Тая работа с нареждането става с пари, а никой не си хвърля парите на вятъра. Ей, тъй от любов към изкуството хората губят средства и време за десетки преписи?...
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Турско робство или османско владичество
Collapse
X
-
Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
-
Наистина Къзъл Дели беше качил писанието на Лори преди време и дори в тази тема (включително и отговорът Вера Мутафчиева). Повторното обръщане на внимание на това чудо вероятно е по невнимание, но пък тая повтаряемост говори за някакво разбиране, че "робството" е пропагандна реторика, която има за цел национално обединение, основано на омраза. Защото е много лесно да се мрази подтисника. И по тая причина Лори свежо ни уведомява, че "В една империя не съществува понятието чужд, а само различен.".
Доколко чужди са различията? Кои са тия различия за поданика на Втората българска държава и за поданика на ОИ?
На първо място една държава е изчезнала и е била погълната от друга. Може би за някои това означава просто преминаване в друго състояние на управление и когато липсва усещането за държавност, това си е напълно в реда на нещата. И вероятно това би било точно така, ако новото управление не правеше ясно отграничение на база религия. А ОИ е религиозна държава, където различната религия налага чужди разбирания и напълно непознати до момента изисквания спрямо християните. Това впрочем значи, че различният етнос носи чужда култура и отношения. Оттук именно следва приемането на ОИ като чужда на рум-миллета (българи, гърци, сърби, румънци) и чуждото има своето непросредствено отражение в ежедневието. То се отнася до:
1. Данъчна система (или икономическа зависимост)
2. Възможност за административно израстване в системата на ОИ
3. Различни права (например за наследяване, продажба, придвижване)
Тия три фактора правят християните (и българите в частност) непълноценни поданици на ОИ. Няма как в този случай да се приеме, че българите например са горди участници в някаква империя, а напротив - те са били обект на дискриминация в полза на друга религиозна група. Ето как голям брой християни решават да приемат исляма, защото чрез този ход са били в състояние да преодолеят горните три ограничения в рамките на тогавашната държава. Така обаче тази империя остава много чужда за българите, дори и от дистанцията на времето.
Появата на термина "робство" (може би пресилено като конкретно значение) върви паралелно с появата на националната идея. И няма как да се отрече ролята на Паисий Хилендарски в това отношение, т.е. Лори е в голяма заблуда. Това може би се дължи и на националноосвободителните пориви в Гърция и Сърбия, комбиниран със знаците на българската държава - Атонските иконописци, историите на българите на Владислав Граматик, Яков Крайков и Петър Богдан. Паисий в крайна сметка се явява продължител на тези традиции, като поставя фокус върху националното в духа на случващото се по околни земи. По този начин чуждото става по-ясно, по-лесно за разграничение и посочва собствените корени.
Comment
-
И няма как да се отрече ролята на Паисий Хилендарски в това отношение
И още -
Оттук именно следва приемането на ОИ като чужда на рум-миллета (българи, гърци, сърби, румънци) и чуждото има своето непросредствено отражение в ежедневието. То се отнася до:
1. Данъчна система (или икономическа зависимост)
2. Възможност за административно израстване в системата на ОИ
3. Различни права (например за наследяване, продажба, придвижване)
Точно първото от посочените едва ли може да се ползва като аргумент за тезата за чуждото. Всъщност данъчната тежест в Османската империя е значително по-малка от тази във Второто царство. Да не говорим, че обобщаване от този тип напълно заличава значението на големи групи от християнското население, ползващи се с различен тип привилегии - данъчни, политически и прочее. Елементарно е и просто не е вярно. Иначе - да, второто е вярно за по-голямата част от периода, но то важи с пълна сила и за мнозинството мюсюлмани в империята.
Така че, да се нарича "робството" термин и второ - да се смята за "може би пресилено" е, меко казано, некоректно исторически. В случая с живота на българите в Османската империя то нито е термин (защото обозначава едно съвсем друго явление, което го има в същата тази империя), нито е "меко казано пресилен", а просто абсурден и напълно откъснат от реалността.Last edited by кало; 08-12-2012, 14:22.
Comment
-
кало написа Виж мнениеФАКТЪТ, че Софроний не си спомня за преписването като нещо важно от живота си (а в Житието му влизат къде по-маловажни работи) говори, че и той най-вероятно не е давал особено висока оценка на това произведение. Няма и никакви факти, които да говорят, че по килийни училища, църкви и прочее е имало масови обществени четения на историята.
Второ, в онази епоха практиката на четене на книги пред по-широка аудитория на роднини и приятели е добре документирана, така че не е необходимо да гадаем какво се е случвало с преписите на паисиевата книга. То едва ли е било принципно различно.
Накрая бих споменал, че постмодернисткото увлечение по деконструирането на митовете на националните историографии може и да беше особено модно занимание допреди няколко години, но и в това занимание трябва да има известни граници, зададени от познаването на контекста, съобразяването с формалната логика и дори интелектуалната умереност и трезвост.Last edited by Shenandoah; 08-12-2012, 12:55.
Comment
-
кало написа Виж мнениеТака че, да се нарича "робството" термин и второ - да се смята за "може би пресилено" е, меко казано, некоректно исторически. В случая с жимота на българите в Османската империя то нито е термин (защото обозначава едно съвсем друго явление, което го има в същага тази империя), нито е "меко казано пресилен", а просто абсурден и напълно откъснат от реалността.
Както вероятно и
Shenandoah:... постмодернисткото увлечение по деконструирането на митовете на националните историографии може и да беше особено модно занимание допреди няколко години, но и в това занимание трябва да има известни граници, зададени от познаването на контекста, съобразяването с формалната логика и дори интелектуалната умереност и трезвост
Comment
-
кало написа Виж мнениеТочно първото от посочените едва ли може да се ползва като аргумент за тезата за чуждото. Всъщност данъчната тежест в Османската империя е значително по-малка от тази във Второто царство. Да не говорим, че обобщаване от този тип напълно заличава значението на големи групи от християнското население, ползващи се с различен тип привилегии - данъчни, политически и прочее. Елементарно е и просто не е вярно.
- харадж - поголовен военен данък за мъжкото население на възраст между 15 и 75 години
- ресм-и биве - данък, плащан от вдовици
- ресм-и божик - данък върху свинете, които се угояват за Коледа
- ресм-и ханазир - данък върху свинете изобщо
- ресм-и герден - данък за правото на сватбено веселие
- девшурме - кръвният данък. Събирал се е на всеки 3, 5 или 7 години, като се взима всяко пето дете на възраст 11-12 години. Отменен е 1582 г. и се заменя с данъка испенче.
Друга дискриминационна политика, основана на религиозен признак е ангарията. Независимо, че е еднаква като отработъчно време за християнската и мюсюлманската рая, мястото за отработване при християните често е било твърде отдалечено за християните и така реалното време за отсъствие от дома е било с пъти по-голямо.
Да се сравнява данъчната тежест на българина в ОИ спрямо Втората българска държава е напълно неуместно и подвеждащо, защото сравнението следва да бъде именно в рамките на Османската империя. Точно по този начин се вижда дискриминационният контраст между тези две групи, следствие на религиозната отчужденост.
А относно привелигированите групи (соколари, дервентджии и др.) - такъв пример за липса на дискриминация е доста спекулативен. Първо, такива групи от населението са все пак изолирани; второ, рентата за тези групи е двойна (към централната власт). Така че и тук религиозното различие е подчертано.
Най-накрая около "робството": това си е оценка на периода, направен именно от съвременници на ОИ - българските възрожденци. А такава оценка има и при сърби, и при гърци, и при румънци, и то по-рано като времеви период. Интерсно съвпадение, нали? Пак на религиозен признак.
ПП. А "кърджалийските времена" наистина имат роля за прекъсването на делото на Паисий, поради масовият страх и несигурност. Точно затова например преписите на историята му се перидизират до края на 18 век, а по-масови стават през 40-те години на 19-ти.
Comment
-
KIZIL DELI написа Виж мнениеТъкмо липсата на познаване на контекста и правенето на конструкти напук на нормалната логика, трезвост и академична безпристрастност раждат исторически митове като "турското робство", които ще преглъщаме още няколко поколения май.
Comment
-
Първо, едва ли може да се говори за такъв "факт".
така че не е необходимо да гадаем какво се е случвало с преписите на паисиевата книга. То едва ли е било принципно различно.
Накрая бих споменал, че постмодернисткото увлечение по деконструирането на митовете на националните историографии може и да беше особено модно занимание допреди няколко години, но и в това занимание трябва да има известни граници, зададени от познаването на контекста, съобразяването с формалната логика и дори интелектуалната умереност и трезвост.
Наличието на различия в данъчното бреме между християни и мюсюлмани в ОИ е безспорен факт. И точно религиозните различия предопределят налагането на редовни или извънредни данъци само за християните (извинявам се за повторението):
Друга дискриминационна политика, основана на религиозен признак е ангарията. Независимо, че е еднаква като отработъчно време за християнската и мюсюлманската рая, мястото за отработване при християните често е било твърде отдалечено за християните и така реалното време за отсъствие от дома е било с пъти по-голямо.
Да се сравнява данъчната тежест на българина в ОИ спрямо Втората българска държава е напълно неуместно и подвеждащо, защото сравнението следва да бъде именно в рамките на Османската империя. Точно по този начин се вижда дискриминационният контраст между тези две групи, следствие на религиозната отчужденост.
А относно привелигированите групи (соколари, дервентджии и др.) - такъв пример за липса на дискриминация е доста спекулативен. Първо, такива групи от населението са все пак изолирани; второ, рентата за тези групи е двойна (към централната власт). Така че и тук религиозното различие е подчертано.
Най-накрая около "робството": това си е оценка на периода, направен именно от съвременници на ОИ - българските възрожденци. А такава оценка има и при сърби, и при гърци, и при румънци, и то по-рано като времеви период. Интерсно съвпадение, нали? Пак на религиозен признак.
Първо - тази "оценка" се появява 20-30 години преди освобождението. Второ - тя несъмнено се бие с оценката на голяма група други българи по същото време, Трето, бие се с оценката на властите, на дипломати и прочее. Тоест, може да се приеме за част от историческия наратив, но не и за исторически термин. Пак ще повторя - подобно приемане в научен аспект е ПЪЛЕН абсурд.
ПП. А "кърджалийските времена" наистина имат роля за прекъсването на делото на Паисий, поради масовият страх и несигурност. Точно затова например преписите на историята му се перидизират до края на 18 век, а по-масови стават през 40-те години на 19-ти.
Comment
-
кало написа Виж мнениеТрето, бие се с оценката на властите, на дипломати и прочее.
На дипломатите? Достатъчно е да се прочетат пътеписите за Балканите и свидетелства за неравноправие (включително и описание на роби) ще се видят.
Comment
-
SRH написа Виж мнениеНаличието на различия в данъчното бреме между християни и мюсюлмани в ОИ е безспорен факт.
Comment
-
Кое точно е смешно? Или според теб науката се интересува само от мнението и оценката на потиснатите? Кои пътеписи и кои дипломатически преписки точно дават оценката "робство" на положението на българите в империята?
(включително и описание на роби)
Comment
-
Зад многословие без грам информативност за n-ти път неглижираш всякакви доказателства за значимостта на Паисиевата история. Дори след като Shenandoah тека красноречиво опроверга доводите ти:
Литературната стратегия Софроний най-вероятно изобщо не се доближава до схемата на йерархията на събитийната значимост, възприета от модерната историография. Намирам за доста неубедителна идеята, че всичко присъстващо в неговата твърде кратка и фрагментарна "автобиография" е непременно смятано за най-значимо, а всичко отсъстващо за по-незначително. Бих казал, че потвърждение на сравнително високото ценене на историята на Паисий от страна на Софроний има и то е в двукратното преписване, занимание и трудоемко, и не евтино. Единият препис е бил направен за лично ползване, което е в явно противоречие с твърдението за липсата на високо мнение за текста.
Второ, в онази епоха практиката на четене на книги пред по-широка аудитория на роднини и приятели е добре документирана, така че не е необходимо да гадаем какво се е случвало с преписите на паисиевата книга.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
SRH написа Виж мнениеНаличието на различия в данъчното бреме между християни и мюсюлмани в ОИ е безспорен факт.
И точно религиозните различия предопределят налагането на редовни или извънредни данъци само за християните (извинявам се за повторението):
- харадж - поголовен военен данък за мъжкото население на възраст между 15 и 75 години
- ресм-и божик - данък върху свинете, които се угояват за Коледа
- ресм-и ханазир - данък върху свинете изобщо
- ресм-и герден - данък за правото на сватбено веселие
- девшурме - кръвният данък. Събирал се е на всеки 3, 5 или 7 години, като се взима всяко пето дете на възраст 11-12 години. Отменен е 1582 г. и се заменя с данъка испенче.
Друга дискриминационна политика, основана на религиозен признак е ангарията. Независимо, че е еднаква като отработъчно време за християнската и мюсюлманската рая, мястото за отработване при християните често е било твърде отдалечено за християните и така реалното време за отсъствие от дома е било с пъти по-голямо.
Да се сравнява данъчната тежест на българина в ОИ спрямо Втората българска държава е напълно неуместно и подвеждащо, защото сравнението следва да бъде именно в рамките на Османската империя. Точно по този начин се вижда дискриминационният контраст между тези две групи, следствие на религиозната отчужденост.
Comment
-
Shenandoah написа Виж мнениеЦитираните мои думи бяха казани по повод спора за значимостта на Паисий и нямат никаква връзка с дебата "Турско робство или Османски период", в който не бих искал да участвам. Не употребявам "Турско робство" и смятам за излишно да обяснявам защо.
Comment
Comment