Руско-турските войни

[plamen_starbov]

andreev, имам една книга на Божидар Димитров. Ако искаш може да напиша тук нещо от нея.

[andreev]

Коя знам Хроника на руско турската война и сега излезе Истинската история на освобождението . Но напиши

[plamen_starbov]

Първата, която каза. Имаш я. Ако искаш утре мога да напиша от нея нещо.

[andreev]

Ами напиши ще коментираме.Според мен книгата не е лоша макар , че напредналите в темата може да оплюят Божидар Димитров .

[Sturmpionier]

Благодаря ти предварително, андреев. Да- на Гривица има и руски паметници, защото там се сражава и 18 пехотен полк (руски). Въпросните румънски знамена- бойни от самата война ли са, че уредничката казва, че са изтински. Възможоно е да са дарени през 1907, когато е построен мавзолея. Мисля че ще е интересно ако имаш възможнст да снимаш и остатъците от редутите.

П.П: "Истината за освобождението на България" днес я прегледах на бързо в книжарницата. Като цяло май е един вид хронологичен разказ за войната. Така че някой би ли споделил в какво точно се изразява въпросната истина ?

[andreev]

На Гривица са се сражавали не един а много руски полкове 18 полк е Вологодски , там са се били още Архангелогородски , Тамбовски , Пензенски , Колменски ,Серпуховски , Галицки , Костромски , Козловски. За румънците знам че там са воювали елитните им части - доробанци. Румънският мавзолей е открит преди руският/ българският / в центъра на Плевен/ 1907/ , открит е 1902 г и се намира в с.Гривица . Знамената съм сигурен , че са истински , но не съм ги видял разпънати , по тях е имало следи от битката . Колкото до редутите ще ги снимам .

[Sturmpionier]

На Гривица са се сражавали не един а много руски полкове 18 полк е Вологодски , там са се били още Архангелогородски , Тамбовски , Пензенски , Колменски ,Серпуховски , Галицки , Костромски , Козловски. За румънците знам че там са воювали елитните им части - доробанци. Румънският мавзолей е открит преди руският/ българският / в центъра на Плевен/ 1907/ , открит е 1902 г и се намира в с.Гривица . Знамената съм сигурен , че са истински , но не съм ги видял разпънати , по тях е имало следи от битката . Колкото до редутите ще ги снимам .

За руските полкове е възможно да си прав - не съм проучвал сериозно участието на руснаците в битката на този участък.
Колкото до доробанците - те далеч не са елитни войски. Това е териториялна пехота, нибирана по време на мобилизацията. Във войната участват общо 16 доробандски полка, от които от 1 до 4 до полк и от 8 до 16 полк били въоръжени с Крнка обр 1867, а 5-7 полкове с "Пийбоди" обр. 1868. Доробанците носели бяла униформа със сини кантове, повлияна от националния костюм и мека шапка-калпак, наклонена на дясно със забучено паче перо от лявата страна и с монограма на Карол ² отпред.
За елитни войски в румънската армия по това време (а и не само тогава ), бих посочил т.нар vanatri - бойците от стрелковите батальони. В румънската армия през 1878-1878 е имало само 4 стрелкови батальона (от 1 до 4 номер). Били са въоръжени със системата "Пийбоди" обр 1868, притежава ли са добра стрелкова култура, били са добре обучени в ръкопашен бой и са носели модерна за времето си униформа, повлияна от западноевропейските егерски (стрелкови) части. През 1916 vanatori стават планинските части на румънската армия, които воюват добре в Карпатите, през ПСВ, а през ВСВ се отличават особено в боевете на Кримския полуостров. Самият Манщайн е сипел похвали по техен адрес. Именно 2-ри румънски стрелкови батальон, начело на своя командир майор Александру Кандиано-Попеску е една от първите части, които навлизат в Гривица редут ¹1.
Освен това това в пехотата имало още 8 (от 1 до 8 номер) линейни полка, които формирали редовната пехота. Те всички били въоръжени с "Пийбоди" обр 1868, носели модерна униформа, повлияна от френската и пруската мода във военно облекло.
Въпреки съществуващите различия и трите вида пехота демонстрират много добра боеспособност и завидна храброст.

[andreev]

Благодаря за информацията която ми даде .Просто мислех че са елитни . Униформите съм им виждал. Има запазени в Плевенският исторически музей и в румънският музей в Пордим. В Пордим е и походното легло на Княз Карол мисля ,че беше . А за пушките ми хареса това което писа , не знам карабините Драйзе кой е воювал с тях . Доколкото знам на румънците е бил поверен участъкът край с. Опанец . Румънците мисля ,че не участват в първите две атаки на града. Но както пишеш превземат Гривишки редут ¹ 1 който после не успяват да задържат, но задържат малък преден редут , където остават на пост .Между румънската и турската армия възниква дружба пише Хърбърт , тъй като позицийте са на разстояние 100 м. Руското командване не харесва това и сменя румънците с руски полкове.

[Sturmpionier]

Да - в Пордим е била главната квартира на румънската Оперативна армия.Това всъщност е армията, изпратена в България да вземе участие в боевете за Плевен(43 413 пехотинци, 7 130 кавалеристи и 110 оръдия). Там е пребинвавал и кназ Карол ², който е бил назначен на 16 август 1877 за главнокомандващ западния отрад на дунавската армия, в който влизали също и въпросните румънски войски.
Карабините "Дрейзе" обр. 1841 са използвани от румънската кавалерия в тази война. Тя е била разделена подобно на пехотата на редовна кавалерия (рошиори) и териториална (калараши). във войната участват общо 2 полка рошиерои (1 и 2 полк) и 7 полка калараши (от 2 до 9 полк). Носели са хусарски стил униформи, като мундирът на рашиорите е червен, а каларашите син. Отделно с със системата "Дрейзе" преди войната са били въоръжени всички доробанци, но в навечериотао на войната от русия като безвъзмездна помощ са получени голямо количество пушки от системата Крнка обр 1867, с които са превъоръжени доробанците. В първите две атаки, румънцинте наистина не участват , защото са помолени за помощ след провала на втория щурм. На
Оперативната армия е била разгърната на целия източен и североизточен участък по време на третия щурм и последвалата обсада на Плевен. На 19 юли великият княз николай николаевич изпраща телеграма до Карол, молейки го да извърши демонстрация със своите войски, обезпечавайки действията на руснаците. на следващия ден - 20 юли, 4 румънска пехотна дивизия форсира дунав и поема гарнизона на Никопол.Съмнявам се да е изникнала дружба между турите румънците. румънските войски се сражават с голямо ожесточенение и ненавист към врага в тази война. Все пак този конфликт е тяхната война за независимост. Невъзможно ми изглежда и да са били сменени от руски полкове заради това. Все пак главнокомандващия е Карол, а той едва ли би дал такава заповед

[plamen_starbov]

Ето сега и от мен малко:
Осман паша се измъква от Видиноще на 1 /13/ юли с 19 батальона пехота,5 ескадрона и 54 оръдия, телеграфирайки на Хасан паша в Никополда удържи крепостта на всяка цена. Тъй като Западният отряд няма разузнаванена запад от река Вит, движението на турците остава скрито.Информацията сравнително бързо стигнала до румънския княз, който незабавно я предал в главната квартира. Присъединявайки по пътя си по-малси османски гарнизони, на 7 /19/ юли Осман паша влиза в Плевен, който е зает от трите батальона, отделени от гарнизона на Никопол, изпратени няколко дни по-рано от предалия се вече Хасан паша. Още на 26 юни /8 юли/ еднаполустотня казаци от 30 донски полквлиза в Плевен, разоръжава гарнизона - една рота запасняци, охраняващи военната болница и се оттегля, водейки престрелка с черкезки банди.
Заела Плевен, армията на Осман паша незабавно започнала действия по превръщането му в солидна крепост. Тя става страшна заплаха за руската армия, от чиято единствена комуникационна връзка Свищов с базите в Румъния, плевенската турска групировка е само на 60 версти. Но руското командване към 8 /20/ юли все още нямало точна представа за числеността на противника в Плевен и дори за това дали самият Осман паша е там. Заповедта, дадена от Криденер на отрядана генерал Шилднер-Шулднер да заеме Плевен, остава в сила. Авангардните боеве на 7 /19/ юли не дават възможност на командира на отряда да опрделе точно силите на турците.
Атаката на Плевен генерал Шилднер-Шулднер започва ва 8 /20/ юли с началните 9 батальона, 16 сотни и 46 оръдия. Срещу него турците противопоставят 25 батальона, 6 ескадрона, 58 оръдия и неколкостотин черкези, тоест Осман паша има повечеот двукратно превъзходство, като при това заема отлични позиции. Освен всичко руският отряд е разделен на две части, отстоящи една от друга на значително разстояние, които поради лоша координация влизат в бой в различно време на деня. Яростният щурм на северните турски позиции пред Плевен продължава през целия ден. С падането на нощта обезкръвените руски части отстъпват, изоставяйки и малкото позиции, които успяват да превземат - за удържането им не достигат сили. Загубите са тежки - 2401 войници и офицери. Турците губят не повече от 2000 души.
Това е от мен засега. Ако искате мога да напиша още.

Ето сега и от мен малко:
Осман паша се измъква от Видиноще на 1 /13/ юли с 19 батальона пехота,5 ескадрона и 54 оръдия, телеграфирайки на Хасан паша в Никополда удържи крепостта на всяка цена. Тъй като Западният отряд няма разузнаванена запад от река Вит, движението на турците остава скрито.Информацията сравнително бързо стигнала до румънския княз, който незабавно я предал в главната квартира. Присъединявайки по пътя си по-малси османски гарнизони, на 7 /19/ юли Осман паша влиза в Плевен, който е зает от трите батальона, отделени от гарнизона на Никопол, изпратени няколко дни по-рано от предалия се вече Хасан паша. Още на 26 юни /8 юли/ еднаполустотня казаци от 30 донски полквлиза в Плевен, разоръжава гарнизона - една рота запасняци, охраняващи военната болница и се оттегля, водейки престрелка с черкезки банди.
Заела Плевен, армията на Осман паша незабавно започнала действия по превръщането му в солидна крепост. Тя става страшна заплаха за руската армия, от чиято единствена комуникационна връзка Свищов с базите в Румъния, плевенската турска групировка е само на 60 версти. Но руското командване към 8 /20/ юли все още нямало точна представа за числеността на противника в Плевен и дори за това дали самият Осман паша е там. Заповедта, дадена от Криденер на отрядана генерал Шилднер-Шулднер да заеме Плевен, остава в сила. Авангардните боеве на 7 /19/ юли не дават възможност на командира на отряда да опрделе точно силите на турците.
Атаката на Плевен генерал Шилднер-Шулднер започва ва 8 /20/ юли с началните 9 батальона, 16 сотни и 46 оръдия. Срещу него турците противопоставят 25 батальона, 6 ескадрона, 58 оръдия и неколкостотин черкези, тоест Осман паша има повечеот двукратно превъзходство, като при това заема отлични позиции. Освен всичко руският отряд е разделен на две части, отстоящи една от друга на значително разстояние, които поради лоша координация влизат в бой в различно време на деня. Яростният щурм на северните турски позиции пред Плевен продължава през целия ден. С падането на нощта обезкръвените руски части отстъпват, изоставяйки и малкото позиции, които успяват да превземат - за удържането им не достигат сили. Загубите са тежки - 2401 войници и офицери. Турците губят не повече от 2000 души.
Това е от мен засега. Ако искате, мога да напиша още. Моля да ме извините за повторението, стана грешка.

[Sturmpionier]

Търся литература за обсадата на Плевен.

http://militera.lib.ru/h/genov/- тук има не много информация по въпроса. От тази книга съм чел само главата за бойния път на румънската армия, която обаче е пълна с грешки.

[andreev]

http://militera.lib.ru/h/genov/- тук има не много информация по въпроса. От тази книга съм чел само главата за бойния път на румънската армия, която обаче е пълна с грешки.

Книгата на цонко Генов ми е позаната , но сякаш не съм намирал в нея нещо за по разширено за Плевен. някой във форума цитира книгата на Уйлям фон Херберт "Отбраната на Плевен" в която пише за дружбата между румънци и турци на предните позиций на Баш табия. "Дружба" в смисъл, че службата на първите позиций е била много тежка ако се покаже човек над бруствера на редута със сигурност бил прострелван . Затова постовите дружини карали не повече от 24 часа . Двете страни не стреляли по време на смяната на постовете , а по време на примирието се завързало приятелство между офицерите . В резултат на това жертви почти нямало и от двете страни ,което накарало руснаците да сменят румънците . Така поне пише Хърбарт .
Осман държал да се знае , че не се предава на румънците а на русите .

Ето сега и от мен малко:Шилднер-Шулднер да заеме Плевен, остава в сила. Авангардните боеве на 7 /19/ юли не дават възможност на командира на отряда да опрделе точно силите на турците.
Атаката на Плевен генерал Шилднер-Шулднер започва ва 8 /20/ юли с началните 9 батальона, 16 сотни и 46 оръдия. Срещу него турците противопоставят 25 батальона, 6 ескадрона, 58 оръдия и неколкостотин черкези, тоест Осман паша има повечеот двукратно превъзходство, като при това заема отлични позиции. Освен всичко руският отряд е разделен на две части, отстоящи една от друга на значително разстояние, които поради лоша координация влизат в бой в различно време на деня. Яростният щурм на северните турски позиции пред Плевен продължава през целия ден. С падането на нощта обезкръвените руски части отстъпват, изоставяйки и малкото позиции, които успяват да превземат - за удържането им не достигат сили. Загубите са тежки - 2401 войници и офицери. Турците губят не повече от 2000 души.

Доколкото знам атаката се провежда предимно от север и североизток . Бой се води в с. Буковлък , в тази посока руски части успяват да влезнат и в самият град . Командира на Архангелогородския полк полк. Розембрьом загива в този бой , той е с финландски произход . Турците му отрязват главата и набучват на кол / не знам какъв е този обичай при тях/. Мисля че коломенски полк води бой в района на с. Гривица всички групи от него увлекли се в атаката загиват .

[Гост]

На Гривица са се сражавали не един а много руски полкове 18 полк е Вологодски , там са се били още Архангелогородски , Тамбовски , Пензенски , Колменски ,Серпуховски , Галицки , Костромски , Козловски. За румънците знам че там са воювали елитните им части - доробанци. Румънският мавзолей е открит преди руският/ българският / в центъра на Плевен/ 1907/ , открит е 1902 г и се намира в с.Гривица . Знамената съм сигурен , че са истински , но не съм ги видял разпънати , по тях е имало следи от битката . Колкото до редутите ще ги снимам .

в село с.Гривица редутите в какво сьстояня са, останки имали от двата редута ако ги снимате ще бда благодарен
а до река Вит имали нещо от деня на пробива
други редути освен кованлк и иса ага имали в Плевен
БЛАГОДАРЯ

[Parabellum]

Някой искаше този списък-забравих кой.Това е цялата статистика

СПИСОК
убитых и умерших от ран офицеров Болгарского ополчения.
В войну 1877 - 78 гг. были убиты и умерли от ран следующие офицеры Болгарского ополчения:

1-й дружины Капитан Мехеда
2-й " поручик Войцеховский
3-й " подполковник Калитин (командир дружины)
" " капитан Федоров
" " штабс-капитан Усов
" " поручик Попов
" " подпоручик Поликарпов
5-й " штабс-капитан Рогозинский
"
" поручик Павлов
поручик Максютенко
Военный врач Вязанков

СПИСОК
ополченцев Болгарского ополчения убитых в войну 1877-78 годов.
(По сведениям болгарского военного министерства)

--------------------------------------------------------------------------------

I-ой дружины:
(Эта дружина участвовала в следующих делах: 19-го июля 1877 г. при г. ст. Загоре, 9, 10, 11 и 12 августа 1877. на Шипке, 21-го августа 1877 г. при с. Зелено Древо и 27 и 28 декабря 1877 г. при с. Шейново).


Имена и фамилии
Стефан Ангелов
Димитрий Анастасов
Иван Атанасов
Ангел Анастасов
Андрей Апостолов
Гено Ангелов
Коста Апостолов
Коста Ангелов
Василий Бенков
Георгий Бериджанов
Илья Билич
Антон Божинов
Нестер Блажов
Кране Бенев
Николай Величков
Иван Витаков
Иван Велков
Илья Велков
Иванчо Валов
Милан Вранчев
Христо Велчев
Семен Георгиев
Семен Георгиев
Алексей Георгиев
Ангел Генов
Тодор Генов
Христо Георгиев
Христо Георгиев
Иван Георгиев
Лазарь Григорьев
Николай Григорьев
Николай Генков
Александр Дичев
Иван Димитриев
Иван Дионисов
Иван Димитриев
Иван Димитриев
Николай Дянков
Танас Дочев
Стоян Данчев
Захарий Драганов
Петко Добрев
Макол Димов
Михаил Димов
Василий Бнчев
Анастас Ефто
Димитрий Енчев
Петр Енчев
Николай Захарьев
Василий Захарьев
Савва Иванов
Петр Иванов
Павел Иванов
Панайот Илиев
Ангел Иванов
Антон Иванов
Димитрий Иванов
Димитрий Иванов
Димитрий Иванов
Христо Иванов
Христо Иванов
Харалампий Иванов
Максим Иванов
Герман Иванков
Иван Иванов
Георгий Костов
Алекеей Кристик
Христо Калчев
Стефан Кролев
Николай Кисевски
Лазарь Колев
Зиновий Кискин
Станчо Лазаров
Димитрий Ловачиев
Димитрий Манов
Димитрий Митев
Петко Милев
Христо Малешков
Иван Михайлович
Николай Митев
Николай Михайлов
Недю Минчев
Милан Милашевич
Василий Михайлов
Тодор Митев
Киро Митев
Константин Минчев
Христо Николаев
Петр Николов
Добри Николаев
Добри Николов
Димитрий Неделков
Георгий Николов
Григорий Николаев.
Филипп Николаев
Алексей Найденов
Николай Новков
Василий Николов
Велю Неделков
Стоян Николаев
Станислав Новицки
Константин Неделчев
Иван Неделков
Илья Найденов
Илья Недев
Цено Ненов
Цани Николов
Георий Петров

Георгий Петров
Георгий Петров
Антон Петров
Антон Петков
Ангел Пенев
Антон Пакайотов
Иван Попов
Юрдак Попов
Иван Пенев
Стефан Павлов
Отоян Петров
Христо Попов
Николай Петков
Петр Петров
Цанчу Петров
Марин Петков
Константин Парашкеевич
Руеси Панчев
Харалампий Радолеско
Бончу Руссев
Станко Радев
Пандедип Радев
Дмитрий Ралчев.
Георгиж Стаичев
Георгий Стоянов
Стойко Стойков
Василий Стоянов
Вылюс Стоилов
Влайко Соботич
Цветко Станомирович
Цено Оаббев
Иван Стоянов
Иван Отоянов
Иван Стефанадов
Андрей Тодоров
Иван Тодоров
Иван Табаков
Гено Тодоров
Данко Тотев
Константин Ушурски
Андрей Христов
Михаил Христов
Стоян Христов
Иван Цонев
Василий Цанев
Марин Цанев
Петр Цонев
Георгий Чолак
Димо Шишманов
Григорий Юрданов
Колю Юрданов
Илья Якимович
Илья Якимов


Всего убито: 161 ополченец
--------------------------------------------------------------------------
II-й дружины:
(Эта дружина участвовала в следующих делах: 19-го июля 1877 г. при Старой Загоре, 9, 10, 11 и 12 августа на Шипке и 27 и 28 декабря 1877 г. при с. Шейново).


Николай Апостолов
Николай Апостолов
Тодор Адрианов
Атанас Ангелов
Антон Атанасов
Коста Андонов
Константин Ангелов
Стефан Антонов
Иван Белев
Григорий Великов
Николай Василев
Стефан Владев
Войчо Василев
Юрдан Владигеров
Райчо Василев
Илья Георгиев
Петр Герицев
Пантелей Георгиев
Емануил Гекчев
Андрей Димитров
Иван Димитров
Петр Димитриев
Димитр Дончев
Тодор Живков
Иван Илиев
Павел Иотов

Димитрий Иванов
Стефан Иванов
Спиро Иванов
Отоян Иванов
Христо Иванович
Иван Кучканов
Антон Киров
Ламбри Конетантинов
Димитрий Костов
Христо Кузманов
Гецо Кынев
Иван Личев
Митю Лазаров
Отанко Маринов
Сергий Маринов
Василий Манов
Петр Марков
Георгий Михайлов
Христо Мануилов
Янко Михайлов
Ангел Маринов
Димитрий Маринов
Ангел Николаев
Добри Николов
Иван Николаев
Георгий Ников

Милю Петров
Илья Промков
Стефан Петров
Стефан Петков
Трандахим Петров
Христо Параскевов
Георгий Петров
Георгий Попецов
Николай Радев
Петр Саввов
Пенчо Саввов
Пенчо Стоев
Петр Симеонов
Дамьян Саввов
Иван Стойков
Георгий Стоянов
Младен Спасов
Харалампий Станев
Иван Танев
Стефан Трифонов
Николай Теричев.
Иван Филипов
Юрдан Хрнстов
Коста Христович
Стефан Цанев
Тодор Парасков


Всего убито 78 ополченцев
--------------------------------------------------------------------------
III-й дружины:
(Эта дружина участвовала в следующих делах: 19 июля 1877 г. при Старой Загоре, 9 10 11 и 12 августа 1877 г. на Шипке, 27 и 28 декабря 1877 г. при с. Шейново и 16 января 1878 г. стычка с башибузуками при с. Тича).





Борис Ангелов
Петко Богдааов
Продан Божинов
Манол Бакарджийски
Анастас Блысков
Гани Велчов
Петко Василев
Диитрий Василев
Тодор Владов
Иван X. Вылчанов
Станю Велков
Тодор Георгиев
Христо Георгиев
Апоетол Димитриев
Димитрий Деянов
Стефан Димов
Стефан Дичев
Стоян Драганов
Тодор Дамьянов
Захарий Енчев
Антон Жванов
Владимир Иванов
Ганчо Иванов
Деню Иванов
Лефтер Иванов
Лазарь Иванов
Станчо Иванов
Трайчо Иванов
Тодор Иванов
Иордан Иванов
Василий Калачев
Владимир Константинов
Данайло Кисса
Димитрий Киряков

Иван Киров
Пенчо Колев
Спиро Каменов
Трендафил Коларов
Тодор Константинов
Христо Конкилев
Юрдан Костантинов
Юрдан Костантинов
Иван Лазаров
Николай Лазаров
Антон Манчев
Борис Минчев
Димитрий Малинов
Димитрий Митков
Иван Минчев
Ковстантин Миронов
Николай Михалев
Стефан Минков
Селвестр Марков
Трифон Маринов
Христо Манчов
Петр Николаев
Трифон Нейков
Янчо Николов
Иван Орманжи
Василий Пенчов
Владимир Петров
Вылко Петров
Георгий Петков
Григорий Пенев
Григорий Попов
Дамьян Петров
Данил Петров
Иван Пройчев

Константин Петров
Манол Петров
Марин Пройчев
Николай Попов
Райчо Петров
Стоян Петров
Станю Петров
Стоян Петров
Станю Петков
Спиро Петров
Христо Петков
Константин Райчов
Марин Райчев
Тодор Рущев
Василий Стефанов
Ганчо Станчев
Дамьян Соколов
Димитрий Отайков
Дойно Стоев
Иван Стамов
Константин Сапунов
Николай Станев
Пейчо Станчев
Моеко Тодоров
Райчо Труфчев
Христо Тодоров
Иван Фитов
Лука Христов
Миню Христов
Стефан Христов
Тома Христов
Андрей Шишманов
Павел Шимманов
Василий Минчев


Всего убито: 102 ополченца




--------------------------------------------------------------------------

IV-й дружины:
(Эта дружина участвовала в обороне Шипки с 9 по 20 августа и имела стычку с башибузуками при с. Тича 16-го января 1878 г.)



Ефто Дякович
Стефан Петров
Иван Саведич
Стефан Славов


Всего убито: 4 ополченца

[viking heart]

Parabellum, браво!!! Знаеш ли от колко време търся подобен списък. :nworthy: :rock: