Петиция в подкрепа на Читанката

[gollum]

Защото не се води никаква дискусия, а надвикване.

Аз съм с мааалко по-различно мнение по това - дискусия се води. Във всеки случай, каквито са дискусиите най-често на този форум - разлика особена не виждам. Един твърди нещо - друг му отговаря. Не прочетох някой някъде да вика. Не изглежда като хората да не четат какво им пишат опонентите.
Ако можеш, поясни се?

[Коцето]

Извинете за неуместното включване, но според мен всичко се свежа до тава - Е ли е читанка.инфо библиотека, или не? Аз клоня към по-скоро към второто.
1. В традиционната библиотека все пак се упражнява някакъв контрол върху услугата заемата на книга. Да, аз наистина мога от произведение, струващо 50лв. да направя n на брой копия за по 20 и да ги използвам с комерсиална цел. Само че, аз не заемам въпросната книга анонимно, а съм оставил лична информация, по която в случай на злоупотреба мога да бъда издирен. Има ли го този момент във т.нар. "виртуална библиотека"?
2. Всяка трад. библиотека изисква членски внос срещу предлаганата от нея услуга, казано най-общо - ползване на информация неограничено. Нека и виртуалната библиотека въведе подобна потребителска такса. Така хем ще се генерират някакви средства, от които могат да се заделя и за автора по нещо, хем ще се стимулира трудът на качващите книгите. Защо не се опита такъв вариант? Да се отиде на регистрация на потребителите, като им се забрани да копира текста (мисля, че това не е кой знае колко трудно от техничекса гледна точка)? Така ще отпаднат автоматически всякакви обвинения в пиратство и т.н., а все пак в случаите на злоупотрба, вината ще се носи от потребителя.
3. Във т.нар. виртуална библиотека липсва нещо много важно - разнообразието. Във всяка по-голяма трад. библиотека класиката има поне по 10 издания и читателя е абсолютно свободен да направи своя избор. Това не е за пренебрегване, тъй като знаете по-добре от мен, колко големи може да са разликите. Като прибавим и авторските корекции, нещата се заплитат доста. Ще се намери ли някой да сканира целият излязъл Вазов от Възраждането до днес? Малко се съмнявам. Обикновено библиографската история се пренебрегва от средния читател, но когато се извършва научна работа, тези неща се вземат предвид. Споменавам "Тютюн" и мисля, става ясно.
Моето мнение си остава - За виртуалните библиотеки. Но именно библиотеки!

[Zalmoxis]

Между другото аз съм ползвал Читанката един-два пъти, трябваше някакви анализи по литература да направя, а не бях чел текстовете, нито имах учебник. Не си представям как ще се дзверя в монитора с часове над електронната книга. Иначе продължавам да си чета стари книги, които съм намерил у нас или които някой ми е дал, или си купувам нови. Не само аз правя така. Не Читанката кара хората да четат по-малко или повече. Хората, които четат, си купуват книги. Въобще не вярно, че книгите са толкова скъпи. Това е изцяло въпрос на приоритети. Колкото до законността, торентите са незаконни (благодарение на тях съм изгледал стотици качествени филми, а може би хиляда или дори повече), форумите, включително и този, да не кажем половината интернет, защото в крайна сметка откъде идва цялата информация?

[gollum]

1. В традиционната библиотека...

Коце, грешиш, абсолютно никой не може да каже кой точно е фотокопирал част от дадена книга в библиотека - никъде не се води такава отчетност. Що се отнася до това какви заявки си пускал - да, това се пази, но за доста кратък период от време. Изключение правят някои библиотеки, в които се водят читателски картони, но и те не се пазят "за вечни времена".
Що се отнася до виртуалните библиотеки, то ти влизаш от определено място и оставяш следи, които могат ад се проследят. Така че във виртуална вероятно е дори по-лесно да се проследява, отколкото в реална.

2. Всяка трад. библиотека ....

Тук вече навлизаме в страната на абсурда. Значи ако въпросните "пирати" започнат да взимат и пари за предлаганата от тях незаконна услуга, това ще ги превърне в "реална" библиотека? И, обратното, коя библиотека заплаща на автори, издателства или разпространители такса за това, че хората четат в нея техни книги?
Въобще, как си я представяш тази работа? За да бъде "библиотека" виртуалната трябва да се превърне в подобие на видеотеките от едно време, т.е. плащаш за наем на конкретна книга? Тогава защо не поискаме същото и от класическите библиотеки? а, да, защото са създадени и са се наложили като традиционна форма преди да полудеем по авторското право .

Да се отиде на регистрация на потребителите, като им се забрани да копира текста (мисля, че това не е кой знае колко трудно от техничекса гледна точка)?

Не, Коце, това не само че е трудно, но е и невъзможно (не и да се подсигури технически невъзможността за това). Нещо повече, самата технология копира многократно книгата, преди тя да стигне до теб, копира я и на компютъра ти, докато я четеш.
Не случайно от известно време говорим за това, че проблемът е в технологията или по-точно в стареенето на разбирането за авторско право, заради развитието на технологиите.

3. Във т.нар. виртуална библиотека липсва нещо много важно - разнообразието. Във всяка по-голяма трад. библиотека класиката има поне по 10 издания и читателя е абсолютно свободен да направи своя избор...

Коце, тук вече търсиш под вола теле. Може и да се изненадаш, но във виртуалните библиотеки се случва и да има точно това разнообразие, както се случва в реалните то да липсва. Това ли прави разликата? След това, не размера на библиотечния фонд определя дали дадена институция е библиотека или не, това се определя от нейната функция.

Така че нека си дойдем на думата. Какво е библиотеката? Какво превръща дадено нещо в библиотека? Подробностите в библиотечния правилник? Прашните читални? Скоростта на обслужване и вида на бележките за заявка или пък устройството на каталозите?
Не мисля. Библиотеката, казано съвсем просто, е колекция или съвкупност от събрани книги (текстове), която предоставя определен достъп до тях, естествено, с цел четене. Съвсем просто и ясно това е библиотеката. Тя може да е оттам-насетне частна, обществена, платена, безплатна и каква ли не, но същността е тази. Така че читанка.инфо е библиотека.
Веднага може да се разбере това като се сравни с нещо, което не е библиотека. Например, книжарница. В нея също са събрани книги, понякога са и подредени по някакъв начин, в нея също получаваш достъп до тях, но в общия случай за да ги ползваш (четеш), първо трябва да ги купиш.
С оглед на това имаме най-общо две алтернативи: купувам си книга, което ми позволява да си я отнеса вкъщи и тя да стане част от личната ми библиотека. Или да се запиша в дадена библиотека, чийто фонд разполага с тази книга и да отида в библиотеката, за да я прочета (някои библиотеки позволяват книгата да се вземе вкъщи и да се върне в определен срок, но това е подробност). Т.е. да заема книга от чужда библиотека.

Същото можем да го отнесем към книгата. Защото книгата не е "технологията", а текста, плюс съпътстващата графична информация. Т.е. информацията. Една електронна книга не е по-малко книга от една хартиена (както един гримоар не е в по-малка или в по-голяма степен книга от една съвременна печатна книга).

Така че всичко се свежда до нещо достатъчно просто, което Дибо поясни както с постовете си, така и с придружаващия ги материал. Можем да застанем от която и да е страна на проблема, но не смятам, че "законността" прави едната страна "правилна" от морална гледна точка, нито пък от гледна точка на здравия разум.

Хората, които четат, си купуват книги. Въобще не вярно, че книгите са толкова скъпи. Това е изцяло въпрос на приоритети.

Така е, подписвам се под това. Аз си купувам книгите, които чета и не мисля, че това е чак такъв проблем. Ползвам виртуални библиотеки за книги, които не мога да намеря иначе (и това са предимно руски библиотеки) или пък в случаите, когато електронната версия ми е по-удобна за работа ("Милитерата", да речем). Но ако не бяха тези виртуални библиотеки, щях да съм получил достъп до доста по-малко текстове. Същото, още повече, важи за торентите и филмите.

[messire Woland]

По въпроса с копирането, тия дни един познат ми разказа следното (в момента е студент в НБУ): в началото им били забранили да копират повече от половината от книгите (или 2/3, не се сещам точно за количественото ограничение), но след това се отказали, заради една проста причина - нямало как да се контролира кой какво и колко в действителност е копирал и дали миналата седмица не е копирал едната част на книгата, а днес копира остатъка (или някой негов приятел не прави същото, това го казвам, за да предотвратя ненужна дискусия по въпроса). Така че, относно копирането, решението е или нищо или всичко, междинните варианти не вършат работа.
Въобще, авторското право, както и куп други сходни ограничения, стават все по-сложни за изпълнение и в един момент ще ни изправят пред избора - или да се откажем от технологичния напредък (ограниченията са в крайна сметка точно това), или да се променят законите относно авторските права. В крайна сметка какво е Интернет, ако не именно информационна магистрала, възможност за свободна размяна на информация? Поне засега де.

[bsb]

Някой прочел ли е член 172а от Наказателния кодекс? Не видях да се цитира в дискусията. За незапознатите:

Чл. 172а. (1) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

Също така част от Закона за авторското право и сродните му права:

Чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.

(2) За използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като:

1. възпроизвеждането на произведението;

2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;

3. публичното представяне или изпълнение на произведението;

4. излъчването на произведението по безжичен път;

5. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предаването и препредаването на произведението по кабел;

6. публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;

7. превеждането на произведението на друг език;

8. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) преработката на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;

9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен;

10. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;

11. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) вносът и износът на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.

(3) Използване по ал. 2, т. 3 до т. 8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

И така любимия член 24, ал. 1, т. 9:

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
.........
9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

Неизвестно защо обаче досега не видях някъде да се обръща внимание върху важното уточнение "с учебна цел или с цел съхраняване на произведението".
Въпросът не е дали Читанката е библиотека. Това няма кой знае значение за Закона за авторското право, тъй като в случая не е изпълнено условието "с учебна цел или с цел съхраняване".
За сметка на това е изпълнено условието от чл.172а "възпроизвежда, разпространява, излъчва, предава...", както и част от поясненията от чл. 18.

И не е вярно, че традиционните библиотеки не плащат авторски права. Плащат ги, като си купуват книгите (с изключение на едни 12 екземпляра, които се предоставят задължително според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения).

И въобще защо сме се хванали с Читанката? Ако аз си купя една книга, сканирам я и я сложа в интернет, за да може всеки да я намери и да я прочете, аз библиотека ли съм? Не, защото аз "възпроизвеждам, разпространявам, излъчвам или предавам". Не съм и учебно заведение или нещо подобно, за да претендирам, че върша това с учебна цел. И няма принципна разлика между сайт с една книга (моят личен), с няколко (тукашната библиотека, където все пак има книги с неизтекли авторски права) или с няколко хиляди.

[Николай]

gollum

Толкова сложно си го описал, а то е съвсем елементарно:



Какво прави читанка:
1. Копира книга от хартия в цифров вид. - първо нарушение
2. Предоставя в интернет на неограничен брой хора възможността да копират тази книга. - още по-голямо нарушение
3. Няма никакво споразумение с автора, нито е правен опит за споразумение, нито му се заплаща.

Нарушение на кое????
В случая приложим закон е Закона за авторското право и сродните му права. Като юрист твърдя, че чл. 24, ал. 1 ,т.9 и т. 11 от от него дават право на читанка.инфо. Дали този закон е перфектен - не знам. Но това е текстът на закона и той трябва да се спазва. Включително и от ГДБОП.
Впрочем само ще отбележа, че никакво обвинение към хората от читанка.инфо все още не предявено от прокуратурата (Явор Колев не е прокурор!) вече близо седмица. Нещо повече - и от ГДБОП в последните си изявления твърдят, че читанка.инфо "явно не можела" да бъде преследвана по реда на наказателно-процесуалния кодекс, а това трябвало да става по гражданскоправен ред от издателите, които са сметнали, че правата им са нарушени. Това какво означава? Означава автоматично, че както според прокуратурата, така и според ГДБОП към момента (след всички обиски!) няма данни за престъпление по смисъла на чл. 172а от НК. Да де, но там е работата, че всичко в което читанка.инфо е обвинявана към момента, представлява престъпния състав на въпросната разпоредба на чл. 172а: "Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева." Само ще напомня за несведущите, че при наличие на достатъчно данни за извършеното престъпление по чл. 172а прокуратурата е задължена да повдигне обвинение. Тя не може да избира в случая какво да прави-да повдига обвинение или да предостави на пострадалите от престъплението възможност да претендират обезщетение по гражданскоправен ред...
Така, че продължавам да мисля, че читанка.инфо не е вършела незаконна дейност по смисъла на ЗАПСП, защото вече многократно споменавания чл. 24, ал.1, т.9 и т.11 й е давал право да върши това. Текстът на въпросната разпоредба:

"Чл. 24. (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер."

Пак повтарям - като казваме какво е разрешено и какво не, говорим за действащото към момента и приложимо право, не за лично отношение, мнение как трябва да бъде уредено това в закона и прочее....

[Коцето]

До Голъм:

Коце, грешиш, абсолютно никой не може да каже кой точно е фотокопирал част от дадена книга в библиотека - никъде не се води такава отчетност. Що се отнася до това какви заявки си пускал - да, това се пази, но за доста кратък период от време. Изключение правят някои библиотеки, в които се водят читателски картони, но и те не се пазят "за вечни времена".
Що се отнася до виртуалните библиотеки, то ти влизаш от определено място и оставяш следи, които могат ад се проследят. Така че във виртуална вероятно е дори по-лесно да се проследява, отколкото в реална.

Ставаше дума, когато заемаш (отнасяш вкъщи) някаква книга е много по-ясно според мен кой носи отговорността за нея. Хората са измислили сигнатури там някакви, картони разни. Но както и да е. Кажи ми те защо са измислени? Да се дразнят взаимно библиотекари и читатели сигурно...

Тук вече навлизаме в страната на абсурда. Значи ако въпросните "пирати" започнат да взимат и пари за предлаганата от тях незаконна услуга, това ще ги превърне в "реална" библиотека? И, обратното, коя библиотека заплаща на автори, издателства или разпространители такса за това, че хората четат в нея техни книги?
Въобще, как си я представяш тази работа? За да бъде "библиотека" виртуалната трябва да се превърне в подобие на видеотеките от едно време, т.е. плащаш за наем на конкретна книга? Тогава защо не поискаме същото и от класическите библиотеки? а, да, защото са създадени и са се наложили като традиционна форма преди да полудеем по авторското право

Хм, аз никъде не съм нарекъл хората от "читанка" пирати. Само ми кажи защо всяка библиотека изисква при регистирацията потребителска такса? Да се хранят там лелките, нали? Все си мисля, че по този начин читателят заплаща за услугата, която му се преоставя - ползване на информация неограничено. Аз досега си мислех, че и библиотеките купуват книги (извън онази част, която издателствата се задължават да депозират по закон (то нали и там се гласяха някакви промени?), които се оказват обикновено недостатъчни), та по този начин и авторът взима нещичко, но явно пак съм в заблуда.
Та така си я представям тази работа - искаш да ползваш услугите на библиотеката, отиваш, оставяш си данните и снимка, плащаш си таксата за определен период и готово. Пак повтарям, че не виждам причина защо "виртуалните" библиотеки не отидат на този вариант и не въведат някаква такса? Дори трябва въпросната сума да е по-голяма, тъй като се спестява време. И не мога да разбера този пример с видеотеките и каква връзка с темата има, тъй като при тях заплащаш за всяка единица, която наемаш. Разликата е очевидна.

Коце, тук вече търсиш под вола теле. Може и да се изненадаш, но във виртуалните библиотеки се случва и да има точно това разнообразие, както се случва в реалните то да липсва. Това ли прави разликата? След това, не размера на библиотечния фонд определя дали дадена институция е библиотека или не, това се определя от нейната функция.

Волове не виждам наоколо, затова май и телета няма нещо, но я си представи картинкта - отива студент филолог при доцента с реферат и в цитирана литература четем: Цитат от "Под игото", качено от...4itatelq и следва линк. Какво ще му се случи и защо?

Завършвам това, май за трети път ще го напиша, че библиотеката е място, където човек ползва информация. Далеч не само книги, поне в наши дни фондът става все по-разнообразен. Срещу това заплаща символична такса. Просто и ясно.

Едит: bsb го е написал много по-компетентно и аргументирано от мен. Явно заради тия дузпи съм се позабавил, а можех да си спестя някоя и др. минутка

[gollum]

И не е вярно, че традиционните библиотеки не плащат авторски права. Плащат ги, като си купуват книгите (с изключение на едни 12 екземпляра, които се предоставят задължително според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения).

Т.е. съвсем същото условие е изпълнено и за читанка.инфо (или поне имаме всички основания да смятаме, че е изпълнено), защото преди тези книги да бъдат сканирани, разпознати, обработени и качени, те са били закупени на като книжно тяло, нали? Или се смята, че са откраднати? Така че колкото е платено "авторско право" от библиотеката Х (напомням, че НБКМ, примерно, получава безплатно екземпляри), толкова това важи и за виртуалната библиотека Х. Освен ако изрично не се докаже нещо друго.

Въпросът се свежда до нещо достатъчно просто: имам ли право след като купя дадена книга да я давам на други хора, които не са я купили, за да я четат? Защото това "неограничен брой лица" в алинея 2, т.2, ми се вижда като да създава известна неяснота по въпроса. А след като въпросното нещо е разрешено за библиотеки, то явно е, че това е съществена част от обсъждането. Още повече, щом някои поставят принципно въпрос дали е допустимо въобще да има виртуални библиотеки.
НО основният въпрос си остава несъобразността между самото авторско право и новите технологии. Новите технологии по определение нарушаат забраната за копиране / възпроизвеждане. И всичко това никак не е чудно, като се има предвид, че тези авторски права са създадени с оглед на книгопечатането, а не на компютрите и Интернет.

Кажи ми те защо са измислени? Да се дразнят взаимно библиотекари и читатели сигурно...

Ще ти кажа, защо са измислени. Сигнатурите са нужни за каталогизирането на книгите, т.е. за да можеш да съставиш заявка въз основа на каталожното картонче така, че книгата наистина да бъде намерена и да я получиш. А картоните се попълват за да се знае къде в момента е дадена книга, т.е. за да може да се проследи, когато някой пусне заявка за нея.
Аз не случайно уточних, че има различни типове библиотеки, както и разлики в различните фондове на една и съща библиотека. Някъде ще ти позволяват да вземеш книга "за вкъщи", но другаде - не. Аз съм използвал предимно втория вид (в лицето на някои факултетни библиотеки на СУ и на НБКМ). И в двата случая няма как да се "каже" след като книгата е върната (особено известно време след това), кой точно я е взимал. Нито пък може да се определи кога точно е копирана, нали? Ако за периода, примерно, от 5-ти май до 20-ти юни са я заемали пет души, как ще разбереш кой от тях я е копирал?
Така или иначе, същественото е, че и при ползване на он-лайн библиотека проследяването не е особен проблем - следи остават както на сървъра, така и на личния компютър. Т.е. условието е изпълнено.

Само ми кажи защо всяка библиотека изисква при регистирацията потребителска такса? Да се хранят там лелките, нали?

Не . Таксата за картата е по идея стойността на самата услуга вадене на карта, т.е. нова заплащаш за картата и процедурата свързана с нея. Естествено, сумата е символична, така че няма как тя да стигне дори за покриване на консумативите на сградата. Не случайно библиотеките не са търговски предприятия, защото не се издържат от дейността си, т.е. не предоставят информация срещу заплащане. Поне в общия случай.

Та така си я представям тази работа - искаш да ползваш услугите на библиотеката, отиваш, оставяш си данните и снимка, плащаш си таксата за определен период и готово. Пак повтарям, че не виждам причина защо "виртуалните" библиотеки не отидат на този вариант и не въведат някаква такса? Дори трябва въпросната сума да е по-голяма, тъй като се спестява време. И не мога да разбера този пример с видеотеките и каква връзка с темата има, тъй като при тях заплащаш за всяка единица, която наемаш. Разликата е очевидна.

Коце, противно на мнението ти, таксата за членска карта не е форма на заплащане на авторско право. С нея се заплаща само административната стойност на услугата да ти издадат карта и да те регистрират. Може това да се направи и за виртуалните библиотеки - защо не? Въпросът е, че няма как с това да се плащат някакви "авторски права". Точно затова ти приведох и примера с видиотеката, защото там плащаш на парче за нещо конкретно и имаме търговсксо предприятие, което се издържа от дейността си, каквато библиотеката не е по определение.
И в двата случая "авторското право" се заплаща чрез закупуване на оригинала. Или смяташ, да се повторя, че хората от читанка.инфо не са закупували книгите, които после са сканирали? Аз мисля, че в повечето случаи са. или поне го приемам до доказване на противното като най-вероятно.
Очевидно е, обаче, че проблемът (за тези, които го виждат) не е в това дали книгата е закупена, а какво е направено след това с нея - в случая тя е копирана и "възпроизведена" като електронна книга. В случая с традиционните библиотеки тя може да се възпроизвежда (за което се заплаща отделно, но не на автор, разпространител или издател) или да се взима назаем, за да се чете.
Не случайно привеждам случая с библиотеката, защото тук имаме същото: книгата е купена, с което се приключва взаимоотношението с автор/издател (реално - с разпространител или издател), след което библиотеката я предоставя на неограничен брой хора, за да я ползват. Същото се случва с он-лайн библиотеката, разликата е само в технологията на достъп.

отива студент филолог при доцента с реферат и в цитирана литература четем: Цитат от "Под игото", качено от...4itatelq и следва линк. Какво ще му се случи и защо?

Ще му се случи точно това, което трябва да се случва на студенти-идиоти . За тази работа си има библиотеки, да не говорим, че в читанка.инфо, доколкото съм запознат (наистина, не е много), текстовете са оформени както трябва, така че няма нужда да се пишат подобни глупости.

Завършвам това, май за трети път ще го напиша, че библиотеката е място, където човек ползва информация. Далеч не само книги, поне в наши дни фондът става все по-разнообразен. Срещу това заплаща символична такса. Просто и ясно.

Сега виж каква е разликата с виртуалната библиотека. Единствено таксата. Т.е. смяташ, че дали нещо е библиотека или не се определя от това дали потребителят заплаща такса, за да може да я ползва или не? Напомням, че тази такса няма абсолютно нищо общо нито с автор, нито с издател, нито с разпространител.

[Хана]

Според мен в тази тема основното противоречие, че едната гледна точка е на страната на морала, който е над закона, а другата гледна точка е на страната на закона над всичко.
Ясно е, че е добре да има сайтове като Читанката в интерес на обществото.
Не съм юрист и няма да разсъждавам пространно дали Читанката нарушава законите, но май да. Да, там има произведения, чиито авторски права се държат от друг, и да, Читанката не попада сред субектите, които могат свободно да разпространяват и възпроизвеждат произведения. Dura lex, sed lex.
Песимистичното е, че макар несъвършен в настоящия си вид, ЗАПСП по-скоро ще се влошава, защото такива са световните и в частност тенденциите в ЕС. Крайно време е в отговор и в България да се създаде Пиратска партия, предлагам Дибо за неин председател, а Голъм за говорител
Аз лично имам опит със съставянето на виртуална библиотека за учебни цели, намираща се на сайт на учебно заведение, и за всяко качено нещо се минава буквално през клизми: проучвания, юридичедски консултации, договаряния; включително за неща, които свободно се разпространяват в нета.

[кало]

bsb, пропускаш най-важната част от текста на чл.24 - “ако това не служи за търговски цели“. Тя в цялата си сила важи за читанка и може да се приложи по аналогия за нея, доколкото предшестващото я изреждане е само примерно, а сайтът със сигурност осъществява състава на “учебна цел“ разширително тълкувано.


ПП -

Ясно е, че е добре да има сайтове като Читанката в интерес на обществото.

този проблем се проявява и в бая други сфери - май е време за световна революция в тая област - а именно - интересите на обществото над прокламираното в закона. Колкото и абсурдно да звучи в едно провъзгласило се за демократично общество, подобни конфликти - бол. Разбира се, намирането на границата между личния, обществения и, особено - корпоративния, интерес е трудно. Но, надявам се, възможно. Засега, обаче, не е реализирано.

[dibo]

Крайно време е в отговор и в България да се създаде Пиратска партия, предлагам Дибо за неин председател, а Голъм за говорител

Няма нужда - такава партия има

http://piratskapartia.bg/

Такива има из цяла Европа - даже, ако не бъркам имат един депутат в Европейския парламент от Швеция.

[dibo]

Аз досега си мислех, че и библиотеките купуват книги (извън онази част, която издателствата се задължават да депозират по закон (то нали и там се гласяха някакви промени?), които се оказват обикновено недостатъчни), та по този начин и авторът взима нещичко, но явно пак съм в заблуда.

Не си съвсем в заблуда. Това го има в някои европейски страни, но не във всички. Самата правна уредба е както следва:

COUNCIL DIRECTIVE 92/100/EEC of 19 November 1992 on rental right and lending right and on certain rights related to copyright in the field of intellectual property

http://eur-lex.europa.eu/smartapi/cgi/sga_doc?smartapi!celexapi!prod!CELEXnumdoc&lg=EN&numdoc=31992L0100&model=guichett

Article 5 Derogation from the exclusive public lending right
1. Member States may derogate from the exclusive right provided for in Article 1 in respect of public lending, provided that at least authors obtain a remuneration for such lending. Member States shall be free to determine this remuneration taking account of their cultural promotion objectives.
2. When Member States do not apply the exclusive lending right provided for in Article 1 as regards phonograms, films and computer programs, they shall introduce, at least for authors, a remuneration.
3. Member States may exempt certain categories of establishments from the payment of the remuneration referred to in paragraphs 1 and 2.
4. The Commission, in cooperation with the Member States, shall draw up before 1 July 1997 a report on public lending in the Community. It shall forward this report to the European Parliament and to the Council.

Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society тук:

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX%3A32001L0029%3AEN%3AHTML

(34) Member States should be given the option of providing for certain exceptions or limitations for cases such as educational and scientific purposes, for the benefit of public institutions such as libraries and archives, for purposes of news reporting, for quotations, for use by people with disabilities, for public security uses and for uses in administrative and judicial proceedings.
(40) Member States may provide for an exception or limitation for the benefit of certain non-profit making establishments, such as publicly accessible libraries and equivalent institutions, as well as archives. However, this should be limited to certain special cases covered by the reproduction right. Such an exception or limitation should not cover uses made in the context of on-line delivery of protected works or other subject-matter. This Directive should be without prejudice to the Member States' option to derogate from the exclusive public lending right in accordance with Article 5 of Directive 92/100/EEC. Therefore, specific contracts or licences should be promoted which, without creating imbalances, favour such establishments and the disseminative purposes they serve.

Article 5
Exceptions and limitations
2. Member States may provide for exceptions or limitations to the reproduction right provided for in Article 2 in the following cases:
.....
(c) in respect of specific acts of reproduction made by publicly accessible libraries, educational establishments or museums, or by archives, which are not for direct or indirect economic or commercial advantage;

Закон за авторското право и сродните му права
Чл. 22а. "Право на възнаграждение при отдаване под наем или в заем"
.................
(2) За даване в заем на произведения или екземпляри от носители, които ги съдържат, авторите им имат право на възнаграждение, дължимо от лицето, което ги дава в заем."
...........
(4) Алинея 2 не се прилага при даване в заем от държавни и общински културни организации, осъществяващи дейност на библиотеки, училищни, университетски и училищни, университетски и читалищни библиотеки."

[Коцето]

Наистина мисля да приключа с и без това не кой знае колко смисленото си участие само с 2 кратки уточнения. Нещото, което винаги ми е пречело да се доверя на подобни он-лайн библиотеки, е, че елеминирайки ролята на издателя/разпространителя, интернет на негово място поставя ентусиаста идеалист. А той е напрактика е недосегаем и всичко зависи от неговата добра воля, в която, разбира се, не се съмняваме, и компетентност. Това имах най-общо в примера с "Под игото" - можем ли да бъдем абсолютно сигурни, че текстът на книжното и виртуално "Под игото" е един и същ? Вместо да напиша, че цитирания пасаж е от еди-коя си страница, от еди-кое си издателство, от еди-коя си година, аз какво отбелязвам - от качения текст на "Под игото" в читанка.инфо ?!?
За потребителската такса - не казвам, че с моите 5лв. годишно плащам за авторското право, а за това, че ползвам информация от институция, която плаща така или иначе за него. Става въпрос за закупените книги, извън задължително депозираните и дарените такива. И Голъм, има разлика между двата типа библиотеки. Казваш, че хората от читанка са закупили книгата Х. Добре, но колко пъти? Защото трад. библиотеки плащат за същата Х няколко пъти, тъй като е интересна примерно и само с един брой няма как да стане. В кой от двата случая авторът ще има по-голяма ползва? Или за него няма значение, той така или иначе си е взел хонорара, пък да се оправят там издателите?

[dibo]

И няма принципна разлика между сайт с една книга (моят личен), с няколко (тукашната библиотека, където все пак има книги с неизтекли авторски права) или с няколко хиляди.

Точно така. Чудех се кога някой ще се сети за нашата славна библиотека. Там действително има заглавия с неизтекли авторски права, въпреки че по правило слагам само книги от преди 1944г. Та се питам аз - от кое ще има повече полза обществото - да премахнем книгите оттам и да изпълним закона или да си останат в нарушение на ЗАПСП. Щото да - по тази логика и аз не съм "обществена библиотека". Не съм регистриран към Министерство на културата, не съм юридическо лице и прочее и прочее. И ме спасява само факта, че авторите са им отдавна мъртви, че на наследниците им в повечето случаи не им се занимава и че някое нашенско издателство още не се е усетило да ги закупи и да печели от това.