Космически новини

[Кухулин]

Аз виждам нулеви перспективи в химическите двигатели. А иначе истински двигател, или двигатели, защото за излизане в орбита и движение в космоса не е задължително да се използва една технология. Та при наличие на читави двиатели, стойността им няма да е нулева а безкрайна.

Значи, движението в космоса е чудесно, обаче засега не носи парична печалба. В смисъл - може да имаш супер ефективен и готин двигател, но някой спонсор трябва да ти плати екскурзиите до Марс, без да има особени изгледи за възвръщаемост на кинтите.

А пък излизането в орбита, което се плаща добре и има пазар, няма как да стане с нехимически двигател. Тоест, на теория може да стане с ядрен двигател, но на практика няма да стане. Евентуално, някой прекрасен ден може да фръкнем термоядрено, ама... може и да не фръкнем.

[Кухулин]

Хората строят атомни подводници, които работят при несравнимо по-тежки условия, отколкото може да предложи космоса, или достъпните тела в системата.

Достъпните тела - окей, обаче в космоса има яка радиация. Проблема е на порядъци по-тежък от подводниците и т.н.

[Amazon]

Достъпните тела - окей, обаче в космоса има яка радиация. Проблема е на порядъци по-тежък от подводниците и т.н.

Как тогава решават проблема в МКС, при положение че целият огромен комплекс тежи само 400 тона? Явно защитата от космическа радиация изисиква два слоя станьол от шоколад.

[Imperial]

http://www.nasaspaceflight.com/2015/...m-iss-changes/

Прогрес-ът бил изгубен поради проблем с третата степен на Съюз.

[Кухулин]

Как тогава решават проблема в МКС, при положение че целият огромен комплекс тежи само 400 тона? Явно защитата от космическа радиация изисиква два слоя станьол от шоколад.

МКС е защитена от майката Земя под формата на магнитно поле и въпреки това радиацията чувствително превишава здравословната. Но като се въртят често хората и особено - като не им пука много, нещата се решават.

Щом напуснеш магнитното поле и навлезеш в "открития" космос, нещата стават много, много сложни. Но принципно това е пътя - хората да не се задържат дълго време там и да са с железни топки Някой ден, ако почнем да строим сериозни съоръжения (космически бази, междузвездни кораби), сигурно ще докараме тонаж и технологии да възпроизведем земното ниво, но дотогава има време. Другия интересен вариант е ГМО - да пипнем малко гените, че да станем по-устойчиви. Или направо да се ъплоуднем в някаква тенекия

[Кухулин]

Те ти една готина картинка от интернетите:

[Сун Дзъ]

Щом напуснеш магнитното поле и навлезеш в "открития" космос, нещата стават много, много сложни. Но принципно това е пътя - хората да не се задържат дълго време там и да са с железни топки

Това е интересно. Сега пробвах набързо да видя за Аполо как са решили проблемите - това е забавно :

http://www.braeunig.us/apollo/VABraddose.htm

Разбира се, мисиите до Луната са сравнително кратки и може би предвидими. По-надалеч може да има скрити капани.

[Кухулин]

Еми да, мисиите са кратки и се подбират периоди с по-ниска слънчева активност. Обаче има и нещо друго, което всъщност е по-голям проблем. Когато излезеш дълго време извън магнитното поле, почваш да гълташ разни радиации, за които почти нищо не знаем - от свръхнови, от черни дупки и т.н. Това не е слънчевия вятър, та да се покриеш временно зад тубите с вода и да го преживееш криво-ляво. Там става дума за енергии, срещу които просто няма защита на днешния технологичен етап. Просто трябва да летим и да ги гълтаме, докато се появят съответните технологии.

[Angelmr]

Еми да, мисиите са кратки и се подбират периоди с по-ниска слънчева активност. Обаче има и нещо друго, което всъщност е по-голям проблем. Когато излезеш дълго време извън магнитното поле, почваш да гълташ разни радиации, за които почти нищо не знаем - от свръхнови, от черни дупки и т.н. Това не е слънчевия вятър, та да се покриеш временно зад тубите с вода и да го преживееш криво-ляво. Там става дума за енергии, срещу които просто няма защита на днешния технологичен етап. Просто трябва да летим и да ги гълтаме, докато се появят съответните технологии.

Всъщност технологиите съществуват и днес. Просто са в начално ниво и нямат пазарна привлекателност. Някои от типовете йонни двигатели (примерно електроплазмените) създават около кораба мощно магнитно поле, което го защитава от по-голяма част от космическата радиация. На теория би трябвало да остава само електромагнитното лъчение и неутралните частици. А те са само малка част от радиацията. Но не мисля че сме близо до този момент, докато ни движи алчността, вместо любопитството. Въпросът е да се разработи достатъчно мощен двигател. При това не двигателя е критичен, колкото системите за захранване. Ядрените реактори не са нещо универсално което ей така изведнъж може да излети в космоса. Големия проблем там е охлаждането, което може да стане само на радиационен принцип. За това за момента космическите реактори за сега са с малка мощност. А апаратите се захранват със слънчеви батерии, които пък няма как да няма как да осигурят достатъчно енергия за двигател и защита.
Във една вселена ала федерацията в Стар Трек, където основния двигател на прогреса е любопитството, или дори в клингонска култура, където двигателя на прогреса е войнствеността, всичко това са дребни проблеми. Но за сегашната ни цивилизация тип ференги, в космоса има малко изггодни бизнес начинания.

[gollum]

Решението вероятно си е собствено магнитно поле, което да генерира кораба около себе си. Би трябвало да е постижимо и с днешното ниво на технологии, въпросът е колко струва като енергия и в каква степен може да се поддържа. Пасивна защита - едва ли, не си струва тежестта. Обаче пак опираме до простият въпрос - за какво ни е необходим човекът в космоса? Сравнението с ВГО не върши работа, защото там условията са различни - не се иска никаква специализирана среда за обитаване, а печалбите са предвидими, така че целият процес сравнително лесно се захранва и на частни начала. С колониите също няма голям проблем. Докато в слънчевата система - защо? Какво може да постигне човек в кораба, което не може да се постигне чрез дистанционно управляем автомат, че да оправдае огромната разлика в цената? А и как ще решим на този етап напускането на друго небесно тяло със сериозна гравитация (т.е. нещо по-голямо от Луната)? Еднопосочните пътувания са малко вероятни не само по религиозни причини. А пред бъркането в гените има много други проблеми, за които не е ясно как ще се решат, а и дали ще успеят да доведат до нещо хем разумно, хем с устойчивостта на тардиграда (примерно).

А апаратите се захранват със слънчеви батерии, които пък няма как да няма как да осигурят достатъчно енергия за двигател и защита.

А и това става само за вътрешната част на слънчевата система, където може би след време ще се ползва и нещо от типа на слънчевото платно. За външната обаче - нъц. А ядрените източници, които сега се ползват, са далеч от "реактори", доколкото ми е известно - груби и много неефективни ядрени батерии, които превръщат топлината от разпада в електричество при доста неизгоден курс. Обаче е най-доброто за момента за мисии във външната част на Слънчевата система.

Във една вселена ала федерацията в Стар Трек, където основния двигател на прогреса е любопитството, или дори в клингонска култура, където двигателя на прогреса е войнствеността, всичко това са дребни проблеми. Но за сегашната ни цивилизация тип ференги, в космоса има малко изггодни бизнес начинания.

аха, нали по-рано в темата това обсъждахме - главният проблем е мотивацията, а чак след нея идва финансирането, защото то е я следва.

[Кухулин]

Всъщност технологиите съществуват и днес. Просто са в начално ниво и нямат пазарна привлекателност. Някои от типовете йонни двигатели (примерно електроплазмените) създават около кораба мощно магнитно поле, което го защитава от по-голяма част от космическата радиация. На теория би трябвало да остава само електромагнитното лъчение и неутралните частици.

И високоенергийните частици, които успеят да нацелят кораба въпреки полето. А те са най-опасни заради вторичната радиация - каквото пипнат, става радиоактивно. Трябва много мощно поле с много обемни инсталации.

[Кухулин]

Какво може да постигне човек в кораба, което не може да се постигне чрез дистанционно управляем автомат, че да оправдае огромната разлика в цената?

Е, на големи дистанции управлението ще става трудно до невъзможно. Например, ако тръгнем да точим хелий-3 от Юпитер, ще трябват човечета на място. Въпроса е дали ще стигнем етап, в който да имаме нужда от хелий-3...

[gollum]

Добре, за това съм съгласен (веднага се сетих за един старичък "уестърн в космоса" баш с подобен сценарий ). Обаче тук се появява друг момент - развитието в самоуправляващите се автомати. Инсталациите за добив на нещо си във външната част на слънчевата система са въпрос на сравнително далечно бъдеще (след 50-100 години, според мен). Въпросът е дали към този момент вече няма да сме направили съответният прогрес и да можем ад разчитаме на автономни самоуправляващи се автомати, които пак ще са по-евтина алтернатива на работници на място. А и Юпитер - бърр, там с радиацията е много сложно.

[Angelmr]

И високоенергийните частици, които успеят да нацелят кораба въпреки полето. А те са най-опасни заради вторичната радиация - каквото пипнат, става радиоактивно. Трябва много мощно поле с много обемни инсталации.

Е заредените частици има изключително малка вероятност да нацелят ядрото, че и да взаимодействат с него. По-скоро в условията на електромагнитното поле в електронната обвивка ще взаимодействат с него. Всъщност не съм учил никога как се държат космическите високоенергийни частици в тези условия, знам само че гама квантите при преминаване през електромагнитното поле на атомите каскадно се разпадат до електрон позитронна двойка, от които позитрона бързо реагира с електрон и произвежда два нови гама кванта с по-ниска енергия от родителския (ЗЗЕ трябва да се спазва). Предполагам подобни са и механизмите при заредените частици, с тази разлика, че са еднакво заредени с ядрото и взаимодействат с него с много малка вероятност. Не мисля, че точно високоенергийните частици идващи от големия взрив, квазари и супернови, са основния проблем. Опасността идва от интензитета (броя частици на дадена площ) а не от енергията на индивидуалните частици. А преобладаващото количество заредени частици идва от космическия вятър. От който знаем добре, че не е невъзможно да бъдем защитени. Иначе и тук на земята сме подложени на облъчване от високоенергийни космически частици. Тях не ги спира земното магнитно поле. И не правят корпуса на МКС силно радиокативен.

[Кухулин]

Всъщност не съм учил никога как се държат космическите високоенергийни частици в тези условия

Никой не е учил, никой не знае как се държат, нито откъде идват, нито къде отиват, нито каква е плътността им извън магнитосферата. Знаем само какъв траш настъпва, щом някоя частица с енергията на малко биче падне до някоя обсерватория Имаше някъде описание, ще го потърся.

=>

"The energies of the primary cosmic rays range from around 1 GeV – the energy of a relatively small particle accelerator – to as much as 108 TeV, far higher than the beam energy of the Large Hadron Collider. The rate at which these particles arrive at the top of the atmosphere falls off with increasing energy, from about 10,000 per square metre per second at 1 GeV to less than one per square kilometre per century for the highest energy particles. The very high-energy cosmic rays generate huge showers of up to 10 billion secondary particles or more, which can be picked up by particle detectors when they spread over areas as large as 20 square kilometres at the surface of the Earth."

Това 108 TeV не е сто и осем тераелектронволта, нали се сещаш