Hearts of Iron 2

[Макс Щирнер]

Да се похваля,точно до август оставих турците само с три дивизии и навлезнах в Газиантеп и Кюрдистан,където в общи линии спрях за около 6 месеца докато построя база за щурмоваците.След това малко тупаница и единственият ми враг,който остана бе географията:



Равносметката за 7 години е-(от някъде 13-15 мп стартова позиция)5 мп за фабрики;0.5 за летища;8 за щурмаци;20 за трите дивизии и останалото към 5-6 за попълване на жертвите...значи към 40 мп.
Тоест дори с 0.01 е напълно нормално да се развие една силна кампания
Единственият проблем е,че немците,японците и спагетите хич не се придържат към историята и ако бях продължил играта трябваше да чакам в най-добрия случай 1-2 години преди да нападна в гръб земеделските варвари от България...

[vitanov]

Мултиплеър

Търся хора за мултиплеиър! Ако има навити skype: valio_vd_6

[rome1989]

Абе хора,имам гаден проблем.Пробвахме да направим мрежа,с един frend-и 2-мата сме с една версия на Армагедона-1.2,с една версия на hamachi-1.0.3.0.И двамана виждаме игрите,но когато някой опита да се присъедини към играта на другия-не се получава...-цъкаме "join" седи 30-тина секунди и после нищо....не ни вкарва вътре в играта-няма съобщение за грешка-нищо.Може ли някой да помогне

[rome1989]

Междо другото,ако на някой му се занимава,ще бъда много благодарен ако изтегли-http://4storing.com/xl7jo/8c5ebccf7dc43047354cab567332b601.html
и пробва да превърне Америка в puppet.Те приемат,ама в същия момент ме дропи с send/don't send и така ми съсипва цялата игра за в бъдеще
(С Aржентина се пуснете...аз съм с тях)

[Fasho]

Аз пък наскорко почнах една игричка с Германия – след като стана ясно, че скоро няма да има ХОИ-3. В общи линии играта с Германия предлага сякаш най-голям кеф – изобилие от “пресетнати” исторически евенти, мощна армия, големи възможности за моделиране на икономиката посредством възможностите на внос-износа, голям научен потенциал и т.н.
Това е синопсиса на играта ми до началото на войната: играя на нормална трудност (няма смисъл да се качва трудността, вече някой преди мен обясни защо); високо ниво на агресивност на ИИ-то и почнах от 1936г. Историческите събития си ги следвах точно по сценарий – така въздействах на хода само за сметка на вътрешната си политика. В Саарска област навлязох веднага, намесих си на страната на Франко, извърших Аншлуса, прибрах си Судетие, а Чехословакия разделих с Унгария – предпочитам да имам един силен съюзник, отколкото 2 слаби. Във Виенския арбитраж отсъдих в полза на Румъния, като по-късно по време на Барбароса направих така, че румънски воиски да завземат Северна Буковина и да възстановят неправдата. Не привлякох България към Пакта, но прикотках Финландия. С Франко не се занимавах, защото исках да не се отклонявам твърде много от хода на историята (привсе “етюда” с България), а след завладяването на Югославия формирах Хърватска. Дания и Норвегия ги нападнах с “евент”, а ниските страни и респективно Франция на 09.05.1940г. Забравих да кажа, че си клеймнах и Мемел – както си трябва. Фабрики не съм строил, като обърнах голямо значение на ресурсната си обезпеченост. Още до 01.09.1939г. натрупах колосални резерви от нефт и редки материали (които са по принцип ресурсите, дето не достигат), като по този начин гарантирах обезпечеността си, дори в случай на силно намаляване доставките от СССР до Барбароса. По отношение на “индустриалните стоки”, както аз наричам “съплая” – успявах през цялото време да поддържам добър баланс, като изнасях малко повече отколкот внасях – по този начин не натоварих излишно икономиката си. В развитието на науката, акцент дадох на сектора “Индустрия”, както и на доктрините на сухопътните и военно-въздушните сили. Голямо значение отдадох на отработване взаимодействието на родовете воиски: сухопътни-военноморски-военновъздушни от една страна и на каскадното взаимодействие между пехота и танкове (пример за което ще дам с по-подробното описание действията на 4. Танкова армия в Барбароса) от друга. Значително бях засилил флота си – за разлика от историческата действителност. Тук ударение получиха авионосците – ход който се отплати по време на “Генералното сражение” (ще се спра на него по-долу).
И така, безметежно и в съответствие с графика ми за приемане на новото въоражение настъпи дългоочакваната дата – 30.08.1939г. Нападнах Полша, пардон – отразих Полската агресия. И така към началото на ВСВ имах 290 точки ИК. Съюзник ми бе само Унгария – но пък какъв!!! Срещу Полша разгърнах 64 немски и 5 унгарски дивизии, както следва:
- 3 х Унгарски пехотни
- 2 х Унгарски танкови (с остаряла конструкция, само за приктие на границата)
- 1 х Немска щабна с инженерна бригада
- 36 х Немски пехотни – обр.1939г, само малка част от тях бяха комплектовани с артилерийска бригада, останалите не бяха усилени
- 27 х Немски танкови – всички с машини тип Т-3, усилени с по една бригада самоходни установки тип StuH.42
Армията бе прикривана от въздуха с помощта на 3 флота тактически бомбардировачи на Луфтвафе разполагащи с 10 ескадрили. Всички бяха комплектовани с машини Ju-88+Me-210. Същевременно, за прикриване на Германия от стратегическите налети на съюзническата авиация и опитите им да бомбардират гарнизона на “Вествал”, бях разгърнал 2 въздушни флота на Луфтвафе екипирани с общо 8 ескадрили изтребители Ме-109G, а също и изтребителната авиация на Унгария разполагаща с 4 ескадрили прехващачи тип Ме-109Д. Армията настъпваща към Полша бе прикривана и от силите на флота, както следва:
- 6 х Авионосец 4.поколение
- 2 х Ескадрен броненосец клас “Шлизен”
- 3 х Тежък крайцер клас “Хипер”
- 6 х Лек крайцер от различни типове.
За прикрите на западната си граница – линията “Вествал” отделих всичко 33 дивизии, от които:
- 18 х Унгарски пехотни
- 1 х Немска щабна с инженерна бригада
- 14 х Немски пехотни – обр.1939г., пак с много малко допълнителна артилерия.
Военните действия в Полша се развиха много бързо – от всичките ми сили 6 пехотни и 9 танкови дивизии настъпваха от Източна Прусия, 3 пехотни асистираха на унгарските танкове в прикритието на границата им, а останалите настъпваха фронтално от Германия. Забавих се с анексирането на противника, защото исках танковете ми да завземат Варшава. Направих го с цел да натрупат повече боен опит – малка хитрост. Така или иначе, много скоро, още към средата на септември започнах да прехвърлям ударната си армия към западната граница. До изпреварващ удар на франсетата така и не се стигна. Освен това, благодарение съвременните си машини, успях да използвам и тактическите си бобардировачи в отблъскването на стратегическите рейдове на съюзниците. В това отношение много помогна високия показател на “организираност” на моите ВВС – благодарение ударното развитие на тези доктрини. Така спечелих абсолютно всички въздушни двубои в небето над Германия, като при това винаги търпях минимални, до умерени загуби – докато врага бе винаги смазван.
В паузата до удара по Франция приех на въоражение нови 6 авионосеца, всички пехотни дивизии бяха усилени с артилерия, значително бе усилен Луфтвафе, без много шум анексирах Дания и Норвегия и така до 09.05.1940г – тогава имах вече 320 ИК. За удара по Франция бях отделил 67 немски дивизии – унгарските воиски трябваше да държат “Вествал” заедно с 12 немски – 1 корпус в състав от 2 пехотни и щабната дивизии предадох за нуждите на настъпателната армия. Показателя “организация” на сухопътните ми сили бе вече 85. От тези 67 дивизии,:
- 2 х Немски щабни с инженерна бригада
- 38 х Немски пехотни – обр.1939г., всички комплектовани с артилерийска бригада обр.1940г.
- 27 х Немски танкови – всички с машини тип Т-3, усилени с по една бригада самоходни установки тип StuH.42.
Луфтвафе бе разгърнало всичките си сили по западната граница и заедно с Унагарската изтребителна авиация на настъпващите воиски бе обезпечено следното въздушно прикритие:
- 4 х Ме-109д – от състава на Унагрските ВВС
- 12 х Ме-109G
- 16 х Ju-88+Me-210
Флота бе усилен с нови 6 авионосеца и вече получи възможност да се сражава наравни нога с флота на Съюзниците, ето защо той активно поддържа действията на силите настъпващи срещу Холандия.
Също както и в Полша, и на западния фронт настъплението се разви светкавично. Армиите на “ниските държави” не можаха да окажат достатъчна съпротива и бяха пометени от настъпващите с шеметна бързина танкови дивизии. Френската армия по линията “Мажино” бе бързо отрязана и в серия срещни боеве – разгромена. Същевременно с бърз марш по крайбрежието бяха овладени всички пристанища и бази. В тази отчайваща обстановка, на 23.05.1940г. френското правителство поиска провеждането на сепаративни мирни преговори, френската армия капитулира и бе създадена нова френска държава с център Виши. Незабвно започнах да прегрупирам немската армия в 3 направления – като при максимална бързина изтеглих дивизиите си намиращи се на територията на Виши и предадох владението над съответните провинции. Една част от силите си – 2 танкови и 2 пехотни армии насочих към границата с Югославия. Угарската армия бе снета от “Вествал” и с всичките си сили, изключая 1 корпус, който насочих към Полша, се разположи по атлантическото крайбрежие на на бившата Франция, с цел да бъде прехвърлено за гарнизонна служба на Острова, щом последния бъде окупиран. Заедно с унгарските, към крайбрежието поеха и 3 немски армми – 2 пехотни и 1 танкова. Те получиха задачата да завладеят Метрополията на Обединеното кралство. Останалата част от армията си насочих към Полша, където зае зимните си рубежи и изчака развитието на действията.
За десанта на Острова избрах първата седмица на юни – за времето от 23.05. до тогава, Луфтвафе получи и изпълни задачата да установи контрол върху небето над Канала. През това време Крийгсмарине активно патрулираше и води няколко престрелки с английския флот, при което успяхме да потопим един авионосец. Самия десант бе извършен на 05.06 в района на Норич със силите на 6 пехотни дивизии. Десанта се прикриваше от Крийгсмарине и бе напълно успешен. Така се стигна до “Генералното сражение” – след като обезпечи огнево смъкването на немските воиски, Крийгсмарине се насочи към Кале, където срещна главните сили на флота на Метрополията. Така от 06.06. до 09.06 се разигра основната схватка между двете флоти. В хода на това сражение на британския флот бе нанесено колосално поражение, което резултатира в загубата на: 11 линейни кораба (в това число “Родни”, “Нелсън” и “Кинг Джордж пети”), 2 линейни крайцера (в това число “Хууд”), 2 флотски авионосеца, 1 ескортен авионосец и 9 тежки крайцера. През време на боя нито един немски кораб не бе изгубен, но тъй като авионосец “Парсифал” и ескадрения броненосец “Шлизен” изпаднаха в бедствено положение, на 09.06. флота получи заповед да се изтегли от боя и да се насочи към Данциг за ремонт, а задачата за доунищожаването на британския флот (редно е да спомена, че те все още имаха 4-5 авионосеца в строя) бе предадена на Луфтвафе. С помощта на тактическата авиация в последвалите няколко дни бяха унищожени 3 от авионосците и известен брой кораби от охранението им, с което и бе сложена точката в немско-британското морско съперничество. До края на месец юни завърши окупацията на Острова, осъществилите я немски воиски бяха прехвърлени обратно на континента, а гарнизонната служба се пое от чакащите унгарски дивизии. Съкрушителния успех на немското оръжие произведе и редица политически резултати от международна значимост – до края на месеца към Пакта се присъединиха Румъния и Финландия.
В периода юли-авгист се проведе “Балканската настъпателна операция” БНА - провеждането и бе задържано до завършване на боевете за Острова и освобождаването на Луфтвафе от задълженията му в тази връзка. До края на август Югославия, Гърция и България престанаха да съществуват, бе създадена държавата Хърватска, а Италия се присъедини към Пакта. Така всички “политически съображения” и бяха урегулирани и се създадоха необходимите за успешното провеждане на “Барбароса” предпоставки. След разгрома на Балканските държави, немските воиски се изтеглиха на бившите полски територии, а гарнизонната служба на Балканския полуостров бе поета от армията на Румъния.
За времето до 22.07.1941г. армията и авиацията бяха значително усилени. Още до началото на БНА на въоражение бяха приети още 9 танкови дивизии с машини тип Т-3. До началото на “Барбароса”, обаче, всички дивизии разполагаха с танкове тип Т-4. Пехотата бе окомплектована до станрта от 1941г., в това число и горно-стрелковите дивизии, които освен това от 3 бяха увеличени на 9.
Развъртането и числеността на силите си в началото на “Барбароса” ще дам довечера.

[Fasho]

Именно операция “Барбароса” се явява самостоятелното начинане с най-голямта тежест и значение. Ето защо всичко до този момент – като се почне от доктриналното развитие, мине се през строителството на воиски и се стигне до външната политика, бе фокусирано върху този проблем. Ето защо не бива да е изненада факта, че само за периода от началото на западната кампания, до началото на източния поход, въоражените сили бяха най-малкото удвоени. Какво говорят цифрите? Към 20.04.1940г. Вермахта разполагаше с всичко 79 дивизии и 28 авио-ескадрили. Към 22.07.1941г. броя на дивизиите нарастна до 179, а количиеството ескадрили – до 48. Танковите дивизии бяха увечени от 27 на 36 – като всички получиха новите образци Т-4, горно-стрелковите нарастнаха от 3 на 9. Всички пехотни дивизии бяха окомплектовани съгласно стандрата за 1941г. Следва да се отчете, че операцията не би могла да постигне достатъчно решителен и бърз резултат без съпричастното участие на страните съюзници – Финландия, Унгария и Румъния (воиски от Италия не са привлечени за “Барбароса”). За реализирането и по източната си граница Оста разположи всичко 262 дивизии, от които 179 немски и 83 съюзни. Като допълнителна роля на “младшите партньори” в коалицията следва да се отчете изпълнението на гарнизонни задачи от армиите на Унгария (поддържа реда и сигурността на Острова) и Румъния (обезпечила безопасността на Балканския полуостров).
Поради достигнатото високо ниво в интеграцията на военните си доктрини, страните по Оста организираха единен и непрекъснат фронт започващ от бреговете на Финландия и стигащ до митото от Черно море Румънско крайбрежие. Ето защо, макар фронтовата линия да не минава единствено по територията на Немската държава, фронтовото разпределение бе единно, без оглед на политическата принадлежност на земята. Така бяха въведени 3 фронтови формирования:
- Група Армии Финландия
- Група Армии Център
- Група Армии Юг.
Поради спецификата на поставените задачи, ангажираните по трите фронта ресурси се различаха значително както в количественото си измерение – броя дивизии, така и в своите качествени показатели – наситеността на фронта с танкове и авиация, пропорцията на немските воиски в общото количество сили.
“Група Армии Финландия” бе най-малка от трите ГА. Към нея се числяха всичко 50 дивизии, както следва:
- 1 х Финландска горно-стрелкова
- 19 х Финаландски пехотни
- 3 х Румънски пехотни
- 9 х Унгарски пехотни
- 9 х Немски пехотни – обр.1941г., усилени с артилерийска бригада
- 9 х Немски горно-стрелкови – усилени с артилерийска бригада.
ГАФ бе лишена от танкове поради 2 причини – на първо място това е релефа. Поради гористо-блатистия характер на местността приложението на танкове би било силно затруднено. На второ място, ограничението произтече от спецификата на поставените пред ГА задачи. А те бяха 3: сковаване на колкото се може повече съветски дивизии в това по своята същност второстепенно направление и обкръжаване на руските дивизии отбраняващи Колския полуостров – това първо. Второ – обезпечаване крайния северен фланг на ГАЦ и по-конкретно плътно взаимодействие с частите на 4. Танкова Армия, осигуряваща обкръжаването на Москва от север и изток. И Трето – взаимодействие с частите на 4. ТА при овладяването на Лениград – това си задание ГАФ трябваше да изпълни с помощта на Унгарските и Румънски дивизии. Пак поради тези причини ГАФ не бе подкрепена и от частите на Луфтвафе, като за обезпечаване на въздушното си прикрите разполагаше с ВВС на Унгария и малкия авио-корпус на Финландия. Прочее, Съветите също бяха отчели “спомагателния” характер на този театър на военните действия и бяха предпочели да не пилеят самолети тук. Главните сили на ГАФ бяха разположени в Йоенсуу, като се състояха от 18-те немски дивизии. Пред тях бе поставена задача с фронтален удар да разгромят намиращите се в Петрозаводск части на РККА, а в последствие армията на ген. Щудент трябваеше да продължи самостоятелно настъплението си към Сегеша, като по този начин напълно отреже разположените на север от тази линия съветски воиски. Паралено, втори удар трябваше да се нанесе откъм Хелзинки по направление към Виипури със силите на 12 дивизии (3 Румънски и 9 Унгарски). С него се преследваха 2 цели: излизане на фронт към Ленинград и сковаване на резервите на ЛСВО – на първо и на второ място – отрязване дивизиите на РККА разположени в Сортавала и последвалото им унищожаване, при взимодействие с 4-рите Фински пехотни разположени в Микели. По-сетне със силите на Финските и съюзнически дивизии, ГАФ следваше да ликвидира отрязаните на север руски части.
Южно от ГАФ бе разположила силите си мощната ГАЦ, като за изпълнение на поставените пред нея задачи Главното командване въведе в бой 115 дивизии, от които:
- 3 х Румънски пехотни
- 3 х Унгарски пехотни
- 3 х Унгарски танкови (с остаряла конструкция)
- 1 х Немска щабна дивизия с придадена инженерна бригада
- 87 х Немски пехотни – обр.1941г., усилени с артилерийска бригада
- 18 х Немски танкови – оборудвани с танкове Т-4, усилени с по една бригада самоходни установки тип StuH.42.
Тези си сили ГА бе разположила по полосата простираща се от Мемел на север до Люблин на юг. Значителни сили на Луфтвафе бяха отделени за поддържане действията на наземните сили:
- 16 х Изтребителни ескадрили – Ме-109G
- 12 х Тактическо-бомбардировачни ескадрили – Ju-88+Me-210.
Разполагайки с най-многобройните сухопътни сили и най-мощното авио прикритие, ГАЦ бе натоварена и с най-голям брой задачи. Бихме могли да ги обобщим в 5 основни групи:
- обкръжаване и унищожаване на руските сили разположени на Бялистокския балкон и осигуряване стика с ГАЮ
- настъпление по направлението Минск-Смоленск-Вязма-Москва
- овладяване на Прибалтика и унищожаване разполжените там воиски
- овладяване на Ленинград, свързване с ГАФ, обкръжаване на Москва от север и изток (4. ТА)
- настъпление южно от линията Минск-Смоленск, излизане на полосата Рославл-Гомел с настъпване към рубежа Калуга-Тула и подготовка за обкръжаване на Москва от юг (3. ТА).
Главните сили на ГАЦ, всичко 70 дивизии, бяха разгърнати в района на Сувалки и нанасяха удара си концентрирано през Гродно. В подкрепа, удар бе нанесен в още 4 провинции – по този начин бяха разгромени наличните резерви в руската отбрана и бяха обезпечени флановете на 3. и 4. ТА. Крайните северни части на ГАЦ се ползваха от огневата поддръжка на Крийгсмарине. Тя бе особено значима при настъплението в Балтика и овладяването на Рига, Нарва, Талин и Ленинград. В състава на Кригсмарине се включваха всички големи надводни кораби и ескортиращите ги леки крайцери.
Най-южно действаше ГАЮ, включваща в състава си 97 дивизии, като от тях:
- 32 х Румънски пехотни
- 1 х Румънска танкова
- 9 х Унгарски пехотни
- 1 х Немска щабна с придадена инженерна бригада
- 36 х Немски пехотни – обр.1941г., усилени с артилерийска бригада
- 18 х Немски танкови – оборудвани с танкове Т-4, усилени с по една бригада самоходни установки тип StuH.42.
От въздуха, тези сили бяха прикривани от:
- 8 х Изтребителни ескадрили – Ме-109G
- 12 х Тактическо-бомбардиравачни ескадрили – Ju-88+Me-210.
Няколко бяха освновните задачи поставени пред тази ГА:
- разгром на разположените в Украйна части на РККА и овладяване на КСВО
- обкръжаване и унищожаване, при взаимодействие с някои части на ГАЦ, на разположените в Припятския район дивизии на съветския противник
- присъединяване обратно към Румъния на Северна Буковина
- овладяване на Донецкия въгледобивен басейн и опорните му пунктове Харков и Ростов
- овладяване на Кримския полуостов и излизане на източнотото Черноморско крайбрежие (1. ТА)
- овладяване на Сталинград, разчистване на съветския противник от територията заключена между Сталинград, Воронеж и р. Волга, форсиране на Волга в долното и течение и излизане при Астахан (2. ТА)
- овладяване на Кавказ и нефтените находища в Баку (1. ТА)
Главния си удар ГАЮ нанася от Замок с фокус при Лвов със 64 дивизии.
Това е разположението и основните задачи на воиските на Оста към началото на Барбароса. Военните действия се развиха в следната последователност: в 01:00 часа бе обявена война на СССР; в същия час ескадрилите на Луфтвафе получиха заповедите си и се вдигнаха от летищата си; в 03:00 бе отдадена заповед за начало на сухопътното настъпление; в 04:00 по протежение на границата в определените пунктове започнаха пограничните сражения; в 11:00 всички попаднали под ударите на сухопътните сили на Оста дивизии на РККА отстъпваха в безпорядък.
Светкавичния успех постигнат в началото на “Фаза 1” заслужава да бъде разгледан по-подробно и обяснен. За целта е необходимо да се съпоставят противостоящите сили. Вече изложихме числеността и диспозицията на нашите сили – а с какви разполагаше РККА? В навечерието на “Барбароса” Червената армия наброяваше 297 съединения с дивизионен състав, като освен това можеше да разчита на още 14 от страните сателити – всичко 311 дивизии. В същото време въоражените сили на Германия, Финландия, Румъния и Унгария наброяваха 285 дивизии. По отношение на ВВС също съществуваше паритет – 48 немски ескадрили бяха изправени срещу 48 съветски. Разбира се, немските съюзници също имаха авиация, но поради остарялостта на наличния авио-парк тези ВВС не извършиха нито едно бойно излитане през време на “Барбароса” и по никой начин не оказаха влияние върху хода на събитията. Единствения род воиска, където Оста имаше смазващо превъзходство бе флота – Съветите по никой начин не можеха да организират противодействие на мощния Крийгсмарин, което пролича и от безответните действия на последния. По отношение на мобилните воиски, противниците също бяха достигнали известен паритет – макар че Вермахта се радваше на определено преимущество. Към началото на “Барбароса” РККА разполагаше с 19 танкови и 20 моторизирани дивизии, а Вермахта – с 36 танкови. Става видно, че на стратегическо ниво, страните на Оста нямаха явно изразено числено превъзходство. И все пак имаше стратегически параметри, по които Оста се радваше на превъзходство. Преди всичко трябва да отбележим, че това превъзходство касаеше само дивизиите и авио-полковете на Вермахта – тези на съюзните страни бяха в най-добрия случай равни на РККА, а по редица показатели им отстъпваха значително. По отношение на пехотата – дивизиите на Вермахта, включая горно-стрелковите, бяха напълно комплектовани съгласно стандарта за 1941г., докато дивизиите на РККА се оборудваха все още по този от 1939г. В добавка, всички немски пехотни дивизии разполагаха с допълнително придадена артилерийска бригада, докато тези на РККА нямаха утвърден стандарт – едни бяха оборудвани с артилерия, други с инженерни части, трети с разузнавателни бронеавтомобилни бригади, с противотанкова артилерия и т.н. и т.н. Това даде значително огнево преимущество на пехотата на Вермахта, което ясно пролича при развилите се срещни боеве в Балтика. По отношение на танковите части се наблюдаваше същото положение – руските дивизии се окомплектоваха със средни танкове от 3. поколение, докато немските – с такива от 4., а в добавка немските дивизии бяха усилени с щурмова артилерия. И тук огневото преимущество бе твърдо на немска страна. Що се касае авиацията – докато в Луфтвафе имаше съотношение от 1:1 по релацията изтребители:бомбардировачи, при руснаците преимущество бе дадено на изтребителната авиация. Така от 48 ескадрили 30 бяха изтребителни (9 бяха тактически бомбардировачи и 9 щурмовици), само че едва 6 бяха оборудвани с изтребители Ла-5 – руския аналог на Ме-109G, останалите се екипираха с машини тип ЛаГГ-3 – а тези самолети отстъпваха в на немските Me-109G. В добавка, немските тактически бомбардировачи бяха способни самостоятелно да обезпечат отбраната си от руските ПВО ескадрили – отчасти благодарение на съвременния си дзайн, отчасти благодарение отличните ескортни изтребители Ме-210, отчасти благодарение на масовото си прилагане и накрая благодарение много високия си показател “организираност”. Именно в последния довод се крие и другото преимущество на Вермахта и Луфтвафе – по своята “организираност” те значително превъзхождаха съветските си противници, което позволи продължителното водене на опорни боеве при запазване нивото на загубите в жива сила и материална част в приемливи граници – например при сухопътните сили РККА имаше ниво на организираност 49, докато Вермахта към 22.07.1941г. имаше 93. Всички тези съображения дадоха преимущество в срещните боеве, но сами по себе си бе биха били достатъчни за да обезпечат светкавичния и съкрушителен ефект на “Барбароса” върху Червената армия. За да се обезпечи това съкрушително въздействие, бяха предприети редица мерки от оперативно естество (макар и базирани на стратегическо съображение). Използвано бе благоприятното развитие на кампаниите в западна, централна и южна Европа за да се осигири максималния брой дивизии за източния поход. Разгрома на всички реални и потенциални противници позволи на Вермахта и Луфтвафе да концентрират практически 100% от своите сили на изток. Същото съображение обезпечи и възможността значителни сили на съюзните държави да вземат участие в кампанията. На практика, от изобщо наличните 285 дивизии, за реализиране на “Барбароса” Оста успя да концентрира 262 по източните си граници – това означава съсредоточаване от 92%. Как седеше този въпрос при Съветите? От наличните 311 дивизии, СССР бе разположил 206 в териториите си западно от линията Астахан-Москва-Архангелск. Какво излиза? На база стратегическия показател “абсолютна численост” Коминтерна имаше превъзходство над Оста както следва: 1:1,09, след като добавихме оперативно-стратегическия аспект, картината се измени и вече Оста имаше преимущество в съотношение 1:1,27. Ако обаче се вгледаме по от близо и обърнем внимание на съотношението на силите по самата граница, т.е. когато погледнем още по-тясно оперативно ще видим, че Оста има превъзходство от 1:2,13 – тъй като за непосредствено прикритие на границата СССР разполагаше с всичко 123 дивизии. А погледнато максимално “тясно” – по отношение съотнасянето на силите непосредствено ангажирани в първото и най-мащабно и решително еденично бойно съприкосновение ще видим, че от 262 дивизии на Оста в него участваха 228, а от наличните в РККА 123 – участие взеха 72. И именно тук вече имаме изискваното от теорията “подавляващо превъзходство” 1:3,16. А това е само показателя “числено” превъзходство – следствие от реализираните оперативни мероприятия. Към него следва да добавим изброените вече стратегически преимущества на Вермахта и така можем да получим реалната картина за ситуацията на фронта към 22.07.1941г.

[rome1989]

На мен с голяма държава не ми е интересно.Когато имам време с Аржентина си цъкам-супер забавно ми e-на -(normal и aggressive)
Анексирах Америка(след като скапаната игра, ме дропеше всеки път като се мъчих да я направя puppet,въпреки че приемаха).Сега и СССР прегазих 1951- 16 атомни бомби паднаха в всеки един от градовете по границата ми с СССР и изпотрепаха по 25-30 девизии в всеки от тях После 45 мой, 100-120 германски(направих Германия puppet след като я анексирах),40 Тексаски,40 девизии от Конфедерацията и още толкова от Калифорния,подкрепяни от 30-40 Испански,множество Мексикански се изсипаха върху СССР.Минах през него,като танк през консервна кутия
Получиха се обаче странни работи-всеки път когато обявявах война на държава от Южна америка Америка(САЩ) явно получаваха dissent-на териториите им постоянно се покачваше. Още повече,всеки път преди да обявя война сключвах пакт за ненападение с тях, а те го късаха,веднага щом почвах война Скъпо ми излезе да подобрявам отноението им-непрекъснато,ама си заслужаваше... Преди да им навлезна,повечето им територия беше превзета от партизани
Срещу Германия беше тегаво.Ама просто си седях,чаках Германците да стигнат до Москва и там братуките взеха че почнаха да ги отблъскват
Тогава,в гръб,през Испания,която вече беше моя марионетка-навлезнах на Германците Рзделихме си ги с СССР(АЗ взех Берлин пръв)
С другите съюзници на Германия беше лесно,след като основния играч изчезна....
През това време Япония се разрави с Англия-завзе Индия,Персия,Ирак,всички Английски колонии в Африка(Китай е Японска марионетка).Добре че се сетих да се намеся,та спасих каквото можах от френските владения.....Инак цяла Африка-Японска....... Взех и Суетския канал под носа на Япончетата
Всички други Английски колонии,обаче ги взега....
Пусто са лекции...ама като имам време една война на 3 фронта ги чака Японците(Африка,мала Азия и Азия)++ 6-7 А-Bombs.

[Fasho]

Ехееееее, голяма еквилибиристика си избачкал ! Спомням си преди бях тръгнал с България да правя някакви подвизи - цяла Европа анексирах, като с Германия се "справих" по същия начин - завалиите стигана до къмто Москва и ... сбогом Гергино . Успях да отрежа пътя на настъпващите съветски воиски и от там вече напредвах само аз. Обаче проблем ми беше мен повера - много малък тоз български народ. Ама някак я нямаше онази дълбочина на операциите ... оная грандиозност на схватката - днес ще пусна малко детайли относно хода на действие на "Барбароса" и условните фази. Много ми хареса, че източния поход не се сведе до едното погранично сражение. Втората фаза на операцията беше не по-малко интересна, като третата бе вече просто "окупация" - а съветите се предадоха и поискаха сепаративен мир на 12.09.1941г. .

[rome1989]

"Ама някак я нямаше онази дълбочина на операциите ... оная грандиозност на схватката"
Определено липсва,ама мен това ме радва.
Само пресмяташ кой и как да прецакаш та да минеш най-тънко.Малко manpower,малко девизии,само на марионетки се разчита предимно.На мен това ми харесва супер яко-много дипломация,повечко мислене.Непрекъснато трябва да следиш ходовете на "големите".Са ако превземат Москва немците,може пък да повалят СССР и после всичко по мен ще се юрне.Няма и да разбера кога са ме прегазили-толкова скорострелно ще бъде.Обаче, ако много се чака,нищо чудно знамето с сърп и чук да се развее в Берлин и тогава сбогом екипи,сбогом марионетна Германия.Е да речем срещу Англия.Та мойта бутафорна флота от раждиви гемии едвам смогваше да прехварли армията ми в Европа,какво остава за десант на острова....ама почаках малко,Японците се разправиха и с Американската и с Английската флота.....верно превзеха Индия цялата ама ми дадоха възможност с 15 подводници(2ро ниво) и 5 транспорта да превзема Англия.То нямаше пукнат кораб английски-всичко в Азия се млатеше.Няма големи сражения...ама все пак 16 атомни на куп,беше яко

[владетелят на шумер]

Играя с Швеция и имам цел да я направя голяма колкото преди Великата Северна Война.Първо влезнах в съюз с СССР и нападнахме,заедно Финландия.Оттук обаче почва гадното-Англия,Франция и Норвегия ми обявиха веднага война.Чудното е,че само на мен ми обявиха на СССР не......Норвегия още горе-долу на границата я спрях-нищо,че имах по-малко войски от тях на този фронт.
Обаче Англия и Франция......направиха ми един десант на юг и неумулимо напредват на север.Върнах си почти всичките войски от Финландия(там войната свърши),но няма да ми стигнат силите да ги отблъсна.СССР пък изобщо не ми помага.
Има ли начин да сключа мир да сключа мир с Англия и Франция?
(с Норвегия не е съдължително и без това страшно искам да я анексирам,но май ще трябва да изчакам сгоден момент за това)

[Fasho]

Трудна задача, колега. Аз се сещам на прима-виста само за един начин - влизаш от сейфа с Великобритания и предлагаш мир на Швеция и тя като е по-слаба и като е назад с "вар скорето" ще приеме. После си лоудваш новия сейф вече с Швеция и довършваш Норвегия. Само че аз не бих постъпил така - губи се тръпката. Ако искаш може да пратиш сейфче по скайпа и да видим какво може да се измисли .

[rome1989]

ЕЕЕЕЕЕ са какво е тва - чиста проба мамене То направо си напиши acceptall и си готов....ама така е много нечесно.Каквото си надробил,такова ще сърбаш
Аз с тези един път играх,беше забавно.Без да влизам в съюз с който и да е,анексирах самосиндикално Финландия и Дания.После почаках малко иииии- нападнах Естония,Литва и Латвия ми обявиха война-затрих ги,после си взех европейската част на Холандия Има вероятност Англия да ми обяви война(Холандия да влезне в съюз с Англичаните),ама вече имам достатачно индустрия да направя гарнизони и да се предпазя от десанти.Са мисля стратегии....Всичко зависи от това какво ще направи Холандското правителство....След края на войната с Латвия почнаха странните неща-Франция обяви война на Германия,после и СССР им обяви война.След някои и друг месец СССР нападна Полша,тя влезна в съюз с Германия заедно с Чехословакия)))))++ Югославия,България,Италия и Румъния.Сега е Април 1939 и се чудя какво и към кой да се присъедина.....Мога както към Германците така и към Англичаните...Май най-добре неутралитет за сега да пазя и по късно да се опитам срещу Германия...
Всичко сам направих,съюзите понякога прецакват нещата много здраво....

П.П.Пропуснах да кажа,че преди Холандия анексирах Дания))))Както и че се спуках да подобрявам отноението на всички към мен.Сега на Англия е +200 на Франция+200 на Германия +200

[Fasho]

Е хубаво де - събудихте ми интереса. Пробвах ги сверигетата - ама много кофти това с демокрацията. Изобщо не стоплям как мога да нападна някого - щото видите ли Шведско било "демокрация" и не можело да напада други държави. Как го решавате тоя проблем? Имаше само един евент, който ми качеи интервенционализма с 1 и един, който ми качи авторитарността с 2. Аз годишната промяна на политиката я насочих към подобряване на хоук лобито. Та давайте жокерите .

[rome1989]

"Аз годишната промяна на политиката я насочих към подобряване на хоук лобито"
Еми няма към тва да насочваш а към аутокрация..това е..За 2 години и вече ще можеш да обявяваш война...

[BulSoldier]

А нямаше ли опцията demcracy can start war която позволяваше това нещо или бъркам ?