Петиция в подкрепа на Читанката

[han asd]

ИМХО - решението е просто и лесно с помощта на Интернет - премахване изцяло в много големи сфери на звеното "издател". Разбира се, едва ли е възможно - става дума за ужасно много пари, отиващи в джобовете на хора, вършещи ужасно малко работа.

Ако музиканти и писатели успеят да уредят директно качване в нета, и ползване на произведенията им срещу съответно заплащане (при липсата на звеното "издател" това заплащане би било много по-малко и ще включва само авторовия хонорар плюс ниските технически разходи). Смятам, че тогава никой няма да има против да плаща - именно на хората, които заслужават това плащане.

Мечтииии.

По прицип това е възможно обаче остава въпросът как ще печели държавата (просто дейност която е фиксирана и се издават документи се следи далеч по-лесно). Друг е въпросът ако някакъв съюз на писателите си качи произведенията в Интернет (да пусне рекламки в интернет и т.н.) и сложи да кажем някакъв месечен абонамент (paypall бутон, SMS и т.н.) за всички произведения - като се отчита посещенията/четенето на всички - така и хонорарите ще се разпределят равномерно.
Просто в момента има акция от типа на музикалните къщи протестират срещу разпространението на музиката (преди бяха порнографските издателства, но те успяха да се преориентират и в резултат на това печелят повече - а и тогава никои не вземаше на сериозно протестите им) - в случаят обаче единствените пострадали са хората които четат и хората които доброволно са се съгласили да качват произведеният в интернет (та теорията ми е те са си купили произведението - харесало им е и искат повече хора да го прочетат - някаква част от тях ще си го купят и на книга (ако им е харесало много) та значи пиратски ли го разпространяват или всъщност го рекламират.

[Баба Яга]

Желаем публично извинение от българските медии , които нарекоха очредителите на електронната библиотека - престъпници , и ако не го получим искаме те да бъдат подведени под съдебна отговорност за клевета

Не искам да вземам страна и по принцип не виждам какво пречи да има електронни издания, ама да бяха си написали петицията поне грамотно. Което доказва тезата, че има нужда от четене де. Неграмотността е вече масово явление.

[gollum]

към Коцето
Първо, позволих си да опиша как стоят нещата навсякъде, донякъде отстъпвайки от случващото се у нас, защото ситуацията е обща, а не частна (ако и да сме започнали от нещо съвсем конкретно - случаят с "Читанка"-та, - то Интернет и читател/посредник/автор е нещо много по-общо или по-точно глобално). Прав си, че в масовия случай у нас е трудно да се говори за "лъвски пай" или по-точно този "царски" дял изглежда много малък. Което не означава, че го няма.
Отнесено към нашите реалности всичко е същото, просто в по-малък мащаб. А мащабът е такъв, защото книжния пазар се е свил и продължава в тази посока. Какви са причините, как мислиш? И дали наличието на библиотеки спомага или пречи?

После, нека не забравяме, че и издателствата влагат собствени ресурси в продукта на автора. Като започнем от най-елементарните коректури до избора на корици и т.н.

Понеже това е сфера, в която общо взето работя, та мога да си позволя да изкажа малко по-точно мнение. Да, издателствата влагат някакъв собствен продукт, но отнесен към вложеното от автора, той е мизерно малък. Едва ли има смисъл да споменавам, че коректури не се правят от много години, редакторска работа най-често също липсва, а илюстрациите и художествената обработка не се извършват от самото издателство, макар че, да, включват се в калкулацията. Както и предпечатната обработка и цялата работа, извършвана в печатните бази. Но достатъчно често тези звена не са част от издателствата, които са посредник в случая (какъвто са и рекламните агенции в подобни случаи).
Но ще се съглася с едно нещо: авторът се нуждае от издател в повечето случаи, за да се стигне до поява на книга. И точно поради тази причина достатъчно често книгите у нас са самиздат, т.е. авторът плаща (на издателство или доста често директно на рекламна агенция + печатница), за да бъде издадена книгата му в тираж между 100 и 500 - 1 000 (рядко) бройки. Ако можем въобще да говорим за някаква печалба, то това е калкулираната в цената надценка (често, доста значителна). Цената се плаща от автора, дали книгите въобще ще се реализират е трудно да се каже.
Това за български съвременни автори. С много малко изключения това е така.
Обаче делът на този тип книги на книжния пазар не е никак голям, както можеш сам да се убедиш. По-голямата част от българските издания (като оставим настрана полу или напълно преводна техническа и прочее литература от този тип) са "класически" автори. Те няма как да приберат печалбата от начинанието по обясними причини и в много случаи въобще не ясно как може да се говори за права (различни от авторството) поради изтичане на съответната давност.
Що се отнася до преводната литература от всякакъв тип, то там издателствата сами си преценяват дали може да има печалба, каква ще е тя и как ще я реализират. Но тъй като договорката е с други издателства ми е малко трудно да преценя как точно участва защитата на правата на автора или по-точно какво той получава от цялата работа. Като се имат предвид тиражите, наистина става въпрос за малко пари (поне от "западна" гледна точка).

По-интересна е темата с Интернет. Оказва се обаче, за радост на едни и жалост на други, че поне в близките 100г. книгите ще запазят своята функционалност. Излиза, че радостта и тревогите , са малко прибързани и неоснователни. Разбира се, Интернет прави диалогът автор-читател по-динамичен, от което печелят и двете страни, но мрежата няма как поне в близкото бъдеще да убие книгата. Все пак колко са авторите, които ще напишат роман и ще го публикуват само в нет-а и колко ще са читателите му? За статии и строго научните публикации нещата стоят по малко по-различен начин. Там най-важна е функционалността на текста.

Коце, никъде не съм и писал, че смятам за възможно Интернет да "убие" печатаната книга. Напротив, поне засега няма как това да се случи. Въпросът е, че той позволява изцяло да се промени начинът на разпространение на писан текст, като многократно улеснява този процес и го поевтинява. От гледна точка на авторите това може да се разглежда само като нещо положително.Същото в някаква степен важи и за читателите. Естествено, за издателите нещата може и да не стоят така, вече обясних защо.
Моето лично мнение е, че улеснението само по себе си не е нещо положително, защото означава, че както ще е по-лесно да публикуваш нещо, което си написал или да прочетеш нещо, което те интересува, така и многократно ще се увеличи количеството словесен боклук. Някогашната система от редактори и коректори поне подсигуряваше някакво "сито" (и ако втората функция се поема от специализиран софтуер, то първата няма кой да я замени в този случай).
Що се отнася до съмненията ти, че може да се чете, примерно, Достоевски от файл, мисля че трябва да ги отхвърлиш. Романи, включително сложни, обемни и интересни, няма проблем да се четат от файл. Така че тази медия може да се използва за всякакъв тип текстове с успех. Между другото, с времето популярността й вероятно само ще нараства.

към ahileas

За съжаление тук грешиш и то генерално.
За да заведеш иск /граждански/, трябва на първо място да посочиш ответника и да докажеш пасивната му легитимация. В случаите на нарушени авторски права това е най-трудно да не кажа невъзможно. Преди време представителят на Сони мюзик, се опита да предприеме нещо, направихме опит и .....нищо, нямаше как да посоча ответник.

Ahileas, аз не съм юрист, така че е възможно да не се изразявам правилно с оглед на специфичния език на гилдията ви, но въобще не греша и Николай (също от вашата гилдия) го потвърждава. Правилният начин да се свърши работата е този, който е посочен от мен. И това трябва да е още повече ясно за човек-юрист, който трябва да се води не от утилитарни, а от правни съображения, т.е. да върши нещата не така, че да постигне ефект, а така както е по закон.
Да обобщим: правилният път е посоченият от мен. Ти твърдиш (може би с основание), че "той не върши работа". Не ми е много ясно защо (тук си казва думата това, че не съм запознат с юридическата страна на нещата) и не мога да разбера защо да не можеш да посочиш "ответник"? Или искаш да кажеш, че реално няма конкретно лице или организация, което да нарушава въпросните права? Ако е така, то въобще не е ясно за какво става въпрос тогава.
Но твърдението ти, че след като правилният метод не върши работа, трябва да се плати подкуп (наказуемо деяние) и да се използва неправилно закона и съответните институции и това е "правилно" е най-малкото странно за юрист. Т.е. ясно ми е, че когато защитаваш нечий интерес, на първо място стои постигането на резултат, но този метод по нищо не се отличава от методите на организираната престъпност и по същество създава по-голямо престъпление от това, с което се опитва да се справи.

А въобще, цялата тази работа с авторските права е доста неясна.

а безумо малките тиражи, правещи висока себестойност на единична книга. Не може да искаме цени като на руските издатели, които под 150 000 по-малки тиражи нямат и нашите 2000-5000.

Тук си съвсем прав. Но вероятно следва да напомня, че до тези малки тиражи не се стигна изведнъж. Някога представата за голям тираж бе по-различна. Има и друг момент, не са само малките тиражи. У нас и качеството, както на печата, така и (особено) на книговезката работа, е меко казано ниско. Т.е. хем книгите са по-скъпи, хем са и много по-некачествени. И в чисто технически смисъл (или материален) и, най-често, и като обработка на информацията (липса на редакторска работа върху превода, липса на коректорска работа върху текста). И за всичко това се иска височка цена. А, между другото, и за тези неща има определени "лекарства". За радост, вече има процеси за относително евтино печатане на малки тиражи (във всеки случай, много по-евтино, отколкото преди). И, както посочих, имаме и електронни книги, което е много добро средство за борба с малките тиражи.
И се посяга на хората, които жертвайки собственото си свободно време, се опитват да популяризират една или друга книга.

За модерирането: не знам за какво си гонен друг път (вече не помня), но като цяло се случва само с конкретен повод, така че няма от какво да се опасяваш.

към jordani_vt

Сайта не е нито музей, нито архив и не копирал книгите с цел съхраняване, а ги разпространява.

Сайтът е библиотека. Какво правят библиотеките има ли смисъл да разяснявам? Те не просто съхраняват екземпляри от печатни книги, но и дават достъп на всеки, който си е извадил съответният читателски документ до тях. Да ги чете и да ги фотокопира. Въпросната библиотека прави съвсем същото, разликата е техническа.
Това нарушава ли правата на издателите (за авторите е ясно - не нарушава правата им)? Според мен, не. Или по-точно, ако сметнем, че ги нарушава, то съвсем същото се случва и с библиотеките, при това, с повече основания, защото там се държат именно копия (екземпляри) на книгите.
Те.. ако логиката на мислите ни е: Х иска да прочете книгата А. Книгата А струва 20,00 лева. Вместо да ги плати и така парите да преминат през разпространител (неговата парса), издател (неговата) и автор (неговата, ако въобще я има), той отива в градската библиотека и там я чете безплатно. "Безплатно", защото заплащането в библиотеките се отнася към издаването на читателски документ, а не към четенето на конкретна книга.
Като резултат, Х е прочел книгата, но не е платил за това, не е придобил собствен екземпляр.
Ако заменим физическата библиотека с виртуална, всичко си остава същото. Какви са разликите? Те се дължат единствено на техническата страна, която ти смяташ за несъществена в случая.
Ако четенето на книга във виртуална библиотека като алтернатива на купуването й, нарушава авторските права, то съвсем същото важи за четене на книга в класическа библиотека. Впрочем, съвсем същото се отнася и до заемането на книга от приятел с цел четене.
Така че посочените от "Читанка"-та основания са съвсем на място. По този начин се обосновава съществуването на класическите библиотеки в рамките на авторските права.
Ако е за въпрос, отнемането на сървърите дори е нарушило авторските права на хора, които сами са качили в библиотеката собствени текстове за разпространение.

Съвсем отделно от този проблем е липсата на легален и платен достъп до книги и музика в България. Докато почти всички българи считат, че не е незаконно да се чете/слуша без да се заплаща няма кой да заеме с това.

Виж, няма никакви основания да се пищи "нарушават ми правата", докато става въпрос за нещо, което ти не осигуряваш и не предлагаш. И основанието "ами те мислят, че не е незаконно и за това няма как да спечеля, организирайки тази услуга" е смешно. Ако смяташ, че няма как да спечелиш - не я организирай. Но тогава не пищи, че ти се нарушават правата за нещо, което не си направил.
Проблемът се свежда до три неща: нормална и разумна услуга, разумни цени и борба с незаконното разпространение. А не само до третото. Идеята, че ако се осъществи третото, всичко ще тръгне "по мед и масло" е погрешна. Същото по същество важи и за преценката за размера на "пропуснатите ползи".

При традиционното книгоиздаване (съвсем приблизително) след като се приспадне ДДС от стойността на една книга 30% са разходи за отпечатване, 30% са за издателството, 30% за книжарницата и 10% за автора. И ако като спекуланти се визират издателствата, може да допълня, че от тяхната част печалбата е 10-15%. И при това, ако се отпечатат 6000 книги, а от тях се продадат 5000 няма никаква печалба, а загуба и хартия за вторични сурувини.

Не знам откъде вадиш тези данни, но мога да ти кажа, че няма такъв "общ случай". От личен опит. Всичко зависи от конкретния случай, от това какъв ще е тиража (това е основен фактор), от това къде и как ще се печата книгата, а следователно и от съдържанието на тази книга. Така можеш да получиш много широк диапазон цени и, съответно, печалби. Но ако книга Х не се "възвръща", то вината не е на пиратите от "читанка", а в лошата преценка на издателството.

При новите електронни технологии цената на книга може да се намали пет пъти само от различният начин на работа.

Не знам откъде ги взе тези "пет пъти". Ако книгата е електронна, на практика може да се създаде на една стотна от цената за печатното издание (на практика, на част от стойността на предпечатната подготовка на печатна книга + същата стойност на редактиране и коригиране; но без стойността на отпечатването и книговезката работа, без стойностите на складиране и транспорт). И да се разпространява много по-евтино (като самата тя е по-евтина). Разбира се, тъй като представите за печалба у нас са малко изкривени, това няма да се случи.

Но да се твърди, че всички книги трябва да са безплатни, е друга форма на комунизъм. Всъщност и тогава се плащаха хонорари. А като не се плащат никой няма да пише, с изключение на аматьори и маниаци.

Хъм, никой не твърди подобно нещо. Книгите не трябва да са безплатни. Но основната част от заплащането трябва да остава за автора, а не за посредника. И точно Интернет дава възможност за това, пир разумно организиране на нещата. Напротив, както сам пишеш, традиционният подход в най-добрия случай ще даде 10% от печалбата от предприятието на автора, а по-вероятно е да му донесе само разходи (у нас, във всеки случай). "Професионалистите" ще (те го и правят) се издържат с друг тип писане, за което се заплаща малко по-добре.
Впрочем, справедливо бе посочено, че писането съвсем не е функция само на организацията на книжния пазар . Книги са се писали далеч преди появата на авторските права и на издателите. И то, в много случаи, доста по-качествени книги, смея да твърдя. В най-лошият случай новата ситуция връща нещата частично към това състояние. В по-вероятния и по-нормален случай - дава възможност да се организират по-правилно и по-добре.

по темата:
Всичко се свежда до уреждането на он-лайн библиотеките. Има пример с класическите библиотеки, не виждам проблем техните виртуални събратя да са организирани по същия начин. Не виждам как това създава каквито и да е сериозни проблеми за издателите (освен във въображението им).
Аз лично не съм чел книги в "Читанка", защото когато ми е възможно, предпочитам да чета на хартия и съответно да си купувам каквото ми се чете. А тъй като нямам много време за четене така или иначе, то 30-50 лв. (колкото средно отделям да книги на месец) ми стигат. Но поне два пъти ми се е случвало през тази година да погледна книга на файл (т.е. незаконна), да ми хареса и след това да си я поръчам на хартия (единият път се изръсих доста).
За сметка на това, книгите, които не мога да си ги намеря на хартия - защото не се разпространяват у нас, а да си ги поръчам с доставка от чужбина далеч надхвърля книжния ми бюджет, - ги чета на файлове. Това в не малка степен важи и за техническата литература. Бих казал, че поне 50% от текста, който чета, е на файлове. Предполагам, че ако имах устройство за четене на електронни книги (каквото планирам след някоя и друга година да си взема), този дял значително ще нарасне.
За мен въобще проблемът с авторските права е колкото проблем на цената, толкова и на леснината на безплатното намиране. Но не само на последното. Мога да дам пример със софтуера: като цяло цените са твърде неадекватни на тукашните доходи. Ако бяха по-адекватни, вероятно повече хора щяха да ползват законно съответните програми, музика, книги и какво ли не. Ако контролът беше по-строг, съответно много по-малко хора въобще щяха да ги ползват и да знаят за тях (което едва ли е по-добре). От трета страна, подходът на издателите да смятат всяко "пиратско ползване" за пропусната печалба, е също толкова неадекватен.
Така или иначе, очевидно е, че проблемът не може да се разреши изцяло, защото самата среда създава възможността. И ако не се отречем от нея, което е невероятно, то тогава трябва да се живее с нея . И издателите (това вече е повече към тези у нас), трябва да разберат това и да се съобразят с него. Така, между другото, само ще увеличат печалбите си.

Което доказва тезата, че има нужда от четене де.

Аха. И всичко, което улеснява четенето е добре дошло. Библиотеките (някога читалищата) бяха и в някаква степен все още са в основата на това. Но под нова форма - Интернет-библиотеки.

[Баба Яга]

Ами ако се появят читави онлайн книжарници, които да предлагат пращане на книги и в чужбина (нещо от сорта на амазон), то не виждам защо хората да не си плащат за книга. Да, вярно е също така, че това е голям разход на хартия, тоест електронните издания са по-екологични. Но такива също може да се продават онлайн, разбира се, на значително по-ниска цена, а класиките направо на символична цена. Просто няма кой да се сети, не че хората не искат да платят. Един добре работещ сайт за такива неща би печелил добре, ако се утвърди. Но не съществува такъв сайт. Често съм търсила определени книги и съм ги намирала в онлайн книжарници, в които обаче няма опция за пратки в чужбина или пък системата им е толкова тъпа и тромава (или несигурна по отношение на плащанията), че се отказвам по средата.

Иска се и малко работа да свърши човек, за да печели.

[gollum]

Да, вероятно си права за пращането в чужбина (на мен не ми се е налагало). Но за страната вече си има съвсем прилични он-лайн книжарници, които вършат работа, а поне каквото съм поръчвал досега винаги е идвало бързо и без проблем. Да не говорим, че има отстъпка и в цената, обикновено 10-20%. Ако се предлагаха качествено направени електронни книги на разумна цена, въобще не бих се колебал да си купувам. И вероятно няма да съм само аз.
Но това е нещо отделно - библиотеката си е библиотека. Общо взето, това са две различни опции: дали искам да "ходя" някъде, за да чета нещо или искам да го притежавам, за да ми е под ръка когато ми потрябва.
Разбира се, при он-лайн библиотеките съществува този проблем, че отпада разликата - така или иначе, ползваш копие на он-лайн материала си на компютъра, на който го разглеждаш. Това може да се разреши по някакъв начин - стига желание да има. Засега по-лесното е да се действа силово и да се пратят някакви "мутри" да "решат проблема".

[messire Woland]

http://dnevnik.bg/analizi/2010/06/27/923975_da_spasim_wwwchitankainfo/

Статия по темата, от един от малкото качествени вестници.

[dibo]

Нещичко за размисъл:

http://www.ted.com/talks/larry_lessig_says_the_law_is_strangling_creativity.html

Има субтитри на български отдолу за който не разбира.

[Гост]

Чудесно изложение и много мъдри думи, dibo, поздрав! В нашия случай обаче, освен простата инерция на мисленето и страхът от новото имаме два много мощни фактора, които ме карат да се притеснявам за бъдещето на нета:

1. Стремежът към власт и контрол (вижте само какво прави най-напредващата икономика в света с нета...). Свободата на нета е в крещящо противоречие с това и просто властимащите няма да спят, докато не я отнемат някак си.

2. Икономическия користен интерес (вкл. криво или тъпоразбранията, защото в нашия частен случай тия глупаци от Съюза на преводачите или не знам още кои жалбоподатели не разбраха, че тези сайтове много повече рекламират обективно погледнато работата им, а не й вредят.)

У нас особено масовото изпълнение на поръчки и отнемане на бизнеси чрез такива едни силно незаконни методи си стана норма, независимо колко много новата власт прави нещо различно.

Ето тези два фактора ще продължат и продължат да създават проблеми...

[ahileas]

Ам-гъл, явно не съм се изразил правилно, не твърдя, че това да защитаваш гражданско правни отношения чрез наказателно правни методи е правилно, просто това е реалност, а колкото до това, дали греша, че няма как да осъдя някого чрез гражданско-правен иск, наистина няма как. Не знам кой, злоупотребява с моята собственост/ интелектуална/ и няма как да го посоча...., още повече да докажа че е той, но няма значение, колкото юристи толкова мнения.
Бил съм и от двете страни на барикадата, защитавал съм творци и пирати също, всеки си има аргументи, но навлязохме в сферата на морала и макар, че тя следва да е свързана с правото......., май не е така.

За електронните книги знам със сигурност, че колос като Стивън Кинг опита и не остана доволен от резултата, мисля че се касаеше за Книгата на Линдзи и ......, не се сещам коя е другата, но е от преди две години, излязоха първоначално само в електронен вариант/като се очакваше да бъдат само в такъв формат/, но после се наложи да бъдат печатани.

А ето и един морален казус, бях на давата дни на Рокфеста, но все пак изтеглих и записите, от концерта, е пират ли съм., тоест морално, а не правно укоримо ли е моето действие

[jordani_vt]

Много се изписа, юридически аргументи няма как да разбера, но не намирам и такива, основани на здравия разум. Излишно се усложнява обсъждането, а нещата са съвсем прост:

1. По какво тази така самонаречена "виртуална библиотека" се различава от очевидно пиратски сайт за сваляне на mp3-ки? Има ли някаква пречка свободно да се свалят и разпространяват книгите от там?

2. След като по идея авторското право защитава авторите, има ли съгласие от всички публиквани автори в сайта? След като традиционни издателства плащат малко какво плаща този сайт?

[Гост]

Библиотеките са разрешени по закон. По какво се различава виртуалната от реалната библиотека?

[dibo]

1. Трябва ли да има пречка?
2. Трябва ли да има? Авторите са посочени коректно, техните творби не се употребяват с комерсиална цел, както е например с другият затворен сайт, събирал пари от СМС-и.

"Здравият разум" е мноого разтегливо понятие. "Здравият разум" на един собственик на роби в щата Южна Каролина към 1850г., сочи, че избягалият му роб е негова частна собственост, че само той може да се "грижи" за него, че помагащите на роба аболиционисти са най-обикновени престъпници и т.н., нали така?

Събудете се - вече сме 21 век. Авторското право все повече не работи. Технологиите го убиват и то много бързо. И това не е непременно лошо

[Пилот]

1. По какво виртуалната библиотека се различава от очевидно нормална библиотека където хората четат произведенията и не плащат на автора?
И освен това - има съществена разлика между mp3 песнички които са изцяло за забавление и литературата, която има далеч по-образователен характер (признат специално и със закон като този за библиотеките и освен това с такова възприемане от обществото). Нека не забравяме, че в момента е много трудно една конвенционална библиотека да се запасява с всичко което излиза, не мисля, че това се случва където и да било у нас. Самият факт, че нещо е в mp3 формат значи, че може да се намери някъде в нета срещу заплащане и че е възможно да се поръча - същото не е факт за множество книги на български със свършил или мижав тираж. Знанието някак трябва да достигне до хората и според мен това е далеч по-фундаментално право от това някой който държи правата да получава пари. Зная, че примерът не е коректен, но все пак - в събота трябваше да подарявам подарък на един приятел, като се бях спрял на Майстора и Маргарита или Цялото кралско войнство. Претърсих целия град (не съм от София) и никъде, ама никъде не намерих една от двете книги, които според мен са нещо много интересно и важно като част от световната литература. За сметка на това беше пълно с всякакви ала Туайлайт глупости или книги за отслабване и йога.

2. За авторите и печалбите - аз например съм чел известно количество книги на компютъра свалени от интернет, но нека видим статистиката - Пратчет ми е харесал и имам над 15 негови книги купени в хартиен формат (4-5 четени от нета). Песен за огън и лед ми е любима книга и я имам на хартия, само последната част ми е свалена от нета защото я нямаше в книжарницата. Стайнбек макар и мъртъв пак съм му купил хартиено копие на На изток от рая. Достоевски съм прочел 20 страници в нета и изтичах да си взема хартиено копие. Тъй че според мен достъпа до свободна литература в нета поне в мой личен план ми е увеличил много значително парите, които съм плащал за хартиена литература.

[Imperial]

1. По какво виртуалната библиотека се различава от очевидно нормална библиотека където хората четат произведенията и не плащат на автора?

По това, че в единия случай до една книга има достъп само един човек едновременно, плаща някакъв членски внос предполагам и книгата е закупена от самата библиотека.

[Amazon]

Най после има и петиция за спасяването на стожера на българската култура читанка.бе! Подкрепям начинанието с цялото си сърце и искам да се подпиша. Само една молба, ако може преди да си турна посписа и понеже ми е малко трудна тая работа с подписването/щот не съм посещавал достатъчно често читанка.бг и съм леко полу-грамотен/ може ли да изчакам за следващата подписка за преименуване на националната библиотека "Кирили и Методий" на "Замунда.бг" и да подпиша веднъж и за двете?

Сега малко по-сериозно - изумен съм, че има такава тема във форум където всички обичат книгите. Набързо прегледах темата и не съм съгласен със сравняването на полу-пиратски сайт с библиотека. Това е все едно да се сравнява клиника за ин-витро с изнасилвач, защото видиш ли и двете могат да създадат живот - изнасилвача даже е по-ефективен икономически.
Водим същият спор в един друг форум и там има участва юрист по авторско право, които ще си позволя да цитирам:

В Закона за обществените библиотеки са изброени няколко условия, на които трябва да отговаря една ОБЩЕСТВЕНА БИБЛИОТЕКА:
1. да притежава библиотечен фонд с обем над 3000 регистрационни библиотечни единици;

2. да осигурява библиотечно-информационното обслужване на гражданите на територията, определена с акта на учредяването й;

3. да разполага с подходящи помещения, оборудване и обзавеждане;

4. да има осигурени източници за финасиране, и

5. да има квалифициран персонал.

Ами така като гледам читанката освен на първото условие на други не отговаря. Мисля че дейността им трябва да се отрегулира в съответствие със закона/или да се изработи допълнение към съществуващия/ и тогава да леем сълзи за полу-пиратски сайт за когото доскоро повечето от нас не бяха и чували. Освен това истинските библиотеки си КУПУВАТ книгите. И въобще на мен ми пука повече за българските издателства, които се задъхват от липса на клиенти отколкото за някакъв пиклив сайт. Като някой пубер толкова иска да чете/къде ги тия?/ и няма пари защо не отиде в някоя квартална библиотека и да се вземе книга? А такива има - обикновеноо са по читалищата - просто подозирам, че най-скърбящите по колибка и хабер си нямат, че малките библиотеки още живуркат. Не са особено добре финансирани, но все пак много от тях имат повече заглавия от читанката. И нещо не мога да вдена, що няма шумни кампании за по-добро финансиране на читалищата, популяризиране на книгите сред младите, повече преводи на български - аз поне не съм чул. Сега изведнъж всички смотльовци дето са прочели по 6 книги през живота си, откриха че имат голямо сърце пълно с любов към художествената литература и по-специално към читанката.

Ето малко от закона цитиран от юрист:

1. Авторите на литературни произведения имат право на авторство в/у тях докато са живи и още 70 г. след това (в читанката има Азимов- мисля че той има още права в/у фондациите си).
2. Издателите имат право върху оформлението на книгите, така че ако са сканирани- им се нарушава тяхното (сродно на авторството) право.
3. Да не забравяме преводачите- те имат авторско право над направения от тях превод и той е също с такъв срок- 70г. след смъртта им.
* За библиотеките уредбата е стара и се има пред вид нещо натъпкално с книги, така че едва ли може да се каже че читакната е редовна и от тая гледна точка. За читалищата има един специален закон- момент да видя- от 1996г. (за изненада- много нов), но с ебати текста:
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Читалище могат да учредят най-малко 50 дееспособни физически лица за селата и 150 - за градовете, които вземат решение на учредително събрание.
и то не само, ами има некви комисии за разрешения, а освен това има и некво животно, наречено Съюз на народните читалища
ха сега иди, че учреди читалище!

Въпроса ми е откога читанка.бг стана стожера и ядката на българската просвета, че всички така всеотдайно я защитават? Толкова ли не е очевидно за хора обичащи книгите, че читанката НЕ ПРЕВЕЖДА КНИГИ и НЕ ИЗДАВА НОВИ ЗАГЛАВИЯ а има и вероятност да вреди на тези които го правят, или най-малкото на имиджа на държавата.
Та за какво е тази подписка?