Чакайте бе, хора. Правя разлика между потенциално и реално. И твърдя, че докато на 300 метра потенциално можеш да улучиш човек, на 500 метра, понеже просто целта под формата на човек се вижда много по-малка, тази потенциална възможност силно се доближава до нула. Дори не говоря за реалната точност, която зависи от какво ли не, както е написал Nick. Опитвам се да покажа, че и при най-добрите условия 500 метра е нереалистично далеч.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
АК74 на въоръжение в БА ?
Collapse
X
-
Не виждам спор за далечината на стрелба. тя е такава, каквато позволяват условията и оръжията. по-точно - максималната, която позволяват условията и оръжията. В градския бой най-често стрелба със стрелковото оръжие се води до 200 метра, често - на много по-малки разстояния, понякога - на много по-големи.
Друга работа е в планина, в полето, в хълмиста местност, и т.н., и т.н.
Различно и в зависимост от това дали се отбраняваш или атакуваш.
армейските разчети, които дадох, се правят не, за да укажат на какво разстояние стрелбата е "реалистично" точна, а за да установят норми, които са базирани на изчисленията и опита - норми за плътност на огъня, в зависимост от която се изчислява вероятността за поразяване, унищожаване, подавяне на типова цел.
не става дума за стрелба от един войник по една цел с единичен огън. Автоматите /щурмовите винтовки не са правени за това. Става дума за стрелба на цялото отделение по зададена цел (най-често групова), като се цели постигане на висока плътност на огъня на определено разстояние по далечина и линеен участък от фронта - по ширина.
Comment
-
Кало, съгласен съм, че така пише в устава. Ако не ме лъже паметта и прицелът на АК-47 е разграен до 800 метра, а на 74 - до 1000. Но как това се съчетава с реалните огневи упражнения, при които се води огън по цели на дистанция 100, 200 и 250 метра (релано трябва да е 300, но в моя случай беше около 250 метра)? Не се водеше огън по по-отдалечени мишени. При това трябва да отбележа, че се води огън залегнал (т.е. прицелът е най-стабилен), по мишени, които наистина се появяват и изчезват. Но се задържат поне три-четири секунди неподвижно, а и се появават на предварително известни места. При това положение не е много лесно да се учели, но е възможно. Но на по-голямо разстояние (например, на 400-500 метра размера на целта съвпада с големината на мерника - той я закрива, а няма и по какво да се пристрелва (хвърчаща пръст и прочее не се виждат, а трасиращите куршуми с просто око вече описват странни траектории)). Пиша изцяло върху казармения си опит. И това без никакво разсейване, т.е. врагът не се крие, не се движи, не отвръща на огъня, няма никаква опасност за теб.
Т.е. според мен стрелба на дистанция над 200-300 метра не е прицелна по определение и е много рядка дори и извън град. Може би на няккаво много равно поле в идеални условия може и да се наложи.
Ако се върна на устава то мисля че разбирам каква е идеята на водене на огън от автомати по цели до 500 метра - не поражение, а единствено въздействие върху противника - т.е. като чуе, че прехвърчат наоколо куршуми да се снижи, евентуално - да залегне и самият той да бъде неефективен. Т.е. това е повече suppressive fire. От чисто психологическа гледна точка е добре на войниците да се даде занимание по време на сражение, дори и на пръв поглед да няма друга полза. Воденето на огън намалява стреса.
Comment
-
Ето още военен оптимизъм, Манлихер М.88 (градуировката е в стъпки):
Японците също са пичове, не само европейците. По-долу показвам техните обр. 1897 г. и обр. 1905 г. Градуировката е в метри:
Очевидно са съществували устави, предписващи стрелба на два километра, както показаните снимки илюстрират. Както и да е, спирам до тук, въпреки, че мога да продължа още няколко дни със снимки от колекцията си. Исках да кажа, че уставите не са мярка за реалностите на бойната стрелба.Last edited by Nick; 21-01-2008, 02:08.Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
Голъм, виж какво пиша по-горе.
В армията аз стрелях на 100 (¹8), 200-250 (картечен разчет), 300-350 метра (бягащ силует). На третата стрелба никой от взвода нямаше вече проблеми при поразяването на трите вида мишени (частично с изключение на картечния разчет) на къси редове от 2-3 изстрела. Автоматите бяха АКС, стрелбата на 300-350 метра се водеше лежешком, останалите - лежешком и от клек, често до 200 метра стреляхме прави.
Това обаче няма много общо с обсъжданата тема - реалното разстояние на ефективна стрелба в бой. А то е, пак ще кажа - максималното възможно при дадени условия. Армейското оръжие в наши дни не е правено само с концепцията за единични прицелни изстрели
Ник, дълбоко се съмнявам, че конструкторите разграфяват мерниците в зависимост от уставите.
Comment
-
КАло, мисълта ми е следната - защо при положение, че уставът предвижда водене на огън до 500 метра, ние се упражнявахме на стрелба само до 300 (отделен въпрос е, че само лежешком)? Това, вероятно, е пропуск на системата на обучение, разбира се. А иначе не се съмнявам, че е възможно да се води групов огън и на по-далечни дистанции , особено в полеви условия - до 500 че и повече метра. Както отбелязах, подобен огън се води не толктова за порежание (може да се получи случайно), а за да се принуди противника да спре, да се "подтисне" с огън (да залегне, да не гледа като стреля и прочее, да портъси прикритие, иначе казано).
Comment
-
Не се съмнявай. Оръжията се конструират не по прищявка на конструкторите, а по строго определени от военните условия и параметри. Военните са и тези, които пишат уставите, разбира се. Имам достатъчно специализирана литература по въпроса, така че знам какво говоря.Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
кало написаТова обаче няма много общо с обсъжданата тема - реалното разстояние на ефективна стрелба в бой. А то е, пак ще кажа - максималното възможно при дадени условия."No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Голъм, защото в казармата, за съжаление войниците се учат да стрелят, а не да воюват.
Ник, АК е с мерник до 800, АКМ - до 1000 метра. Никой устав не предвижда стрелба с тях на тези разстояния. Напротив, по устав стрелбата дори почти винаги се води без промяна на мерника - не на постоянен, а на мерник 3 - 300 метра. Това е и средното разстояние за стрелба очевидно.
Това, което се опитвам да кажа е, че говорим за различни неща - от една страна - какво е реалистичното разстояние за ефективен изстрел (по човек) в бойни условия с техните вариации, и от друга - какво е максималното разстояние за ефективна стрелба с лично стрелково оръжие.
Dinain написаВ оная статийка по-горе ясно е обяснено защо не е така. Или по-точно, защо привидно ефективната стрелба става неефективна след първия залп, когато става дума за големи разстояния.
Какъв първи залп при автоматичното оръжие?
Пак повтарям - борави се с мярката "плътност на огъня".
Comment
-
Хайде някой да се разрови и да покаже ,според нашият устав ,на какво отстояние от неприятеля батальонните колони се развръщат в ротни , а те -във взводни и накрая-в отдельонни . Да не забравя - на какво отстояние отделенията се развръщат във верига ? Това при атака , де ...
Ник , тези устави от края на 19-ти век обясняват 2те хиляди метра по мерниците .Голъм , мерник е това отзад ,с прореза...
Comment
-
кало написа...Ник, АК е с мерник до 800, АКМ - до 1000 метра. Никой устав не предвижда стрелба с тях на тези разстояния...
Долу показвам скан от НСД за АКСУ 5,45 мм; дори за него, с ограничената му балистика, пише следното: "Сосредоточенный огонь из автоматов по наземным групповым целям ведется на дальность до 800 м ". В момента не мога да намеря НСД за по-големия брат, но и там цифрите са подобни.
Todor Pavlov написа..Ник, тези устави от края на 19-ти век обясняват 2те хиляди метра по мерниците ...Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
Вижте, дайте да се разберем - става дума за две различни неща: ефективна далекобойност на теория (на дадено оръжие) и ефективна далекобойност на практика (на дадено пехотно отделение). Не е толкова трудно да се проумее че това са две различни неща.
Кало, добре, отмени я статията с лекота, в това си цар. С въпросът ти за залпа вярвам че се бъзикаш, пределно ясно е за какво става дума.
Но това дори не е главното в линка, оная табличка горе в ъгъла е интересното. 72% от стрелбата е по цели до 200 м, 97% - до 400 м. Тоест стрелбата по по-отдалечени цели е изключителна рядкост, пък ако ще в някой устав да пише че пехотата трябва да може да поразява и на 1000.
Какъв беше ония виц за немския офицер от ПСВ, дето според устава можел всичко, вкл. да пилотира самолет :mhehe:
ПП Освен това по вида на таблицата съдя че е правена някъде през 70-те, вероятно след Виетнам; ако се включат данните от последните 30 години, подозирам че средната дистанция ще се скъси още повече, но тъй като не са ми попадали по-съвременни данни, ще си остана с подозрението
ПП2 Oще един непретенциозен текст за любопитни:
Last edited by Dinain; 21-01-2008, 02:26."No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Dinain написаВижте, дайте да се разберем - става дума за две различни неща: ефективна далекобойност на теория (на дадено оръжие) и ефективна далекобойност на практика (на дадено пехотно отделение). Не е толкова трудно да се проумее че това са две различни неща.
Именно поради тази причина показвам снимки на мерници. Теоретичната далекобойност, при която куршумът има поразяващо действие не е отразена върху никой мерник, защото тя надхвърля и най-оптимистичното разграфяване. Градуировката на мерниците не отразява тази далекобойност; тя отразява разстоянията, които към времето на създаването на оръжието са били считани за реалистични. С промяната на тези схващания и разстоянията се променят, какъвто е и показаният пример с Каркано М38 (мерник за 200 м).
Странно е да се мисли, че ще се вложат средства да се конструира мерник за дистанции, които никога не са били предвиждани в тактическата употреба на оръжието. ("Глейте са пичове, мерникът е разграфен до 2,000 метра, ама да не сте посмяли да стреляте на такова разстояние, ей! Това е изгъзица на конструктора, да му...")Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
На такива екстремни разстояния се е стреляло само по групови цели - големи групи пехота или артилерийски разчети, например. Това е била мечтата на пехотните офицери, да надцакат артилеристите. Това действително се случва с появата на нарезните пушки, когато за известно време артилерията е все още гладкоцевна. При това положение залповият огън на една рота е бил в състояние да неутрализира батареите от това време.
Но като оставим настрана свръхдалечната стрелба, огън на големи разстояния (900-1000 ярда, стъпки, аршина) е бил считан за нужен и реалистичен. Развитието на Lee-Metford и по-късно Lee-Enfield е цяла епопея най-вече заради абсурдните изисквания за прецизна стрелба на големи разстояния, от порядъка на 1000 ярда. Тези усилия са описани много добре от майор E.G.B. Reynolds ("The Lee-Enfield Rifle) и I. Skennerton ("The Lee-Enfield Story"). Всъщност, тези изисквания не са били толкова нереалистични за професионалната (но малобройна) армия на Великобритания. Само че това, което е възможно при обучените професионалисти е невъзможно при наборните войници с минималното им обучение.
В крайна сметка реалностите на войната показват следното:- Ефективната стрелба за средно обучен наборник е 200-250 метра.
- За поразяване на цели на по-големи разстояния се използват картечници и артилерия.
Накратко - да, тактиката някога е предвиждала точна стрелба на големи разстояния. Само дето се оказва, че това не е много реалистично. Оцеляването на мерници, градуирани до 2,000 м след ПСВ е резултат на инерция на мисленето и технологията.Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
Comment