На днешата дата преди 130 г. в два часа през ноща започва преминаването на р. Дунав от 14 пехотна дивизия 8 корпус на руската армия. Първият ешалон е съставен от Волински полк и рота пластуни. Дебаркират на около 500- 600 м. от месността Текир дере, на стръмният около 20 м. свищовски бряг.Форсирането започва в два часа през нощта. Загубите на руските войски са около 750 души.Има заповед от ген. Драгомиров да не се стреля, като някои понтони са почти избити от упор без да се даде нито един изтрел от тяхна страна. През деня на 27.06.1877г. е освободен гр. Свищов. Това в резюме. Да си спомним този славен ден и въодушевеното посрещане от българите на освободителната руска армия. Бог да прости загиналите.
-
-
Вечна им памет!They march in full battle dress
With faces grim and pale
Tattered banners and bloody flags
Rusty spears and blades...Comment
-
Пропуснахме да ви уведомим в настоящият форум за едно събитие което се реализира в Плоещ от членове на НД"Традиция"
Може да проследите линковете!
Беше едно преживяно събитие което заедно с румънските приятели пресъздадохме страници от тяхната-наша история!http://forum.boinaslava.net/attachme...achmentid=8992
xr100
Ето и още информация за 06 и 07 юли във Велико Търново
Comment
-
Линкове за събитието във Велико Търново на 6 и 7 юли 2007 година за което Ви писах в предното си мнение.
Comment
-
Линковете не се виждат от нерегистрирани потребители.
затова пускам тук снимки от събитието в Търново
То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.Comment
-
İnteresno
АДОЛЬФ ШАРЛЕМАНЬ. Переход лейб-гвардии 6-й Донской батареи через Балканы. 1877 год. 1879since 1453
from İstanbulComment
-
"Преди две години попаднах в една забутана библиотека на спомени на руски офицер,записани от сина му в началото на 20 в.
Та човека твърди нещо много интересно-че братушките,на територията на балканския фронт,са имали зачислени в армията 4-5 първични скорострели ,по нашему примитивна картечница(тип оръжие,като сниманото в "Последният самурай").Един брой,от които е влачил и Гурко с отряда си.Но е имало международно споразумение и забрана, да се използва във военен конфликт.Смятало се е за оръжие за "масово поразяване :lol: ".Представете си колко бързо би приключила тази война,ако този човек казва истината.Смятам,че е така....."
Тези "скорострели" можеш да ги видиш в двора на Музея на Освобождението в ПлевенComment
-
Селяни посрещат войски
Представете си малки китни села в Мизия. Сутрин рано жените стават, разтребват къщите си, изпращат мъжете си на работа в полето.
В далечината откъм Дунав се забелязва прах, чува се странен шум-идва войска, стотици и хиляди въоръжени мъже.....
Селяните спират работа, избърсват си челата, и ги посрещат усмихнати, а жените тичат в градините, берат цветя, и посрещат "братушките" усмихнати и щастливи.
Дали е било така? Съмнявам се.
Тези стотици и хиляди войници надали са редували закуска, обяд и вечеря с първо, второ и трето, а и със сигурност дълго време са били лишавани от женски ласки. Секвестирането на храни и животни за изхранването на войските сигурно са били често явление, както и изнасилванията на жените (не че са били окуражаваи от офицерите си, но често са се случвали). Затова някак си ми звучат странно, и забавно сцените с радушното посрещане на руски войски на Балканите през ХV²²² и Х²Хв.
Дори си мисля, че ако земите на Белгия са били място за среща и военни забавления на френските, английски и немски армии, то нашите земи са били място за разрешавани на някои търкания между руската и османската империя относно някои проблеми около византийското наследство, и надали народът се е радвал на това.Last edited by Петърчо; 27-03-2011, 21:05.Comment
-
Това със секвестирането си е било факт. Не си спомнят точно къде го четох, но имаше извадки от дневника на известен руски генерал, в който ясно се казваше, че поради нередовно снабдяване, е пускал отряди да набавят необходимото продоволствие.
Макар да не вярвам безрезервно на Божо, спомням си как описва посрещането на руските войски в областите по пътя на предишните руски кампании и извън този тях. Докато хората в първия вариант са много плахи и дори недружелюбни, защото имат спомени от 1829, когато руснаците са дошли, яли, пили и си заминали оставяйки ги на милостта на завръщащите се турци, то тези, които за първи път се срещат с руснаци, ги приемат много радушно.Comment
-
По повод 3-ти март - малко интересни данни за картечниците в Руско-турската освободителна война 1877-78. ПП - интересното е, че по това време наименованието им на руски е именно "картечница", откъдето се е появило и утвърдило на български. В руския бързо е изместено от "пулемьот".
"Уже в 1876 году последовало распоряжение об упразднении «скорострельных» батарей и передаче картечниц в крепости, на склады и частью — на флот. После этого картечницы выдавались в войска по специальному распоряжению и использовались как «дополнительное», нештатное (или сверхштатное) вооружение. Во время Русско-турецкой войны 1877–1878 гг. со складов Одесского военного округа выдали 27 картечниц для самообороны черноморских береговых батарей на случай вражеского десанта — 8 в Одессу, 8 в Очаков, 4 в Севастополь, 4 в Балаклаву, 3 в Евпаторию. На флоте в этот период использовали вместе с картечницами системы Гатлинга картечницы Пальмкранца калибра 4,2 линии и 1 дюйм (25,4 мм) с качающейся рукояткой. В 1877 году по одной-две картечницы Пальмкранца или Гатлинга ставили среди прочего вооружения на корабли береговой обороны типа «поповою», а также на мобилизованные гражданские суда. На кораблях турецкой Дунайской флотилии также имелись тогда американские «Гатлинги», но ранних и менее надежных моделей.
Пулеметы русской армии в бою
Десятиствольная картечница Пальмкранца
В 1877 году Рущукский отряд русской Дунайской армии получил со складов Киевского округа 8 картечниц, образовавших «полевую скорострельную батарею» под командой капитана Мешетича. По данным С. Федорова, за всю кампанию батарея Рущукского отряда расстреляла всего 6422 патрона (в среднем по 802–803 на картечницу). Еще 8 картечниц действовали в береговых батареях на Дунае под Никополем, под Плевной, на Шипке. Эти картечницы считались в составе осадной артиллерии и применялись активнее, расстреляв всего 42 052 пули или в среднем по 5256–5257 на одну картечницу. Так, 18 июня, когда шла переправа русских войск через Дунай, батарея обстреляла турецких стрелков на противоположном берегу Дуная, выпустив 176 пуль с расстояния 625–675 саженей (примерно 1330–1440 м), заставив турок отойти, чего до этого безуспешно добивалась артиллерия, стреляя шрапнелями. Под Турну-Магурели скорострельная батарея Голощапова расположила свои картечницы в 450 саженях (960 м) от турецких позиций, быстро пристрелялась по ним и через четверть часа заставила турок прекратить огонь, чем помогла последующему взятию Никополя. 14 октября батарея картечниц капитана Голощапова прибыла под Плевну. Здесь генерал Тотлебен выдвинул идею формирования «подвижного стрелкового отряда», включающего несколько рот стрелков с винтовками Мартини и Бердана, а также нарезными крепостными ружьями и картечницами. В составе отряда генерал-лейтенанта Скобелева сформировали «летучий отряд» из двух рот стрелков, 6 картечниц и команды в 50 человек с крепостными ружьями. Перед последним штурмом Плевны картечницы расположили в передовых траншеях для фланкирования подступов к траншеям и обстрела местности впереди. Это было, пожалуй, единственной попыткой применить картечницы наилучшим образом. В этом отряде можно увидеть и отдаленный прототип совместных действий отборных стрелков, крупнокалиберных снайперских винтовок и пулеметов. Поставленные на позиции картечницы отбивали атаки турок на русские траншеи, обстреливали рабочих на выдвинутых вперед турецких укреплениях, прикрывали отход разведчиков после вылазок. Так, позицию русских частей от люнета до Тученицкого оврага прикрывала полубатарея из четырех картечниц от батареи Голощапова. Эти четыре картечницы несколько раз огнем с расстояния 470 саженей (около 1000 м) с успехом подавляли огонь турецких стрелков. Потом половину картечниц передали в отряд Скобелева, и осмелевшие турки на этом участке попытались обстрелять ружейным огнем Радищевскую позицию, но и две оставшиеся картечницы подавили их огонь. Генерал В.Л. Чебышев приводил слова турецкого писателя, что огонь русских картечниц был «убийственен и страшен».
Картечницы, доставленные на Шипку во второй половине ноября, предполагалось использовать для отражения возможных атак непосредственно перед позициями и прикрытия промежутков между артиллерийскими батареями («противоштурмовое средство»), но здесь они не принесли заметной пользы.
16 своих картечниц русские передали болгарскому Земскому войску."
ПП - по тези данни България е получила безвъзмездно 16 картечници, докато в друга тема - за българското въоръжение, са посочени пет.Comment
-
5 са тези формирали скорострелната батарея към Русенския арсенал през 1878. Със сигурност са били повече, защото към Сръбско-българската война са 9 в Русе (от тях 5 са превозени във Видинската крепост). Подозирам, че останалите през 1879 са били на съдовете на Дунавската флотилия (т.нар. "скорострелки" описани тук: http://catalog.libvar.bg/view/show_p...day=01&issue=7 )кало написа Виж мнение16 своих картечниц русские передали болгарскому Земскому войску."
ПП - по тези данни България е получила безвъзмездно 16 картечници, докато в друга тема - за българското въоръжение, са посочени пет.We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
Parabellum написа Виж мнение
Филм на руски 50 минути за първата Руско турска война по време на предците на Петър 1 и самия Петър 1 - 1686 - 1700 година преди Петър да замине с Великото посолство за Европа, преди войнат му със Швеция ( Северната война) и преди да стане Петър Велики. Войната по никаъв начин не е свързана с Балканите и още по - малко с България - дълбока провинция на Османската империя.
За първи път ( ако не се счита Древна ( Киевска) Рус ) Русия учавства официално в коалиция с европейски държави и подписва международни договори с европейски страни. Венеция привлича Русия като член на Свещенната лига заедно с Австрия (Св Рим Империя) , Полша , Малтийския Орден и Папата срещу Турция и васалите и главно Кримското ханство. Австрия печели големи владения в Унгария и свобода на действие срещу западния си враг Франция, Полша си връща Подолие от Турция а Русия печели пристанище на юг с излаз на някакво море - Азов.Comment
-
Совершенно верно. А до этого европейцы объединялись против России в Ливонской войне, в 13-летней войне.Du6k0 написа Виж мнение
Только есть один нюанс, Северная война показала что Польша - это уже не государство, Польшу русская армия защищала, а Дания была так себе союзником. Полноценной коалиции не сложилось.
А против турок мы воевали по сути в одиночестве, иногда в союзе с Австрией.Comment
Comment