Петиция в подкрепа на Читанката

[Odzava]

Още по-елементарно е:
За бедните папуаси - книги с изтекъл срок на авториските права (чети от преди 70 г.), а за супер-готините - най-актуалните издания. Къде отиде свободата на достъп до информация?

Или ако цитираме нашата конституция:

Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Така, че стига с разни уловки и закони. Никъде не пише, че се забранява разпространението на информация без да се извлича изгода от нея, ако някой я смята за своя собственост.

[dibo]

Така, че стига с разни уловки и закони. Никъде не пише, че се забранява разпространението на информация без да се извлича изгода от нея, ако някой я смята за своя собственост.

Чл. 17.
(1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена.

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

[jordani_vt]

Каква е целта на авторското право и съответния закон? Безспорно трябва да защитава правата на авторите.

С какво съвременната епоха (на компютрите) променя ситуацията? Често се спомена, че днес нещо е съвсем различно, но никой не уточни какво точно. Аз не виждам никаква разлика по същество в областта на авторското право, с изключение на това, че сега незаконното копиране и разпространение (пиратство) е много лесно. Едно е преди 30 години да откраднеш книга от книжарница или библиотека, а сега е съвсем лесно - с 2-3 натискания на мишката. Тази леснота води до това, че самата кражба вече не се осъзнава като такава. Тази леснота не означава, че самото нарушение става по-малко.

По никакъв начин авторското право не ограничава избора на създателите на произведения. Който иска може да предостави размножаването и разпространението на някое голямо издателство, който иска може да предостави произведението си безплатно. Съответно читателите имат право да избират дали да платят за енциклопедия Британика или да ползват вики безплатно (примерно).

Това, че е добре за обществото да се чете повече, не означава, че решението е отмяна на правата на авторите и предоставяне на безплатен достъп. Тогава на писателите трябва да им се предоставят купони за 700 грама ориз на ден, към това ли се стремим? Пазарните отношения в областта на културата не са идеално решение, но по-добро засега не е открито. Смисълът е кадърните да бъдат стимулирани да продължават да творят, а другите или да подобрят качеството на произведенията си, или да се откажат.

[Баба Яга]

Ами защото първоначалната им идея е била да разпространяват свободно информация с некомерсиална цел. Затова ли трябва да ги наказваме? Дали един автор печели от книгата си е въпрос на маркетинг (не че в миналото някой е забогатял от писателстване). Аз съм шокиран от това, че толкова хора тук защитиха корпоративния интерес (не частния, корпоративния) пред обществения. Ни най малко не става въпрос за социализъм. Корпоративният интерес е заинтересован от монополното си положение и се бори с всички сили срещу технологичния прогрес, когато той не е в негова полза. В момента интелектуалните авторски права са размити и раздути до безобразие, но от тях рядко печелят самите автори. От един музикален диск например, като се приспадне печалбата на музикалната компания и другите разходи, за автора нищо не остава.

Не разбирам. Значи ако аз започна да предлагам пиратски копия на музика в интернет, не бива за това да ме "наказват", защото целта ми не е била комерсиална? И за какъв корпоративен интерес става дума? Все пак за да има автори и да могат те да пишат, трябва и нещо да изкарват от продажбите. Това несправедливо ли е?

Не разбирам изобщо за какви корпорации става дума. Просто се поставям на мястото на един човек, който твори и който също има нужда с нещо да си купи хляба. И заради това има западане на нивото на грамотност и на културата изобщо - народът свикна да плаща за сирене, но да не плаща за книги. Ценим материалната храна повече от духовната. И ако става дума за цената на сиренето, това е окей, но ако не дай си Боже някой автор намекне, че от нещо трябва да живее, това е кощунство. Нека се поставим на мястото на другия все пак.

П.П. А поддържането на електронни библиотеки би било ненужно, ако има пазар на евтини електронни издания и наистина работещи обществени библиотеки, чийто фонд се обогатява редовно. Дори националната библиотека "Кирил и Методий" е просто пълна скръб в това отношение. Човек дори не може нормално да си завърши образованието в България поради липса на достатъчно достъпна литература. Вместо да си вложим усилията в поддържането на този обществен интерес, тръгнали сме да защитаваме правата на разни хора в нета, които не желаят да се съобразят с нечии авторски права и да се преквалифицират в онлайн книжарници. Без коментар.

[Zalmoxis]

Айде пак отначало да почнем. Кой е потърсил ГДБОП? Издателство или автор?

И заради това има западане на нивото на грамотност и на културата изобщо - народът свикна да плаща за сирене, но да не плаща за книги. Ценим материалната храна повече от духовната. И ако става дума за цената на сиренето, това е окей, но ако не дай си Боже някой автор намекне, че от нещо трябва да живее, това е кощунство. Нека се поставим на мястото на другия все пак.

Поставяш всичко в толкова погрешна перспектива, че няма накъде повече. Ако един автор иска да печели от книгата си, ще организира представяне и реклама, а няма да чака издателството(пример). Препоръчвам ти да не правиш генерални обобщения за това кой, какво и колко чете. Нито ти, нито аз имаме някакъв поглед върху това, за да вадим заключения.

[Imperial]

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.

Никъде не виждам думата "безплатно".

Също както всеки има право на храна и вода, но това не означава, че можеш да отидеш в кварталния магазин, да напълниш торбите и да си заминеш, без да минеш през касата.

[dibo]

Аз не виждам никаква разлика по същество в областта на авторското право, с изключение на това, че сега незаконното копиране и разпространение (пиратство) е много лесно. Едно е преди 30 години да откраднеш книга от книжарница или библиотека, а сега е съвсем лесно - с 2-3 натискания на мишката. Тази леснота води до това, че самата кражба вече не се осъзнава като такава. Тази леснота не означава, че самото нарушение става по-малко.

Да. Може би нов етап в еволюцията на книгата. Защото идеята, че книгата е пазарен продукт е нещо сравнително ново за човека - едва на няколкостотин години. Преди това копирането и разпространението на една книга не са били незаконни и престъпление, а напротив. Но в наши дни идеята, че книгата е носител и на нещо друго, много по-древно, явно вече убягва на някои хора.

http://thevarsity.ca/articles/23855

http://thevarsity.ca/articles/23856

Това, че е добре за обществото да се чете повече, не означава, че решението е отмяна на правата на авторите и предоставяне на безплатен достъп.

Какво по същество е една библиотека тогава?

Тогава на писателите трябва да им се предоставят купони за 700 грама ориз на ден, към това ли се стремим? Пазарните отношения в областта на културата не са идеално решение, но по-добро засега не е открито. Смисълът е кадърните да бъдат стимулирани да продължават да творят, а другите или да подобрят качеството на произведенията си, или да се откажат.

Именно. И какъв по-добър инструмент за това от Интернет:

http://quod.lib.umich.edu/cgi/t/text/text-idx?c=jep;view=text;rgn=main;idno=3336451.0013.101

[Imperial]

Дибо: имам ли право на собственост върху интелектуалния си труд или не?

Имам ли право да решавам по какъв начин да се разпореждам със своята собственост или не?

От там нататък какво било преди хиляда години няма абсолютно никакво значение.

[dibo]

Дибо: имам ли право на собственост върху интелектуалния си труд или не?

Имам ли право да решавам по какъв начин да се разпореждам със своята собственост или не?

От там нататък какво било преди хиляда години няма абсолютно никакво значение.

Върху интелектуалния си труд имаш. Със собствеността също. Въпросът е -докъде се разпростират тези права и тази собственост, която не е материална, а интелектуална?

[gollum]

Имам ли право да решавам по какъв начин да се разпореждам със своята собственост или не?

Това е добър въпрос. Когато купя книга, тя става моя. Имам ли право да правя с нея каквото поискам? Това си е директно въпрос на разпореждане със собствеността.

ПП На предходните възражения не виждам смисъл да отговарям, защото вече съм го сторил, да не говорим за Дибо, след материалите, които е привел към дискусията, няма смисъл да пробвам собствените си скромни възможности, за да описвам същото.

[Imperial]

Това е добър въпрос. Когато купя книга, тя става моя. Имам ли право да правя с нея каквото поискам? Това си е директно въпрос на разпореждане със собствеността.

Когато купиш книга, се съгласяваш да я ползваш съобразно правилата, които са на някоя от първите страници. Пише си.

[Odzava]

Чл. 17.
(1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
(3) Частната собственост е неприкосновена.

Абсолютно вярно. И по какъв начин разпространителят на безплатна информация накърнява неприкосновеността на частната собственост (макар според мен интелектуалната та е публична, но не споря - не съм юрист)?
Иначе според мен трябва да съдят и духовите оркестри, които свирят по площадите - нали хората, които ги слушат не са си платили на автора на музиката

Когато купиш книга, се съгласяваш да я ползваш съобразно правилата, които са на някоя от първите страници. Пише си.

Имперко, да разбирам ли, че и ти си интелектуален пират?

[dibo]

Аз не виждам никаква разлика по същество в областта на авторското право, с изключение на това, че сега незаконното копиране и разпространение (пиратство) е много лесно. Едно е преди 30 години да откраднеш книга от книжарница или библиотека, а сега е съвсем лесно - с 2-3 натискания на мишката. Тази леснота води до това, че самата кражба вече не се осъзнава като такава.

Май съвсем оплескахме терминологията, включително и аз.

Преди 30 години да откраднеш книга от книжарница или библиотека е кражба. Кражба е когато отнемеш на някого нещо и то не остава в него. В случая става въпрос за пиратство - с 2-3 натискания на мишката създаване на копие и неговото разпространение, но това не е кражба откъм материалната страна, каквато имаме в случая с книжарницата и библиотеката. Но понеже говорим за интелектуална собственост - тук става въпрос, че се краде самата интелектуална собственост на автора или както се казва неговия интелектуален труд и неговите авторски права. Затова и тук започват дилемите на които трябва да си отговорим. Когато купуваме нещо, резултат на този интелектуален труд, ние какви права получаваме всъщност - на собственик, на ползвател, на наемател, на зрител? Със закупуването - изчерпват ли се нашите задължения към неговия интелектуален труд? Имаме ли право да правим каквото си поискаме с "продукта" или напротив - трябва да искаме разрешение за всяко нещо (All Rights Reserved), дори и да не е с цел печалба (за последното мисля, че никой от спорещите, не отрича че е престъпление да печелиш на гърба на чужд труд, без да си заплатил за него, освен ако той не е бил безкористен - дано кирилицата е била обект на безкористен труд, че я втасахме )? Докъде се простират правата на купувача (след като е платил) и правата на продавача? Какво дефинира тази собственост и я различава от другите - идеята, сюжета, използвания набор от думи, дизайна, хартията, формата? Защото една материална собственост може да се обясни на всеки човек по света и той да схване концепцията, но не е ли всяка една интелектуална собственост всъщност набор от общочовешки символи? Ако аз искам да изпея една песен например, не нарушавам ли авторското право на автора, композитора и прочее -нали я възпроизвеждам? Ами ако го направя публично - това не е ли нейно разпространение, без да е взето разрешение от автора? А самите символи (буквите като пример) те не са ли също нечия интелектуална собственост в този ред на мисли? Нарушение ли е на авторските права ако реша да прочета дадена книга втори път, че и повече, да си подчертая или задраскам нещо в нея, да не харесвам части от нея, да я дам някого да я чете, да я даря в библиотека, да я закупя от антиквар, преди да са и изтекли авторските права и прочее и прочее?

[Хана]

Материалният обект "книга" е твоя собственост и с нея можеш да правиш каквото си искаш: да й късаш страниците, да я гориш, да я четеш на глас, да я подариш.
Интелектуалната собственост е идеален обект и не става твоя собственост със закупуването на книгата.

П.П. Как успявате в петте минути докато си пиша мнението да напишете още пет преди мен? Смятах, че пиша след мнението на Голъм и не го цитирах, сега се налага да уточня, че се отнася до следното:
gollum написа
Това е добър въпрос. Когато купя книга, тя става моя. Имам ли право да правя с нея каквото поискам? Това си е директно въпрос на разпореждане със собствеността.

[Odzava]

Материалният обект "книга" е твоя собственост и с нея можеш да правиш каквото си искаш: да й късаш страниците, да я гориш, да я четеш на глас, да я подариш.
Интелектуалната собственост е идеален обект и не става твоя собственост със закупуването на книгата.

Хана, а ако ти си на хиляди километри и аз не мога да ти "подаря" книгата в нейния материален вид, а ти я изпратя в електронен - това брои ли се за подарък?

Никъде не виждам думата "безплатно".

Също както всеки има право на храна и вода, но това не означава, че можеш да отидеш в кварталния магазин, да напълниш торбите и да си заминеш, без да минеш през касата.

Аз пък не виждам думата "храна". Виждам "информация".