Петиция в подкрепа на Читанката

[Гост]

Може и да има съдебен акт. Закона именно затова създава огромни проблеми, защото размества тежестта - първо се прекратява дейността, после се изяснява законността й.

Този закон всъщност е противоконституционен, защото създава привилегии за едната страна.

[dibo]

joradni_vt,

няма да повтарям аргументацията си, която изписах тези дни във форума на Сега и в съответната група във Фейсбук. Който желае - ще си я намери там. Само ще отговоря с контравъпрос - Как и кой е писал книги според Вас преди появата на авторското право? И дали след неговото изчезване ще спрат да се пишат книги?

[Коцето]

Голъм както винаги е разгледал въпроса достатъчно подробно, но със следния откъс ще си позволя да не се сългася напълно:

За завършек, хубавото на Интернет е, че коренно променя самото издаване, следователно и традиционните отношения между автор, от една страна, издател и разпространител, от друга и публика, от трета. При традиционните отношения посредникът (издател и разпространител) взема лъвския пай от печалбата в процеса, защото този процес изцяло зависи от него. Той определя условията и възможностите на взаимодействието. Реално обаче това взаимодействие е именно между автор и публика - издателят и разпространителят са посредник, който е, така да се каже, "неизбежно зло". По-точно, беше такова до развитието на Интернет и информационните технологии.
Сега нещата са различни и не само че е възможно почти или напълно да се елиминира нуждата от специализиран издател и посредник - поне що се отнася до Интернет и цифровите издания, - но и да се намали значително стойността на самото издаване и разпространяване на произведението на автора, пир това, той може да прави това сам или да има определен начален контрол върху процеса (какъвто при традиционния метод общо взето липсва). Т.е. в новите условия издаването и разпространението стават лесни и евтини - авторът може да ги поеме сам, а следователно и разпространеността може да бъде много по-голяма, а това можем да го приемем за крайна цел на процеса, поне що се отнася до автора и читателя. Имаме и допълнителната полза диалогът между автор и публика да е директен.
Това, разбира се, не е много приятно за традиционния монополист в отношението - посредника. Ако има "пират" в тази работа, то по отношение на тази нова медия това са точно издателствата. Поне в много от случаите и със сигурност - у нас. И това при положение, че те рядко имат желание да навлизат в новата област, а същевременно в традиционната все още монополът им се запазва в пълна степен.
Това е моето мнение по въпроса.

Първо, не виждам за какъв "лъвски пай" може да става дума, тъй като говорим тираж в размер на няколко хиляди, които дори се случва да остане нереализиран. После, нека не забравяме, че и издателствата влагат собствени ресурси в продукта на автора. Като започнем от най-елементарните коректури до избора на корици и т.н. Тяхна (на издателите и разпространителите) е и отговорността да направят така, че въпросният продукт да стигне до максимално голям брой хора, рекламиране и прочее. А това носи със себе си и риск, който пак се поема от посредниците. Това е като прекупвача на пазара за домати, ако позволите такъв елементаризиран пример. Изглежда, че мазният чичко живее на гърба на утрудените селяни, но никой не отива рано сутринта на борсата за 2 кила домати, а до най-близката сергия, нали? Така че, няма как да съм съгласен, че посредниците (на книги поне, за доматите схемата е доста изкривена от нашата действителност) са някакво "зло". По-интересна е темата с Интернет. Оказва се обаче, за радост на едни и жалост на други, че поне в близките 100г. книгите ще запазят своята функционалност. Излиза, че радостта и тревогите , са малко прибързани и неоснователни. Разбира се, Интернет прави диалогът автор-читател по-динамичен, от което печелят и двете страни, но мрежата няма как поне в близкото бъдеще да убие книгата. Все пак колко са авторите, които ще напишат роман и ще го публикуват само в нет-а и колко ще са читателите му? За статии и строго научните публикации нещата стоят по малко по-различен начин. Там най-важна е функционалността на текста.
Колкото до конкретната тема - не виждам голям смисъл от подобни периодични акции. Предполагам, че и самият законодател (казвам предполагам, защото не съм юрист) допълнително комплицира ситуацията с недостатъчно ясни текстве, които да направят необходимите разграничения. Затова и резултатът е повече от плачевен.

[ahileas]

Второ, самата акция е пълна глупост, защото ако издателят Х смята, че правата му са нарушени в конкретен случай, то за това си има нормална процедура (както във всеки подобен случай): обръща се към съда.

За съжаление тук грешиш и то генерално.
За да заведеш иск /граждански/, трябва на първо място да посочиш ответника и да докажеш пасивната му легитимация. В случаите на нарушени авторски права това е най-трудно да не кажа невъзможно. Преди време представителят на Сони мюзик, се опита да предприеме нещо, направихме опит и .....нищо, нямаше как да посоча ответник.
После минахме на вариант "Б", а именно задействат се връзки в прокуратурата и .....

А не задейства неформални връзки и чрез подкуп кара организация, която не би трябвало да има нищо общо в този случай, да действа.
Впрочем, поначало е смешно точно тази организация да се занимава с този случай, още по-смешно е да се говори за "организирана престъпност" (и то при положение, че такава наистина има в България), още по-идиотско е да се лъже умишлено, че ставало въпрос за "търговска дейност". При това, в нито един от тези случай съвсем очевидно не става въпрос за грешка, а за умишлено действие. Ако нещо трябва да бъде проверявано, според мен, това са действията на нападателите в този случай и техните неформални връзки с различни издателства с уж нарушени права.

За съжалени тук си абсолютно прав, вариантът със защита на авторските права по наказателен ред е някакъв "ерзац" вариант, но повярвай няма друг път.

А колкото до това дали следва да има читанка, мнението ми е Да следа, не бива невъзможността на човек да вади по 50-100 лева на седмица за книги да го лишава от възможността да чете,

П.П., коленопреклонно моля велемъдрите модератори, да не бъда бандван за пореден път, декларирам най-тържествено, че не се съмнявам в демократизма на Англия, Франция, САЩ, Русия, Етиопия и Сиера Леоне, нито в най-чистите им намерения по отношение на целокупното човечество.

[Гост]

И какво попречи да идентифицирате ответника?

Другият вариант е обаче пределно опасен, защото отваря широко вратата за злоупотребата с право.

[Kramer]

Цената примерно 15 лева за книга предполага читатели както на всички ни е известно с някакъв средно висок доход. До колкото всички знаем, в тия времена читателите със средно висок доход в доста от случаите ще се поколебаят за книгата, т.е. дали да си я купят. Ще гледат да си я четат в Интернет, не че предпочитат. Читателите с висок доход /преобладаващата част от тях/ пък, знаем че не четат особено. /От само себе си се разбира, че читателите с нисък доход няма да купуват книги, ще правят всичко възможно да четат в Интернет, както и правят, или въобще не четат/. Тоест какъв е изводът? Четящите по-малко да четат.

[Коцето]

Е, добре де, ама как си представяте някой да чете "Мъртви души" по Интернет? Що за четене ще е това?
Иначе и аз съм за това да има он-лайн библиотеки из нет-а. Искам да бъда разбран правилно. Нека да съществуват като опция, пък вече всеки да си преценя как и по какъв начин да я ползва.

[Kramer]

Всеки четящ предпочита да чете истински, разбира се. Но не всеки може да си го позволи.

[ahileas]

И какво попречи да идентифицирате ответника?

Другият вариант е обаче пределно опасен, защото отваря широко вратата за злоупотребата с право.

Няма как да го посоча с инстументариума на ГПК, ако мислиш, че има пиши.
Колкото до злоупотребата си абсолютно прав.
Но вече се отклонихме от темата.

[Гост]

Частично. Ако не с ГПК, с НПК Но предварителното затваряне на субекти, които са ясни и известни няма общо с тая работа.

[Гост]

Е, добре де, ама как си представяте някой да чете "Мъртви души" по Интернет? Що за четене ще е това?
Иначе и аз съм за това да има он-лайн библиотеки из нет-а. Искам да бъда разбран правилно. Нека да съществуват като опция, пък вече всеки да си преценя как и по какъв начин да я ползва.

Ми защо, излягаш се с ноутпада и си четеш

[ahileas]

Частично. Ако не с ГПК, с НПК Но предварителното затваряне на субекти, които са ясни и известни няма общо с тая работа.

Проблемът е че в НПК, може с известни ограничения да използваш субсидиарно ГПК, но обратното е невъзможно, не може да се ползват и доказателства, освен крайни актове, решния, присъди, постановления на Прокурора.
Връщаме се на темата за наруенията от обсъжданията може ли Виталий да пише на руски.
Тоест има ли правила и следва ли да се спазват и прилагат, както и важат ли за всички. Моите наблюдения върху книгоиздаването напоследък, говорят за зачитане на авторските права,/ като изключим комичният случай с Ник Перумов, сътворен от нашенски Остап Бендер/.
Проблемът с високите цени на книгите не са алчните издадтели, печатари или автори, а безумо малките тиражи, правещи висока себестойност на единична книга. Не може да искаме цени като на руските издатели, които под 150 000 по-малки тиражи нямат и нашите 2000-5000.
Пример- Чайна Миевил в България - 5000 тираж в Русия 300 000 , а може и да е допечатван не знам. Така че следва да има читанка че поне някой да се излъже да чете, че макар и да звуча каято закоравял пенсионер, съвременитте тинейджъри, както установих са чели само Работна мецанка и етикета на бирата.

[mitio-minchev]

Читанка трябва да я има! Особено за българите в чужбина. Това трябваше да бъде направено отдавна от държавата! Хвала на ентусиастите.

[Николай]

За съжаление тук грешиш и то генерално.
За да заведеш иск /граждански/, трябва на първо място да посочиш ответника и да докажеш пасивната му легитимация. В случаите на нарушени авторски права това е най-трудно да не кажа невъзможно. Преди време представителят на Сони мюзик, се опита да предприеме нещо, направихме опит и .....нищо, нямаше как да посоча ответник.
После минахме на вариант "Б", а именно задействат се връзки в прокуратурата и .....
За съжалени тук си абсолютно прав, вариантът със защита на авторските права по наказателен ред е някакъв "ерзац" вариант, но повярвай няма друг път.

Хм.Аз си мисля, че прокуратурата следва да действа единствено когато има достатъчно основания по вътрешно убеждение да счита, че извършеното деяние преставлява престъпление по смисъла на НК. Ако в случая са налице всички предпоставки да се открие наказателно производство за престъпление - ОК. Но ако вътрешното убеждение у прокурора е точно за обратното, а именно, че престъпление няма, а се открива наказателно преследване единствено за да се "помогне" на определено лице да си решава частноправните проблеми, не говорим за злоупотреба с право, а направо си говорим за корупция по смисъла на чл.282-283 от НК.

[кало]

ИМХО - решението е просто и лесно с помощта на Интернет - премахване изцяло в много големи сфери на звеното "издател". Разбира се, едва ли е възможно - става дума за ужасно много пари, отиващи в джобовете на хора, вършещи ужасно малко работа.

Ако музиканти и писатели успеят да уредят директно качване в нета, и ползване на произведенията им срещу съответно заплащане (при липсата на звеното "издател" това заплащане би било много по-малко и ще включва само авторовия хонорар плюс ниските технически разходи). Смятам, че тогава никой няма да има против да плаща - именно на хората, които заслужават това плащане.

Мечтииии.