Балканските войни 1912-1913

[Hauptmann]

"Българи, в продължение на 25-годишното ми царуване съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България. И в тази посока аз желаех да върви постоянно българският народ. Провидението обаче е отсъдило инак. Настана момент, когато българското племе е повикано да напусне благодата на мира и да прибегне към оръжието за постигане на една велика задача.
Отвъд Рила и Родопите наши братя по кръв и вяра не бяха честити и до днес, 35 години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот. Всички усилия, направени за достигането на тази цел, както от Великите сили, така и от българските правителства, не създадоха условия, при които тия християни да се радват на човешки права и свободи. Сълзите на балканския роб, воплите на милионното християнско население не можеха да не покъртят нашите сърца, сърцата на техни еднородци и едноверци, които дължим свобода и мирен живот на една велика християнска освободителка.
И българският народ си спомни пророческото слово на Царя-освободителя: "Святото дело трябва да се доведе докрай!"
Нашето миролюбие се изчерпа... За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остана, освен да се обърнем към оръжието. Само с това средство ние виждаме, че ще можем да му спечелим закрила на живота и и имота.
Хуманните християнски чувства, свещеният дълг да се помага на братя, когато ги застрашава изтребление, честта и достойнството на България ми наложиха повелителния дълг да повикам под знамената приготвените за отбрана на отечеството синове.
Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешки права на християните в Турция е обявена.
Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели! Редом и наедно с нас ще воюват против общия неприятел за същата цел войските на сдружените с България балкански държави: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тая борба на кръста против полумесеца, на свободата срещу тиранията, ние ще имаме симпатиите на всички ония, които обичат правдата и напредъка. Силен с тия симпатии, нека юначният български войник си спомни геройските дела на своите бащи и деди и доблестта на своите учители - руските освободители - и нека лети от победа към победа.
Напред! Бог да е с нас!"
София, 5 октомври 1912 г.
Това е Манифестът на Фердинанд за обявяване на Балканската война.
Каква я мислехме, каква стана :roll: Защо започнахме с победи, а приключихме с национална катастрофа; защо за "братята по оръжие" много скоро запяхме "Съюзници - разбойници"§ защо руският цар не удържа на думата си ....

[C4]

Балканската война

Tova ni e bil vinagi problema na nas !!!! Ne mojem da si izbirame sujuznicite kato horata! Vjarno e che i po njakoi put te sa ni nalagani (WW2) no i tezi koito sami sme si izbirali ne sa bili :tup:
Da ne zabravjame i tvurdenieto na ruskija poslanik v Bg prez tova vreme, che bulgarski voinik njama da se vdigne sreshtu ruski nikoga........... e da ama ne!

[Toshiro]

Тук проблемът на българската позиция изобщо не опира въпроса за избор на съюзниците. В конкретния избор няма нищо чак толкова лошо. Основната грешка е в дипломатическото регулиране на правата и задълженията на всеки един от съюзниците в двустранните договори. България поема ангажимент за включването на двойно по-многобройна армия и в двата договора(със Сърбия и Гърция). Освен това договорката за дислоциирането на армиите, с оглед различните фронтове на действие са направо безумни:
Българската армия е ангажирана изцяло на югоизточния фронт, в Тракия, където трябва да срещне в сражение основната военна мощ на Османската империя, докато Сърбия и Гърция трябва да действат в Македония.
Доста интересно решение от българска страна, с оглед на това какви са основните териториални претенции на България, а и на останалите съюзници. Де факто, там където трябва да се възцари българщината - в Македония - действат само съюзнически войски. Да не говорим, че основната част от бойните действия в тази област водят 15000 четници, които свалят властта и нашите съюзници почти не водят сражения. След което последните влизат победоносно в Македония и окупират възловите градове.
Трябва съюо да се спомене и начинът на водене на военните действия от страна на Българската армия срещу Османската такава. Но за това както и за самите договори, които, при желание от ваша страна, мога да предоставя, следващият път, защото сега нямам време...
To be continued ....

[Parabellum]

Да, Toshiro е прав.Дипломатическата подготовка за войната ни се оказва много слаба.Едностранни договори с Гърция и Сърбия,УСТНО СПОРАЗУМЕНИЕ с Черна Гора и НИКАКЪВ ДОГОВОР С РУМЪНИЯ.
Фактически Гърбът ни се оказва НЕЗАЩИТЕН.Когато през 1913г,в Кресненското дефиле Гръцката армия е пред пълно унищожение ,крал Константин моли Румъния да му помогне.По същото време Сръбската армия също отстъпва.Обаче..........
Добрите ни северни съседи решават,че и те трябва да си увеличат територията за наша сметка,защото България и без това е станала доста големичка.
Последицата от това Румънско решение е следната:
1 Това е единствената армия, която стига на 25км. от София.
2 За Румънското участие във Балканските войни са посветени 5 тома от Военната им история.Много е интересно да се прочете, как два полка са се сражавали срещу Дядо Генчо,който се бил затворил в своята мелница и стрелял по тях ,защото неискал те да му вземат царевичното брашно.


To be continued ....

[подводничаря]

Днес,преди 90 години чрез превземането на предните турски позиции в Източния сектор ,започна решителната атака срещу Одринската крепост.След достигнатите успехи,основната атака срещу фортовете се развива през ноща срещу 13 март.В 8 и 30 сутринта е взривен арсеналът в Одрин.
В 13 и 30 ч. на 13 март 1913г.комендантът на крепостта Шукри паша с щаба си капитулира пред командващия 2 Армия ген.Никола Иванов.

Вечна слава на героите загинали за обединението на Отечеството!!!

[messire Woland]

90 години от превземането на Одринската крепост

Наистина велик миг!
Тази крепост е смятана наистина за много могъща и труднопревзимаема. Май се е смятало, че минимум шест месеца нашите войски ще я обсаждат.

[Sir Gray]

Защо винаги се оказваме толкова добри войници и толкова лоши граждани....
Но нека не помрачаваме паметта на героите.

[Parabellum]

"Тази крепост е непревземаема.Тя може да бъде превзета единствено и само от Пруската армия и то след шестмесечна обсада"

Това са думи на фон дер Голц паша военен инструктор в Османската империя,лично ръководил строителните работи по превръщането на Одрин в "непревземаема крепост"


Нека да си спомним за човекът командващ Източният сектор където е бил извършен пробивът генерал Вазов

Малко известен факт по предаването на крепостта:

Вечерта преди официалното предаване на крепостта в стаята на Шукри паша,който е бил арестуван от българските части влизат двама сръбски офицери и му вземат сабята.На сутринта, когато е официалното предаване на крепоста настъпва малка суматоха, защото Шукри паша няма какво да предаде на командващият ген.Иванов.Ситуацията набързо е овладяна и коменданта получава една българска сабя, която предава на Генерал Иванов.Генералът му я връща в знак на толерантност-един наистина заслужаващ възхищение жест.
След 90 годи сърбите продължават да твърдят, че благодарение на тяхната армия и обсадна артилерия е паднала крепостта-Като доказателство на това те показват сабята на Шукри паша

СЪЮЗНИЦИ-РАЗБОЙНИЦИ

[Toshiro]

На 29 февруари 1912г. България и Сърбия сключват "Договор за приятелство и съюз", който е допълнен по-късно с военна конвенция.Тайно приложение третира подялбата на териториите при една евентуално успешна акция срещу Турция. В него се предвижда България да получи земите на изток от долното течение на река Струма и от Родопите. Македония се разделя на две зони - "безспорна" и "спорна", като прървата е за България, а втората подлежи на допълнителни преговори, при нужда и на арбитраж от страна на Руския Император. Реално, териториите, които България трябва да получи, са на изток от линията, Крива паланка-Охридското езеро. Тук от българска страна е направен компромис, с цел съюзяването със Сърбия, като е променен корено традиционния принцип в политика на България за съхраняване целостта на Македония и отхвърлянето на каквато и да е възможност за нейното поделяне между Балканските съседи.
Последното е едно голямо дипломатическо недоразумение от българска страна. Ненужната проява на "дипломатичност" при разрешаването на този наболял въпрос, впоследствие изиграва лоша шега на България, тъй като създава впечатлението за "готовата на всякакви отстъпки и компромиси държава, която се нуждае повече от своите съюзници, отколкото те от самата нея". Това, като цяло е доста далеч от истината, имайки предвид развитието на бопйните действия и броят на българските войски, които участват в тях.

За съжаление не можах да изровя договорчето, но и това ще стане....
Обещавам.

[Parabellum]

Абсолютно си прав за договорите между България и Съседите ни.
При започване на военните действия, те мобилизират много по-малки армии,които не правят нищо.Просто те преследват отстъпващият противник, който не оказва никаква съпротива.
Да погледнем какво направиха Съюзниците ни при обсадата на крепостта Янина.Нищо.Вярно крепостта беше превзета, но след колко месеца обсада.

[Mahadeva]

На пръв поглед изглежда абсурдна посоката и силата с която българските войски участват във войната, но не е така в действителност. не бива да се забравя, че Фердинанд е особена, ама много осбена птица с особена психология и като нищо целта във войната му е била Константинопол...известни доказателства за това могат да се открият и при безумното нападения при Чаталджа..
а за румънците.....гадни, подли, коварни мамалигари :evil:
не трябва да се забравя и ролята на Русия при изграждането на Балканския съюз. цел на руската дипломация е била той да бъде насочен срещу Централните сили и Турция, тъй че несъвършенствата до голяма степен се дължат и на нейната некадърност......

[Parabellum]

За амбицията на Фердинанд относно Константинопол и проливите се знае. Когато той предлага на Николай Втори да бъде превзет Константинопол и официално да бъде предаден на Русия,последният меко казано е разтревожен.Императорът е бил ужасен от тази идея,защото това означавало едно.Световната война да започне краят на 1912г.
Друг е въпросът ,че ние сме нямали никакъв шанс през този момент да го превземем.Войската е била уморена,холерата вече е започнала да коси редиците както на турците, така и на българите.И най-важното не може да се атакува укрепена позиция като Чаталджа от движение.Трябвало им е на нашите поне два-три месеца за да изпипат и подготвят атаката на тази позиция.За съжаление просто сме избързали.
А колкото до Румъния,то ние й го връщаме през 1916 г. по един подобаващ начин,за който в Световната военна литература пише,че е работа на Флдмаршал Макензен и германско-австрийските войски.
За съжаление подвига на нашите войски начело с легендарният генерал Тошев/първият и единствен ранен български генерал в сражение/ остава в забвение.

[Toshiro]

Момчета, тук допускате една малка, но значителна грешка относно амбициите на Фердинанд. Той в началото изобщо не е смятал да нападне и завземе Цариград. Тази идиотска идея му идва доста по-късно и то в най-неподходящият момент. Погледнете само действията на българската армия на фронта с Турция...
Те определено не подсказват, че Цариград е тяхната цел. Но за това ще напиша по-подробно отново в неделя 8)

To be continued...

[Parabellum]

Аз никога не съм твърдял, че Фердинанд в началото на военните действия си е мислел за Истамбул.Просто споменах,че е имал идея за този град и нищо повече.Глупаво е да се мисли,че още в началото на бойните действия Българският цар вече си е представял тържествено шествие в столицата на империята

[Toshiro]

Така, първо мало допълнение към темата за договора със Сърбия:
Двете държави се задължават, в случай на нападение от страна на Турция над някоя от тях, да действат срещу нея с всичките си разполагаеми сили. Ако те решат да воюват срещу империята, България трябва да предостави най-малко 200 000, а Сърбия - 150 000 войници. В случай, че Австро-Унгария извършва нападение върху сръбска територия, България трябва да се притече на помощ на Сърбия.
Дълги спорове се водят по въпроса за разпределението на европейските владения на Турция, но за тях вече споменах в един от предишните си постове. Тук, освен компромисът от българска страна, а именно поделянето на Македония за първи път е възприето като възможно, така и решението при евентуални спорове относно "спорната" част от Македония да се използва "тежката дума" на Руския владетел са основните решения на българското управление и достжения на българската дипломация в урегулирането на този договор. Особено последното е доста "смел" ход от българска страна. Отново изпадаме в позицията да разчитаме на братята руснаци, които вече нееднократно са доказвали в Следосвобожденския период, че са страстни почитатели на "двойния стандарт" във външната си политика на Балканите. Естествено не трябва да се забравя и фактът, че Фердинанд разчита на подкрепата на Русия, след като на Мин.-председателското кресло е поставен "удобният" Иван Ев. Гешов. Както и да е, това определено не е най-лошото решение на този етап, но пък е едно от нещата, които обричат този договор. Неговата мъглява същност и липсата на някои жуизненоважни конкретни решения по разглежданите въпроси дават възможност за прекалено голяма свобода на действие отстрана на Сърбия по време на и след войната.
Не бива да се забравя, че компромисите от българска страна са направени с цел постигане по-бързо на консенсус, но неясният статут на половин Македония си е огромна грешка...
Резултати: Голяма военна тежест, липса на сериозни гаранции за постигане на политическите цели във подготвяната война