Дали Калашников дупчи релси

[Гост]

ПС. AYB, ти откри топлата вода! Тоя сайт е буквален превод на сайта, който Ник беше пуснал още в началото на спора.

И в началото на сайта се разбира, че:

"Этот документ является дополненной презентацией, представленной автором на собрании 1995 AFTE в Сан Диего, Калифорния (смотри ссылку [1]) и опубликованную в Журнале AFTE (смотри ссылку [2]). Он в основном предназначен для следующих читателей:

Охотников и спортсменов, интересующихся внешней баллистикой,

Студентов и учителей,

Судебно-медицинских экспертов, особенно «новичков» в этой области.

Название документа «Как летит пуля» может показаться странным вопросом, и с первого взгляда может показаться глупым."

Това е просто една презентация и друго нищо...

[Fil]

Ти майтапиш ли се?! Не може пък чак толкова да омазваш процесите...
Оборотите на куршума и винтовата траектория, наречена прецесия и описана в онези графики са съвсем различни работи. Май Ник беше прав, че няма смисъл да се обяснява...


Предполагам, ако засилиш даден куршум с достатъчно енергия и странично да се хлопне в релсата, пак ще я пробие. Прецесията в конкретния случай не виждам каква роля играе. Единственото, което ми подсказва фактът, че СВДто е пробило релсата на 5м е, че почти сигурно ще я пробие с лекота и на 100м.

ПС. AYB, ти откри топлата вода! Тоя сайт е буквален превод на сайта, който Ник беше пуснал още в началото на спора.

Има, има смисъл да се обяснява!
Просто реших, че говориш за оборотите...
Ок аз нещо не мога да фиксирам от тази графика какво е реалното отклонение от централната траектория на .357 на метър и четвърт дистанция от дулният срез...Накой вижда ли колко е?

Така да допуснем, че е х(мм) и тази интересна спирала се затваря на метър и половина (една врътка)
Ако направим следната постановка стабилно закрепваме в станок ревевлвер .357 и стреляме 10 пъти в преграда, като я отдалечаваме през 15см след всеки изстрел ...дали ше забележим осцилиране на попаденията с осцилация равна на х ??? На разстояние 1,5м ?
МИ НЕ!!!
И десетте костилки ше влезнат в една дупка! С отклонения пак на микро ниво...различна тептература на цевта различни заряди и маса на кършума.
Или пък на 1,5м да поставим десет неподвижно закрепени прегради през 15см. дали като погледнем през първата дупка ше видим последната?
Ако гледаме графиката - не - ше видим първата дупка и част от другите -зер проектила лети по спирала... Но реално -да- просто ше видим един отвор и през десетте прегради , а не сложна спирала. Да правя ли подобен тест с глока??? Да видим спиралата на глок 9x19 на метър от дулният срез???
Да повторя в резюме внимателно трябва да се тълкува това което се показва...кой и как го разбира е въпрос на квалификация все пак...
На по-големи разстояния може и да се завърти, като горната свинска опашка, но на метър пред цевта така да шава?

[Sir Gray]

И пак.....
Очевидно е, че отклонение на върха (именно понеже върхът се явява лежащ на остта на ротация на куршума по него е по-лесно да се проследи прецесионната траектория) от 1мм дори, от остта на движение при диаметър на куршума колко? 9мм? няма как да се забележи от позицията на дупката. Всъщност прецесията хич и не би трябвало да се забелязва по отместена дупка - прецесията не е отместване на траекторията на проектила като цяло (освен ако не е прекалено голяма ми се струва). Така че дупката ще си е все на едно място. В най-лошия случай формата и ще се различава - ако куршумът се млатне странично поради превъртане.
Но и на мен ми писна. Хванете помислете малко сами.

[Nick]

....Ник пише, че в началото "не е напълно установена" , но като се установи напълно куршума се стабилизира, нищо, че върхът му почва да осцилира с амплитуда един градус...

Ето това, Фил, е класически пример за това какво пиша аз и как го разбираш ти. Писаното от мен е съвършено различно от горното твърдение, което ти ми приписваш. Чети и сравнявай:

....Описанието е, че ъгълът на прецесия в началото достига до 1°, след което се намалява до някакво ниво, при което куршумът се приема, че е динамично стабилен.

Схващаш ли разликата? Куршумът се счита за нестабилен при прецесия от около 1° и за динамично стабилен при по-ниски стойности.

И после се чудиш, защо съм рязък... Не е нужно да приемеш показаното. Но не виждам смисъл да "оборваш" неща, които никога не съм твърдял.

[Sir Gray]

Ник, въпрос: както аз си представям нещата, траекторията на проектила като цяло би трябвало да се описва от точката център на тежестта, нали така? И се огъва според резултатната от всички балистични сили, действащи върху проектила. А жироскопния ефект от въртенето на куршума дали може да повлияе на траекторията, при ъглов вятър например?

[Nick]

Отнасянето (drift) е резултат на директното действие на вятъра, но също така и резултат от ефекта на Магнус (аеродинамична сила на ротационно тяло обтичано напречно на оста на въртене), който е по-силно изразен при наличие на вятър със страничен компонент (страничен вятър). Но ефектът съществува и при пълно отсъствие на вятър във последната част на траекторията, когато оста на куршума не е тангенциална на траекторията. Защо оста не е тангенциална на траекторията? Именно поради споменатия от теб жироскопичен момент, който се стреми на запази положението на тялото в пространството, докато тангентата на траекторията се изменя във времето и пространството.

Та обратно към отклонението - към края на траекторията е възможно да има значителен ъгъл между оста на куршума и тангентата на траекторията. Т.е. има нормален (перпендикулярен) компонент на въздушния поток спрямо оста на въртене на куршума. Това води до аеродинамична сила в резултат на ефекта на Магнус и куршумът се отклонява. Накратко, самият жироскопичен момент не отклонява куршума (точно обратното), но води до несиметрично обтичане - оттам Магнусов ефект - оттам отклонение.





Ето как жироскопичният момент в определена част на траекторията почва да оказва дестабилизиращ ефект (резюмирах по-горе защо):

"However, the gyroscopic effect also applies for the Magnus force. Remember that due to the gyroscopic effect, the bullet's nose moves into the direction of the associated moment. With respect to the conditions shown in the figure, the Magnus force thus would have a stabilizing effect, as it tends to decrease the yaw angle, because the bullet's axis will be moved opposite to the direction of the yaw angle.

A similar examination shows that the Magnus force has a destabilizing effect and increases the yaw angle, if its center of pressure is located in front of the CG. Later, this observation will become very important, as we will meet a dynamically unstable bullet, the instability of which is caused by this effect."


Това ли ти беше въпросът или се отклоних от него?

[Dejmos]

И аз съм завършил военното училище.
Мога да потвърдя - релсите, от които е направена платформата с мишените, са на решето. А за 5 години не съм видял там да се стреля с нещо по-голямо от АК. Споровете дали дупчи или не, за мен са безсмислени. А линка в първото мнение е нерелевантен, нашите и руските релси са различни.

Доста по-интересен ми беше другия спор, който възникна междувременно. Балистиката е интересна материя и за да посъживя темата ще попитам нещо основните спорещи (Ник, Фил и АУВ, ако желаят и други):

"Кога е най-голяма скоростта на един куршум?"
- при дулния срез
- някъде по траекторията (кога)
- при целта

Моля за момента да не се обосновавате, за да не влияете на мнението на другите.

[Гост]

Доста по-интересен ми беше другия спор, който възникна междувременно. Балистиката е интересна материя и за да посъживя темата ще попитам нещо основните спорещи (Ник, Фил и АУВ, ако желаят и други):

"Кога е най-голяма скоростта на един куршум?"
- при дулния срез
- някъде по траекторията (кога)
- при целта

Много ясно, че при дулния срез. И обяснението е много елементарно.

[uzi71]

Много ясно, че при дулния срез. И обяснението е много елементарно.

Според мен грешиш. Провери пак.

[кало]

не греши. в момента, в който престава да действа тласкащата сила, куршумът изпитва само възпиращите го сили - триене, гравитация, въздушни течения, на които няма какво да противопостави, освен вече дадената му инерция. тази инерция няма как да е по-голяма в момент, различен от момента на спиране на действие на тласкащата сила - при дулния срез.

[uzi71]

Тласкащата сила на барутните газове действа на куршума на известно разтояние след напускането на дулния срез /в рамките на няколко сантиметра/затова проектила продължава да се ускорява. Наистина въздействието е много по-слабо и разсеяно от това в цевта, но пък и възпиращите куршума сили са по слаби от триенето в нарезите на цевта. След спиране въздействието на газовете си напълно прав.

[Nick]

Малко след дулния срез. Обяснението е дадено от Узи71 (не обърнах внимание и дублирах неговия отговор).

[Dejmos]

Вече имаме два отговора "при дулния срез" (кало и АУВ).
И два верни отговора, от узи71 и Ник (ако не беше последния му ред, кало щеше да е при позналите, просто тласкащата сила не спира при дулния срез).
Май няма да стане голямо съживяване на темата, узи прекалено бързо ви даде обяснението.

Малко по-пълно обяснение - съществува "период на последействие на барутните газове". През него излизащите от цевта газове се ускоряват при излизането си в свободен обем и обтичайки проектила го ускоряват допълнително. Последействието на газовете продължава от нклк сантиметра при късоцевно оръжие до няколко метра при оръдейните системи.
Това допълнително ускорение не е голямо, но не може да се пренебрегне.

И следва всъщност истинския въпрос

"Какво отношение има този ефект към предишния спор?" (не за релсата)

[Гост]

Малко по-пълно обяснение - съществува "период на последействие на барутните газове". През него излизащите от цевта газове се ускоряват при излизането си в свободен обем и обтичайки проектила го ускоряват допълнително. Последействието на газовете продължава от нклк сантиметра при късоцевно оръжие до няколко метра при оръдейните системи.
Това допълнително ускорение не е голямо, но не може да се пренебрегне.

Чудесно! Съгласих се...

Сега, щом това допълнително ускорение не може да се пренебрегне, дай да видиме някаква формула, в която то се отчита.

[кало]

Пфу, изпуснах наградата на косъм.