Участието на България във Втората световна война 1941-1945

[dibo]

Съсредоточаване и развръщане 09-10.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 342-346 със съкращения

Прегрупиране на някои части към западната граница бе извършено непосредствено около 9. IX. 1944 г. Разпореждания за съсредоточаването на части и съединения на запад бяха отдадени на 14. IX. Обаче основа за съсредоточаване на нашата армия за войната срещу фашистка Германия бяха разпорежданията, отдадени на 19 и 20. IX. 1944 г.
Разпорежданнята от 9 и 14. IX бяха предназначени да осигурят отбраната на границата срещу евентуално настъпление на немскофашистките войски. С тях по-голяма част от съединенията бяха насочени към районите си за съсредоточаване. Тези разпореждания обаче не задоволяваха изискванията за водене на настъпателна война и те скоро бяха изменени.
И у идеята за водене на решителна настъпателна война срещу фашистка Германия почиваха разпорежданията от 19 и 20. IX. Те бяха отдадени на основата на установено решение, което предвиждаше главният удар да минава по Софийско-Нишкото оперативно направление и да бъдат формирани три обединения — 1, 2 и 4 армия, като най-силното — 2 армия — действува на главното направление.
Съсредоточаването на съединенията и частите въпреки затрудненията поради недостиг на транспорт протече бързо и, общо взето, правилно. Макар че на няколко пъти се правиха значителни измествания на границите на армейските полоси, Главното командуване не допусна това да доведе до излишно разместване и прегрупиране на съединенията.
Движението, съсредоточаването и развръщането на съединенията на отделните армии след 9. IX. 1944 г. се извършиха по следния начин:
2 а р м и я. 4 пех. дивизия получи първоначално заповед да се съсредоточи в района с. Вакарел, с. Макоцево, където да влезе в подчинение на Щаба на войската. Тази заповед не бе изпълнена поради рязкото изменение на обстановката. На 20. IX. 1944 г. на дивизията беше заповядано да се съсредоточи в района с. Балта Бериловац, с. Шугрин, с. Рудине, като щабът, се разположи в с. Темско. С пристигането си дивизията влизаше в подчинение на командуващия 2 армия. Към края на септември дивизията с основните си части се беше съсредоточила в заповядания й район. В началото на октомври 4 пехотна дивизия беше прегрупирана в навечерието на настъплението (8. X. 1944 г.) тя зае изходен район с. Щрбовац, с. Завидинци, с. Бонинци, с. Модра стена.
6 пех. дивизия след оттеглянето си от Сърбия бе съсредоточена в района Пирот, с. Понор, Бабушница със задача по прикриването на мобилизацията и съсредоточаването на БНА. Дивизионните поделения,които бяха в мирновременните гарнизони, трябваше да се изнесат в района за съсредоточаване, както следва:
— 6 дивизионна свързочна дружина и двата взвода от б дивнзионна п. в. батарея да се превозят по БДЖ от Оряхово и Враца;
— 6 дивизионна инженерна дружина да се изнесе пеш по шосето Михайловград—Берковица—Годеч—Цариброд—Пирот;
— 6 дивизионен военнополицейскн ескадрон да се изнесе пеш по шосето Враца—Годеч—Пирот.
Към 20. IX. 1944 г. дивизията беше съсредоточена 1 с изключение на придадените й две арт. отделения от 2 и 3 арм. арт. полк. Развърната в началото на широк фронт за настъпление, 6 пехотна дивизия зае изходен район с. Стрижевац, с. Ресник, с. Проваленик.
9 пехотна дивизия към 16. IX бе съсредоточена в района на Пирот със задача по прикриването на мобилизацията и съсредоточаването на БНА. Съсредоточаването завърши окончателно към 25. IX. 1944 г. В навечерието на настъплението тя зае изходен район с. Иново, с. Осмаково, с. Темско.
12 пех. дивизия до 9. IX бе в състава на прикриващите югоизточната граница войски. На 9. IX Щабът на войската нареди дивизията да се превози по БДЖ и да се съсредоточи в района с. Смиловци, Цариброд, с. Бедолище, където да влезе в подчинение на командуващия 1 армия. Тази заповед не бе изпълнена поради промяна на решението на Главното командуване. От 15. IX дивизията влезе в подчинение на 1 корпус и започна извозването си по БДЖ към Пирот, което завърши на 28. IX. По заповед на командувансто на 2 армия тя бе съсредоточена § района на селата Долно Кърнино, Горно Кърнино, Мали Стрижевац, Проваленик и Извор. Към началото на настъплението 12 пех. дивизия зае изходен район с. В. Ломница, с. Сишава, с. Рамни дел, с. Крушовица, вр. Букова глава (отм. 830), с. Гюнетина.
2 конна дивизия по нареждане на Щяба на войската от 12. IX трябваше да се съсредоточи в района Самоков, Ихтиман. Изнасянето започна на 13. IX и когато към 18. IX дивизията беше почти съсредоточена, получи ново нареждане от Щаба на войската да се съсредоточи в района с. Суково, с. Одоровци, Цариброд. На 20. IX тя започна да се нанася към новия район и към 27 с. м. беше съсредоточена в него.
1 народоосвободителна въстаническа дивизия получи заповед до25. IX. 1944 г. да се съсредоточи с основните си сили в района на с. Сводже, с. Деян, а с част от силите в района с. Лопушна, Доброполска махала, като се подготви за настъплене към Власотинци.
4 пех. гранична бригада, която се намираше на източната граница в района на Варна, по нареждане на Щаба на войската от 9. IX трябваше да се съсредоточи в района Кула, Белоградчик. Това нареждане не бе изпълнено поради създадената непосредствено след 9. IX обстановка.
С допълнително нареждане от 21. IX бригадата бе насочена към района на селата Салаш, Крачемир и Стакевци, но по време на движението Щабът на войската нареди една усилена пехотна дружина да се съсредоточи в района на с. Стакевци, а останалият състав — в района на селата Търговище, Чупрене. Към края на месеца основната част от бригадата беше съсредоточена. В заетия район тя организира преграждането на посоките от долината на р. Тимок към Северозападна България, северно от линията Белоградчик—Княжевац, за осигуряване левия фланг на съветските войски, настъпващи от района Видин, Кула към Неготин, Зайчар. От 6. X бригадата бе включена в състава на 2 армия и прехвърлена в нейната полоса в района на с. Балта Бериловац.
Бронираната бригада на 9. IX. 1944 г. с бронирания си полк беше в София, а с останалите части — в района на Сливница и Божурище. Съгласно с плана за прикриване на мобилизацията и съсредоточаването на БНА бригадата на 16. IX се съсредоточи в района на Пирот и влезе в подчинение на 1 корпус. От 23. IX тя мина в състава на 2 армия.
Към края на септември 1944 г. основните сили на 2 армия бяха съсредоточени в заповядания район и готови да настъпят срещу противника. В началото на октомври пристигнаха отделни поделения от 4 пехотна гранична бригада, някои дивизионни н армейски артилерийски поделения и една част от тиловите поделения.
1 армия. 1 пех. дивизия участвуваше в прикриването на югоизточната граница. В навечерието на 9. IX тя получи заповед да се съсредоточи в района на София. На 19. IX Щабът на войската разпореди дивизията да се съсредоточи в района с. Горна Брестшща, с. Враца, (Мирово), с. Грамаждано, Кюстендил, с. Лозно, като щабът и се разположи в с. Враца (Мирово). Извозването започна на 20. IX и до 1. X съсредоточаването в заповядания район приключи.
2 пех. дивизия на 9. IX получи нареждане от Щаба на войската да се съсредоточи в района Кюстендил, с. Гюешево и да влезе в подчинение на командуващия 4 армия. От 14. IX. 1944 г. дивизията мина в подчинение на командуващия 1 армия, без да се смени районът й за съсредоточаване. Изнасянето започна към 20. IX и завърши до 28. IX.
11 пехотна дивизия до началото на настъплението не влизаше в състава на 1 армия. След мобилизирането й тя трябваше да се съсредоточи в района на София, където да остане в резерв на Главното командуване. От 17. X обаче дивизията влезе в подчинение на командуващия 1 армия* и започна да се съсредоточава към района на с. Гюешево.
До края на септември всички армейски части и поделения бяха съсредоточени и 1 армия беше готова да настъпи срещу противника в направлението Крива Паланка—Куманово.
4 а р м и я. 5 пех. дивизия в навечерието на 9. IX се намираше на югоизточната граница. Във връзка с коренното изменение на обстановката тя получи заповед да се съсредоточи в района Царево село, Пехчево със задача по прикриването на мобилизацията и съсредоточаването на БНА. Основната част от дивизията беше превозена по БДЖ, а една малка част се съсредоточи пеш. Към 15. IX почти всички части, с изключение на Македонската н. о. бригада „Г. Делчев“, формирана, снабдена и въоръжена изцяло от нашето правителство, бяха съсредоточени в заповяданите им райони.
За действие в направлението Петрич—Струмица Щабът на войската съсредоточи в района на Петрич 2 конна бригада от 2 корпус, която взе участие в действията по преграждането на това направление.
Съсредоточената в района на Петрич 7 пех. дивизия на 21. X влезе в състава на 4 армия.
Военновъздушните войски с разпореждане на Щаба на войската от 16. IX бяха групирани, както следва:
— 333 ято (ФВ 189) — на летище Върба, Радомирско, за съдействие на 1 армия;
— 343 ято (ФВ 189) —на същото летище за съдействие на 4 армия;
— 453 ято („Врана“) и 463 („Фазан“) — на летище Петьрч формираха едно разузнавателно поделение за съдействие на 1 корпус (впоследствие — на 2 армия).
Тези разузнавателни ята в оперативно отношение бяха подчинени на съответните армии и корпуса.
Въздушната ескадра, която трябваше да съдействува на бойните действия на земните войски и беше подчинена на Главното командуване, се базираше на летищата Враждебна, Божурище и Масларе.
В края на септември основната част от нашата армия беше съсредоточена, някои от съединенията се бяха развърнали и заели изходните си райони, но поради пречките, създавани от югославското правителство, настъплението започна едва на 8. X. 1944 г.
Съсредоточаването на БНА беше съпроводено с големи трудности. Някои от дивизиите се намираха на югоизточната граница, а други на черноморското крайбрежие и в Североизточна България. Извозването им трябваше да стане по БДЖ, но превозната способност на железопътния ни транспорт беше недостатъчна. За оперативни превозни в най-добрия случай можеха да бъдат използувани 5—6 влака в денонощие, половината от които се ангажираха от 3 Украински фронт.

[Kramer]

Много добре върви темата. Би трябвало да следват боевете при Страцин.
36-ти пехотен Козлудуйски колко време е в състава на 2-ра дивизия?

[dibo]

Мобилизацията 09.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 338-341 със съкращения

Правителството на ОФ реши да проведе пълна мобилизация на армията и я обяви на 19. IX. 1944 г.
Щабът на войската определи явяването на запасните да стане на 26. IX. 1944 г., като поделенията, частите и съединенията им ат готовност за съсредоточаване в 00.01 часа на 1. X. 1944 г. Щабовете на частите трябваше да бъдат мобилизирани 2—3 дни преди явяването на запасните, а щабовете на 1, 2 и 4 армия трябваше да привършат мобилизацията си до 25. IX.
На 20. IX Щабът на войската съкрати срока за явяването на запас-нитс от 26 на 24. IX.
Към 24. IX. 1944 г. основната част от хората, конете и превозните средства бяха мобилизирани (приложение 29). В навечерието на започването на настъплението на БНА — 8. X. 1944 г. — съединенията бяха мобилизирани почти стопроцентово.
В резултат на проведената мобилизация в БНА се вляха 446 056 души. Към 15. X. 1944 г. 286 940 души от тях се намираха на фронта и 159 116 — във вътрешността на страната.
Мирновременният щаб на войската беше попълнен по щатовете за военно време. Не бяха мобилизирани само органите, предвидени при заместник-началник щаба на войската, които трябваше да се занимават с въпросите по мирновременната подготовка на армията, след като мирновременният щаб стане орган на Главнокомандуващия действуващата армия. Това наложи след 9. IX щабът на Главното командуване да се занимава както с въпросите, свързани с непосредствената подготовка и воденето на войната, така и с въпросите, свързани с мирновременния живот на армията.
Непосредствено след 9. IX Главното командуване реши да групира наличните сили с оглед да се възпрепятствува евентуално настъпление на немскофашистките войски от Югославия към България. За тази цел те разпореди да се привлекат към западната граница 1 и 4 армия и постави на 2 корпус задача по отбраната на Западна Тракия.
Взетото решение и заповедите, отдадени въз основа на него на 9. IX за формиране на две армии и един корпус, които трябваше да отбраняват западната граница, не можаха да се осъществят. Развитието на обстановката налагаше да бъде взето друго решение. Новото решение и групировка се наложиха преди всичко в резултат на разстройването на 5 армия и 1 окупационен корпус, които отпаднаха от разчетите за отбраната на западната ни граница.
Като изхождаше от новосъздадената обстановка, Главното командуване на 14. IX. 1944 г. заповяда да бъде създадена нова групировка. В пея влизаха 1 и 4 армия и 1 корпус, които в периода до 23. IX прикриваха мобилизацията и съсредоточаването на БНА.
След 18. IX, когато БНА бе подчинена в оперативно отношение на 3 Украински фронт, отбранителният вариант на плана бе отхвърлен. Съгласно с решението на правителството на ОФ страната да вземе активно участие в разгрома на хитлеристка Германия Главното командуване разработи нов план — за водене на настъпателна война. За да създаде подходяща групировка за предстоящото настъпление на 19 и 20 септември, Главното командуване нареди:
На 23. IX 1 корпус да се разформира и да бъде формирана 2 армия, в която да влязат 4, 6, 9 и 12 пех. дивизия, 1 нзродоосвободителна въстаннчсска дивизия, 2 конна дивизия, 4 пехотна гранична бригада и Бронираната бригада. Освен тях в състава на армията да влязат и следните армейски части и поделения: 2 армейска свързочна дружина, 1 щурмово артилерийско отделение, 1 армейска бронеизтребителна дружина, една 15-см Д/14 моторна гаубична батарея, една 10,5-см Д/56 моторна оръдейна батарея и една 10,5-см Д/30 моторна гаубична батарея от 1 армейски артилерийски полк и армейско разузнавателно ято.
Армията трябваше да се съсредоточи в полосата, заемана от корпуса до неговото разформиране, със задача да се подготви за решително настъпление към Бела Паланка—Ниш.
1 армия оставаше с двете (1 и 2) пехотни дивизии. Малка промяна претърпяваше 1 пехотна дивизия, от състава на която излизаше 25 пехотен полк и тя оставаше с 1, 6 и 50 пехотен полк. В състава на армейските части влизаше 2 щурмово артилерийско отделение.
На север полосата на 1 армия граничеше с 2 армия, а на юг разграничителната линия минаваше по пунктовете Кадин мост — изключен— вр. Руен—Кратово—Скопие — включени.
На 1 армия се поставяше задача да се подготви за решително настъпление към Крива Паланка, Куманово, Скопие.
В състава на 4 армия се правеха също така малки промени. Главното командуване нареди I/III — 10,5-см моторно оръдейно АО да излезе от нейния състав, а включи в нея 3 армейска бронеизтребителна дружина. То нареди също така в 4 армия да бъде включеnа Македонската н.о. бригада „Г. Делчев“, кoято беше в период на формиране.
Полосата на 4 армия на север граничеше с 1 армия, а на юг разграничителната линия минаваше по пунктовете Берово — включен—Радoвиш — изключен—и Велес — включен.
На армията се поставяше задача да се подготви за решително настъпление в направление на Царево село—Щип — Велес.
На юг от 4 армия действуваше 2 корпус.
Северно от линията Белоградчик—Княжевац действуваше Видинският отряд с щаб във Видин.
Полосите на армиите, определени с разпореждания та от 19 и 20. IX, останаха почти непроменени до започване на настъплението на 8. X. 1944 г. До това време съставът на армиите претърпя много малки изменения. По-значителни промени бяха направени в хода на действията.

Таблица за мобилизационната готовност на БНА към 24 септември 1944 (ВИА, ф.2, оп. 1, д. 206, л. 24)

1-ва пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 85,3% към 24.09.
2-ра пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 92,5% към 24.09.
3-та пехотна дивизия 18 000 човека мирновременен състав, 80,0% към 24.09.
4-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, няма данни
12-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, няма данни
5-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 91,0% към 24.09.
6-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 90,0% към 24.09.
11-та пехотна дивизия 18 000 човека новосформираща се, 74% към 24.09.
8-ма пехотна дивизия 18 000 човека, мирновременен състав, 81% към 24.09.
9-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 97,0% към 24.09.
10-та пехотна дивизия 18 000 човека мирновременен състав, 73% към 24.09.

Таблица за мобилизационната готовност на БНА към 08 октомври 1944 (ВИА, ф.2, оп. 1, д. 206, л. 49)

1-ва пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 96,5% към 08.10.
2-ра пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 98% към 08.10.
3-та пехотна дивизия 18 000 човека мирновременен състав, 97% към 08.10.
4-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 98% към 08.10.
12-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 97% към 08.10.
5-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 98,5% към 08.10.
11-та пехотна дивизия 18 000 човека новосформираща се, 93% към 08.10.
8-ма пехотна дивизия 18 000 човека, мирновременен състав, 100% към 08.10.
9-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 99% към 08.10.
10-та пехотна дивизия 18 000 човека мирновременен състав, 100% към 08.10.

[dibo]

За реалната организация на група армии Е - виж http://www.lexikon-der-wehrmacht.de/...sgruppeE-R.htm
Що се отнася до префектурата Еврос, която играе ролята на демилитаризирана буферна зона между българските окупационни войски в Западна Тракия и Турция - доколкото ми е известно там през период 1941-1944 има само незначителни полицейски части.

[DelaRea]

Имам пак едно питане по темата.
Има една гръцка територия, която е окупирана от Германия, но не знам кои части на Вермахта се намират там. Става дума за най-източната част на Беломорието и град Димотика, при сухопътната граница между Гърция и Турция, по река Марица, източно от българския Беломорски отряд (2-ри окупационен корпус).
Та, питам, някой знае ли кои германски части пазят тази гръцко-турската граница?

Също така, някой знае ли нещо повече за немския 91-ви армейски корпус "с особено назначение" на гарнизон в Солун?
Доколкото разбирам, през септември 44-та, той се състои само от една бригада - 968-а крепостна бригада - https://ru.wikipedia.org/wiki/91-%D0...5%D0%B9%D1%85)

[dibo]

Германски и български войски на Балканите в началото на 09.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 279-280 и 337, 381-383 със съкращения


Срещу нашата страна можеха да действуват немскофашистките сили, включени в общовойсковата група „Е", разположена в Гърция. Тази група имаше следния състав: (схема 6):
— командуване на групата — в Солун;
— 68 армейски корпус (щаб в Атина) с 41 крепостна дивизия, 117 егерска дивизия, 11 полева дивизия на ВВС и три самостоятелни батальона;
— 22 планински армейски корпус (щаб в Янина) със 107 егерска дивизия, две крепостни бригади и една полкова група,
— 91 армейски корпус с особено назначение (щаб в Солун) с 4 SS полицейска дивизия танкови гренадири, три крепостни бригади, един усилен с артилерия батальон;
— Корпусно командване "Крит" (седалище в Кания) с 22 гренадирска дивизия и 133 крепостна дивизия;
— корпусно командуване „Източна Егея“ (седалище остров Родос) с щурмова дивизия „Родос“, две крепостни бригади и два батальона с артилерия;
— около сто брегови батареи на сухопътните войски, свързочни и пионерни поделения и един десантен сапьорен батальон.
Общата численост на сухопътните войски възлизаше на около 300 000 души.
Освен това командуването на общовосковата група „Е“ разполагаше с военноморски сили в състав около 33 000 души и с военновъздушни — около 12 000 души.
В Гърция се намираха и поделения на гестапо и полицейски поделения с неизвестен състав;
Със започване на оттеглянето на общовойсковата група „Е“ бе подчинен и 21 планински армейски корпус в Албания със 181 и 297 пех. дивизия.
Разгромът на Южния стратегически фронт на немскофашистките войски в Яшко-Кишиневската операция и отпадането на Румъния от фашисткия блок през август 1944 г. принудиха хитлеристкото командуване да започне изтеглянето на общовойсковата група „Е“ от Гърция с цел да създаде отбранителен фронт на рубежа Северна Албания—Скопие—българо-югославската държавна граница от 1939 г. — Желязна врата на р. Дунав, като задържи в ръцете си голяма част от Балканския полуостров.
За осигуряване застрашения район на Белград до оттеглянето на групата хитлеристкото командуване формира „Армейска група Фелбер“ на която бе възложено да изгради отбранителна линия срещу настъпващите съветски войски, южният фланг на която да минава ло българо-югославската граница. Тук през първата половина на септември групата „Фелбер“ съсредоточи от наличните си сили 1 Планинска дивизия в района западно от Тимок близо до нашата граница и 7-ма SS планинска дивизия от 2 танкова армия — в района североизточно от Ниш (схема 7). Малко по-късно части от група „Е“ бяха изнесени срещу Девебаир, Царево село и Струмица. Отбранителният характер на общата задача на хитлеристките войски не изключваше макар и ограничени активни действия с разузнавателни и диверсионни цели.

Към 8 септември България разполагаше всичко с 21 пехотни дивизии, 2 пехотни гранични бригади, 1 конна дивизия, 2 конни бригади и 1 бронирана бригада. Като изключим армейските и общовойсковите части и поделения, 62% от съединенията бяха попълнени почти напълно, 26% от тях — около 50% и останалите бяха в мирновременен състав.
Непосредствено след 9. IX в резултат на нова частична мобилизация и на демобилизирането на окупационните войски в мобилизационното състояние на армията настъпиха известни промени.
Към 16. IX от 43 поделения, части и съединения в нашата армия 22 (51%) бяха мобилизирани 100%, 7 (16%) — 70% и 14 (33%) не бахя мобилизирани. От 22 поделения, части и съединения, които са били мобилизирани 100%, 11 (50%) бяха обезоръжени и разстроени от немскофашнстките войски в Македония и Сърбия при оттеглянето им, вследствие на което престанаха да бъдат бойна сила. Освен това една дивизия и две пехотни гранични бригади бяха обезоръжени в първите дни от частите на Съветската армия и към 16. IX наново се въоръжаваха и потягаха с върнатото им оръжие. Всичко това показва, че непосредствено след 9. IX. 1944 г. нашата армия имаше малко напълно мобилизирани дивизии, които можеха да започнат веднага настъпателни бойни действия срещу немскофашнстките войски.

Таблица за състоянието на БНА към 16.09.1944 (ВИА, ф. 2, оп. 1, д. 2, л. 152.):

1 пех. дивизия - 70% мобилизирана - В района на София.
2 пех. дивизия - 70% мобилизирана - Съсредоточава се към района на Кюстендил. След съсредоточаването на 9 пп превозването временно преустановено поради заетост на ж. п. транспорт от войските на 3 Украински фронт.
3 пех. дивизия - немобилизирана - Мирновременните й части се намират в района на Сливен.
4 пех. дивизия - 70% мобилизирана - В процес на потягане и подготовка за съсредоточаване
5 пех. дивизия - 70% мобилизирана - Съсредоточена в района на Г. Джумая
6 пех. дивизия - 70% мобилизирана - Съсредоточена в района на Пирот и южно.
7 пех. дивизия - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района на Сер.
8 пех. дизизия - немобилизирана - Мирновременните й части се намират в района на Стара Загора.
9 пех. дизизия - 70% мобилизирана - Съсредоточена в района северно от Пирот.
10 пех. дивизия - немобилизирана - Мирновременните й части се намират в района на Кърджали.
11 пех. дивизия - немобилизирана
12 пех. дивизия - 70% мобилизирана - В района на Симеоновград (Марица) в готовност за съсредоточаване към Цариброд.
14 пех. дивизия - 100% мобилизирана - В района на Кюстендил, обезоръжена и разстроена при оттеглянето от Македония.
17 пех. дивизия - 100% мобилизирана - В района Кочериново—Бобошево, разстроена.
29 пех. дивизия - 100% мобилизирана - В района на Радомир, обезоръжена и разстроена при оттеглянето.
15 пех. дивизия - 100% мобилизирана - Води бой с немскофашистките войски в района на Прилеп и Кавадарци.
16 пех. дивизия - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района на Кавала.
22 пех. дивизия - 100% мобилизирана - В района на мобилизационните си места, обезоръжена и разстроена при оттеглянето от Сърбия.
24 пех. дивизия - 100% мобилизирана - В района на Белоградчик, частично обезоръжена и разстроена при оттеглянето на Сърбия.
27 пех. дивизия - 100% мобилизирана - В района на мобилизационните си места, обезоръжена и разстроена при оттеглянето от Сърбия.
25 пех. дивизия - 100% мобилизирана - Обезоръжена и силно разстроена се оттегля за България.
28 пех. дивизия - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района Ксанти, Гюмюрджина, Дедеагач.
2 конна дивизия - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района Ихтиман, Самоков.
Бронираната бригада - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района на Пирот.
3 пех. гранична бригада - 100% мобилизирана - В охрана на Черноморския бряг.
4 пех. гранична бригада - 100% мобилизирана - Също. В подготовка за съсредоточаване в района ва Белоградчик.
Армейски части
1 арм. попълващ полк - немобилизиран - В мирновременния си гарнизон.
1 арм. арт. полк - немобилизиран - Съсредоточен — придаден към армията.
1 арм. бронеизтр. дружина - 100% мобилизирана - Съсредоточена — придадена към 1 корпус.
2 арм. попълващ полк - 100% мобилизиран - Силно разстроен се оттегля от Сърбия.
2 арм. арт. полк - немобилизиран - Две АО от него са придадени на 2 корпус.
2 арм. бронеизтр. дружина - немобилизирана
3 арм. попълващ полк - 100% мобилизиран - Силно разстроен се оттегля от Сърбия.
3 арм. арт. полк - немобилизиран - От него са формирани 4 батареи, придадени на армиите, съсредоточени на западната граница.
3 арм. бронеизтр. дружина - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района на Самоков.
4 арм. попълващ полк - немобилизиран - Разположен в мирновременния си гарнизон.
4 арм. арт. полк - немобилизиран - От мирновременния му състав е формирано едно АО.
4 арм. бронеизтреб. дружина - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района на с. Гюешево.
1 конна бригада - 100% мобилизирана - В района на Кюстендил, обезоръжена и силно разстроена при оттеглянето от Македония.
2 конна бригада - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района Струмица, Петрич.
Общовойскови части
Общовойскови арт. полк - немобилизиран -В мирновременния си гарнизон.
1 щурмово арт. отделение - немобилизирано - Съсредоточено в района на София.
2 щурмово арт. отделение - немобилизирано - В района на Хасково и се готви да се съсредоточи в района на София.
1 народоосвободителна въстаническа дивизия - Съсредоточена в района на Трън.

[dibo]

Боевете при Царево село 09.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 300-305 със съкращения

Съгласно с направените на 14. IX. 1944 г. от Щаба на войската промени в групировката на западната граница направленията Царево село— Горна Джумая (Благоевград), Царево село—Кюстендил и Берово—Пехчево—гара Пирин попаднаха в полосата с разграничителни линии: северна — Дупница (вкл.) — Кратово (изкл.) — и южна— Берово —гара Пирин (вкл.), заемана от 4 армия с командуващ ген.-майор Боян Урумов и пом.-командир Борис Копчев. Армията по това време имаше в състава си само 5 пех. дивизия, която се съсредоточи окончателно на 15. IX. Освен нея в състава на армията влизаха: едно сборно мот. АО от 4 арм. арт. полк, едно 10,5-см мот. оръд. АО от 3 арм. арт. полк, 4 арм. свърз. дружина и едно разузнавателно ято „Фазан“.
Още на 11. IX поради това, че щабът на дивизията не бе пристигнал, командуващият 4 армия нареди съсредоточените до това време две дружини от 18 пех. полк и 5 дивиз. тежкокартечна дружина да заемат веднага старата гранична линия в полосата, определена на дивизията, с цел да прикрият и осигурят съсредоточаването на останалите й части.
На дивизията бе заповядано да се съсредоточи в района с. Църпарица, с. Логодаш, вр. Кадийца, Г. Джумая и да заеме за отбрана полосата с разграничителни линии: северна — вр. Руен—Дупница (вс. изкл.) — и южна — Берово—с. Плоски (вс. вкл.) — със задача да прегради пътищата от долината на р. Брегалница към р. Струма, като обърна особено внимание на посоката Царево село—Дупница.
На 13. IX командирът на дивизията организира отбраната, като постави на частите следните задачи:
— усиленият 18 пех. полк да организира за отбрана участъка с. Раково, хреб. Черната скала, вр. Ямата, с. Църварица със задача „да не допусне проникване на противника в посоката Царево село—Кадин мост— Дупница“;
— усиленият 33 пех. полк да заеме за отбрана участъка вие. Дръндерица (к. 1139), вр. Кликач (к. 1383), с. Лешница, с. Логодаш със задача „да не допусне проникване на противника в посоката Царево село— Горна Джумая (Благоевград)“;
— усилената 2 дружина от 18 пех. полк да организира за отбрана района с. Сухострел, вр. Занога, вр. Кадийца със задача „да не допусне проникване на противника от Пехчево за с. Симитли“;
— усилената 5 див. тежкокартечна дружина да прегради направлението Пехчево—Кресненското дефиле в района на вр. Джамитепе
— 5 див. бронеизтребителна дружина трябваше да изгради противотанковата отбрана в участъка на 33 пех. полк, като подготви една батарея за изнасяне при нужда в участъка на 18 пех. полк.
При значително голямата полоса, дадена на дивизията, разполагаемите сили правилно бяха групирани за преграждане на достъпните направления. Бойният ред на дивизията бе построен в един ешелон, при което между отделните участъци нямаше връзка. Това значеше, че действията в тях ще се развиват напълно самостоятелно, толкова повече, че командирът на дивизията нямаше в свое разположение сили, с които при нужда да може да влияе на боя в един или друг участък.
В заповедта не бяха указани границите на участъците на полковете и самостоятелните дружини и отговорността за междините между отделните групи не бе възложена никому.
Артилерията само бе разпределена, без да й се поставят каквито и да било задачи. Не бе обърнато достатъчно внимание на укрепяването.
Съсредоточаването на частите на 5 пех. дивизия съвпадна с последния етап от оттеглянето на 17 пех. дивизия от Македония. Положението на прикриващите части бе сериозно влошено от това, че на 13. IX отбраняващите Царево село поделения от 17 пех. дивизия без бой изоставиха града и бяха оттеглени източно от граничната линия. Същия ден Царево село бе зает от хитлеристите, кобто стана известно на щаба на 5 пех. дивизия на 14. IX.
На 14. IX, при привършване на съсредоточаването на 5 пех. дивизия, положението й бе следното (схема 12):
— 18 пех. полк (1 и 3 пех. дружина) бе построил бойния си ред в два ешелона — с по една дружина в първи и втори ешелон. На полка бе даден участък с ширина около 3 км, обхващащ шосето Царево село—Църварица. Предният край на отбраната се очертаваше от граничната линия. До пристигането на придаденото арт. отделение от 1 див. арт. полк (15. IX) в участъка на полка действуваха две батареи от 17 див. арт. полк, които на 14.IX се бяха оттеглили от Царево село. Противотанковата отбрана бе изградена в дълбочина около шосето. В разположението на полка пристигнаха над 100 души партизани от Кюстендилския партизански отряд, които бяха включени в отбраната.
— 33 пех. полк се разположи с две дружини в първи ешелон (от двете страни на шосето Царево село—Благоевград) и една дружина във втори ешелон (южно от шосето). Предният край на отбраната бе изнесен на граничната линия. На 14. IX в отбраната бяха включени и две арт. отделения от 17 див. арт. полк, оттеглящи се от Македония. Същия ден и на 15. IX заеха позиция в района на с.Логодаш придадените две арт. отделения от 1 див. арт. полк. Двете бронеизтребителни роти бяха разположени в дълбочина около шосето.
— Втора дружина от 18 пех. полк, 4 товарно арт. отделение от 1 див. арт. полк и 5 див. тежкокартечна дружина се разположиха в района вр. Джамитепе, вр. Кадийца с преден край на отбраната на граничната линия. На 14. IX командуването на тия поделения бе обединено от командира на 4 товарно арт. отделение, който изтегли пехотната дружина на юг — в района на шосето Пехчево, гара Пирин. Тук тази група започна да се организира за отбрана.
Противникът зае района на Царево село след оттеглянето на 17 пех. дивизия (13. IX) с един батальон от 21 егерски полк на 11 полева дивизия на ВВС. Батальонът, усилен с една двуоръдейна 10,5-см батарея и 10—12 танка, завзе височините на 4—5 км западно от Царево село. На 17 срещу 18. IX той бе сменен от един усилен батальон от 22 полк от същата дивизия. В района на Кочани се намираха други поделения от 22 полк. Около шосето източно от с. Бигла заемаха позиция големокалибрени артилерийски поделения в неопределен състав. В района на Кочани под ръководството на специален щаб по инженерната подготовка 1000 души сапьори работеха на отбранителна позиция с фронт на изток. На нея по-късно се изнесе от района на Струмица 16 гренадирски полк.
В района на Пехчево хитлеристите разполагаха с около един усилен батальон от 16 полк на 22 гренадирска дивизия, който през втората половина на септември действуваше в района на Струмица. Батальонът заемаше вис. Буковик — 2 км западно от вр. Кадийца.
Противниковите поделения в районите Царево село, Кочани и Пехчево, Берово имаха задача да заемат достъпните направления от долината на р. Струма към долината на р. Вардар и да осигурят безпрепятствено оттегляне на немскофашистките сили от Гърция. Обаче тяхната позиция в района "на Царево село, разположена по височините на около 4 км западно от града, не осигуряваше надеждно задържане на този важен пътен възел, през който минаваха шосетата от Г. Джумая (Благоевград) към Кочани и от Струмица през Царево село за Кадин мост. Поради това в периода след 14. IX противникът се опита да овладее командуващите височини по границата и непосредствено западно от иея.
На 14. IX към обед противниковата артилерия от района на Царево село откри огън по разположението на 33 пех. полк. Към 17.00 хитлеристите настъпиха по шосето за Г. Джумая (Благоевград) с един батальон, усилен с 12 танка и две оръдия, и към 17.30 ч. успяха да овладеят позицията на бойното охранеиие на 33 пех. полк на рубежа Мали връх (к. 1136,8) — вис. 1183,7 — вис. 1187 (Калин камен). Техни поделения се изнесоха в с. Звегор и с. Габрово. През време на тези действия артилерията на 33 пех. полк нанесе чувствителни загуби на противника. Бяха разпръснати и унищожени неголеми колони от моторни коли в района па Царево село. С поделенията от бойното охранение взе участие в боя и един партизански отряд от Г. Джумая (Благоевград).
През нощта срещу 15. IX противниковите поделения се оттеглиха от позицията на бойното охранение към Царево село. Рано сутринта една доброволческа рота от 14 допълваща дружина и партизанският отряд проведоха разузнаване с бой в посока на с. Звегор. От 18 пех. полк също бяха изпратени разузнавателни патрули в посока на Царево село. В района на вр. Острец те се натъкнаха на противникови поделения, с които водиха престрелка. Нашата артилерия обстреля с добър резултат противникови съсредоточения в района на Царево село. Към 11.30 ч. наши бомбардировачи нападнаха противникова моторизирана колона западно от Царево село.
През следващите дни 18 и 33 пех. полк водиха усилена разузнавателна дейност. На 17. IX разузнавателни поделения от 33 пех. полк овладяха с. Звегор, като отхвърлиха противника към Царево село. По нареждане на командуващия 4 армия бойният ред на 18 пех. полк правилно бе изнесен напред, като предният край иа отбраната обхвана вр. Острец, който бе напуснат от хитлеристите. На 18. IX противникът оттегли поделенията си от Царево село, като ги групира на основната си позиция, височините на около 4 км западно от града, преграждащи шосето за Кочани. Оттук той държеше под артилерийскиобстрел Царево село, което на 19. IX бе завзето от една усилена рота от 33 пех. полк.
През следващите дни се води само патрулна и разузнавателна дейност. Вместо да изпрати нови сили за организиране на отбраната на Царево село, командирът на 33 пех. полк без какъвто и да било натиск от страна на противника изтегли и намиращата се там рота.
Във връзка с настъпилото затишие пред фронта на дивизията и с цел да се даде възможност на частите да се потегнат и подготвят за предстоящото настъпление командуващият 4 армия на 25. IX разпореди усилените 18 и 33 пех. полк да се снемат от позициите и да се оттеглят назад в близост на същите, където да се установят на лагер. На позициите бе оставена по една усилена дружина.
Южната група, отбраняваща се в района на вр. Джамитепе, от 14. IX до 25. IX не прояви никаква бойна дейност. Поделенията усъвършенствуваха укрепителните работи и провеждаха занятия. Противникът също не предприе настъпателни действия.
Едновременно с останалите части и на тази група бе разпоредено с цел да се подготви за предстоящото настъпление на 4 армия да се оттегли назад в близост до позицията, като остави на нея усилена рота.
При това положение дейността по прикриване на мобилизацията и съсредоточаването в участъка южно от вр. Руен приключи. Започна подготовката на Брегалнишко—Струмишката операция.
Както командуването на 4 армия, така и командирът и щабът на 5 пех. дивизия не ръководеха непосредствено действията, не правеха необходимите изводи от събраните сведения за противника и не използуваха благоприятните моменти от обстановката за подобряване положението на собствените войски и влошаване положението на противника.
Поделенията от 5 пех. дивизия, които на 18 и 19. IX завзеха с. Звегор, с. Габрово и Царево село, през следващите няколко дни неправилно ги изоставиха и се прибраха на граничната линия. Нямаше никакви пречки Царево село да се завземе с достатъчно сили и средства. Задържането на града до започването на Брегалнишко—Струмишката, операция на 4 армия щеше да спести воденето на боевете за него на 16 и 17 октомври и щеше да попречи на хитлеристите да привличат войски от района на Струмица през Царево село за Кочани. Недооценяването на значението на важния пункт Царево село е сериозна грешка на командуването на 4 армия. Армията разполагаше с достатъчно сили не само да задържи града още на 19. IX, но и със силите на 18 и 33 пех. полк да унищожи хитлеристите западно от него и да овладее командуващитс височини над шосето Царево село—Кочани.
Командирът и щабът на 5 пех. дивизия не организираха взаимодействието между 33 и 18 пех. полк. Действията на двата полка бяха напълно самостоятелни, макар че взаимното им разположение създаваше добри условия за взаимодействие както при воденето на отбраната, така и при действията за отхвърляне хитлеристите от района на Царево село.
Изобщо отбранителните действия в района на Царево село и Пехчево доведоха до резултатно попълнение на задачата, поставена на 5 пех. дивизия. Съсредоточаването на 4 армия и прегупирванията, извършени в участъка южно от вр. Руен, бяха осигурени срещу изненади от страна на противника.

[dibo]

Боевете при Кула - 09.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 280-285 със съкращения

На 9. IX. 1944 г. в граничния район северно от Стара планина се намираха следните наши сили:
— 4 подучастък от 33 граничен участък, с. Брегово, с пет гранични поста от устието на р. Тимок до с. Раяц;
— 1 граничен участък, Кула, с три гранични подучастъка и двадесет и седем гранични постове, разположени южно от с. Раяц до с. Стакевци. Граничните постове от устието на р. Тимок до района на Зайчар бяха изнесени западно от старата гранична линия и бяха разположени по източния бряг на р. Тимок. На юг от района на с. Големаново те следваха старата българо-югославска граница. Граничните поделения имаха незначителни сили, пръснати на големи разстояния. Граничният участък имаше състав на пехотна дружина;
— във Видин се намираше 3 допълваща дружина;
— в района на Белоградчик бе на позиция 9 бронеизтребителна дружина в състав от две роти (5-см и 7,5-см).
Бързо бяха формирани няколко отряда от доброволци, които подсилиха 4 граничен подучастък с около 30 души, заеха района на с. Рабиша с около 250 души и създадоха по-късно „Кулска освободителна бригада“ в състав от 182 души. Освен това в почти всяко село в Кулска околия бяха образувани отряди в състав от отделение до взвод. Доброволческите формирования бяха въоръжени от местните войскови поделения.
Освен тези сили около 9 септември в участъка северно от Стара планина преминаха границата оттеглящи се от Сърбия групи и поделения от състава на 1 окупационен корпус. В района на с. Брегово пристигнаха една дружина от 102 пех. полк и отделни групи от 69 и 70 пех. полк, които веднага се отправиха към мобилизационните си места. В района на Кула се оттегли 103 пех. полк в състав: щаб на полка, две пехотни роти от 3 дружина и един пех. взвод от 2 дружина. С полка се движеше и една лека п. в. батарея с 8 тежки картечници „Хочкис“.
В района Белоградчик, с. Чупрене, с. Орешец се оттеглиха остатъците от 24 и 25 пех. дивизия без всякаква бойна стойност и в голямата си част обезоръжени. Към 13. IX двете дивизии се отвозиха в мирновременните си гарнизони. Така от оттеглящите се части само в района на Кула остана 103 пех. полк, чийто състав се свеждаше до една непълна пехотна дружина. Освен това полкът бе с малка бойна стойност не само в резултат на оттеглянето, но и поради това, че не бе бойна, а охранителна част.
Противникът срещу нашата граница в участъка от линията Княжевац—Белоградчик до устието на р. Тимок до края на август 1944 г. имаше около 2500 души с 37 оръдия и достатъчно пехотно оръжие. Това бяха в повечето случаи охранителни поделения, но значителният брой ка хората показва, че в сравнение с другите окупирани райони на Сърбия и Македония този участък е оценяван от хитлеристкото командуване като важен. Когато в началото на септември 1944 г. настъплението на 3 Украински фронт ясно се очерта по долината на р. Дунав, немскофашисткото командуване на Югоизтока в Белград съсредоточи в района Княжевац, Зайчар, Неготин значителни военни сили. На същите бе поставена важната задача да заемат междината между южния фланг на хитлеристките войски северно от р. Дунав и северния фланг на войските от Македония и Албания и да не допуснат проникването на съветските войски към Белград.
Съсредоточаването на противника започна към 5. IX, когато в продължение само на едно денонощие по шосето Пирот—Зайчар бяха изнесени на север силни моторизирани колони с общ състав около 5—6 хиляди души, 30—40 танка и значително количество артилерия. На 9. IX хитлеристите продължаваха да струпват войски в района на Зайчар и северно. Те привлякоха тук и значителен брой дражевисти, които между другото бяха използувани в отделни нападения срещу нашата гранична охрана.
На 10 и 11. IX противникът започна действия за овладяване на граничното било и особено на достъпните посоки през него — прохода Връшка чука и Белоградчишкия проход. Той успя да отхвърли незначителните сили на 15 и 16 граничен пост и с около един батальон усилен с 10 танка, на 10. IХ овладя прохода Връшка чука. Същия ден и на 11. IX хитлеристите завзеха с около eднаусилена рота Белоградчишкия проход и настъпиха с един усилен батальон срещу 11 и 12 граничен пост североизточно от Зайчар.3 Най-застрашено се оказа направлението Връшка чука—Кула—Видин, по което се очертаваше подготовка за настъпление на противника на изток.
Началникът на 6 дивизионна област, в която попадаше граничният район северно от Стара планина, нареди направлението към Кула да се прегради от наличните сили на 103 пех. полк, усилен с 9 бронеизтребителна дружина от района на Белоградчик. На 10. IX усиленият 103 пех. полк се изнесе западно от Кула. Освен неговия малочислен състав южно от града се отбраняваше един милиционерски отряд, а северозападно — 1 граничен участък. Отбраната не бе организирана и подготвена в инженерно отношение. Липсваше централизирано ръководство на действията както в района на Кула, така и изобщо в целия участък северно от Стара планина. Между отделните поделения нямаше връзка и взаимодействие. Така на 12. IX, непосредствено преди боя за Кула, командирът на 9 бронеизтребителна дружина подполк. Вандов изтегли в Лом без каквато и да било причина едната батарея (7,5-см), която късно през нощта трябваше по спешност да бъде върната обратно.
На 11. IX следобед хитлеристите настъпиха от района на Връшка чука на 4—5 км по шосето за Кула. Завърза се краткотраен бой с изнесените напред поделения на кулската отбрана, в резултат на което настъплението бе спряно.
На 12. IX в 17.00 часа те атакуваха с превъзхождащи сили, отхвърлиха 103 пех. полк и до вечерта завзеха Кула. В този бой поделенията на 103 пех. полк бяха разстроени и отстъпиха в източна посока. По нареждане на началника на 6 дивизионна област те бяха оттеглени в района на с. Бойница. На 13. IX тук пристигнаха: от Видин —една пехотна рота, усилена с тежкокартечен взвод, от Враца—една 7,5-см возкма оръдейна батарея от 2 див. арт. полк и от Лом — неправилно изтеглената рота от 9 бронеизтребителна дружина. Освен това бе съсредоточен и един партизански отряд в състав от около 200 души.
След овладяването на Кула хитлеристите се организираха за отбрана, като изнесоха поделения източно от града и завзеха с отделни групи селата Пседерци Бойница и Раброво. На 13. IX сутринта те проведоха разузнаване в посока на Видин. Опитът им за придвижване по шосето за с. Бойница бе осуетен. Както в града, така и в околните села противникови групи извършиха редица грабежи на хранителни припаси и имущество и различни безчинства.
На 13. IX в района на с. Бойница бе извършена подготовка за настъпление.
Ка 14. IX сутринта усиленият 103 пех. полк настъпи по шосето за Кула. Едновременно с него вдясно от шосето настъпи партизанският отряд.
Към обед настъпващите поделения влязоха в досег с отбраната на противника източно от Кула и се развърнаха, като на десния фланг, северно от шосето, се развърна партизанският отряд, в центъра—усиленият 103 пех. полк, а южно от шосето — усилената рота от 3 допълваща дружина.
Атаката започна в 16.00 часа. Поради това, че отбраната на хитлеристите бе устроена най-здраво около шосето, първоначалният успех бе постигнат от фланговите поделения, които настъпиха стремително с цел да излязат в тила на хитлеристката отбрана. Въпреки ожесточената съпротива усилената рота от 3 допълваща дружина обхвана противниковия фланг южно от шосето и овладя височините южно от града. Застрашени от обхождане, хитлеристите започнаха да се оттеглят. Нашите поделения от двата фланга, а след тях и тия от центъра влязоха в града, посрещнати въодушевено от населението. Те занощуваха западно от Кула, а на 15. IX продължиха настъплението по шосето за Връшка чука и достигнаха граничното било, където противникът се бе организирал за отбрана. На следния ден поделенията атакуваха силите му в района на митницата и ги отхвърлиха на югославска територия. Вечерта хитлеристите контраатакуваха от Връшка чука и повторно овладяха граничното било. На 17. IX партизанско-доброволческият отряд й усилената рота от 3 доп. дружина проведоха стремителна атака и отново ги отхвърлиха на запад.
По такъв начин в разстояние на три дни Кула бе освободена и сигурността на границата бе възстановена. През следващите дни усиленият 103 пех. полк организира отбраната на граничната линия.
Междувременно хитлеристите продължаваха непрекъснато да подвеждат войски в района на Зайчар и Неготин. Към 18. IX те съсредоточиха в района Зайчар,с. Вратарница една пехотна дивизия с два пехотни и един артилерийски полк и в района Неготин, с. Мокреш около един усилен пехотен полк, голямо количество артилерия и танкове. Тези сили имаха задача да организират отбраната на Белград на далечните подстъпи в този участък.
През втората половина на септември противникът извърши с отделни групи редица нападения на граничните ростове - с разузнавателна цел и за снабдяване с хранителни припаси. Положението в граничния район северно от Стара планина обаче бе стабилизирано.
Съгласно със заповед ¹1/1 1322 от 23. IX на Главнокомандуващия БНА за подготовка на настъплението на БНА от поделенията и партизанските отряди, действуващи в района Белоградчик—Кула—Видин, се формира Видински отряд със задача да отбранява границата северно от линията Белоградчик—Княжевац. Видинският отряд групира наличните сили в три участъка—Бреговски, Кулски и Рабишки—със задача да не допуснат проникване на противника на изток по достъпните направления.
Към края на септември и първите дни на октомври Видинският отряд, съсредоточената в района на Белоградчик 4 гранична бригада и Моторизираният пехотен полк на Бронираната бригада, усилен с едно арт. отделение, получиха от Щаба на войската задачата да преградят посоките, които водят от долината на р. Тимок към Видинския край северно от линията Белоградчик—Княжевац. Тези сили трябваше да прикриват съсредоточаването на съветските войски, които подготвяха от района Видин, Кула настъплението си към Белград.
Във пръзка с бързия разгром на немскофашистките сили в района Зайчар, Неготин от войските на 3 Украински фронт и с оглед отдалечаването на бойния фронт далеч на запад Щабът на войската на 6. X. 1944 г. нареди Видинският отряд да се разформира, Моторизираният пех. полк на Бронираната бригада да се прибере при бригадата в Пирот, 103 пех. полк да се отвози в мобилизационното си място, а 4 гранична бригада да остане в заемания район.
С това действията по прикриването и отбраната на границата северно от Стара планина завършиха.

[dibo]

Един въпрос - Има ли данни как е била посрещната българската армия, която месец след като се е изтеглила от териториите на Югославия навлиза отново там (конкретно ако може за македонската и сръбската част) ? Най-вече партизаните как са я посрещнали пък макар да сме влезли заедно със съюзническата на партизаните Съветска армия ?

Разно. Има снимки как местното население я посреща с цветя и митинги. Има и оплаквания от Тито до СССР, че българските войски са безчинствали в Ниш и околностите след превземането му. Взаимоотношенията между партизаните и българската войска по време на бойните действия са доста студени - сътрудничеството е формално и често и двете страни не спазват уговорките. Почти се разразява въоръжен конфликт например относно трофеите от разгромената тилова колона на 7-ма СС дивизия при Ниш и т.н.

[dibo]

И аз имам един (поне засега) въпрос.
Кой точно командва 5-та армия след 11-ти май- 1944 г?
Досегашния командир ген. Бойдев напуска и е пенсиониран а новия - ген. Кочо Стоянов "отказва" да поеме командването. Въпросът ми е, дали е отказал да поеме командването през септември (преди да се самоубие) или още през май? И кой все пак командва армията в Македония през това време?

Генерал-майор Васил Бойдев 11 август 1941 – 11 май 1944
Генерал-майор Константин Стоянов 11 май 1944 – 6 септември 1944 (самоубива се)
Генерал-майор Александър Попдимитров 7 септември 1944 – 12 септември 1944
Генерал-майор Владимир Кецкаров 12 септември 1944 – 7 октомври 1944

Специално за отказа от командването на генерал Константин Стоянов - виж Дневникът на ген. Михов:

6 септември 1944 г. - сряда

Ген[ерал] Кочо Стоянов много изплашен. Не искал да отива в Македония да си поеме армията. Трифонов си подал оставката, понеже не може да работи с ген[ерал] Маринов, който само преди няколко дни се бе оплакал срещу грубото държане към него на ген[ерал] Трифонов. Няма какво - решихме с Княза да се приеме оставката на двамата. Янчулев - нов нач[алник] [на] щ[аба]. За Скопие да се прати, макар и временно, ген[ерал] Попдимитров, които сега е по-добре сьс здравето. Изглежда, че някаква муха има в главата на Стоянова (да не би да избяга в Германия?!)

[DelaRea]

И аз имам един (поне засега) въпрос.
Кой точно командва 5-та армия след 11-ти май- 1944 г?
Досегашния командир ген. Бойдев напуска и е пенсиониран а новия - ген. Кочо Стоянов "отказва" да поеме командването. Въпросът ми е, дали е отказал да поеме командването през септември (преди да се самоубие) или още през май? И кой все пак командва армията в Македония през това време?

[General Lukov]

Един въпрос - Има ли данни как е била посрещната българската армия, която месец след като се е изтеглила от териториите на Югославия навлиза отново там (конкретно ако може за македонската и сръбската част) ? Най-вече партизаните как са я посрещнали пък макар да сме влезли заедно със съюзническата на партизаните Съветска армия ?

[dibo]

Действията на 7-ма армия (2-ри корпус) в Западна Тракия - 09-10.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 267-278 със съкращения

Съгласно със сключените през 1941 г. договор и спогодби между хитлеристкото и българското монархофашистко правителство на България б'е предоставено наред с Македония и Поморавско да поеме цялата администрация и в Западна Тракия.
Заемането на 3ападна Тракия, възложено на 2 армия, се извърши след приключване на военните действия в тази област. То започна след 20 април 1941 г., като се проведе на няколко етапа и завърши на 9 май 1941 г. Завзета бе територията с граници: от запад — р. Струма—от юг — Беломорският бряг, включително островите Тасос и Самотраки, и от изток —т. н. „Неутрална зона“. Създадена по същото време, Неутралната зона обхващаше Димотишкия район западно от р. Марица. Хитлеристкото правителство я бе задържало в ръцете си с цел да я използува като разменна монета за привличане на Турция в Тристранния пакт.
Към средата на 1941 г. войските на 2 армия бяха сменени от специално формирания Беломорски отряд, в състав от два полка: Кавалски и Гюмюрджински.
През 1943 г. събитията на Източния фронт и в района на Средиземно море наложиха на немскофашисткото командуване в Гърция да прегрупира силите си. То изтегли своите части от Халкидическия п-ов и поиска за подмяната им една българска пехотна дивизия. На 5 юли с. г. Щабът на войската изпрати 7 пех. дивизия, която като самостоятелна единица, подчинена в оперативно отношение на германското командуване, окупира Халкидика и тази част от гръцката територия, която се намира между р. Струма и р. Вардар, но без Солун.
След капитулацията на Италия през есента на 1943 г. и увеличаване на опасността от десант на Беломорското крайбрежие монархофашисткото командуване увеличи войските в Западна Тракия и развърна част от тях по военновременни щатове. При това положение с цел да създаде единно командуване през ноември 1943 г. то формира 2 корпус,на който бе възложена задачата да отбранява Беломорския бряг ог Дедеагач до нос Епаноми. В състава на корпуса освен 16 и 28 пех. дивизия влезе и 7 пех. дивизия. На командуването на корпуса бяха подчинени и Беломорският флот, Кавалският и Дедеагачкият брегови арт. полк и всички гранични и етапни части и поделения. В оперативно отношение корпусът бе подчинен на командуването на хитлеристката общовойскова армейска група „Е“ (Егея) в Солун.
Към началото на август 1944 г. 2 корпус имаше следната групировка: 7 пех. дивизия бе разположена на Халкидическия п-ов между р. Вардар и р. Струма с щаб в Лагадина; 16 пех. дивизия бе групирана между р. Струма и р. Места с щаб в Драма, а 28 пех. дивизия —източно от р. Места — до Неутралната зона с щаб в Гюмюрджина. Поделенията на Кавалския брегови арт. полк бяха разположени по бреговата ивица от устието на р. Струма до устието на р. Места, а тия на Дедеагачкия брегови арт. полк — от Портолаго до Дедеагач. Втора самостоятелна конна бригада бе разположена с по един конен полк в Драма и Гюмюрджина, а Беломорският флот — в Кавала и с част от поделенията си — в Дедеагач и другите пристанища.
Партизанското движение в Западна Тракия бе развито най-силно в западната и в източната й част. В Неутралната зона ЕЛАС разполагаше със значителни сили. Части на ЕЛАС действуваха в района на Халкидическия п-ов, Сер, Драма и Круша планина.
Хитлеристкото командуване в Гърция разполагаше в Западна Тракия с незначителни сили. Освен 6 брегови батареи то държеше тук отделни поделения и групи с малък състав за носене на въздушно-предупредителната, административно-полицейската и изземвателната служба с обща численост около 2000 души. Тези поделения, бяха групирани в по-големите селища. В Неутралната зона също се намираха поделения с неизвестен състав.
Съотношението на силите показва, че когато в началото на септември 1944 г. в отношенията между България и Германия настъпиха промени, командуването на корпуса бе в състояние без особени усилия да обезоръжи и плени хитлеристките сили. Това обаче не стана.
На основание оповестеното на 17. VIII. 1944 г. решение на Багряновото правителство войските от Западна Тракия, както и тези от Македония, не бяха оттеглени. Оттеглена бе само 7 пех. дивизия от Халкидкческия п-ов, считан за окупирана територия. На 29 август 1944г Щабът на войската нареди дивизията да започне да се оттегля източно от р. Струма.
Въз основа на получените от командуването на корпуса разпореждания оттеглянето бе планирано и подготвено и започна на 30. VIII в 8.00 ч.4 (схема 3). Дивизията се оттегли в три колони, две от които бяха формирани с оглед да могат да водят самостоятелни бойни действия, а третата бе съставена от етапни поделения. Едната колона — 39 пех. голк с 2/7 Див. арт. полк и 7 див. т. карт. дружина — се оттегли по пътя Леригово—Рендина—Аспровалта—Порна; втората колона, в състава на която влязоха всички останали части, служби и щабът на дивизията, бе насочена по пътя Решетник—Загливер—Лайна—Иеговак—Ерникьой—Сер; в третата колона бяха включени 2/2 и 3/4 етапен полк, които се оттеглиха по ж. п. линия Солун—Порой—Ветрен. На 7. IX всички части и служби на дивизията бяха прехвърлени на левия бряг на р. Струма.
ЕАМ в Гърция. След няколко дни то беше обезсилено от укрепващата революционна власт в корпуса.
При такава обстановка на 9. IX. 1944 г. Главното командуване на БНА внесе изменения в положението и дотогавашната отбранителна задача на корпуса.
Корпусът бе прегрупиран и в състава му бе включена и оттеглящата се от Македония 17 пех. дивизия. На дивизиите бяха поставени следните задачи:
— 17 пех. дивизия да прегради първоначално шосето Валандово— Струмица, а след това достъпните посоки по долината на р. Струмешница;
— 7 пех. дивизия да прегради главно шосето по долината на р. Струма и шосето Сер—Зърнево;
— 16 пех. дивизия да прегради пътищата от Солун към Сер, Драма и Кавала;
— 28 пех. дивизия да остане в досегашната си групировка, главно за осигуряване на реда в областта;
— 2 конна бригада да се групира в района Петрич, с. Марино поле в готовност за насочване по долините на р. Струма и р. Струмешница.
При получаване на това разпореждане щабът на корпуса не разполагаше с пълни сведения за състоянието, положението и намеренията на противника западно от р. Струма. Имаше данни за групиране на хитлеристки поделения в района югозападно от Струмица и за наличието на около една рота в района западно от баража на р. Струма при с. Каяли. Не бе известна обстановката в Македония.
Ка 11. IX командирът на корпуса отдаде заповед за прегрупирането, с която постави на дивизиите горните задачи. Сериозен пропуск в тази заповед бе липсата на указания за времето, в което трябваше да се изпълнят поставените задачи. Освен това, въпреки че Главното командуване обърна внимание в своето разпореждане на изграждането на противотанковата отбрана, командирът на корпуса не нареди нищо за прегрупиране на противотанковите средства с оглед да се осигурят достатъчно такива в западния участък на корпусната полоса.
На 12 и 13. IX дивизиите извършиха заповяданото прегрупиране и започнаха подготовка на отбраната, която в основни линии завърши съм 15. IX.
Като най-важна изпъкваше полосата на 7 пех. дивизия с разграничителни линии: дясна —вр.Тумба—гара Порой и лява— с. Клепушна — к. 126 —с. Вернар, с широчина около 70 км (схема 4). Основните сили на дивизията (14, 39 и 68 пех. полк) бяха разположени на източния бряг на р. Струма на фронт около 35 км в южната половина на нейната полоса, а в останалата половина, с фронт на юг, по ж. п. линия гара Порой—с. Ветрен, бяха разположени 2/2 ет. еполк и 17 гран. участък. Като се има пред вид, че най-опасен с оглед на започналото съсредоточаване на войските към западната граница би бил един флангов ударна север през Рупелското дефиле, създадената групировка на 7 пех. дивизия не осигуряваше надеждна отбрана на това направление.
В периода от 15 до 19 септември хитлеристки поделения съвместно с гръцки националистически групи предприеха няколко ограничени нападения срещу отбраната на 7 пех. дивизия.
На 15. IX около 100 души хитлеристи и андарти преминаха с изненада баража на р. Струма при с. Каяли, отхвърлиха граничните постове и заеха позиция на около 1 км източно от реката. За ликвидиране на предмостието командирът на дивизията насочи усиления 1/18 гран. участък. На 16. IX след кратък бой противникът бе разбит и отхвърлен западно от реката.
На 17. IX хитлеристите извършиха няколко нападения срещу, граничните постове северозападно от Бутковското езеро и овладяха граничен пост ¹ 3 западно от вр. Тумба (схема 4).
Тези действия наред с оттеглянето на 2 конна бригада на 18. IX от Струмица в района на с. Ново село създадоха заплаха за десния фланг на 7 пех. дивизия. За усилване отбраната на фронта вр. Тумба—Бутковското езеро и за осигуряване отбраната на Рупелското дефиле командирът на дивизията прехвърли в района на гара Порой една дружина от 14 пех. полк, усилена с една батарея, и нареди 7 див. инж. щурмова дружина да организира дружинен отбранителен район в района на Рупел. Хитлеристите откриха разместването на нашите поделения южно от Беласица планина и за да им попречат, на 19. IX към 10.00 ч. направиха опит да овладеят гара Порой с около 200 души германци и андарти, усилени с противотанкови оръдия. Нападението бе отбито със загуби за противника.
В полосите на 16 и 28 пех. дивизия през този период не се водиха бойни действия. На 16 и 17. IX части от 16 пех. дивизия съвместно с партизани и доброволци от района на Драма, Неврокоп и Разлог прочистиха района Драма, гара Бук, с. Зиляхово от появилите се значителни националистически групи, които подготвяха нападение срещу частите на дивизията.
Неуспешните дейсувия на 2 конна бригада в долината на р. Струмешница между 20.1Х и 1.Х предизвикаха съществени промени в състоянието на отбраната — преди всичко в полосата на 7 пех. дивизия. По нареждане на Главното командуване на 24. IX 39 пех. полк бе изтеглен от състава на дивизията и изпратен да смени 48 пех. полк в района на Струмица. А на 29. IX, когато оттеглянето на разстроената 2 конна бригада източно от граничната линия оголи направлението към Петрич, по нареждане на Главното командуване започна бързо прегрупиране на 7 пех. дивизия. По-голямата част от силите й (39 пех. полк с две дружини, 14 пех. полк с две дружини, 7 див. арт. полк с три арт. отделения, 7 див. инж. щурмова дружина с две роти и 1 див. бронеизтребителна дружина с две роти) бяха прехвърлени в района на Петрич, където преградиха направлението Струмица—с. Ново село—Петрич, а останалите сили (по една дружина от 14 и 39 пех. полк, 6/11 товарно арт. отделение, 7 див. т. карт. дружина и 11 конен дивизион), усилени с 22 пех. полк от 16 пех. дивизия, останаха в района Сер, Демир Хисар, гара Порой, където продължиха изпълнението на отбранителната си задача.
Поради прегрупирането на 7 пех. дивизия командирът на корпуса включи участъка на 68 пех. полк в полосата на 16 пех. дивизия и подчини полка на командуването на същата дивизия. С това полосата на 16 пех. дивизия се разшири на север до линията Елешница—Савяк.
При това положение в началото на октомври 1944 г. дейността на 2 корпус по отбраната на Западна Тракия приключи. Отбранителната задача бе изпълнена успешно, въпреки че на по-голямата част от фронта на отбраната бойни действия не се водиха. Парирани бяха опитите на хитлеристите да се задържат източно от р. Струма и бяха осуетени намеренията на гръцките националистически банди да овладеят някои населени места и да нанесат удари върху наши части. Неблагополучно се развиха обаче действията на 2 конна бригада от състава на корпуса в района Струмица, с. Ново село. Командуването на корпуса носи вина в това отношение, тъй като не осигури постоянно и здраво ръководство на този най-важен боен участък. То не взе почти никакви мерки за осигуряване достъпното било на Беласица планина, с което позволи на хитлеристите на 28. IX да прехвърлят през него свои поделения и да разстроят бригадата.
Подготовката на оттеглянето и на евакуацията на Западна Тракия независимо от неопределения срок, за който нашите войски оставаха на територията й, започна почти непосредствено след 9. IX. 1944 г. На 16. IX бе наредено от министъра на войната да се представи план за оттеглянето и да започне отвозването на излишните тежести. Същевременно Щабът на войската усили корпуса с 5 арм. камионна рота — Драма — за ускоряване извозването на някои ценни материали на държавните учреждения (на БНБ и БЗК банка, на Министерството на земеделиетои др.)
Още на 17. IX, преди да бъде изработен общият план за оттеглянето и евакуацията, командирът на корпуса нареди 7, 16 и 28 пех. дивизия, 22 пех. полк, Кавалският и Дедеагачкият брегови арт. полк и Беломорският флот да започнат отвозването на излишното имущество със собствените превозни средства до най-близките населени места северно от граничната линия, като им бяха определени следните маршрути:
— за 28 пех. дивизия и Дедеагачкня брегови арт. полк — Гюмюрджина—Маказа и Ксанти—Рудозем;
— за 16 пех. дивизия. Кавалския брегови арт. полк, Беломорския флот (личният състав и сухоземното имущество и съоръжения) и 22 пех. полк — Драма—Неврокоп;
— за 7 пех. дивизия — Сер—Демир Хисар—Св. Врач (Сандански).
Това своевременно започване на извозването на тежестите се отрази много благоприятно на по-нататъшния ход на оттеглянето. То осигуряваше от изненади оттеглянето, крайният срок за провеждането на което не бе определен.
До 20. IX командуването на корпуса разработи подробен, конкретен и добре разчетен „план за евакуиране на Беломорска Тракия”. Планът предвиждаше евакуацията да се извърши от щабовете на 7, 16 и 28 пех, дивизия под общото ръководство на щаба на корпуса.
Щабът на 28 пех. дивизия трябваше да евакуира областта източно от р. Места — до демаркационната линия. Щабът на 16 пех. дивизия — областта западно от р. Места до условната линия, изкл. Нигрита, изкл. Сер — вкл. Неврокоп. а щабът на 7 пех. дивизия — областта западно от тази линия до р. Струма.
Дивизиите трябваше да проведат евакуирането в три ешелона: първи — за транспортиране на държавните финансови и стокови ценности, местното население и корпусното имущество; втори — за изнасяне пограничните части на старата гранична линия; трети, включващ частите и поделенията, бреговите арт. полкове, Беломорския флот и ж. п. персонал.
Наред с плана корпусното командуване разработи подробни таблици за евакуацията на армейските складове, за интендантското снабдяване през време на евакуацията, за охраната и регулирането на движението, както и подробни сведения за подлежащото на евакуиране имущество — военно, държавно, гражданско и частно. Уточнени бяха видът и количеството на имуществото, което не би могло да се евакуира.
Изобщо евакуацията бе планирана своевременно и пълно. На 20. IX планът бе представен за утвърждаване от министъра на войната и изпратен на подчинените щабове.
За осигуряване противовъздушната отбрана на важните ж. п. пунктове Демир Хисар и Кулата командирът на корпуса на 23. IX нареди да се изнесат в районите им по една 8,8-см противовъздушна батарея и по един 20-мм противовъздушен взвод.
Между това до започването на общото оттегляне в корпуса станаха някои организационни промени. В края на септември корпусът бе преименуван в 7 армия. От състава му излезе 17 пех. дивизия, а на 3. X в него бе включена новомобилизираната 10 пех. дивизия. Тъй като 10 пех. дивизия взе организационните си поделения, придадени до това време на 28-пех. дивизия, последната на 7. X бе разформирана.
Забранено бе да се изнасят вьв вътрешността на страната храни, произведени в Западна Тракия, и стоки и материали, сварени там от българската армия през 1941 г. Взети бяха мерки да се подпомогне местното население в прибирането на новата реколта памук, в овършаването на житото, както и в снабдяването със стоки.
Въпросът за престоя на 7 армия в Западна Тракия бе окончателно разрешен на 11. X. 1944 г., когато правителствата на съюзените държави уведомиха българското правителство, че като предпоставка за водене на преговорите за примирие те поставят условието в 15-дневен срок да бъдат изтеглени от гръцка и югославска територия всички български войски и граждански органи. Правителството на Отечествения фронт прие това условие. Още същия ден Главнокомандуващият БНА нареди оттеглянсто да започне незабавно и да завърши на 25. X, като граничните части заемат бившата българо-гръцка граница до 20. X.
Командуването на армията организира оттеглянето с оперативна заповед ¹ 80/959 от 12. X. 1944 г. На 14. X с отделна заповед бяха определени и началото и последователността на оттеглянето за съединенията и частите, както следва:
— от линията на морския бряг оттеглянето да. започне на 21. X в 12.00 ч. и да завърши на 23. X вкл. на рубежа Порой—Сер—Драма— Ксанти—Гюмюрджина;
— от този рубсж оттеглянето да започне в 1.00 ч. на 24. X.
При това положение оттеглянето започна на 21. X (схема 5).
16 пех. дивизия се оттегли с основните си сили по шосето Драма—с. Зърнево—Неврокоп и на 25. X се разположи в района Неврокоп, с. Жостово, с. Либяхово. Тук се оттеглиха и поделенията от Беломорския флот (личният състав) и Кавалския брегови артилерийски полк. 68 пех. полк от 16 дивизия се оттегли през Рупелското дефиле и се групира в района с. Кулата, с. Дрангово.
10 пех. дивизия, Дедеагачкият брегови арт. полк и личният състав на поделенията от Беломорския флот от Дедеагач се оттеглиха по шосето Дедеагач—Гюмюрджина—Момчилград. На 25. X те се установиха северно от границата.
22 пех. полк, 6/II тов. арт. отделение и 11 конен дивизион от 7 пех. дивизия от района Дсмир Хисар, с. Ветрен, с. Порой на 24. X се изнесоха в района на дивизията северно от Беласица планина. Същия ден 7 пех. дивизия излезе от състава на 7 армия и бе подчинена на командуващия 4 армия.
58 п е х. полк от разформираната 28 пех. дивизия се оттегли по шосето Портолагос—Ксанти—Смолян и на 25. X се групира в района на последния град.
Оттеглянето на армията се извърши организирано, в добър ред и безпрепятствено. До 19.00 ч. на 25. X то, както и евакуацията на Западна Тракия, приключи напълно. 7 армия в състав 10 и 16 пех. дивизия от 25. X до средата на декември 1944 г. организира и осигури охраната и прикриването на южната граница в полосата с граници: от запад р. Струма— Петрич и от изток с. Силен—с. Малки Воден.
В резултат на извършената подготовка в периода от 17. IX до 9. X. 1944 г. съединенията и частите на корпуса едновременно с воденето на отбраната изнесоха до най-близките населени места в старите предели на страната излишното си имущество и извършиха необходимата предварителна работа за обезпечаване на предстоящото оттегляне. За осигуряване на движението срещу евентуални действия на гръцки националистически групи по важните участъци на пътищата бяха устроени етапни пунктове.
Въпреки че оттеглянето на 7 армия съвпадна с първия период на Отечествената война, Главното командуване на БНА, поучено от оттеглянето от Македония, взе необходимите мерки за всестранното му осигуряване.
В резултат на добре организираното и проведено оттегляне съединенията и частите от състава на 7 армия се завърнаха в страната с цялото си въоръжение, имущество и с напълно запазена боеспособност. Това позволи непосредствено след оттеглянето част от тях да вземат участие в първия период на Отечествената война, а други — във втория период. Наред с това евакуацията на Западна Тракия, която също се ръководеше от командуването на 7 армия, завърши успешно. Отвозена бе в страната голяма част от ценното народно имущество и средства, които монархофашистката буржоазия бе инвестирала в тази област за осигуряване на собствените си печалби. Извън редица стопански, транспортни и други строежи, обзавеждане, съобщителни линии и други на територията на Западна Тракия остана и цялата стопанска продукция на областта за 1944 г., както и голямо количество стоки, докарани от вътрешността на страната.

[dibo]

Оттеглянето на 5-та армия от Македония, 09.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 253-267 със съкращения

В хода на Втората световна война през 1941 г. монархофашисткото правителство в България сключи договор с хитлеристка Германия, според който на България сс предоставяше да поеме до края на войната цялата администрация на Македония, Поморавско и Западна Тракия, като установи свои постоянни мирновременни гарнизони. Тези територии имаха обща площ 39 239 кв. км с население 1 858 538 души. Според сключените между българското и германското правителство договори и спогодби окончателната подялба на Македония, която засягаше и фашистка Италия, трябваше да се извърши след приключването на войната.
Заемането на Македония и Поморавско се извърши от 5 армия в периода от 19 април до 28 май 1941 г.
Разграничителната линия с Албания и Сърбия бе прокарана съгласно с Виенската сюгодба „Клодиус" (схема 2).
През юли с. г. Щабът на войската нареди да се формира мирновременен състав на 5 армия от две дивизии — 14 с щаб в Скопие и 15 с щаб в Битоля. В състава на армията остана и 1 конна бригада с щаб в Скопие.
С оглед засилването на борбата срещу партизанското движение през есента на 1943 г. в състава иа армията бе включена 17 пех. дивизия с щаб в Щип, а през пролетта на 1944 г. и 29 пех. дивизия с щаб във Враня.
Положението в 5 армия, която водеше борбата срещу Македонската народоосвободителна войска, бе особено, тъй като 40—60% от нейния състав се набираше от населението в Македония. Голяма част от тези войници имаха свои близки, които участвуваха в партизанското движение, и това оказваше значително влияние върху тях, като засилваше отрицателното им отношение към монархофашистката войска.
Още през 1941 г., след като в Македония бяха установени мирновременни гарнизони на българската армия, германците изтеглиха своите бойни сили. Те оставиха главно военнополицейски и различни обслужващи поделения. Имаше незначителни бойни единици от противовъздушната отбрана, подслушвателни станции и около два пехотни батальона. Всички тези сили бяха пръснати главно за охрана на съобщителните линии и отделни важни обекти или за обслужване на войските в Гърция. Освен това имаше и органи за експлоатиране на мините в Македония. Общата численост на хитлеристките обслужващи и бойни поделения към края на август 1944 г. възлизаше на около 6000 души.
При това положение германците не бяха в състояние да предприемат никакви действия срещу 5 армия. И затова, когато командуването на немскофашистката общовойскова група „Е“ в Гърция преценява възможностите за обрат в политиката на България спрямо Германия, то смята, че 5 армия може да създаде големи трудности за оттеглянето на войските му на север. За осигуряване оттеглянето през Македония в случай, че в политиката на България настъпи обрат, командуването на общовойсковата група „Е“ бе разработило план за действие срещу 5 армия, който предвиждаше привличане в нейния район на бойни поделения от Гърция и Албания.
Възползувайки се от бездействието на армията, хитлеристкото командуване към края на август започна да съсредоточава в Македония бойни части. В първите няколко дни на септември те достигнаха една плътна моторизирана СС дивизия с два танкови полка — единия в Скопие и другия във Велес — и една танкова СС рота в Куманово. В същото време в Битоля бяха съсредоточени три пехотни дружини. Освен това по долината на р. Вардар бе започнало движението на оттеглящите се на север германски войски от Гърция.
Решението на правителството на Багрянов за изтегляне на българските войски от окупираните територии се отнасяше само за онези територии, за които България не претендираше. Тъй като Македония се считаше за част от територията на България, това решение не се отнасяше за 5 армия.
Политиката на изчакване по отношение на 5 армия доведе до това, че когато обстановката наложи оттеглянето да се започне, то не бе планирано и подготвено. Цялата дейност на Щаба на войската по отношение планирането и ръководството на оттеглянето се изрази в няколко шифрограми и писма, някои от които не достигнаха до назначението си.
На 4 септември 1944 г. министърът на войната дава устни указания за прегрупиране лично на командуващия армията, генерал Кочо Стоянов. Последният обаче не се завръща в Скопие.
При това положение армията не получи дадените разпореждания, с което и без друго краткото време за подготовка на оттеглянето се съкрати още повече. Едва на 6 септември Муравиевото правителство нареди „дивизиите от 5 армия да се подготвят за оттегляне към старите предели на страната по допълнителна заповед“. Същия ден последва разпореждане от Щаба на войската до щаба на армията и до командира на 15 пех. дивизия за прегрупиране на армията по височините източно от р. Вардар и р. Пчиня. Като начало на това прегрупиране се нареди 15 пех. дивизия с усилени преходи да се събере в Прилеп, откъдето да продължи движението си към долината на р. Вардар и се изнесе в района на Щип, с. Джумали, с. Хаджи Реджепли. С допълнително разпореждане бе уточнена групировката, която 5 армия трябва да има след изнасянето си източно от р. Вардар и р. Пчиня. Разпореждането пристигна в армията на 7. IX, донесено от новоназначения й командир ген. Ал. Попдимитров.
В така създадената обстановка вместо да осигури прегрупирането на армията, ген. Попдимитров още същия ден започна преговори с германското командуване в Скопие за оттегляне на армията и късно през нощта постигна следното споразумение:
„Частите от 5 армия да се изтеглят от Македония безпрепятствено до старите предели. В случай че през време на оттеглянето им се обяви война между България и Германия — тя ще бъде символична.“ Това бе съобщено на частите, като тръгването бе отложено за 8.00 часа на 8. IX. Постигнатото споразумение противоречеше на разпорежданията за прегрупиране на армията, отдадени както на 7, така и на 8. IX. Споразумението бе постигнато в момент, когато немскофашисткото командуване бе извършило подготовката за удар срещу армията и войските му бяха проявили вече известни враждебни действия срещу нея и когато Муравиевото правителство се подготвяше за символична война с Германия. То помогна на хитлеристите да маскират по-нататъшните си вражде бни действия, а от друга страна, притъпи вниманието на частите на 5 армия и намали тяхната боеготовност.
Въпреки че командуването на армията фактически провали разпорежданията за прегрупирането, на 8. IX в 21.00 часа то отдаде оперативна заповед, с която постави задачите на дивизиите след изнасянето им източно от р. Вардар и р. Пчиня. Тези задачи предвиждаха заемането на височините източно от р. Пчиня и р. Вардар с цел да не се допусне проникване на германците в посоката Куманово—Страцин и към Овче поле.
Едва на 10. IX при коренно променена обстановка Главното командуване на БНА нареди армията да се оттегли към граничната линия.
15 п е х. дивизия непосредствено преди получаване на разпореждането за групиране в Прилеп бе пръсната по дружинно в Прилеп, Битоля, Охрид и Ресен. На 7 септември поделенията от Охрид се оттеглиха и до вечерта на 8. IX пристигнаха в района на Битоля. Същия ден дивизионните тилови поделения и пионерно-щурмовата рота се оттеглиха от Битоля в Прилеп.
На 09. IX сутринта частите в района на Битоля, неправилно занощували без мерки за охрана, бяха обкръжени от около един усилен хитлеристки полк. Генерал Гулман, изпратен от хитлеристкото командуване в Гърция за разчистване тила на общовойсковата група „Е“, направи предложение за предаване на оръжието. На това предложение част от поделенията на гарнизона заедно с щаба на дивизията отговориха с огън. Но боят не продължи дълго поради предателството на хитлеристкия агент подполковник Дончо Герганов, който измами съпротивляващите се части, че с германците е постигнато споразумение за безпрепятствено оттегляне на поделенията от дивизията. След прекратяване на огъня хитлеристите обезоръжиха по вероломен начин по-голямата част от групираните в Битоля части, а личния им състав взеха в плен. Само около 2300 души начело с командира на 54 пех. полк успяха да се оттеглят с бой в посока на с. Бистрица и на 15. IX да достигнат Кавадарци. Тук от 16 до 18. IX те водиха бой с хитлеристите, настъпващи откъм Неготин. В тези действия взе участие и 9 бригада от 41 дивизия на МНОВ, която макар и малочислена, прояви желание за сътрудничество с българската войска. На 18. IX хитлеристите настъпиха срещу Кавадарци с превъзхождащи сили, в резултат на което партизанската бригада се оттегли от града, а сборната група от 15 пех. дивизия продължи с бой движението си на изток и на части премина р. Вардар. Оттук, преодолявайки много трудности, групата на 23. IX пристигна в Горна Джумая (Благоевград).
След обезоръжаването на Битолския гарнизон групата на генерал Гулман свърна към Прилеп, където планът му за измама на гарнизона не се осъществи. Командуването на дивизията тук прояви по-голяма бдителност и осигури необходимата бойна готовност. Поради липса на връзка с Битоля и на сведения за положението там командирът на дивизията в изпълнение на поставената му на 6. IX задача реши да води отбрана до пристигане на частите от Битоля. На 9. IX в 6:00 часа 15 пех. дивизия започна бой за очистване на Прилеп от хитлеристите намиращи се на гарнизон в него. До вечерта положението в града бе овладяно. Протиникът даде 300 души пленници. Взети бяха всичките му складове и 60 моторни коли. На 10. IX остатъците от хитлеристите се оттеглиха в посока на Битоля, преследвани от поделенията на Прилепения гарнизон и обстрелвани с артилерийски огън. Боят продължи до 13. IX, когато германците бяха отхвърлени западно от р. Черна, а дивизионната пионерно-щурмова рота и две партизански бригади от МНОВ, коцто се намесиха в действията на 13. IX, заеха линията с. Тополчани — с. Алинци — височините северно от с. Канатларци, където до 15. IX организираха отбраната. Главните сили на дивизията заеха позиция по височините на около 3 км южно от града. С прикриващи поделения бяха преградени посоките Градско—Плетвар—Прилеп и Велес—Прилеп.
Междувременно командуването на общовойсковата група „Е" подсили групата на генерал Гулман с още три усилени дружини и едно артилерийско отделение. При това положение срещу двете дружини, дивизионната пионерно-щурмова рота и артилерийския полк, които 15 пех. дивизия имаше в Прилеп, и двете малочислени и слабо въоръжени партизански бригади хитлеристите противопоставиха пет усилени пехотни батальона. Освен това по същото време 104 хитлеристка дивизия от Гърция достигна с предните си поделения Битоля.
На 16. IX хитлеристкото командуване възобнови действията си срещу Прилеп. Дквизионната пионерно-щурмова рота и двете партизански бригади в продължение на два дни водиха ожесточени боеве с превъзхождащия ги числено противник.
Въпреки упоритата съпротива и смелите контраатаки пионерно-щурмовата рота и партизаните на 17. IX бяха принудени да се оттеглят на позицията на главните сили южно от града.
На следния ден противникът настъпи срещу малочислените защитници на Прилеп с около два полка, усилени с артилерия. На 19 и 20. IX той проведе редица упорити атаки, които срещаха твърдата съпротива на нашите бойци и партизаните.
На 20. IX следобед гарнизонът бе принуден да напусне Прилеп. По разпореждане на Главнокомандуващия БНА поделенията заеха за отбрана рубежа с. Мукоса— с. Ореховац—прохода Плетвар, като същевременно усилиха мерките за прикриване на посоките от Градско и Велес, по които вече се насочваха противникови сили от Велес и от района Градско, Неготин.
Левият участък на тази позиция бе поверен на командира на 2 дружина от 54 пех. полк, който не изпълни заповедта на командира на дивизията да задържи позицията и само при силен натиск на противника да се оттегли с бой за печелене на време към с. Мукоса. Той оттегли своеволно поделенията от този участък без бой към с. Беловодица, с което Плетварският проход бе предаден на хитлеристите. Това оказа неблагоприятно влияние върху духа на останалите поделения от дивизията и влоши тяхното положение.
На 21. IX хитлеристите съсредоточиха силите си в направление на с. Мукоса. Атаката започна в 6.00 часа. Тъй като противникът въвеждаше в боя непрекъснато нови поделения, включително и една танкова рота, отбраната на 15 пех. дивизия, опряна изключително на огъня на 15 див. арт. полк, не можа да издържи натиска на неговите превъзхождащи сили. Към 16.00 ч. бе изстрелян и последният снаряд на артилерията и поделенията започнаха оттегляне. Поради невъзможност да се оттеглят оръдията по-голямата част от тях бяха направени негодни и изоставени. Оттеглянето се прикриваше от 10 граничен участък. Доблестните пионери на поручик Никола Данчев въпреки силния артилерийски и минохвъргачен обстрел на противника изпълниха поставената им задача, като разрушиха всички мостове и пътни съоръжения по шосето Прилеп— Велес. С това те забавиха настъплението на хитлеристите и осигуриха време за изтегляне на останалите поделения ка дивизията.
В условията на силно утежнената обстановка, когато дивизията бе загубила всичките си складове и тежко пехотно въоръжение и партизаните се бяха оттеглили в планинския район западно от шосето Прилеп—Велес, не оставаше нищо друго, освен да се пробие хитлеристкото обкръжение и дивизията да си осигури път за оттегляне на изток към старите предели на страната.
Тъй като противникът държеше шосетата и другите достъпни пътища, дивизията трябваше да се движи по трудно достъпни планински пътеки. Поради това и в резултат на желанието на дйвязйонното командуване да подпомогне партизаните, то им предаде останалите оръдия, моторни коли, обози, тежки картечници, минохвъргачки, коне и друго имущество. Поделенията взеха само това, което може да се носи на ръка. След като остави болните, рачените и голяма част от администрацията под покровителството на МНОВ, Дивизията с около 3200 души, въоръжени с пушки, карабини, картечни пистолети и неголямо количество леки картечници, на 22. IX започна да си пробива път на изток.
След десетдневен, пълен с усилия и изпитания поход, дивизията успешно премина р. Вардар при Велес и Градско, пресече шосетата Щип — Криволак и Щип—Радовиш, прехвърли Плачковица и Влахина планина и на 30. IX се съсредоточи в района на гара Симитли.
В резултат на действията от 9 до 30. IX. 1944 г. дивизията в продължение на около две седмици не позволи на хитлеристкото командуване да използува за оттеглянето си на север важните за него шосетаа Битоля—Прилеп—Велес и Битоля—Прилеп—Кичево.
В тези действия дивизията загуби 70 души убити и 180 души ранени воници, подоф нцери и оф щер и срещу около 300 души убити и около 1000 души ранени на противника.
14 пех. дивизия към 7. IX, непосредствено преди отгеглянето си, бе разположена в района Скопие, Куманово, Крива Паланка.
С получаване на заповедта на командира на армията за оттеглянето (7. IX) щабът на дивизията организира оттеглянето, като формира една обща колона, в която бяха включени и всички армейски поделения и тилови служби и учреждения от Скопския гарнизон. Цялата подготовка протече под знака на дълбока увереност от страна на командуването на дивизията, че хитлеристите няма да пречат на оттеглянето. По тази причина както щабът на дивизията, така и щабовете на частите проявиха пълно безгрижие към състоянието и укрепването на бойната готовност на частите. Това личи от факта, че артилерийският полк и бронеизтребителните дружини на дивизията и на армията тръгват, без да са попълнени с боеприпаси, макар че такива имаше в изобилие в предадения на хитлеристите армейски огнестрелен склад на гара Жостово.
При това положение на 8 септември в 8.00 ч. общата колона на Скопския гарнизон настъпи по пътя за Куманово и към 21.00 ч. достигна западно от града. Тук тя бе посрещната от германски офицери, конто отправеха ултиматум за сдаване на оръжието. Полк. Стефан Недев, бивш началник на разузнавателния отдел в царската армия, нареди дивизията да сложи оръжие.
След получаване уверение от страна на МНОВ, че партизаните няма да правят спънки на движението на частите, обезоръжената скопска колона на 11. IX продължи оттеглянето си към Страцин. С цел да се избегне досегът с хитлеристите маршрутът бе променен. Колоната тръгна по пътя от Куманово за Св. Никола — по долината на р. Пчиня—р.Крива—Кратово—вр. Руен—Кюстендил. Частите пристигнаха в Кюстендил на 14 септември.
Докато скопската колона се изнасяше по указания маршрут, онези части, които при нейното тръгване от Куманово на юг бяха вече изнесени на изток по шосето за Страцин—Крива Паланка, продължиха движението си по него. В колоната влизаха щабът на дивизията, 53 пех. полк и 5 етапен полк. На 10. IX тази група занощува в Крива Паланка без каквито и да било мерки за бойна готовност. В резултат на това намиращата се в града хитлеристка рота рано сутринта на 11. IX успя да извърши диверсия и да предизвика паника в поделенията, които започнаха неорганизирано оттегляне към Девебаир. На 13. IX 53 пех. полк и 5 етапен полк пристигнаха в Кюстендил в пълен безпорядък.
Така 14 пех. дивизия престана да съществува като боеспособно съединение.
29 пех. дивизия, усилена с 1 самостоятелна конна бригада, непосредствено преди оттеглянето бе групирана в района Враня, Босилеград, Прешево.
На 8. IX дивизията без усиления 36 пех. полк се оттегли по шосето за Куманово и без да преминава през града, късно вечерта зае районас. Никуляне, с. Пиль^нци, вр. Поповац, където занощува. На 9. IX сутринта командирът на дивизията полковник Попов получи сведения за обезоръжаването на 14 пех. дивизия и реши да атакува противника в района Куманово, с. Младо Нагоричано, р. Пчиня с цел да пробие път на изток.
Атаката започна в 9.00 ч. Боят продължи до 17.00 ч., когато с намесата на 24 бойни коли хитлеристите успяха да отблъснат първоешелонните полкове. Частите проявиха слаба устойчивост, оттеглянето ставаше неорганизирано и безредно. На 13. IX поделенията пристигнаха в Радомир.
Усиленият 36 пех. полк безпрепятствено се оттегли от района на с. Крива фея в района на Босилеград, където се организира за отбрана. Полкът получи задача по отбраната на границата.
През време на оттеглянето си дивизията даде 300 души убити и ранени и изостави или предаде на партизаните от МНОВ почти цялото си имущество и въоръжение.
Въпреки че решението да се атакува противникът и с решителни действия да се очисти пътят за Крива Паланка бе правилно, командуването на дивизията не успя да го доведе до край. При първата срещната трудност в боя частите се деморализираха и разпаднаха.
Първа самостоятелна конна бригада, оттегляйки се в състава на 29 пех. дивизия, на 8..IX занощува в долината на р. Пчиня в близост до шосето Куманово—Гюешево. През нощта хитлеристите обезоръжиха 1 конен полк, личният състав на който се отправи за България.
На 9. IX по разпореждане на щаба на 5 армия бригадата излезе от подчинение на 29 пех. дивизия и получи задача да се изнесе в района с. Сопот, Св. Никола, където да прегради посоките от долините на р. Вардар и р. Пчиня към Св. Никола и Овче поле.
В изпълнение на тази заповед бригадата се прехвърли южно от шосето Куманово—Гюешево и към 18.00 ч. достигна и зае заповядания район. През нощта хитлеристите направиха опит да обезоръжат личния състав. Поради проявено малодушие командирът на бригадата полк. Хайверов нареди хората да се пръснат, като назначи сборно място северната окрайнина на Щип. Това разпореждане доведе до разлагане на бригадата. По-голямата част от личния състав самоволно се отправи по шосето Кочани—Царево село и на 12. IX пристигна в Кюстендил. Останалата група от два ескадрона занощува край Щип. През нощта тя получи от щаба на 17 пех. дивизия задача да се изнесе на линията с.Върсаково—с. Криви дол с цел да прикрива оттеглянето на частите от дивизията, намиращи се в района на Щип.
17 пех. дивизия в навечерието на оттеглянето бе разположена в района Велес, Царево село, Струмица с щаб в Щчп. На 7. IX хитлеристите отправиха към 56 пех. полк във Велес искане да се сдаде оръжието, което временният командир кап. Алексиев отхвърли. Проявявайки обаче неоправдана нерешителност, вместо да вземе решителни мерки срещу натиска на германците, той разпореди поделенията от полка да се пръснат по групи и скрито да се оттеглят от града, след което да образуват колона към Щип. Това по същество улесни хитлеристите, които с малко сили на 8. IX разпръснаха отделните групи, като обезоръжиха и плениха една част от тях. Останалите безредно се оттеглиха и бяха спрени в района на с. Кадрифаково, където се организираха за отбрана.
На 10. IX по заповед на Главното командуванс6 командуващият армията нареди 17 пех. дивизия да се оттегли със северната си група (от района на Щип) в района на Царево село, където да се организира за отбрана. Южната група (в района на Струмица) остана с дотогавашната си задача. Същия ден по решение на Главния щаб на НОВА от 8 септември в щаба на армията в Щип пристигна К. Драмалиев със задача да се спечели 5 армия за Отечествения фронт и да се уреди единодействие с МНОВ в борбата срещу хитлеристите.
Оттеглянето започна на 11 септември. В Кочани щабът на 4 бригада от МНОВ отправи искане за обезоръжаване иа дивизията, което бе оттеглено, след като представителят на ОФ К. Драмалиев разясни характера на революционните промени, станали в България.
През време на оттеглянето на 11 и 12. IX 17 пех. дивизия води ариергардни боеве с незначителни поделения на противника. На 13. IX тя достигна района на Царево село и се организира за отбрана. Хитлеристите направиха опит да проникнат в Царево село по шосето от Кочани и по долината на р. Брегалница, но бяха спрени от силния артилерийски огън на отбраната. Въпреки това и в пълно противоречие с обстановката по границата в този участък командуващият армията разпореди северната група на дивизията от района на Царево село да се оттегли източно от границата. Оттеглянето стана още през нощта на 13. IX. На 14. IX частите се разположиха в района с. Бобошево, с. Кочериново, с. Мурсалево, с. Слатина. Същия ден хитлеристите заеха опразненото Царево село. Безпричинното оттегляне на 17 пех. дивизия сериозно утежни задачата на прикриващите части в този район.
Южната бойна група (48 пех. полк, 15 и 16 граничен участък) остана в Струмица и на 14. IX бе подчинена на командира на 2 конна бригада. 48 пех. полк от 16. IX до края на септември взе участие в действията по прикриването на мобилизацията и съсредоточаването на БНА в района Петрич, Струмица.
В резултат на известна предвидливост от страна на командуването на 17 дивизия значителна част от нейното имущество бе извозена още преди оттеглянето й. Оттеглянето се извърши сравнително организирано и това позволи да се запази въоръжението на по-голямата част от поделенията.
След оттеглянето 5 армия се съсредоточи в района Кюстендил, Дупница, Брезник. За узаконяване на фактическото положение Щабът на войската разпореди войниците да бъдат пуснати в едномесечен отпуск — до 15. X. 1944 г. — с изключение на тези от 48 пех. полк и две роти от 5 бронекзтребителна дружина. Щабът на войската проектираше през времето на отпуска да реорганизира и попълни армията, която бе преименувана в 6 армия. Обаче в началото на октомври бе наредено армията да се разформира. По-голямата част от частите и щабовете бяха разформирани, като личният състав получи нови мобилизационни назначения. Не бяха разформирани: 1 самостоятелна конна бригада, 3, 45 и 51 пех. полк, 4 етапен полк и някои от дивизионните поделения.
До 1. I. 1945 г. 5 армия бе заличена от състава на БНА.
В продължение на по-малко от една седмица 5 армия претърпя пълен разгром. До последния момент на своята дейност командуването на 5 армия в лицето на ген. Попдимитров имаше доброжелателно отношение към германофашистките войски. След 12. IX, когато командуването на армията се пое от генерал Владимир Кецкаров, бяха положени усилия тя да се изведе от тежкото положение, в което бе тикната, но тези мерки се оказаха много закъснели.


Допълнителни данни от други източници:
С Декларация на правителството от 25 юли 1944, декларация на министър-председателя от 17 август и на министъра на външните работи от 26 август пред Народното събрание българското правителство декларира изтегляне на българските войски от окупираните територии, но не и от Македония, която то счита за българска територия.
Края на август 1944 - представители на партизаните търсят контакти с българските войски за съвместни действия. Това е отнесено до Щаба на войската, откъдето отговарят частите да се въздържат да влизат в контакт с партизаните, като такъв могат да осъществяват само по-големите началници.
Началото на септември 1944 - около половината от войниците в 5-та армия са запасни от старите предели (10% са бивши трудоваци или неслужили), другите са два набора от Македония. Със заповед на Щаба на войската в началото на септември е дадена възможност да се демобилизират и освободят от служба войниците от македонски произход, като оръжието им се прибере.
2 септември 1944 - ново правителство. Новият Министър на войната Иван Маринов (дотогава командир на 15-та пехотна дивизия) издава заповед за организиране на оттеглянето на 5-та армия. Заповедта на 4-ти септември е отказана от намиращия се в София командир на 5-та армия генерал Кочо Стоянов, който отказва да замине за Скопие.
6 септември 1944 - получени от Щаба на войската указания по подготовка на изтеглянето
7 септември 1944 - новият командващ 5-та армия генерал Попдимитров пристига в Скопие и се среща с германски представители. Постигнато е споразумение 5-та армия да се изтегли и ако по време на изтеглянето се обяви война между България и Германия тя да се счита за символична. Късно вечерта е изготвена оперативна заповед на командващия армията, обявена на 8 септември, като през нощта на 7 срещу 8 септември щабът на армията се премества от Скопие в Щип.
ЖП мрежа - българските части се използват за охрана на ЖП линиите в Македония, но на практика под техен контрол е само ЖП линията Битоля-Прилеп.
14 дивизия - щаб в Скопие, гарнизони - Скопие, Куманово, Страцин и Крива Паланка. Германски войски в района - танков полк в района на Скопие, танков полк в района на Велес, танкова рота в Куманово. Съгласно заповедта на армията дивизията трябва да се изтегли по маршрута Скопие-Куманово-Страцин и да заеме района на село Младо Нагоричане-река Пчиня. След като 15-та пехотна дивизия достигне района западно от р. Вардар, дивизията трябва да се изтегли още в района на Страцин-Кратово-Конопница. Началник-щаба на дивизията подполковник Борис Дечев предлага оттеглянето да стане по два маршрута поради опасността от нападения от германците и партизаните. Командирът на дивизията полковник Стефан Недев взема решение оттеглянето да стане в една колона с предна охрана, главни сили и задна охрана. Не са попълнени боезапасите и наличните полеви оръдия имат само по 30 снаряда (6 бронебойни). На 8 септември следобяд колоната пристига в Мало Нагоричани и заема за отбрана околните височини. В Куманово имуществото на дивизията в обоза е пленено от германците, заедно с придружаващите го войници и офицери. Щабът на дивизията научава за съдбата на гарнизона във Велес - пленен и обезоръжен от германците и впоследствие разпръснат от партизаните извън града. Вечерта на 8 септември 51-ви пехотен полк е разоръжен от германците в района на Куманово след неуспешен опит на българската артилерия да попречи. Командирът на 53-ти пехотен полк по собствена инициатива оставя позициите в района на село Мало Нагоричане и се оттегля към Страцин, германците разоръжават придаденото му артилерийско отделение. Командирът на дивизията се предава на германците. Постигнато е споразумение да се запази личното оръжие на офицерите, на 5 войника по 1 карабина и на всяка рота по 1 една лека картечница. Командирът на дивизията и щабът на дивизията се придвижват до района на 53-ти пехотен полк, а за началник на колоната е оставен началник-щаба на дивизията. Между 9 и 11 септември колоната е пленена от германците и е предложено да се присъедини към германците. Българите отказват, освободени са и се изтеглят към Кратово, като по пътя са отново обезоръжени и от малкото оставено им оръжие, този път от партизаните. На 12.09 по обяд колоната достига Кратово, на 13.09. преминава Осоговска планина и на 14.09. вечерта достига Кюстендил, където войниците са пуснати в домашен отпуск. 53-ти пехотен полк на 10.09. достига и пренощува в Крива Паланка. Германска част пристига рано сутринта, пленява командирът на дивизията, началника на опертивната секция при щаба, командирът на 5-ти етапен полк и други офицери и са отведени в Скопие, но впоследствие избягват. Щабът на дивизията и 53-ти пехотен полк пристигат в Кюстендил на 13.09. и войниците са пуснати в домашен отпуск. Краен резултат - дивизията е обезоръжена и на практика престава да съществува, а германски части достигат Крива Паланка още на 11.09.
15-та пехотна дивизия - към 6 септември гарнизони в Охрид, Ресен, Битоля, Прилеп, Враня, Прилеп, както и малки части охраняват границата с Албания. Командир на дивизията - дотогавашния командир на дивизионният артилерийски полк - полк. Димитър Младенов (ген. Маринов, командващ дивизията до началото на септември е Военен министър). 6 септември - получено разпореждане от Щаба на войската дивизията да се съсредоточи в Прилеп, оттам да се придвижи към река Вардар и да заеме района на Щип, Джумалис, Хаджи Реджепли. Германски сили в Битоля - един моторизиран полк, рота танкове, рота самоходни оръдия, автомобилен батальон. Командирът на дивизията решава оттеглянето да стане на два етапа - до съсредоточаването в Прилеп и след това до прегрупирането в Щип. Взети са някакви мерки за изнасяне на имуществото от складовете в Прилеп и Битоля. 7 септември - гарнизонът в Ресен води бой с 7-ма партизанска бригада, но със съдействието на 55-ти пехотен полк, който се изтегля от Охрид ги отбива. На 08.09. обозът на 55-ти пехотен полк е обезоръжен при Битоля, обезоръжено е и противовъздушното отделение на гара Битоля. На 09.09. сутринта една от дружините на 55-ти пехотен полк е атакуванa в западните покрайнини на Битоля. Дружината оказва съпротива, три пъти контраатакува, но понася загуби и се изтегля южно от града. Полкът е обкръжен южно от града, командирът му полковник Дренски влиза в преговори с германците и е постигнато споразумение полкът да се обезоръжи, но да се освободи да се изтегли към България. Споразумението не е спазено и полкът е пленен, Дренски се самоубива и полкът е отведен в пленнически лагер край Солун, където остават до 20 ноември 1944. На 26 ноември 1944 след овладяването на Солун от англичаните, българите са освободени и се връщат в България. Българският гарнизон в Битоля на 09.09 е обстрелван с артилерия, поискано е от щабът на дивизията да се предаде оръжието, началник-щаба отказва и започват улични боеве. В крайна сметка обаче след преговори над 5 хиляди от дивизията са пленени, а около 1200 души под командването на командира на 54-ти пехотен полк полковник Александър Цанев се оттеглят с бой към с. Бистрица - Суходол - Мрежино и на 15 септември 1944 достигат Кавадарци, където се съединяват с македонските партизани. Следват тридневни боеве и оттегляне към Демир Капия и Неготино и обезоръжаване от македонските партизани, преминаване на българската граница при Крупник и Симитли и на 23 септември достигане на Горна Джумая. Прилепският гарнизон включва две дружини от 46 и 55 пехотни полкове, както и 15 дивизионен артилерийски полк с 10 батареи. До 8 септември в Прилеп се оттеглят и някои тилови подразделения на 15 пехотна дивизия. Германският гарнизон включва пехотен батальон, артилерийска батарея, ПВО батарея и взвод самоходни оръдия. Съгласно заповедта на дивизията гарнизонът следва да се оттегли след като към него се присъединят Охридския и Битолския гарнизони, които се очакват на 9 септември. Съответно към прохода Плетвар са изпратени прикриващи части. На 7 септември германците обезоръжават българските полицаи в Прилеп, а на 8 септември и артилерийскоото отделение изпратено в прохода Плетвар. Командирът на 15 дивизия полковник Младенов, който е в Прилеп, решава да се отбранява. Установен е контакт с партизаните и е решено в 6:00 часа на 9 септември да се нападнат германците в Прилеп. На 9 септември сутринта българската артилерия открива огън и пехотна дружина от 45-ти пехотен полк овладява гара Прилеп (командирът на дружината е убит). Германската артилерия на свой ред обстрелва гарата и запалва вагоните, в които е документацията и интендантското имущество на дивизията. Германците са отхвърлени и се изтеглят на 15 километра южно от града. На 12 и 13 септември те отново са отхвърлени западно от река Черна. Българските войски и партизаните достигат до линията Тополчани - Алинци - Канатларци и се организират за отбрана по направленията Битоля - Прилеп, Градско - Плетвар - Прилеп и Велес-Прилеп. Съдействие оказва и българската авиация. На 16 септември германците допълнително привличат три батальона и два артилерийски дивизиона и след два дни боеве българските части се оттеглят към главната си позиция на 3 километра южно от Прилеп. На 18 септември два немски полка превземат Прилеп и българските части се изтеглят на линията връх Мукос - проход Плетвар. На 21 септември германците превземат и върха и прохода, българските части се изтеглят към Извор. Въпреки постигнатото споразумение между командването на дивизията и македонските партизани, има многократни случаи на разоръжаване и ограбване на българските части. В крайна сметка командването взема решение личният състав само с оставащото ръчно оръжие и известен брой коне да се изтегли към България. Оставащата артилерия, автомобили, обози и други са предадени на партизаните. След 9 дневен преход по планински пътеки прилепският гарнизон достига българската граница, Общ резултат - дивизията след боеве е разоръжена и частично пленена. Прилепският гарнизон губи в бой 70 убити и 138 ранени, а като цяло дивизията 138 убити и 250 ранени.
17-та пехотна дивизия - до 6 септември частите на дивизията са дислоцирани в Щип, Царево село, Кочане, Кратово, Велес, Струмица. В разпореждането на Щаба на 5-та армия (получено от София в Щаба на дивизията) по оттеглянето е предвидено дивизията да се съсредоточи в района на Кочане-Струмица-Ново село-Доброшинци, за да прегради направленията от долината на река Вардар към Щип и от Гевгели към Струмица. Заповедта заварва дивизията в двойнствено положение - от една страна официално тя оперира срещу партизаните, от друга е в безуспешни преговори с тях. По сведения на дивизията във Велес има около 500 човека от немски части, увеличаващи се с оттеглящи се от Гърция части. Дивизията, поради прекъсване на свръзките с Щaба на армията в Скопие, разработва сама план за оттеглянето по два маршрута - Щип - Кочане - Царево село - Горна Джумая и Струмица - Петрич. ОТ друга страна от нейните действия зависи и оттеглянето на другите дивизии на армията (14 и 15). На 7 септември германците задържат на гарата във Велес български влак, заемата околните височини с танкове и артилерия и заповядват на българския гарнизон - 56ти пехотен полк да се разоръжи. Изпратеният български офицер за преговори е изгонен, а придружаващия го подофицер арестуван. Командирът на полка решава полка на малки групи да се опита да пробие обсадата. Към полка има и обоз от 60 коли с укрито оръжие и 180 млн. лева на БНБ. Германците откриват огън по оттеглящите се групи, като част от тях са обградени и обезоръжени. Другите групи успяват да се изтеглят към с. Джумали и по заповед на командира на дивизията се разполагат в района на с. Кадрафково, преграждайки направлението за Щип.

[dibo]

Оттеглянето на 1-ви корпус от Югославия 09.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 241-252 със съкращения

След разгрома на Югославия през 1941 г. на царската армия бе възложено да окупира част от Сърбия.
На 30 декември 1941 г. Щабът на войската нареди 1 окупационен корпус в състав три пехотни дивизии (6, 17 и 21) до 15. I. 1942 год. да окупира района Зайчар, Крагуевац, Прищина, Бела Паланка. В оперативно отношение корпусът бе подчинен на хитлеристкия командуващ в Сърбия. Цялата административна власт, надзорът върху сръбското управление, включително полицията и железниците, остана както преди в германски ръце.
Хитлеристите обаче считаха, че българската армия не е напълно надеждна за осъществяване на техните цели, поради което се отнасяха с известно недоверие към нея и си запазиха правото на пълен контрол върху действията на корпуса.Те забраниха на поделенията от дружина нагоре да предприемат каквито и да било действия без разрешението на хитлеристкия командуващ в Сърбия.
В началото на окупацията от командира на 1 окупационен корпус в доклад до Щаба на войската от март 1942 г. се оплаква от наличието на умора и „липса на ентусиазъм“ в офицерите.
За това състояние на окупационните войски особено ярко говори отказът да се изпълни заповедта на германското командуване в Сърбия за разстрела на 1084 сръбски заложници в Ниш и Крагуевац като възмездие срещу убити германски войници. Командуването на корпуса не поради други причини, а защотосе страхуваше от последиците на едно такова действие, не посмя да изпълни заповедта и в своя отговор до германското командуване заяви, че разстрелите биха се отразили „гибелно върху духа на частите от корпуса“
Междувременно през 1943 г. окупационното пространство на корпуса бе разширено западно от р. Дрина, на север до река Дунав — от устието на р. Тимок до Белград (изкл.) — и на запад до р. Колубара.Съставът на корпуса се увеличи с новосформираната 25 пех. дивизия.Нуждата от повече войски застави Щаба на войската да увеличи сроковете на военното обучение за запасните чинове, като последните се мобилизират на няколко пъти с прекъсване. Това засили трудностите на мобилизацията и предизвика недоволство всред мобилизираните.
Бягствата на войници от частите при партизаните зачестиха, засили се изпращането на анонимни протестни писма до различни командни инстанции, зачести неизпълнението на бойни задачи и други разпореждания и заповеди. Към средата на 1944 г. недоволството сред войнишкия състав взе широки размери. Тези прояви ставаха все по-масови и организирани и сериозно обезпокоиха Щаба на войската. Той бе принуден да подменя състава на някои части с новомобилизирани, за да не се позволи пълното разложение на корпуса.
Хитлеристкото командуване в Сърбия също бе силно обезпокоено от това положение в корпуса. По негова преценка подчинението на корпуса в оперативно отношение не бе достатъчно и не отговаряше на нуждите на момента. Ето защо към средата на май то поиска от Щаба на войската и получи неговото съгласие корпусът да се подчини на германското командуване във всяко отношение. Според сключеното споразумение командуващият хитлеристките войски в Сърбия доби право „да проверява изпълнението на възложените от него задачи и в краен случай сам да действува и да издава постановления за заякчаване на дисциплината“. За тази цел германското командуване уреди апарат от свои „команди за свръзка“ при щаба на корпуса и щабовете на дивизиите.
Развитието на международната обстановка през лятото на 1944 г. ясно потвърди неминуемата гибел на хитлеристка Германия. Монархо-фашисткото правителство на България съзнаваше това. На 25 юли 1944 г. правителството на Багрянов в първото постановление на Министерския съвет реши да се изтеглят във вътрешността на страната всички" български окупационни войски от териториите, върху които България не претендира.
На 17 август 1944 г. Багрянов оповести от трибуната на Народното събрание решението за оттеглянето на окупациоините войски.
На 25 август Багряновото правителство оповести, че България ще се държи спрямо воюващите групировки като неутрална страна и ще разоръжава навлизащите на нейна територия германски части. И действително на 26 август Щабът на войската нареди германците, които идват от Румъния, да се разоръжават. Това обаче бяха разпореждания само на книга. На по-голямата част от идващите от Румъния германски войски бе дадена възможност да се изтеглят на запад заедно с оръжието си. Разпорежданията по обезоръжаването не бяха приложени и към намиращите се от по-рано на територията на страната хитлеристки щабове и части. Вместо да ги обезоръжи на 26 август Щабът на войската уреди с германския командуващ в Югоизтока подробностите по тяхното оттегляне.
По същия начин бе иостъпено и с германските войски, намиращи се на териториите на Македония и Западна Тракия. Правителството на Багрянов не само не мислеше за тяхното обезоръжавано, но то предостави на хитлеристкото командуване целия ж. п. парк и всички шосета за изтегляне на неговите войски от Гърция. В резултат на това хитлеристите получиха възможност да прегрупират силите си и да заемат изгодно положение за действия срещу намиращите се в Македония и Сърбия български войски.
На 28 август 1944 г. Хитлер заяви в писмо до регентите, че щом България е решила да обяви неутралитет, германските действия от този момент ще се обуславят от военните изисквания. А на 29 август по нареждане на германската главна квартира представителят й при българското главно командуване генерал Шнекенбургер се явява в Щаба на войската и заявява, че германското командуване ще позволи да се извърши само фиктивно, но не й истинско обезоръжаване на идващите от Румъния германци.
Муравиевият кабинет на 5. IX. 1944 г. разпореди войските да вземат „мерки за готовност за обезоръжаване на всички германски части при втора заповед или при тяхно предизвикателство“.
Тази заповед беше отстъпление от обявения от Багряновото правителство, макар и фиктивен неутралитет и от цитираното вече разпореждане на Щаба на войската от 26 август, в което липсваха каквито и да било уговорки за някакви условия във връзка с обезоръжаване то на хитлеристките войски на наша територия. При това, когато е подписвана заповедта ка Муравиевото правителство са били известни много предизвикателства, включително и нападението на немските войски иа 4. IX срещу 1 окупационен корпус в Нишка баня.
В навечерието на оттеглянето корпусът имаше следния организационен състав: щаб на корпуса, пет пехотни дивизии (22, 24, 25, 27 и 6), един корпусен артилерийски полк, корпусни и дивизионни поделения, управления и служби. Корпусните части бяха стъкмени и попълнени по специални съкратени щатове, в които на дивизиите не се предвиждгха противотанкови и противовъздушни средства, артилерия и др.
Поради продължителния престой в Сърбия и разложителната работа на партията 24 пех. дивизия, макар и да разполагаше с повече сили, бе със слаба боеспособност, а 27 пех. дивизия към края на август бе станала небоеспособна.
Пристигналата за смяна на 27 пех. дивизия 6 пех. дивизия имаше само два пехотни полка и бе мобилизирана без артилерия, свръзки и служби. С такива тя трябваше да се попълни от 27 пех. дивизия след нейното оттегляне.
В Сърбия партизанското движение се разрасна особено силно в онези райони, които попадаха в участъците на 27 пех. дивизия (Лесковац, Прокупле, Куршумлия, Александровац), 25 пех. дивизия (с. Лазаревац, Пожаревац) и 24 пех. дивизия (Ужице, Байна баща, Вишеград).
Тъй като Сърбия бе окупирана от хитлеристка Германия и се смяташе за част от територията на Райха, германците и след изтеглянето на своите войски от района, окупиран от 1 корпус, запазиха в него частите и органите на една силно разклонена военноиолицейска и административно-стопанска мрежа.
Тук се намираха освен това и редица свързочни, инженерни и противовъздушни поделения и едно бойно училище в Ниш.
Въпреки голямата раздробеност на тези поделения, които по организационен състав не надминаваха дружина, германците разполагаха в най-важните пунктове и по главните направления с не малки сили, чиято обща численост беше около 15 000 души (В района на Ниш хитлеристите имаха около 2000 души с 10—12 бойни коли, 3 щурмови оръдия и достатъчно пехотно оръжие; в района Ниш, Лесковац, Куршумлия — около 2000 души; в района Ниш, Зайчар, Неготин — около 2500 души; в района Кралево, Ужице — 3200 души и в района Крагуевац, Пожаревац, Младеновац — около 3600 души). Все пак към края на август, когато оттеглянето на корпуса бе започнало, хитлеристкото командуване се е страхувало, че неговите войски мсже да бъдат обезоръжени от корпусните части. С оглед да избегне това положение и за да попречи на оттеглянето и да обезоръжи корпусните части към края на август и началото на септември то привлече в района на Ниш своята 1 планинска дивизия.
В доклад до Министерството на войната за положението в корпуса към 31 август 1944 г. командирът на корпуса, като преценява засилването на германците, пише: „Въобще отношенията с германците се нормализираха, но не се знае дали след засилването им не ще последва някоя враждебна акция от тяхна страна. Ако се съди по поверителните нареждания, които сега имат, такава изненада не е вероятна.“ На доклада за засилване на германците в района на Ниш не обърна никакво внимание и не реагира и Щабът на войската.
От общата оценка на силите в окупационното пространство се вижда,| че към края на август 1944 г., когато оттеглянето бе в ход, корпусът можеше да обезоръжи германските войски в Сърбия и съвместно с 5 армия от Македония и 2 корпус от Западна Тракия да прегради пътя за оттегляне на тези от Гърция. Че тази възможност е била напълно реална, това е било схващано и от хитлеристкото командуване в Гърция, което е изпитвало особен страх от наличието на крупни български войскови единици на главното направление за оттегляне на север: и на десния фланг — в Западна Тракия.
Въпреки декларацията на Багрянов от 17 август за оттегляне на окупационните войски от териториите, върху които България не претендира, Щабът на войската не взе никакви мерки за организиране на оттеглянето. Направената от Багрянов декларация изигра по-скоро роля на предупреждение за хитлеристите и им даде възможност своевременно да започнат подготовка за действие срещу корпуса. И действително, след нейното оповестяване те затрудниха до крайна степен ж. п. транспорт в Сърбия, като отказваха да отпускат исканите вагони и локомотиви за извозване на имуществото и създаваха всевъзможни пречки. Освен това те започнаха да прегрупират своите сили за действия срещу корпуса.
Едва между 20 и 25 август представител на Щаба на войската разработва съвместно с корпусното командуване „проектоплан за изтегляне на 1 корпус от корпусното пространство“. Този проектоплан фактически представлява съображения за евентуално оттегляне. В него се предвижда оттеглянето да се извърши на два етапа: първи — със средоточаване в района на Ниш, и втори — прехвърляне източно от разграничителната линия със Сърбия.
От хода на оттеглянето и дейността на Щаба на войската става ясно, че този проектоплан до известна степен е бил ръководство за действие в началото на оттеглянето. Както планът, така и разпорежданията по оттеглянето говорят преди всичко за голямата обърканост на монархо-фашисткото командуване по това време. Прави впечатление, че дори в края на август Щабът па войската не е наясно „дали корпусът ще се изтегли, или не, изцяло източно от сегашната разграничителна линия".
В проектоплана липсват каквито и да било съображения за извозването на излишните бойни и хранителни припаси и на струпаното в корпусния район разнообразно и в големи количества имущество. По-специално по този въпрос не е казано нищо в случай на оттегляне пеш. Това престъпно бездействие на Щаба на войската и на командуването на корпуса нанесе на българското стопанство и войска щети за милиарди левове и в същото време съзнателно предаде в ръцете на хитлеристите ценни материали, боеприпаси и въоръжение.
В раздела „осигуряване", макар че се има пред вид „оттегляне при несъгласие на германците“, проектопланът не казва нито дума за осигуряване по отношение евентуални враждебни германски действия срещу корпуса.
Оттеглянето на корпуса (схема I) започна със събирането и съсредоточаването на наи-отдалечените 24 и 25 пехотна дивизия към района Парачин, Сталач, Крушевац.
За целта на 26 август 1944 г. Щабът на войската нареди 24 пех дивизия да започне веднага оттеглянето си, а другите дивизии да останат по местата си, като „осигуряват съобщенията между Белград, Ниш, София“
Командуването на корпуса нареди дивизията да изостави имуществото, което не може да вдигне, като предаде на сръбското население излишните хранителни припаси. Едновременно с това командирът на корпуса нареди 25 пех. дивизия да се събере в района на Чуприя. 24 пех. дивизия започна оттеглянето на 27 август и на 2. IX зае района Сталач, с. Кичевац, Парачин.
25 пех. дивизия също извърши подготовка за оттеглянето, което започна едва на 28. VIII. Поделенията на дивизията бяха пръснати на малки групи в твърде голям район, в който дражевистите имаха силни отряди. При това положение отдалечените гарнизони на дивизията, след като изоставиха голяма част от имуществото си, успяха да се съсредоточат на 31 август в района на Лапово. Оттук дивизията се насочи в югоизточна посока и на 2/3 септември достигна района с. Кичевац, Сталач, Парачин.
С това приключи първият етап от оттеглянето на корпуса. За изпълнение на втория етап Щабът ка войската на 29 август 1944 г. разпореди дивизиите да започнат оттегляне, както следва:
— 24 пех. дивизия —по пътя Сталач—Соко баня—Княжевац—към района Пирот, с. Темско;
— 25 пех. дивизия— по пътя Свилайнац—с. Кичевац—Соко баня Княжевац—Св. Николска пл. — към района на с. Чупрене, Белоградчишко.
По отношение на останалите три дивизии и самостоятелните части Щабът на войската се отклони от проектоплана, като вместо да прехвърли и тях източно от разграничителната линия, разпореди останалите части от корпуса да се съсредоточат към района Ниш, Лесковац, Бела Паланка и да изпълняват досегашната си задача“. Това отклонение от първоначалния план, резултат на пълната обърканост в Щаба на войската нанесе още по-голяма неорганизираност в оттеглянето.
Въз основа на разпореждането на Щаба на войскатa щабът на корпуса планира оттеглянето през втория етап със заповед Но I-833/02/09/1944. То трябваше да започне на 3. IX. 1944 .
На дивизиите бяха поставени следните задачи:
— 24 пех. дивизия да се изнесе по пътя с. Кичевац - с. Неричев хан - Соко баня—Княжевац—с. Кална към ргйона с. Темско, с. Сопот
— 25 пех. дивизия да следва маршрута на 24 пех. дивизия, като командувалето им се обедини от командира на последната;
— 27 пех. дивизия да се изнесе по шосето с. Нишка баня—Бела Паланка—Пирот в района на с. Сливница;
— 6 пех. дивизия да се оттегли в района с. Клисура, с. Брестовац, с. Ясенац, в който да се организира за отбрана и да прегради до 6. IX посоката с. Долевац, Ниш, след това да се изнесе в района на Ниш и до 8. IX. 1944 г. да прегради посоката Ниш—Пирот с цел да осигури изтеглянето на имуществото на корпуса, а до 10. IX да се съсредоточи в района с. Суходол, с. Блато, с. Костур;
— 22 пех. дивизия да се изнесе по пътя Ниш—Пирот в района на Пирот.
По неизвестни съображения командуването на корпуса насочи 25 пех. дивизия към района на Пирот (вместо към района на Белоградчик съгласно с разпореждането на Щаба на войската от 29. VIII. 1944 г.).
По отношение отвозването на имуществото командуването на корпуса даде съвсем общи разпореждания под знака на убеждението, че „значителна част от припасите ще бъдат изоставени“. Наредено бе „тези от припасите, които не ще може да бъдат отвозени, да се предадат срещу опис и протоколи на съответните германски власти, а ако последните откажат да ги получат, същите да се изоставят. . ,“
Само престъпно може да се нарече нареждането да се предава имуществото на германците, тъй като по време на отвозването му хитлеро-фашистите бяха показали вече много признаци на засилващата се враждебност, бяха направили редица опити да отнемат превозни средства от корпусни поделения и направиха невъзможно използуването на ж. п. транспорт от страна на корпуса.
Загубил окончателно ръководството на развиващите се събития, Щабът на войската ги изостави да се развиват на самотек. Единствено с това може да се обясни фактът, че на 26 август, когато бе отдадено разпореждането за започване на оттеглянето, снабдителните органи, вместо да се загрижат за извозването на имуществото на корпуса изпращат в Ниш между другото и 9000 кг гьон.
Началото на втория етап на оттеглянето съвпадна с правителствената промяна, в резултат на която на власт дойде правителството на Муравиев, и с промени във командуването.
На 3 Септември 1944 г. командирът на корпуса генерал-лейтенант А. Николов след съвещание с командира на 1 планинска дивизия генерал фон Щетнер дава съгласието си външната охрана на с. Нишка баня да се поеме от германски войски. По този начин щабът на корпуса бе предаден на германците, които на 4. IX рано сутринта го плениха и започнаха акцията по обезо-ръжаването и разстройването на корпуса.
На 4 и 5. IX те привлякоха в с. Нишка баня и задържаха и командирите на 6, 22 и 24 пех. дивизия. От този момент оттеглянето загуби всякакво ръководство и се подчини на най-различни случайности. Така 24 и 25 пех. дивизия вместо по пътя Соко баня—Княжевац, както бе предвидено в плана, се отклониха на юг към Ниш, понеже получили сведения, че районът на Соко баня бил зает от партизани. Под натиска на германците, които на 5 септември спряха колоните на двете дивизии и се помъчиха да ги обезоръжат чрез измама, дивизиите промениха и този маршрут.
24 п е х. дивизия, след като изостави цялото си складово имущество и припаси, но в пълен състав и със запазено оръжие и конски състав пое без път в обща източна посока през Свърлиг—пл. Треси баба— Св. Киколската планина за Белоградчик и на 8. IX сутринта достигна границата при граничния пост Писана бука. След навлизане в наша територия дивизията бе насочена към района Белоградчик, с. Орешац. Две дружини от 103 пех. полк достигнаха района на Кула.
25 п е х. дивизия изостави по нареждане на изпадналия в паника командир на дивизията полк. Валявичарски цялото си имущество, обози и артилерия и в търсене на най-безопасен път се насочи в направление с. Топоница—Свърлиг—с. Кална—Пирот.
На 5 септември вечерта сръбски партизани успяха да привлекат дивизията към района на Соко баня гпод предлог, че Свърлиг се държи от германски части с бойни коли. На следния ден дивизията, изгубила всякаква връзка с 24 пех. дивизия, достигна района на Соко баня. Тук вместо обещаното съдействие от страна на сръбските партизани за превеждането й в България, тя бе задържана и до към 17 септември обезоръжена, а личният състав — съблечен и ограбен. Това се удаде на партизаните не само поради паническото състояние на командуването, но преди всичко поради това, че войниците считаха сръбските партизани за свои братя и в никакъв случай не желаеха да се бият срещу тях. По такъв начин частите и поделенията на 25 пех. дивизия, лутайки се в безпътица, гладни, голи и боси, преминаха българската граница едва на 28 септември на отделни групички и на различни места и се групираха в района с. Салаш, Белоградчик.
27 п е х. дивизия при смяната й от 6 пех. дивизия предаде на последната всички свои складове, половината от артилерията и част от дивизионните поделения. Дивизията започна да се изтегля към 29 август и на 7 септември се разположи в района с. Бериловци, с. Градище, с. Суково.
С достигане на българска територия частите се отправиха към мобилизационните си места.
22 пех. дивизия се оттегли на 3. IX и на 5 септември достигна района на Пирот, откъдето на 9. IX двата й полка се отправиха към вътрешността на страната за демобилизиране.
6 п е х. дивизия започна да се оттегля на 2. IX. 1944 г. в посока на Ниш. На 4. IX, след пленяваче щаба на корпуса, тя промени маршрута и се оттегли по шосето с. Чечина—с. Долни Барабеш—с. Гаджин хан в района на последното село, откъдето започна да следва колоната на 27 пех. дивизия. На 7 септември дивизията достигна района на Бабушница.
На 9 септември 6 пех. дивизия зае за отбрана срещу германското настъпление на изток района Бабушница, с. Рашница, гребена на Белава пл., а от 10 септември влезе в състава на новосформирания 1 армейски корпус и взе участие в действията по прикриване на мобилизацията и съсредоточаването на БНА.
Изобщо корпусът към края на оттеглянето си бе напълно разгромен и от петте му дивизии само 6 пех. дивизия запази до известна степен своята боеспособност.
На 20. IX. 1944 г. Щабът на войската разпореди мобилизационните формирования на 1 корпус да се разформират.