In memoriam за републиката

[D3BEP]

На утрешният ден - 15-ти март - светът отбелязва 2050 години от гибелта на един бележит и противоречив човек - Гай Юлий Цезар.
Както ви е известно, Цезар е убит от заговорници във временно устроения сенат. Водачи на заговорниците са Брут и Касии, но доста голяма група нобили са участвали в заговора срещу него.
Един от заговорниците - за съжаление не помня точно името - е имал за задача да причака Марк Антоний преди навлизането на Цезар в сената и да го занимава с глупости, за да бъде Антоний държан настрана. Заговорниците доста се плашели от буйния и необуздан нрав на Антоний, влиянието му сред войниците и необикновенната му сила.
Планът спрямо Антоний успява, и Тулий Цимбер посреща Цезар още на входа на сената, като го моли за помилване за осъден негов роднина - мисля ,че беше брат. Цезар отказва, а Цимбер симулирайки раздразнение от спора дърпа тогата на Цезар. Това е и уговореният знак.
"Това е насилие" - вика Цезар, но в същия момент млъква, ударен от кинжал на единия от двамата братя Каска, участващи в заговора.
Ударите се сипят от всички страни и цезар покрива главата си с робата, според Плутарх я открива отново само за да се обърне към нанасящият му удар Брут( с чиято майка е имал любовни отношения) с думите "И ти ли Бруте" или "И ти ли, дете мое", казани на гръцки.
За съжаление обаче заговорниците убиват диктатора, но нямат политически план за действие. Народът бяга пред тях. Ужасът на настъпващата гражданска война оживява в Рим. Брут и Касии реално обезглавяват властта, но не успяват да я оглавят.
В следващите часове нещата вървят към опит за стабилизиране на ситуацията; Брут ще вечеря у Антоний, Касии у Лепид.
Стабилизиране обаче така и не се получава, лъсват амбициите на Антонии. Едва ли не на погребалната клада той прочита завещанието на Цезар, един доста популистки документ, и въодушевеният народ ако не се лъжа даже разкъсва един човек, който имал нещастието да се казва Марк Брут.
Следва познатата картинка и гибелта на вождовете, низвергването на доверието към Антонии и дълга гражданска война.
На 15 март умира не Само Цезар, а и римската република. Може би до известна степен вина за това има безхаберието на борците за републиката.
Възможно е известно право тук да има и Цицерон, който в писмата си до Брут пише, че напразни са обвиненията спрямо него в Цезароубийството. Ако той се е борил за републиката така, нямаше само Цезар да бъде покосен(ако и Цицерон да е визирал пряко Антоний).
Ще използвам случая да кажа, че аз разбира се съм опозиционер! Твърдо съм зад тези, защитавали римската република. Дали новото хомо Помпей я защитава, не съм толкова убеден, по - скоро отстоя зад стари кримки като Т. Лабиен или дори Сципион, като последният не ме кефи толкова.
Бих казал, че до голяма степен и безхаберието на Помпей има вина за победата на Цезар, Помпей има чудовищна армия, завоевател е на почти целия изток, потушава възстанието в Испания, участва във войната със спартак, унищожава Киликийските пирати и има връзки в Египет. Дефакто обаче още с първите действия срещу Цезар той оставя в Испания една силна армия без пълководец(е има там едни Петровци и Афанасиевци, ама те са номер едно и даже замалко не го предават), а в Гърция силен пълководец, но без армия. Или с новобранци. Десетки години след смъртта му войната продължава от негово име и с негови ресурси. Според мен той практически е можел да противостои на бурно развиващият се политически гений на Юлий, но е подходил неловко.
И на смъртта на врага му се е радвала единствено статуята му.
А Цезар остава противоречив образ. Обратен, сластолюбив, епилептик, пикантни подробности да искате - четете Плутарх, той е пълководец, който за разлика от насила изваяния образ на Александър е губил битки, но не е загубил никоя война. Покорил е земи, които, веднъж загубени никога повече нямало да бъдат покорени, той си остава символ на римската империя, ако и да не е бил император и най - блестящият и осъзнат военен гении на древността преди римската империя, ако и да не ми е любимец.

[josi]

Интересно есе ! За Юлий Цезар гледах един филм по Дискавъри в който се твърди че той е знаел за заговор срещу него, но нарочно нищо не е направил. Защо? - искал е умре на върха на славата си и то по такъв начин че да се запомни векове след него. Цезар е на 55 години, постигнал е почти всичко, но силите му го напускат, вероятно болеста му (епилепсия) става все по-сериозна. Ако дикаторството му бе продължило още няколко години едва ли щеше да направи още нещо велико, а личната му деградация би опетнила образа (имал пред себе си примера на Сула и Помпей) който е изградил за поколенията. Впрочем сред членовете на сената подбрани от него надали би допуснал опозиционери-заговорници освен ако сам не желае това. За Брут се говорело че е незаконен син на Цезар. Дори пред смъртта си казва: "И ти ли, чедо!" - явно не е допускал за участието му.

[fichev]

Не беше ли по-скоро "И ти ли Бруте?"
май от там идваше "бруталност "

[Гост]

Навярно под това, че е знаел, но не е направил нищо не се има пред вид, че е имал конкретни сведения за заговора. От една страна, Цезар е казвал, че най-добрата смърт е била бързата. От друга е имало различни предзнаменувания, че Цезар е бил в опасност, но той ги е отхвърлил. Навярно едно от тези две неща се е имало пред вид, като е казано, че е знаел за заговора.

А старата република била изживяла времето си. Заговорът на Каталина е типичен пример за това. Цицерон макар и да имал необходимите правомощия, не предприел енергични мерки за избягване на опасността. Опасявайки се, че ще бъде упрекнат в самовластие, той предпочел да го удари на дълги речи в сената. Подобен модел на управление може да е бил удачен в малкия град-държава, но огромната империя изисквала бързи и решителни мерки.

[D3BEP]

Знаел е силно казано. В смисъл вярно е, но преценете сами:

Моменти, които си спомням откъслечно и не знам откъде са ,че по пътя към сената среща стар авгур, който му е предрекъл да се пази до мартенските иди като критичен период. Цезар весело го приветствал и казал: "Е какво, предсказанието ти май няма да се сбъдне" авгурът оговорил, че идите още не са свършили.

По пътя негов съратник му подал писмо, където заговорът бил описан .Цезар обаче не побързал да му обърне внимание.

Делото на Цезар не е било приключило. Войните с помпеянците продължават и след неговата смърт. Държавата не остава стабилна и той няма възприеман наследник или пък аналогичен авторитет, който да укрепи държавните устои. Едва ли е искал да умре. Или не му е пукало.
Влошената епилепсия е видима епилепсия, която обзема човека и при физическо и психическо напрежение. При Цезар нямаме такива данни. Стар? Не мисля, че е пропуснал каквото и да е събитие за годините си. Бил е в петдесетте, една съвсем активна възраст. Дори и тогава - много видни римски личности са доживявали далеч повече и то даже като активни политици.

[Гост]

И жената на Цезар имала лоши сънища, затова извършили гадания. Жертвеното животно обаче имало проблем с някакъв вътрешен орган, което било лоша поличба.

Всички тези лоши поличби показват, че навярно е имало някакви данни за готвен преврат, без да са обаче достатъчно конкретни. Цезар обаче е бил от хората, които не се бояли да рискуват. А и едва ли е очаквал да го нападнат точно в Сената, тъй като не било прието сенаторите да се явяват там въоръжени. А може и подобно на Стамболийски у нас да се е предоверявал на народната любов (той също е получавал сведения, че се готви преврат, но зашеметен от изборната победа не им отдавал нужното значение).

[Sir Gray]

Ще си позволя малко да пооткрадна темата на ДЗВЕР и да се отклоня в посока обсъждане личността на Цезар, надявам се да няма нищо против Тя и така темата е малко странно зададена - в памет на Републиката, пък се разказва за основния и катурвач .
Което ме накара да напиша тоя пост е това:

и най - блестящият и осъзнат военен гении на древността преди римската империя

с което ама никак не съм съгласен. Военният гений на Цезар е резултат на популярната легенда за него, в която той се извисява като личност-титан, собственоръчно променила хода на историята и с визии отвъд разбирането на простите хора. Митология, която обаче има доволно малко общо с трезвия анализ на военните му способности.
Нека започнем от разглеждане на военните качества (или недостатъци ) на Цезар, пък после можем да добавим и държавническите и политическите му такива.

1. Като Пълководец
Основното, което прави впечатление относно пълководческите умения на Цезар са напълно трагичните му организаторски способности. За толкова години война той така и не променя ни на йота характерната небалансираност на легиона от това време. Липсата на качествена кавалерия и лека пехота го мъчи отново и отново във всяка последователна кампания и всеки път се налага да прибягва до някакви импровизаторски мерки, с повече трагични, отколкото успешни резултати ( на преговорите с Ариовистус "съюзническата" му кавалерия е толкова несигурна, че се налага да качи легионери на техните коне). Всъщност Цезар оставя след години римския легион точно в същото положение на организационна небалансираност, в каквото го е и намерил.
Другия основен недостатък е разбира се пълната му неспособност да осигури редовен и ефикасен комирасиат. "Коментарите" през половината от времето се обясняват в какви мъки е затънал пак да набавя продовоствие за войската, а пък за неговите легионери редовно се повтаря качеството им да търпят на глад. Липсата на редовен комисариат естествено го принуждава да фуражира в театъра на бойните действия, при което липсата на качествена кавалерия и лека пехота си отмъщава жестоко (на косъм отървалия се 7ми легион в Англия е емблематичен пример). Контрастът с Александър и Ханибал е жесток - комисариатът на първия трябва да е бил изряден, армията му никъде не изпада в снабдителни проблеми, подкрепленията я достигат спокойно и равномерно от хиляди километри; постижението на Ханибал пък да снабдява армията си на враждебна територия толкова време граничи с невероятното. Поставен до тях Цезар изглежда пълен аматьор, ако не и по-лошо.
В интерес на истината трябва да се констатира, че Цезар просто не е организатор. На структурно ниво той нито реформира армията си, макар да разпознава ясно недостатъците и, нито успява да се грижи правилно за подготовката и осигуряването на кампаниите си. Специално грижливата подготовка на предстоящата кампания е нещо напълно непознато за него - неговият метод е веднага да се хвърли с наличните сили и подготовка в новата авантюра, което на моменти направо ни кара да се чудим на глупостта му. Списъкът е дълъг - двете кампании в Англия, Испания, Гърция, Египет, Африка, все кампании с трагична военна подготовка, със съответните последици, отчаяна борба за чисто оцеляване, след началото им. Както някой беше казал, Цезар проявява гениалността си, измъквайки се от трудностите, в който сам преди това се е набутал. Странно е как с неговия интелект Цезар така и не адресира тези критични недостатъци на собствената и армейската организации.

2. Като Стратег

Тук се появява едно от основните му качества, поне според мен - тясното свързване в неговото съзнание между войната и политиката. Като изключително ловък политик, той деградира войната до инструмент на собствената си политика, в класически Клаузевишки смисъл. Кампаниите му в Галия са войни на унищожение, традиционни римски войни, но започвайки Гражданската война виждаме как политиката му на воюване тотално се променя. Политиката му на милост към римските му противници е коренно различна линия на поведение и военните действия са подчинени на нея. С тази променена стратегия Цезар печели Италия, осигурява си гърба в Испания и се усмелява да премине Адриатика в лицето на Помпеевата флота. Несъмнено тази промяна на гранд-стратегията е едно от гениалните решения на Цезар, което и окончателно му довежда победата в гражданската война.
В чисто военно естество стратегическите му умения (в смисъл на планиране и провеждане на кампания) са малко противоречиви. От една страна маршът в Италия е несъмнено блестящ, както и бързите му реакции и действия в Галските войни или пък маневрирането по време на Испанската кампания. От друга започването на гръцката кампания е направо трагично - абсурдът при Дирахиум. Още по-чудно е, защо при положение, че капманията би трябвало да се базира на първичната изненада, както сам Цезар казва, той същевременно изпраща на Попей съобщение за своите планове? Действие напълно необяснимо рационално. По-нататък също имаме доста странни стратегически решения - след Фарсала войната просто е трябвало да бъде завършена, доунищожавайки останалите помпеянци. Обаче Цезар зарязва войната и се замотава в Египет. Айде, да кажем че Клеопатра си е заслужавала, но същия случай имаме и при кампаниите в Агнлия - все още неумиротворил напълно Галия, той я оставя без контрол в гърба си и запрашва на експедиции към острова. Наказателната експедиция където се пръква прочутото Veni Vidi Vici също е стратегически абсурд - основната стратегическа цел, завършването на гражданската война, се изоставя заради наказването на протекторат, за който Цицерон дори не е чувал. И накрая, след като е дал възможност на противниците си повече от година да се възстановят след поражението в Гърция, той се отправя срещу тях в Африка с такива недостатъчни сили, че едвам акустирал и почва да праща отчаяни призиви за подкрепления и продоволствия.

3. Като Тактик
Тук ще допиша по-късно, ако позволите, излязоха задачки

[Ханс]

Сър Грей окончателно ме провокира да се включа в темата. И както той я "открадна" в една посока аз възнамерявам да я "похитя" окончателно.

Що се отнася до падането на републиката, то според мен заслугата на Цезар не е кой знае колко голяма - той е част от верига започнала със Ханибаловата война. С делегирането на извънредни правомощия на Сципион Римската република предопределя съдбата си. Победата над Ханибал иска военно и политическо усилие на което само Рим е бил способен, но дори той се е нуждаел от дълбоко обществено преструтуриране. След Сципион почват да изникват фигурите на все по-значими фигури - Марий, Сула, Помпей, Цезар, Антоний и Октавиан. Това не е случайно явление, а логичвеска верига водеща към крайният резултат - краха на римската политическа ситема(пракитчески доста изпреварил появата на Цезар). В този аспект ми се струва, че придаваме малко по-голямо значение на отделни събития.

Що се отнася до Цезар и:

и най - блестящият и осъзнат военен гении на древността преди римската империяи най - блестящият и осъзнат военен гении на древността преди римската империя

Многократно вече съм се изказвал против подобни класации, но безспорно в мойте очи Цезар е достоен за за сравнение само със Наполеон. Направо си казва - от древните фигури към тази на Цезр аз лично питая най-голямо уважение.

Военният гений на Цезар е резултат на популярната легенда за него, в която той се извисява като личност-титан, собственоръчно променила хода на историята и с визии отвъд разбирането на простите хора. Митология, която обаче има доволно малко общо с трезвия анализ на военните му способности.

Практически няма значима фигура, за която да не може да се каже същото. Нима Александър или Ханибал не са продукт на същата митологизация? Или Густав Адолф, Фридрих и Наполеон? Патън, Гудериан или Жуков?

Основното, което прави впечатление относно пълководческите умения на Цезар са напълно трагичните му организаторски способности. За толкова години война той така и не променя ни на йота характерната небалансираност на легиона от това време.

Което впрочем не прави и никой след него, а в добавка трябва да отбележим, че не е и особено необходимо.

Липсата на качествена кавалерия...

Честно казано хич не съм убеден в това, галската конница на Цезар определено е била от най-висока за времето си класа.

Другия основен недостатък е разбира се пълната му неспособност да осигури редовен и ефикасен комирасиат.

Което е само по-себе си само плюс за автора, който макар да пише с друга цел, не може да се въздържии да ни посочи тънкостите на войната, които и не много интересни са изключително важни. Да до нас не са достигнали мемоарите на други "велики"(Ксенофонт не го включвам тук), а придворните писатели нямат навика да описват страданията на армията на благодетелите си. Това че за Алекасандър не достигат до нас сведения за продоволственото му състояние съвсем не означава, че то е било безпроблемно. Детайлите относно снабдяването и глада се считат по-същество за безинтересни и се пренебрегва от авторите дори в наше време(колко автора пречупват ВСВ през призмата на способността на страните да снабдяват силите си? Броят се колко самолета са произведени, а колко са стигнали до фронта никого не интересува.). А недоволството сред александровата армия дали няма нещо общо и с материалното и състояние, дали отчайващото състояние на последното не е в основата му?
За Ханибал нещата стоят по подобен начин - римските източници не са се замисляли доколко успешно или не е работила системата при него. Като се изключат сраженията то по-съество останалата част от военната дейност е снабдяване. Ако сражението е основата на стратегията на Цезар и Наполеон то не е толкова укорно известно пренебрежение към снабдяването. Нима на някого му прави силно впечатление окаяното материално състояние на наполеоновите армии?
А нима удържаната от Цезар огромна армия в Галия(за разлика от галите) не е достатъчно доказателство за способността му да организира и снабдява?

На структурно ниво той нито реформира армията си

А нима е било необходимо, нима инструмента на Цезар не е бил достатъчен за постигане на целите му? Самият Бонапарт също не е кой знае колко голям новатор, но като изключим Галахад незнам някой да отрича военният му талант.

Специално грижливата подготовка

На това ще се върнем след малко.

Тук се появява едно от основните му качества, поне според мен - тясното свързване в неговото съзнание между войната и политиката. Като изключително ловък политик, той деградира войната до инструмент на собствената си политика, в класически Клаузевишки смисъл.

Тук несъмнено съм напълно съгласен, и дори бих добавил, че военият гений(също като при Бонапарт) на Цезар е вторичен към основният, политическият. В това отношение е изненадващо колко точно разчетени и навременни са неговите кампании - само като се сетим за началото на гражданската война - първият удар е срещу Италия, с което практически се реализира политическата цел. Следващият е Испания(донякъде непростимо проусната в иначе хубавият сериал на BBC) армията на Помпей, последван от удар срещу самият Помпей преди последният да е завършил подготовката си. В тази схема експедициите в Британия и Германия съвсем не са самоцелни, безсмислени и неуспешни, напротив явяват се превантивни, въздържащи и съответно успешни.
И сега е момента да се сетим за подготовката на Цезар - нима неговите начинаия търпят провал? Нима ако бе извършвал продължителна подготовка щеше да ги провежда в по-добри условия? И е глупост да се вярва, че успеха на Цезар е плод на късмета му. Обратното въпреки неблагоприятните случайности, с действията си Цезар преодолява пречките и в крайна сметка реализира целите си.
Дали Цезар е допускал грешки? Сигурно, но професията на главнокомандващият е такава - той работи предимно с инстинкта си, със способността си да прониква в бъдещето. Това което прави военният вожд велик е съчетанието на дързост и предпазливост - при Цезар то е невероятно добре балансирано.

[Sir Gray]

Митологизирането дай да го оставим за момента, че пак ще заорем в дълбоките социално-психологически дерби, от които няма измъкване

Тъй, както го виждам точка 1 - адекватността на римския цезаров легион или по-точно неговата балансираност. Тук ми се струва, че много се разминаваме, за мен легионът от това време е осакатена и едностранчива структура: превъзходна офанзивно дефанзивна тежка пехота, пълна липса на редовна кавалерия и лека пехота. Галите на Цезар са наистина хвалени като "най-добрата кавалерия за времето си". Ако наистина са били такива, то защо германците така редовно ги бият бих попитал аз? А и къде се скатава тая така добра галска кавалерия в африканската кампания, когато нумидийците за малко не отнасят цялата армия? Но каквото и да е конкретното качество на галския контингент, то базисния недостатък, че това е помощна войска, неглидирана в твърдата организация на легиона, не участваща в редовната му подготовка и не специализирана за конкретни задачи около самия легион, си остава.
И не си прав, че организацията на легиона не се променя като цяло и конкретно при кавалерията и леките. Имперския легион от около век по-късно се различава коренно от чисто пехотния цезаров. Кавалерията е поставена на твърди организационни начала, придадена е постоянно към легиона, създадени са специализирани разузнавателни поделения - всичко това, което липсва на Цезар ( Битката срещу нервиите и белгиите е емблематична за калпавата работа на кавалерията в разузнаването. Същевременно на фуражирите несъмнено биха били спестени един куп неприятности ако кавалерията и леката пехота бяха на нужното ефективно ниво (в крайна сметка да се пращат легионери като фуражири е необходимост, която по-добре да бъде избегната))
Но дори така, с небалансирана структура, легионът толкова превъзхожда горките гали, че изходът на войната е ясен. В гражданската война цезаровите легиони се изправят срещу подобни на тях. Но дори там Цезар изпитва трудности с нередовните бойни действия в Испания и особено в Африка, където едно, че кавалерията му хич не се проявява, ами и леките (пак набрани съюзни контингенти) се оказват единствено способни за носене на дърва и копане на ровове около лагерите, както си пише в самите "Коментари". Цезар дори се принуждава да преоборудва 300 легионера като леки, че да има някакъв стабилен лек елемент. Всичко това на мен ми прилича на скалъпено набързо временно решение, не на сериозна армейска структура. А характерната едностранчивост на легиона от този период се показва достатъчно характерно в кампаниите с партите и нумидийците. Сериозната римска кавалерия ще трябва да почака времето на Империята.

Относно т.2, снабдяването. Лично на мен разказите как фуражистите за пореден път са изненадани от врага на малки групички насред полето и Цезар в последни сили и супер енергични действия трябва да ги спасява с оновните сили от лагера не ми звучат като преизпълнени от задоволство от перфектно функциониращата снабдителна система. Допълнително, когато противникът ти явно те превъзхожда в количество и качество на леки сили, то фуражирането е поначало съмнително решение. Константните проблеми на Цезар са доказателство за това. Но докато в Галия и Англия все пак успява току така да се измъкне благодарение на превъзходните си легиони, то в Испания, Гърция, Египет и Африка тая система тотално го подвежда. Паническите призиви за жито от Александрия и Африка не говорят особено за добре планиран и ефективен комисариат.
За снабдяването на Александър се знае точно нищо. Но е известно, че армията му трасира и оперира в местности, където фуражирането е невъжможно и същевременно не губи сериозно от организацията си (ако имаше сериозен разпад бихме узнали, най-малкото операциите биха били прекратени или паузирани). Ако приемем, че недоволството в Индия се дължи донякъде и на проблеми в снабдяването, то тогава защо походът е продължен?! И то в територии, непознати и както се оказва значително трудни откъм снабдяване. Ако наистина гладът е проблем, то очевидното решение е връщане по линиите на комуникацията, към припасите, а не отдалечаването от тях. То се и вижда, че в тоя допълнителен поход вече снабдяването сдава багажа и между другото сведенията за това са си налице, не са покрити от придворните писатели макар спокойно да са могли.
Допълнително за него бих казал, че постоянният поток на подкрепления говори за стабилни и сигурни комуникации в тила. Само при такава сигурност е възможно изпращането на отделни поделения като подкрепления, иначе те трябва да се съберат в самостоятелна армия, както се получава при Хасдрубал.
Което пък ни праща към Ханибал. Не е вярно, че не се знае нищо за неговото снабдяване. За ежедневния ритъм е ясно, че липсват данни, освен тези че и той е фуражирал. Което е ясно предвид района на операции. Но превъзходната му лека кавалерия и пехота правят тази задача изпълнима и не прекалено рискова (тъкмо нумидийците са основните набедени за палежи и опустошения, с други думи - фуражиране). Освен това Ханибал в хода на кампаниите отделя специално внимание на събиране на запаси предвид зимните паузи в операциите. За почти всяка зима той определя дадена област с даден централен град като зимна база, където още от лятото се складира продоволствие за зимата. Това наричам аз предварително планиране, а не Цезаровите вопли "пак огладняхме, пратете жито".

И по т.3, стратегическият му усет. Явно по въпроса за политическо-военното интегриране нямаме различия Но по стратегическото планиране на кампаниите не мога да се съглася. Каква точно стратегическа цел изпълняват английските експедиции освен да дадат възможност на галите спокойно да си организират бунтовете? Ползите от тези походи са точно нулеви, а същевременно рисковете са сериозни (една буря е достатъчна Цезар да се окаже на ръба на катастрофата). Походът отвъд Рейн изпълнява все пак някаква роля, сплашва тоя и оня, всява респект и така може би поумиротворява за известно време района. В Англия тоя ефект липсва, а и е излишен или поне неоправдан предвид свързаните рискове.
Италия е блестяща, спор няма, Испания също. Но Гърция?! Самото опериране е добро, но що за абсурд да предупреждаваш противника си с пратеници за пристигането си? Преминаването през контролирания от Помпей Адриатик е супер рисково начинание, още повече поради липсата на кораби за цялата войска и нуждата от два курса. Очевидно, че най-визша степен на секретност е нужда, за да се осигури потайното преминаване и събиране на цялата армия на правилния бряг. А Цезар, едвам стъпил в Гърция с шепа хора бърза да предупреди Помпей, че вече е пристигнал. Странно, да не кажа нещо повече.
По-нататък, пътуването до Александрия след ФАрсала в преследване на Помпей е ясно. Но защо, веднъж узнал за съдбата му, тотално изоставя основната си стратегическа цел?! И това не е грешка, не е моментна неспособност да се разпознае правилно ситуацията - самият Цезар достатъчно добре е дефинирал основната си стратегическа цел, поражението на помпейците - а съвсем волево решение, да се остави гражданската война за сметка на някакви регионални конфликчета ту в Египет, ту в Сирия. Това не е случайна грешка, да кажеш и той е човек, и той греши - това е сериозна промяна в плановете и приоритетите, която просто се изплъзва разумното обяснение.

И е глупост да се вярва, че успеха на Цезар е плод на късмета му. Обратното въпреки неблагоприятните случайности, с действията си Цезар преодолява пречките и в крайна сметка реализира целите си.

А тук, хм, какво да кажа. Разбирам "неблагоприятните случайности" да са намеса Свише, ама когато той самият си ги е навлякъл на главата? Например защо, водейки със себе си 4 легиона към Александрия, пристигайки там опраща 2 като ненужни и в следващия момент подхваща сериозна война с много превъзхождащ го враг? И после "Лелее, връщайте се бързо, че я закъсахме" и онези двата легиона тропат крак през Палестина на тагадък. В Африка същата история - мерак да слезем, пък после опа, ма то къде са ни легионите.
Успехите на Цезар естествено не са плод на късмета му, ами на прекрасните му пълководчески качества, надминаващи несъмнено тези на всеки от съвременниците му, а вероятно и на доста от другите епохи. Но някак си като че ли на моменти ентусиазмът му и самоувереността му взимат връх над трезвата преценка на ситуацията и елементарната подготовка. Като че ли отвреме на време се оповава само на собствената си енергия и жар да преодолее пречките, които липсващата подготовка предизвиква. А знаем, че това може да избие много лошо назад понякога

[Ханс]

За адекватността на римския цезаров легион.
Сега признавам че самият легион може и да не е особено балансирам, но въпроса съвсем не е в това, а във композицията на армията. На този принцип кохортата е безкрайно небалансирана, обаче нима в състава и трябва да се включва конница и лека пехота? Та така въпроса е имала ли е армията на Цезар достатъчно конница? Според мен е имала, само отвори да погледнеш как постоянно се описват действията на конницата му. И конницата му съвсем не е малобройна - например срещу Хелветите още от началото на кампанията Цезар разполага с 4000, в Испания изпаща 6000, при Мунда разполага с 8000.
Впрочем подвеждащо е и това, че Цезар масово изкривява данните и приписва на опонентите си фантастични армии. Трябва да се отчете че и морският транспорт на коне хич не е лека задача, което обяснява по-малочисленият състав на конницата на Цезар както в Гърция, така и в Африка.
И все пак що се отнася до кавалерията има един съществен фактор - римското общество просто не произвежда материал, от който би могло да се направи качествена римска конница. Качествен конник може да се получи само след продължителни тренировки или от онези народи, при които хората "се раждат на коне". Ако погледнем античността ще открием, че силна конница предоставят има там където тези условия съществуват - македонската аристокрация, персийската такава, тракийската, при нумидийци и скити, келти и ибери. Рим и Гърция нямат условията за да създадът сериозен подобен елемент.
Що се отнася до имперският легион, то съвсем не съм сигурен че съотношението пехота конница е по-високо отколкото при поне част от кампанийте на Цезар.
С леката пехота нещата седят по идентичен начин.
Има и още нещо, но то е трудно за доказване. Цезар пише записките си най-вече за римската публика, при това със съвсем ясна пропагандна цел. От тази гледна точка не би изглеждало благоприятно ако той поставя акцента върху действията на варварите в армията си.

Но дори така, с небалансирана структура, легионът толкова превъзхожда горките гали, че изходът на войната е ясен.

Хмм, незнам от къде правиш подобни изводи, само няколко десетилетия по-рано Кимвтрите и Тевтоните са доказали военните си качествата. Впрочем и по времето на Цезар те съвсем не са за подценяване.

За снабдяването.
Ами и тук нещата са въпрос на гледна точка. Аз лично не се сещам за сериозен колапс на системата на Цезар, макар в Гърция той да изпада в тежко положение, то е по-скоро резултат от друг тип грешки.
Съвсем естествено е зависимостта на Цезар от фуражиране, просто размера на армиите към този момент е такъв, че има само два начина за осигуряването им - непосредствено с флот или фуражиране. Ако погледнеш щще видиш, че и опонентите на Цезар действат по стщата схема. Петрей и Афраний практически са победени точно защото Цезар ги лишава от възможност да се снабдяват нормално(впрочем отнесеният от реката мост е пример за това, че късемта не винаги е на рамото на Цезар). Подобно е и положението с галите - Алезия е превзета с глад.
За мен няма съмнение, че армията на Александър също се е оповавала на фуражиране. Тук трябва да отчетем по-благоприятните условия, в който се намира Александър за разлика от ханибал и особено Цезар. Докато първият има като основен опонент армията на една династия, но не и преобладаващата част от населението(то се явява предимно безразлично), което прави за него войната на нещо като неутрална територия, то Ханибал и Цезар действат в изключително враждебна територия, където практически огромната част от населението е неприятелски насторена. Тоест Ханибал и Цезар не се радват на относителното спокойствие на тила, на което се радва Александър.
А какк би изглеждала армията на Цезар ако се бе отказала от фуражирането и се бе уповавала на магазинна система? Нима тя би имала сериозна маневреност, със тази 4-5 преходна система, която би се наложила Цезар с невероятен труд би могъл да оперира в рамиките на 60-70 км от основен магазин. С подобно чудо не би съществувала никаква надежда за покоряване на Галия, да не говорим за каквито и да е успехи в гражданската война.
За стратегията.
Очевидно е, че в Британия Цезар прави демонстрация от същият тип, който прави и в Германия. От наша гледна точка островите са нещо тотално отделено от континента, но по онова време от двете страни на канала живеят едни и същи хорам, между които съществуват интензивни взаимоотношеня.
Честно казано това за пратениците в Гърция не го помня, знам че имаше някакви мирни предложения, но не съм сигурен че туй имаш предвид. И все пак абсолютно невероятно е Помпей да не е знаел не само за подготовката на експедицията, но и за самото приситгане на Цезар. Ако при една нормална война то това е все пак мислимо, то при гражданската, където в Италия Помпей има не малко привърженици информацията със сигурност би изпреварила всякакви пратеници.
Застоят в Александрия освен рмоантичните обяснения има и едно доста по прозаично - Египет е основен снабдител на Рим със жито и за Цезар би било катастрофа, ако доставките се прекратят по някаква причина.

[Sir Gray]

Ех, Ханс, откога количеството се оказа основен критерии за ефективност?! За бройката на Цезаровата кавалерия нямам никакви претенции, но нейното качество е това, което обсъждам. Няма как просто един наемен, а в доста случаи и насилствено набран "съюзен" (в кавички, щото често съюзниците се отмятат прекалено лесно на другата страна) контингент да има същата дисциплина, подготовка и организация като един хомогенно интегриран в армията такъв. Ествествено, възможно е отделни групи дори да са били на по-високо качество, но просто при такива "случайни" елементи липсва стабилността, присъща на редовните подразделения. В Имперската армия този недостатък е елиминиран. Дори там най-вероятно личният състав на кавалерийските части се е набирал от същите тези гали и "конни народи" (не става въпрос за етнически чиста римска кавалерия), но структурата и обучението са поставени на същото професионално ниво както и на легионерите. Особено в разузнаването напредъкът е огромен (кампаниите на Траян в Дакия са показни в този аспект). Но до времето на принципата тоя недостатък на легиона се е компенсирал както дойде на място, къде успешно, къде не (по-често не, както показват трудностите на римляните с парти и нумидийци, с конните народи един вид)

Аз лично не се сещам за сериозен колапс на системата на Цезар, макар в Гърция той да изпада в тежко положение, то е по-скоро резултат от друг тип грешки.

Е как?! Ми Испания? Ми Египет? Ми Африка? Ми Англия? Че дори и в Галия на моменти го закъсва. Да кажем, че в Александрия е изненадващо обсаден, в Испания територията е такава, в Гърция така протичат операциите. Обаче в Африка и Англия просто си е виновен, че не осигурява транспорт от базата. В Африка пък особено е направо плачевна цялата организация - а не може да се каже, че няма достъп до пристанища и не контролира напълно морските пътища. Всичко, което се е искало е само да се разпореди и организира редовно изпращане на кораби от Сицилия. Но не, Цезар слиза на юруш в Африка, усеща се, че няма как да се снабдява при преимуществото на помпеянците в кавалерия и лека пехота и почва трескаво да организира транспорт от Сицилия. Ще взема да изровя пасажите от "Коментарите" с какво трескаво нетърпение се очакват първите кораби с жито. За жалост това не е единичен случай.
И аз съм далеч от концептуалното безумие да твърдя, че трябва да използва задължително магазинна система или напроти фуражиране. Да използва каквото си ще (очевидно фиражирането е практически изпълнимата система по това време), но с малко предварително обмисляне и подготовка. Очевидно е, че поне в началото в Африка няма да може да си набавя продовослтвие на място, защо не организира предварително снабдяване от Сицилия (а пречки за това никакви, даже напротив)? Очевидно е, че в Англия също ще е затруднен с фуражирането - защо не организира траснпорт от Галия? Защо, при положение че легионерите му редовно изпадат в трудности, фуражирайки срещу противникови леки сили, ЦЕзар не предприема нещо по въпроса, например дисциплинирайки и обучавайки ефектни собствени леки сили? Чак в Африка, като е опрял ножа до кокала и преоборудва 300 легионери като леки...

Очевидно е, че в Британия Цезар прави демонстрация от същият тип, който прави и в Германия. От наша гледна точка островите са нещо тотално отделено от континента, но по онова време от двете страни на канала живеят едни и същи хорам, между които съществуват интензивни взаимоотношеня.

И пред кой точно демонстрира? Местните вождове само го чакат да си тръгне и пак си продължават по старому. Ламанш не е Рейн, реална заплаха за Галия от страна на Англия няма, като изключим крайбрежни пиратски набези. И двете експедиции са си чисти авантюри, с цел да може да се каже "Аз бях там". Което само по себе си не е лошо - нагледно се показва, че римското оръжие стига навсякъде. Но:
1. За сериозността на тези експедиции подготовката е напълно недостатъчна - не се разузнава положението оттатък, не се осигурява достатъчно транспорт, не се осигурява базата в тила. Мост през Рейн можеш да си направиш винаги, ама като ти отнесе бурята корабите в Ламанша и се оказваш на ръба на катастрофата. И първата експедиция съответно свършва доста безславно (и пак добре, можеше къде по-лошо да завърши). Чак от втория опит, сериозно организиран, се постига нещо (макар и също толкова ефимерно).
2. Изоставя се една бунтуваща се ГАлия, основната база на операциите, заради неясно какво. Подлага се на риск всичко, завоювано и спечелено досега само заради една демонстрация. Ако наистина е толкова нужна експедиция до острова, то поне да беше умиротворил напълно Галия преди това, а не така да дава идеална възможност за организирането там на всеобщо въстание.

Честно казано това за пратениците в Гърция не го помня, знам че имаше някакви мирни предложения, но не съм сигурен че туй имаш предвид. И все пак абсолютно невероятно е Помпей да не е знаел не само за подготовката на експедицията, но и за самото приситгане на Цезар. Ако при една нормална война то това е все пак мислимо, то при гражданската, където в Италия Помпей има не малко привърженици информацията със сигурност би изпреварила всякакви пратеници.

Не си прав. Едно зимно преминаване на морето не е очаквано в лагера на Помпей. Флотата, охраняваща Адриатика е по пристанищата за зимата и морето е реално непатрулирано. Малко цитати:
"Помпей ... не предполагаше, че Цезар се е завърнал от Испания ... той не очаваше, че Цезар ще се осмели да пресече Йонийския залив през зимата" Дио.
"Помпей предполагаше, понеже времето беше лошо и морето бушуваше, че Цезар няма да пробва да пресече преди края на зимата, ами ще се занимава през това време със задълженията си на консул ..." Апиан.
Цезар вероятно е бил наясно, че флотата на Бибулус не е на "бойна нога" (ако беше обратното, то никакво прехвърляне не би се осъществило при помпеянското морско превъзходство) и решението му за изненадващо прехвърляне всъщност е едно от блестящите му стратегически решения.
В хода на събитията Бибулус и подлейтенантите му Лукретий ВЕспило и Минуций Руф не патрулират морето и тотално пропускат да засекат първия десант на Цезар. ЦЕзар веднага праща обратно транспортите да другата половина от армията си, което достатъчно очевидно доказва, че напълно е разбирал несигурността на положението си, с малобройни сили на чужд бряг. Естествено в негов интерес е да се покрива максимално ниско и да държи колкото се може по-дълго в неведение Помпей дали и с какви сили е слязъл в Гърция, поне докато успее да концентрира цялата армия. И същевременно предприема напълно необяснимото действие само няколко часа след десанта да изпрати писмо до Помпей с предложение за мир, описвайки къде се намира и то не по друг пратеник, ами по Вибулий, заклет помпеянец и главен инженер на Помпей, пленен за втори път в Испания. Вибулий естествено се скъсва от бързане, докладва на Помпей в пълни продробности ситуацията на Цезар, при което Помпей го удря с форсирани маршове към Дирахиум и така едвам успява да блокира Цезар за този град. Чак тогава Вибулий излага поръчението за мир, което Помпей директно отхвърля разбира се. Тия действия на Цезар просто не знам как могат да се обяснят рационално.

Застоят в Александрия освен рмоантичните обяснения има и едно доста по прозаично - Египет е основен снабдител на Рим със жито и за Цезар би било катастрофа, ако доставките се прекратят по някаква причина.

Аха, а разходките по Нил как точно осигуряват житото за Рим?! И трябва ли туй жито да се осигурява повече от година? Ще кажеш Цезар сам го е засял и ожънал .Освен това намесата му във вътрешните работи на Египет реално са напълно излишни - всъщност Птолемей е верен съюзник на Рим, контролира (е, оня евнуха де) армията и страната напълно. Доставките жито са сигурни за момента. Чак когато Цезар си харесва голямата сестричка и решава да разкара малкия брат от сцената страната се разбунтува. Макар несъмнено в дълъг план Египет да е трябвало да бъде окупиран, то това е можело спокойно да почака края на гражданската война.
А и разходката до Сирия за още една безсмислена кампания срещу враг, дето е толкова незначим че дори не го знаят в Рим какво точно осигурява? Освен време на помпеянците да наберат и обучат нова армия разбира се

[Ханс]

Ех, Ханс, откога количеството се оказа основен критерии за ефективност?!

Ами лично според мен винаги, макар и не абсолютен.

Няма как просто един наемен, а в доста случаи и насилствено набран "съюзен" (в кавички, щото често съюзниците се отмятат прекалено лесно на другата страна) контингент да има същата дисциплина, подготовка и организация като един хомогенно интегриран в армията такъв.

Абсолютно съм съгласен, но не съм убеден, че Цезар рабори точно със насилствено набрани контингенти. Всъщност нека не забравяме, че част от Ханибаловата конница е точно галска и тя съвсем не се представя зле. Цезар от друга страна ползва и испанска конница, за която също може да предположим високо качество. Ползва и германска, не съм сигурен, но след Африка е възможно да ползва и нумидийска. Тоест ползва всичката конница, до която има достъп, и колкото повече, толкова повече.

Ествествено, възможно е отделни групи дори да са били на по-високо качество, но просто при такива "случайни" елементи липсва стабилността, присъща на редовните подразделения.

А след като тя се вербува практически от една строго определена социална група на галското общество не е ли вероятно тя да е със сравнително сходни качества? Впрочем ако не се лъжа въпросните контингенти се вербуват като готов отряд под командването на съответният вожд, което предполага вече изградена кохерентност вътре в отряда, което по-същество е и целта на дисциплината.

Но до времето на принципата тоя недостатък на легиона се е компенсирал както дойде на място, къде успешно, къде не (по-често не, както показват трудностите на римляните с парти и нумидийци, с конните народи един вид)

Аз пък не забелязвам по-късно трудностите с парти и нумидийци да са намаляли. Последното разбира се не значи изобщо, че не са били преодлими както по Цезарово време, така и по-късно.

Е как?! Ми Испания? Ми Египет? Ми Африка? Ми Англия? Че дори и в Галия на моменти го закъсва.

Мисля, че изхождаме от различна гледна точка. Ти гледаш на всяко дребно затруднение като на логистична катастрофа. Аз пък не откривам случай, който да се доближава до колапс(примерно подобен на този на Наполеон в Русия). Изобщо Цезар се осланя на нещо, което наричаме маневрена война и което неизбежно и при каквито и да е обстоятелства е съпътствано със снабдителни затруднения - така е при Фридрих(въпреки или дори точно поради магазините), така е и при Наполеон, така е и през ВСВ при всички по-сериозни участници, така несъмнено е било и при Александър. Въпроса е че Цезар не е обикновен човек и точно затова тези неща го вълнуват, той е склонен да пише за тях, както повечето спеециалисти обичат да пишат детайли от професията си. Това, че в повечето исторически описания този въпрос изобщо не се засяга не е резултат от отсъствието на подобен проблем, а от неговата сивота и не достатъчно героична окраска.
Наиситна в тежко положение изпада Цезар, когато галите прилагат "изгорена земя" спрямо него, но не бива да се пропуска, че срещу Ханибал същата тази фабианска стратегия дава не по-малки плодове.
Що се отнася до фуражирането, както отбелязах то е характено за него точно толкова колкото и за съвремениците му(магазините на Фридрих също), а и те не е да не ползват легионери за целта.
А тия 300 леки за които постоянно повтаряш, а мен ме мързи да погледна antesignani ли са или т.нар. expedita? Защото и двете неща са спорни в значението си.

Ламанш не е Рейн, реална заплаха за Галия от страна на Англия няма, като изключим крайбрежни пиратски набези.

В някой отношения Ламанш е по-малка бариера от Рейн. Практически южна Британия е неделима част от политическият пейзаж на галия по начин по-който Рейн не е. Например ако си спомям правилно Девиакус(или както там се пише името) е притежавал земи и от двете страни на канала, което идва да покаже, че последният не е бариерата от днешно време.

Не си прав. Едно зимно преминаване на морето не е очаквано в лагера на Помпей.

Аз и не твърдя подобно нещо, ясно е че Помпей няма как да знае какви са точно плановете на Цезар. Това което аз имам предвид е че когато те се задействат нямам как да остнат скрити. Всъщност действията на Бабила го показват - макар и да не успява да прихване самият цезар ако не се лъжа пленява и изгаря част от корабите. И не мисля, че за да се задейства е дошло нареждане от Помпей, по-скоро действа по своя информация. Няма нищо странно в това Помпей също да разполага с такава(дори да предположим, че няма то несъмнено Бабила го известява). Тоест това което Цезар съобщава на Помпей не е нищо ново.

Аха, а разходките по Нил как точно осигуряват житото за Рим?! И трябва ли туй жито да се осигурява повече от година? Ще кажеш Цезар сам го е засял и ожънал .

Е, сега пък ти, преувеличаваш. Човека се е разхождал не повече от месец-два. И Александрия и Понт са съществени от политически съображения за Цезар. За Рим е изключително важно да контролира доставките от Египет. Зела пък е необходима на Цезар за да утвърди образа му като защитник на Републиката, а не на рушител. Самата кампания е достатъчно кратка за да не повлиае на бъдещите му планове.
Съвсем естествено е след Фарсала Цезар да потърси окончателно решение на належащите въпроси в източното средиземноморие. Ако директно се беше насочил към Африка, то много вероятно изтока да бе останал свободен за възраждане на помпеянците.

[Sir Gray]

Ами лично според мен винаги, макар и не абсолютен.

И численото превъзходство на немските танкове решава изхода на Бенелюкс и Франция 40та г...
Ако Цезар имаше толкова много кавалерия защо никъде не я използва? Няма една битка, в която кавалерията му да играе ако не печеливша, то дори значима роля. И никъде в "Коментарите" дори не се говори за значими действия на кавалерия, никъде не стои в центъра на действията, поне за собствената - споменават се сблъсъци, скирмиши, от които собствената кавалерия по-често излиза набита. А имаме няколко случая, когато липсата на кавалерия се чувства силно, а наличието на такава у противника замалко да се окаже решаващо. Странен дисбаланс между многочислена и качествена кавалерия от една страна и пълното и бездействие и неучастие в повествованието от друга.

За наборните контингенти - има всякакви, доброволци, насилно вербувани, заложници дори. В Галия Цезар изисква от току що победено племе да му прати значим (няколко хиляди) кавалерийски контингент поради хроничната липса. Лоялитетът на този контингент надали е бил твърд като гранит. И тук идва и другото, което споменаваш - различните отряди обикновено са под командването на собствените си племенни вождове. И какво се получава когато вожда решава да смени фронтовете, което в Галия е толкова често, че всъщност е правилото, а лоялните вождове са изключението? Целия контингент духва (Думнорикс, Литавикус, Епоредорикс и Виридомарус, които завзимат и унищожават главната база на Цезар по време на големия бунт, за например).
Като цяло аз си се ориентирам по думите на самия Цезар - той самия се оплаква от калпава и малко кавалерия, самият той сипе огън и жупел по поредния отметнал се "съюзник". Не виждам защо да отхвърляме собствените му думи.

Аз пък не забелязвам по-късно трудностите с парти и нумидийци да са намаляли. Последното разбира се не значи изобщо, че не са били преодлими както по Цезарово време, така и по-късно.

Е, Траян, за разлика от Крас и Антоний, се разхожда на спокойствие из Месопотамия.

За различната гледна точка - не си много прав. Не смятам, че всяко затруднение е критична ситуация, даже напротив. Например защо нито за момент не нападам Цезар за най-големия глад, този при Дирахиум? Очевидно е, че затрудненията и лишенията по време на операции са неизбежни, още повече при такова силно активно опериране като Цезаровото. И като се тегли чертата той пак добре се правя в цялостен поглед. Обаче същевременно допуска гравиращи пропуски и то именно тогава, когато просто се изисква малко подготовка и предварителна организация. Според мен това е характерна черта на неговия характер - желанието да се хвърли колкото се може по-скоро към проблема, към пречката и да приключи с него. И същевременно тоталната и непоколебима вяра в себе си и собствената си "звезда" и призванието и способността на волята си да преодолее всичко. И двете са задължителни качества за всеки гениален пълководец, но понякога могат да доведат до самозаблуда и прекалена самоувереност - Цезар на няколко пъти изпада в тежка ситуация просто поради това, че се втурва с прекалено малко сили и губи инициативата за сериозни участъци от време докато пристигнат спешно привиканите подкрепления и продоволствия (Александрия, Африка, Герговия по време на галския бунт, в известен смисъл и първата експедиция в Англия, когато се оказва, че подготовката и силите просто са недостатъчни и се налага да се признае поражение и сериозната подготовка на втората експедиция). На места проявява лекомислена самоувереност:
- слизайки в Александрия с шепа хора и започвайки война срещу цялата страна (когато спокойно би могъл да концентрира много повече войска ако толкова е искал да анексира Египет), резултат: губи напълно инициативата до пристигане на подкрепления.
- предупреждавайки Помпей в Гърция и утежнявайки и без това сложното си положение още повече
- по време на галските бунтове на няколко пъти разпръсва силите си и се оказва навсякъде слаб - при Греговия е принуден поради това дори да признае поражение и отново губи инициатива докато успее да се концентрира (и дава морално предимство на въстаниците, позволяващо им да разширят още повече бунта)
- първата английска експедиция, която нито е подходящо организирана, нито е изпълнена с нужните сили - резултата е признато поражение и внимателното организиране на втората експедиция (и пак една морска буря обърква плановете - Цезар явно нещо е обидил Нептун, няма морски преход дето да не забърсва някоя буря. Но така и не си взима поука и не предприема елементарни мерки като например определянето на сборе пункт при евентуално разпръсване на флотата - в Африка същата история)
- и разбира се тотално сбърканата Африканска кампания - така избързва там и пренебрегва всякаква подготовка, въпреки подробните сведения, които получава от Африка, че със слизането си е принуден да се бори за самото си оцеляване, затворен е в укрепения си лагер, праща панически призиви за подкрепления и припаси из цялото Средиземноморие и е напълно неспособен да се покаже от лагера си и да предприеме нещо за почти 2 месеца, докато пристигнат подкрепленията.

А тия 300 леки за които постоянно повтаряш, а мен ме мързи да погледна antesignani ли са или т.нар. expedita? Защото и двете неща са спорни в значението си.

Става въпрос за веднага след сблъсъкът при Зета в началото на Тапсуската кампания. При тоя сблъсък Цезар пак е силно притеснен от вражеските леки и кавалерия и с много зор успява да се изтегли в непрекъснат бой към лагера си. И както се казва той бил силно обезпокоен, защото когато се започвало сражение "той беше неспособен да се противопостави със своята кавалерия, неподкрепена от легионите, на вражеската кавалерия и лека пехота." По-нататък, той се чуди как ще се справи с "тяхната кавалерия и невероятни леко въоръжени ако те са подкрепени също така и от техните легионери". И за да справи с тая ситуация той заповядва по 300 души от всеки легион да се екипират леко и да тренират като "гладиаторския инструктор тренира своите ученици", сиреч в свободен бой.

В някой отношения Ламанш е по-малка бариера от Рейн. Практически южна Британия е неделима част от политическият пейзаж на галия по начин по-който Рейн не е. Например ако си спомям правилно Девиакус(или както там се пише името) е притежавал земи и от двете страни на канала, което идва да покаже, че последният не е бариерата от днешно време.

Девиакус надали точно, щото той е от аедуите, чиито земи са по Рона.
Но дали южна Англия е представлявала заплаха за Галия? Нещо за английски инвазии така и не чуваме, за разлика от редовните германски. Пък и интересно как точно би се осъществила тая инвазия при пълния Цезаров контрол над крайбрежните води. Но дори да приемем, че Ламанша и преходът му не са били никаква пречка, то тогава защо английските племена така и не предприемат нищо в тая посока? Цезаровите експедиции не довеждат до никакви сериозни резултати, никакъв траен ефект. Ако са можели и искали, англичаните биха слизали на воля в Галия, двете мижави експедицийки с нищо не променят тази тяхна възможност. Но чак до окончателното им римско окупиране няма никакви сведения за сериозни действия от тяхна страна.
Тезата, че англичанчетата само са дебнели да слязат ен мас в Галия е абсурдна. За сметка на това обаче отстъствието на Цезар съвсем реално улеснява организирането на галския бунт.

[D3BEP]

Аве хора....
Историческите съчинения на Юлий Цезар са всичко друго, но не история.
Те са по - скоро политическа пропаганда. Именно по логиката, че в съзнанието на Цезар войната и политиката са неразривно свързани и дори проектирани една върху друга - нещо такова изказа Грей, с което съ мнапълн осъгласен.
ЗА съжаление според мен такъв е бил и подхода му към историята - а именно - историята я пишат успешните политици.
В тея съчинения той целенасочено хиперболизира трудностите, през които е преминала армията му. По този начин едновременно издига войниците си на пиедестал и утвърждава своите "божествени" способности, с които успява да удържи войската даже и в най - тежка ситуация..
Общо взето има наистина тежки откъм продоволствие моменти, но лесно в тях може да се докаже, че не само неговата армия е страдала от липса на продоволствие.
Нито в Германия, нито в Африка, нито незнам си къде Цезар не действа бързо поради причината, че е велик и че вярва във звездата си. Бързите действия при него са много характерни предимно във войните с Помпей.
Причината? Причината е много проста. Цезар е стремителен политик, но Помпей е общо взето владетел на света. Испания, Египет и Изтока ще застанат зад него, половината Рим е вече с него. От всеки ден забавяне ако Цезар печели 1, Помпей печели 3. Помпей има много по - голям потенциал за средства и най - вече военна подкрепа от Цезар. По - добре там около него да има една, макар и малка армия, която да налага ограничения, отколкото да риташ новобранци и да чакаш да видиш Помпей докъде ще я докара. Без да акцентирам върху битки и събития, това е моят поглед върху стратегическат ситуация, не е нужно да ми вервате, може да не се съгласите с него.
В Александрия личн оаз не мисля, че Цезар е нахлул за да обезкървява. Т.е. не може да се говори за завоевателска самонадеяност. По - скоро събитията и размириците представляват удар върху достойнството му като римлянин и авторитета на римския народ с дадените от негово име решения за Египет. Има и друго: "Александрийската война" докато цезар е там, има по - скоро характера на народно или партизанско ако щете брожение, сравнително локализирано и недотам добре подготвено. Силите на Рим обаче държат столицата.
Какво щеше да стане ,ако Цезар се оттегли? Това е според мен верният въпрос. Не можем да си отговорим, ще кажете. А за да мислим тактически, трябва да можем. Най - вероятно Цезар се е питал дали да не отстъпи и да се върне пак и за да си отговори на този въпрос си е задавал другия: "Какво ще стане, ако се оттегля?"
На практика това със сигурност значело:
- Възстанниците установяват контрол върху столицата и държавата
- На практика отхвърлят римската власт и воля, пък и войска
- Излизат - вече подготвени - на сериозна война с Рим. А съюзници да искаш.
Грей, и хич не схващам изказванията т за Цезаровата конница. Много са ... едностранчиви. И тенденциозни. Какво ще кажеш, ако сега в съчиненията на Цезар се заровя и намеря случаи, когато 300-400 негови конника намазват няколко хиляди? Защото аз си спомням, че имаше таквиа случаи, макар и да не мога да цитирам битките наизуст. ТОгава ще признаеш ли превъзходството на Цезаровата конница?
Не е правилно според мен да се филтрира информацията така. Има данни и за едното, и за другото. И за окончателните победи. Никой не е казал, че трябва във всяка единица да си номер едно. Икономиката познава категорията "сравнителни преимущества". Ако твоите са ключови, не е нужно непременно да си по - богат, по - добре зареден, с по - голям магазин или по - стар от конкурента.
Същото и в армията. Ако успееш да използваш преимуществата си, не е нужно нито всек иселянин да е завършил Шао Лин, нито всяка бойна единица да превъзхожда всяка на противника.

[Sir Gray]

В тея съчинения той целенасочено хиперболизира трудностите, през които е преминала армията му.

Аз бих казал, че както на места хиперболизира трудностите, на други умаломажава провалите. Но съм напълно съгласен, че към описанието му трябва да се подхожда доста критично, но ходът на кампания не е нещо, което можеш току така да изопачиш. И когато се оказва и самият той си казва, че е затворен за 2 месеца в лагера и панически чака подкрепленията си всеки ден, то очевидно нещо е тръгнало много накриво.
Аз лично приемам, че в Галските войни определено се надува, най-вече в числеността на враговете (то така е и най-лесно), но няколкото критични ситуации са си съвсем реални и дори намирам, че се опитва да ги умаловажи в "Коментарите". В Гражданската война очевидно не може да злобее във вреда на противниците си, поне не открито, защото това ще противоречи на политиката му на "помирител". Всъщност в Гражданската война всяка битка за него е "недоразумение" и повод за политическо неудобство, което той лично в "никакъв случай" не е искал - Испания е показна в това отношение.

Общо взето има наистина тежки откъм продоволствие моменти, но лесно в тях може да се докаже, че не само неговата армия е страдала от липса на продоволствие.

Още веднъж - тежките моменти откъм продоволствие сами по себе си са съвсем нормални и аз нищичко не казвам срещу тях. Но на няколко пъти той самичък, по собствена вина, се набутва в такова положение - това намирам за не толкова блестящо. За аналогия - изключително глупавият и безпредметен поход на Александър през пустините на връщане от Идния е същата дивотия.

Нито в Германия, нито в Африка, нито незнам си къде Цезар не действа бързо поради причината, че е велик и че вярва във звездата си.

Да?! А ти как наричаш опъването на палатка на брега и чакане първия удобен ден да запрашиш за Африка, макар че около 70% от армията ти още не е пристигнала? И цялото само за да откриеш, че 3000 души и шепа конници определено не са достатъчни за пред армия, събирана повече от година. И после паника докато дойдат подкрепленията...
Да не говорим, че цялата африканска кампания е напълно излишно упражнение ако основната стратегическа цел беше преследвана с нужното постоянство.

Бързите действия при него са много характерни предимно във войните с Помпей.

Бързите действия при Цезар са винаги характерни, точно неговата енергичност и бързина съставляват голяма част от пълководческия му гений.

В Александрия личн оаз не мисля, че Цезар е нахлул за да обезкървява. Т.е. не може да се говори за завоевателска самонадеяност.

Съгласен съм напълно - ако беше тръгнал на открито завоевание (в смисъл ако беше планирал такова), то не би разпръснал така силите си предварително и не би взимал в Александрия де факто само засилен песонален ескорт.

По - скоро събитията и размириците представляват удар върху достойнството му като римлянин и авторитета на римския народ с дадените от негово име решения за Египет.

Размириците са плод единствено на неговите действия обаче. Ествествено, вече веднъж забъркан няма начин да се оттегли, трябвало е да довърши нещата до край. Но цялото това забръкване е напълно излишно и реално единствено вредно предвид основната му стратегическа цел - гражданската война.

На практика това със сигурност значело:
- Възстанниците установяват контрол върху столицата и държавата
- На практика отхвърлят римската власт и воля, пък и войска
- Излизат - вече подготвени - на сериозна война с Рим. А съюзници да искаш.

Цялата тая дилема се обезсмисля с простата ненамеса на Цезар в египетските интриги на тоя момент.

Допълнително не ми обяснихте каква точно е стратегическата цел на разходките по Нил и още повече кампанията по наказването на неизвестни сирийски протекторати?

Какво ще кажеш, ако сега в съчиненията на Цезар се заровя и намеря случаи, когато 300-400 негови конника намазват няколко хиляди?

Аз мога да ти намеря - в първия сблъсък с хелветите например римската кавалерия разгонва точно няколко хиляди от онези. Или пък при Алезия решителния удар се провежда от римската кавалерия в гръб. Но не е в това въпроса - отделните случаи в едната или другата посока не променят общата тенденция, че Цезаровата кавалерия или я няма, или се представя толкова лошо, че не е споменавана. Факт е, че разузнаването му особено в Галските войни куца стабилно, което води директно до почти катастрофата в засадата на боиите и неврите (трябва ама наистина да ти е много некадърно разузнаването, че да тръгнеш да правиш лагер до гора, пълна с врагове без да ги забележиш.). Факт също така е, че кавалерията му не успява да охранява успешно фуражирите му, което заедно с разузнаването са основните и задължения. Факт е, че в Африка на два пъти едвам се измъква от битка поради липса на кавалерия и лека пехота. Очевидно нещо куца в цялата работа. И се учудвам, че такъв практичен и способен пълководец като него не си взима поука във всичките тия години на кампании и не променя нещо по въпроса. Разбирам да се опариш първия път, ама и след толкова години и не знам колко си кампании да сграбчваш с такава готовност все същия горещ котлон е малко странно. Според мен това е просто изява на неорганизаторския му характер, той е draufgänger, както казват немците, пращящ от енергия практик. Той действа, не обмисля и не подготвя. И с това печели победите си, в това се крие величието му. Но понякога е заслепен от собствената си активност и от вярата, че звездата му ще компенсира за липсващата подготовка.