Хайдутите

[Siromahof]

Защото вече има нова държава. И тя по дефиниция не си пада по хайдутите, които в нашата и останалите балкански национални митологии може и да се броят за борци за освобождение срещу бившата държава - Османската империя, но от гледна точка на администрацията на новосформираните държавни администрации са си били потенциални и/или реални смутители на реда и разбойници. Впрочем и в самия език, хайдутин може да означава както бунтовник, така и разбойник.

Виж например:
http://www.promacedonia.org/dv/dv_32.html#1*

И капитан Петко и Ф. Тотю и П. Хитов са били вече далеко от разбойници и на възраст и са се държали лошо с тях. Да не говорим че е имало нещо , като цензура свързано с въпросите около хайдутството. Даже ми е направило впечатление че например голяма част от ботевите четници след освобождението се реализират доста добре, докато други съратници на Левски например и друго много по-заслужили не са в завидно положение. Дори някак си официалната държава се дърпа от тези неща, а се е създала благодарение на тези хайдути. Народа обаче искрено тогава отдава почитта си към своите герои. Може би понеже повечето правителства са били доминирани от масони , за това да е било така.

[dibo]

Около нещата свързани с хайдутството на мене ми мирише на странна конспирация. След освобождението това би трябвало да е тема номер едно, но не е така, сякаш има забрана за тези неща.
Дори много хайдути са били преследвани и изтезавани - интересно защо ?

Защото вече има нова държава. И тя по дефиниция не си пада по хайдутите, които в нашата и останалите балкански национални митологии може и да се броят за борци за освобождение срещу бившата държава - Османската империя, но от гледна точка на администрацията на новосформираните държавни администрации са си били потенциални и/или реални смутители на реда и разбойници. Впрочем и в самия език, хайдутин може да означава както бунтовник, така и разбойник.

Виж например:

http://www.promacedonia.org/dv/dv_32.html#1*

[Siromahof]

Около нещата свързани с хайдутството на мене ми мирише на странна конспирация. След освобождението това би трябвало да е тема номер едно, но не е така, сякаш има забрана за тези неща.
Дори много хайдути са били преследвани и изтезавани - интересно защо ?

[boilad]

Обръщението ми беше към колегата повдигнал въпроса. Все пак приемайте думите с чувство за хумор, ама пусти навик - рядко ползвам емотикони.

[pehotinec]

Не ми е ясно за какво беше цялата дандания. Още като ти посочих Балчо Нейков като източник за рода на Карджата и Бимбелите можеше просто да копираш името му в търсачката (очевидно имаш интернет) ида видиш какви книги е издал този автор. Спирам, защото ще излезе, че се заяждам на дребно.

Извинявам се за данданията........................................ ......

[boilad]

Не ми е ясно за какво беше цялата дандания. Още като ти посочих Балчо Нейков като източник за рода на Карджата и Бимбелите можеше просто да копираш името му в търсачката (очевидно имаш интернет) ида видиш какви книги е издал този автор. Спирам, защото ще излезе, че се заяждам на дребно.

[pehotinec]

А. Страшимиров, П.Росен и други техни съмишленици предприемат упорити издирвания на загубения ръкопис, който в 1934 г. се увенчават с успех. Има основание да се смята, че до 1934 г. ръкописът е бил на разположение на К.Петканов във връзка с написването на романите му "Индже войвода - кърджалия и народен закрилник" - 1935 и "Преселници" - 1937 и че той е бил взет по административен път от него и предаден на П.Росен в 1936 г. цялостно, с двете негови части и рецензията на Ал. Теодоров - Балан, в Народната библиотека - София, където се съхранява и до днес.
Дълги години трудът на Б. Нейков е бил известен единствено чрез обстойния преразказ на първата част, направен от Ал. Теодоров - Балан в неговата студия "Исторически материали". Втората остава напълно неизвестна за 1975 г., до отпечатването на труда на Н. Ферманджиев "Родови хроники", който съобщава за нея.
През 1982 - 1983 г. в алманах "Море" - орган на дружеството на писателите в Бургас бе осъществено цялостно публикуване на първата част по оригинала./ В същия този алманах, но 83 - 84 г. бе публикуван и забележителният труд на Драгомир Петров за поп Мартин , Вълчан войвода и иманярските легенди - "Превъплъщениета на вълка - пазител" , издаден и в книгата му с есеистика - посмъртно в 2001г. /
Томът издаден през 1985 г.от издателство "Български писател" е първа цялостна публикация на двете части на труда на Б. Нейков, осъществена въз основа на оригиналния ръкописен екземпляр.

[Siromahof]

Pehotinec благодаря за сведенията. Обаче не разбрах: въпросният ръкопис има ли го или не и е изчезнал ?

[pehotinec]

Балчо Нейков е роден през 1839 г., роднина и другар на Стефан Караджа - роден през 1840 г. Освен своите впечатления е събирал сведения от много места - от Тодор Димов Търнен/баща на Стефан Караджа/, който препредава и разкази от Дафна Стоянова Маринчовица/баба на Стефан Караджа по майчина линия/, която пък предава спомени на своя дядо Пейчо Вълков Шейтана. На места авторът отбелязва, че посочените сведения са потвърдени от други лица. Разказите на Тодор Димов са потвърдени от свещеника на Къзъклисе - Стоян Попов. Добросъвестно са записани имената и на други лица дали сведения - Стойо Дерменджи от село Потур, поп Васил от Факия, Христо Хадживелков от Потур и др. Записва редица местни предания и спомени, открива надгробните паметници на Бинбеловци, които свидетелстват за съществуването на описаните събития. Тръгва по пътя на четата на Х.Димитър и Стефан Караджа и установява точното място на сражението и залавянето на Стефан Караджа в Канлъдере. Пръв той в 1884 г. поставя там дървен кръст, както и на други места, където днес има паметници от камък.
Има някои неточности и грешки. В някои от съобщените факти има примес от легендарни елементи. Бунтът на Индже войвода е 7 години преди годината , която е записана в османотурските документи. Версията за смъртта на Индже в 1813г., се опровергава от документи в румънските архиви, които ни сочат, че в 1806 г. той се прехвърля в Молдавия, в гвардията на молдавските князе и е загинал в сражение с турците при гр. Скулени, на река Прут на 17 юни 1821г.
След време акад. Александър Теодоров - Балан споделя пред Петко Росен :" През 1889 г. аз бях млад гимназиален учител в София. Яви се при мене един въздребен човечец - човек с прозрения, с памет и извътре светеща мисъл. Плах и тих като видение. Направи ми силно впечатление със своята скромност и блогонравие. Поднесе ми един доста големичък ръкопис с молба да съдействам за издаването му.....Задържах ръкописа, прочетох го. Просто бях зашеметен от данните , така подкупно и проводушно изложени. Министерството ми възложи да дам мнението си писмено....Мнението ми с малки уговорки...беше благоприятно." Въпреки, че записките са откупени от Министерството на просвещението, трудът остава в архива на министерството, без да се предприеме нищо за издаването му, нито пък авторът не успява да предприеме нещо за издаването. "Какво е станало по - нататък - отбелязва П. Росен - нищично не се знаеше. Потънал в неизвестност навярно и за самия автор. А през последните 10 - 15 години, ние тракийските книжовници, какво ли не направихме да го издирим....Изчезнал беше и авторът им Балчо Нейков...."
Последните години от живота си Балчо Нейков прекарва в крайна бедност в Илиенския манастир край София, където през 1917г. умира напълно забравен. Книгата му излиза цялостно издадена 96 г. след написването и.

[Siromahof]

Koгато бях ученик имаше едно момче, което твърдеше че е потомък на Ст. Карджовият род. Беше доста буен. Излиза че е бил потомък може би на самият Момчил воевода и Бимбеловци или , ако приемем че е от рода на Узуна : на други славни българи.

[pehotinec]

Хубаво казваш, че от музея знаят потеклото на съселяните си. Нищо не казвам за музейните работници, нито за местните предания, още повече
, че не съм историк. Но ето например преди 35 - 36 години записани сведения от човек, напоследък той отново разказва същите истории, но в много променен вид. А ако питаме след време децата му и внуците му? Какво ли пък те ще разкажат? Колкото повече време минава, толкова повече нещата стават проблемни. Все едно аз да разказвам, това което съм чул от дядовци и баби - вярно родени в края на 19в., което пък те са чули от своите дядовци и баби живели през турско. Нишката е жива, но е изтъняла.... Променя се мирогледът, влияние оказват готовите сюжети, типови персонажи от литературата, дори и от киното и пр., а и записвачът вече не е същият. Затова Балчо Нейков, който е почти съвременник на събитията, заслужава повече доверие, поне за това, което се отнася за неговото си време. За някакви по - стари събития, не знам.

[Di0mitko]

Обаче в музей Стефан Караджа в село Ст. Караджа казват същото, което и аз.
Смятам че от музея знаят добре потеклото на съселянините си.

Селото е Стефан Караджово, музеят не работеше дълго време, а когато отваряше по някакъв повод, някой (секретарката на кмета, библиотекарката или някой друг местен), играеше ролята на гид, като се даваха като проверени данни местни предания, които до голяма степен се различават от официалните данни. Не зная в момента дали работи или се отваря от време на време, както до неотдавна, но нямам голямо доверие в нещата които казват "музейните работници" там.

[Siromahof]

Обаче в музей Стефан Караджа в село Ст. Караджа казват същото, което и аз.
Смятам че от музея знаят добре потеклото на съселянините си.

[Siromahof]

Въобще прочете ли нещо от литературата, която ти посочих, или като котките не падаш по гръб и ще си държиш на своето?

За съжаление нямам тази литература под ръка. Ако я има в интернет бих я прочел веднага.

[pehotinec]

Книгата е "Факийско предание" от Балчо Нейков с подзаглавие: Сбирки от народния живот, За праотците на Стефан Караджа. София 1985. Има я по библиотеките, среща се и по антикварните книжарници. Тя дава ценни сведения, но не мисля, че трябва да се приема напълно безкритично.