Хайдутите

[Marines]

По скоро силно русофилство, недолюбвано от силните на деня.

При цялата подробност на книгата и филма на Хайтов, неясна остава антистамболовистката дейност на Петко Киряков и има ли изобщо такава и какво точно е причина за неприятностите му след 1885-та г. Сега да ме извиняват, но не ми се вярва личната му кавга с някой си управител да е причината...

[wesko]

Тая щуротия - че е убит от български войник къде я прочете. Войводата умира на 07.02.1900 г. във Варна.

Извинявам се за грешката, наистина войводата умира на 07.02.1900, ненавършил още пълни 55 години, преждевременно телесно състарен и сломен от тежките побоища в Ич Кале.
Джуджетата го умъртвяват - наистина, но неговият огнен дух вмсето да гасне - все повече свети и сгрява сърцатани с благородния си пример, с кристалната си чистота и с щедрата си саможертва пред олтара на България!

[Marines]

Наистина е бил преследван, всичко от филма е направено по книгата на Николай Хайтов. Но самото убийство не е станало както по филма, там е показано малко като за филм. Но е факт че е убит от български войник.

Тая щуротия - че е убит от български войник къде я прочете. Войводата умира на 07.02.1900 г. във Варна.

Да хайдутите без своите ятаци са били изгубени, това са го знаели и турците, които са ги измъчвали за да издадат дружините. Най-голяма помощ на четите са оказвали свещениците, те са ги снабдявали с информация, провизии и покрив. Не са и малко случаите свещеници, да стават хайдути или хайдути свещеници. (под свещеници имам предвид български духовници т.е. всички които са се отдали на бог. Извинявам се за моята некомпетентност на тази тема за свещениците.)

Яташката история е много пъстра. Често не те са били обект на турски натиск, а обратното - има интересни примери на "психологическа" обработка:
Нещо като "Ходих, ага, ходих в гората, видях ги, 200 души, гледат на кръв и казаха, че ще ти одерат главата на мегдана, ако .. и т.н. ..."

[Marines]

За революционерите

аз винаги съм се опитвала да формулирам за себе си разликата между хайдути и революционери...защото доста често се припокриват (пример - Панайот Хитов)...как мислите? за себе си съм решила, че хайдутите са до 18 век, след това са революционери, четници...

защото първите сведения за хайдути са още от 1454 г, когато бил пленен войводата Радич в София...та според мен до Възраждането нещата доста са се променили и хайдути по-подхожда за началната форма на съпротива

но това е по-скоро емоционално отколкото професионално мнение

Според мен , за революционери може да се говори, след легията на Раковски. Много български хайдути възприемат идеята за национално освобождение - четническата тактика /Виж романизованата биография на Филип Тотю от Симидов /и отглас за това са четите на Ф. Тотю и П. Хитов през 1867г. и четата на Х. Димитър и С. Караджа през 1868 г. До този момент в хайдутството с редки изключения има по скоро личен елемент.

добре казано!

а между другото да се извиня на wesko, че ще използвам темата, без да с отклонявам от нея, за да помоля някой ако има някаква картина/литография на хайдутска тематика, да я сподели или снимка на оръжие от онези години

благодаря и се извинявам за офф-а

Влез в сайта на НД " ТРАДИЦИЯ"

[wesko]

Да хайдутите без своите ятаци са били изгубени, това са го знаели и турците, които са ги измъчвали за да издадат дружините. Най-голяма помощ на четите са оказвали свещениците, те са ги снабдявали с информация, провизии и покрив. Не са и малко случаите свещеници, да стават хайдути или хайдути свещеници. (под свещеници имам предвид български духовници т.е. всички които са се отдали на бог. Извинявам се за моята некомпетентност на тази тема за свещениците.)

Книгата на Хайтов за Капитан Петко все пак съдържа известен художествен елемент. /там например има сцени, приписани на Петко Киряков, които едно към едно се срещат в спомените на Филип Тотю ...например историята как избягва от една засада криейки се зад чували с вълна./

Може да се погледнат първоизточници, като тези спомени на Филип Тотю (идеален източник) и първите части на "Видрица" на поп Минчо Кънчев, който описва разкази на дядо си за неговия прадядо, т.е. събития някъде от 17-ти-18-ти век. Ценното е, че текстът е абсолютно първичен. Има и няколко разказа за генезиса на някои чети, как точно решават да вървят в Балкана и какви са проявите им - от чисто криминални, до по-сериозни.

При хайдутите криминалният, бунтарският и националният елемент са тясно преплетени, особено до средата на 19 век и при различните случаи едното доминира над другото. Чести техни жертви /обективността го изисква/ стават и богати и не толкова богати българи, повече разбира се турци, поради факта, че всеки бунт в държава, където единият етнос/религия са потиснати става национален и религиозен донякъде.

Иначе хайдутството е траен елемент от българския живот през робството, със своите обичаи и правила, флклор и т.н.

Много важно нещо е и помощта, оказвана им от хората - къде по роднинска линия, къде под заплаха, къде съзнателно - без ятаците са били загубени. Често ятаците играят роля на истинска "агентура", вкл. и за психологическо въздействие над врага (обикновено местни турски феодали). Така се ражда например легендата за крилата на Филип Тотю. Турците чак назначават комисия и разпитват официално (властта, не местните бабаити) бабата, която го е израждала; тя потвърждава, явно баламосвайки ги

[wesko]

[QUOTE=анна]аз винаги съм се опитвала да формулирам за себе си разликата между хайдути и революционери...защото доста често се припокриват (пример - Панайот Хитов)...как мислите? за себе си съм решила, че хайдутите са до 18 век, след това са революционери, четници...

защото първите сведения за хайдути са още от 1454 г, когато бил пленен войводата Радич в София...та според мен до Възраждането нещата доста са се променили и хайдути по-подхожда за началната форма на съпротива

но това е по-скоро емоционално отколкото професионално мнение [/QUOTE

Разлика може да се прави, в това че хайдутите излизат за да търсят отмъщение за някоя обида или зверство извършено от турците. По-късно някой Войводи като споменатия вече Капитан Петко Войвода и Дядо Ильо Марков и други, приемат идята за освобождението и един вид стават революционери.

[gollum]

Да, Warlord, ти съвсем точно формулира тази разлика, за която писах и аз. "Шпионин" е чужд агент, който работи в наша вреда на нашата територия. Същият субект, когото ние сме партили вече е "разузнавач". Т.е., до голяма степен използването на понятията "хайдутин" и "революционер" е свързано с качествената натовареност, която пишещия (историк, публицист и т.н.) иска да придаде на явлението. Подобно разграничение много трудно се наблюдава в пракитката (впрочем, въобще натоварването на понятието "революционер" с положителен смисъл е пряко свързано с един специфичен доскорошен период в нашата история и разпространените през него разбирания за добро и лошо).

[анна]

добре казано!

а между другото да се извиня на wesko, че ще използвам темата, без да с отклонявам от нея, за да помоля някой ако има някаква картина/литография на хайдутска тематика, да я сподели или снимка на оръжие от онези години

благодаря и се извинявам за офф-а

[Warlord]

Според мен все пак има разлика - под "хайдутин" се разбира най-вече разбойник бродещ по горите, който е възможно да навреди и на християнското население. А за "революционер" може вече да говорим когато борбата преминава в стадий на организирана национална съпротива.

[gollum]

аз винаги съм се опитвала да формулирам за себе си разликата между хайдути и революционери...

Разликата между "хайдут" и "революционер" е от същото естество като таци между "разузнавач" и "шипонин" - т.е., съдържа се изцяло в съзнанието на наблюдателя, а не в обекат на наблюдението.

[анна]

аз винаги съм се опитвала да формулирам за себе си разликата между хайдути и революционери...защото доста често се припокриват (пример - Панайот Хитов)...как мислите? за себе си съм решила, че хайдутите са до 18 век, след това са революционери, четници...

защото първите сведения за хайдути са още от 1454 г, когато бил пленен войводата Радич в София...та според мен до Възраждането нещата доста са се променили и хайдути по-подхожда за началната форма на съпротива

но това е по-скоро емоционално отколкото професионално мнение

[Mauser]

Много ми харесва характеристиката направена му от Николай Хайтов: "Последният рицар на хайдушкия Х²Х век! Един гигант, който попада в света на дребните и коварни джуджета, които в крайна сметка успяват да го съборят..."

Примери много. Тези наши революционери, които са доживели Освобождението, но не са били така добри да се откажат от идеализма си, са свършвали в забрава или гонения. А загиналите за свободата са били хвалени и използвани от политиците (често бивши поборници или псевдо-такива), щото вече не са били опасни, не са можели да критикуват. За съжаление филма по книгата на Хайтов пресъздава (е, на моменти пресилено, но в такива времена е правен) доста добре нашата следосвобожденска действителност.