Петиция в подкрепа на Читанката

[Баба Яга]

Малко ми е странен спорът тук. Какво пречи на тези електронни варианти на книгите да започнат да се предлагат за сваляне от интернет по цена, договорена с автора? При всички случаи той ще предпочита нещо да получава, отколкото страницата изобщо да бъде закрита. Въпрос на преговаряне е това. Е, може да изникнат на пътя разни алчни издатели или автори с нереалистично високи претенции за цените - ами тях или ги убеждаваме, че на тази цена нищо няма да се купи, или да си търсят друг да ги продава.

Съществува и проблемът, че много хора не знаят дали да си купят една книга, защото не знаят дали си струва. За това на запад отдавна са измислили решение (в случай че човек няма къде да разлисти книгата и сам да й провери съдържанието). В амазон при много от книгите има опция look inside, при която се вижда съдържанието и първите няколко страници, така че човек да може да придобие представа за стила и структурата на текста. На мен тази информация често ми е била достатъчна и рядко съм съжалявала, че съм купила някоя книга. Тук пак остава проблемът с разхищението - че книги се купуват, ама после вече не се четат, а това биха могли да направят други хора. Това се решава от изключително богатия пазар на книги втора ръка. Ако нещо вече не ми трябва, мога да го продам там.

Електронните издания пък пестят хартия. Аз лично предпочитам все още да чета на хартия, защото ме болят очите от компютъра, но има хора, които биха чели така и дори го намират за по-удобно. Не виждам каква е причината книги да не се разпространяват и в електронен вариант, срещу значително по-ниска цена.

Изобщо ако имахме добре организиран книжен пазар (и изобщо пазар), това нямаше да е никакъв проблем. Въпросът е че българите сме малко хаотично племе и докато ни хрумнат разни такива съвсем прагматични идеи, сто години минават. Има да се посредничи между доста страни, които имат интереси в това (издателства, автори и т.н.), после има да се урежда и системата за плащания, така че да работи за всички - което си е ужасно много работа, но кой да я свърши? Вместо това ни е по-лесно да пледираме, че видиш ли книгите трябвало да бъдат достъпни на всички, а авторите да живеят на фотосинтеза. Ако един човек не е готов няколко лева да даде за една книга и предпочита да ги дава за кафе, това негово отношение надали ще се промени от факта, че книгата е станала безплатна.

[Zalmoxis]

Малко ми е странен спорът тук. Какво пречи на тези електронни варианти на книгите да започнат да се предлагат за сваляне от интернет по цена, договорена с автора?

Ами защото първоначалната им идея е била да разпространяват свободно информация с некомерсиална цел. Затова ли трябва да ги наказваме? Дали един автор печели от книгата си е въпрос на маркетинг (не че в миналото някой е забогатял от писателстване). Аз съм шокиран от това, че толкова хора тук защитиха корпоративния интерес (не частния, корпоративния) пред обществения. Ни най малко не става въпрос за социализъм. Корпоративният интерес е заинтересован от монополното си положение и се бори с всички сили срещу технологичния прогрес, когато той не е в негова полза. В момента интелектуалните авторски права са размити и раздути до безобразие, но от тях рядко печелят самите автори. От един музикален диск например, като се приспадне печалбата на музикалната компания и другите разходи, за автора нищо не остава.

[Гост]

Социалистическите подходи, Кало, никога нищо не са решили. Напротив, тези корпоративни (по-правилно е да се нарекат спекулативни) интереси, на които сме свидетели сега, са първата стъпка именно към социализма, което какво значи - значи ограничения. Само за тях да има, само те да държат нещата. В едно свободно общество частния интерес се среща с други частни интереси и така всички се ограничават и се получава ползата.

И тук в този случай виждаме класическо издание на този вечен случай - че когато някому са даени прекалено много права, особено пък като в това се прибави и действането чрез втория начин, както е у нас, той неминуемо започва да ползва тези права за да ограничава другите.

Затова законът трябва да се освободи от първосигналното толериране на този или онзи.

Иначе се стига до смешното и трагично положение напълно порядъчни дейности да се обявяват за престъпни и да се третират като такива.

Все пак става дума за книги, дявол го взел, от които хората не печелят. Кражба няма.

[gollum]

Хъм, пак се получава някакво объркване. Имаме няколко различни неща, които се обсъждат тук. Ще се опитам да ги систематизирам, като подчертавам, че дискусията далеч надхвърля съдбата на една конкретна он-лайн библиотека. Съжалявам, че ще изпиша доста буквички, никой не е задължен да чете, но не виждам как ди опиша всичко това по-накратко (вероятно защото не съм професионалист в писането).

1. Проблемът за съответствие между технология (най-общо казано) и уреждане на авторското право.
Тук обсъждаме един съвсем очевиден проблем и той е отношението между авторско право и забрана за създаване на копия (и дори не толкова "забрана", колкото нужда от разрешение). И фактът, че новата технология, т.е. компютър + Интернет създава такива копия автоматично, защото така работи. Ясно е, че това е проблем, който може да бъде разрешен с достатъчно прост компромис, който да засяга света на технологията, т.е. в нашия случай, на електронната, а не на печатната книга.
Има обаче и втори, бих казал, по-съществен проблем. Той най-добре бе илюстриран във филмчето, към което Дибо даде връзка в пост #37. Т.е. за използването на части или откъси от чужди съдържания, за да се създаде нещо ново. При сегашното авторско право това е незаконно. От друга страна, това се случва постоянно и то без да става въпрос за "търсене на печалба". От трета страна, това е нормалният процес на развитие на културата. Да го повторя още веднъж: нормалният процес на развитие на културата е чрез съчетание на елементи от досегашното, при което се създава ново. И този процес се оказва незаконен (не винаги, защото когато това се прави не от частно лице и за пари, то в повечето случаи не се прави проблем).
Не знам дали смятате, че тези проблеми са съществени или не. Но независимо от мнението ви по тях, те съществуват и не виждам някой да е успял към момента да ги разреши. Ние тук в този форум всекидневно нарушаваме авторски права.

2. Пазарът на културни ценности и създаването на културни ценности
Дали свободното използване лишава авторите на оригинали от заплащане[1], следователно води до намаляване на обема на произвеждани културни ценности. Това също е проблем, който си струва да се обсъди и не мисля, че отговора е очевиден. А това ни води и до следващия въпрос: новите технологии дават възможност на почти всеки потребител да бъде и автор (2). Това сигурно трябва да се повтори, за да го разберат някои, затова слагам съответното съкращение .
Какво означава това? Имаме конкуренция между "традиционни автори", т.е. хора, които създават професионално културни ценности и се издържат от това, и "потребители-автори" или автори-непрофесионалисти, които създават ново съдържание за удоволствие, а не защото очакват да си изкарат прехраната чрез този процес. "конкуренция" може би на този етап ще се стори твърде силно казано за някого, но това реално е така. Огледайте се около себе си. Колко от вас (питам умишлено, защото тук сме се събрали закоравели Интернет-потребители) не ползват постоянно подобно "непрофесионално" културно съдържание? Та темата "Майтапи" е почти на 100% съставена от него (но далеч не е само тя, ако някой желае, мога да дам множество примери), което ме навежда на мисълта, че много от нас ежедневно ползват такова съдържание по същество за да задоволяват същите потребности, поради които се обръщат и към "професионалната" култура.
Кое кого убива в случая и има ли "опасност" и "убийство"? Да, почти винаги първият тип културна продукция е защитена от "авторско право", докато втората се създава и живее извън тази система, т.е. е незаконна.
Някои от вас по принцип смятат (това се изказа в дискусията), че професионалната културна ценност е "добра" и "качествена", докато "любителската" е "некачествена" и "лоша". Това е въпрос на лична преценка, но си остава факт, че всички ползват ежедневно и единия, и другия вид продукция. И това ще продължава, не биф се изненадал ако след време сред "любителската" се срещат много качествени неща, неотстъпващи на "професионалната" (това и сега се случва, но по-рядко). В крайна сметка, количеството може да премине в качество .
Но тази "любителска" културна продукция ще си остава незаконна или извън сферата на авторското право, докато последното не претърпи определени промени, за да отговаря на новата ситуация. И ще продължава, съдейки по изписаното в тази тема, да предизвиква недоумението на отделни хора, защото е безплатна, защото не се създава, "издава" и разпространява с мисълта за парична възвращаемост.

3. Електронната форма на книгата и електронните библиотеки
Можем много да спорим по въпроса за удобството й и мнения ще има много. Аз мога да изложа моето: за около десет години, през които ползвам и електронни книги, съм прочел десетки хиляди страници на монитора. Вероятно съм навредил на очите си, но не е там работата, голяма част от тези текстове въобще не бих могъл да ги прочета иначе. Предполагам, че далеч не съм единствен.
Събрал съм не малка виртуална библиотека (спокойно, нарушител съм, но поне не я разпространявам ). Ако трябваше всички тези книги да ги съхранявам в хартиена версия и два апартамента, при това по-големи от този, в който живея в момента, не биха ми стигнали. А това си е проблем, не знам колко от вас са се сблъсквали с него, но ви уверявам, че е. Напоследък преди да си купя книга се замислям дали наистина ми трябва и къде ще я държа. С електронните книги този проблем не съществува.
Накрая, електронната версия е много удобна за бърза справка или цитиране - никакво сравнение с книжната не може да има.
Т.е. тук говорим за чиста функционалност, която се е появила благодарение на развитието на технологията. Бих си плащал за това, така както си плащам за хартиените книги, но... няма как и къде почти в 99% от случаите. Просто никой не предлага у нас тази форма.
Тогава какво правим? Да се опитам сам да си направя такава версия няма да ми е проблем (умея да използвам съответния софтуер, книги така или иначе оформям в работата си), но отнема време. И по-важното, както тук споменаха не малко хора, това е незаконно без съгласието на автор / издател / разпространител, т.е. на притежателите на "авторските права" (това не винаги са авторите).
Какво трябва да направя? Да чакам някога издателите ни да съзреят за промените в технологията и да започнат да правят това? Би могло, ако нямах друга възможност. Но, чакайте, такава възможност има - някакви (според някои тука чалнати идиоти-ентусиасти и строители на комунизъм, които "ограбват книгите от нас") правят всичко това по собствен почин и го предлагат за използване.
Но начинанието е незаконно. И не може да има он-лайн библиотеки, ако притежателите не си кажат тежката дума, а държавата не уреди със закон нещата.
Добре, хубаво. Но нека се обърнем и поогледаме зад нас към историята на нашата цивилизация. Колко пъти новото се е случвало по инициативата на една или друга институция, колко пъти законите са били в авангарда на дадена промяна? Няма да намерим много такива примери. Т.е. новите същности са се появявали най-често ако не в пряко нарушение на съществуващите порядки, то въпреки тях. И тук имаме нещо подобно, макар и в много малък, бих казал, мизерен, мащаб.
Хубавото е, че така или иначе електронните библиотеки съществуват. И не виждам как това може да се промени, по-точно, опитите от страна на притежателите на права или силовите структури за промяна на това не са били кой знае колко успешни.

4. Достъп до информация
За това също става въпрос, дори излезе не веднъж сред аргументите. Хайде, да не е просто "информация" (макар че си е точно това), но "културна продукция" или "защитен от авторско право културен продукт". Всеки ще се съгласи, че за нея трябва да се заплаща, т.е. че пазарният принцип трябва да е определящ. "Аз искам да ползвам даден културен продукт, намирам някой, който го предлага, приемам (или не) исканата от него цена и след като я заплатя, мога да го ползвам (за колкото време реша или пък за определен договорен период от време)". Този принцип е много добър, няма спор. Моето мнение е, че когато става въпрос за развлечение и то е платено, ако желаеш да се развличаш, следва да можеш да платиш. Ако е безплатно обаче също не виждам проблем.
От край време има хора, които се намират в положение, което не им позволява да платят цената на информацията (било то заради възрастта си - да, може да се изненадате, но не всички работят и имат самостоятелни доходи, на чиято база да преценяват за какво да харчат ; било то по друга причина; най-често това са се временни състояния, но не там е работата).
Ако става въпрос за развлечение, добре, това не е чак такъв проблем. Не става въпрос само за това, сред тези продукти има учебници, има различен род помагала, има класическа литература (т.е. такава, чиито автори са напуснали този свят, т.е. възвращаемостта на труда им вече няма никаква връзка с поризвеждането на нова културна продукция; вярно, не точно така стоят нещата с инвестициите на издателствата или доходите на наследниците, но последните рядко също създават културна продукция, а първите не винаги използват печалбата си с тази цел). Т.е. съществува определен "свод" от информация, която следва да е достъпна и безплатно (или срещу символична цена, каквато е таксата на библиотечната карта или на временния читателски лист). И, колко странно, хората отдавна са помислили за това и са създали читалища и библиотеки. Вярно, и двата типа институции не са пазарни, те не се съобразяват и не действат според принципите на пазара на културна продукция[2]. И, също толкова вярно, по същество те предхождат авторските права и може би точно поради тази причина не влизат в конфликт с тях. Но това, както се вижда, не важи съвсем за он-лайн библиотеките или читалища, особено когато се създават от ентусиасти с идеална цел.
Затова предлагам да не изхождаме единствено от обема на собствения си джоб и възможности, да си спомним, че сред хората, които могат да четат и да имат полза от определен тип писана информация има и такива, които нямат нашите възможности. Затова е добре, че има библиотеки. Още по-хубаво е, че има виртуални такива. А аз за себе си бих добавил, че е добре, че има и торенти, но това е допълнителна тема. Това че Х или У имат доходи, които им позволяват да задоволяват финансово собствените си културни потребности не означава, че всички се намират в тяхното положение или само от леност не могат да го постигнат. Светът не е толкова простичък и удобен.

В заключение: един или друг потребител призовават темата да се затвори. Не съм съгласен - в нея има достатъчно много "хляб", в никакъв случай не е изчерпана с цитирането на един закон или пък с размахването на някой червен призрак, изваден от раклата с реквизит. Хубавото е (за мен, ей какво нещо е "правото" ), че аз съм модератор на този раздел, така че аз решавам.

---------------
[1] Може да изглежда, че отговорът на този въпрос е очевиден, но не бързайте, не е толкова просто. Ако приемем, че всяко "пиратско" ползване на културна продукция означава пропусната продажба, то, да, тогава това е така. Но аз смятам, че имам известни основания да твърдя, че в повече от половината (а вероятно в определени държави това са над 90%) от случаите това не е така. Т.е. алтернативата не е между "аз купувам продукцията и й се наслаждавам" и "аз я крада и й се наслаждавам". Алтернативата е "аз я крада и я ползвам" и "аз не я ползвам". Така че този тип ползване едва ли намалява особено обема на културния пазар, нито пък лишава автори / издатели / разпространители от средства за съществуване и продължаване на дейността. По-скоро е обратното, този тип ползване разширява обхвата на съответната културна продукция, защото я ползват доста повече хора, отколкото иначе биха имали достъп до нея.
Не знам това добро или лошо е като цяло, знам че аз самият го намирам за добро. Текстовете се пишат, за да се четат. И, аз поне, се доверявам повече на културата, създавана за удоволствие или за задоволяване на някаква вътрешна потребност, пред тази, която се прави по поръчка и срещу заплащане. Пак въпрос на разбиране. Не казвам, че едната е по-качествена от другата само споделям мисленето си относно качеството на мотива.
Очевидно е, че подобно на всички вас, ползвам и двата типа продукция. И понякога ми се случва да създавам, колкото и да са ми скромни възможностите, неща от единия или другия вид, та това ми дава някакво мъничко право да съдя за нещата (от гледна точка на морала и здравия разум, разбира се, правото го оставям на професионалистите, защото не се оправям с него и в него).

[2] Веднага изниква частния въпрос: а това означавали, че те вредят на този пазар, че унищожават разнообразието на произвеждана културна продукция? Не че това има нещо общо с основната им функция, която е социална, но все пак е интересен въпрос за задаване.

[messire Woland]

Реших да добавя един аргумент към диспута. Цялата статия е тук, а аз ще сложа този откъс в темата:
"Copyright in the Age of YouTube
Holden Lenz had just learned to walk when—on Feb. 7, 2007—he stepped into the front lines of the copyright wars. Thirteen-month-old Holden was tottering around his family’s home in rural Penn*sylvania, clutching his walker and looking cute. The toddler heard the Prince song Let’s Go Crazy coming from a CD player in the kit*chen, so he stopped walking and began bouncing up and down to the music. Then he made a face and resumed pushing his walker across the kitchen floor.

His mother, Stephanie Lenz, recorded these events in a 30-second home movie, which she posted on You*Tube the following day under the title Let’s Go Crazy #1. She had put similar clips online before so faraway family and friends could see her kids.

This clip, however, drew the ire of the world’s largest music company—Universal Music Group—whose international operations garnered more than $6.9 billion in 2007. On June 4, 2007, Universal sent YouTube a takedown notice pursuant to the Digital Millennium Copy*right Act, asserting that the home movie of Holden infringed the multinational’s copyrights in Prince’s song. YouTube removed the video from its website.

When Lenz learned what had happened, she did something unusual. Unlike the vast majority of people whose postings are the subject of DMCA takedown notices, Lenz consulted an attorney. She then sent a counternotice, asserting that her video, which contained only 20 seconds of a dimly audible song, was a protected fair use of Let’s Go Crazy and did not infringe Universal’s copyrights.
..."
Или, с други думи, нещата хич не са толкова прости. Вярно, най-често споровете се печелят от по-богатите, с други думи - големите комапнии и корпорации. Тоест, най-вероятно в тази посока ще се наклонят везните при съставянето на новите закони. Което не означава, че ние трябва да се съгласяваме с всичко - поне засега свобода на словото има и може да се спори по въпроса. Ако не тук, има и други места, Интернета е голям

[dibo]

Писателите и преводачите творят за пари а не за благото на обществото. Всякакви начини по които въпросните губят ползи намалява тяхната продуктивност. Къде тук е печалбата за обществото?

Колега, "професионалните" писатели, т.е. тези , които се препитават от писането на литература, не са единствените писатели на този свят. И са се появили сравнително отскоро в исторически план, преди тях писането и разпространяването на книги е било призвание и белег за образованост. Що се отнася до преводачите - мисля, че още нашето поколение ще доживее до етапа, когато тази професия ще стане излишна в писмения и вариант - справка - прогреса осъществяван в последните години от програмите за писмен превод от типа на Google. Само за няколко години те извървяха пътя от смехотворни до почти задоволителни. И да - това вероятно ще бъде трагедия в личен план за тези "гилдии".

Въпросът е коя сила ще надделее - желаещите запазване на статуквото (въпреки мнението на gollum това е напълно възможно технологично, особено когато е подкрепено със закон - справка закона DMCA) или използващите новите възможности, предоставени от технологиите.

Естествено, че е възможно технологично, но само ако обществото приеме ограничаването на някои свои права за целта. Тогава са възможни и вариантите на бъдещето, описани в трите разказа по-горе в мнение 52. Но трябва да се действа бързо - имайте предвид, че в момента расте цяло едно ново поколение, за което авторските права са просто досадна пречка пред желанието им за "безплатния" достъп до информация. За тях той е даденост, включително и в т.нар. "цивилизован свят", "Запад" и т.н. Както писах и в други форуми - много скоро това поколение ще е гласоподавател, законотворец и прочее. И ако в момента, дори т.нар. пиратски партии настояват за "балансирано" от тяхна гледна точка решение (което в техния краен вариант е авторско право за максимум 5 години след излизането на произведението), все повече се чуват гласове за цялостно премахване на концепцията за авторското право. Говорим за поколение, за което "Copy-Paste" е нещо абсолютно нормално. И ако си мислите, че това са празни приказки - загледайте се какво се случи в Швеция с небезивестния "Пиратски залив" и тяхната "пиратска" партия.

[bsb]

Не само в тази тема, но и навсякъде другаде, където се дискутира въпросът, забелязвам един масов логически дефект. Правят се напълно необосновани преходи от частно към общо. "Аз правя така" или "аз познавам шест (60, 600) души, които действат само по този начин" се приема като достатъчно доказателство, че всички правят така. Само че практиката показва точно обратното. Позволете ми да не привеждам твърдения в подкрепа на това сега, но при желание ще го направя.

Съвсем бърз отговор по т.2 на Голъм - имаш ли поглед върху развитието на свободния и безплатния софтуер? Въпреки почти същите аргументи като твоите, които изтъкват поддръжниците му, свободният софтуер не е заменил платения и няма изгледи това да стане скоро. Има много успешни примери за свободен и безплатен софтуер, който върши същата и по-добра работа от платения. И има цели области, където свободни и безплатни продукти практически няма. Така че намирам за доста недалновидно да се смята, че светлото бъдеще "всеки е автор" скоро ще настъпи. Поне докато достъпът до материални блага не стане толкова евтин, колкото е сега достъпът до информация в развитите страни, така че да не се налага да се работи по няколко часа на ден срещу заплащане.

Естествено, имам някои възражения и по останалите точки, но за тях - друг път.

И предлагам следния материал за размисъл. Вчера си говорих с един човек, който смята след време да си разпространява самостоятелно книгите, които е написал. Идеята му е точно да прескочи издателството, за да остане по-голяма сума за него. Новите технологии правят постигането на това значително по-лесно, също както улесняват дейностите на издателите. И той не е първият, нито ще е последният такъв творец. Какво правим в този случай - въвеждаме специално правило, че може да се копират само творби, минали през междинно звено, преди да стигнат от автора до пазара?

[dibo]

Т.е. за използването на части или откъси от чужди съдържания, за да се създаде нещо ново. При сегашното авторско право това е незаконно.

Не е незаконно, дори в момента. Тук идва доктрината за т. нар. "Fair Use", което е много флуидно понятие и се решава в САЩ на принципа на всеки отделен случай чрез т.нар. тест на 4-те фактора:

the purpose and character of the use, including whether such use is of a commercial nature or is for nonprofit educational purposes;
the nature of the copyrighted work;
the amount and substantiality of the portion used in relation to the copyrighted work as a whole;
the effect of the use upon the potential market for or value of the copyrighted work.

Тук, както посочи Пилот, се сблъскват двата интереса и баланс още няма постигнат. Няма и да има скоро.

[han asd]

gollum

Толкова сложно си го описал, а то е съвсем елементарно:



Какво прави читанка:
1. Копира книга от хартия в цифров вид. - първо нарушение
2. Предоставя в интернет на неограничен брой хора възможността да копират тази книга. - още по-голямо нарушение
3. Няма никакво споразумение с автора, нито е правен опит за споразумение, нито му се заплаща.

Изискването да пише името на автора е последното, след като вече е сключено споразумение с него.


Интернет библиотеки няма да има за книги, на които не са изтекли авторските права, може да има книжарници. Както и има на запад от нас. Електронните книги трябва да са във вид, който не позволява свободното им копиране - както вече е направено. А автора си получава хонорара.

Предоставянето на свободен достъп за копиране на чужди творби е пиратство. Дали е за печалба или не - няма никакво значение. Както несъмнено същото положение се отнася за софтуер и музика.

Остава само да и обясниш какво правим ако във същият сайт има произведения качени с одобрението на автора им - то тогава това пиратство ли е или не - и изобщо културата по принцип не е сергия за баници, а книгите не бива да се сравняват музиката - едното е масова шир потребата другото далеч не е така - като си толкова примрял айде ми кажи в коя библиотека са платили хонорар на автора и искам да ми цитираш дори една, след като по закон всяко издателство трябва да дава опрделен брой книги в националната библиотека?!
Освен това явно не си запознат с историята на Андрю Карнеги и/или не си прочел по-горе, където споменавам че той е основоположника на безплатните библиотеки със свободен достъп - забележи че това се е случило не къде да е а в Щатите и то преди 100 години, by the way фондацията му още съществува - библиотеките му също. Както и преди съм казал нямам нищо против да си плащам за да имам достъп - даже тази тема е дискутирана във форума - но тогав асе променят целите - от общо достъпна база данни с идеална цел - популяризиране на четенето го превръщаме в пазар.
По твоята логика трябва да затворим и уикипедията - защото:
1). Копира книга от хартия в цифров вид. - първо нарушение -
еми има описано доста детайлно за какво се разказва което си е нарушение
2). Предоставя в интернет на неограничен брой хора възможността да копират тази книга. - още по-голямо нарушение -
точно така тези същите хора сред които и ти ползвате незаконно това съдържание.
3). Няма никакво споразумение с автора, нито е правен опит за споразумение, нито му се заплаща. - еми да защото е на доброволен принцип както попълването на файлове така и редактирането и предоставянето им

4). И най-важно ЗАКОНЪТ ПОЗВОЛЯВА ДА КОПИРИШ ДО 5 (пет) ПЪТИ ОРИГИНАЛЕН СОФТУЕР ЗА ЛИЧНИ ЦЕЛИ - НИКЪДЕ НЕ Е УПОМЕНАТО КАКВО ТРЯБВА ДА Е КОПИЕТО - РЕАЛНО ЕДНА СКАНИРАНА КНИГА си е по-същество копие за лично ползване - никои ама никои не може да ти забрани да си го качиш на някои сайт.
5). Книгите например на Ник Перумов са издадени от 2 издателства - едното е изцяло пиратско за което не са платени авторски права обаче нито собственика нито издателя са наказани - което според мен е далеч по сериозно престъпление - нелегално разпространение с комерсиална цел
http://en.wikipedia.org/wiki/Internet_piracy

По смисъла на това определение всеки които цитира патентовани изрази и мисли е пират - а пирати ли са ако си ги чувал разбира се така нареченото OPEN SOURCE SOCIETE - след като са ползвали идеи от DOS, WINDOWS и други продукти за да създадат своите продукти и да ги популяризират безплатно т.е. нормално е всеки които създаде нещо да иска да печели от него, но в случаят с читанка бъркаш много сериозно целите - а както всички знаем целите винаги оправдават средствата.
Освен това да попитам:
1) След като са затворили сайта има ли такъв които да обединява заглавията на всички издателства в България online - отговорът е не!
2) Националната библиотека има ли изобщо идея да сканира произведенията в нея и да ги публикува за онлайн четене - отговорът е не - има сканирани доста неща но сайтът поне при мен не работи:
http://www.nationallibrary.bg/digita...bl_doklad.html
3) Много ама много отдавна има сходни сайтове на английски и особенно на руски (според теб ако ситуацията че всеки се скатава в миша дупка заел си е някаква ниша и изобщо не се мъчи да прави подобрения и нововъведения е добра просто няма смисъл да говорим:next_banned - нищо ама нищо не ми пречи да си чета книгите в оригинал - вярно далеч по-бавно е, но си усъвършенствам чуждите езикови умения - просто аз обичам да чета на български и затова си купувам книги, но след тази акция сериозно обмислям въпросът дали да си купувам повече книги. Да не говорим че в българия никои не ти предлага Kindle и книги оптимизирани за този или сходен формат на четене!!!


Прогресът винаги е правен от хора които не са знаели че нещо е незаконно и/или невъзможно и за да се задвижи нашето тотално закостеняло законодателство, библиотеки и общество трябва да има хора които да популяризират четенето онлайн и искам да ти кажа че точно по цитираната по-горе причина за нишите в българия науката не вирее за мое най-голямо съжаление

Голъм мерси че ми напомни за основното право на всеки човек да не бъде лишаван от достъп на информация!!!
(явно пиша доста бавно защото не смогвам да прочета коментарите между два мои поста)

Пак благодаря на всички за подкрепата и респективно обратното

[dibo]

И предлагам следния материал за размисъл. Вчера си говорих с един човек, който смята след време да си разпространява самостоятелно книгите, които е написал. Идеята му е точно да прескочи издателството, за да остане по-голяма сума за него. Новите технологии правят постигането на това значително по-лесно, също както улесняват дейностите на издателите. И той не е първият, нито ще е последният такъв творец. Какво правим в този случай - въвеждаме специално правило, че може да се копират само творби, минали през междинно звено, преди да стигнат от автора до пазара?

Тук лесен отговор няма:

http://www.ft.com/cms/s/2/b46f5a58-aa2e-11db-83b0-0000779e2340.html

[gollum]

Bsb, ако смятах, че не може да има възражения по това, което съм написал, бих се съгласил, че темата е за заключване. Ясно ми е, че възражения има и въпросът е дискусионен, т.е. едва ли по него може да се заключи нещо еднозначно. Така че ще се радвам да прочета какво имаш да кажеш - намирам го за интересно и полезно за мен.

Не само в тази тема, но и навсякъде другаде, където се дискутира въпросът, забелязвам един масов логически дефект. Правят се напълно необосновани преходи от частно към общо.

Не приемам за дадено, че всички правят така. Не случайно питам. Разбира се, питането ми засяга само аудиторията тук, защото не мога да се надявам на отговор извън нея, нали? Така че може да се отговаря - примерно, казваш: "аз никога не съм ползвал и не ползвам такива неща, аз съм твърд привърженик на спазването на авторското право, пиратството - долу!" (нямам точно теб предвид, просто давам пример). Бегло съм запознат с логиката и ми е ясно, че няма как да направя каквито и да е общи заключения - излагам само моя частен пример (и няколко други, на които съм свидетел).
Но ти самият правиш общо заключение ("практиката показва точно обратното"), а засега не виждам въз основа на каква верига от умозаключения (и данни) го правиш. Моята частна практика показва друго, тя, разбира се, може да е и изключение.

Съвсем бърз отговор по т.2 на Голъм - имаш ли поглед върху развитието на свободния и безплатния софтуер?

Не, в тази област нямам поглед. Самият аз ползвам платен софтуер и го ползвам пиратски. И в работата си (където отговорността не е моя) и вкъщи. И с негова помощ създавам съдържание, което понякога дори се води с "авторско право".
Въпросът е за друго. Далеч съм от мисълта да твърдя (и не съм го и писал в текста си), че любителското съдържание ще е по-добро или ще замести професионалното. Очевидно е, че поне още дълго време няма да е така, а може и никога да не се случи това. Въпросът е, че вече съществуват и двете и то в доста по-горляма степен, отколкото това се е случвало през предходните десетилетия (някога не е било така, но това е история).
Ясно ми е, че нещата могат да се уредят със закон - всяко нещо може. Въпросът, отново, е другаде и Дибо добре го посочи: така или иначе, расте поколение, за не малка част от което (може и да греша за дела, разбира се) правото на свободен достъп до информация е нещо подразбиращо се. Също така, съвсем очевидно е, че "пиратското" разпространяване на информация, т.е. същият този свободен достъп до информация, процъфтява. Искаме или не, това се случва. И не съм забелязал, поне до момента, някой да успява наистина да спре това, точно поради тази причина смятам, че технологично това най-вероятно е трудно осъществимо. Естествено, освен ако не променим обществото и държавата малко (както пак спомена и Дибо).

Какво правим в този случай - въвеждаме специално правило, че може да се копират само творби, минали през междинно звено, преди да стигнат от автора до пазара?

Не знам защо питаш точно мен . Аз личното си мнение го написах (то досега друго, освен лични мнения, не съм излагал тук): аз лично когато ми е възможно си плащам за това, което ползвам. И смятам, че така трябва да постъпва всеки, комуто това е възможно. Изключения правя в случаите, когато това все още не ми е възможно (да речем, в момента все още не мога да си позволя да си купя софтуера, който ползвам) или когато това е трудно осъществимо (филми и книги, които просто не се намират тук). НО това е частен, единичен случай. Доколкото съм запознат, повечето хора ползват нещата "свободно". Поне у нас.
Да се върна на въпроса: хубаво е да се плаща, още по-хубаво е, когато основната част от печалбата отива за автора, т.е. когато издател и разпространител се изключат доколкото е възможно от схемата. Това бе и първото, което написах в темата по този въпрос: Интернет създава такава възможност. А съжаление, създава и обратната възможност: свободният достъп до информация. Как ще се съчетаят двете не знам. Засега е повече въпрос на личен морал, отколкото на нещо друго.
Моето мнение е, че авторски права трябва да има, но те да са именно "авторски". И да са за по-разумен срок от време, след което даденото нещо да става "свободно" за достъп. Явно съм "умерен пират". Докато действат тези права, нещото трябва да е с платен достъп, като да има възможност за ограничен достъп а ла библиотека (за хора, които нямат възможност да платят, така ще могат да го използват, но без да го притежават).
Чел съм поне няколко различни лични концепции за това как би трябвало "справедливо" да е уредено авторското право. Но всички имат някакви недостатъци. А както ни показва историята, технологията може сериозно да промени всяко нещо, веднъж прието като правилно и справедливо. Аз лично клоня към някаква форма на "обществена" библиотека (разбира се, само за дигиталните екземпляри - за останалите вече си има работещо решение), в която да има разумна цена за ползване, т.е. придобиване на копие от даденото нещо. Разумна с оглед на нуждата на професионалния автор да живее и определяна в някаква степен и от търсенето (така че популярното да се изплаща повече от непопулярното). Със също такъв разумен (пак от моя гледна точка) срок на изтичане на авторството. Т.е. след него нещото да може да се разпространява поне дигитално безплатно, ясно е, че посочването на автора няма срок на изтичане, т.е. този тип основно (според мен) авторско право е вечно.

Дибо, възможно е. Аз малко се обърквам, защото как се преценява, кога подобна употреба е "справедлива" или "честна"? Да речем, в примера даден от Воланд, според мен, употребата е такава. Но ако вземем (пак за пример) смешното озвучаване на трилогията "властелина на пръстена" от Гоблин, то това каква употреба е?

Han_asd, ще си позволя да не се съглася с теб за нещо. Културно произведение (ако щеш, култура) е всяко от нещата, за които спорим. Без значение дали е роман, описание на пътуване в някой блог, текст, излагащ личното мнение на автора по даден въпрос, филм, музика или клипче в youtube (примерно). Списъкът не е изчерпателен, а само примерен. Всичко това са все форми на създаване или игра с култура (на култура). Можем да ги подредим в някаква йерархия, да създадем етикети и да ги облепим с тях, но всяка подобна подредба ще е малко или повече условна.

ПП Понякога е полезно да се погледне как са изглеждали донякъде подобни неща преди няколко десетилетия, та затова прилагам връзка към една статия на Бенямин - "Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост" (на тези, които се гнусят от тези неща, им предлагам да игнорират идеологията, която е характерна за духа на времето и да се съсредоточат върху същността).

[bsb]

Още по-накратко - gollum, само отговорът към т.2 беше конкретно за теб. Виждам, че си изяснил позицията си по този въпрос, защото аз от предишното ти мнение определено я разбрах другояче.
За останалото ще пиша друг път.
А, в нашия Закон за авторското право и сродните му права няма точно съответствие на fair use, а има изброени случаи, когато не се дължи възнаграждение (цитираният вече чл. 24, може би и други).

[Хана]

Говорилнята тук надхвърля способностите ми за възприемане.
Принципът за мен е, че интелектуалната собственост е също толкова неприкосновена, колкото всяка друга собственост. Свободният, неограничен и безплатен достъп до каквито и да е блага води до повече негативи, отколкото позитиви, има достатъчно примери за това. Въпрос на правото и закона (подчертавам правото, а не морала, защото моралът е доста субективна и разтеглива категория) е да регулира как ще се ползва, заема, репродуцира, предоставя безвъзмездно, разпространява тази интелектуална собственост, в кои случаи това ще става с чрез пазарните отношения, в кои - свободно и безплатно, в кои ще се подпомага от държавата или други институции и в кои ще се забранява.

[dibo]

А, в нашия Закон за авторското право и сродните му права няма точно съответствие на fair use, а има изброени случаи, когато не се дължи възнаграждение (цитираният вече чл. 24, може би и други).

Не може да има, защото при нас правната система е друг тип. Но нуждата от изключения от обхвата на авторското право е осъзната на ниво ЕС, откъдето е преписан и нашия закон. Дебатите там не са престанали и до днес:

http://www.copyrightcode.eu/

https://www.copyright4creativity.eu/bin/view/Main/Declaration

[dibo]

Говорилнята тук надхвърля способностите ми за възприемане.
Принципът за мен е, че интелектуалната собственост е също толкова неприкосновена, колкото всяка друга собственост. Свободният, неограничен и безплатен достъп до каквито и да е блага води до повече негативи, отколкото позитиви, има достатъчно примери за това. Въпрос на правото и закона (подчертавам правото, а не морала, защото моралът е доста субективна и разтеглива категория) е да регулира как ще се ползва, заема, репродуцира, предоставя безвъзмездно, разпространява тази интелектуална собственост, в кои случаи това ще става с чрез пазарните отношения, в кои - свободно и безплатно, в кои ще се подпомага от държавата или други институции и в кои ще се забранява.

http://people.wku.edu/jan.garrett/320/320lawmo.htm