Руско-турските войни

[Parabellum]

Тази тема по-принцип трябва да е в раздел Обща История,но понеже тези войни пряко са свързани с нас мястото й е тук.Иска ми се в по-широк план да обхванем всичките войни които е водила Руската Империя срещу Османската

[княз Крылов]

Руско-турските войни

Хъмн ....всичките?

Ако за имперските това ще рече :
1. При Петър ²
2. При Екатерина ²²
3. При Николай ² - цели две ако се брои и Кримската.
4. При Александър ²² - Освободителната.

Тези ли са ...или изпускам нещо?

[Гост]

За дълъг период от време за българите имат значение Австро-турските конфликти ,Руско -турските войни оказват влияние върху съдбата на българите(по един или друг начин) едва от началото на 19 в. нататък,като за века войните са общо 4.В тях руснаците възприемат различно стратегическо поведение спрямо българите,в зависимост от плановете си за настъпление на Балканския полуостров.
По този въпрос много добра монография е написал Стефан Дойнов-
"Руско-турските войни 1774-1756" .
Сами разбирате ,че темата е много обширна и е невъзможно дори да бъде резюмирана в няколко изречения.Моят съвет е: прочетете книгата!

[Гост]

Необходимо уточнение

Книгата на Стефан Дойнов е: " Руско-турските войни 1774-1856" .
Нали все пак поставяме акцента на 19 в.

[Parabellum]

Неволна грешка...

За пореден път на измишльотини този път те са на Божидар Димитров. Тук пускам статията му за Руско-турската война. Този човек сам си вярва на себе си!

На Шипка опълченците спечелиха войната
Дядо Вазов митологизира битката, българските доброволци са имали храна и патронипроф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
11 август 2003

На днешния ден през 1877 г. приключва Шипченската епопея. Отдавна историците са я признали за решителния момент в цялата Руско-турска война от 1877-1878 г. Но както всяко събитие от подобен род, и тя е свързана с някои заблуди. Основната сред които бе, че дължим свободата си изключително на руските щикове.
Е, вярно, към руската армия се числят и 7000 български доброволци. Но никой от руските генерали не гледа сериозно на тази пъстра смесица от вече обстреляни, но недисциплинирани и необучени "по правилата" хъшове и непомирисали барут студенти, ученици, градинари, дюлгери дребни търговци. Затова е
въоръжена
още по-калпаво
- с френски пушки "Шаспо", пленени по време на Френско-пруската война и продадени след това на безценица от Германия на Русия. А на назначението на генерал Столетов за командир на опълчението се е гледало от колегите му като на нещо средно между подигравка и наказание.
Руският план за действие е наистина авантюра. Предвидено е предният отряд на ген. Гурко, наброяващ едва 14 000 души, половината от които са изпратеното в последния момент на първа линия българско опълчение, само за един месец да стигне до Одрин. Там турците трябва да капитулират.
В началото изглежда, че става именно така. Руснаците форсират изненадващо Дунав при Свищов и бързо напредват към Стара планина. Без бой са освободени Търново и Габрово. За десетина дни Гурко преминава през неохраняемия Хаинбоаз, разпръсва малобройните турски части около Шипка, завзема Казанлък и Стара Загора и стига до Елхово. От Одрин го делят около 70-80 км.
Тук започва трагичният обрат. Осман паша завзема Плевен. Той има два пъти повече войски и може да тръгне сам към Свищов и да изхвърли руснаците в Дунава. Същото може да направи командващият в Шумен Мехмед Али паша, който има 125 000 души срещу 45 000 "сдържащи" го руснаци.
Но и Осман паша, и Мехмед Али паша трябва да чакат Сюлейман паша. Това е първата грешка на турското командване, която компенсира руските такива. В Санкт-Петербург се сепват. И извършват този път истинска мобилизация. Дванадесет елитни гренадирски дивизии, тежка артилерия, кавалерия, инженерни части и всяко друго снаряжение и припаси потеглят на юг. Но те могат да стигнат до Дунава не по-рано от края на август.
А в това време Сюлейман паша вече е пред Шипка. От Плевен го делят десетина дена път, Стара планина и българско опълчение. Ако той бе успял да се съедини безпрепятствено с Осман паша, руските войски, междувременно обезкръвени от двете неуспешни атаки на Плевен, просто нямат друг избор, освен да се оттеглят зад Дунав. Такива съвети вече са давани на император Александър II и ако той ги бе послушал, втора кампания едва ли щеше да има. И свободата на България ставаше нещо доста проблематично. Самата епопея на Шипка е
леко митологизирана от Дядо Вазов
Истината е, че опълченците ни може и да са се поизпотили, но "жажда и студ" не е имало. Защото габровци, наредени в жива верига, наред с дрехи, храна и вода са носили в кратунките и сливовица, и вино. Не са имали и чак такъв недостиг на патрони - просто са действали по български с подръчни материали като "камъни и дърве". Но само с тях едва ли само за три дена - 9, 10 и 11 август - са избили 8000 аскери и са ранили още 12 000.
В едно обаче народният поет е прав. При Шипка българското опълчение де факто спечелва не само битката, но и войната. Руското командване печели скъпоценните две-три седмици. В началото на септември московските гренадири и сапьорите на генерал Тотлебен вече са при Плевен. И това е началото на края.

[Odzava]

Да не забравяме и действията на флота. Макаров и Рождественски с техните миноноски сковават действията на турския флот, който на книга изглежда страшен, но на практика е същата развалина каквто е и Империята. Няколкото рейда по Дунав и Кавказкото крайбрежие на откровенно спомагателните Руски кораби водят до парализа на Османското флотско командване. Така то не може да използва активно наличните си кораби и ги изтегля към Босфора.

[Fox Mulder]

Повлияло ли е лунното затъмнение от 23 август 1877 г. върху хода на битката за Шипка?


Разглеждаийки преди време стари броеве на престижното астрономическо списанието Sky & Telescope се натъкнахме на интересна статия отнасящта се до лунни и слънчеви затъмнения състояли се на една и саща дата с големи исторически битки и тяхната евентуална връзака с изхода от вапросната битка.Заинтересувани от това ние чрез програмата Red Shift 3 проверихме датите на някои важни сражения за българската история. Така открихме че на 23 август 1877 се е състояло пълно лунно затъмнение видимо от територията на България. А всички знаем за героичната отбрана на Шипка състояла се на тази дата.

Няма по-велика битка в българската история от тази за Шипченския проход и малко са събитията от нашето минало, които могат да се мерят по важност с победата на руските войски и опълченците. Всеки българин знае за тези боеве и съзнава тяхното значение. Но малко са хората, на които е известно, че по време на най-решителния ден от боевете е имало астрономическо събитие, увито в мистерия за обикновения човек – пълно лунно затъмнение. По наша смела преценка този фактор се нарежда до трите най-важни причини за победата: храбростта, жертвоготовността на защитниците и перфектните условия за отбрана, които предоставя планинския терен.
Преди да разгледаме подробно затъмнението и да определим ефекта му върху битката, да проследим събитията довели до Шипченската епопея.
Руско-турската война от 1877-1878 г. е обявена на 23 април. В началния етап на войната руските успехи следват един след друг. Бойните действия започват на 27 юни 1877 г., когато войски под командването на ген. Скобелев извършват десант в района на гр. Свищов. През река Дунав са построени понтонни мостове и бързо започва прехвърляне на войски и техника на българския бряг. Операцията протича изключително успешно. Градът е завладян бързо. Тази операция по-късно ще бъде посочена от военните историци като класическа и оценена като голямо постижение на руското военно изкуство.
Предният руски отряд е командван от ген. Гурко. Отрядът има за цел превземането на Търново. Това се прави, тъй като този град се явява ключ към старопланинските проходи в средната част на планината. В състава на отряда влизат 12500 войници и 40 оръдия, подкрепени от български опълченски сили. Те започват да щурмуват Търново. На 7 юли турските сили напускат града. Същия ден руските сили влизат в него, като по този начин си осигуряват важна опорна база за по-нататъчното си настъпление.
По-големите и по-важни проходи през Стара планина са охранявани от турски войски. Това е причината, поради която ген. Гурко решава да премине през малкия проход Хаинбоаз по пътя си към Стара Загора.
По същото време, поради лошо стечение на обстоятелствата и забава на руските войски Осман паша успява да се укрепи в Плевен със 17000 войници и 58 оръдия. На 20 юли градът е атакуван от руските войски, но за съжаление напълно неуспешно.
На 22 юли войските под командването на ген. Гурко превземат Стара Загора. На 31 юли, след тежки и кръвопроливни боеве, турските военни сили, командвани от Сюлейман паша, си връщат града. Сюлейман продължава настъплението си, следвайки отстъпващите руски войски. След превземането на Казанлък и село Шипка турските войски се насочват към Шипченския проход, надявайки се да преминат Стара планина през него. Проходът, обаче, вече е зает от руски и български отряди, готови да се сражават до последния човек. Трябва да се отбележи от каква огромна важност е върхът да бъде удържан в руски ръце. Затова нека за миг да си представим, че Сюлейман паша бе преминал прохода. Ако това се бе случило, то турските войски биха разделили руските сили, озовавайки се в техния тил. Също така Сюлейман паша би могъл да нападне и разгроми руските войски, обсадили Плевен и би се съединил със силите на Осман паша. Така турските войски биха придобили числено превъзходство в Северна България, което би довело до загуба на войната от Русия.
На 18 август Сюлейман паша превзема Казанлък, а на следващия ден и село Шипка. След това войските му поемат нагоре убедени, че без особени усилия ще превземат най-високите точки на прохода – върховете Св. Никола /днес Столетов – 1327м/ и Шипка, за да продължат настъплението си на север.
В навечерието на августувските епични боеве за прохода, шипченските позиции се охраняват от 5 дружини български опълченци, 10 роти от 36-ти Орловски пехотен полк, 4 казашки сотни, общо около 6000 души и 25 оръдия. Към тях на втория ден се присъединява 35-ти Брянски пехотен полк. Отбраната е командвана от Н. Г. Столетов. На тези бранители на Шипка Сюлейман паша противопоставя 49 батальона, 1300 конници, 5 полски и 2 планински батареи – общо около 27 хиляди души и 60 оръдия. Освен това турската войска разполага с по-модерно оръжие.
Първата атака е на 21 август. Турският военноначалник атакува позициите на защитниците с две колони – от север и от юг. До вечерта са проведени 12 атаки, но без да се постигне какъвто и да било резултат. На 22 август противникът прави опит да обходи позициите на защитниците и да ги атакува, но начинанието му отново е провалено.
Следващият ден 23 август е решителен за отбраната на Шипка. Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви. Планът за атака е разработен от английските му военни съветници и се изразява в отвличане вниманиет на защитниците с фалшиви атаки, докато те бъдат обградени и напълно унищожени. Този план е провален от твърдата воля на отбраняващите Шипченския проход да отстоят докрай на свирепия натиск, въпреки недостатъчните муниции и липсата на продоволствия, въпреки непрекъснато редеещите редици. Към 5 часа следобед се задават подкрепления – около батальон войници, по двама по трима након.
След няколко часа настъпва нощта.
Тази нощ ще се превърне в преломен момент в битката. Сюлейман паша е решен да унищожи съпротивата най-късно до следващата ден, като заповядва атаките да продължат непрестанно. Същата тази нощ на 23 август ще има пълно лунно затъмнение. Според данни този ден е бил много сух и горещ – 38°С, а от спомените на опълченците съдим, че небето е кристално чисто и ясно. Следователно условията за наблюденията били перфектни. В таблицата може да видите елементите на затъмнението.. Навлизането на Луната в полусянката на Земята е започнало в 22 часа 07 минути. Луната е 27° над хоризонта, а посоката е югоизток. Луната е изцяло в земната полусянка в 23 часа 11 минути. Едва ли тази част от затъмнението е забелязана от сражаващите се войски, тъй като те са имали къде-къде по-важна работа от наблюдаването на небето. Луната започва да навлиза в земната сянка в 23 часа и 17 минути.
Часът е 0 часа 22 минути.
Луната е 35° над хоризонта, в южна посока тя е изцяло в земната сянка. Вероятно тогава сражаващите се са забелязали природния феномен. Луната е променила цвета си драстично, светлината е паднала. Краят на пълната фаза е в 2 часа и 04 минути на височина 30° и югозападна посока. Последният контакт със земната сянка е 3 часа и 10 минути на височина 23° посоката е сащата. Краят на затъмнението е в 4 часа и 19 минути на височина 14° и югозападна посока. По това време е настъпвал полумрак
Както личи от данните, Луната по време на затъмнението се е намирала сравнително ниско. Може да се предположи, че е направила впечатление на войниците, тъй като тя просто е влизала в полезрението им. Може също така да предположим, че червеният цвят на лунната повърхност е бил доста ясно различим.
Според наблюденията на над 170 лунни затъмнения от времето на Тихо Брахе чак до наши дни. Знаем, че 3-4 години преди минимума на слънчевата активност се наблюдават най-ярките лунни затъмнения.Сащо така знаем че по времето на самия минимум настъпва внезапно рязко падане на яркоста на затъмнението. Известно ни е сащо , че минимума на слънчева активност между 11 и 12 цикал се пада през 1878 година. От това може да се заключи, че при това затъмнение цветът не е бил нито много ярък, нито много тъмен.
Преки доказателства за нашите заключения са спомените на Михаил Евтимов Манчев (1824-1934), участник в Руско-турската война във ²² дружина на българското опълчение. Ето част от разказа, отнасящ се до събитията от оная паметна нощ:

"През тая вечер турчинът не се оттегли, както първите две вечери, той нападаше – искаше му се поне през нощта да свърши нещо, но едно небесно явление му предсказа, че се лишава вече от възможността да сполучи, и той се оттегли.
Това небесно явление ето какво беше:
Тъкмо посред нощ, когато Сюлейман се бе решил по хладината да превземе позициите или остави да избият всичката му войска, а той сам-самниничък да се върне при дяда Султана и му поднесе поздравленията, които още от първий ден и до тая минута защитниците на върха не преставаха да го молят да поднесе, на тъмно-синьоното безоблачно и прозрачно небе се появи величествено явление – месецът затъмня! Той затъмня, но не цял: едно малко червено кълбо се не изгуби от пред очите на присъствующите на тоя връх.
Проявяването на небесното това чудовище така внезапно прекъсна турците, които го имат за свой герб, щото на минутата те прекъснаха нападенията и наконец пълна нощна тишина се възцари на върпа и трая до сутринта”.1


Думите едва ли се нуждаят от коментар, но все пак ще го направим. Едва ли някой от сражаващите се е знаел за предстоящото лунно затъмнение, а и обикновените хора са нямали почти никаква представа за същността на това явление. Това не се е случвало всеки ден. Можем да заключим, че затъмнението е впечатлило и дори уплашило участниците в битката. Турците със сигурност са го сметнали за прокоба. И до днес в Турция има обичай по време на лунно затъмнение да се вдига шум, да се вика срещу Луната, дори да се стреля по нея, за да се изгони чудовището, което я е погълнало. Освен това техният герб е именно полумесец, който по времето на затъмненито става червен. Връзката между червеното на полумесеца и червеното на кръвта и загубата е просто очевидна. Много е възможно това да не е вярно, но факт е, че турските войски се оттеглят от полесражението и подновяват атаките чак на сутринта. Това е дало на защитниците така нужното им време за почивка, прегрупиране и е намалило времето на очакване на подкрепленията.
“И още миг ще падне заветният хълм…”, но не. Към 18 часа на 24 август откъм тила пристигат първите свежи подкрепления. След половин час пристигат основните части на 16 батальон, начело на който стои прославеният командир на 8-ми армейски корпус ген. Радецки. Така числеността на защитниците възлиза на 17000 войници. На 25 август опасността от падането на прохода е вече ликвидирана, въпреки, че последните атаки са на 17 септември.
След тази решителна битка нищо не може да спре победоносния ход на руските войски. В края на януари 1878 година Османската империя моли за мир. На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирният договор. На България са върнати всички земи, в които живеят българи, които в последствие ще бъдат разкъсани от Барлинския конгрес.
Боевете в Шипченския проход траят почти 5 дни без прекъсване при изключително тежки условия за неговите защитници. Макар атакуващият многоброен и фанатизиран противник да дава два пъти повече жертви от отбраняващите се българи и руси, атаките завършват без успех. На Шипка турците се сблъскват с по-зле въоръжен и по-малоброен, но превъзхождащ ги в морално отношение противник. Преди още да е военно победена, Турция е морално победена от храбрите защитници на Шипченския проход.
Заглавието на тази статия бе въпрос, а съдържанието и фактите оставяме на вас читателите да тълкувате.


Автори:
Красимир Грозев Грозев
Руслан Сергеев Скоморохов
НАОП “Джордано Бруно”
Димитровград


1- “Освобождението 1878” – Спомени, издателство “Български писател”, София, 1989, стр. 196-197

[Гост]

Не е пожлияло осезаемо на ... дневните боеве

[Parabellum]

Благодаря на колегата Фокс за информацията
Това пусто Лунно затъмнение все ми се въртеше из главата, но все забравях за него.
Наистина в спомените на много участници в тези боеве, се пише, че турците направо били полудели. Цяла нощ виели като кучета и стреляли с пушките по луната.
Това си е голяма психологическа победа за нашите и руските войски.

[evergreen]

Интересно е и това,че затъмнението започва в много важен за защитниците момент-решаващата нощна атака на "Обречените".
По принцип турците избягват нощни сражения,но тази нощ е специална за няколко табора от Сюлеймановата армия.2-2500 отлични бойци.

Сформирани по особен начин,според някои 4,други-6,въпросните съединения имат специална задача.Да издебнат уморените защитници и в прикритието на тъмнината да завземат ключови позиции.
Наречени са така,защото целият им състав е доброволчески,дал клетва или да превземат върха,или да загинат до един.Участниците са най-фанатизираните войници,подложени на дълги молитви преди атаката от ходжи и имами,специално зачислени към всеки отряд.Надеждите на турското командване са огромни.
Според очевидци,"Обречените" са успели да се промъкнат незабелязано в някои участъци до 200 метра от постовете на руснаците,когато започва затъмнението.Те се стъписват и започват да наблюдават с ужас "...изяждането на светинята от някакво чудовище".Така описват затъмнението турците.Като се има в предвид фанатичното суеверие на същите-не е учудваща последвалата реакция-отначало плаха,а после и безразборна паническа стрелба срещу "похитителя".Гарниран с невероятен вой(до и кам небесата :lol: )
Това,естествено стряска руснаците,които съумяват да се вдигнат за сблъсъка,който е неизбежен и се състои.Руснаците са изненадани от свирепостта на атакуващите,енергичността,а в много ситуации безсмислен героизъм и саможертва при откровенно неравенство в силите. В кървавата вечер загиват всички обречени.Сблъсъкът е предимно ръкопашен,с много жертви от двете страни.Проходът е защитен успешно от атаката,която без затъмнението би имала огромен шанс за успех!
Странно е,че руснаците описват атаката на 5 септември.Няма участие на опълченци в защитата(дори да е станала на 23-ти,те са изтеглени в тила).Може да има смесване на факти от две различни събития,но турската нощна атака е само една вечер. Или става въпрос,за грешка на очевидци и участници в сабитията.По-скоро сам склонен да вярвам на августовската дата.Въпреки,че и турците споменават за няколко дена (поне 2),подготовка за щурма на "Обречените".
Както и да е-изключително важна вечер,с щастлив край за нас!

[TVV]

Доста интересно, по тази история може да се направи страхотен филм. А Божидарчо е описал нещата все едно на Шипка опълченците са си правили пикник: имало и сливовица, и вино, сигурно и скара... Този човек не спира да учудва в опитите си да се прави на интересен. Поне можеше да съчинява нещата малко по-правдоподобно.

[evergreen]

TVV,радвам се,че те виждам да пишеш и тук !

Тази война е изключително интересна,но за съжаление знаем обидно малко за нея.Предимно едната страна на монетата.За много от нас тя е факти и изводи.А истината е,че това е невероятна драма.Дълга и трагична драма с малък хипиенд.Заслуга за скриването и премълчаването на много истини,е в политическата съдба на Русия и България.
Например,за обикновения човек, епопеята Шипка трае 3-4 дни.Истината е,че боевете за ключът на България,продължават с прекъсвания 6 месеца.
Масовите въстания в границите на Отечеството по време на войната.
Много от които потушени с не по-малък драматизъм,отколкото Априлското.
Ответното прочистване от наша страна,след освобождаването на територии.
Действие на турски чети в Освободена България,най-вече в района на Варна.Например, това продължава до 1886 г.

Преди две години попаднах в една забутана библиотека на спомени на руски офицер,записани от сина му в началото на 20 в.
Та човека твърди нещо много интересно-че братушките,на територията на балканския фронт,са имали зачислени в армията 4-5 първични скорострели ,по нашему примитивна картечница(тип оръжие,като сниманото в "Последният самурай").Един брой,от които е влачил и Гурко с отряда си.Но е имало международно споразумение и забрана, да се използва във военен конфликт.Смятало се е за оръжие за "масово поразяване :lol: ".Представете си колко бързо би приключила тази война,ако този човек казва истината.Смятам,че е така,защото събитията през неговия поглед изглеждаха достоверно,а фактите безупречни.Кръв и джентълменство сред ужаса на крайностите.

[Sa4mo]

Позволявам си да коригирам Парабелум -причината за героичните"камъни и дърве" на Шипка не е в липсата на муниции,а в ниските ТТкачества на пушката "Шаспо"-след около 10-12 изстрела ,често се чупел затвора(по скоро игления ударник) и превръщал пушката в "кривак".Който,между впрочем явно нашите опълченци също са употребявали доста ефективно. .Друга причина според мен ,за големия брой жертви и от двете страни е във вижданията на двете страни за начина на водене на боя.В Руската армия все още господства стария суворовски принцип-"Куршумът е глупак,а щика-юнак",поддържан горещо от авторитетният руски генерал и един от идеолозите на реформите в Руската армия по това време-ген.Драгомиров.Ето защо и опълченците са били обучавани в духа на близкия щиков бой.Това от своя страна води до ужасяващи за турците последици,но и за много жертви от страна на опълченците.Турците от своя страна въпреки чуждестранните съветници с необяснимо упорство провеждат фронтални атаки срещу върха,без да се съобразяват с броя на убитите и продължават този начин на действие през целия бой.Изключение прави само втория ден от 3-дневните боеве на Шипка.Що се отнася до подценяването на Българското опълчение от Руското командване,това е безспорен факт.В спомените на поручик Кисов(не съм съвсем сигурен в чина),един от офицерите българи,командир на взвод в ²²² опълченска дружина това е описано много точно.Той дава обаче,няколко интересни факта от времето на формирането на опълчението ,които би трябвало да обърнат вниманието на русите върху боеспособността на опълченците:
1.Повечето от доброволците, са участвали в Сръбско-турската война,като учудващо е че те, а не сърбите са били най боеспособната част в Сръбската армия.
2.При проведените стрелби,около седмица след формирането на опълчението е постигната успеваемост на попаденията в мишените ~92%,като резултатът е бил по-висок от този при стрелбите проведени в полковете на действащата руска армия.
3.Повечето от опълченците имат навиците за "отношение" с оръжието-съхранение,почистване и тн.
4.Наличието на изключително висок боен дух.
5.Роля играе и факта,че болшинството от офицерите назначени за командири в Българското опълчение са опитни,"боеви"офицери,преминали през скоро завършилата Туркестанска кампания на руската импеия,които са имали "строг нрав ,но справедливо отношение" според думите на самия Кисов.Същото не може да се каже за много от офицерите на Руката армия на този етап.
6.Проблемни са били според русите строевите навици на опълченците,но след едномесечна подготовка те преминават в параден марш пред Императаор Александър²² в Плоещ, като предизвикват всеобщо възхищение.
Освен това искам да отбележа ,че не само при Шипка ролята на българското опълчение е била решаваща.В битката при укрепеният лагер Шейново през зимата на 1878г.,в решаващият момоент на атаката,руските полкове залягат на полето пред редутите,приковани от силният оръдеен и пушечен огън и атаката е пред провал подобно на плевенските.Тогава цялата 5-та(ако не се лъжа) Опълченска дружина,като един човек става на щиков удар,преминава с "Шуми марица" през редиците на залегналите руси и без да даде изстрел само с щикове ,очиства целият редут.Заразени от примера и русите тръгват в атака и продължават развитието на успеха до пълната победа.Не случайно ,героят от това сражение ген .Скобелев обръща специално внимание на този епизод в поздрава си към руските и българските войници след сражението.(епизода го преразказвам по спомените на цитирания по горе поручик Кисов).Така,че по мое скромно мнение ролята на Българското опълчение във войната не е никак маловажна.Фактически във всички решителни сражения опълченците участват много успешно-дори при Стара Загора,където сражението е загубено ,но е дадена възможност на поне част от цивилното население да се оттегли на сигурно място и да избегне зверствата на Сюлеймановата армия.Само при Плевен не участва опълчението,там нещата се движат изцяло от русите.В заключение,искам да изразя мнение,че Руско-турската война от 1878г. крие все още доста неизяснени моменти както от фактологическа гледна точка,така и относно мотивите,причините и целите на участващите в конфликта страни.Може би, само нашата,българска позиция е ясна-свободата на Отечеството!По отношение на споменатите от Евъргриин прототипи на картечници,мога да отбележа ,че такова оръжие има експонирано в двора на къщата музей"Освобождението на Плевен"(зад театър "Иван Радоев") в Плевен.Става въпрос за оръжие произвеждано от фирмата "Гатлинг".Мисля си ,че то не е изиграло чак такава решаваща роля в тази война,каквато роля напр.са изиграли картечниците "Максим " в ² СВ.

[evergreen]

Даааа,Шаспо-то е пушка с "пластмасов затвор",френска и предназначена за парадни цели.Не е възможно да стреля повече от 10-на пъти.
Защо са ни въоръжили с играчки-ами много просто:руснаците(политици и командване), са се страхували още тогава да не би да се създаде ядро на българска армия,която след евентуално Освобождение,да стане опора на държавност.
Имало е изрична ,в началото заповед до Гурко,да не влизаме в бой,да служим само за охрана,ескорт на пленници и нещто много важно-да вдигат бунтове в тила на турците.За това са и сложени в челния отряд.По стечение на обстоятелствата-водим героични битки,за която грешка, Гурко е упрекван на високо ниво.
Опълченците,след Шипка се въоръжават сами с Манлихери и други оръжия,взети в бой с противника.Основна цел на доброволците,след Шипка и Стара Загора.Но като се има в предвид далекобойността на турското оръжие,много опити са завършвали плачевно.
Въпреки непрестанните протести и молби от страна на Опълчението, към командването за превъоръжаване-няма никакъв ефект.
Че е била такава политиката на Русия,личи и по други случаи.На много места,след избухване на бунтове в тила,руското командване не дава и пушка,дори и от складовете с многото трофеи.Например в Марония,Капитан Петко се надява с месеци на оръжейна помощ от страна,на намиращите се на 20 км. от неговата "република",руски части.Но уви...
Масово се стичат доброволци от заетите райони,но командването отказва зачисляване в редовната армия.Отказва и да ги въоръжи,поне за защита.Така се образуват много нови български съединения,които се бият на своя глава и следват челото на руската армия.Прочистват заетите земи от черкези и башибозук.

Много хора си задават въпроса Защо?
След Освобождението е правено нещо,като разследване и става скандал.
Цялата екипировка,обурудване и въоръжение на дружините,е платено с парите на българите,комитетите зад граница и волни пожертвования на чужденци,симпатизиращи на нашата кауза.В Самара, инициаторите за българско участие във войната,предават огромна сума пари на руската продоволствена служба,за закупуване на необходимото за българските доброволчески отряди.Оказва се,че търговците са злоупотребили жестоко с народните,кървави пари.Казвам търговци,защото цялата руска армия се е снабдявала от частници,наречени с пълно основание-спекуланти.Които задигат не само нашите пари,но и отпуснатите от Русия,за собствената й армия.Това е основната причина,за многото руски жертви през зимата.Бойците са били с летни куртки,без храна.Ако не са били самоотвержената помощ на обикновените хорица и трофеите,войната едва ли щеше да приключи на 3 март. Доставката с топли дрехи пристига в разгара на зимата,когато са разстреляни някои дребни риби,участващи в огромната далавера.Например е платено за ръкавици на цялата армия,а пристигат по една на човек.И то само за тези в Балкана.

Обикновения руски войник е бил шокиран от домовете,храните и изобщо от имота на българина-роб.А самият той идва от уж свободна страна,но живее в землянка....В началото,когато влизат предните отряди в някое българско градче,по принцип се засилват да обезвредят конака,но с учудване попадат на....българското училище.Обикновено това е най-голямата сграда в селото или градчето.Изненадата идва от това,че робите са сравнително грамотни,за разлика от 93% от руската армия.От това най-много се страхува командването-от реакции в Русия,след войната.Факт е,4е 70% процента от опълченците са се записали,като грамотни,а в царската армия фигурират 7%.И то офицерския състав.Училище е било разрешено само на една малка част от руснаците.Тази разлика е стряскала и прави впечатление.

Нашите се изявяват при Шейново,защтото освен дух и желание,атакуват в разпръснат(партизански строй).Само един руски командир атакува така-и това е Скобелев,при 2-ата атака на Плевен,когато неговото подразделение успява да премине редутите и почти влиза в града.Но не е подпомогнат от командването със свежи сили от резерва(по лични причини-стара вражда между баща му и хора от командването).Същото предпочита да не влезе в Плевен,да даде 8000 убити в тази атака,но героят да не е Скобелев.Който едвам се измъква и оцелява от последвалата турска контраатака,изоставен от своите.
За нещастие,парите,политиката и личните интереси са неизбежни и в тази война!

[Sa4mo]

Най-големият кораб в света?

Голямата мечта на всеки български опълченец е била да има пушка "Бердана"¹2-такава каквато са имали стрелците от руските стрелкови батальони.Преди началото на зимната кампания през 1878г. Опълчението е превъоръжено с такива пушки.Така,че не си съвсем прав за "Манлихерата" Евъргриин,тя се появява по-късно по бойните полета.Тогава им е раздадено и зимно обмундирование.Що се отнася до руските атаки в сгъстен строй,тази концепция остава в Руската армия до Руско-Японската война,в която русите дават много жертви от картечния огън на японците и чак тогава преосмислят начина по който атакуват.В Плевенската епопея,пък и през цялата война руските генерали,а и турците правят много грешки,които са заплатени с кръвта на обикновените войници.Въпреки това за нас българите резултатът е ясен.За Русия според мен тази война е по-скоро неуспех,що се отнася до тайните цели на руското имперско правителство.Би могло да се каже ,че Русия печели много повече в политически план от войната срещу Турция през 1828г.,след която е сключен договор между Турция и Русия в който има клауза,че без взаимното разрешение на двете държави,през проливите не може да влиза военен кораб на трета страна.По такъв начин Николай² фактически установява контрол над проливите-вечната мечта на руските императори.И само собственото му упорство и недалновидност го тласкат към Кримската война с която Русия е върната едва ли не във времето на Петър Велики по отношение на Черно море.