Дали Калашников дупчи релси

[uzi71]

И следва всъщност истинския въпрос

"Какво отношение има този ефект към предишния спор?" (не за релсата)

Например пост ¹ 137 т.2 и 3 от Амазон.

[Гост]

Пфу, изпуснах наградата на косъм.

На бас, че това беше въпрос от "Минута е много". Само там ги задават такива.

[Nick]

...дай да видиме някаква формула, в която то се отчита.

Например, в тази книга: War Office Textbook Of Small Arms 1929



Ново копие на книгата може да се купи от всички Амазони - европейски, американски и т.н.

Процесите при вътрешната и външната балистики са обяснени на достъпен език. Обяснена е и прецесията, за която писахме доста подробно преди. Мързи ме да сканирам съответните страници.

[Гост]

Процесите при вътрешната и външната балистики са обяснени на достъпен език. Обяснена е и прецесията, за която писахме доста подробно преди.

Предполагам са разгледани случаите при стрелба с дулен компенсатор, пламегасител, заглушител и т.н. Защото това несъмнено изменя условията за допълнителното ускорение на куршума от газовете, след напускането на дулния срез.

[Nick]

Чак такива подробности няма. Въпрки големия си обем (над 420 стр.), книгата включва прекалено много теми, за да е толкова подробна. Обаче пък всички процеси са илюстрирани добре и подкрепени с експериментални резултати, правени преди ерата на свръхскоростни фотография и микропроцесори.

Някои резултати противоречат на повърхностната интуиция, което прави книгата още по-интересна (например, експериментите със странично отнасяне при различни заряди на един и същи куршум). Въобще, много добра книга със сериозна теоретична основа.

[Dejmos]

Например пост ¹ 137 т.2 и 3 от Амазон.

Общо-взето да.
При описания процес има допълнително ускоряване на куршума (в пост #54 ssi зададе въпрос в тази връзка, но срешна насмешка), но в отсъствие на цевта, която да го стабилизира. Т.е. в началото на траекторията си куршумът е нестабилен.
Този извод е подкрепен от графиката на http://www.fulton-armory.com/fly/fig22.htm, на която се вижда, че първоначалното колебание на куршума е в рамките на +/- 2 градуса, докато някъде по-назад в темата се говореше за дестабилизиране на куршума от прецесия с отклонение 1 градус в по-далечна част от траекторията.
Значи имаме следните начални твърдения:
1. в началото на траекторията куршумът има отклонение на оста (върхът му прави отклонение, колебанието не може да засегне целия куршум, логично е да се твърди, че центърът на тежестта остава сравнително стабилен, тогава имаме колебание на оста) 4 градуса;
2. в далечна част от траекторията куршумът се дестабилизира от прецесия с отклонение 1 градус.
За да бъдат едновременно верни 1 и 2, е необходимо някъде по траекторията оста на куршума да има отклонение под 1 градус, т.е. той да е много по-стабилен отколкото в началото или края на траекторията.

Всичко това може да обясни аномалните данни (на генерала) за пробивността на съвсем малки дистанции, цитирани от Ник. Който вместо аргументирано несъгласие срещна явен инат. Единственото предложено обяснение - че куршумът е заорал в някой чеп и се е отклонил не е особено състоятелно, имайки предвид разположението на дървесните влакна, ясно видими на снимката. Да не говорим, че всеки който получи подобни противоречиви данни би повторил експеримента.
На мен тези данни също ми се струваха невероятни, да не ползвам по-силна дума. Но снимките, аргументите на Ник и някои други, и припомнянето на някои изучавани и/или прочетени неща ме карат да спра да се съмнявам и да подкрепя тезата му.
А и както казах, никой на практика не се опита сериозно да обори това твърдение.
Освен това, линейната скорост пада значително по-бързо от ъгловата, както е указано в един от линковете, дадени от Фил в #94, поради което "то по мере удаления пули от ствола гироскопическая стабильность пули растет, но, с некоторого момента, резко падает.", този момент за .308win е към 3км. Това също добавя тежест на твърдението за силно намалената пробивност в началната част на траекторията.

Някъде по-назад прочетох за практическата стойност на това, практическото значение на онова..., че ако имало такива неща, поради практическата им роля щели да ги проучват/опишат/...
Каква е практическата роля на стрелбата с бойно оръжие на пределно малки дистанции?! Кой армейски специалист би проучвал стрелба с автоматично оръжие на дистанция, на която се влиза в ръкопашен бой?

Лично за мен отговорът на въпроса "защо куршумът с по-голяма ъглова скорост пробива повече?" (тестовете за релсата) е ясен и логичен. По-голямата ъглова скорост при еднаква линейна скорост дава по-силен жироскопичен ефект, куршумът е много по-стабилен и по-трудно се отклонява оста му на въртене под външни въздействия. Т.е. ще се забива, вместо да рикушира. Но това е мое обяснение, може и да бъркам някъде. Когато нещо е прекалено ясно, може да има забравени фактори.
А дали 5м е била добра дистанция за провеждане на този експеримент? Ако вземем предвид възможността Ник и генерала да са прави, би било по-коректно експериментът да се проведе на примерно 100-ина метра.


П.П. Това за въпроса от "Минута е много" е несериозно. Би трябвало да го оставя без внимание. И все пак - не, не е от предаването, а от уроците ми по балистика във военното училище.

Сега, щом това допълнително ускорение не може да се пренебрегне, дай да видиме някаква формула, в която то се отчита.

Забрави да поискаш клипче.

ЕДИТ///
Ник ти отговори три поста преди последния ти. Нужно ли беше да се уточняваш? Но така и така пускаш нов пост, поне можеше да коментираш първата част на това, което си цитирал. В единия пост подигравка, в другия - искане за точност...

[Гост]

П.П. Това за въпроса от "Минута е много" е несериозно. Би трябвало да го оставя без внимание. И все пак - не, не е от предаването, а от уроците ми по балистика във военното училище. Забрави да поискаш клипче.

Езиците на техниката (в това число и оръжейното дело) са чертането и математиката. Явление, което има практическа стойност и не може да се пренебрегне, няма как да не е описано математически. Това ми беше мисълта.

[Nick]

Извънредно дълбока мисъл.

Явлението е илюстрирано графически в показаната от мен книга. В точката, съответстваща на дулния срез, тангентата на кривата на скоростта не е хоризонтална, а с положителен наклон. Тези, които си спомнят производните и диференциалите, знаят, че това означава, че v' > 0, т.е. скоростта при дулния срез расте. Т.е. максимумът на скоростта е някъде след това, защото инфлексни точки в този процес не съществуват.

AYB като специалист по езиците на техниката да обясни причините за отсъствие на инфлексни точки в кривата на скоростта при описвания процес. Обяснението да е с коректна научна терминология (например, "чертането" се нарича построяване на графики).

[Гост]

Не, не мога да то угодя на желанието, защото трябва да се подготвя предварително по темата. Наизуст няма как да стане.

И едно незначително уточнение: под "чертане" се имаше в предвид техническо чертане!

[Nick]

.. трябва да се подготвя предварително по темата. Наизуст няма как да стане.

Не се впрягай, каква "предварителна подготовка"?

Припомни си дефиницията за инфлексна точка и нейния физикален смисъл (учи се в 9-ти клас). Оттам нататък нещата следват логиката, описана в законите на Нютон. Нищо специфично оръжейно няма в този процес, само елементарни познания по математика и физика. Дори висше образование не се изисква.

[Soldat]

Споровете дали дупчи или не, за мен са безсмислени.

Ами и за мен също! Четох досега мирно и кротко всички постове по тая тема и ми се струва, че се изкриви в посока на доказване, кой колко е прочел, колко знае и колко добре умее да се аргументира, като ползва специализирана терминология! Виждам, че тук има хора които спокойно могат да издадат нелош труд, който да обогати така интересната наука балистика (казвам го съвсем сериозно), само че какво от това? Всичките приложени тук формули, схеми и други "доказателства" няма как да запълнят дупките в релсите на стрелковия полигон в с. Беляковец, които както се оказва не само аз съм видял. Специално за мен това ще е последният ми пост в тази тема, иначе мисля да продължа да я следя, защото наистина се получи интересно!

[Гост]

Честита Нова Година!!!


Още чакам видеоклип на стрелба с АК по парче релса... Признава се стрелба с всякакво оръжие под калибър 7.62х39, но само с обикновени патрони, бронебойни - не!

[poligonal]

Вече имаме два отговора "при дулния срез" (кало и АУВ).
И два верни отговора, от узи71 и Ник (ако не беше последния му ред, кало щеше да е при позналите, просто тласкащата сила не спира при дулния срез).
Май няма да стане голямо съживяване на темата, узи прекалено бързо ви даде обяснението.

Малко по-пълно обяснение - съществува "период на последействие на барутните газове". През него излизащите от цевта газове се ускоряват при излизането си в свободен обем и обтичайки проектила го ускоряват допълнително. Последействието на газовете продължава от нклк сантиметра при късоцевно оръжие до няколко метра при оръдейните системи.
Това допълнително ускорение не е голямо, но не може да се пренебрегне.

И следва всъщност истинския въпрос

"Какво отношение има този ефект към предишния спор?" (не за релсата)

Добре де,ами ако има прорези в цевта или пламегасител например,то тогава част от барутните газове ще се отклонят и тогава ускорението в оставащото малко разстояние до дулния срез би трябвало да е по малко от преди това.Тогава няма ли (в зависимост от обема на отклонените газове все пак) максималното ускорение да е до дулния срез

[poligonal]

Стрелковия полигон в Беляковец е супер

[kos]

Здравейте,айде и аз да се включа. Изкарах три годинки в Карлово като редник и си отстрелях доволно за това време. Не знам дали съм пробил някоя релса с АК,но съм сигурен,че дупчи много. Склонен съм да вярвам на тези дето казват,че са видели подобни резултати,а от живота знам,че в реална обстановка формулите и графиките не вършат голяма работа. А за ПК-лично видях един весел картечар как избива искри от Т 72 на КУП Корен. АК не може да дупчи БМП-1,ПК също. И двете съм ги изпитал(бях в БМП-то). Звънти и толкова. То и бронята на БМП не е релса