Хайдутите

[KIZIL DELI]

Темата е интересна. Малко извори и от мен.
"През 1782/3 Петре Стойче от Прилеп имал в своята къща робини. Някаква малка хайдушка дружина, съставена от християни и мюсюлмани, начело с Кире Митре и Халил нападнали къщата му, ограбили я и му отнели робините.

Недей така, че ще излезе, че християнин е държал робини, а други християни са му ги взели. Петре е сигурно партизанското име на някой Мехмед, най-долен кръвник, а робините са били несъмнено българки, които са били освободени от хайдутите, ти да не си помисли, че са ги отнесли с тях за забавление, няма такова нещо.

И за 100-тен път, нищо не ти коства да посочваш на чий труд се позоваваш, обратното е равносилно на плагиатство, а дали е интернет медия или си седнала да пишеш собствен текст няма никаква разлика.

[Арслан]

" През август 1723г. една хайдушка дружина, съставена от християни и мюсюлмани, нападнаха около Биглище и Невеста"
"През март 1742г. една хайдушка дружина, начело с хайдутбашията Йове, в коята имало мюсюлмани и християни, действала около селата Сарандиново и Журче, Битолско и Вранище, Охридско."
"От един ферман от 18-27 януари 1704 г. научаваме, че хайдутите "се крият у някои заможни хора, в техните чифлици, зеамети и в техните тимарски села и затова не могат да бъдат хванати"

[Арслан]

Темата е интересна. Малко извори и от мен.
"През 1782/3 Петре Стойче от Прилеп имал в своята къща робини. Някаква малка хайдушка дружина, съставена от християни и мюсюлмани, начело с Кире Митре и Халил нападнали къщата му, ограбили я и му отнели робините.

[Mishok]

Съгласен съм, че се отклоняваме от темата. Някой може ли да ми каже как точно се казва книгата за спомените на Филип Тотю.

Забравих и името на тази книга, но си струва да се прочете. Добра книга за живота на хайдутите е и тази за П. Хитов.

[Javelin]

супер. а за другото съгласен ли си?

[Кухулин]

Ааа, дедукцията е чудно нещо, как няма да съм съгласен

[Javelin]

е ти какво искаш? тръгвам от общото, за да обясня конкретното. не си ли съгласен?

[Кухулин]

по принцип хайдутите са разбойници. самата дума означава това.

Доста лежерна констатация.

http://www.omda.bg/BULG/HYSTORY/haiduti_husari.html

[TypTyp]

Правете разлика между хайдути и хайдуци, революционери и еволюционери!!!

[Javelin]

аз мога да предложа моето мнение по въпроса за разликата между "хайдутин" и "революционер".
по принцип хайдутите са разбойници. самата дума означава това. но в условията на робството това разбойничество придобива други измерения. то се използва за възмездие и отмъщение. турските власти не правят разлика между хайдутите, но за българите има огромна такава. има хайдути, които се борят само срещу турците и закрилят християнското население и други, които са си обикновени разбойници и сред тях често има мюсюлмани. смисъла, който обикновено се влага в тази дума е на закрилник, но не бива да се забравят и другите възможности.
когато четите се разрастнат те могат да придобият политичеко значение. тогава може да се говори за революционери, макар че до 19 век това е малко неправилно.връзката между хайдутите и революцията я прави Раковски. оттам насетне може да има препокриване на понятията. но и тогава не всеки революционер е хайдутин и обратното. Ботев не е хайдутин, макар да е предвождал чета. Панайот Хитов е бил и двете. хайдутите стват революционери, когато започват да се занимават с организирани освободителни действия.

Извинявам се за грешката, наистина войводата умира на 07.02.1900, ненавършил още пълни 55 години, преждевременно телесно състарен и сломен от тежките побоища в Ич Кале.
Джуджетата го умъртвяват - наистина, но неговият огнен дух вмсето да гасне - все повече свети и сгрява сърцатани с благородния си пример, с кристалната си чистота и с щедрата си саможертва пред олтара на България!

Истината е още по-гадна от колкото си мислиш!!!
Не го убива войник, но Войводата е "принуден" да се самоубие от "нашите" мъчители рабира се.
Накрая е започнал да не вижда , слагали са му вар в очите... и какво ли още не!
Но художествения край на Хайтов в сходен.

[Marines]

Първото антиосманско въстание на българите избухва в началото на XV в. (1404 или 1408 г.). То е ръководено от престолонаследниците на Видинското и на Търновското царство - Константин, син на цар Иван Срацимир, и Фружин, син на цар Иван Шишман. Въстаническите действия се развиват по течението на р. Темска между Пирот и Ниш. Въстанието е потушено.
Най-масовата съпротива на покорените балкански народи е хайдушкото движение. През XVI в. хайдушките акции зачестяват. Още през първите две десетилетия на следващото столетие източниците сочат Поморавието, Софийско и югозападните български краища като хайдутски огнища.
В края на 80-те и началото на 90-те години на XVII в. хайдушкото движение в Северна и Северозападна България се разраства поради близостта на тази територия с отвъддунавските княжества и Австрия.
Сериозен опит за отхвърляне на османската власт е Първото търновско въстание, последвало Австро-османската война (1593). Търновският османски гарнизон не е в състояние да се справи с няколкото хиляди въоръжени българи, но много скоро голяма османска армия нахлува в града и избива и поробва въстаниците и мирните градски жители. След погрома около 50 000 български семейства търсят спасение на север от р. Дунав.

[wesko]

Но наистина е имало и такива, които тръгвали за отмъщение, от непокорство - иначе казано тип "Робин Худ". Ролята на народни закрилници била необходима обаче, защото подпомагайки манастири и села ге получава възможност да се укриват, разузнавателна мрежа, а също и за снабдяване. Затова благотворителността не е романтична измислица, а необходимост. Нещо като изборните кьор-софри и концерти устройвани за електоралната маса от политиците. :drink2: :jazzband: :drink: :sm228: :sm228: :sm228: :imprulz:

Напълно съм съгласен с това мнение!!!

Бистра Цветкова наистина се е занимавала доста с хайдутите. Но в турските документи сведенията са доста оскъдни що се отнася времето преди Х²Хв. Описани са по-скоро като харсъзи и султански душмани. Самото понятие хайдути наистина е сборно и означава не само "народни закрилници", а разбойници и въобще престъпници. В говоримия език обикновено до скоро думата е имала последните 2 значения, а първото е даскалско-романтично понятие.
Тази тема обаче донякъде се припокрива с тази за кърджалиите. Мюсюлманите разбойници често били свързани с представители на местната власт, като подпомагали последните с рушвети (откъде ли ми звучи познато :sm186: ). Християните понякога започвали и се развивали като чиста проба разбойници. Но наистина е имало и такива, които тръгвали за отмъщение, от непокорство - иначе казано тип "Робин Худ". Ролята на народни закрилници била необходима обаче, защото подпомагайки манастири и села ге получава възможност да се укриват, разузнавателна мрежа, а също и за снабдяване. Затова благотворителността не е романтична измислица, а необходимост. Нещо като изборните кьор-софри и концерти устройвани за електоралната маса от политиците. :drink2: :jazzband: :drink: :sm228: :sm228: :sm228: :imprulz:

[Mauser]

[QUOTE=wesko]

В книгата на Хайтов има и история, и художествена фантазия, и някои заемки от спомените на Ф. Тотю, а подозирам, че и от други.



Да наистина има елементи на фантазия и взаимстване на образи, но да незабравяме че Хайтов е изледвал житейския път на много други хайдути, и ги е описал в книгата си "Хайдути" . И от къде можем да сме сигурни, че спомените на Ф. Тотю са по достоверни отколкото това което е написал Хайтов, все пек да незабравяме, че Филип Тотю отказва да поведе чета по време на априлско въстание, (и поне ан мен много ми пада в очите с това си действие, да поиска пари за свободата) и съм по склонен да вярвам на Хайтов.

Притежавам първото издание на книгата на Филип Симидов "Прочутият Филип Тотю войвода", Русчук, 1900г., която е писана след продължително интервю с войводата, и прави впечатление, че спомените са достоверни, често личи излишна скромност. Усеща се и кога човека е решил да поприкрие или преиначи нещо, все пак има неща, които всеки предпочита да не е извършвал. За мен обаче това е достоверен източник.