Както съм написал по-горе България след Лондонския мир е трябвало само да "кюта". Вече сме владеели Драма, Кавала, Сяр, Кукуш, Струмица, Радовиш, Щип и Кочани. Трябвало е само да чакаме от Великите сили арбитраж. В Гръцко-Сръбския договор от 1913 е написано, че ако България не се съгласи с една граница, покриваща горе-долу тогавашните демаркационни линии, да се отиде на арбитраж от Съглашението. Дори да не ни бяха дали всичко, което искаме, все щяхме да вземем: от Гърция - Гумендженско и областта Меглен, може би Воден, а от Сърбия: Гевгели, Кавадарци, вероятно Прилеп, а може би дори и Велеш.
Останаха: Охрид, Битоля, Спорната зона и Пирот от Сърбия и Леринско и Костурско от Гърция.
А Голямата война се е чакала. Можело е "со кротце, со благо" да съберем всичко.
Дори от Румъния сме щели да изкопчим нещо - например Санстефанската граница.
Останаха: Охрид, Битоля, Спорната зона и Пирот от Сърбия и Леринско и Костурско от Гърция.
А Голямата война се е чакала. Можело е "со кротце, со благо" да съберем всичко.
Дори от Румъния сме щели да изкопчим нещо - например Санстефанската граница.
Comment