Ами все пак е оказал влияние поне върху Софроний, а дейността на Софроний в началото на 19 век определено поставя начало на Възраждането /без да се заяждаме за нелепия термин/.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Турско робство или османско владичество
Collapse
X
-
pehotinec написа Виж мнениеМного странна изглежда тази тема, като се има пред вид постоянните и участници, също и факта, че в Румъния казват "турско робство" без особено притеснение, че и братята сърби и те, които специално съм питал ... само по-образованите говорят за "османско робство".И следва един задушевен разговор и пр. Това понятие "робство" , което така сближава потомците на някогашните подопечни на н.в. султана очевидно и днес не е празна дума,макар че може и да е произлязло от времената около събарянето на турското владичество на Балканите, защото едва ли едновремешните хора са използвали такива"купешки" думи като робство и владичество. Нужно е обаче то да се преосмисли и да се даде едно по-реалистично значение, като се има пред вид, че все пак живеем в 21 век!
Comment
-
кало написа Виж мнениеЗа съжаление Паисий е бая далече от каквото и да е влияние на Просвещението и, честно - аналогиите между него и проявите на Просвещението са смешни. В някакъв план все пак има някаква връзка - когато 80 години по-късно е открит/преоткрит от деятелите на българския вариант на Просвещението.
А най-смешна е идеята, че българите като такива се появяват през 19 век, защото видиш ли тогава били станали нация. Преди това са били народ (от 9 век), по-рано етнос. Като и трите термина (нация, народ, етнос) на различните езици от които произлизат означават едно и също - народ. Това изкуствено деление - етнос, народ, нация - щеше да е смешно ако не беше трагично.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
Драги, вземи провери що значи то етнос, народ и нация, пък тогава прави такива ъъъъ обобщения. Разбира се, че българите като нация възникват през 19-ти век, също както македонците - през 20-ти. И разбира се - става дума за процес, който непрекъснато тече.
Торн, с какво точно Паисий е повлиял на Софроний - как може да се докаже това влияние?
Comment
-
кало написа Виж мнениеДраги, вземи провери що значи то етнос, народ и нация, пък тогава прави такива ъъъъ обобщения. Разбира се, че българите като нация възникват през 19-ти век, също както македонците - през 20-ти. И разбира се - става дума за процес, който непрекъснато тече.
1.етнос - произхожда от гръцката дума за народ; като термин се използва за означаване на хора с общ език, бит и светоусещане.
2.народ - общност от хора с общ произход, език, религия
3.нация - общност споделяща общ произход, език, култура и пазар (следва ли от това, че през 10 век примерно, когато са народ, те не са имали икономически взаимоотношения помежду си, очевидно следва, защото по дефиниция не би трябвало да споделят общ пазар?! Друг пример, ромите част от нацията ли са след като с тях не споделяме общи произход, език и култура? Дори да ги интегрираме, те част от нацията ли ще станат? Няма начин, с тях не споделяме общ произход. Следва ли от това, че нацията ще прерастне в качествено ново състояние след пълната им асимилация (интеграция) и как ще бъде наречено то? Очевидно следва и не се съмнявам, че ще бъде намерен подходящия термин!)Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
Хъм, boilad, без да претендирам за каквато и да е научност, аз иначе бих поставил акцентите и обясненията. Става въпрос най-вече за степента на осъзнаване на размера на общността, както и за принципите на политическа организация, останалото (особено икономиката) е вторично. Т.е. кое обединява, как става идентификацията, както културната, така и политическата. Не става въпрос за значения на думи, а за понятия. Но не ми се задълбава в тази посока в тази тема, че няма буквално нищо общо.
Кало, не познавам добре фактите (смътни спомени от Н. Генчев и следването ми), така че просто посочвах как би могло да се случи, без да твърдя, че така е станало. Нещо като общ принцип, за който смятам, че важи в повечето случаи (не само в българския). Идеята може да се появи (и проследи) много рано, реалното й осъществяване и особено масовото й осъзнаване (или по-точно "налагане") става чак след като държавата се преструктурира (създаде) като национална. Впрочем, от мненията ти из други теми съм добил впечатлението, че ти също мислиш горе-долу тези линии.
Comment
-
Съгласен съм само, че народността не е застинало понятие, както биологически, така и в културен и лингвистичен аспект, но да се определя като нещо друго?...Хъмммм!
Ето го и Н. Генчев http://electronic-library.org/books/Book%200010.htmlLiberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
Сори, че частично съм причина за ОТ и флууд. Иначе - все пак темата беше по-скоро определяне на границите на Възраждането, частният въпрос за ролята на Паисий в този процес, както и генералният въпрос има ли изобщо Въз-раждане или става дума за нещо друго. Разбира се, проблемът за оформянето на нацията е част от тази тема. ИМХО - нещата за българите стоят толкова добре в общите учебникарски шаблони за формиране на нация, че разискването е почти излишно (е, за хората, дето са се запознали поне с основната лексика, сред които май boilad и Stan не демонстрират, че попадат - но пък то си е тяхна работа, разбира се).
Да се върна на темата за Паисий и Възраждането, обаче - как, с какви извори и източници може някой да докаже, че написването на Историята играе каквато и да е обществена (повлиява на цялото общество, или дори - на елитни, формиращи нагласи, групи от него) роля в периода 1762-1844? Смятам, че това обсъждане е в пряка връзка и със заглавието на темата тук.
Comment
-
кало написа Виж мнениеДа се върна на темата за Паисий и Възраждането, обаче - как, с какви извори и източници може някой да докаже, че написването на Историята играе каквато и да е обществена (повлиява на цялото общество, или дори - на елитни, формиращи нагласи, групи от него) роля в периода 1762-1844?
Само факта, че се разпространява едва ли не апокрифно и са й направени десетки преписи е достатъчен за доказване на значимостта й.Книжицата вярно се преписва основно от духовни лица, но има и светски преписвачи. Причината преписвачите да са основно духовници е, че те са най-образованата прослойка на обществото. Повечето от тях в приписки към "Историята" изрично упоменават, че тя е дело на Паисий. Освен това Паисий не е изолирано явление. И други духовници от епохата пишат български истории, но точно за тях може да се твърди, че са част от някаква манастирска традиция, защото историите им си остават там - в манастирите,Многобройните й преписи не са ли достатъчно доказателство за популярността й? Посочи ми друга книга с подобна тематика от периода, която е толкова разпространена колкото историята на Паисийне става въпрос да ми посочиш каква да е книга, която е по-разпространена, а книга с подобно съдържание (не се опитвай да манипулираш, защото каква е базата за сравнение между който и да е "Требник", "Часослов" и други религиозни глупости с една история, пък била тя и със силно публицистична насоченост. В случая точно историята е белег за "новото").Ето го и Н. Генчев http://electronic-library.org/books/Book%200010.htmlLiberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
boilad написа Виж мнениеОтносно моя възглед за ролята на Паисий: той е достатъчно разискван и популярен, има литература по него, дал съм и линк, така че аз съм до тук.
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Comment
-
ИМХО първите два линка пуснати от ДиБо са упражнения по риторика, от които дори някой като мен със знания за Паисий граничещи със санитарният минимум за човек с някакви интереси в историята, не научава нищо ново.
Обаче третият линк, студията на Вера Бонева е прекрасно четиво и отговаря на повечето въпроси които обсъждате. Прехвърлих я веднъж, мисля че ще я прочета още няколко пъти.
Имам въпрос. Според учителят ми по история това за което се е борил Паисий и причината за написването на "историята" е разграничението на българи от гърци и независимост на българската църква от гръцката патриаршия. Очевидно разглеждането и като призив за борба срещу поробителя е качество, което и се приписва през втората половина на 19 век.
Ако това е така то тези 60 - 70 преписа са напълно достатъчни, за да достигне тя до цялата "аудитория" която има инструментариума да схване посланието. А именно висшето духовенство и и по-активни общественици.
Все пак когато Паисий пише историята в България вече има към 100 килийни училища. Според Вера Бонева освен в 10-тина манастира, преписи на историята е имало и в 60 селища. Логично е да се предположи, че това са селища с църковни, или частни килийни училища.
Така че като говорите за 60 (май са по-скоро 70) преписа, да не забравяне, че това за времето си е много. Едва ли не достатъчно. Имам в предвид достатъчно за целта за която е написана, не за да стартира Възраждането, или още по-малко някакви бунтовни настроения.
Всичко това не е за да ви се намесвам в спора. Просто си защитавам твърдението, че тоталното омаловажаване на Паисий в стаията на французина е тъповато (нищо че статията е хубава и за времето когато е писана - 1995-та година си е едва ли не еретична.)
И въпрос към Кало: Защо като не вярваш, че е имало българско възраждане си правиш труда да спориш кога е започнало и ролята на "История славянобългарска" в него?
Може би наистина ще е добре да отвориш тема за това що е възраждане и имало ли е почва у нас. На мен поне ще ми е интересно да прочета доводите ти (не за да споря, а за да видя различна гледна точка от приетата).This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
1. Няма как от бройката на преписите (която не е напълно ясна) да се правят генералните изводи до кога са стигнали те като информация. Просто няма доказателства за това. ФАКТЪТ, че Софроний не си спомня за преписването като нещо важно от живота си (а в Житието му влизат къде по-маловажни работи) говори, че и той най-вероятно не е давал особено висока оценка на това произведение. Няма и никакви факти, които да говорят, че по килийни училища, църкви и прочее е имало масови обществени четения на историята.
2. И трите линка на Дибо вече са качвани тук и обсъждани, като първите два никак не са упражнения по риторика, колкото и да не се харесва това на хората, възпитани в духа на националната митоголия.
3. Паисий не е тотално омаловажен в статията на Лори (тя си има своите сериозни недостатъци, но в друг аспект), просто е тотално митолигизиран в българската история. Демек - превъзнасян, без наличието на категорични, преки, а често - и на косвени, доказателства за приписваната му роля.
3. Къде точно съм писал, че въпросът за българско възраждане почива на някакъв вид вяра? Може да се спори доколко терминът възраждане е логичен, при условие, че става дума за формиране на нацията. А че този процес го има - никой не отрича. Трудно е да се намери точното му начало, но повечето факти клонят към извода, че именно началото на промени в Османската империя (Танзимата) е катализирало, а и в значителна степен - дало начална скорост на процесите в българските територии.
Comment
-
1. Няма как от бройката на преписите (която не е напълно ясна) да се правят генералните изводи до кога са стигнали те като информация. Просто няма доказателства за това.
ФАКТЪТ, че Софроний не си спомня за преписването като нещо важно от живота си (а в Житието му влизат къде по-маловажни работи) говори, че и той най-вероятно не е давал особено висока оценка на това произведение.
Няма и никакви факти, които да говорят, че по килийни училища, църкви и прочее е имало масови обществени четения на историята.
2. И трите линка на Дибо вече са качвани тук и обсъждани, като първите два никак не са упражнения по риторика, колкото и да не се харесва това на хората, възпитани в духа на националната митоголия.
От друга страна, самата нация моделира себе си и своите споечни митове главно в един политически план на културата и кажи-речи всеки друг примес се оказва или невградим, или второразреден. Затова религиозният аспект на културата обикновено се потиска от историческия и литературния. В същото време обаче той като че ли пропълзява скрито в териториите им и ги заразява със свойствени за себе си, но недотам свойствени за тях елементи. Продукт на такъв процес, мисля, е и явлението Паисий - антропоморфизираното начало на историко-литературното ни възраждане.
3. Паисий не е тотално омаловажен в статията на Лори
Ролята на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански е значима, но те си остават изолирани случаи.
просто е тотално митолигизиран в българската история. Демек - превъзнасян, без наличието на категорични, преки, а често - и на косвени, доказателства за приписваната му роля.
3. Къде точно съм писал, че въпросът за българско възраждане почива на някакъв вид вяра? Може да се спори доколко терминът възраждане е логичен, при условие, че става дума за формиране на нацията. А че този процес го има - никой не отрича. Трудно е да се намери точното му начало, но повечето факти клонят към извода, че именно началото на промени в Османската империя (Танзимата) е катализирало, а и в значителна степен - дало начална скорост на процесите в българските територии.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Софроний не си спомня за преписването като нещо важно от живота си (а в Житието му влизат къде по-маловажни работи) говори, че и той най-вероятно не е давал особено висока оценка на това произведение.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
във възрожденските религиозни и образователни центрове.
Логични са, съгласен съм с тях, но не опитвай да представиш и тях като ФАКТ.
Не виждам никакви общи приказки в цитираното, напротив - едно конкретно твърдение, плод на анализ.
Това ако не е омловажаване, не знам какво е. Следващата стъпка е отричане на съществуването им.... То това в някаква степен е вярно не само за Паисий а за всички значими фигури в човешката история и всички нации
Смятам, че терминът Възраждане не е точен - българската нация се ражда, а не се възражда. Но, ОК, той е плод на националното историо- и митотворчество. Иначе, става дума за процеса, който започва подтикнат от либералните промени в империята, даващи възможност за образование на собствен език, развиване на среден и едър бизнес, добра печалба за занаятите, влияние на идеите на Просвещението (опосредствано, разбира се), влияние на националното формиране на съседите и т.н., и т.н. Не знам дали този процес (на национално формиране) е завършил и днес, но със сигурност за някакъв вид оформяне можем да говорим едва след установяването на държава, със своите образователни, съдебни, силови институции.
Фактът, че някой си е направил труда да препише тая исторя говори, че тя е била оценена от някого.
Comment
Comment