Ако има нещо от органиката, което не е на изчерпване, това са въглищата и метанхидратите. Нефта е фитка, на газ може да се изкара още малко, но и там е зле положението. Въпрос на няколко десетилетия.
Некои съображения относно колонизацията на космоса
Collapse
X
-
Дори ITER да се позабави има и други междинни алтернативи. Новият ядрен реактор на Уесингхауз AP1000 го дават значително по-ефективен от съществуващите. А и вече се строи основно в Китай, има един и в САЩ, а може би скоро и в България
The Westinghouse AP1000 nuclear power plant is the safest and most reliable plant in the marketplace with distinct advantages over other designs.
Поне девет държави пък работят върху ториумни реактори, които не са чак такава фантастика. Ако там има пробив то той ще е много сериозен. Реално ще се решат енергийните ни нужди в обозримо бъдеще.
This is my signature. There are many like it but this one is mine.Comment
-
This is my signature. There are many like it but this one is mine.Comment
-
То това им е един от най-рекламираните плюсове. Че освен че са безотпадни, могат да изгарят ядрените отпадъци от съществуващите ядрени централи.Ториевите реактори в общия случай са част от затворените атомни цикли, които горят също и обеднен уран.This is my signature. There are many like it but this one is mine.Comment
-
Например някое такова нещо? (18+, възможно е присънване!)"Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан ГлоктаComment
-
Интересно, бях останал с впечатлението че в астероидния пояс водата не се намира в големи количества, но явно съм грешал.
От което следва че всички нужни ресурси за създаване на космическа цивилизация са събрани на едно място и ни чакат.
Сумарната маса на астероидния пояс е около два порядъка по-малка от тази на земната кора. Но материалите там са значително по-достъпни. Например някои метали са готови за употреба директно без преработка. Липсата на забележима гравитация създава условия за експлоатация без притеснения за срутващи се шахти. Така че ни трябва само един стимул и измислянето на по-достъпен метод за транспорт земя-орбита и сме готови да започнем космическата колонизация. Дори и при сегашното технологично ниво. На астероидите все още е възможно използването на слънчевата светлина за захранване, реакторите са нужни за по-нататък.Comment
-
Да, аз лично много се надявам на космическите асансьори. Ето, още един вариант е патентован наскоро - да не стига "догоре", но достатъчно нависоко."Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан ГлоктаComment
-
Зависи какво разбираш под достатъчно.
В комбинация с високоимпулсни йонни двигатели и системи за дистанционен пренос на енергия (оф топик: Тесла е имал претенциите че е направил такава, но извън неговите претенции, наскоро бях чел за работещ прототип), разходите биха спаднали може би с няколко порядъка. За повече по-долу.
Това ми се струва много интересно. Един от основните проблеми пред йонните двигатели идва от затрудненията, които последните изпитват при работа под атмосферно налягане. Не че не палим плазма и в атмосферно налягане, по лабораториите такива инструменти си работят рутинно от края на 70-те, така че и това не е непреодолим проблем, трудностите идват от енергийните разходи. Но се работи по методи за дистанционно пренасяне на енергия. Така че реактивната маса си идва от въздуха, енергията от земята, а двигателите ще трябва да работят във вече драстично понижено налягане. И накрая се оказва че транспортния апарат ще носи не няколко хиляди тона гориво, а само полезния товар и машинариите. Мисля че е постижимо, само трябват 1-2 десетилетия да се работи по въпроса.Да, аз лично много се надявам на космическите асансьори. Ето, още един вариант е патентован наскоро - да не стига "догоре", но достатъчно нависоко.Comment
-
Е, какво разбирам. Да има далавера от копането на астероиди, да не е безбожно скъпа цялата операция.
С високоимпулсен йонен двигател няма да вдигнеш много джелезо на орбита. Тяга си требе.
Има такива схеми (макар и не с атмосферен въздух), но са изправени пред сериозни проблеми. Двата основни са 1) фокусирането на енергията; и 2) материала на топлообменниците. Като сметнеш какви температури ти трябват за висок импулс, положението става кофти. Еле па в кислородна среда. Но има подобни схеми например с аблация. Ти го грееш отдолу, то се изпарява и бута нагоре. Принципно може да работи, но цената на орбита пак е под въпрос. Не пада чак толкова много.Но се работи по методи за дистанционно пренасяне на енергия. Така че реактивната маса си идва от въздуха, енергията от земята, а двигателите ще трябва да работят във вече драстично понижено налягане. И накрая се оказва че транспортния апарат ще носи не няколко хиляди тона гориво, а само полезния товар и машинариите. Мисля че е постижимо, само трябват 1-2 десетилетия да се работи по въпроса.Comment
-
Нищо не пречи и производството да се изнесе на астероидите. Тогава вместо метали, ще трябва да местиш само готова продукция, хора и храна. Доста по-ефективно чисто финансово. И с много важната уговорка, че готовата продукция ще пътува само в едната посока. Можеш ако искаш да я мяташ с парашути над океана. Никакви двигатели и космически кораби не ти трябват.
Да уточня че "парашути" е алегория. По-скоро ще е някакви евтини автоматизирани глайдери за еднократна употреба, подобно на совалката. Метала от който са направени също си е ресурс.This is my signature. There are many like it but this one is mine.Comment
Comment