Петиция в подкрепа на Читанката

[Imperial]

БС се намира в САЩ, така че няма страшно.

[dibo]

Между впрочем опити за компромис между библиотеките и авторското право в дигиталната епоха се правят:

Изложение на принципите върху изключенията и ограниченията
на авторското право в библиотеките и архивите
от Електронна информация за библиотеките (еIFL)
Международна федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA)
Съюз Авторско право в библиотеките (LIBRARY COPYRIGHT ALLIANCE)
Постоянна комисия по въпросите на авторското право и сродните му права към Световната организация за интелектуална собственост (WIPO)
18-а сесия. Женева, 25-29 май 2009 г.

http://www.lib.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=422&Itemid=1

Изследване върху изключенията и ограниченията на авторското право за библиотеките и архивите (2008)

http://www.wipo.int/edocs/mdocs/copyright/en/sccr_17/sccr_17_2.pdf

[dibo]

БС се намира в САЩ, така че няма страшно.

Знам. Те и Читанка ще я прехвърлят извън България. Но въпросът си остава принципен - защо, ако действително върша нещо полезно, трябва да нарушавам закона?

[Гост]

По това, че в единия случай до една книга има достъп само един човек едновременно, плаща някакъв членски внос предполагам и книгата е закупена от самата библиотека.

Не, книгата не се купува, всяко издателство трябва да предостави определени бройки безплатно на Народната и не помня още на коя друга библиотека. Но и да е купена - нима тези, от които са сканирани или преписани или преведени в нета не са купени?

[Гост]

Точно така. Чудех се кога някой ще се сети за нашата славна библиотека. Там действително има заглавия с неизтекли авторски права, въпреки че по правило слагам само книги от преди 1944г. Та се питам аз - от кое ще има повече полза обществото - да премахнем книгите оттам и да изпълним закона или да си останат в нарушение на ЗАПСП. Щото да - по тази логика и аз не съм "обществена библиотека". Не съм регистриран към Министерство на културата, не съм юридическо лице и прочее и прочее. И ме спасява само факта, че авторите са им отдавна мъртви, че на наследниците им в повечето случаи не им се занимава и че някое нашенско издателство още не се е усетило да ги закупи и да печели от това.

Просто имаме класически случай на това как технологията изпреварва нормативната уредба. Вечният проблем за баланса, свободата и ограниченията.

В края на краищата кое тежи повече на везните? Правото на разни посредници или разпространението на българската култура? Чудесно би било да са в баланс, но когато не са?

[Гост]

http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135636021

Тук са уредени обществените библиотеки.

Но ЗАСП визира не само тях:

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
.....
9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

[gollum]

Но въпросът си остава принципен

Именно затова има какво да се обсъжда, ако и да няма какво в практически план да излезе от тази дискусия. Защото всички ние тук, в рамките на сайта, нарушаваме едни или други авторски права. Да не говорим, че повечето от нас (поне така мисля) ползваме виртуални библиотеки, например, споменатата "Милитера", но далеч не само тя - преди време към сайта имаше не малко статии, чиито права определено не са били уредени. И сега все още има такива материали.
По-важно е нещо друго: авторските права така или иначе се нарушават. И това ще продължава и не виждам как би могло да се промени - това е залегнало в самата технология и едва ли има начин чрез закон или дори чрез репресивна организация това да спре. И българският опит (далеч не само той) го потвърждава. Което означава, че рано или късно законите, уреждащи авторските права ще се променят, за да отговарят на новите реалности (така както някога, с разпространението на книгопечатането са се появили).

Що се отнася до останалото, ако въобще писах в тази тема, то е защото смятам, че виртуални библиотеки трябва да има. Не за да заместят реалните (както може би Коцето си е помислил, че твърдя), а защото са добра алтернатива и има съвсем определени области, в които превъзхождат традиционните (които имат и ще имат своето място и значение, още повече, че най-често на тяхна основа ще се (и ще се) правят виртуалните в процес на дигитализиране на книжния фонд (да, това се прави, въпреки че означава "нарушаване на авторското право", защото се "копира"), а това превъзходство се е появило благодарение на развитието на технологията: както електронната книга (текстови файл), така и Интернет. Едва ли има смисъл да уточнявам в какво се състоят тези предимства, те са очевидни.
Това е бъдещето, до голяма степен, това е вече настоящето. Щем или не щем. И, както се вижда, това не е унищожило никъде книжния пазар, нито пък издателствата (дори напротив). В България книжният пазар е жертва на други обстоятелства.
И, между другото, авторските права се уреждат в тези виртуални библиотеки и то не чрез закриването им. От опита ми, примерно, в библиотеката на Мошков или, да речем, в "Милитерата", мога да кажа, че когато дадено издателство или автор се обърнат към съответните тях с искане дадена електронна версия да бъде свалена, то това се случва. Според мен, така е трябвало да се постъпва и в случая с читанка.инфо.
Друг въпрос е, че поначало би било добре, когато възможно, преди даден материал да бъде качен, а се поиска разрешение от автора или издателя. Но виртуалните библиотеки, така както и класическите, дават възможност на хора, които не могат да си позволят да купят дадена книга, да се запознаят с нея и да я прочетат. А това е добро от където и да го погледнеш. Да, по принцип човек си купува книгите които чете. Но да не забравяме, че далеч не всеки в даден момент е в състояние да стори това. Трябва ли достъпът до знание или информация изцяло да зависи от финансовите възможности или самостоятелност? Не мисля, че в подобни случаи правата на автора страдат кой знае колко. Особено когато алтернативата е между това нещо да бъде прочетено или да не бъде прочетено, а не между купуване и кражба.
Както и да е, наистина моите разсъждения, както посочи Хана, се основават на морал и здрав разум, а не на право. Но само по себе си звучи идиотско отнемането на възможността за прочитане на произведението да бъде форма на защита на авторското право. Текстовете се пишат, за да се четат.
За завършек: аз лично смятам, че човек трябва да действа и въобще да живее, доколкото му е възможно, според принципите, които изповядва. Има ли тук хора, които не са използвали "пиратско" съдържание досега? Аз лично се съмнявам.
Както и да е, написах твърде много в тази тема, засега ще прекратя с говорителството .

ПП Коце, що се отнася до оформлението, то една електронна книга може да се оформи така, че да е ясно коя страница цитираш, както и да се запази до голяма степен оригиналния вид на изданието. Но така или иначе, това не е много съществен проблем, защото едва ли в подобен случай ще ползваш точно файл с книгата. Нищо не ти пречи да я четеш в съответната факултетна библиотека или поне да съставиш цитатите си въз основа на него.

[Гост]

Точно това е. Тази работа ще се уреди само с изкуството на компромиса и баланса. Ако авторът не иска книгата му да я има - да се обади. За всяко качване би трябвало, пак авторът, да получава умерено възнаграждение (той от тегленията ще ги натрупа и всеки ще е доволен, т.е. те ви истински пазар).

Изключителното авторско право трябва да изчезна като безсрочно такова, защото в края на краищата крайната цел е отношението автор - публика да се затвори, произведението да стигне до хората. Като го вземе някой от автора и го плати - моля, след 5 г. го нямаш. Или след 3 или след 2.

За произведения на класиците също не бива да има изключителни авторски права. Но пък задължителен трябва да е принципа авторът или наследниците му да си получат парите за всяка публикация.

И да, статутът на виртуалните библиотеки не е зле да се уреди, като се имат предвид интересите и на автора, и на обществото.

Ако това не стане, законът ще изпадне в жалката роля да прави престъпници от хора, които просто искат да четат, в цялата бедност на обществото ни.

Как, впрочем, ще се спасяваме от бездуховността и затъпяването, които икономическите беди неминуемо влекат? Като спираме хората от достъп до книгите ли, в името на някакви не особено наясно със собствения си интерес субекти? Те са нещо подобно на вируса, хем иска да лапа, хем руши около себе си.

Ако някой дърпаше на децата от възраждането книжките от ръцете, днеска нали ви е ясно какво щеше да има тука?

Или това е целта?

[jordani_vt]

Няма да пиша повече за законността на читанка, интересно, че сред много хора се появи разбиране на нарушението им, за разлика от коментарите във форумите на вестниците, където почти не се забелязва.

Но дискусията се измести в други насоки, които също са интересни.

[Гост]

При сегашната уредба не вижам нарушение.

[dibo]

Няма да пиша повече за законността на читанка, интересно, че сред много хора се появи разбиране на нарушението им, за разлика от коментарите във форумите на вестниците, където почти не се забелязва.

Но дискусията се измести в други насоки, които също са интересни.

Естествено, както казаха немалко участници в дискусията - ние всички като ползватели на Интернет сме закононарушители спрямо авторското право - при това рецидивисти. И ако се върнем на примера с аболициониста, той/тя също е бил(а) наясно, че нарушава закона, помагайки на "собствеността" да избяга от "законния и притежател".

Между впрочем - сега по-сериозно - Читанка смятат да се регистрират като "виртуално" читалище. Това ще е интересен юридически казус, ако действително стане.

[bsb]

..............
Как, впрочем, ще се спасяваме от бездуховността и затъпяването, които икономическите беди неминуемо влекат? Като спираме хората от достъп до книгите ли, в името на някакви не особено наясно със собствения си интерес субекти? Те са нещо подобно на вируса, хем иска да лапа, хем руши около себе си.

Ако някой дърпаше на децата от възраждането книжките от ръцете, днеска нали ви е ясно какво щеше да има тука?

Или това е целта?

Според теб в днешно време защо се създават произведения на изкуството? Или хайде да приземим нещата - защо се създават продукти на развлекателната индустрия? За да образоват децата или да ги накарат да си дадат парите за последния хитов филм, игра или книга?

Казано съвсем накратко и просто - има няколко начина за финансиране на изкуството. Всеки с предимства и недостатъци. В момента основният начин на финансиране на масовото изкуство е пазарът, т.е. потребителите плащат директно, за да използват съдържанието. Ограничаването на пазара за съдържание, тъй като хората не желаят да плащат за него, води и до намалено предлагане на съдържание. И покрай сухото гори и суровото. Без масова култура няма висока култура. Но когато няма кой да създава масова култура, какво става?

Далеч съм от мисълта, че пиратството ще убие изкуството, както се опитваше да ни убеждава нашето Министерство на културата преди време от едни плакати из София. Но е напълно възможно да го отслаби сериозно. Въпросът е коя сила ще надделее - желаещите запазване на статуквото (въпреки мнението на gollum това е напълно възможно технологично, особено когато е подкрепено със закон - справка закона DMCA) или използващите новите възможности, предоставени от технологиите. И къде точно ще се постигне новият баланс.

[Гост]

Съгласен съм, и не мисля, че ще се намери някой, който да говори против авторите и техните възнаграждения.

Въпросът е, че това сегашното не е пазар. Той не е способен да разшири аудиторията, затова държи високи цени и ниски тиражи. Но пък брани със зъби и нокти авторските си права - нещо, което в този му вид не може да реализира.

Или по-точно може - но в типичен постсоциалистически формат, като първите мобифони - безобразно скъпи.

Това с какво помага на българската култура? И къде е тя? Къде са творбите? Няма такива, а ако има, малцина ги четат.

И колко получава един автор? 1000 лв. за една обширна и интересна научна книга, говоря за конкретен случай.

От едната страна авторът получава жълти стотинки и трябва наистина творческият акт да идва отвътре за да има творба, след като няма пазарна мотивация и дори често авторите се издават сами.(но тогава за какъв пазар говорим?)

От другата страна имаме читатели, които 15 лв. за книги нямат. И като има спрат читанката, няма, уважаеми г-да от съюза на преводачите, да дадат пари за вашите преводи, а и да дадат вие пак ще вземете по 5 лева на страница, или колкото там, а издателствата ще вземат повечеко.

По средата стоят някакви бизнеси, които спъват процеса, късогледо и типично по български.


Ами какво помага на българската култура да изкупиш пак за жълти стотинки авторските права от наследниците на някой от класиците и тях да ги няма? Или да са скъпи.

[Amazon]

Имаме две права така да се каже - едното е човек да може да се образова и да има достъп до знание и другото е човек да има пълен контрол над нещо негово, което му носи пари. Двете неща както се вижда може да са в конфликт, при което проблемът се разрешава като се даде предимство на едно от двете, дори може би позициията може да се редуцира до още по-основното дали благото на обществото по принцип е по-важно или на отделния индивид (ако може благото на отделния индивид да значи благо за обществото естествено би било най-добре и в момента системата се опитва да прави това). Както виждам тук има привърженици и на двете позиции, според мен първото право е по-важно, дори и само защото интелектуалните постижения стимулират прогреса на човечеството.

този проблем се проявява и в бая други сфери - май е време за световна революция в тая област - а именно - интересите на обществото над прокламираното в закона. Колкото и абсурдно да звучи в едно провъзгласило се за демократично общество, подобни конфликти - бол. Разбира се, намирането на границата между личния, обществения и, особено - корпоративния, интерес е трудно. Но, надявам се, възможно. Засега, обаче, не е реализирано.

Пилот, Кало, струва ми се че тук застъпвате теза, която се провали с гръм и трясък при най-големият глобален емпиричен експеримент провеждан някога в източна европа. Дори Кало стига по-далеч прокламирайки интересите на обществото над закона, което вече е приложено на практика в много африкански държави и аз лично не одобрявам резултата, ама това си е лично мое мнение. Ако се върнем на нашият си български случай с читанка.бг/излишно раздут според мен/ и поставим благото на обществото на първо място се получава следното:
Повечето българи предпочитаме да си четем книгите на български. При огромната част от хората това дори не е въпрос на предпочитание. Ако не съществуват книги на български за четене за какво говорим изобщо - книгите не се създават от марсианци. Писателите и преводачите творят за пари а не за благото на обществото. Всякакви начини по които въпросните губят ползи намалява тяхната продуктивност. Къде тук е печалбата за обществото? От вашите мнения оставам с впечатлението, че едва ли не писането на книги и превеждането им е завършен процес - край, няма повече. Нека сега да дадем, това което е останало на Хората с главно "Х"/огромна част от които са полу-идиоти междо другото и не биха го оценили./

П.П: Личното ми мнение е че темата си е за заключване, защото днеска дадохме на хората книгите, утре ще им дадем и фабриките и после ще си такова таковата.

[кало]

Не си ме разбрал - пиша, че трябва да се търси нов начин за намиране на границата между посочените от мен интереси. Самият аз се колебая между социализма и либерализма (интереса на обществото и интереса на личността), но съм категорично за установяване на принципа на надмощие на тези два интереса над този на корпорацията (в момента в цял свят е точно обратно). Оттам - и приказките за световна революция.
Защо точно творят писателите е трудно да се дефинира. Преводачите - да, за пари. Но пък има и (колкото и пишман да са) преводачи на разните му торенти, дето не творят за пари. Със сигурност тези хора не трябва да се оставят да умират от глад, напротив - възнаграждението им трябва да е повече от голямо. Само дето, тия, които пищят срещу читанка, всъщност са хората, отговорни за ниските писателски възнаграждения - издателите. Те, заедно с куп продуценти и подобни, често не са нищо повече от паразит, който обира огромната част от плодовете на нечие творчество, но пък лицемерно се впуска в преследване на "пирати". При цена CD от 25 евро, например, едва до 5-6 от тях отиват за изпълнителя. Същото важи и за писателите.