за друга по-подходяща не се сещам), съвсем не е специфично българско явление, в цяла Европа това е било нещо естествено чак до модерността. И както и в България в разбойничеството се преплитат социални и национални причини, но основното във възникването му е социалното (идва ми наум Айвънхой, който може и да е грабил богатите, но доколко е помагал на бедните е отделен въпрос). Второ, в Османската империя към края на съществувавето й разбойничеството има проявления в най-разлчини слоеве на обществото, може да се каже, че в цялата държава текат non-governmental процеси: такива са аяните, местните владетели, които престават да се подчинавят на държавната власт и закони, такива са ямаците, нещо като "ятаците" на еничарите. В тази обстановка на "тиха" гражданска война е естествено и раята да роди незачитащи законите субекти. Първоначално те възникват като социална съпротива или по-скоро избягване на османската феодална власт, националните моменти възникват на един по-късен етап, а още по-късно стават и предшественици на национално-освободителните революции на Балканите. Много ясно това личи в сръбското освободително движение, в което се различават кнезове - национални вождове, така да се каже, и хайдути, които са рекрутирани от вождовете и антифеодалната им енергия е насочена към решаване на национални проблеми. Нещо подобно има и в Западна Европа на един по-ранен етап: разбойниците не веднъж са били използвани в решаването на национални каузи от различен характер, войни например или опълчение.
Та в общи линии това, което искам да кажа е, че хайдутите, както и другите видове "кърджалийство", възникват като социално движение, и едва на един следващ етап стават и национално такова. Съвсем естествено другите видове разбойници в Османската империя имат социален, но не и национален характер.