Hearts of Iron 2

[kris4o1993]

Да питам още нещо. ПРобвах кампания с Англия от 1936. Всичко е спокойно. Мога свободно да се разхождам из Франция. Обаче много малко войски имам на острова. А тайната ми мисъл е да се прнеса в южна Франция и като стане някакъв джангър из Европата, да навляза в Италия, за да мога да имам добър излаз към Балканския полуостров. Това в сферата на желанията обаче. Войските ми са много пръснати. Доста хора имам в Индия. И другаде трябва да имам. Но не знам как да ги пренеса. и по точно. Не знам какви точно кораби да използвам, щото явно с кораби ще стане. Добре е, че военни действия още няма. Французите са на немската граница, може и ня тях да помогна като тръгна Хитлер на изток, въпреки, че ако не ги удържа, ще ми отреже частите от острова и става лошо. Но засега не знам как да си събера войските. Гото съм да жертвам провинциите по Азията и африката, стига да мачкам фашистите в Европа.

Трябва да си построиш транспортни кораби (transport ships). В менюто за продукция на кораби те се намират най-отдолу. След като кораба ти стане готов го изпращаш да си смени базата в провинция, където има твой войски. След това натискаш върху войските които се намират в същата провинция, където е кораба и долу вляво има една иконка с корабче. Като я натиснеш ще изпратиш войските в кораба. Натам мисля че и сам ще се оправиш

[messire Woland]

Един интересен AAR - общо взето друг поглед към начините на победа в играта: http://www.wargamer.com/articles/zen_hoid_aar/

The Inner Path to Peace Through Nonviolence
I must confess something. I love Hearts of Iron II: Doomsday, maybe a little more than I should. The game is a classic, and is mostly recognized as so in the wargaming community today. It is an ambitious game, and it successfully engages the wargamer on a remarkable number of strategic planes. Hence, there are almost countless viable approaches to winning, which is the mark of a truly timeless game. Most players, I imagine, follow the path of military muscle, seeking to conquer, first and foremost. This philosophy can and does work quite often, but it is expensive in every sense of the word.

In the course of my gameplay, I have searched for alternative strategies, in particular, ones that required less micromanagement, and less intensity than the aggressive, interventionist conquest strategy. Quite simply, I sought to find the clearest, most direct route to defeating enemies that were most threatening to my security and to my expansion. And because of the complexity of the game, there are a number of options available for doing precisely that. At first I tried forming massive chains of alliances, but found it imperfect, since in this game, diplomacy relies very heavily upon historical events, and on circumstances beyond the player's control. Very quickly, I came to the unfortunate conclusion that not all diplomatic deals could be bought.

Emphasizing diplomacy certainly did make the act of conquest much easier, however. So, I decided that this was an incomplete strategy. I continued buying up all the allies that I could, all the while spending exorbitant sums on intelligence. One way around this difficulty of establishing alliances was through good, old-fashioned revolution.

I thought that trying to overthrow my enemies was too ambitious, and that it wouldn't be possible, so I first tried to overthrow geopolitically strategic neutral nations. I found that this helped, but was too time-consuming and expensive. Then, just for the fun of it, I decided to try overthrowing my enemies directly, thus avoiding armed conflict, and thus wasteful spending.

The Journey Begins With A Single Step
I tried this daring experiment as the United Kingdom, as the leader of the Allies. I chose the UK so that I could amass as large an alliance as possible, since this intelligence-based strategy was simply a component of that larger strategy.

I obsessively tried to overthrow Russia, Italy, and Germany. I reasoned that avoiding a hot war in Europe altogether along with the Cold War would save me a lot of money and anxiety. I first infiltrated the respective countries with ten spies each, which is the maximum that is allowed. Then I tried every turn to stage a coup. As I did this, I stopped building weapons of all kinds, as can be seen in this screenshot.

http://www.wargamer.com/articles/zen_hoid_aar/1.jpg

This, of course, is a risky gamble. In fact, most logical people would call it foolish. Eventually, however I succeeded, despite my inner reservations. In the following screenshots, readers will see that I overthrew Italy, the Soviet Union, and Germany and put in their places Liberal Democracies which I promptly convinced to join the Allies. This was in 1937 and 1938.

http://www.wargamer.com/articles/zen_hoid_aar/2.jpg

http://www.wargamer.com/articles/zen_hoid_aar/3.jpg

http://www.wargamer.com/articles/zen_hoid_aar/4.jpg

Having done that, and frightening illiberal leaders around the world in the process, I decided that it was time to turn my sights to the remaining world powers. But first, I witnessed the Russian people freaking out about what had just happened to their government. Again.

As can be seen in the below screenshot, partisans rose up all over the place. Russia was completely unprepared to deal with it, and the country fell into turmoil. Even after all that, Russia was still better off than when they were under the iron yolk of Stalin and Communism. Within a very short span of time, the nation of Siberia declared its independence, along with the Ural Republic. These two states engaged in war with Russia (no longer the Soviet Union), though neither side had overwhelming manpower, and most of the combat took place in areas lacking infrastructure. The result was unsurprisingly somewhat chaotic, with most Russian forces being in the West, and thus unable to respond swiftly to the rapid expansion of these rebel states.

http://www.wargamer.com/articles/zen_hoid_aar/5.jpg

Naturally, the balance of power was still dizzy from all this change. Russia was unable to even stand on its own feet, and thus was now a non-factor on the world stage. Germany and Poland had joined the Allies, which made the alliance unbeatable. Japan had already begun war with the Chinese states, and for some reason, fought particularly well. The United States somehow joined the Allies, even though Pearl Harbor never actually happened. If there had been any doubt of the Allies' might, it surely vanished.

http://www.wargamer.com/articles/zen_hoid_aar/6.jpg

Here, readers can see the hand-holding, acoustic guitar-playing, peacenik hippie love-fest firsthand. The United Kingdom, France, Germany, and Poland are all allied. Italy is not allied, but is on +200 terms with the Allies. The Soviet Union is soon to be turned into Russia, a Westernized democracy.
And then there was Japan. I remained persistent in trying to overthrow the rapidly expanding Pacific powerhouse.
And, like fine rice wine, in good time, it happened.

http://www.wargamer.com/articles/zen_hoid_aar/7.jpg

http://www.wargamer.com/articles/zen_hoid_aar/8.jpg

I couldn't convince Japan to stop beating up on China, but I didn't really care since they were my allies, and were merely becoming stronger, more valuable allies by conquering without mercy. In fact, the rest of the Allies assisted Japan in brutalizing China with mostly air support and strategic bombing. See the things we can do when we cooperate?

Using this strategy, the Allies could march over whomever they please. In fact, they can march over all of their potential choices and not break a sweat. I'm curious to know how fast the Allies can blanket the world with their power, and to see the ensuing breakup and power struggle.

In short, I found what could be called an unrealistic imbalance, or exploit, in the game. But the point is that it is a really fun exploit. Really fun. I mean, most alternative history buffs would drool at the idea of the Soviet Union being overthrown by a Liberal democracy prior to World War II. Plus, the ensuing civil war in the Russian countryside was pretty cool (as they always are). So I must recommend this strategy, even if players only have the patience to overthrow one major belligerent. It changes the entire dynamic of the game. It's a fun, different spin on a game that I have loved since the day I started playing. And that's something that even acoustic-guitar playing hippies can appreciate.

[kris4o1993]

Някой може ли да каже дали си заслужават шпионските мисии в играта? Рядко ги ползвам, но веднъж се получи много забавно. Играех със СССР и успях да заменя американското демократично правителство със комунистическо :o и после успях да вкарам САЩ в Коминтерна След като разбих германците през 1943, през 1945 обявих война на съюзниците и тук американците се доказаха. Окупираха Острова, извършиха десанти къде ли не: в екваториална Африка, Мароко, Алжир, Австралия, Индия и др., а също така през 1946 пуснаха 2 атомни бомби - 1 в Китай (който беше във война с Коминтерна) и 1 в Ирак (използвам мода DAIM, в който компютъра се справя доста по-"умно" в различните ситуации, а също така пуска и nuke-та )

Според мен доста полезно е и сформирането на партизански отряди. В еедин друг случай аз играех с Германия и успях да дигна револт риска на накои места в САЩ до 100%. Наизскачаха партизани отвсякъде и най-интересното което стана е че Тексас се отдели от другите американски щати и стана независима държава :aaa:


Но за всички неща които изброих се иска доста пари. Особено за заменяне на правителство. Така че кажете: Заслужава ли си наистина?

[Пилот]

Лично аз НИКОГА не съм успявал да сменя правителство, независимо колко пробвам. Но за сметка на това държах доста агенти - към 10 - в САЩ/Великобритания/Япония/Германия/Италия (аз съм си СССР) и им крадях технологиите. Лошото е че се харчат пари на поразия
Иначе ако ИИ е на по-високо ниво няма да стават тези номера - контраразузнавателните операции са далеч по-успешни и по-евтини, Съюза го изчистих от шпиони за 1-2 години, а в началото бяха към 50...

[kris4o1993]

Някой ще може ли да ми помогне малко? Участвам в новия мод Cold War (който още се разработва) и ще ми трябва малко помощ относно министрите през 1955. Някой може ли да ми каже кой е бил Armaments Minister, Chief of Army, Chief of Navy, Chief of Air Force и Head of Government и ако може да даде някоя снимчица. Ще съм много благодарен

[messire Woland]

Някой ще може ли да ми помогне малко? Участвам в новия мод Cold War (който още се разработва) и ще ми трябва малко помощ относно министрите през 1955. Някой може ли да ми каже кой е бил Armaments Minister, Chief of Army, Chief of Navy, Chief of Air Force и Head of Government и ако може да даде някоя снимчица. Ще съм много благодарен

Точно тогава е малко сложно - това е точно период на промени. Края на епохата на Червенков и постепенното възкачване на Живков. Тогава не е имало държавен глава в сегашния смисъл на тази дума. Но можеш да пишеш Червенков, който след това мисля е сменен за кратко от Антон Югов и след това - от Живков. Държавен глава в сегашния смисъл на тази дума става Живков през 1971 г. - когато се появява длъжността "Председател на държавния съвет". А и сам знаеш, че партийния лидер (името на титлата се сменя също с течение на времето) е по-важната фигура в България през оня период.

Министерство на отбраната, т.е. - военен министър:
65 Георги Дамянов 11 декември 1947 – 20 януари 1950 БКП
66 Георги Дамянов 20 януари 1950 – 27 май 1950 БКП
66 Петър Панчевски 27 май 1950 – 20 януари 1954 БКП
67 Петър Панчевски 20 януари 1954 – 15 януари 1958 БКП
68 Петър Панчевски 15 януари 1958 – 9 юни 1958 БКП
68 Иван Михайлов 9 юни 1958 – 17 март 1962 БКП
69 Добри Джуров 17 март 1962 – 27 ноември 1962 БКП
70 Добри Джуров 27 ноември 1962 – 12 март 1966 БКП
71 Добри Джуров 12 март 1966 – 9 юли 1971 БКП
72 Добри Джуров 9 юли 1971 – 17 юни 1976 БКП
73 Добри Джуров 17 юни 1976 – 18 юни 1981 БКП
74 Добри Джуров 18 юни 1981 – 19 юни 1986 БКП
75 Добри Джуров 19 юни 1986 – 8 февруари 1990 БКП

P.S. Видях, че Антон Югов е министър-председател от 1956та до 1962ра (18 април 1956 – 27 ноември 1962), след това на този пост е Живков, който след това ако ще и да са се изменили имената на длъжностите е държавен глава. Преди това е Вълко Червенков: 3 февруари 1950 – 18 април 1956.

Ето малко по-събрани данни:
Държавен глава:
Вълко Червенков: 3 февруари 1950 – 18 април 1956 (министър-председател)
Антон Югов: 18 април 1956 – 27 ноември 1962 (министър-председател)
Тодор Живков: 19 ноември 1962 - 9 юли 1971 (министър-председател), след това до 17.11.1989 - председател на Държавния съвет на Народна република България.
Министър председателския пост след тази дата вече не може да се сочи като "държавен глава". След Живков на поста министър-председател застава Станко Тодоров.

Министерство на вътрешните работи:
Антон Югов 9 септември 1944 – 31 март 1946
Антон Югов 31 март 1946 – 22 ноември 1946
Антон Югов 22 ноември 1946 – 11 декември 1947
Антон Югов 11 декември 1947 – 6 август 1949
Руси Христозов 6 август 1949 – 20 януари 1950
Руси Христозов 20 януари 1950 – 6 януари 1951
Георги Цанков 6 януари 1951 – 20 януари 1954
Георги Цанков 20 януари 1954 – 15 януари 1958
Георги Цанков 15 януари 1958 – 17 март 1962
Дико Диков 17 март 1962 – 27 ноември 1962
Дико Диков 27 ноември 1962 – 12 март 1966
Дико Диков 12 март 1966 – 27 декември 1968
Ангел Солаков 27 декември 1968 – 27 февруари 1969
Ангел Солаков 27 февруари 1969 – 9 юли 1971
Ангел Цанев 9 юли 1971 – 7 юни 1973
Димитър Стоянов 7 юни 1973 – 17 юни 1976
Димитър Стоянов 17 юни 1976 – 18 юни 1981
Димитър Стоянов 18 юни 1981 – 19 юни 1986
Димитър Стоянов 19 юни 1986 – 19 декември 1988
Георги Танев 19 декември 1988 – 27 декември 1989
Атанас Семерджиев 27 декември 1989 – 8 февруари 1990

Министерство на отбраната, т.е. - военен министър:
Георги Дамянов 11 декември 1947 – 20 януари 1950
Георги Дамянов 20 януари 1950 – 27 май 1950
Петър Панчевски 27 май 1950 – 20 януари 1954
Петър Панчевски 20 януари 1954 – 15 януари 1958
Петър Панчевски 15 януари 1958 – 9 юни 1958
Иван Михайлов 9 юни 1958 – 17 март 1962
Добри Джуров 17 март 1962 – 27 ноември 1962
Добри Джуров 27 ноември 1962 – 12 март 1966
Добри Джуров 12 март 1966 – 9 юли 1971
Добри Джуров 9 юли 1971 – 17 юни 1976
Добри Джуров 17 юни 1976 – 18 юни 1981
Добри Джуров 18 юни 1981 – 19 юни 1986
Добри Джуров 19 юни 1986 – 8 февруари 1990

Министерство на външните работи:
Васил Коларов 11 декември 1947 – 6 август 1949
Владимир Поптомов 6 август 1949 – 20 януари 1950
Владимир Поптомов 20 януари 1950 – 27 май 1950
Минчо Нейчев 27 май 1950 – 20 януари 1954
Минчо Нейчев 20 януари 1954 – 11 август 1956
Карло Луканов 11 август 1956 – 15 януари 1958
Карло Луканов 15 януари 1958 – 17 март 1962
Карло Луканов 17 март 1962 – 27 ноември 1962
Иван Башев 27 ноември 1962 – 12 март 1966
Иван Башев 12 март 1966 – 9 юли 1971
Иван Башев 9 юли 1971 – 13 декември 1971
Петър Младенов 13 декември 1971 – 17 юни 1976
Петър Младенов 17 юни 1976 – 18 юни 1981
Петър Младенов 18 юни 1981 – 19 юни 1986
Петър Младенов 19 юни 1986 – 17 ноември 1989

Министерство на финансите:
Станчо Чолаков 17 август 1945 – 31 март 1946
Иван Стефанов 31 март 1946 – 22 ноември 1946
Иван Стефанов 22 ноември 1946 – 11 декември 1947
Иван Стефанов 11 декември 1947 – 6 август 1949
Петко Кунин 6 август 1949 – 8 октомври 1949
Кирил Лазаров 8 октомври 1949 – 20 януари 1950
Кирил Лазаров 20 януари 1950 – 20 януари 1954
Кирил Лазаров 20 януари 1954 – 1 февруари 1957
Кирил Лазаров 1 февруари 1957 – 15 януари 1958
Кирил Лазаров 15 януари 1958 – 16 март 1959
Кирил Лазаров 16 март 1959 – 17 март 1962
Кирил Лазаров 17 март 1962 – 27 ноември 1962
Димитър Попов 27 ноември 1962 – 12 март 1966
Димитър Попов 12 март 1966 – 9 юли 1971
Димитър Попов 9 юли 1971 – 17 юни 1976
Белчо Белчев 17 юни 1976 – 18 юни 1981
Белчо Белчев 18 юни 1981 – 19 юни 1986
Белчо Белчев 19 юни 1986 – 19 август 1987
Белчо Белчев 17 ноември 1989 – 8 февруари 1990

Ако трябва за още информация за конкретни министерства - казвай. За военните може би трябва да питаш Дибо или Николай - те най-вероятно ще знаят точно.

[kris4o1993]

страшно много благодаря за точния и изчерпателен отговор

[neopiten]

от скоро започнах да играя HoI1 и EU2, та имам две-три въпросчета:
за EU2 - играя с генуа и нападам малки държавици като мен, но не ми дава да ги избия докрай и да ги унищожа. на обучителните мисии виждам как става с пехотата, но в играта бутончето за избиване на врага не е активно. къде бъркам?
и това с науките ме бърка - сами се развиват - аз само избирам с каква скорост да става това - така ли е по принцип или не знам как да отворя списъка с неразвити науки и да избера някоя?
за HoI1 - видях тук някъде, че има пач No time limit Patch, но не ми отваря страницата. някой може ли да ми каже откъде да се дръпне, ще съм много благодарен.

[kris4o1993]

За EU2 немога да ти помогна, но в HoI 1 знам че трябва да слагаш IC на разработващите екипи или нещо от тоя сорт.

ПП: зарежи HoI1. Играй Hearts of Iron 2 Doomsday Armageddon + patch 1.1

[neopiten]

благодаря
а и започнах да я схващам EU2
а за Hearts of Iron 2 Doomsday Armageddon + patch 1.1, къде мога да намеря пача 1.1 плюс пача No time limit Patch, че вече я играя, но стигам 1947 и край - язък за развитието.

[messire Woland]

Виж във форумите на Парадокс: http://forum.paradoxplaza.com/forum/
Там ще намериш и куп други интересни неща, всякакви модове, патчове и т.н.

[neopiten]

екстра, още с влизането намерих пача за времето. благодаря.

[shadowsong]

Такааа, започвам с ОК (обединеното кралство) през 1938 и усилено се готвя за война, тук почват странните неща. Полша отстъпва на Германия, не само данциг ами всички територии почти до варшава (напрактика беше останало "general goverment" и източните територии. Все пак, нямаше изненада и на 1 септември ми сервираха война.Тук е мястото да спомена, че Англия има огромни ресурси,индустрия и тн. Единствената и слабост, "manpower" който откровенно казано е жалък, ако искаш да правиш войски и водиш битки, трудно се подържа около 100, камо ли поваче.
Не помогнах на франция :p , защото имах само 15 съединения (мобилни и не някаде из колониите) , тя нямаше много смисъл, все пак франсетата удържаха до към септември 1940. Междувременно бях концентрирал сили в египет, та когато италия влезе във войната, направо ги прегазих, първия чувал, който направих попаднаха 25+ дивизии и превзех всичко до триполи.
След като организацията на войските се оправи, тръгнах пак и прегазих цяла Либия. Италианците очевидно бяха докарали подкрепления та пак унищожих над 30 дивизии. Вече беше август 1940, франция и оставаха няколко дни, а аз планирах инвазия в италия...
След безпроблемно превземане на сициля, направих десанти на север от Рим и прегазих почти цялата страна. Мусолини очевидно беше пратил всичко в Либия, та срещу мен имаше само 2-3 дивизии. Тук обаче се намеси слабостта ми, поради липса на менпауър, не можех да правя много съединения, следователно имах не поваче от 30-35 дивизии в италия. Вярно само танкови и механизирани, но все пак бяха малко. Немците се намесиха и преди да взема Тренто и да анексирам ел дуче ме изтласкаха до двете провинции в северна италия, които блокират предвижването.
Междувременно стана нещо доста странно. Всичко по ред Унгария,Румъния влязоха в Оста ( хм, нали с едно "т" :o ) , минаха виенските награди и Унгария получи северна трансилвания. Обаче идва 7 септември ( Крайовската спогдба) и Румъния откава! :x , аз по това врема съм затънал из чукарите на италия. България обявява война на Румъния! На Унгария и идва event " our flags will fly over translyvania once more" и маха се от оста и сключва съюз с бг! Румъния също излиза от оста и се бие срещу двете страни. Бях очарован , без да мръдна мускул оста загуби три съюзника.
ае To be continued
*ПП в момента годината е 1946 и Китай е английска колония :mhehe:

[roll]

Някой да иска да играем мулти?

[shadowsong]

С удоволствие, но как?