КГ125 написа
По втората характеристика, която е основна за окачването, търси се не просто "меко возене", а такова, което дава компромис между няколко характеристики. В статията е много добре обяснено, затова и дадох връзка към нея, най-добре ще е е първо да я прочетеш, после да продължиш да пишеш по този въпрос. Така че точно подходящото поемане на ударите от терена е основната задача на окачването. Важно е тя да бъде така постигната, че системата да е приемлив компромис спрямо останалите характеристики (здравина, маса, заеман вътрешен обем, стойност, леснина на поддръжката и поправката).
Що се отнася до точността при стрелба в движение, да, стабилизаторите са на първо място. Но тя не зависи само от тях, а и от други неща: прицелни системи и прочее, включително самото окачване. Стабилизиращата система действа като компенсатор, но като всяка подобна система има инерция й и трябва време, за да компенсира по-големи колебания. Така че подходящото окачване може да подобри работата й. Описано е в статията.
Въобще, ако здравината беше основен параметър, най-вероятно нямаше да има такова развитие на окачването в исторически план, нито пък толкова разнообразни търсения (пак в исторически план). Става въпрос за няколко различни параметъра, които си противоречат и всяко конкретно решение е компромис между тях, т.е. определен баланс. Така че простотата и здравината са само част от характеристиките, съществен е балансът между тях и останалите. Защото всичко останало може да се жертва и да се направи наистина просто и здраво окачване (подобно е имало на някои доста по-ранни машини), но едва ли компромисът ще си струва в съвременните условия, особено с цялото чувствително оборудване, което носи един ОБТ.
Да речем, в случая с японските танкове има поставено изискване за регулируем клиренс на отделните ролки, така че танкът да може да се накланя по дължина или по ширина. На това основно изискване са подчинени останалите и това предполага, че няма да се използва торсионно окачване, а хидро-пневматично. Активно, защото това увеличава ефективността му.Т.е. жертва се част от масата (то е по-тежко от торсионното) и част от стойността (то е по-скъпо) и вероятно част от здравината и издръжливостта (основните елементи на торсионното са в корпуса, т.е. са по-добре защитени, но за сметка на това и заемат повече вътрешно пространство), но пък се отговаря на тактическо изискване, което има приоритет. Този компромис е бил необходим.
По същият начин имат сериозно оперативно и стратегическо ограничение по маса и габарити на машината. Така се стига до решението да я облекчат, което означава и използване на по-слаб двигател (тип 90 е с 10 цилиндров дизел, даващ 1 500 к.с., докато тип 10 е с 8-цилиндров, даващ 1 200 к.с.) и по-малък вътрешен обем. Но благодарение на това са спестили маса, част от която е използвана за да се увеличи броневата защита, както и да се екипира танка с по-мощно (55 калиброво местно производство) 120 мм.
Така че както виждаме, направени са ред компромиси, които са резултат от тактически, оперативни и стратегически изисквания, които имат приоритет. В друга държава изискванията ще са различни и съответно и компромисите ще са други.
Но, според мен, главното повишаване на ефективността идва от електронните системи, действащи в реално време, които интегрират танка в подразделението и го правят част от всичко, което се използва на бойното поле. Повишаването на ефективността на върви само по пътя на по-ефективна компоновка, по-добро окачване, двигател или трансмисия, по-дебела броня и по-мощно оръдие и боеприпас, но и по пътя на по-добри условия за експлоатация, по-добри системи за наблюдение и прицелване и по-добри системи за комуникация. Едва ли точно в този форум има нужда да припомням историческите уроци.
КГ125 написа
. Да не забравяме, че в един съвременен ОБТ има много и разнообразни чувствителни елементи: електроника, оптични системи и прочее елементи, които са уязвими за бойни повреди и няма как достатъчно добре да се прикрият от тях. Но същевременно машината не може да бъде ефективна без тях. Което означава, че се постига компромис между здравина, уязвимост и ефективност.Дали ще излезе от строя елетрониката, управляваща комуникациите, огъня, активната защита или окачването и ходовата част, това все ще означава голяма загуба на ефективност за танка. А е очевидно, че те са повече или по-малко уязвими, а "здравината" им няма как да е различна.За мен е очевидно, че преди да се приеме някоя машина на въоръжение, тя се подлага на разнообразни тестове, които трябва да покажат точно това: как всички системи в танка издържат на продължителна тежка експлоатация и разнообразни повреди. Щом дадена машина е приета на въоръжение (особено ако случаят е като с японския тип 90 или тип 10), то тя е преминала успешно съответните тестове.
Между другото, характерно е, че подобно окачване се наблюдава на най-скоро приетите на въоръжение машини, например, "Леклерк", тип 90, тип 10. Да не говорим, че технологията се развива много бързо, щом веднъж започне да се прилага комерсиално и това обикновено дава допълнителен тласък.
Моят извод е, че автоматиката и електрониката са все по-полезни на бойното поле, защото повишават значително ефективността на отделната бойна машина и екипажът й и особено ефективността на цяло подразделение. За такива системи говори и Чобиток в една руга своя статия, а за тип 10 пише, че има подобен род система за интегриране на отделната бойна машина в цялостна информационна мрежа с останалите, това определено ще повиши много ефективността на подразделението на бойното поле и взаимодействието с други подразделения на останалите войскови родове. Естествено, електрониката е по-уязвима и по-скъпа, но това се "изплаща" чрез значителното нарастване на ефективността. Винаги има компромис.
Comment