Съобщение

Collapse
No announcement yet.

In memoriam за републиката

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #91
    А малко преди битката при Фарсал войските на Цезар водят две тежки сражения с помпеанците. След тези сражения, в които Цезар понася сериозни загуби, Помпей бил приветстван от войските като император. Това било прецедент, тъй като такава титла не се давала за победа над римски граждани.

    "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
    It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

    Comment


      #92
      Августе, като политик Цезар е допуснал няколко сериозни пропуска, освен това факта че заслепен от успехите си той е допуснал близо до себе си хора , които по-късно забиха кинжалите си в тялото му е доказателство за това че на върха на властта неговата политическа далновидност е била притъпена или изобщо не я е имало.

      Да не говорим че цялата му история е по-скоро основана от авантюристични амбиции, при които само късмета и независещи от него обстоятелства са го издигнали до това най-високо положение в Републиката. Реално не победите в Галия , а грешките на Помпей са издигнали Цезар. Първо Помпей му покри огромните дългове, след това му даде и легионите си за поход в Галия, а накрая оплашен от популряността на Цезар го блъска към гражданска война. Няма никакви свидетелства за това че преди да получи отзоваването от Галия, Цезар е имал някакви амбиции да заеме мястото на Помпей.

      Август от друга страна започва кариерата си в доста неравностойна позиция - всички се опитват да го използват или да го неутрализират, а не е като да е във зрялата възраст, докато цезар при сблъсъка с Помпей вече е имал богат боен и политически опит. Август е бил едва на прага - доколкото ни е известно, по време на убийството на Цезар, Август се е намирал в Мала Азия подготвяйки отдавна замисления от Цезар поход срещу Партия. Цезаристите като Марк Антоний със сигурност са смятали да го използват като популистки таран , но както знаем Август се оказа много по-далновиден и от тях и от осиновителя си, и е имал достатъчно ум в главата за да не се подлъже по лъскава слава и да се задоволи просто да поеме в ръцете си всичките конци на управлението, без помпозност и пози. Несъмненно за това е помогнал печалния пример с убийството на Цезар, издразнил много хора със своята показност в упражняването на властта.
      Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

      请您死在地狱般的阵痛
      [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
      きさまはしんでくださいませんか
      [kisamawa shinde kudasaimasenka]

      Comment


        #93
        Като разглеждам военната кариера на Помпей, ми прави впечатление, че именно неговите успехи се дължат най-вече е на късмет. Например той довежда до успешен край войната срещу Серторий в Испания, но реално победата му е поднесена на тепсия от действалия преди него Метел. Същото е и положението на изток. Фактическият победител на Митридат и Тигран - оптиматът Лукул е отзован поради сенатски интриги и непопулярността му в армията и отново щастливият Помпей обира лаврите. Е късметът на Помпей изневерява един единствен път - при Фарсала и виждаме какъв е резултатът, когато Фортуна обърне гръб на галеника си.
        За разлика от Помпей животът на Цезар е бил пълен с премеждия - от разорен млад аристократ човекът се превърнал в богат пълководец и успешен политик, реформирал и спасил държавата от анархия и разпад. Въпреки трудните ситуации, в които изпадал Цезар през целия си живот, той не се отчайвал и вярвал в щастливата си звезда. Колелото на Фортуна се върти. След неуспехите идва и славата. Просто трябва да умееш да чакаш и да се възползваш от случая.
        sigpic

        Comment


          #94
          княз Крылов написа
          Августе, като политик Цезар е допуснал няколко сериозни пропуска, освен това факта че заслепен от успехите си той е допуснал близо до себе си хора , които по-късно забиха кинжалите си в тялото му е доказателство за това че на върха на властта неговата политическа далновидност е била притъпена или изобщо не я е имало.
          Мисля, че по-скоро бдителността му е била приспана. Самият Цезар е постъпил великодушно със своите политически противници. Това е нещо необичайно в римската история.
          Преди него Марий избива суланците, използвайки, че Сула е на война на изток. Следват проскрипциите на Сула срещу марианците. Чрез проскрипции и клане на противниците си по-късно действат също Октавиан и Марк Антоний. А Цезар решава да постъпи по друг начин. Той не прави проскрипции. Но този негов жест не е оценен. А Цезар може би проявява известна наивност, мислейки си, че противниците му могат да го заобичат и едва ли не да му станат приятели.

          княз Крылов написа
          Няма никакви свидетелства за това че преди да получи отзоваването от Галия, Цезар е имал някакви амбиции да заеме мястото на Помпей.
          Разбира се. А отговорността за гражданската война е колкото на Цезар, толкова и на Сената, и на Помпей. Помпей изглежда завидя на Цезар за славата му и твърдо застана на страната на сената. Сенатът пък, уповавайки се на Помпей още повече втвърди позициите си. Дори се чуваха гласове, че Цезар трябва да бъде съден за действията си в Галия. А Като просто не беше на себе си... както винаги. Ами при това положение пред Цезар е имало само две алтернативи - да остави легионите и да се върне в Рим, където да го разкъсат бесните кучета, или да влезе с легионите и да измете бесните кучета от Рим. В подобна обстановка инстинктът за самосъхранение на Цезар е надделял и той е предпочел втората алтернатива. Вероятно така би постъпил всеки римлянин на негово място. А сенатът със своята недалновидност, късогледство и безкомпромисност е причината Цезар да постъпи именно по този начин.

          княз Крылов написа
          Август се оказа много по-далновиден и от тях и от осиновителя си, и е имал достатъчно ум в главата за да не се подлъже по лъскава слава и да се задоволи просто да поеме в ръцете си всичките конци на управлението, без помпозност и пози. Несъмненно за това е помогнал печалния пример с убийството на Цезар, издразнил много хора със своята показност в упражняването на властта.
          Освен това, благодарение на великодушния и неуспешен експеримент на своя чичо, Цезар Август се е убедил какви змии са сенаторите и, че не може да им се има много вяра. Същите тия сенатори направиха Цезар пожизнен диктатор, а после забиха кинжалите си в тялото му. Същите тези сенатори дадоха на Октавиан титлата "август", а после пожизнена консулска, трибунска власт и още куп длъжности. Но за по-сигурно Цезар Август си направи преторианска кохорта, която да го пази.

          Last roman написа
          Цезар... реформирал и спасил държавата от анархия и разпад.
          Преди Цезар да премине Рубико не мисля, че държавата е била в състояние на анархия и разпад. Може би Цезар я е спасил от нещо, започнато от него самия... без да омаловажаваме за това заслугите на Помпей и сената, както вече отбелязах.

          "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
          It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

          Comment


            #95
            Мда, ако Цезар е спасил от нещо Рим, то това е от Републиката Цезар завзе властта в Рим, но неговата "политика" ако може въобще така да се нарече , така и не излезе извън границите на този Рим, в доказателство за това са делата на Август които в повечето случаи са насочени да оправят пропуските и бъкиите от "реда и сплотеността" донесени от Цезар. Странно е че до нас не е достигнал нито един сериозен закон с авторството на Цезар, а най-вече популистките му такива, които при позадълбочен анализ веднага попадат в категория "временни мерки".

            Това че Помпей също е бил късметлия по никакъв начин не отрича факте, че Цезар явно е поприхванал от късмета на покровителя си. Та ако не беше параноята на Помпей и припряността на Катон, може би цезар щеше да се върне с триумф в Рим и да умре на смъртно ложе с пяна на устата, а до нас да достигне като покорител на Галия и нищо повече.

            А великодушието на Цезар е само още един аргумент срещу мита за добрия политик. Цезар за мен е бил просто добър аристократ - разточителен, лаком за слава и почести, честолюбив и склонен към широки жестове. Естествено при това не отричам наличие на тактически талант, но да не забравяме че в Галските войни се е сражавал срещу раздиран от междуусобици, неорганизиран и не толкова добре въоръжен противник, а в Гражданската война в повечето случаи е имал числено превъзходство, а в останалото противопоставял своите ветерани срещу поспешно събрани новобранци. Дали щеше да се върне с триумф и от подготвяната кампания срещу Партия?! За съжаление няма как да получим отговор на този въпрос.
            Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

            请您死在地狱般的阵痛
            [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
            きさまはしんでくださいませんか
            [kisamawa shinde kudasaimasenka]

            Comment


              #96
              Според мене пък много преди Цезар е започнало "загиването" на Републиката с издигането на отделни личности като Марий (без значение, че е бил популар), Сула, Помпей, Крас итн. почти до нивото на еднолични владетели и превръщането на Сената в послушно тяхно оръдие.
              A strong toun Rodez hit is,
              The Castell is strong and fair I wis...


              блог за средновековна балканска история

              Comment


                #97
                Да, напълно си прав - за Цезар обаче говоря като осъзнато отнемане. Сула все пак накрая излезе в пенсия (да не повярваш)
                Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                请您死在地狱般的阵痛
                [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                きさまはしんでくださいませんか
                [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                Comment


                  #98
                  княз Крылов написа
                  Да, напълно си прав - за Цезар обаче говоря като осъзнато отнемане. Сула все пак накрая излезе в пенсия (да не повярваш)
                  Да, Сула напълно оправда прякора си /Fеlix/, но ако не беше избил преди това по-отявлените си врагове, едва ли щеше да умре от старост.
                  Докато Цезар къде от великодушие, къде от изгода /все пак по-добре е да имаш живи съюзници отколкото мъртви врагове/ е действал с всеобщо помилване и така подготвил края си.
                  Да зачекнем пак темата за военачалника Помпей, който влизал в битка само, ако знае че ще я спечели /не се е морил като Цезар в отчаяни ситуации срещу превъзхождащ враг/. Е Цезар точно на това разчитал и при Фарсала му преподал урок как малко и изгладнели мъже могат да натупат голяма самонадеяна армия.
                  Иначе Републиката умря още в момента в който Марий направи от гражданското опълчение наемна професионална армия, предана на военачалника си, а не на родината.
                  sigpic

                  Comment


                    #99
                    Last roman написа
                    ... военачалника Помпей, който влизал в битка само, ако знае че ще я спечели ...
                    Малко отклонение - това не е ли основното качество, към което трябва да се стреми всеки добър пълководец Страхотна похвала на Помпей си е това и сериозна критика за Цезар ако не е правил същото.
                    XV mile the sea brode is
                    From Turkey to the Ile of Rodez...

                    Comment


                      Мда , затова и аз толкова протестирам срещу титлата "гениален". Не е много гениално да се оставиш противниците ти да те притиснат до там че да ти остават само да се сражаваш до смърт ... Гениалния пълководец не е жертва а е създател на ситуацията ...
                      Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                      请您死在地狱般的阵痛
                      [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                      きさまはしんでくださいませんか
                      [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                      Comment


                        Е съвсем не съм съгласен, в крайна сметка победител при Фарсала е Цезар, а не Помпей, който е имал всички условия за това. Всъщност Цезар никога не е бил "жертва", а е преценявал внимателно всичките си ходове...Именно той е търсел решително сражение с Помпей, докато преди това при отделните схватки (по специално при Дирахиум) е търпял загуби.
                        A strong toun Rodez hit is,
                        The Castell is strong and fair I wis...


                        блог за средновековна балканска история

                        Comment


                          Имаше една тема дето с Ханс бяхме зациклили именно военните способности на Цезар. Та там бях разкостил (къде успешно, къде не, това всеки да си прецени сам ) именно мита за "внимателно преценяващия всичките си ходове" Цезар.
                          XV mile the sea brode is
                          From Turkey to the Ile of Rodez...

                          Comment


                            Аз не говоря за битките на Цезар с помпей, а за великите му битки в Галия (Алезия май беше онази смешна обсада, дето Цезар трябваше да атакува по-бързо за да не го емнат изодзадзе ). Иначе при Фарсала ако не греша Цезаровите ветерани яко резаха Помпейовите сукалчета, дето каските им се нахлупваха над очите поради несъответствие в размера
                            Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                            请您死在地狱般的阵痛
                            [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                            きさまはしんでくださいませんか
                            [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                            Comment


                              Last roman написа
                              ... военачалника Помпей, който влизал в битка само, ако знае че ще я спечели...
                              Sir Gray написа
                              ... това не е ли основното качество, към което трябва да се стреми всеки добър пълководец Страхотна похвала на Помпей си е това и сериозна критика за Цезар ако не е правил същото.
                              Не винаги един пълководец може да избира дали да влезе в битка, или да не влезе. Когато е притиснат до стената, може и да няма избор. При Фарсал сражението го е търсил Цезар, а Помпей накрая взел, че му го дал и... загубил. Значи има и други важни качества, които трябва да притежава един пълководец. Едно от тях е - правилната преценка на шансовете. Защото може да си сигурен, че ще спечелиш, ама да се окаже, че грешиш.
                              По време на гражданската война Цезар вече не е имал избор. Той е трябвало да се сражава. Жребият вече е бил хвърлен.
                              Но и преди Рубико Цезар е бил притиснат до стената от Помпей и сената. И след като претегля внимателно всички "за" и "против" гражданската война, както и шансовете си за успех, той "хвърля жребия". Решението му може би изглежда малко хазартно, но в крайна сметка се оказва, че преценката му е по-правилна от тази, на Помпей, който явно е разчитал основно на някакви мухлясали лаври.
                              княз Крылов написа
                              Не е много гениално да се оставиш противниците ти да те притиснат до там че да ти остават само да се сражаваш до смърт ... Гениалния пълководец не е жертва а е създател на ситуацията ...
                              По какъв начин Цезар е можел да избегне гражданската война? Как е можел да направи така, че противниците му да не го притиснат до стената?
                              Може би ако вместо да премине Рубико, се беше самоубил или се беше оставил да го убият политическите му противници, щеше да избегне гражданската война... Ако пък не беше завладял Галия, не само, че гражданската война щеше да бъде избегната, но и нямаше да има толкова много врагове в Рим.
                              Но не. Завладяването на Галия за Цезар е било смисъл на неговия живот. Цезар по-скоро би умрял, отколкото да не се прояви като голям пълководец, подобно на своя кумир - Александър Македонски. Това си е било негова фикс идея още от младостта му. Така че за него всички рискове, които е поемал са били оправдани.

                              Last roman написа
                              Цезар точно на това разчитал и при Фарсала му преподал урок как малко и изгладнели мъже могат да натупат голяма самонадеяна армия.
                              Хората на Помпей също са гладували (вж цитатите, които бях дал по-назад в темата). А край Дирахиум цезарианците са ядяли корени, но те са били свикнали да издържат на глад, пък и са знаели, че съвсем скоро житото ще узрее и ще има храна в изобилие. По време на битката при Фарсал житото отдавна трябва да е било ожънато.

                              Last roman написа
                              Иначе Републиката умря още в момента в който Марий направи от гражданското опълчение наемна професионална армия, предана на военачалника си, а не на родината.
                              Всъщност, какво е това "република"?
                              Ако под "край на републиката" се има предвид началото на военната анархия, която периодично спохожда Римската империя до края на съществуването и, то тогава професионализацията на армията може би има своя не малък принос. Изобщо, реформите на Марий се оказват нож с две остриета. Но може би засилването на вътрешна нестабилност е било неизбежно след като Рим престава да бъде конфедерация на разнородни племена и се разраства прекалено много. А т. нар. "преминаване от република към империя" не мисля, че допринася много за стабилизиране на положението в държавата, въпреки че често се твърди точно обратното.


                              княз Крылов написа
                              Алезия май беше онази смешна обсада, дето Цезар трябваше да атакува по-бързо за да не го емнат изодзадзе...
                              Не знам защо обсадата на Алезия ти е толкова смешна. Но към онзи момент за Цезар тази битка е била смисъла на живота му. Под стените на Алезия се е решавала съдбата на Галия, на Верцингеторикс и на самия Цезар. Залогът е бил невероятен. В тази битка победителят взима всичко, а загубилият губи всичко. Изходът на битката е бил на кантар. Поне по думите на самия Цезар така излиза. Възможно е животът на Цезар да му е минал пред очите като на филмова лента. Но в крайна сметка, римляните се справят със ситуацията.

                              P. S. Това, за филмовата лента едва ли го пише в мемоарите на Цезар.

                              "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                              It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                              Comment


                                княз Крылов написа
                                Аз не говоря за битките на Цезар с помпей, а за великите му битки в Галия (Алезия май беше онази смешна обсада, дето Цезар трябваше да атакува по-бързо за да не го емнат изодзадзе ).
                                Факт е, че размазва галите, където ги хване, а освен това и германците- почти същите като бит, въоръжение и начин на воюване като тези, които ще унищожат Рим няколко века по-късно (вярно, че и хуните имат своята роля, но все пак). Осмелява се да мине граници, считани дотогава за непреодолими- нахлува отвъд Рейн и в Британия през Ламанша. Почти винаги се сражава срещу превъзхождащи го по численост армии и ги побеждава. На келтите принципно не могат да се отрекат нито смелостта, нито бойните умения- да си припомним кой убива македонския цар Птолемей Керавън (убиецът на Селевк), кой опустошава цяла Македония, Гърция и Мала Азия и кой превзема Рим без Капитолия. При Алезия на Цезар му се налага да се бие едновременно срещу войските на обсадения от него Верцингеторикс и срещу тези, които му идват на помощ ( а не първо да разбие едните, а после другите)- рядко срещана ситуация, от която излиза победител въпреки огромното числено превъзходство на противника!
                                A strong toun Rodez hit is,
                                The Castell is strong and fair I wis...


                                блог за средновековна балканска история

                                Comment

                                Working...
                                X