Космически новини

[Amazon]

Страничката на НАСА посветена на мисията на "Нови Хоризонти":
https://www.nasa.gov/sites/default/f...utosurface.png

След 9 години пътуване със скорост 14 километра в секунда сондата достигна Плутон. Ето една снимка от ледената планина висока 3500 метра:



Снимката е с резолюция 100 метра за пиксел. Някой може ли да обясни защо на Плутон няма кратери?

[Amazon]

Плутон и луната му Херон в мащаб спрямо нашата планета:



Красота!!!!

[pnp5q]

А откъде да има? Доколкото си спомням, всичко оттатък астероидния пояс е с доста по-малко белези, защото астероидите "падат" към Слънцето.

[a_godumov]

А откъде да има? Доколкото си спомням, всичко оттатък астероидния пояс е с доста по-малко белези, защото астероидите "падат" към Слънцето.

В действителност гладката повърхност на Плутон е доста голяма изненада. Впрочем в исторически план планетите от външната част на Слънчевата система и системите им от спътници винаги са били пълни с изненади и според мен са не по-малко (а в някои отношения дори повече) интересни от Меркурий, Венера и Марс.

До колкото разбирам едно от основните положения в теориите за еволюцията на слънчевата система е, че в по-ранните периоди е имало стотици, дори хиляди протопланети с размери вариращи около тези на Земята, Луната и по-малките планети и огромен брой по-малки небесни тела във всички възможни размери. Голяма част от тях са били изхвърлени в междузвездното просранство поради гравитационното взаимодействие между планетите. С други думи би трябвало в древността абсолютно всички планети и планети джуджета (както сега е класифициран Плутон) да са претърпели огромен брой сблъсъци.

От друга страна разбирането за планети джуджета като Плутон, че това са мъртви светове - прекалено малки са, за да имат геологична активност, нямат втечнено ядро, нямат атмосфера, която да води до ерозия и понеже не са в близка орбита до планета гигант го няма ефектът на приливно затопляне, който води до наличието на подземните океани на някои от сателитите на газовите гиганти и на разтопената мантия на Йо (която е най-вулканично активната планета в Слънчевата система).

С други думи би трябвало всеки един кратер да остане непокътнат и цялият Плутон да е осеян в кратери. Фактът, че не е означава, че или е имало много малко сблъсици или има някакъв механизъм, който води до обнояване на повърхността или до ерозия. И в двата случая имаме нещо неочаквано, което променя представите ни и това е вълнуващо за учените. За сега по-скоро като че ли се клони към теорията, че има някакъв механизъм, по който повърхността на Плутон се обновява или има нещо, което води до ерозия. Например температурите там са толкова ниски, че както на земята има воден цикъл, така там би могло да има азотен цикъл - има рядка атмосфера от азот, като при по-ниски температур вали дъжд от течен азот, а в някои етапи от орбитата на Плутон, атмосферата му замръзва. Това със сигурност ще е доста сложен процес, понеже при това ниско налягане на атмосферата на Плутон, азотът най-вероятно би минал от твърдо директно в газообразно състояние (както прави водата на Марс), но има някакъв възможност. Другият вариант е някаква форма на криовулканизъм, където да речем имаме гейзери от втечнен азот, метан или някакъв друг газ.

Между другото забележете, че на Плутон не просто има малко кратери - на снимката, която се вижда няма нито един. Опрделено там се случва нещо интересно

По всичко личи обаче, че Плутон, както и планетите от външната част на Слънчевата система не са някакви замръзнали парчета скали, а са активни светове и има още много да научим за тях и тепърва предстои да се изненадваме. И има страшно много потенциални цели на изследователски мисси - между Титан с неговите езера от втечнени въглеводори и атмосфера по-плъна от земната, Европа и Енцелад с техните подземни океани (между другото на Енцелад периодично изригват гейзери от подземните му океани и това е един напълно реален шанс да може лесно да придобием проба от тези океани) и газовите гиганти има толкова интересни неща, че сигурно ще стигнат за няколко живота напред

[pnp5q]

Ахам, според две статии възрастта на изненадата (ледена долина 150x150km) е 100млн години, а според още една - седмица...
Астероидите в Слънчевата система са `събрани` на пояси - Плутон е в единия - и рядко се блъскат помежду си. По-гъстия пояс е между Марс и Юпитер (където е можело да има планета, но големия Юпитер е оказал твърде силно влияние върху формиращите се блокове) и движението от него към Слънцето (преди да се стабилизира) е нацвъкало повърхността на вътрешните планети - това се казва Late Heavy Bombardment. Плутон има за компания 4-5 билюра с размери, близки до половин Плутон и е в пояс с още стотина по-големи от него. Смята се, че компанията му е резултат от сблъсък с нещо, голямо почти колкото него. Той има една от най-ярките наблюдавани повърхности, така че откриването на нещо голямо и блестящо няма как да е изненада. По-скоро може да се каже, че е доста по-равно, отколкото са очаквали. Особено предвид 11-километровите ледени планини в близост.

[Angelmr]

В действителност гладката повърхност на Плутон е доста голяма изненада. Впрочем в исторически план планетите от външната част на Слънчевата система и системите им от спътници винаги са били пълни с изненади и според мен са не по-малко (а в някои отношения дори повече) интересни от Меркурий, Венера и Марс.

До колкото разбирам едно от основните положения в теориите за еволюцията на слънчевата система е, че в по-ранните периоди е имало стотици, дори хиляди протопланети с размери вариращи около тези на Земята, Луната и по-малките планети и огромен брой по-малки небесни тела във всички възможни размери. Голяма част от тях са били изхвърлени в междузвездното просранство поради гравитационното взаимодействие между планетите. С други думи би трябвало в древността абсолютно всички планети и планети джуджета (както сега е класифициран Плутон) да са претърпели огромен брой сблъсъци.

От друга страна разбирането за планети джуджета като Плутон, че това са мъртви светове - прекалено малки са, за да имат геологична активност, нямат втечнено ядро, нямат атмосфера, която да води до ерозия и понеже не са в близка орбита до планета гигант го няма ефектът на приливно затопляне, който води до наличието на подземните океани на някои от сателитите на газовите гиганти и на разтопената мантия на Йо (която е най-вулканично активната планета в Слънчевата система).

С други думи би трябвало всеки един кратер да остане непокътнат и цялият Плутон да е осеян в кратери. Фактът, че не е означава, че или е имало много малко сблъсици или има някакъв механизъм, който води до обнояване на повърхността или до ерозия. И в двата случая имаме нещо неочаквано, което променя представите ни и това е вълнуващо за учените. За сега по-скоро като че ли се клони към теорията, че има някакъв механизъм, по който повърхността на Плутон се обновява или има нещо, което води до ерозия. Например температурите там са толкова ниски, че както на земята има воден цикъл, така там би могло да има азотен цикъл - има рядка атмосфера от азот, като при по-ниски температур вали дъжд от течен азот, а в някои етапи от орбитата на Плутон, атмосферата му замръзва. Това със сигурност ще е доста сложен процес, понеже при това ниско налягане на атмосферата на Плутон, азотът най-вероятно би минал от твърдо директно в газообразно състояние (както прави водата на Марс), но има някакъв възможност. Другият вариант е някаква форма на криовулканизъм, където да речем имаме гейзери от втечнен азот, метан или някакъв друг газ.

Между другото забележете, че на Плутон не просто има малко кратери - на снимката, която се вижда няма нито един. Опрделено там се случва нещо интересно

По всичко личи обаче, че Плутон, както и планетите от външната част на Слънчевата система не са някакви замръзнали парчета скали, а са активни светове и има още много да научим за тях и тепърва предстои да се изненадваме. И има страшно много потенциални цели на изследователски мисси - между Титан с неговите езера от втечнени въглеводори и атмосфера по-плъна от земната, Европа и Енцелад с техните подземни океани (между другото на Енцелад периодично изригват гейзери от подземните му океани и това е един напълно реален шанс да може лесно да придобием проба от тези океани) и газовите гиганти има толкова интересни неща, че сигурно ще стигнат за няколко живота напред

Ако планетата е от замръзнала летлива субстанция (амоняк, вода и тнт) поради ефекта на сублимацията ще се получи едно изглаждане на ръбовете с времето.

[Amazon]

NASA твърдят че са открили планета подобна на Земята:

http://www.independent.co.uk/news/sc...-10410960.html



Нещо никъде не мога да открия на колко светлинни години от нас е бъдещата колония.

Намерих: http://www.telegraph.co.uk/news/scie...Milky-Way.html

Всичко и а като на Земята. Възраст, положение, получавана светлина и т.н.

Обаче много далече ве...500 светлинни години. Това си е минимум хиляда години пътуване...

[gollum]

Сега четох за открита много подобна на Земята планета - кеплер 452b. Намира се по-далеч, на 1400 сг, обикаля около жълто джудже, 5% по-масивно и 10% по-ярко от Слънцето (но и 1,5 милиарда години по-старо, затова е и по-ярко). Планетата е 1,6 пъти по-голяма от Земята и е баш в обитаемата зона на звездата (обикаля около нея за около 384 денонощия). Предполагат, че е около 6 пъти по-тежка от Земята. Обаче с оглед на възрастта на звездата й, най-вероятно вече не е обитаема (ако е била).

Кеплер-168f едва ли е добра за тази цел - звездата му е червено джудже.

[Обикновен лаик]

Обаче с оглед на възрастта на звездата й, най-вероятно вече не е обитаема (ако е била).

Защо? Изпарила се е водата? Дори така да е, това ще се отнася само до тази на повърхността. Планетата би трябвало да има огромни запаси от вода в дълбочина. Както и Земята, както вероятно и Марс. А животът е изобретателен.

[gollum]

Защо? Изпарила се е водата? Дори така да е, това ще се отнася само до тази на повърхността. Планетата би трябвало да има огромни запаси от вода в дълбочина. Както и Земята, както вероятно и Марс. А животът е изобретателен.

Да, доколкото схващам, екстраполират на база на очакванията какво ще се случи със Земята след около 1,5 млрд. години, т.е. когато Слънцето навлезе в сходен етап от жизнения си цикъл. Водата на повърхността ще се изпари и ще стартира задълбочаващ се парников ефект, нещо подобно на този на Венера. Т.е. повърхността едва ли все още ще е обитаема за нещо по-сложно от бактерия. Прав си, че това не ни казва много за живота под повърхността - напълно е възможно да оцелее и да се развие, да се приспособи.
Въпросът е, че от гледна точка на "колонизация" (споменавам го само защото темата се разви така в последните постове - аз намирам идеята за абсурдна за момента) тази планета не става вече. От друга страна, предишната - Кеплер-168f, - е възможно също да е необитаема (поне от някакви що-годе сложни организми) и вероятно също не става за колонизиране. Другият интерес към търсенето, разбира се, е възможният контакт с друг разумен вид. От тази гледна точка Кеплер-452b представлява интерес, но най-вероятно - археологически, така да се каже. Напомни ми за идеите на Лем за "прозореца на контакта" и това как тази концепция ще се отрази на търсенето. За Кеплер-452b вероятно моментът отдавна е отминал.

За колонизирането - обсъждали сме го, на този етап е съвсем фантастично. единствената смислена концепция би била вече предложената - изпращаш механизми, които да разпространяват живот, т.е. един вид да "заразяват" подходящи (предполагаемо) планети с живот. Не се очаква никаква обратна комуникация или "възвращаемост" спрямо изпратилата ги цивилизация. Нещо като обелиските от "Една космическа одисея...". Значително по-смислено и все пак възможно е с технологии, които можем да си представим от изпращане на зрели хора (или живееща експедиция) - дори вариантът с ембрионите е за предпочитане (при тях няма въпроси и целеполагане: цялата работа вече е извършена преди това).

[messire Woland]

Asteroid-mining company deploys first prototype spacecraft into orbit
"Asteroid-mining company deploys first prototype spacecraft into orbit

It’s prospecting time.
PETER DOCKRILL
23 JUL 2015
Facebook Icon2.0kTwitter Icon9Email Icon


Earth’s got a lot going for it, all things considered, but its resources are evidently somewhat finite. So shouldn’t we be looking to the stars above in order to strike upon the next natural resources boom? That’s the thinking behind Planetary Resources, a US-based ‘asteroid mining company’, which launched its first spacecraft last week.

The test vehicle, Arkyd 3 Reflight (A3R), successfully deployed from the International Space Station’s Kibo airlock and began a 90-day testing mission designed to scrutinise the company’s avionics and control systems. Planetary Resources intends to use the lessons learned from A3R’s demonstration flight to refine its space-faring technologies, such that future vessels will actually be capable of going prospecting in space.

“Our philosophy is to test often, and if possible, to test in space. The A3R is the most sophisticated, yet cost-effective, test demonstration spacecraft ever built. We are innovating on every level from design to launch,” said Chris Lewicki, the company’s president and chief engineer, in a press release. “By vertically integrating the system at our facility in Redmond, we are in constant control of every component, including the ones we purchase off the shelf and the others that we manufacture using 3D printers.”

The ultimate goal is to send spacecraft out into the Solar System to mine near-Earth asteroids that may be rich in resources. Yes, it’s more than a little reminiscent of Armageddon, but hopefully it won’t turn out to be quite so far-fetched. Planetary Resource’s investors include Google’s Larry Page and Eric Schmidt and Virgin’s Sir Richard Branson, so there’s some serious support for the company’s ambitious vision to mine space.

“The successful deployment of the A3R is a significant milestone for Planetary Resources as we forge a path toward prospecting resource-rich asteroids,” said Peter H. Diamandis, Planetary Resources’ co-founder and co-chairman. "Our team is developing the technology that will enable humanity to create an off-planet economy that will fundamentally change the way we live on Earth.”

Once the company learns what it can from A3R’s avionics testing, the spacecraft’s successor, Arkyd–6 (A6), will launch later in the year. The next vessel will incorporate a mid-wave infrared imaging system designed to detect the presence of water and water-bearing minerals in near-Earth asteroids. A6’s first tests will take place on Earth before the vessel is launched into orbit to ultimately prove whether space-based mining lies in humanity’s near future.

“Asteroid mining might sound like a science fiction topic, but our company is deploying technology into space and even the governments of the world are taking up this topic and creating the policy and legal frameworks to support this activity,” Lewicki told the ABC’s Clint Jasper. “So this isn’t an activity that you’ll have to wait for your grandchildren to enjoy. It is something we’ll see unfold in front of our eyes in the next several years.”"

[pnp5q]

Ефективно предложение в днешния баш: Бе тез астероиди - да ги изследваме и да си докарваме перспективните на Земята за добив, ко да са чудим горе...

[pnp5q]

Е те това пък ако излезе истина - смятайте, че сме с едина крак в звездолета! Медна кофа с излъчвател на електрони вътре, който създава електро-магнитни вълни, отблъскващи се от стените й, благодарение на формата си демонстрира малко повече натиск на едната страна (ненулева тяга). Това е бетер Мюнхаузен, който се издърпал за косите... КаКК??

[Сун Дзъ]

Интересно наистина. Не съм сигурен за точността, но идват 160 км/с скорост, ако ще стигнем до Плутон за 18 месеца.
Това коя космическа скорост ще се води ?

[ValBo]

Движението в космоса не е по права линия.