Барът където пилотите отмарят след полет и си приказват над чаша водка.

[Amazon]

Точно понеже е променлива, се използва този показател. За Ан-225 виждам 285 на 640 тона, малко различно от твоите цифри. Разликата 355 тона е 1,24 пъти от масата на празния самолет.

Колко различно? Вдига ли повече от собственото си тегло и то със стотици тонове? Дали са 400 или 355 как това променя ситуацията?

Кой ЛА може да вдигне няколко пъти собственото си тегло?

Дирижаблите. Мотоделтапланерите. Има доста примери и при ЛА по-леки и при такива по-тежки от въздуха. Както казах, горивото и параметрите на полета са ограничаващите фактори. Примерно Су-34 е 22 празен, но може да излети с 45. Сипваш му двеста кила керосин, товариш го с 23 тона(не че пилоните ще издържат) и ще излети при съотношение над 1
Няма да лети дълго, ама все пак...

[gollum]

Голъм, крик и лост не са машини, защото включват човешко същество да ги задвижва, освен това говоря за вдигане във въздуха, а не повдигане от едната страна, докато другата продължава да се подпира на земята (така очевидно не се понася цялата тежест).

Е, не беше очевидно, че говориш само за въздушни машини от написаното. Що се отнася до другото - споменах машинка, която като се надигна я виждам от работното си място - ръчна, за повдигане на палета с хартия (за пренасяне или качване на (ниски) стелажи), използва хидравлика. Подвига ги сама изцяло във въздуха, на нищо не се подпират, освен на самата нея. Тежи под 100 кг, а вдига палета с маса от няколко стотин килограма (не съм сигурен колко й е ограничението, но сме я използвали за поне 800 кг). Споменах лостовете и криковете като най-простите и познати от векове, но има и много по-ефективни машинки.

За авиацията зависи какво ще приемеш за "собствено тегло" и какво - за товар. Принципно всичко което се слага, сипва и прочее е товар. Полезен товар обикновено е това, което е над необходимото за полет. Но и там, както е посочил Амазон, нещата зависят много.
Да речем, вземи един парапланер. Теглото с всичко е под 20 кг. Вдига във въздуха човек с маса 70-80 кг. Т.е. поне пет пъти (100 кг при 20 кг на "самия апарат"). Няма гориво или нещо подобно.

Амазоне, дирижаблите и цепелините не отговарят на условието. Освен може би тези без вътрешна структура, за тях не съм сигурен. Пир останалите полезния товар рядко достига 50%, обикновено е под това. При балоните с горещ въздух не знам как стоят нещата, там може би е така.

[Dinain]

Колко различно? Вдига ли повече от собственото си тегло и то със стотици тонове? Дали са 400 или 355 как това променя ситуацията?

Амазон, 355 не е "със стотици тонове" повече от 285. С 70 тона е повече, и то при празна машина, без гориво и екипаж.

Сметката е лесна: маслата на такава огромна машина според мен ще са няколко тона, но понеже не знам точно, да ги оставим настрана с екипажа. За да не надвиши съотношението собствено тегло/полезен товар 1:1 и същевременно да не се надвиши максималната излетна маса от 640 тона са две ограничения, или ако х=гориво, у=товар, имаш две уравнения:

285 + х + у = 640
285 + х = у

=> у = 320 тона, х = 35 тона

=> Т.е не трябва да сипваш повече от 35 тона гориво, за да спазиш горните условия. Това 35/300 = 11.67% от вместимоста на горивните резервоари на самолета. Без маслата и екипажа да ги вземем за 10%. Въпросът е в практиката излита ли се с толкова малко гориво или не?

[ValBo]

Е, не беше очевидно, че говориш само за въздушни машини от написаното. Що се отнася до другото - споменах машинка, която като се надигна я виждам от работното си място - ръчна, за повдигане на палета с хартия (за пренасяне или качване на (ниски) стелажи), използва хидравлика. Подвига ги сама изцяло във въздуха, на нищо не се подпират, освен на самата нея. Тежи под 100 кг, а вдига палета с маса от няколко стотин килограма (не съм сигурен колко й е ограничението, но сме я използвали за поне 800 кг). Споменах лостовете и криковете като най-простите и познати от векове, но има и много по-ефективни машинки.

За авиацията зависи какво ще приемеш за "собствено тегло" и какво - за товар. Принципно всичко което се слага, сипва и прочее е товар. Полезен товар обикновено е това, което е над необходимото за полет. Но и там, както е посочил Амазон, нещата зависят много.
Да речем, вземи един парапланер. Теглото с всичко е под 20 кг. Вдига във въздуха човек с маса 70-80 кг. Т.е. поне пет пъти (100 кг при 20 кг на "самия апарат"). Няма гориво или нещо подобно.

Амазоне, дирижаблите и цепелините не отговарят на условието. Освен може би тези без вътрешна структура, за тях не съм сигурен. Пир останалите полезния товар рядко достига 50%, обикновено е под това. При балоните с горещ въздух не знам как стоят нещата, там може би е така.

Палетните колички са различни, но най разпространените са до 2 тона

[Gaden Gogi]

м-да, остава да пишеш на авиоконструктори да им обясниш че не си наричат правилно мерките и теглилките. Аз в началото останах с впечатленеи че просто не си разбрал какво значат различните маси, а то се оказва че просто не си съгласен със смисловата им натовареност.

[Dinain]

В началото не бях сигурен какво значат различните маси, но ти беше така любезен да обясниш, за което благодаря. От там нататък си ги ползвам за мои разсъждения и сметки на глас
Да знаеш нещо по въпроса с 10-те % гориво?

[Gaden Gogi]

Да знаеш нещо по въпроса с 10-те % гориво?

Ne знам какво точно имаш предвид, но може да е няколко неща:
- навигационен запас- за да може при зор да стигне до близко резервно летище
- неизползваемо гориво - не можеш д апресушиш резорвоарите до сухо, физически е невъзможно.

[Dinain]

Вярно че има и неизползваемо гориво.
Въпросът беше дали има практика Ан-225 или въобще самолети да излитат само 10% гориво в резервоарите (дори да е много на зор и да трябва да се пренесе голям товар)... ако е толкова някъде и неприкосновения запас (навигационен запас, както пишеш), то няма какво да говорим - самолетът няма да излети с толкова малко гориво, респективно с толкова тежък товар.

[Gaden Gogi]

може и да излети, все пак тези самолети пренасят предимно нестандартни неща и всеки полет се мята индивидуално, отделно ако е американски може спокойно да излети и да го дозаредят във въздуха. Отдлено на него не му трябва навигационе запа сголям, той и без това е съмнително че ще може д акацне на друго летище освен крайното, вс епак не всеки може да поеме 600 т самолет, и кат натоварване на плочите и като дължина на пистите. Но както казах всеки полет на големите Ан-ове си е отделна уникална операция и се смята индивидуално....ако и те имаха система за дозареждане сигурно циркът щеше да е пълен.
Впрочем отношението макс излетна/маса празен е признак за съвършенство на конструкцията , при еднотипни самолети.

[Amazon]

=> Т.е не трябва да сипваш повече от 35 тона гориво, за да спазиш горните условия. Това 35/300 = 11.67% от вместимоста на горивните резервоари на самолета. Без маслата и екипажа да ги вземем за 10%. Въпросът е в практиката излита ли се с толкова малко гориво или не?

Ако питаш дали мможе да излети отговара е да. Аз останах с впечатление че това е въпроса. А дали се прави, разбира се че не. Няма никакъв смисъл. Освен тестови полети, или авиошоута. Там се лети с много малко гориво. Но там излиташ и почти веднага кацаш.

[Imperial]

Почина последният жив член на екипажа на Енола Гей

http://www.nytimes.com/2014/07/30/us...kirk.html?_r=1

[Amazon]

Добра демострация на често обсъжданата тема колко струва авиационното въоръжение:

http://www.airforce-technology.com/news/newspoland-requests-us-for-jassm-and-f-16-operational-flight-plan-upgrade-4381605

Темата беше започната от Кухулин и Дюка, ама това горе е фрапиращо потвръждение на тяхната теза че цените за чуждестранни клиенти нямат нищо общо с оявените производствени цени, тези за американската армия, или уикепедията.

Полша планира да купи 40 броя AGM-158A за техните F-16. Сделката ще включва наземна апаратура, софтуерна интеграция и резервни части. Хубва крилата ракета. Стелт. Среден радиус на действие. Пък и евтина. Цената в укито за американската армия за по-скъпият с три пъти по-голям обсег AGM-158B е 1.3 милиона долара. Източника е правителствен документ за разходи за отбрана. AGM-158A е дадена 700 000 милиона, но няма източник.
Както и да е, за колко купуват 40 ракети и логистика поляците? Половин милиард долара. Грубо по 12 милиона на ракета. Толкова.
Разбира се ако купят 80 ракети цената няма да се удвои, но се вижда колко струва първоначалното придобиване на нова играчка.

Първоначално видях новината в Аерото, помислих че 500-те милиона са печатна решка, но едно бързо търсене в Гугъл показа че няма грешка.

[Кухулин]

Колкото и да са кожодери, няма как да ги цакат с $12М на ракета. Така като гледам, просто за ползването на JASSM трябва да вдигнат самолетите едно ниво нагоре:

The package also covers an operational flight plan upgrade to M6.5 tape for the Polish F-16C/D Block 52

който пък ъпгрейд не е от най-леките:

The M6.5 modification will have several objectives:
Rectification of some earlier weapon integration shortcomings.
integration of new weapons (i.e the JASSM, JDAM, EGBU-12, SDB, AIM-120D and AIM-9X.
upgrade of the Link 16 protocol.
upgrade of the AN/AAQ-14 interface software.
AN/ALR-56M updates.
GPS updates.
integrating advanced racks (BRU-69), pylons, adapters, and the UAI, and ensuring nuclear surety, safety and compatibility

Това за 30-40 машини не може да е евтино.

[ValBo]

От тия 500 милиона, поне 150 са кешбек на определени лица от полска страна.
И още толкова от американска, че са уредили сделката.

[Amazon]

Малко стара но интересна графика за цените на летателен час на различни машини. Не бих се подписал под цифрите, защото примерно за F-16 тия 7000 долара противоречат на официалнте данни от USAF.

http://www.stratpost.com/gripen-operational-cost-lowest-of-all-western-fighters-janes