Тактическата авиация през ВСВ срещу бронирани цели (Hs-129, Ju-87G, Ил-2 и др.)
Collapse
X
-
Динайне, kали целия разговор последните постове се върти около темата "защо не слагат нещо по-големокалибрено след войната срещу танкове". В тази връзка мисля, че е "отминал" момента, т.е. не вярвам, че в близко бъдеще ще разработят нов самолет около някакво мощно ПТ-оръдие като А-10.
А-10 си го имат, имаше по едно време идеи да го пенсионират, но не го направиха, защото имат нужда от самолет за непосредствена поддръжка. Добър пример са тези, които нямат такъв самолет (А-10 е, както обичат да пишат руснаците, "без аналог"
): не са започнали да си разработват такъв. Затова си мисля, че машините за въздушна непосредствена поддръжка на бъдещето ще са безпилотни - независимо дали с оръдейно или някакво друго въоръжение. Макар че за противотанкова работа вероятно вече няма да е оръдейно. А не, че времето на самолетите за непосредствена поддръжка е отминало - напротив, нуждата си я има, но вероятно ще се решава по друг начин.
А в Ирак А-10 си се ползва според назначението си, при това, срещу цели, за които е предназначен (общо взето). Но мисля, че повече ползват управляемо въоръжение. А сега, срещу "талибани" си го ползват не по предназначение. Но сега нямат "танков проблем", т.е .нямат къде да го ползват по предназначение. А ако се стигне до подобни опасения в бъдещето, то най-вероятно ще става въпрос за други танкове, може би доста по-добре защитени.
Аз също не мисля, че времето на самолетите за непосредствена поддръжка е отминало, просто не вярвам нов такъв да се разработва около мощен артилерийски комплекс. И, да, аз също писах в темата и смятам, че е така - това е основната причина, останалите са второстепенни. ВВС си дърпат чергата към себе си и приоритетите им са други (обикновено нуждите на армията на земята са с нисък приоритет).Динаин написаАз не мисля, че времето на такъв самолет е минало. По-скоро, че тази роля винаги попада на границата между армията и ВВС и затова винаги страда от това - както видяхме, и в Райха, и в САЩ след войната (за СССР не знам - който е запознат, да каже) - винаги не й се отделя достатъчно внимание и ресурси и среща какви ли не спънки, и в следващата война винаги се оказва, че все пак трябва такава машина, а ако няма - все се налагат разни импровизации.
За СССР не знам - те си разработват собствен щурмови самолет, но той не е организиран около артилерийски комплекс, т.е. не е тясно специализиран. Вероятно тази разлика може да се изведе от основните сценарий, по които работят: НАТО мислят да спират "съветски танкови армади" в Централна Европа, т.е. мислят много в посока "борба с танкове". Докато в СССР вероятно тази посока е била с по-нисък приоритет, по-скоро е "поддръжка на танкови съединения в настъпление". Но това е чисто умозрително, трябва да напише нещо някой запознат с историята на нещата в СССР.
Да, аз за същото пиша: ако се появи необходимост от повече, т.е. бронепробиваемостта на 30 мм снаряди не е достатъчна, тогава ще има смисъл. Въпросът е кога/дали това ще стане (т.е. трябва ни ново поколение ОБТ, което вероятно би било достатъчно защитено от подобно оръжие в горната полусфера) и ако се случи, дали ще доведе "по-голям калибър оръдия" или по-скоро ще се разчита на друг тип решения. Аз клоня към второто.Кухулин написаВъпроса е в конкретните стойности на процентите. Колкото повече се разчита на фугасното действие, толкова ще е по-голяма разликата в процентите. При бронебойния няма значение дали от 500 метра пробиваш 100 мм или 500 мм, когато целта е 50 мм. Грубо казано.
Тук ти пишеш без конкретни стойности. Разликата в точността между няколкоцевно въртящо се оръдие и такова с единична цел, особено ако не стреля автоматично ми се вижда да не е малка. Разбира се, не знам каква е. Т.е. ако в първия случай можеш да стреляш от 500 метра, а във втория - от 1 км и да имаш по-добра точност и добра ефективност срещу целта, би имало значение, но няма да е решаващо - и в двата случая си в зоната на ефективното ПВО. Т.е. според мен някакво значение би имало ако ползваш друг тип платформа, където дистанцията на ефективен огневи контакт ще е от значение. Затова и споменах нещо от типа на вертолет - показва се за кратко, стреля и се скрива. При подобна тактика ефективната дистанция може да има значение. За него дистанцията може да е от значение. За реактивен щурмови самолет не мисля, че може да има принципна разлика, затова и не смятам, че това е решаващо.Кухулин написаСамолета има ограничен боекомплект, а голямата далекобойност увеличава разхода на боеприпаси в квадрат от дистанцията. Може да има 5 километра далекобойност, но пак ще стреля от 500 метра. Освен ако точността не е кардинално различна, а тя не е.
Тук не те разбрах, честно казано. Фугасният ефект няма никакво значение срещу танкове (така или иначе се ползват боеприпаси без ВВ). Заброневото действие зависи от други неща. За по-голямата далекобойност - да, въпросът е доколко това има значение. Вече писах по-горе. За по-големия боекомплект обаче... хъм? Не виждам защо ще е така. По-евтино - не знам, не съм сигурен. Едва ли ще има съществена разлика. Освен ако не сравняваме снаряди/управляеми ракети, тогава съм съгласен.Кухулин написа1) По-голям фугасен ефект.
2) По-голяма далекобойност при голям боекомплект
А, забравил съм 3) по-евтино
Т.е. по-голям калибър система за борба с танкове ще има значение само ако 30 мм не се справя със задачата (т.е. трябва първо да се появи следващо поколение танкове). А срещу "меки цели" не виждам какво предимство ще има да качиш, да речем, гаубица на самолет в сравнение с това да ползваш реактивни снаряди (съвременните са с доста добри показатели като точност) или управляеми ракети. Освен цената, но тя вероятно се компенсира с това, че трябва да разработиш специализирана машина (ако ще се ползва срещу противник с ПВО). Иначе нещо като АС-130 си е идеално, не ти трябва друго.Comment
-
Е, стойностите ги чакаме от Амазон, той издигна тезата за точността.
Не сме се разбрали нещо, няма значение.Comment
-
Точността в сравнение с НУРС а не с GAU-8. Амазон никога не е сравнявал с гатлинга. Още повече че нито НУРС са били супер в края на 40-те, нито GAU-8 би било лесно за производство и проектиране. То с него си има проблеми и доста по-късно. Особено с голямото количество барутни остатъци дето разхвърля по самолета и двигателите.This is my signature. There are many like it but this one is mine.Comment
-
Голъм, за пореден път: аз още от първият пост пиша непосредствено за след войната. Края на 40-те и началото на 50-те. Какви 7-цевни гатлинги, гъншипи и дронове?Въпросът е, че ако имаш 7-цевен гатлинг 30 мм, както вече писа Кухулин, реално можеш да компенсираш с лихвата разликата в точността. Далекобойността не е от чак такова значение, ако можеш да я компенсираш със скорост (а скоростта сама по себе си прави проблемно по-тежкото оръдие). Ако имаш евтини планиращи/управляеми боеприпаси или дори НУРС-ове с висока начална скорост, разликата в точността срещу небронирани цели не е голяма, а ефективността може да е много по-голяма, отколкото на 75 мм ОФ снаряд. Ако ти трябва летяща батарея, имаш си АС-130, който е по-мощно въоръжен.
Що се отнася до уязвимостта, в днешно време срещу адекватен противник какъвто и да е самолет, разчитащ на артилерийско въоръжение, ще е твърде уязвим. Вероятно бъдещето на непосредствената поддръжка е за някакъв тип дронове с управляеми или самонасочващи се боеприпаси. Истинският "прозорец" за сериозен щурмови артилерийски самолет е отминал - когато го е имало, основната причина да не се появи явно е било споменатото "разделение на владенията" (ВВС нямат интерес от подобни машини). Когато се появява интерес, имаме и самолет, но той си остава единствен. А междувременно вертолетите се развиват дотолкова, че ако ти трябва "летящ танк" или "летящо оръдие", по-разумно е да го качиш на вертолет.
Вибрациите на автомата за зареждане? Как ще повлияят а 10 тонен реактивен самолет движещ се с 500 км/ч? Отката се компенсира с големи дулни компенсатори и хидравлика. Още през войната е направено. Аз си представях нещо като двудвигателен брониран Сейбър или МиГ-15. А оръдието няма да е чак толкова тежко. Виж какви самолети го мъкнат през войната. С по 600 коня на двигател. А иначе да, за 75мм всичко освен 1 максимум 2 снаряда на заход ще е пилеене на амуниции. Обаче ако треснеш бронирана машина, или някаква мека цел със 75мм то повече не ти и трябва. И за разлика от неточните НУРС няма през това време да избиеш и половин взвод от твоите докато им "помагаш".Хъъъъм. Далекобойноста от самолет няма да е голяма, апредвид вибрацитие точноста ще е малка, отделно скорострелност която ти позволява да метнеш 2-3-5 сняряда на заход добавяйки вибрации от автомата който ще зарежда, и всичко това ТЕЖИ, и тежи непрекъснато, независимо дали задачата изисква такова оръжие, отделно фюзелажа трябва да е усилен за да понесе отката, всичко това води до тясно специализиран самолет. От друга страна НУРС-овете може да ги разтовариш за няколко секунди, всичките, универсални са, могат да имат различни БЧ, блоковете са леки, монтажа е универсален и може да варира спрямо мисията.
А трепането на свои при CAS е огромен проблем дори днес. И източник на сериозни търкания между армията и ВВС.This is my signature. There are many like it but this one is mine.Comment
-
Не съм те разбрал в такъв случай, Амазоне.
Непосредствено след войната при кого? Ако е в САЩ, то отговорът вече излезе - разделението и мнението на ВВС по въпроса. За останалите - не знам, те и през войната (като изключим немците, за които няма какво да говорим в този период) се задоволяват с бомби, леки оръдия/тежки картечници и НУРС-ове общо взето. Т.е. общо взето това се смята за достатъчно (май не рядко на витлов самолет - нали говорихме за скоростта). Постепенно точността на НУРС-овете се подобрява (това немците (за тях съм чел, може да не са само те) го постигат към края на войната, увеличавайки значително началната скорост на реактивните снаряди и стабилността им (по същия начин, както правят това и за реактивната артилерия). Т.е. за специализиран противотанков самолет сякаш няма "замисляне" и ниша в този момент (или може би, крещяща нужда, за да се разработва). А за останалото не ти трябва големокалибрено оръдие - 75 мм ОФ не е кой знае какво, т.е. има "големи предимства" в тази роля само над 30-40 мм оръдие, но в сравнение с бомба или малко по-сериозен калибър НУРС няма никакви предимства. За "мека" цел има отделни бомби или касетки с малки бомби (ползват ги и през ВСВ), за по-сериозна така или иначе ти трябва голям калибър бомба - няма как да качиш достатъчно голям калибър оръдие на самолет, че да има смисъл.
При непосредствената поддръжка основният проблем е не толкова точността на оръжията, колкото разпознаването (добра предварителна работа и някакви средства за обозначаване), комуникацията със своите на предния край (предни наблюдатели и свързочници, прикрепени към командирите на ниво взвод/рота и имащи директна връзка с екипажа) и тактиката (наличие на специализирани ескадрили, които тренират само за тази задача). Т.е. ако тези неща са наред, точността ан бомбите и НУРС-овете е достатъчна. Ако не са наред, оръдието едва ли ще помогне особено.Comment
-
Амазон, в края на 1943 г. тогавашният командващ на противотанковата авиация на Луфтвафе смята, че бъдещето е в ракетите. Но не успяват да я реализират напълно преди края на войната. 75мм оръдие слагат на Хеншела по принуда - заради дефицитния волфрам се налага да търсят по-голям калибър за постигане на същия ефект. Иначе 30мм бронебоен снаряд с волфрамов сърдечник си е бил общо взето достатъчен.
Та дори войната да беше продължила или немците да имаха възможност след нея, посоката е щяла да бъде Fw-190 с ракети, а не Хеншел с голямо оръдие. Но малките оръдия пак си имат мястото, за пехота и меки цели. Стрейфането си е класика.
Все пак, изискването на армията за А-10 е било самолет с автоматично 30мм оръдие, а не с голямокалибрено едноцевно. Иначе, ако са се напънели, сигурно е можело да го направят и около 75мм. Хем такъв самолет имат още през войната - B-25G."No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)Comment
-
Еми, сигурно съм се объркал.
За точността на авиационно 75 мм не знаем нищо, но можем да съдим по следните цифри:
76 Ото Мелара - 0.3 мрад
Голкипър - 1 мрад
ГАУ-8 (голкипър на самолет) - примерно 10 мрад
Вижда се, че смущенията от самолета са несравнимо по-големи от разликите в балистиката. Дали ще е 9.5 или 10 мрад все тая.
Повече за морските комплекси тук: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?13152Comment
Comment