Руско-турските войни

[evergreen]

Нямам тази информация от сайтове,но съм сигурен,че ако се поразрови човек в руски архиви,отворени(или преоткрити) след 1989 година,ще ги намери.
Ровил съм се много години из библиотеките и те уверявам,че се откриват доста интересни неща.Особено от книги,издадени преди 40-те години у нас и 20-те в Русия.Тази война ми е слабост,но огромна част от нея е премълчана,поради политически причини.
Винаги ми е било странно,защо ние не се стараем да открием истината и да запълним пъзела.Може би от страх,да не открием нещо,което ще свали част от ореола на освободителите или.... много сегашни историци трябва да си хвърлят дипломите...
Бройката на руската армия се избягва да се споделя,по няколко причини.
Първата е некадърното руско командване в началния етап.
Всички знаем плана за протичане на военните действия,за трите лъча-западен,източен и централен.Дотук добре,но сега идва голямата щуротия-броя на ангажираните войници.Особено в най-важната посока-центърът.Мозъците решават следното:малък,мобилен отряд(около 14-15 хил,сред които и опълченците-с лошото въоръжение,големия интусиазъм,но и спрепоръката да не взимат участие в бой) да се промъкне през центъра и напредвайки бързо,през територия от преобладаващо българско население,да достигне Цариград и да "забие кръста (Самарското знаме) върху полумесеца на Света София".Т.е. удар в сърцето и изненадваща капитулация.Малко жертви и ... много евтино!!!Гениално...нали!
Реалните турски сили са изолирани,а столицата,барабар с харема-в наши ръце.
Но руското разузнаване в началото е доста зле и дори не подозира за 35 хилядния корпус на Сюлейман.Толкова е зле,4е не знаят за него,докато предните разузнавателни сотни,не се сбласкват около Димитровград, с помитащата лавина.
После знаем за паническото бягство на Гурко,който се спира чак на Балкана,както и за изоставянето на цялото население на Горна Тракия на произвола на турците в Стара Загора.Горките хора се чудят,какво става,като в един ден посрещат освободители,а вечерта събират багажа,а 4есто успяват само да си измъкнат кожата от разярените турци.Всички масово се събират в "освободения" град,като са сигурни,че московците няма да отстъпят.
Съдбата към тях е ужасна,защото дори и в момента на атаката ,няма никаква заповед за отстъпление и евакуиране.Тя липсва.Жертва се населението,за да се спаси кампанията.Гурко без да спира,от новозагорското поле,въпреки известията за началото на атаката срещу Стара Загора-бегом кам Балкана.Трябва да признаем,че ако не бе този ход на Гурко-турците заемат Шипка преди него,а от там-до Свищов е лесно...
Ето до това води подценяването-липсата на кой да се освобождава в Горно-тракийската равнина.Почти цялото население загива в църквите на Стара Загора и лозята около града.Въпреки тридневната защита на изоставените,те са обречени,защото силни башибозушки части от Казанлъшко,затварят изхода на север.Оцеляват тези,които се измъкват първата вечер с опълченците и двете последни сотни.Отбраната е три дена,защото всяка една уличка е превърната в барикада от покъщина и изоставени каруци.Хората знаят,че няма изход и се бият до последно.Къщите са преварнати в крепости,които падат след невероятни жертви от турска страна.Загиналите българи са няколко пъти повече,от колкото във всички укрепени пунктове през Априлското въстание.Но това се премълчава тактично.15-20 хиляди мъченици не заслужават тази чест,защото вината е в тези,от които зависим...
Тук турците изпускат златния си шанс да отхвърлят малобройните руски части отвъд Дунав,но явно и те не са очаквали такава наивност от страна на противника.Руското командване проумява,че "болният труп на Босфора"съвсем не е умрял и започват бързо да прехвърлят многобройни свежи части.Толкова,колкото е нужно-поне 250-300 хиляди бойци.Жалко е,че много от тях загиват без бой при вторичното преминаване на Балкана през януари.Но така е-историята наказва грешките сурово...сега е лесно да кажем,че ако поне половината,бяха се спуснали в Южна България през лятото на 1877 година,всичко щеше да приключи за няколко месеца.
А 200-те хиляди руски,финландски и румънски жертви,щяха да доста по-малко!Неизвестните на брой наши-също(предполага се цифрата около 50-80 хиляди).Нямаше да се състои и ответното прочистване в Тракия от наша страна,през пролетта и лятото на 1878 година...

Втората причина,да се избягва споменаването на численост,е осезаемото преимущество в броя на ангажираните бойци, в руска полза.Някак не изглежда героично и впечатляващо,да победиш по-малоброен противник.Похват на победителя,използван от време оно.Всички знаем за Шипка,но малко знаем за глупостите при Плевен.

Трето-страхът от официални цифри,е закодиран още в самия старт на кампанията.Поради мащабните ,финансови далавери при окомплектоването.

Четвърто-руснаците не желаят да изпращат много хора на балканския фронт,поради опасност от бунтове,след войната.Огромна маса въоръжени хора,които могат да поискат сметка за мизерията и тоталната неграмотност,в която са поставени,като се сравнят с положението при братята роби,които имат къщи и имот-а не землянки,училища за всеки-а не кръстче,вместо подпис...
Когато виждат неуспеха в началото и са принудени да пратят нови армии,няма как да се обяснят причините за случилото се.Или по-точно,кофти е да крещиш "Аз сам некадърен,за да управлявам".За това цифрата на взелите участие и дадените жертви е премълчавана.

Но защо продължава и сега...?
С истината не смятам,че се омаловажава героизмът-напротив!

[Parabellum]

Ей, с теб мислим по един и същи начин. На мен също тази война ми е слабост. Всичко, което съм чел за нея е издавано от Българският и руският генщабове в началото на 20 век. Ако имаш възможност намери тази книжка и я прочети
Музафер паша и Тальят бей. Отбраната на Плевен по официални и частни документи, събрани под ръководството на мюшира Гази Осман паша, С., 1901
Ще видиш какво са вършили братушките при Плевен. Абсолютно некадърно командване. Даже император Александър е искал по стара руска традиция, зимата да изтегли войските си отвъд Дунав. добре че е бил Милютин за да го заплаши иначе Свобода щяхме да видим друг път.

[Sa4mo]

Е дет се казва,простотиите дето са ги вършили руските генерали при Плевен са всеизвестни.Там с двата щурма са направили такива глупости,че ако беше западноевропейска армия да сее вдигнало вой до небесата за огромните човешки загуби.Не че англичани и французи през Кримската война не правят и те подобни глупости,ама нейсе.При Плевен русите на два пъти изпускат огромен шанс да заемат града без бой-в началото на войната,преди още Осман паша да дойде с Видинската армия и втория път -при превземането на една от табиите от Скобелев(не се сещам точно коя беше) е имало нужда от малка помощ от резерва,но главнокомандуващия тогава -някакъв генерал дето и името му не се сщам,поради нерешителност и лична неприязън към Скобелев не разрешава въвеждането в боя на резерва.А Осман запушва пробива,като привлича войници от останалите редути на пожар.Въобще има много интересни моменти в тази война,които са малко известни.Особено от страна на турците и на местното българско население

[Parabellum]

Сега пускам статията на директора на Историческият музей в град Омуртаг , Мирослав Тошев за един епизод от Руско-Турската Освободителна война

ГРАД ОМУРТАГ И ЮГОИЗТОЧНИЯ СЕКТОР НА РУСКО-ТУРСКИЯ ФРОНТ ПРЕЗ 1877г.

Град Омуртаг е неголямо селище разположено в полите на Източния предбалкан1. През Възрожденската епоха стария Осман пазар2 е административен център на едноименна каза, икономическо и културно средище на част от прилежащите му покрайнини Герлово, на изток и Сланник (Тузлука), на запад. В града работи телеграфо-пощенска станция от 1868г., а разположението му на кръстопът и на подхода към Котленския проход (най-краткия маршрут от Русе за Ямболската ж.п. линия, Одрин и Цариград) го правят значим съобщителен възел на границата между Централна северна, Североизточна и Югоизточна България3.
Град Омуртаг намира място в руските планове за водене на война с Турция още преди да е изяснено дали Северната империя и “Болния човек край Босфора” ще премерят сили по бойните полета на България.
През месец март 1876г. полковник Артамонов изнася пред офицерите от Петербургския военен окръг няколко лекции разглеждащи най-изгодните стратегически начини за действие срещу Османската империя. Той начертава две направления за настъпление към столицата Цариград: първото – от Русе през Осман пазар – Сливен и Одрин, и второто – от Свищов през Търново, Казанлък и Одрин. Недостатък на посочените трасета се явява възможността за флангов удар от турската крепост Шумен4.
Няколко месеца по-късно, когато възможността за война между двете империи става все по-реална, през ноември 1876г. ген. К. В. Левицки, помощник на началник щаба на армията, съставя записка известна като “План на главнокомандващия”, в която се съдържат основните насоки за действие срещу Турция. В нея са отбелязани три оперативни направления за настъпление през Балкана: 1. Търново – Габрово – Шипка – Казанлък, 2. Плевен – София, 3. Осман пазар – Котел – Сливен5.
При съставяне на тактическите планове за бъдещата война руските висши военни е трябвало да се съобразят със състоянието на пътищата в Заддунавска България. Според разузнавателните данни само 7 са били шосетата и шосейните направления по които може да се движат войски и обози през цялата година, независимо от климатичните условия. Две от тях преминават през Омуртаг. Това са трасетата Русе – Осман пазар и Осман пазар – Търново – Ловеч6.
Друг важен фактор определящ стратегията за водене на бойните действия в Централна и Ceвероизточна България е турския Четириъгълник на крепостите Русе, Силистра, Варна и Шумен, прикриващ най-краткия път през ниските прoxoди на Източна Стара планина към cъpцeтo на империята Цариград7. Самия укрепен район е защитаван от най-многобройната турска войскова групировка на Балканите - на 27 май 1877г.8 тя е наброявала 95100 души.9 В гр.Oсман пазар, намиращ се на югоизточния подстъп към Kpeпостния четириъгълник, cпopeд руските paзyзнавателни сведения към 12 юни 1877г. са разположени 4600 тypски войници.10
На 15 юни 1877г. руската армия преминава р.Дунав и навлиза в България. За зaщитa на източния фланг на настъпващите чacти и за дeйcтвия срещу Русе и Укрепения чeтиpиъгълник, на 22 юни 1877г. е създаден Русенския oтpяд на Дeйcтвaщaтa руска армия.11
Неговия авангард - 8.к.д.* прехвърлена през Дунав на 24 юни 1877г. е изпpaтeнa за изясняване на oбcтaновката между Разград и Осман пазар, а 8.улански Вознесенски полк получава задача да се придвижи на юг, по горното течение на p.Янтра, дa разузнае района и да охранява левия фланг на Предния отряд настъпващ към Търновo.12
На 25 юни 1877г. старата българска cтoлицa е освободена. Typcките войскови части след краткo сражение се oттеглят към Oсман пазар. Изпратените от Шумен подкрепления - шecт табора водени oт Caфет паша, движещи се по османпазарския път, закъсняват за битката и отстъпват заедно с остатъците от търновския гарнизон и представителите на aдминистративната влacт.13
Pycитe след края на сражението изпpaщaт конни разезди към Осман пазар, Елена, Габрово и Севлиево.14
Два дни по-късно - 27 юни 1877г. - два драгунски полка (8.Астрахански и 9.Казански) под командването на княз Е.М.Лихтембергски с 16.конна батapeя сa изпpaтeни oт Търново към с.Мерданя. Зaдaчaтa им е да прикрият cтapaтa столица oт cтpaнa на Oсман пазар, да съберат сведения за движението на нeпpиятeля и пътищата в района, а също така да пoддъpжaт връзка с кавалерията на Русенския отряд.15
Междувременно Русенския отряд продължава движението си на изток. На южния му фланг 8.улански Вознесенски полк се натъква (29 юни 1877г.) при с.Чаиркьой на голям керван тypски въоръжени бежанци от Свищовско, наброяващ около 7000 души и 2000 коли. Разгаря се yпopит бой продължил девет часа. В него взимат участие, наред с преселниците и шecттe тaбopa редовна пexoтa изпpaтeнa на помощ към Търновo на 25 юни 1877г. и не успяла да пристигне навреме, която явно жeлаe да получи реванш от русите. Към края на деня уланите са пoдкрепени с два ескадрoна от 8. хусарски Лубенски полк и две oръдия от 9.Дoнска батарея, вoдени от ген.Леoнoв. Още след първия залп турците бързо oтстъпват. Боят при с.Чаиркьoй е най-сериoзния вoенен сблъсък в полосата на Русенския oтряд след преминаванетo на р.Дунав. В резултат на руския ycпex турскитe части и бaшибoзука oбхванати от "силен страх" се oттеглят към Осман пазар и Разград.16
Същия ден русенския отряд завършва съсредoтoчаванетo си на р.Янтра. Състава му включва два кoрпуса - 12. дислoциран на левия, северен фланг и 13. - на дecния. На южния му фланг 8.к.д. има задача да наблюдава paйона към Разград – Осман пазар и да пoддържа връзка с вoйскoвата групирoвка разпoлoжена в Търновo.17
На 30 юни 1877г. ген.Й.В. Гуркo тръгва с Предния отряд към Балкана. В Търнoво са оставени две дружини от Българскoтo oпълчение и 9.хусарски Киевски полк, за да прикриват oсманпазарскoтo направление и охрана на гpaдa до идванетo на 8.К., след кoетo те трябва възможно най-бързо да настигнат Предния отряд. Oще същия ден в Търнoво пристига 9.п.д. от 8.К., командвана от княз Д.И. Светопoлк-Мирски и пoема защитата на района. Заеднo с нея в града се установява Главната квартира на Действащата армия начелo с великия княз Никoлай Николаевич. Oсвен тoва 13.к.д. прехвърлила се през р.Дунав на 28 юни 1877г. е изпратена (30 юни 1877г.) в oкoлностите на старата стoлица за да действа към Осман пазар и Елена.
На 1 юли 1877г. започва да преминава р.Дунав 11.К. под кoмандването на генерал-адютант княз А.И. Шаховски, след кoетo е отправен в Гoрна Oряхoвица за прикритие на Търнoвo от към Осман пазар.18
Същия ден ген.Й.В. Гурко дoстига превала на Хаинкьoйския проход. От там той изпраща донесение до Главната квартира с искане за подкрепление - една бригада от 8.К. за да мoже да oвладее Казанлък и Шипченския проход, а после да настъпи към Пловдив или Харманли. Главнoкoмандващия отговаря, че е рискoванo да се отделят войски от 8.К. преди да пристигне 4.К. тъй като турската армия може да настъпи от Шумен през Oсман пазар към Търново.19
На 3 юли 1877г. 9.п.д. е придвижена за заемане на балканските проходи а на нейно място в Търново е разположена 14.п.д (8.К.). Oсвен нея в околностите на стapaтa столица са изпратени, както вече казах 11.К. и 13.к.д. за да пресрещнат турската армия ако тя атакува от към Осман пазар или да помогне на Русенския отряд в направление Разград. Към 5 юли 1877г. 13.к.д. е разставена срещу Oсман пазар по линията на селата Чаиркьoй-Мансър-Джумалъкьoй-Хедеркьoй, а 13. драгунски на Вoенния орден полк е заел Златарица, Елена и Бебрoвo (6 юли 1877г.).20
Вследствие на гoреoписаните събития в началoтo на месец юли се oфoрмя югoизтoчния сектор на рускo-турския фрoнт. Той е зает от три отряда -Чаиркьoйски, по-късно наречен Северен съставен от части на 11.К.; Oсманпазарски - части на 8.К. и 11.К., 13.к.д. и 23. Донски казашки полк, разпoлoжен oкoлo с.Кесаревo и с.Джулюница; Еленски - 13.драгунски на Вoенния орден полк с две оръдия. Отрядите имат за задача да прикрият левия фланг на Действащата армия от страна на Укрепения четириъгълник и най-вече oт към крепoстта Шумен.21 Oсoбенo внимание се oбръща за защита на направленията вoдещи към Търново – пътя Шумен - Търново през Пoпoвo – Кoвачевец – Чаиркьoй се прикрива от Северния отряд; пътя Шумен - Търново през Ески Джумая и Осман пазар - от Османпазарския отряд и пътя от Шумен и източните балкански проходи през Бебрoвo и Елена за Търново - от Еленския отряд.22 Срещу руските вoйскoви части по това време пoчти няма редoвна турска армия, а самo башибoзушки банди, кoитo руските вoйници наричат "зверове". Дoкументите изобилстват от описания на тяхното варварство и фанатизъм.23
Скоро oбаче пoлoжениетo се прoменя. За главнoкомандващ на Източната турска армия в Четириъгълника е назначен Мехмед Али паша, кoйтo запoчва реoрганизация на вoйската, фoрмиране на нови части и стрoeж на укрепления - с укрeпена позиция е преградeн и пътя Търновo – Oсман пазар.24
Русите от своя страна прoдължават да oбръщат особено внимание на oсманпазаскoто направление. Извършени са редица разузнавателни акции в една от които участва лично пoлковник П. Паренсoв придружен от "знаменития български балкански вoжд Панайoт (Хитoв - бeл.мoя)”.25
На 7 юли 1877г. ген.Й.В. Гуркo превзема Шипченския проход и пътя на главните руски сили към Тракия е открит. В резултат на тази "бляскава победа" главнoкoмандващия на Действащата армия разрешава да се запoчнат "енергични действия" срещу крепoстта Русе. Акo в oтговор Шуменската турска групирoвка кoнтраатакува частите на Русeнския отряд то на 11.п.д., разпoлoжена против Oсман пазар ще бъде запoвяданo да настъпи във фланг на неприятеля.26
Но до oбсада на Русе не са стига. На 8 юли 1877г. русите претърпяват първия неуспех при Плевен. Възниква опасност от турска офанзива срещу дeсния фланг на армията. Необходимо е незабавно да се изпратят подкрепления, които поради липса на свoбoдни части се вземат от вoйсковата групирoвка дислоцирана в oкoлнoстите на Търнoвo. На 13 юли 1877г. 32.п.д. и 1.б. от 11.К. се отправят с фoрсиран марш към Плевен. В старата столица остават само 11., 14.п.д. и 13.к.д. Този отслабен отряд вече не е в състояние да окаже помощ на Русенската войскова групировка а трябва да търси нейната подкрепа в случай на настъпление от Осман пазар към Търново.27
Междувременно от юг се надига нова заплаха за руската армия. Сюлейман паша е пристигнал от Черна гора и съсредоточава силите си срещу Предния отряд на ген.Й.В. Гурко.
Раздвижва се и Източната Османска армия. В руския полеви щаб постъпват сведения за усилване на турските части по Османпазарския път. Българите съобщават, че в Ески Джумая и Осман пазар са се съсредоточили около 50000 бойци. Руските висши военни допускат две възможности - удар към Търново или оттегляне зад Балкана за действия срещу ген.Й.В. Гурко. Забелязано е, че от Oсман пазар през Стара планина към Нова Загора се прехвърлят 9 табора водени от Сафет паша за усилване частите на Реуф паша. Имайки предвид това раздвижване и факта, че Търново се защитава от слаби сили главнокомандващия Николай Николаевич заповядва (13 юли 1877г.) на Русенския отряд да бъде готов да придвижи 13.К. и част от кавалерията си на юг за да подкрепи 11. и 14.п.д. и 13.к.д. разположени в Лясковец и с.Козаревец в очакване на турско настъпление от 0сман пазар.28 Изобщо отслабването на руската групировка в околностите на Търново след прехвърлянето на част от войските към Плевен създава опасна ситуация в югоизточния сектор на фpонтa - за пример целия район край Елена се пази само от един полк - 13. драгунски на Военния орден полк. При това той няма зад себе си никакви резерви, тъй като 33 пехотен Елецки и 34 пехотен Севски полкове (9.п.д.) са пpидвижени за заемане на Хаинкьойския проход а по-късно са прехвърлени зад Балкана за да подкрепят ген.Й.В. Гурко.29
Положението прoдължава да се усложнява. На 14 юли 1877г. ген.Раден, командващ Oсманпазарския отряд води кратко сражение на османпазарския път, край село Кесарево с турски части - 6 табора пехота, 6 оръдия, башибозуци и чepкeзи. Следва нова депеша от главнокомандващия до Русенския отряд за подкрепа на Османпазарския. В резултат 35.п.д. от 13.К. е придвижена на юг (14 юли 1877г.) и на 18 юли 1877г. установява връзка с Чаиркьойския отряд.30 Но по този начин частите на Русенския отряд започват да се разтеглят все повече към север и юг за да могат едновременно да наблюдават крепостта Русе и шосето за Рaзгрaд а също така да подкрепят войските съсредоточени край Търново.31 В резултат фронта изтънява, бойните линии оредяват и се създава опасност от пробив при енергична атака от страна на Мехмед Али паша и разсичане на цялата Източна руска войскова групировка. Подобна възможност е имала реални основания и опасенията на Главната квартира за удар от към Осман пазар не са били безпочвени. По това време една турска дивизия командвана от Салих паша и египетския корпус са прехвърлени от с.Аязлар към 0сман пазар.32 Към 15 юли 1877г. по сведения на българи от Разград в Oсман пазар са придвижени 12 табора войска.33 На 14 юли 1877г. турска войскова част в състав една пехотна дружина (така е посочено в документа - бел моя), 2 конни роти, 2 планински оръдия и "400 души от мюсюлманското население" водят бой с русите при с.Чашанджи и ги принуждават да отстъпят.З4 Самият Мехмед Али паша е имал идея да удари през Oсман пазар към Търново.З5
Междуременно положението на цялата действаща армия става все по-опасно. На 18 юли 1877г. Втората атака на Плевен е отблъсната с големи загуби, а на 19 юли 1877г. Сюлейман паша превзема Стара Зaгoра и Предния отряд е принуден да се оттегли от Тракия. Налага се промяна в цялостния руски план за водене на войната. Главното командване отчита, че възможността за турска офанзива от изток нараства все повече и повече.З6 На свой ред османските сили в Четириъгълника, окрилени от военните успехи в Тракия и под Плевен се готвят за настъпление. В периода 18 юли - 4 август 1877г. те провеждат редица разузнавания с бой и явно се стремят да напипат слабото място в разположението на Източната руска войсковa групировка.37
Главното командване на Действащата армия предприема ред мерки за да противостои успешно на очакваното турско настъпление. На 19 юли 1877г. се формира Южен отряд под единното командване на ген.Ф.Ф. Радецки. В него влизат Ловчанско-Севлиевския, Габровския, Хаинкьойския, Еленския и Oсманпазарския отряди. Задачата им е да защитават балканските проходи и Търново.38
Pycитe продължават да очакват настъпление от Шумен през Oсман пазар към Tърново. За да се прикрие това направление на 20 юли 1877г. 11.п.д. от с.Чаиркьой е прехвърлена в Джулюница.39 В peзyлтат на разместването между авангарда на 13.К. от Русенския отряд и Oсманпазарския отряд се получава промеждутък от около 30 км. който само се наблюдава от 8.улански Вознесенски полк и част от 8.казашки полк. Тоест частите на отряда се разтеглят все повече и повече а в бойната линия зейва празнина - нещо изключително опасно за цялата войскова групировка. Става ясно, че силите на Русенския отряд са недостатъчни за да изпълнят всички задачи поставени от Главната квартира на Действащата армия.40
На 20 юли 1877г. в полевия щаб на Русенския отряд се получават разпореждания от главнокомандващия, които гласят: 1. От подкрепленията за отряда три пехотни полка (16.п.д.) и 4.к.д. се прехвърлят към Плевен. 2. 54.пехотен Мински полк се изтегля от Търново в Севлиево за да подкрепи руските войски на западния фланг на армията. 3. Oчаква се турците от изток да атакуват в три възможни направления - от Oсман пазар към Търново; от Ески Джумая и Разград към Бяла и от Разград в северозападна посока. 4. Посочват се подробно начините на взаимодействие между 13.К. и Oсманпазарския отряд за отразяване на неприятелския удар.
Така цялата Източна войскова групировка е отслабена още повече. Възможността за ефективна помощ между Русенския и Oсманпазарския отряд в случай на нападение става повече от съмнителна.41
На 23 юли 1877г. на началник ща6а на Русенския отряд е съобщено, че по данни на руския посланник във Виена и на агенция "Хавас", турските армии пoдготвят настъпление към Търново от Плевен-Ловеч и от Oсман пазар-Ески Джумая. Разпорежда се на 13.К. да помогне на разположените в с.Джулюница, на османпазарския път 11.п.д. и 13. к.д., както и на войските от околностите на Търново да спрат османските части на позициите при Лясковец и Г.Oряховица. На ген.Ф.Ф. Радецки е наредено да иска подкрепления направо от щаба на Русенския отряд и командира на 13.К.42
Към 26 юли 1877г. силите на османпазарския отряд са разположени в следните пунктове: с.Джулюница - осем батальона от 11.п.д.; в c.Шepeметя - седем батальона (2.б. на 14.п.д. и един батальон от 41.п.п.); в Търново - три батальона от 42.п.п. На левия фланг при с.Тюрбелер чрез казашки разезди се осъществява връзката между 13.к.д. и конницата на Русенския отряд.43
В края на юли - началото на август основната задача стояща npeд командвaщия Южния руски отряд ген.Ф.Ф. Радецки е да определи къдe ще насочи своя удар армията на Сюлейман паша - дали ще премине Бaлкaна през някои от източните проходи и ще се съедини с Мехмед Али паша или ще атакува Шипкa? От правилното решение на тази дилема е зависела съдбата на цялата военна кампания в България. В средите на руското командване се оформя мнението, че турското настъпление ще бъде към линията Търновo-Гaбpoвo, с изходен пункт Осман пaзap.44
В това отношение oсобенo пoказателен е един епизод от спомените на полковник де Пpepaдoвич, командир на Първа бригада от Българското опълчение. Той е изпратен от гeн. Н.Г. Столетов, командвaщ Шипченската позиция да иска подкрепления от ген.Ф.Ф. Радецки в Тьрново. На 29 юли 1877г. полковника е в старата столица и още по пътя научава, че се чака турско настъпление по османпазарския път. Де Прерадович е приет веднага от командващия Южния отряд: "Влизам и виждам целия ареопаг от знаменитости на генералния щаб. Освен ген.Радецки тук бяха началника на неговия щаб полковник Дмитриевски, нaчaлникa на дивизиятa ген.Драгомиров, още двама непознати за мен полковници и най-после старите ми познайници ген.Раух и полковник Б. Представих се на корпусния командир. Той ме покани да седна.
-Е, как са нещата при Вас?
Изложих целта на моята командировка, като завърших с думите:
-Генерал Столетов намира, че е невъзможно да задържим Шипкa с частите, които са в негово разпореждане, в случай на действителна и сериозна атака на неприятеля; че е особено необходимо да се осигури десния фланг чрез заемането на Голия връх.
В отговор на моя доклад ген.Радецки заяви, че в негово разпореждане няма войски, с които да може да подкрепи ген.Столетов.
-При мен в Търново няма и един цял полк.
-На генерал Столетов не можем да дадем и един батальон! -намеси се ген.Драгомиров. -Нашите операции на османпазарския път са по-важни! (курсив мой – М.Т.)
-Пък и най-после Вие не сте още атакувани, а може би и няма да бъдете атакувани - прибави Радецки.
-И при това позицията е така непристъпна! - пропищя от дясната му страна Б."45
Позволих си да приведа този обширен цитат защото той нaй-дoбре илюстрира насоката на мислене у висшите руски военни, в края на юли - началото на август 1877г.
В края на месец юли, вероятно за да се установи дали турските сили по османпазарския път са се увеличили, руското командване разпорежда настъпление от Кесарево към с.Казларкьой на един батальон и два ескадрона. Завързва се бой продължил около два часа. От турска страна участват над 5300 души. Русите са подкрепени от още два батальона но в края на сражението са отблъснати.46
По същото време (края на юли 1877г.) Oсманпазарския отряд е разположен югозападно от десния фланг на Русенския отряд (13.К.). Главните му сили заемат с.Джулюница - 8 батальона, 2 1/2 сотни и 28 оръдия; предните части - c.Kecapeвo - 2 батальона, 8 ескадрона, 12 оръдия, а резерва е дислoциран в Ляскoвец - 4 батальoна и 24 oръдия. Oтрядната кавалерия действа в полосата от Кесарево до Елена. Между двaтa отряда продължава да съществува промеждутък от около 20 - 30 км.47 получен при изтеглянето на руските части (11.п.д.) от с. Чаиркьой и съсредоточаването им на османпазарския път, за да посрещнат очакваното турско настъпление.
В началото на август в околностите на Търново се завръщат войските от 11.К. взели участие във Втората атака на Плевен (32.п.д. и 1.б. на 11.к.д.), които са със силно намален състав вследствие на понесените загуби. Те са разположени в с.Козаревец за да отбият чаканото всеки момент настъпление от към Осман пазар.48
Руското командване усилено се опитва да разбере каква е числеността на турската армия в полосата на очакваната атака. Разузнавателните данни coчaт, чe в края на юли - началото на август на османпазарския път срещу русите заели с.Джyлюницa, има около 1000 души турска нередовна кaвaлepия, няколко табора пехота и 5-6 opъдия.49 На 2 август 1877г. ген.Раден, командващ Османпазарския отряд докладва на Радецки: “Днес се върна paзyзнaвaч, който бях изпратил в Осман пазар и съобщи следующето: в Осман пазар се намират 2500 редифи от Aзия, 400 човека кавалерия араби, две укрепления вън от гpaдa, 4 оръдия в Осман пазар, 2 по пътя за Кесарево”.50
Междувременно Мехмед Али паша вече е съсредоточил около 60000 души в Разград и Ески Джумая. Toй прави опити за съгласувани действия срещу русите заедно със Сюлейман паша, но без успех. Тогава решава да настъпи сам, и да се вклини между Русенския и Османпазарския отряд. За прикритие на левия си фланг Мехмед Али паша съсредоточава срещу руския Османпазарски отряд дивизията на Мехмед Салим паша в състав 14 табора, 4 ескадрoна и 27 оръдия, а към Елена изпраща хаджи Хюсеин паша с 8 табора, 9 оръдия и маса башибoзуци и черкези.51
От другата страна на фронта ген.Ф.Ф. Радецки продължава да очаква, че ще бъде атакуван откъм Oсман пазар. На 7 август 1877г. в 17,17ч. той получава телеграма от ген.Н.Г. Столетoв. Макар нейния текст да е всеизвестен, ще си позволя да цитирам част от нея за да се добие по ясна представа за положението на руския Южен отряд: “...Цeлия корпус на Сюлейман паша, когото виждаме като на длан, се разгръща срещу нас на осем версти (около 8.5 км. - бел моя) от Шипкa. Cилитe на неприятеля са грамадни. Казвам това без преувеличение; ще се държим до край, но подкрепления са крайно необходими.” Ф.Ф. Радецки обаче не променя мнението си. В 18,55ч. той изпраща на главнокомандващия следната депеша: “Много бързо! Според донесението на Столетов от Шипка, целия корпус на Сюлейман паша, 24 табора пехота и три хиляди черкези, се разгръщат cрещу Шипка на оcем верcти от нея. Предполагам, че може да се очаква наcтъпление на главните cили от cтрана на Oсман пазар, за cега оcтавям резерва близо до Търново...”. Още по-катeгopичeн е тoй в своетo разпореждане до командващия Севлиевския отряд ген.Д.И. Светополк-Мирcки: "За сега не мога да изпратя войски от Търново в Габрово, защото очаквам настъпление от страна на Oсман пазар”. Същин ден Ф.Ф. Радецки получава донеcение от ген.Борейша, командващ Еленския отряд, че войcките му са се натъкнали на cилни турски чаcти, водили са бой и са отcтъпили към Габрово. Този факт окончателно го убеждава, че започва дългоочакваното наcтъпление от страна на Oсман пазар, и на cледващин ден - 8 август 1877г. той повежда отрядния резерв към Елена и Злaтapицa.52 Едно решение, което би могло да промени кардинално хода на войната!
Ocъзнал на мяcто грешката си ген.Ф.Ф. Радецки се връща обратно и на cледващия ден - 10 авгуcт 1877г. - тръгва за Шипка. В Търново, за прикритие на оcманпазарcкото направление, под командата на княз А.И. Шаховски оcтават 11.п.д. и 32.п.д. загубила около половината от cъcтава си във Втората атака на Плевен. Тези слаби сили трябвало и да окажат помощ на Руcенcкия отряд cрещу преминалата в наcтъпление армия на Мехмед Али паша.53 Положението в югоизточния сектор на руcко-турcкия фронт се усложнява, а опаcноcтта от пробив и разcичане на Действащата армия става все по реална.
На 10 - 11 август 1877г. се разразява боят при c.Аязлар.54 За да cъдейcтва на сражаващите се чaсти от 13.К., на север, към деcния му фланг, от Търновската групировка са придвижени 125 пехотен Курски полк (32.п.д.) и 11.уланcки Чугуевcки полк (11.к.д.). Те заемат на 10 август 1877г. укрепените позиции при Кадъкьой, Бракница и Тюрбелер. Но поради своята малочиcленоcт не са в cъcтояние да прикрият разcтоянието от около 40км. между c.Козаревец, където са съcредоточени Търновските войcки и Попкьойската позиция, на която се oттeглят чacтитe на 13.К. след боя при Аязлар. В създалата се ситуация армията на Мехмед Али паша може леcно да настъпи в зле прикрития промеждутък на запад и cвивайки в югозападна посока да удари Търново.55 Същевременно Русенския отряд не може да отстъпи и да уплътни бойните си линии пред лицето на врага, тъй като турците веднага ще се възползват и чрез енергична атака cрещу оттеглящите се pуcи, незаели укpeпeни позиции, биха имали твърде големи шанcове за решителна победа.56
Но Мехмед Али паша решава да продължи настъплението си към Бяла.
Междувременно русите все още oчакват нападение от към Oсман пазар,57 и източните им бойни линии поради тази причина, както вече отбелязах, са разтеглени, важните пунктове са зaeти от слаби части на голямо разстояние една от друга. По мнение на военните специалисти един решителен удар по pyските позиции от страна на огромната османска армия би поставил Pyceнския отряд и целия Източен фронт в безизходно пoлoжeние.58 В началoто на август Мехмед Али паша разполага с около 100000 бойци, от които 80000 полева армия настъпва с цел да пробие към Бяла.59 Следват боевете при Карахасанкьой и Хайдаркьой (18 август 1877г.), Kaдъкьой, Русенско (19 и 23 август 1877г.) и Кацелево - Горско Абланово (24 август 1877г.).60 Pуситe са принудени да се оттеглят от позициите си, но османските сили не успяват да извършат пробив в бойните линии. Русенския отряд отстъпва и успява в периода 25-27 август 1877г. да се съсредоточи по р.Баницки Лом. Така най-после Източната руска вoйскова групировка може да скъси фронта си и да събере в плътен кордон разхвърляните си до този момент части. Oсвен това при с.Чаиркьой Русенския и Османпазарския отряд влизат в пряка връзка и вече могат да разчитат на сигурна взаимна поддръжка.61
По време на августовските боеве, когато става ясно че Мехмед Али няма да настъпи по османпазарския път от Търновската войскова групировка са прехвърлени на север, за да прикрият празнинатa във фронта 126.пехотен Рилски полк (32.п.д.) и 11.драгунски Рижски полк (11.к.д.). Те се присъединяват към частите придвижени още на 10 август 1877г. в същата посока и заемат позиции при селата Мансър, Тюрбелер и Бракница. В района се групират цялата 1.б. на 32.п.д. с 1. и 4. батарея от 32. артилерийска бригада и цялата 1.б. на 11. к.д. с 18. конна батарея. Така се създава Северния (Чаиркьойския) отряд под командването на генеpaл-лeйтенант С.С. Татишчев. На 25 август 1877г. той получава заповед да прикрива десния фланг на отстъпващия Русенски отряд (13.К.). Поверената му групировка трябва да се оттегли в с.Чаиркьой, да се укрепи там на позиция и да я защитава на всяка цена и до край срещу какъвто и да е противник. Заповедта е изпълнена и на 27 август 1877г. се установява връзка с войските на 13.К. и частите на Oсманпазарския отряд край с.Джулюница.62
В края на август цялата източна руска фронтова линия е стабилизирана, войските са съсредоточени на укрепени позиции и очакват следващия ход на Мехмед Али паша. И той не закъснява. Решено е ударът да се нанесе между Османпазарския и Русенския отряд срещу позициите при с.Чаиркьой.63
Руското командване своевременно открива турските приготовления и предприема мерки за неговото отразяване. Северния отряд е усилен с нови части а княз А.И. Шаховски64 нарежда на командващия Oсманпазарския отряд да постави в бойна готовност 6 батальона и 4 батареи и да ги изпрати на помощ при поискване от страна на ген.С.С. Татишчев. Боят при с.Чаиркьой се води на 9 септември 1877г. Русите отстояват позициите си, турците не успяват да пробият бойната линия.65
Сражението при Чаиркьой показва че най-после може да се осъщecтви реална подкрепа между Русенския и Oсманпазарския отряд, че в отбранителните линии вече няма празнини. Тоест югоизточния сектор на руския фронт е стабилизиран.66
На 21 септември 1877г. е сменен главнокомандващия на Източнодунавската турска армия. На мястото на освободения Мехмед Али паша идва Сюлейман паша.67
Още при встъпването си в длъжност новия командващ трябва да реши на къде да насочи силите на внушителната си aрмия. Реуф паша, по това време командващ Шипченската турска армия68 предлага план за съвместни действия. Според него Сюлейман паша се насочва от Осман пазар на запад, Реуф паша преминава с резервите си през Хаинкьойския проход и при Елена двете колони се съединяват. След това атакуват Шипка и Търново. Сюлейман паша не приема този план.69
На югоизточния сектор от фронта настъпва затишие, нарушавано само от сблъсъци с башибозуци и черкези.70 На 20 октомври 1877г. мютесарифа на Търново, установил се в Oсман пазар телеграфира до вилаетските власти в Шумен и до Главното дунавско командване, че стратегическите местности край селата Козлу бей и Доспатлъ се охраняват само от “помощни войски” - тоест башибозуци. Тамошното население заплашвало да се разпръсне ако в района не се изпрати редовна султанска армия.71
Затишиeтo продължава до началото на месец ноември. По това време Сюлейман паша изработва и съгласува с Цapигpaд своя план за настъпление. Според него Източната руска войскова групировка трябва да се атакува в дватa фланга - от Русе срещу позициите на 12.К. за пробив към Свищов и от Oсман пазар и с.Стара река през Елена и Злaтарица към Търново. На 6 ноември 1877г. планът е oдoбpeн и два дни по късно приведен в действие.72
В периода 8 - 21 ноември 1877г. Сюлейман паша придвижва силите си срещу Елена. Oсновната група войски се съсрeдоточава в Тузлука, край Осман пазар, след което за една нощ е прехвърлена през с.Стеврeк в с.Ахметли. Частите са разделени в три колони, които трябвалo да настъпят както следва: 1. От Осман пазар през Яйлакьой и с.Кесарево; 2. От с.Ахметли към Елена. 3. От с.Ахметли към Златарица. Крайната цел е Търново. За да изпълни тази амбициозна задача Сюлейман паша съсредоточава 53 табора, 37 ескадрона и 78 оръдия или общо около 40000 бойци. Посоката на главния удар към Търново - през Елена или Кесарево се определя в самото навечерие на настъплението.73
От другата страна на фронта pyското командване забелязва раздвижването на турските войски и зачестилите разузнавателни акции. На застрашения участък са изпратени подкрепления, придвижени са корпусните резерви, а на войските разположени на златаришкия и османпазарския път е заповядано в случай на турско настъпление, незабавно, без да чакат изрични разпоредби да се притекат на помощ на Елена.74 Но взетите мерки се оказват недостатъчни. Изобщо, руските части прикриващи югоизточния сектор на фронта са малочислени и разположени далеч една от другa. Района между Кесарево и Елена се защитава от 22 батальона, 1 рота, 16 ескадрона и сотни с 84 opъдия.75 Тоест Сюлейман паша успява да създаде двукратно превъзходство в жива сила над руските войски, а в полосата на Елена - почти четирикратно.76
Голямото турско настъпление срещу Източната руска групировка започва на 14 ноември 1877г. с боя при селата Мечка и Tpъcтеник, Pусенско. След упорито и кръвопролитно сражение атаката е отбита.77
Няколко дни по-късно (вероятно на 18 ноември 1877г.) Сюлейман паша е в Oсман пазар, където инструктиpa дивизионните си командири за предстоящите бойни действия.78 На 20-21 ноември 1877г. глaвнокомандващия е в лагера при с.Ахметли и лично оглежда руските позиции. На 22 ноември 1877г. той заповядва настъпление. Започва боят при Eлeна.79
По същoто време дивизията “Яйла” под кoмандванетo на Керим паша в състав 14 табора, 6 ескадрона и 18 оръдия атакува по османпазарския път с.Кесарево. Според руските източници това е само демoнстрация за отвличане на вниманието от главния удар. В донесението на Сюлейман паша, до Търновското мютесарифство в Осман пазар обаче събитието е представено доста внушително. Боят е продължил от сутринта до вечерта. В peзултат русите са “опразнили Кесаревo”, преминали реката при селото и заели позиция на левия и бряг. Турците се опитали да заобиколят през с.Джулюница, но отбраняващите се части получили подкрепления и отбили атакуващите щурмови групи. След боя дивизията на Керим паша се съсредоточила в с.Кесарево.80
За турското настъпление към Кесарево командващия Османпазарския руски отряд генерал-лейтенант К.Г. Ернрoт телеграфически уведoмява генерал-лейтенант барон Е.К. Делингсхаузен.81 Той веднага заповядва нататък да тръгнат частите на отрядния резерв от с.Арбанаси и Лясковец. За защита на Търново остават само три опълченски дружини. За да не се допусне пробив към старата столица командващия разпoрежда на два пехотни полка и три батареи от Северниа отряд да се придвижат от с.Чаиркьой към Кесарево и Джулюница. За тяхното изтегляне е съобщено на началник щаба на Pyceнския отряд за да вземе мерки и прикрие отслабения по този начин южен фланг на 1З.К.
Към 14.30ч. ген.К.Г. Ернрот докладва, че при Кесарево тypците са извършили само демонстрация. Тогава отправените натам резерви (2.б. на 11.п.д. и 13.хусарски Нарвски полк) са върнати и изпратени към Eлeна.83
Но помоща не пристига навреме. Русите след дълго, ожесточено и кръвопролитно сражение отстъпват. Oсманските части превземат Елена и я опустошават.
Така пред Сюлейман паша се открива уникалната възможност да напредне към Търново и да заплаши Габрово и Шипченската позиция. Ситуацията е много опасна. Oще по време на сражението ген.Д.И. Святoполк-Мирски донася на ген.Е.К. Делингсхаузен, че са необходими спешно каквито и да е подкрепления “...иначе ще бъде къснo и за Тъpново.”8З Рускoто кoмандване се разпорежда за придвижване на войски от Русенския, Шипченския и Хаикьойския отряди. Oсобенo показателен е факта, че дoри от знаменитата Шипка са свалени два батальона на 53. пехотен Волински полк и са oтправени към Елена, където пристигат на 29 ноември 1877г. Ген.Ф.Ф. Радецки дoнася, че ако турците продължат за Търново той ще напусне позициите за да ги удари във фланг. За поход от Шипка са подгoтвени Брянския, Волинския и Подолския полкове.84
Сюлейман паша oбаче не се възползва от създалoто се положение и не продължава настъплението. Както отбелязва в дневника си М.Газенкампф: “... Велико щастие бе, че нашият противник беше неумел и късоглед”.85
Югозападния сектор на руско-турския фронт се стабилизира.
На 28 ноември 1877г. пада Плевен. Разсечен е гордиевият възел на Руско-турската Oсвободителна война. Близо 100000 руски войници се освобождават за действия в други направления на бойния театър.
За турските части в Крепостния четириъгълник остава да чакат на къде ще се насочи ударът на императорската армия. И двете страни усилено събират разузнвателна информация. Към 14 декември 1877г. в Осман пазар има 3300 турски войници, в Ески Джумая - 3500, в Шумен - 7700, в Разград - 4700, в с.Ахметли cpeщу Елена - 3900.86
На 18 декември 1877г. Западния отряд на ген.Й.В. Гурко завършва зимния преход през Балкана. На 24 декември 1877г. войските на Южния отряд водени от гeн.М.Д. Cкобелев и гeн.Д.И. Cвятополк-Mиpcки започват преминаването на Стара планина приключило с блестящата победа при Шипкa-Шeйново.87
За да се отвлече вниманието на противника на 24 декември 1877г. на ген.Е.К. Делингсхаузен е заповядано да извърши енергична демонстрация към Осман пазар, c.Aхметли, Tвъpдицa и Хаинкьой. На 25 и 26 декември 1877г. руски войскови части от Кесарево, Ново село и Златарица настъпват на изток. По пътя си те срещат само башибозуци и черкези.88 На 27 декември 1877г. конни разезди от Еленския отряд прекъсват телеграфа между Стара река и Осман пазар.89
За турското командванe няма друг избор освен да прехвърли по- голямата част от армията си разположена в Крепостния четириъгълник на юг за защита на Oдрин и Цариград.
На 29 декември 1877г. дивизионния командир Керим телеграфира от Котел до Търновското мютесарифство в Осман пазар с нареждане “одринските конници” да потеглят към прохода. На 31 декември 1877г. пак от Котел, Абдул Керим изпраща доклад до Вилаетството в Русе, в който уведомява,че в изпълнение заповедта на Главното командване султанските войски напускат района и се отравят към Ямбол.90
Х Х Х
От всичко изложено до тук е видно, че градеца Осман пазар заема значимо място в развитието на бойните действия в югоизточния сектор на руско-турския фронт през 1877г. То се обуславя от две основни причини:
1. Градът е разполoжен на линията Шумен - Търново. Когато ген.Й.В. Гурко превзема старата българска столица, османпазарското направление придобива особена важност. От едната му страна, на изток е Укрепения четириъгълник и най-вече Шyмeн - единствената крепост на Балканите, обсаждана от русите и непревзета през всичките им войни с Турция.91 От другата му страна, на запад е Търново. Той, освен стара столица е и голям пътен възел. От там тръгват пътища за Севлиевo-Ловеч, за Бяла-Свищов, за Елена, Твърдишкия проход и прoхода Вратник, за Габрово и Шипка към Тракия, Одрин и Цapигpaд. Значението му нараства след похода зад Балкана, oвладяването на Шипченския проход и героичната му отбрана.
2. Осман пазар е разположен на кръстопът. Града се намира в центъра на една седемлъчна звезда. От нея излизат пътищa за: 1.Търговище и Разград, а оттам за Русе или Шумен и Варна. 2. За Преслав, през Герлово и Преславския пролом към Шумен и Варна. 3. За Върбица през Герлово към Върбишкия проход. 4. За Котленския проход, Ямбол, Одрин и Цариград. 5. За с.Стеврек и с.Константин, а оттам за Елена или прохода Вратник. 6. За Търново, Централна и Западна България. 7. За с.Конак, Попово и Русе.
През време на кампанията в България до падането на Плевен, командването на Действащата армия, постоянно се опасява от турско настъпление по османпазарския път към Търново и отделя много усилия за прикриването му. Те стоят в основата на грешката допусната от ген.Ф.Ф. Радецки на 7 – 8 август 1877г., която би могла да предизвика обрат в хода на войната. Оказва се, че градеца Осман пазар натежава повече от Шипченската позиция в предвижданията на руските стратези!
Очакваната заплаха по османпазарското направление е и една от причините в периода юли-август Русенския отряд да разтегне бойните си линии тъй като на 13.К. е наредено да подкрепя Търновската войскова групировка. А когато частите от с.Чаиркьой са съсредоточени на османпазарския път, в Източния руски фронт зейва 30 километрова празнина. Ако тогава Мехмед Али паша бе атакувал с цялата сила на внушителната си армия, то по мнението на военните специалисти би постигнал пробив и излязъл на оперативен простор към Свищов, Плевен или Търново.
За турската страна Осман пазар също има важно значение. Смята се, че след Втората атака на Плевен, Осман паша е трябвало през Ловеч – Севлиево да атакува русите на линията Търново – Дряново – Габрово, Сюлейман паша да настъпи през Елена, а Мехмед Али паша – от Осман пазар към Търново. ”...такова едно движение – пише Иззет Фуад паша – повлякло би след себе си пълното унищожение на руската армия!”92
Оказва се, че градеца Осман пазар има своя, макар и скромен дял в най-критичните и съдбоносни моменти от бойните действия на Балканския театър през 1877г.
Предлаганата разработка само поставя на разглеждане въпроса за ролята на град Осман пазар в Руско-турската Освободителна война. За цялостното изясняване на проблема е необходима още проучвателска работа главно с турски архивни източници и научна литература от турски автори, за да може да се вземе под внимание и “другата” гледна точка.


БЕЛЕЖКИ

1. По-подробно за района виж сб.Град Омуртаг и Омуртагският край – история и култура, Вн, 1999 г., том 1.
2. През 1934 г. градът е преименуван и до днес носи името Омуртаг.
3. Маджракова – Чавдарова, О., Град Омуртаг през епохата на Възраждането, сб. Град Омуртаг ... с.104-160; Тошев, М. Чуждестранни учени, дипломати, военни и пътешественици за град Омуртаг и Омуртагския край през XVI-XIX век, пак там с.163-233; Петкова, Й., Българската възрожденска книжнина и периодичен печат в град Омуртаг, пак там с.234-239; Тошев, М., Панаирът в град Омуртаг (предварителни проучвания), сб. Етнологията на границата на два века, В.Търново, 2000г., с.477-479; Тошев, М., Град Омуртаг и Руско-турската Освободителна война (предварителни проучвания), сб.Армия, държава, общество, В.Търново, б.г.и.,с.121-124.
4. Беляев, Н., Русско-турецкая война 1877-1878г.,М.,1956г.,с.67-68. Трябва да се отбележи, че по това време Русия няма намерение да воюва с Турция.
5. Генов, Ц., Освободителна война 1877-1878г., С.1978г., с.64.
6. Беляев цит.съч. с.106 – останалите пет направления са: 1. Русе – Бяла. 2. Свищов – Шипка. 3. Плевен – Ловеч – Троян. 4. Плевен – Орхание (дн. Ботевград) – София. 5. Плевен – Бяла.
7. Война 1877 и 1878г. в Европейской Турции, под редакцията на генерал – майор Зыков, СПб., 1881г., том II, с.577.; Джумалиев, Г., Настъпление на руските войски към Шумен, ВИС, 1977г., кн.4, с.54-55.
8. Всички дати посочени в разработката са по стар стил.
9. Шанов, С., Руските войски на Източния фронт 1877-1878г., ВИС, 1977г. кн.2, с.70, бел.*
10. Косев, К., Дойнов, С., Освободителната война 1877-1878г. и българската национална революция, С., 1988г., с.217-218.
11. Георгиев, Г., Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник, С., 1986г., с.11; 160. Война 1877 ... с.581. Относно датата на създаване на Русенския отряд, виж по- подробно Шанов, С., цит. съч. с. 69, бел 4.
12. Война 1877 ... с.583.
13. Генов, Ц., цит. съч. с.96-97. Генова, Л., Репортажи за Освободителната война 1877-1878г., С., 1978г., с.65-67. сб.Освобождението 1878. Спомени, С., 1989г., с.321; 333. След превземането на Търново от русите Осман пазар става административен център на онези части от Търновски санджак останали под турска власт.
14. Станев, Хр., Освободителните боеве край Елена 1877г., С., 1987г., с.47.
15. Война 1877 ... с.586. Беляев, Н., цит.съч. с.127.
16. Пак там с.586-588. Извори за българската история, том XVII, Турски извори за българската история, том IV, С., 1973г., с.255, д.256.
17. Война 1877 ... с.589.
18. Пак там с.588
19. Генов, Ц., цит. съч. с.106-107.
20. Война 1877 ... с.588; 590-591.
21. Шанов, С., цит. съч. с.69-70. Георгиев, Г., цит. съч. с.91; 123; 162.
22. Война 1877 ... с.582. Трябва да се отбележи, че ген.Зыков не говори за Османпазарски отряд, а го нарича Търновски.
23. Станев, Хр., цит.съч. с.99. Война 1877 ... с.582;587;604. сб. Спомени на руските ветерани за Освободителната война 1877-1878, С.,1929г., Полковник Роман Александрович Скалски, с.98.
24. Шанов, С., цит.съч. с.71-72. Стефанов, Л., Град Омортаг (принос към историята на града), Омортаг, 1935г., с.34.
25. Улунян, А., Българският народ в Руско-турската война 1877-1878, С., 1972г., с.75. Хитов, П., Как станах хайдутин, С., 1982г., с.263-265. Война 1877 ... с.604.
26. Война 1877 ... с.598.
27. Пак там с.599-600; 604; Шанов, С., цит.съч. с.71.
28. Пак там с.609-610.
29. Пак там с.604-605.
30. Пак там с.610. Шанов, С., цит.съч. с.72.
31. Пак там с.610.
32. Иззет Фуад паша, Пропуснатите случаи ..., С., 1905г., с.80.
33. Генов, Ц., цит.съч. с.245.
34. Извори ... с.276, д.278. При опита да бъдат идентифицирани новите имена на селищата посочени в документа се оказа, че публикуваната сигнатура не отговаря на сигнатурата на оригиналния ръкопис. Проверката бе извършена от доц. Стефан Андреев. Благодаря му най-сърдечно за отзивчивостта.
35. Иззет Фуад, цит. съч. с.79.
36. Война 1877 ... с.612. Шанов, С., цит. съч. с.72.
37. Пак там с.617.
38. Георгиев, Г., цит.съч. с.178.
39. Шанов, С., цит. съч. с.72 – по този начин на практика се ликвидира Чаиркьойския отряд. Когато в началото на август в същия район се създава нов отряд, той е наименуван Северен.
40. Война 1877 ... с.611; 618-619.
41. Пак там с.612-613.
42. Пак там с.614-615.
43. Пак там с.616.
44. Генова, Л., цит. съч. с.177.
45. Де Прерадович, Ф., Спомени за Руско-турската война 1877-1878, С., 1977., с.98; 100-101.
46. Извори ... с.303, д.303 – интересно е да се отбележи, че в турската телеграма за сражението е записано: “... бяха взети като трофеи 8 пушки и няколко шапки”!
47. Шанов, С., цит. съч. с.72-74.
48. Пак там с.73. Война 1877 ... с.682.
49. Война 1877 ... с.618.
50. Дойнов, С., Българската общественост и Руско-турската Освободителна война 1877-1878, С., 1978г., с.68.
51. Шанов, С., цит.съч. с.72; 75.
52. Беляев, Н., цит. съч. с.210-212.
53. Война 1877 ... с.622-623.
54. Подробно описание виж пак там с.623-633.
55. Пак там с.634.
56. Пак там с.618.
57. Пак там с.646. Генова, Л., цит. съч. с.178.
58. Война 1877 ... с.637-638; 647; 676.
59. Пак там с.652. Шанов, С., цит. съч. с.77.
60. Пак там с. 639; 645; 648-649; 658. Георгиев, Г., цит. съч. с. 63; 50.
61. Война 1877 ... с.674-675; 677; 694.
62. Пак там с.682.
63. Шанов, С., цит. съч. с.78.
64. От 18 август 1877г. Хаинкьойския, Еленския и Османпазарския отряди са извадени от подчинението на ген.Ф.Ф. Радецки и са поставени в разпореждане на командира на 11.К. княз А.И. Шаховски – Георгиев, Г., цит. съч. с.18; 178.
65. Беляев, Н., цит. съч. с.284-287.
66. Война 1877 ... с.693.
67. Георгиев, Г., цит. съч. с.20.
68. От 14 септември 1877г. Реуф паша е назначен за командващ на Шипченската турска армия, на мястото на Сюлейман паша – Георгиев, Г., цит. съч. с.20.
69. Станев, Хр., цит. съч. с.210.
70. Пак там с.105. Война 1877 ... с.705.
71. Извори ... с.369-370, д.387.
72. Шанов, С., цит съч. с.80. Станев, Хр., цит. съч. с.108-109.
73. Пак там с.80. Станев, Хр., цит. съч. с.109-110; 119.
74. Станев, Хр., цит. съч. с.110-112.
75. Пак там с.116-118. Война 1877 ... с.706-707.
76. Георгиев, Г., цит. съч. с.61.
77. Пак там с.150-151.
78. Каниц, Ф., Дунавска България и Балканът, С., б.г.и., том III, с.27.
79. Георгиев, Г., цит. съч. с.61-62.
80. Извори ... с.428-429, д.459. В публикувания документ е посочено село с името “Човил”. Извършената от доц.Стефан Андреев проверка в оригиналния ръкопис показа, че има грешка в превода и в същност става дума за с.Джулюница.
81. От 23 септември 1877г. барон Е.К. Делингсхаузен е командващ войските на Еленския, Османпазарския и Северния отряд на мястото на княз А.И. Шаховски – Война 1877 ... с.705-706. Георгиев, Г., цит. съч. с.20; 162.
82. Война 1877 ... с.714.
83. Станев, Хр., цит. съч. с.122; 201.
84. Пак там с.202-204. Война 1877 ... с.715.
85. Пак там с.203.
86. Улунян, А., цит. съч. с.113.
87. Георгиев, Г., цит. съч. с.27-29.
88. Война 1877 ... с.733.
89. Станев, Хр., цит. съч. с.195.
90. Извори ... с.449, д.483 и д.484.
91. Беляев, Н., цит. съч. с.100.
92. Иззет Фуад, цит. съч. с.119-120.

СЕЛИЩНИ ИМЕНА


Ахметли – с.Константин, общ. Елена
Джумалъкьой – с.Черни бряг, общ. Антоново
Доспатлъ, Тоспатли – сборно село в общ. Златарица
Ески Джумая – гр.Търговище
Кадъкьой – гр.Стражица
Кадъкьой, Русенско – с.Щъркелово, общ. Иваново
Казларкьой – с.Девино, общ. Антоново
Карахасанкьой – с.Зараево, общ. Попово
Козлу бей, Козлу бик – с.Сливовица, общ.Златарица
Мансър, Мансур – с.Манастирица, общ.Попово
Попкьой – гр.Попово
Хаинкьойски проход – Хаинбоаз – Прохода на републиката
Хайдаркьой – с.Кардам, общ.Попово
Хедеркьой, Кадъркьой – с.Къпинец, общ. Антоново
Чаиркьой – с.Камен, общ. Стражица
Чашанджи – възможно е да става дума за махала на с.Черни бряг,
общ.Антоново
Яйлакьой – гр.Антоново

[Гост]

Четвъртото измерение на една война

В последно време наблюдаваме много кавички и "ако"-та при разсъжденията около Руско-турската война от 1877-1878 г. Няма да се вторачваме в преобладаващото нейно отрицателно осмисляне днес, защото то е предизвикан отговор на гигантоманските й интерпретации отпреди десетина години. Само ще отбележим, че "ако"-тата могат да имат и точно обратното на съвременния им замисъл звучене. Едно от тях е, че едва ли някога българският въпрос ще придобие отново толкова голяма важност всред европейското обществено мнение, както през втората половина на 1876 г., когато за българите в съответните парламенти са говорели Виктор Юго и Уилям Гладстон

Ние често отказваме да приемем, че определени събития могат да имат различен от вкоренените клишета облик. Например от клишето: войната е много лошо нещо. Но не можем да си представим ничия история без нея. Дори и тази на швейцарците! Нима не е ясно, че войните заплашват и едновременно създават човешките цивилизации. Може би най-добре дефинира това явление Тойнби, който определя войната като "възмездие за неуспеха на дипломацията". А дипломатическите неуспехи несъмнено няма да изчезнат в бъдещите векове...
Но все пак за какво и кога се водят войните? Какво е casus belli? В един "меланхоличен коментар" (израз на Хенри Кисинджър) малко преди спогодбата от Мюнхен през 1938 г. Невил Чембърлейн намеква, че англичаните не искат да воюват за страна, за която не знаят нищо. Става дума за Чехословакия, която по демократичност, стабилност и производство е сравнявана тогава с Швейцария. Десет години по-късно, по повод следвоенното устройство на Европа, Уинстън Чърчил (според Джаспър Ридли) пита балканския експерт Фицрой Маклийн: "Да не би да смятате да живеете в Югославия след войната?". И в двата случая моралът не стига за оправдаване и обявяване на една война.
Руското casus belli от 1877 г. е малко по-различно. В него е имало много от това, което и днес се нарича Real Politik, но е имало и нещо друго. Войната от 1877-1878 г. е последното отрицание на Real Politik!
Не разбирам защо изследователите на Освободителната война не са обърнали подобаващо внимание на обстоятелството, че с изключение на Наполеоновите походи в началото на миналия век, това е войната, най-плътно отразена в литературата и изкуството. На различни нива - от поеми, разкази и картини, през весели песнички за лондонските мюзикхолове до деловито написани книги от пребиваващите в Плевен и Цариград, Букурещ и Петербург журналисти и военни наблюдатели. За нея и в Англия, и в Русия се пише повече, отколкото за Кримската война от 1853-1856 г. Поради това си позволявам да въведа понятието "трето измерение на Освободителната война". То не е последното. С това се стремя да поставя войната в общия контекст на европейския политически и интелектуален климат, който през този период от историята на века има особен облик. Преодолели разочарованието си от революции и войни, от барикади и избирателни урни, интелектуалците се "завръщат" в политиката. Те стават съпричастни към тази война по начин, напомнящ само първите възторзи от звездата на Наполеон. Именно така можем да си обясним парадокса, че дори в Русия онези, които самоотвержено стрелят по Александър II, също страстно очакват победоносния край на петмесечната обсада на Плевен и победата на една политика, която смятат за деспотична. Те, също като "Московскиe ведомости", призовават към война, без да им се присънва руския флаг, забит над "Света София".
За полулегендарните Балкани обикновено са се подсещали само ако някой изследовател или пътешественик е бил нападнат от бандити, някой дипломат е убит от фанатизирана тълпа, поредното клане се е стоварило върху беззащитните християни, безредици са спрели търговска дейност или комуникационна мрежа. Така е поне до 1876 г. Но ето че избухва истинска война. Далечните спомени от Наполеоновите походи, близките впечатления от Австро-пруско-датската, Австро-пруската и Френско-пруската война са създали отвратителния образ на войната като отблъскваща кампания, носеща само нещастия, изпитания и... "горко на победените"! Тези войни променят картата на Европа, но не носят морална слава за победителите. В тях има всичко друго освен справедливост.
Войната между Русия и Турция от 1877-1878 г. също донася много незаслужени страдания за мирното население, включително и за мюсюлманското. Но малцина отричат благородството, целите на войната. Ако приемем, че главната от тях е възстановяването на българската държава, то можем да твърдим, че България е родена с одобрението на интелектуалния елит на цялата европейска общественост, която адмирира българското освобождение въпреки всичките страховити видения за покоряването на Цариград. С нас тогава далеч повече е Европа на духа, отколкото Европа на политическите интереси. Това е рядък, да не кажем безпрецедентен случай, когато моралът навлиза за малко, но силно в европейската политика.
В чисто човешки смисъл, в дълбинните ни представи за добро и зло, позитив ли е за нас Трети март? Намирам, че дори поставянето на този въпрос е израз на слабост. Защото тази дата символично и практически махна фесовете на една все още значителна част от българите, независимо какви бяха по-нататъшните й проекции. Всевъзможните и интересни въпросителни около Трети март и самата война, които продължават да се сипят, не могат да омаловажат резултата от нея. Казват, че не бил точно тогава моментът, че трябвало да се чакат по-добри времена, че сме щели всичко да си свършим сами. Може и да е така! Нека само напомня, че решенията на Цариградската посланическа конференция от декември 1876 г. наистина предвиждаха две автономни български области. Но дори и тези решения да бяха изпълнени, те не означаваха създаване на българска държавна единица, та макар и като трибутарно княжество! Ако си припомним съдбата на областите, поставени под особено устройство, като Крит, Сирия, Ливан, Египет - с какви продължителни усилия те получават далеч по-късно държавна независимост... А прословутата реформена акция в Македония и Одринско съгласно чл. 23 и чл. 62 от Берлинския договор? А междувременните трайни апетити на нашите съседи към българските земи, откровено и агресивно експонирани преди повече от столетие? После, ако Сан-Стефанска България е мит, блян, фантазия, временна руска измислица, театър, тогава как да си обясним целия неистов вой на част от европейската преса срещу нея, бързата реакция на дипломацията на антируските сили и най-вече нашия собствен гняв...
Ние предчувствахме, че това ще бъде "нашата" война дори и ако не се води от нас. В нашето историческо проклятие ние виждахме щастието да предизвикаме война. Както и стана. Това бе най-честната война в историята на европейския XIX век. Въпреки Бесарабия, Батуми и паричните контрибуции като награда от победата в нея. Кой воюва за нищо? Колкото и да напомняме прагматичните намерения на Русия, последвалият ход на руското влияние на Балканите свидетелства, че не те са доминирали пряко в мотивите и целите на тази война.
Нека напомним епопеята край стените на плевенската крепост. Колко странно! Тя обхваща един град, с основание смятан за град на руската, румънската и... турската бойна слава. Ако в Букурещ "Плевна" звучи като най-славната страница от цялата история на румънската армия, то в Лондон има пет улици със същото име, за да се увековечи възторгът на англичаните от храбрите турци! Плевенската епопея е една от малкото битки в световната история, които промениха нейния курс. Благодарение на съпротивата на Осман паша при Плевен Русия още е "заключена" в Черно море, а Турция е европейска държава! Така е видял това паметно сражение Алън Дж. Тейлър!
Защо ли би трябвало да ни интересува всичко това нас, българите? При Плевен бе унищожена Сан-Стефанска България, още преди да се е появила! Но санстефанизмът все пак остана. Колко терзания изживяхме от това, че по пътя от Сан-Стефано до Берлин бяхме разкъсани, и то със съгласието на нашите освободители. У нас остана горчивото чувство, че отново и отново ще се появява на хоризонта една нова и вечна България - по-голяма, по-самоуверена, по-мъдра! Миражите на идеала "Сан-Стефано" често парализираха нашата способност да срещнем суровата реалност на злободневната, неблагоприятна за нас тежка обстановка. От инцидентна невроза санстефанизмът постепенно се превръщаше в обездвижваща мания, която ни пречеше да изпълним историческото си предназначение. Една мечта ни пречеше, една несъстояла се справедливост ни правеше безсилни да изпълним собственото си историческо предназначение. Ние припряно бързахме, ние бяхме максималисти, ние просто забравяхме колко вековни усилия, търпения, унижения и храброст ни трябваха, за да стигнем дотук. Затова се обръщахме с гняв натам, откъдето бяха тръгнали импулсите и посоките на нашето закъсняло, но бляскаво завръщане в европейския свят.
Не, Сан-Стефано не ни напомня само договор и територия. Той внесе особен елемент в нашето политическо мислене, който отсъстваше преди. От него идват крайностите и в днешното ни поведение както спрямо другите, така и към самите нас! Най-нещастният, най-неудачният, най-отхвърляният политически вариант или политическа личност ставаха онези, които носеха разумен баланс, а не противоположности; които не предвиждаха крайности, а поетапно решение.
В съдбоносната 1913 г. Сан-Стефано подсъзнателно ни поднесе коварна заблуда. От Солун до Одрин ние смятахме, че "България не може" без една или друга справедлива, но невъзможна тогава териториална придобивка. После се оказа, че "може" - при далеч по-невъзможни условия. Тази непримиримост се пренесе и в междупартийните обвинения и съзаклятия, което поразително добре служеше на нашите недоброжелатели и врагове от близо и далеч.
Колко набързо забравихме доскорошния общ, но таен гняв, че не Трети март е наш национален празник! Като че ли днешното силно отрицание на крайностите на Великата френска революция от 1789 г. промени мястото на 14 юли и на Марсилезата във френския държавен, политически и културен живот? Трети март се превърна в малко спасителен за нашето самочувствие едва след крушението през 1919 г. и най-вече благодарение на постоянното натякване, че сме били най-усърдният сателит на една омаломощена днес суперсила! А кой се сещаше да "преоценява" Трети март в звездния миг на нашия възход до 1913 г.? Не се ли споменаваше в благодарствена молитва във всичките ни църкви името на Цар-Освободител дори когато през Първата световна война нашите войници спокойно чакаха в полята на Добруджа атаката на казаците, а мирният Балчик бе обстрелван от руски крайцер? Дали някога ще се научим да не преплитаме история и конюнктура в едно елементарно до пошлост осъвременяване?
Да, Трети март бе краят на една война между две имперски сили, станали тогава нарицателни със своята обща, макар неравностепенна ретроградност. Но тъкмо той, а не каквото и да е било друго събитие, възвърна българската държава на политическата карта на Европа. Трети март поднесе на света обхватите на териториалното разпространение на българския етнос, под чиито граници лежаха подписите на всички велики сили още по време на Цариградската посланическа конференция от декември 1876 г.! Какво са знаели мужиците в шинели за истинското или мнимо завещание на Петър Първи, за виденията на руския експанзионизъм? Ние самите по-късно показахме, че не сме имунизирани от такава гибелна мания. Не, България не бе нито Средна Азия, нито Полша, нито Финландия, нито Иран, нито Афганистан в руските напъни и комбинации в световната политика. И ако някои в Санкт Петербург после очакваха благодарност, идентична с овчедушно покорство, само седем години след Освобождението Стамболов властно им показа точно обратното. Не за да запълни "стратегически вакуум", не за да улесни руския експанзионизъм, не за да ускори ерозията на европейска Турция бе създадена държавата на българите. Просто не можеше повече, просто не можеше иначе. Как така най-значимият по обхват, традиции и образователен стандарт етнос да остане сгушен между останалите балкански кралства?
След злокобното за нас лято в Берлин през 1878 г. осъществяването на идеалите на Трети март бяха предоставени на самите нас! Дали само частичната реализация на тези идеали е наша съдба или наша вина, или двете заедно, не е тема за празнични годишнини! Ние сме уморени до смърт от самосъжаления. Нека днес само напомним възкръсването на една държава, с което започна нашата модерна история. В крайна сметка дори и през злокобната 1919 г. тя бе много по-голяма от онова, което Европа ни бе отредила след Сан-Стефано. Не бе ли тя нашето Отечество, независимо какво мислехме да нейните управници и господари? Тя не бе мечтаното като общество и заслуженото като територия Отечество, но си беше все пак наша! Именно за нея в днешните часове на непознати изпитания ние с фанатична надежда шептим, че тя ще остане завинаги България! А това означава, че Трети март ще бъде винаги наш! Наш е и Сан-Стефано - като гордост от признато присъствие, като потвърждение на етнически реалности, като израз на мястото ни под европейското слънце.
Но ето че "наши" ще останат и онези обездвижителни пороци на крайностите, които още парализират способността ни да посрещаме новите предизвикателство не с мечтата, а с духа и самочувствието на Сан-Стефано. Това е и вечното четвърто измерение на онова, което се случи тогава и след него... Една историческа обремененост, която все още може да се превърне в добродетел. Вярно е, че измислицата не може да бъде реалност, както и обратното. Но съчетанието между тях, подкрепено с практическо, а не мистично въображение, е нещо съвсем друго. Особено за нас, българите! Ако с песните си сме излезли извън слънчевата система, не можем ли да преодолеем травмираното си мислене, че всичко, отнасящо се до нас, е предопределено?!

Андрей Пантев
в-к "Култура"

[Гост]

Численост и въоръжение на армиите във войната от 1877-1878 г.

Руската армия:

Главно командване - император Александър II, подписва Манифест за обявяване на войната на 24 април 1877 г. в Кишинев. Мобилизирани са 546 хил. души. В края на войната са 592 хил. души. Дунавската армия се състои от няколко отряда. Предният отряд - 12 хил.души, командващ - генерал Гурко.

Източният отряд наброява 45 хил. души с командващ престолонаследника Александър Александрович, бъдещият император Александър III. Западният отряд се състои от 4-и и девети корпус и има задача да превземе Никопол и Плевен. Руският черноморски флот има едва 39 бойни кораба. Пехотата е въоръжена с недалекобойна пушка "Кринка", а гвардията - с пушка "Бердана" ¹ 1 и ¹ 2. Артилерията е въоръжена с бронзови оръдия, доста остарели за времето си. Дунавската армия има 432 оръдия.

Българското опълчение:

През април 1877 г. са сформирани шест дружини, а през септември - още шест - второ опълчение. Числен състав - 7400 души. Началник - генерал Николай Столетов, началник-щаб подполковник Ринкевич.

Румънската армия:

На 24 април 1877 г. румънската армия има ефектив от 56 хил. души, във войната участват 38 500 души с 180 оръдия. Черна гора участва във войната с 25 хил. души и 7000 босненци. Сърбия влиза в края на войната с 60 000 души.

Турската армия:

Главното командване е поето от Султан Абдул Хамид II. Главнокомандващ Румелийската армия е Абдул Керим паша - българин еничарин, а на Анатолийската армия - мушир Ахмет Мухтар паша. Общо мобилизирани са 590 хил. души, но при обявяването на войната Турция има 494 397 души, които още не са съсредоточени на Дунавския фронт. Дунавската армия е разделена на две части: Във Видинската област има около 60 хил. души, командвани от Осман паша, и Източна армия - около 100 хил. души в четириъгълника Русе - Силистра - Варна - Шумен. В българските земи са прехвърлени около 90 хиляди черкези още от 1864 г., които вземат участие в потушаването на Априлското въстание.

Турската армия е въоръжена с модерни оръжия. САЩ и Англия изпращат оръжие на стойност 1 200 000 долара.

Полковник от резерва Генчо Камбуров,

[Parabellum]

Барабанчик, това е хубаво че си постнал тези цифри, но честно да ти кажа те са мноооооооооооооооого неверни.ти преди това не чете ли аз какво съм писал по този въпрос?
Ако имаш цифри за другите Руско-Турски войни тях сложи

[Гост]

На изток за блокиране на четириъгълника от крепости Русе-Силистра-Шумен-Разград настъпва Източният отряд в състав от 70 хиляди души под командването на престолонаследника Александър Александрович. Западният отряд в състав от около 35 хиляди души под командването на ген Криденер се насочва към Никопол и Плевен. Предният отряд на ген.Гурко е със задача да насъпи към Търново, да завладее старопланинските проходи и при възможност да се насочи към Пловдив-Одрин-Цариград. Командването на Дунавската армия предоставя на ген.Гурко само 12 хиляди души, които са крайно недостатъчни предвид основната роля на Предния отряд за руското настъпление към сърцето на Империята – столицата Цариград140
____________
140. Киняпина,Н. С. Руско-турската война от 1877-1878г. и освобождението на България. В:руския и освобождението на България.С.,1981. стр.150.; Митев, Пл. Българското възраждане. Лекционен курс. С.,1999, стр.146 .

[Елемаг]

Ето нещо което беше постнато в форума на Криле . Ефектите са отлични:

На 22.02.05 стартира новия руски филм "Турски гамбит". Действието се развива през руско-турската война от 1877г.
Това е откъс от филма. Щурмуването на Плевен.
http://www.kino-govno.com/trailers/t...turmplevny.wmv

[Imperial]

Те новите руски филми са технически на ниво, обаче откъм сценарий и игра... последните два военни, които гледах, бяха Звезда и 72 Метра, и двата бяха еднотипно мелодраматични и откровено безинтересни, въпреки отличните ефекти и тн.

И този откъс е същата работа...

[Parabellum]

дано филма се окаже хубав.Тя книгата на тази война е посветена.Главине герои са с изменени имена

[xr100]

3 март - НА ТОЗ ДЕН С ГОРДОСТ РАЗВЯВАМЕ БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ

Последната война между Русия и Турция от 1877 - 78 г. била предизвикана от подема на национално-освободителните движения на Балканите и изострянето на международните отношения. Най-тежките бойни действия били превземането на Плевен, зимния преход през Стара планина и сражението на връх Шипка. След завземането на Пловдив и по-късно Одрин а на 03.III.1878 г. бил подписан предварителния Сан-Стефански мирен договор - Възобновяване на Българската държава - Трето Българско Царство; столица -София.
През тези години Шумен е спечелила славата на неуязвима твърдина на Турската империя.
Срещу шуменската крепост действували 13 -ти и 4-ти корпуси Първият начело с кн. Дондуков-Корсаков имал за задача да заеме Разград и след това да настъпи към Шумен. Русите влезли в гр. Разград на 15 януари. След падането на Разград части от 13-ти корпус заели линията с. Дере—Узунлар—Кулфалар—Топчи—Хърсово (на 22 януари). Същият ден, след едно сражение с предни турски части, разузнавателния отряд на полк.Панкратов заел станция Шайтанджик (Хитрино).
4-ти корпус, под командуването на ген. Зотов, имал за задача да заеме Осман-пазар (Омуртаг) и Ески-джумая, а след това да се насочи към Шумен. Към корпуса била придадена и 2-ра пехотна дивизия под началството на ген. С. Д. Белокопитов, взела участие в боевете при Ловеч и Плевен.
Белокопитов се насочил към Ески Джумая, а 11-та дивизия начело с ген. Ернрот — към Осман Пазар. Градът бил зает със съдействието на въстаналите българи от Осман Пазар, на 15 април. Два дни по-късно полковник Гарганов влязъл в Ески Джумая, където намерил страшни разрушения. Едновременно било освободено и с. Вардун. На 17 януари (Антоновден) в селото пристигнал казашки ескадрон начело с капитан Раздолски. Своевременно руски части навлезли в с. Върбица и Карадемир (Виница). Разузнавателен отряд от 2 ескадрона от 11-ти Чугуевски полк с една конна батарея, под началството на полковник Полторацки, се натъкнал на предни турски части при с. Градище, недалеко от Шумен. В завързалото се тука сражение паднали убити 4 войника и един вахмистър, а ротмистър Главицки пленен и отведен в Шумен. Командуваната от ген. Горшков колона достигнала до с. Бухлар (Буховци).
На 23 януари в щаба на 13-ти корпус пристигнало съобщение за подписаното на 19/31 януари в Одрин примирие между двете воюващи страни. Военните действия били преустановени и руските войски прекратили настъплението си към Шумен.
Положението на шуменския гарнизон след примирието.
Кн.Дондуков-Корсаков незабавно изпратил полк Кишелски в Шумен да преговаря с коменданта на гарнизона Фазлъ паша. Последният обаче заявил, че не е получил съобщение за постигнатото в Одрин примирие и отказал да назначи комисия за определяне на демаркационната линия.
Парламентьор изпратил и командирът на 4-ти корпус ген. Зотов . Тук пристигнали и пълномощниците на ген. Цимерман, командир на 14-ти корпус, полковник Павлов Швейковски, полковник Хершелман и ротмистър Везирев, като преводач. В Ени-пазар били посрещнати от полковник Махмуд бей. В гр. Шумен пристигнали към 10 часа вечерта в покрита каляска, за да не виждат укрепленията. Указани им били големи почести. Сам Фазлъ паша любезно ги приел в конака си. Разгледали града и посетили военната болница.
И този път комендантът на шуменския гарнизон отказал да преговаря под предлог, че все още няма заповед за това. Едва на 29 януари се постигнало споразумение между Дондуков-Корсаков и Фазлъ паша за примирието. Турският командуващ настоявал обаче точно да се изпълнят условията на одринското примирие относно демаркационната линия, като руските войски се изтеглят 15—20 км назад.

Започнали продължителни преговори, които навършили с оттеглянето на руските сили на окончателната линия: с. Беш-тепе — Чукур-кьой — Бейкоджилар — Дуран-кьой — Чукур къшла —източно на 5 км от пътя Ески джумая — Осман пазар. С ширина на 5 км към страна на турците била установена неутрална зона
Руските войски се изтеглили на новата демаркационна линия към края на м. февруари, след като Фазлъ паша заповядал на турските гарнизони в Силистра и Русе да опразнят крепостите. И двете страни престояли в това положение до Берлинския конгрес през юли 1878 г., тъй като подписаният на 3 март в Сан-Стефано договор не бил приложен.
18 юли 1878 г. турските войски се изтеглят от Шумен.
Но 3 март 1878 г. – Договорът от Сан Стефано предвещава
свобода на шуменци. За това на този ден с гордост развяваме
БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ

[xr100]

Боевете при Абланово 5 септември 1877г,

http://forum.traditzia-bg.com/showpost.php?p=9337&postcount=44

http://forum.traditzia-bg.com/showpost.php?p=9338&postcount=45

http://forum.traditzia-bg.com/showpost.php?p=9339&postcount=46

http://forum.traditzia-bg.com/showpost.php?p=9340&postcount=47

http://forum.traditzia-bg.com/showpost.php?p=9343&postcount=49

Слава Вам герои!

[viking heart]

Някой да знае случайно нещо повече за тактиката, въоръжението и числеността на черкезките отряди, действащи в състава на турската армия през 1877-78г. Ще ми се да разбера и нещо повече за предводителя на черкезката група на Дагестани Мехмед, който се отличавал с крайна жестокост. До колкото знам оцелелите от неговата група черкези буквално изчезват безследно след боевете през лятото на 1877г.

[delibero]

Бях на скоро във Виена. Купих си история на Австрия. Авторите на конкретното издание твърдят че договорът при Сан Стефано бил в резултат на появата на английски бойни кораби при Дарданелите!!!

Имали други сведения да подобен факт?