Тактическата авиация през ВСВ срещу бронирани цели (Hs-129, Ju-87G, Ил-2 и др.)

[Nick]

Хм... след кратка проверка се оказа, че са произведени доста Як-9Т, но за използването им като танкоизтребители почти не се пише.

[Angelmr]

И на мен ми стана странно. А са замислени по начало като такива. Според мен дори да са малко по-ефективни от останалите самолети от този клас, все пак не са чак толкова ефективни, за да се оправдае ексклузивната им употреба. Каквото и да си приказваме, всичко по-мощно от Мк108 не може да бъде смятано за прецизно след първия изстрел и съответно стреля дефакто в единичен режим. От там нататък ми се струва че успеха срещу танк с такъв малък калибър зависи от твърде много променливи. Предполагам по тази причина са ги преквалифицирали на противобомбардировъчни самолети, където и едно случайно попадение е способно да свали всеки едно и двумоторен бомбардировач, докато предполагам че и 10 успешни попадения може да не обезвредят танк, дори и да му пробият бронята.
Но всичко това си е мое предположение, честно казано не съм попадал на статистики за употребата им срещу танкове.

[Dinain]

Аз доста по назад написах, че пилотите на Щука именно така са предпочитали да атакуват танкове (странично, на ниска височина), само че не го сметнах за "топмачтово" (щото танкът няма мачта, хехе). Предпочитали, в смисъл като алтернатива на пикирането. Така им е било по-лесно (или по-малко трудно) да уцелят малка цел като танк; но пък така са били по-уязвими за зенитния огън.

Сега, за 30мм оръдие МК 103, се разрових и откривам този доклад от 1984 г. : http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a140367.pdf

Дейл М. Дейвис от USAF Armament Laboratory пише надълго и нашироко за еволюцията на 20-30мм авиационни оръдия - не съм го чел цялото, 215 страници е.
Но стигаме до нещо интересно на стр. 44-45, където пише за споменатото немското оръдие МК 103 (слагано на Хеншел 129 и на FW-190F; MK 108 (по-лекият вариант, с по-ниска скорост на снаряда) е слагано на един куп самолети)

Дейвис твърди, че американците са изобретили колелото наново със снарядите с убеднен уран, защото немците са ги използвали още през ВСВ (необеднен, но уран). Цитира книгата на Алберт Шпеер: "...през 1943 г. загубихме доставките на волфрам от Португалия и се наложи спешно да търсим заместител за мунициите с тежко ядро... наредих да се използва уран... през 1940 г. в Белгия пленихме 1200 тона уран."

На следващата страница (45) има превод на стр. 58-59 от "наръчник за немските авиационни муниции", изготвен от Абърдийн прувинг граундс, който ме разбива:

3 см Panzergranatpatrone (special armor-piercing projectile with added incendiary effect)
...
penetration at 300m on 100 kg armor plate... 70mm at 30 degrees, 100mm at 90 degrees
Use: Exclusively for attacking medium and heavy tanks. Practice firing prohibited."

Дейвис: горният превод е публикуван за пръв път през 1956 г. Оттогава до сега (=1984) се считаше, че тези снаряди са били с волфрамови ядра. (По-нататък обяснява защо смята, че към края на войната са били уранови)

Между другото, някой чел ли е тази книга?

[Amazon]

Но всичко това си е мое предположение, честно казано не съм попадал на статистики за употребата им срещу танкове.

Аз попаднах на руски ас с 33 победи на Як-9Т обаче срещу самолети. Явно имаме поне един експерт пилот който не ги е ползвал по предназначение.

Предпочитали, в смисъл като алтернатива на пикирането. Така им е било по-лесно (или по-малко трудно) да уцелят малка цел като танк; но пък така са били по-уязвими за зенитния огън.

Или пък им е писнало да губят съзнание при излизане от отвесното пикиране

[Dinain]

'Flying Guns: World War 2' by Emmanuel Gustin and Anthony G Williams

The advent of highly mobile tank warfare at the start of World War 2 prompted a search for ways of destroying tanks from the air, with variable success. There was a preference in some quarters for using fighter-bombers armed with rockets or bombs, but while these were effective in general ground attack, including disrupting supplies to armoured units, they proved largely ineffective in directly knocking out tanks for the reasons spelled out in 'Flying Guns: WW2':

" The ineffectiveness of air attack against tanks should have caused no surprise because the weapons available to the fighter-bombers were not suitable for destroying them. Put simply, the heavy machine guns and 20 mm cannon were capable of hitting the tanks easily enough, but insufficiently powerful to damage them, except occasionally by chance. The RPs and bombs used were certainly capable of destroying the tanks but were too inaccurate to hit them, except occasionally by chance."

Experience showed that the best way of knocking out tanks was to use a cannon powerful enough to penetrate the armour. This article examines the weapons used and takes a retrospective look at an 'ideal' airborne anti-tank armament.

http://www.quarryhs.co.uk/tankbusters.htm

The USSR fielded two guns in the anti-armour role, and tested a third. The 23mm VYa and 37mm NS-37 were developed specifically for aircraft and used in both the air combat and anti-tank roles. The NS-45 was a version of the NS-37, with the cartridge case necked out to 45mm. It was tested in air combat and proposed for various anti-tank aircraft, but not adopted.

The VYa was a gas-operated, belt-fed gun (a scaled-up 12.7mm Berezin) chambered for a powerful 23x152B cartridge. It is credited with penetrating 30mm at 100m and 25mm at 400m (striking angle unspecified). This was adequate against light tanks but not enough to reliably penetrate medium tanks.

The NS-37, unusually for the USSR, used a short-recoil mechanism and was belt-fed. It was a particularly slim weapon, with a compact mechanism, suitable for fitting between the banks of a liquid-cooled vee-engine to fire through the hollow propeller hub. The powerful 37x195 ammunition is quoted as penetrating 48mm / 500m / 90 degrees, enough to pose a threat to the side or rear armour of virtually any tank. The 45x185 cartridge of the NS-45 increased this to around 58mm.

Germany fielded several different guns in the anti-tank role. The first was the 30mm MK 101, which used powerful 30x184B ammunition. This was later supplanted by the MK103, which used an electric-primed version of the same cartridge, with the same performance. The MK 101 used a short-recoil design, and in its anti-armour role was fed by a 30-round drum. The lighter, more compact and faster-firing MK 103 used a hybrid gas+recoil system and was belt-fed. Various AP rounds were used, but the most effective was the Hartkernmunition, which had a penetrating core of tungsten carbide sheathed in a light-alloy shell with a sharply-pointed profile. This could penetrate 75-90 mm / 300 m / 90 degrees (depending on the type of armour), dropping to 42-52 mm when impacting at 60 degrees.

The remaining German guns were all adaptations of ground guns. The first was the 37 mm BK 3,7, a modified version of the FlaK 18 AA gun firing the same 37x263B ammunition. This meant that it was bulky, heavy and slow-firing by comparison with the NS-37, for example. It also remained clip-fed, with a maximum capacity of just 12 rounds. It mainly fired Hartkernmunition ammo, capable of penetrating up to 140 mm / 100 m / 90 degrees although this was halved at a striking angle of 60 degrees.

The remaining German guns were adaptations of ground anti-tank guns with long-recoil mechanisms, and saw little use. These were the BK 5 (also briefly used for air combat in the anti-bomber role) which was a PaK 38 fitted with an autoloader and a 22-round magazine for its 50x419R ammunition. It is unclear whether this saw action in the anti-tank role. More famously, the PaK 40, which fired massive 75x714R cartridges, was used in two versions; a semi-automatic one with a 10-round vertical magazine, and the fully-automatic BK 7,5 with a 12-round rotary magazine. This could penetrate 132 mm / 500 m / 90 degrees (104 mm / 500 m / 60 degrees) when used on the ground, so was clearly capable of dealing with the toughest tank. Both BK 5 and BK 7,5 fired the normal APCHE projectiles, which were more destructive and reliable in their penetration than the Hartkernmunition rounds, being less affected by unfavourable striking angles or add-on armour plates.

The British fielded only one airborne gun in the anti-tank role: the Vickers Class S. This was designed around the naval 40x158R AA case, with special armour-piercing loadings. As such, it was much less powerful than the Army's 2 pdr anti-tank gun, but the attack speed of the aircraft helped to provide a penetration quoted as 50-55mm (range and striking angle not specified). This was a long-recoil gun which was fed by a 15-round drum (a sixteenth round could be carried in the chamber). A 30-round drum and a belt-fed version were developed but not adopted. The same fate befell an interesting adaptation to use the Littlejohn squeezebore shot. The AP projectiles fired were full-calibre steel shot, without even a ballistic cap.

The British developed other weapons for this purpose. The 6 pdr (57 mm) Molins gun was intended for this role, but used only by Coastal Command. The 47mm Class P gun was not ready until after the war.

The USA did fit one 37 mm gun to its aircraft - the M4. However, this fired low-powered 37x145R ammunition and was not very effective against tanks, being intended for air combat. Much more impressive was the M9, which was a belt-fed development of the Army's M1 long-recoil AA gun and fired powerful 37x223SR cartridges. Special AP loadings were developed for this gun but it was never used in action.

За идеалното авиационно противотанково оръдие:

Looking at the targets which the guns had to deal with, it would seem that for the weapon to be useful against any tank on the battlefield, the minimum performance should be a penetration of 100 mm / 300 m / 90 degrees, and 60 mm / 300m / 60 degrees. If conventional steel shot were used, then a gun as big as the BK 5 would be required to give such performance. This argues in favour of using tungsten-cored shot for this purpose (despite some disadvantages), in order to keep the gun relatively light and compact. The required performance is a bit better than the MK 101/103 achieved firing tungsten-cored shot, which in 30mm calibre indicates that a muzzle energy of around 200,000 joules would be sufficient. Interestingly, the current 30x173 API loading for the GAU-8/A used in the A-10 tankbuster develops 207,000 joules, and also uses a Hartkernmunition shot, although with a depleted uranium rather than tungsten carbide core.

In WW2 the 30 mm guns were criticised for the limited behind-armour effect of their small penetrating cores (less of a problem for the GAU-8/A: an advantage of DU, apart from 10-15% better penetration, is that it has an incendiary effect after penetrating). This argues in favour of a 37-40 mm gun to provide greater effectiveness. A larger calibre would also provide more effective HE shells for use against softer targets.

Значи, мъъничко по-мощно от съществуващите 30мм MK 101/103. Или както сметнах в началото, истината е в оръдията 30-37мм. Трябвало е малко още да бъзикнат дизайна, за да достигнат до нещо като данните на GAU-8/A.


Има списък с всички самолети, замислени и/или използвани като противотанкови. От двумоторните, заключението е, че Hs 129 е най-добрия в тази роля. От едномоторните, нещо между Як-9Т и P-39.

[Nick]

Само едно малко уточнение: Описаното от Ник е точно техника на "подскачащата" бомба(Skip bombing). Топмачтовото (mast-height bombing) е почтии същото но без "поскачането"...

Топмачтовото бомбомятане е точно това, което описах, "жабка" по водата. Не е просто бомбомятане от малки височини, а бомбомятане, където бомбата рикошира по водната повърхност. Терминът е руски, затова соча към руската Вики: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2...BD%D0%B8%D0%B5

[ValBo]

Чудно ми е, защо след като са заловили 1200 тона уран, който между другото няма никакво практическо използване до тогава, се е налагало да разработват мината в Бухово, за да добият уран за ядрената си програма.

[Gaden Gogi]

Иначе ако бомбата колкото и да е голяма не тресне танка директно по каската, вероятността само да вдигне пушилка е доста голяма. То съвременните танкове издържат близък разрив на атомна бомба и даже двигателя не им загасва, пък и тогавашните никак не са били тенекии.

Близка атомна бомба колко близко я броиш? 500 ярда? от мижави 9 килотона? това за 169041. А това че двигателя е работел не значи че екипажа е щял да оцелее. Колкото до съвременните танкове- съвсем спокойно си дават фира от заровени бомби. а ВСВ танк да го думне нещо дето да го зарови целият и екипажът да оцелее е ненучна фантастика.

[Amazon]

Близка атомна бомба колко близко я броиш?

По спомени тестовете бяха на 300 метра.

от мижави 9 килотона?

И по-малко. Тактически боеприпаси има и от 0.3 килотона. Що? Ти по танкове стратегически термоядрени МБР ли ще мяташ?

А това че двигателя е работел не значи че екипажа е щял да оцелее.

Тука вече не знам. Ти ще кажеш. Защо мислиш че няма да оцелее?

[Amazon]

Топмачтовото бомбомятане е точно това, което описах, "жабка" по водата. Не е просто бомбомятане от малки височини, а бомбомятане, където бомбата рикошира по водната повърхност. Терминът е руски, затова соча към руската Вики: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2...BD%D0%B8%D0%B5

Ами англичаните и американците ги разделят двата способа и имат отделни термини за тях. Дадох ги: "Skip bombing" и "mast-height bombing". Руснаците нищо не им пречи да имат един израз за двата метода. Съвсем нормално, то реално си е подвидове на една и съща тактика.
Преди бях чел нещо за топмачтовото и не бях срещнал това с "жабките". За това проверих дали не са се ползвали и двата метода. Така и излезе - ползвали са се и двата.

[Nick]

ненучна фантастика.

Която може да бъде прочетена тук: http://militera.lib.ru/memo/russian/..._ia/index.html

"Снова появляются бомбардировщики. В этот раз Ю-88. Враг знает, что наша бригада оснащена тяжелыми танками КВ и поэтому бросает бомбы. Неподалеку от наблюдательного пункта, под одиноким деревом, стоял тяжелый танк управления бригады, которым командовал Кузнецов, Возле него еще четыре машины. Вдруг огромнейшая бомба со свистом летит прямо на танк, и машина исчезает в дыму. Когда ветер отнес в сторону дым и пыль, мы увидели только сухое дерево. Танка как не было. Я послал автоматчика, чтобы он выяснил, что там произошло. А в это время самолеты, сбросив весь запас бомб, скрылись. Постепенно дым рассеивается. Я не поверил своим глазам. Под сухим деревом из ямы поднимается орудие с башней. Орудие бьет в сторону противника. Танк Кузнецова живой!

Бой утих. Идем к Кузнецову. Позади КВ воронка от тяжелой бомбы. Ширина воронки — метров десять, а глубина почти пять метров. Танк уцелел потому, что бомба из самолета летит не по вертикали, а под большим углом. Она врезалась в землю под танком и, взорвавшись, выбросила несколько десятков кубометров земли. Силой взрыва танк подбросило и потом опустило в воронку.

Лейтенант Кузнецов рассказывал:

— После взрыва мы все потеряли сознание. Пошла кровь из носа и ушей. Когда пришел в себя, услышал стон башенного. Его голова лежала на моих коленях. Я достал баклагу со спиртом и дал ему немного выпить. Потом мы вдвоем оказали помощь другим членам экипажа. Рогов завел мотор. И только тут я заметил, что нам ничего не видно. Словно в погребе. Спустя несколько минут мы поняли: танк засел в глубокой воронке. Постепенно, раскачивая машину вперед-назад, мы наконец вывели ее из воронки. Можно продолжать бой...

— Выдержали тысячекилограммовую бомбу! — удивился я.

Осмотрели танк. Днище толщиной в 40 миллиметров было вогнуто в середине. Но рама, на которой укреплен мотор, выдержала, не сместилась.

Полковник из Генерального штаба, находившийся на нашем наблюдательном пункте во время боя, сфотографировал экипаж КВ ¹ 11385 и танк. Потом эти фотографии были переданы в Центральный музей Красной Армии как пример героизма экипажа..."


Иди спори с фотографиите в музея, както и с автора на книгата. Сигурен съм, че ще ги убедиш колко не са прави.

[ValBo]

Ударната вълна!
Получава се такъв вибрационен удар, че месото се отделя от костите.

[gollum]

Без да съм сигурен в нещо, т.е. очевидно е, че въпросът е дискусионен, за мен нещата се свеждат не толкова до това дали има или не подходящо оръдие (макар че и тук има неща за изясняване*), колкото до друго: каква е вероятността среден пилот да улучи цел от типа на танк в бойни условия (т.е. танкът се движи, долу се разиграва сражение, стрелят по самолета от земята и т.н.). Доколкото си представям нещата (а и от кадрите, които съм гледал от подобни атаки), те се извършват от, ъъъ, "планиране" (не съм сигурен, дали е правилното понятие?), т.е. самолетът се рее под 15-20 градусов ъгъл (май максимум 30, но обикновено доста по-малък) към земята и по идея трябва да атакува целта странично или отзад, но вероятно е въпрос и на късмет и обстоятелства. Та, самолетът се движи с колко - поне 400-500 км в час (в повечето случаи говорим за изтребител-бомбардировач), открива огън от 200-300 метра (предполагам не от повече) и стреля срещу цел, която е нещо от типа на 5 х 2 метра (реално и по-малка), ако я атакува странично или дори по-малка отзад или отпред. Има колко? Около секунда-две за да се прицели и стреля.
Честно казано, не ми изглежда никак лесно улучването с оръдие от такова разстояние, а при тези скорости и ъгъл едва ли е възможно да се стреля от много по-малко (да речем, от стотина метра) - не съм сигурен, че дори има време за реакция. В крайна сметка, от какво разстояние се стрелят обикновено изтребителите? И това при сходни скорости обикновено. И точността им рядко е кой знае каква, т.е. малко са "снайперистите" сред въздушните асове, т.е. такива, които могат само с броени снаряди/куршуми да поразят противниковия изтребител.
Възможно е да греша, но стрелбата по подобна по размери (много малка спрямо скоростта и разстоянието) цел ми се вижда доста по-трудна задача, от стрелбата по вражески самолет. Т.е. най-вероятно за да има добри шансове за успех, трябва много добре подготвен пилот с качества на "снайпер". Т.е. вероятно подходящите за това хора не са били много, затова и реалната успешност се е крепяла на броени хора, които са имали нужните качества и способности, за да бъдат успешни при наличието на подходящо оръжие и машина. И със сигурност е много по-сложна от стрелбата с каквото и да е наземно базирано оръжие.
Защото вярно пише, че с картечници и леки оръдия самолетите са успявали да улучват бронетехника, но тук говорим за малко по-различни условия: едно е да улучиш подобна цел, изстрелвайки с висок темп няколко десетки до няколко стотици боеприпаса, различно нещо е да я поразиш при по-ниска скорострелност със само няколко снаряда.
Т.е. аз виждам няколко съображения, които са свързани с този въпрос:

1) темп на стрелба/количество боеприпаси за подобен тип ПТ-въздушно оръдие. Ако пилотът не е наистина много добре подготвен, колко захода трябва да направи, за да порази един танк? И за колко танка ще му стигнат боеприпасите? Става въпрос за от 5-6 до 10-тина 15 снаряда при повечето оръдия.

2) доколкото съм чел - поне за някои от тези оръдия, стрелбата се отразява на самолета под формата на вибрации и отклонения (от отката - мисля че това се случва и при крилните оръдия и при тези, вградени в самия самолет), т.е. общо взето при едно захождане точен може да е първият снаряд, ако въобще се изстрелва серия. Със сигурност съм чел подобно нещо за Ил-2 - включително за експериментите с по-тежки оръдия. Не съм сигурен дали това важи за всички, но мисля че за тези от 37 мм нагоре е сигурно, а май и за 30 мм. Особено бронебойните, които използват по-мощен метателен заряд.

3) Точността на подобно авиационно оръжие. По-горе описах съмненията си.

4) Ефективността. Тук не става въпрос само за бронепробиваемост, но и за ефективност върху целта. Говорим за 30-37 мм боеприпаси срещу среден/тежък танк (при всички случаи става въпрос за втория период на войната, т.е. леките танкове не са основни цели, а и са относително по-малко, отколкото преди). Едно е боеприпасите да пробият бронята на танка (вероятно събитие, но не сигурно), но колко успешни попадения са нужни, за да се изкара от строя подобна машина? Единично попадение едва ли, освен ако не е "щастливо", т.е. не улучи подходящо място (а това може да е само въпрос на късмет - няма как да се води дотолкова прицелна стрелба). Ако на заход самолетът изстрелва 4-6 боеприпаса, а при успешна стрелба (много добър пило ти добри условия) от тях улучват 2-3, то каква е вероятността за успех? Това са произволни числа, разбира се, но ми е интересно дали някой е попадал на конкретни данни от изпитания. Аз бях чел нещо за Ил-2 (но ще трябва да търся къде беше). Статията, към която пуска линк Динаин сме я обсъждали преди доста време точно в една тема по този въпрос (ефективност на въздушни оръдия срещу танкове).
Та, за да имат добра пробиваемост, трябва да се използват подкалибрени боеприпаси. Т.е. при 30 мм оръдие това ще са колко - 10-15 мм пенетратор? Колко такива трябват, за да извадят от строя среден или тежък танк средно? Основният им ефект е запалителния, т.е. трябва да подпалят нещо подходящо или да повредят важно място в танка. Донякъде е сходен проблем като този на ПТ-пушки срещу подобна цел. Да речем, сходен тип оръжия (примерно 25 мм френско ПТ оръдие) са били разглеждани като много опасни и реално са били такива, но за относително по-малки машини в началото на войната, а и там ефектът идва от способността да се вкарат много боеприпаси в целта аз кратко време (задача значително по-лесно осъществима за такова оръжие).
От друга страна, бронебойните пълнокалибрени взривни снаряди нямат достатъчна бронепробиваемост, т.е. в повечето случаи няма да имат почти никакво задбронево действие, дори и когато ударят подходящото място:

In WW2 the 30 mm guns were criticised for the limited behind-armour effect of their small penetrating cores

Та и това ми е питанка. 30-37-40 мм - общо взето това са основните подходящи кандидати, които са били използвани на серийни машини. Но за да имат нужната ефективност срещу бронирането на машините, трябва да ползват подкалибрени боеприпаси. 1-2-3 попадения вероятно е максимумът, на който може да разчита един среден пилот от целия боекомплект на подобен самолет срещу един танк. От друга страна, природен талант, т.е. общо зето рядък пилот, вероятно би могъл да улучи с поне 20-30% от боекомплекта. Но е интересно колко успешни попадения (т.е. преодоляващи бронята) са достатъчни за гарантирано изваждане от строя на среден или тежък танк по това време от подобен калибър оръдие.
Може би това са причините така и да не се използва в някакво значимо количество самолет с подобна тясно специализирана роля.

5) Друг въпрос, който не ми е ясен докрай - под какъв ъгъл най-вероятно ще попадат снарядите от въздушното оръдие в бронята на танка? Ако попадат върху покрива, то ще е под много остър ъгъл, т.е. ефективната бронева защита ще е висока. Но по-интересно е за бордовете, в които е много по-вероятно да попадне снаряда. Т.е. каква ще практическа бронепробиваемост със стандартни (не под-калибрени) бронебойни боеприпаси.
В тази връзка е интересно какъв ефект са или биха имали върху подкалибрените снаряди допълнителните броневи плочи (5-8 мм), разположени на разстояние от основните. При много немски танкове през втория период на войната те са почти задължителни и защитават и бордовете на машините. Доколкото обсъждахме в другата тема, те имат ефект и срещу под-калибрени боеприпаси.
От друга страна, ако се беше появил наистина ефективен летящ танкоубиец с оръдие с под-калибрени боеприпаси 37-40 мм, то дали подобни мерки за повишаване на защитата нямаше да се разпространят широко и да намалят ефективността му значително?

-------
* аз съм доста чувствителен към подобен род данни в "Уики" (за бронепробиваемост без да е ясно нито какъв е източника, нито реалните условия на изпитанието). В темата за допълнителното брониране на танковете се изнесоха много различни данни от изпитания и се видя доколко неточни могат да бъдат подобни "общоразпространени данни" без подробности:

but the armour penetration figures need to be regarded with caution because of the varying standards of measurement used in different countries. The variations not only include the usual parameters of striking distance and angle, but also the quality of the armour and the definition of 'penetration'. Also, some figures resulted from ground tests, others allowed for the extra velocity imparted by the speed of the aircraft.

[Nick]

С големокалибрено оръдие (37 мм и нагоре) не може да бъде даден повече от един прицелен изстрел. Всички пилоти, както английските, така и руските го пишат това. Английските пилоти пишат как след изстрела самолетът осезаемо се забавял (с цели 50 мили в час!) и как подскачат няколко инча над седалката... Скорострелността при 40 мм оръдия е 1 изстрел на всеки две секунди, което ще рече, че просто няма време за повторен изстрел по танк. А те не са и били поставени за борба с танкове, въпреки, че са били доста ефективни срещу тях. Основното предназначение е била стрелбата по кораби. Повече подробности има в книгата "Hurricane: Victor of the Battle of Britain"

[Amazon]

Ударната вълна!
Получава се такъв вибрационен удар, че месото се отделя от костите.

Може ли повече по това? "вибрационен удар" твой си термин ли е, или е научно наименование? Как ще се предаде ударната вълна в стоманена херметична кутия, без да я разруши? Някаква звукова вълна ще премине, но ще е далеч от нещо което ще отделя месото от костите.
Имаш ли някакво четиво по въпроса, че е интересно?

Съвременните противотанкови мини с по 10 килограма мощно ВВ, даже повдигат танка от едната страна. Обаче на екипажа нищо му няма, въпреки че взрива е контактен.

Колкото до съвременните танкове- съвсем спокойно си дават фира от заровени бомби.

Дават фира ако бомбата е тип ударно ядро и пробие бронята. Или ако заровената бомба е бойлер пълен с тротил. Естествено че като гръмнеш 300 кила ВВ под танка и ще му залепиш дъното за куполата.